Сбъдват ми идеята- дали да се радвам?

Нямах намерение да коментирам собственият си отказ да участвам в новия сезон на реалити шоуто ВИП Брадър, но днес наистина зяпнах от учудване и промених мнението си…

От в. „Труд“ научавам , че „важните персони“, които са се съгласили ( срещу хонорар от 120 000 лева, ако са верни данните за сумата, която се споменава в редица други публикации), ще бъдат върнати в социализма чрез възстановка на онова време.

Това е едно към едно реализация на моето саркастично предложение от миналата година в ivo.bg.

Носталгици по НРБ да бъдат вкарани в едно реалити с всички екстри от онова време

By Иво Инджев ⋅ септември 17, 2013

„Изненадващо се оказва, че почти 20% от младите хора в България мечтаят да живеят по времето на Тодор Живков. Това сочи изследване на Националния център за изследване на общественото мнение, проведено през юни тази година.
18% от младежите споделят, че животът по времето на социализма е бил много по-добър и предпочитат да живеят тогава.
В проучването, посветено на образователни практики за изучаване на комунистическия режим, са участвали българи на възраст между 15 и 35 години от цялата страна.
Там се посочва, че за остров Белене не са чували 40 на сто от анкетираните.
Според данните от проучването, 42 на сто от младите българи до 35 години не знаят, че Хитлер и Сталин са диктатори.
Повече от половината не знаят какво е Освиенцим и не свързват с нищо конкретно Холокоста.
Абсолютно непознат за 85% от участниците в анкетата е и полският профсъюз „Солидарност”.”

Горната информация, цитирана от агенция ПИК, никак не ме учудва при положение, че става дума за държавата и народа, които търпят в центъра на столицата им да стърчи над всички останали символи на българската държавност паметник на благодарността към чужди окупатори, лишили България от въпросната държавност, т.е. независимост. Щом пропагандата в днешно време е в състояние да поддържа такава търпимост към лъжата, защо пък да не идеализира всичко останало, което е производна на същата онази окупация, следствие от която е и самият режим на Живков.

Понеже реалити програмите са адски модни напоследък у нас, имам предложение: да бъдат вкарани няколко от замечтаните по светлото минало младежи в една възстановка и да бъде заснет ентусиазмът им. За целта ще бъде достатъчно да ги поставят при следните условия:

- Забрана за следване на наследствено политически неблагонадежните сред тях.
- Забрана да пътуват където и да било без разрешение по милиционерска и партийна линия.
- Забрана да слушат забранена музика по избор на началството в реалитито – особено по отношение на музиката, която доказано харесват младежите.
- Забрана да носят дрехи, които харесват, защото са модерни.
- Забрана на неприличното поведение, като целуването на публични места, наказвано с въдворяване на провинилите се в тухлени фабрики за по няколко седмици.
- Забрана на прически извън партийно харесваните за девойките и насилствено подстригване на дългокосите момчета -или забрана за подстригване и бръснене на главите на онези от тях, които си падат по гологлавието.
- -Забрана за каквото и да било злословие към властта под страх от затвор, концлагер и т.н.
- Забрана върху притежаването на средства за производство, водещи до „частно” обогатяване.
- Забранен достъп до внос на стоки от държави, смятани за вражески от шефовете на реалити тормоза (мобилни телефони, компютри, телевизори и др. подобни диверсионни провокации)
- Задължително полагане на безплатен труд в полза на Родината, като чукането на камъни, изкопаване на канали за водоплаване без перспектива да бъдат използване някога и т.н.
- Редовни маршировки на манифестации в облекло (или частично без такова) по калъп: момчетата голи до кръста на Първи май, независимо от атмосферните условия, а девойките в къси полички ( това е изключение само за трудовия празник за наслада на дядовците от трибуната на мавзолея), бели чорапки и гуменетки.
- Маршировка на възстановка на 1 май 1986-та под радиационно заразен дъжд.
- Задължителна казарма за 18 годишните младежи без право на избор на населеното място.
- Задължително доносничене в стаята на Биг Милиционер по системата „всеки срещу всеки” по отношение на онези, които си позволяват да не спазват забраните.

Списъкът може да бъде продължен, но и този е достатъчен за проверка на истинската любов към
тоталитарните хубости сред младите днешни мечтатели.

Победителите в реалити формата да бъдат пращани за награда на обмяна на опит с другарите и другарките от Северна Корея с цел запознанство с истинския комунизъм, от който нещастните днешни българчета са така вероломно лишени.

И никакво заплащане- истинският комсомолец не трябва да ламти за пари!

В края на краищата Родината им се отплаща за спазването на горните забрани с безплатно обучение как се спазват забрани, наричано образование, както и с безплатно поддържане на живота на оцеляващите без вносни лекарства, медикаменти и иновации в медицината.

Забележка: на участниците в каскадите от лишения и забрани трябва да им се повтаря и показва непрекъснато алтернативата: че онези, които ги тормозят да живеят аскетично ни най-малко не спазват нито една от забраните, които им налагат с цената на репресии и постоянен страх от тях”.

И какво правим сега ( питам аз в стила на пътния полицай, който си иска подкупа срещу опрощаване на наказанието на провинилия се шофьор)?

Чудя се дали поканата към мен да участвам, която отклоних моментално, не е била някаква форма на компенсация, която (очаквано от такъв ненормалник) да откажа в зародиш и така да съм си виновен сам. Ако е така, добре са ме преценили. Приемам го за комплимент ( както впрочем им написах в отказа си).

„Нормалните“ хора в така ситуация вероятно биха тръгнали да си търсят правата ( авторските), но ненормалните, като мен, махат с ръка и продължават напред.

Пък и нямам претенции за монопол над хрумванията. Може пък на някой друг тази идея да е дошла и по-рано- иди доказвай.

И все пак ще си позволя едно разочарование ( не е за пропусната полза в размер от 120 000 лева, приблизително равни на пропуснатите ми заплати в БТВ, която напуснах преди 7 години и половина- никак нямаше да са ми излишни).

Разочарован съм, че на мястото на предложените от мен реално съществуващи носталгици по „соца“ в реалитито ще бъдат вкарани хора, които посмъртно не биха живели в онази оскъдица- материална и духовна, каквато цареше поради смачкването на човешката свобода, главното условие за полета на човешкия дух.

„Важните персони“ само ще изопачат идеята ми носталгиците лично да се убедят що за кеф е това истинският, макар и театрално възстановен „соц“ , чрез неговата репресивност, насилствен аскетизъм и примитивизъм, изповядван като „ценност“ от партийния амвон, но погазван брутално от най-висшите му проповедници, които помахваха вяло ( уморени от пореден запой в някоя резиденция) от мавзолея с мумията на Георги Димитров на полуголите маршируващи с техните портрети младежи.

Тази възстановка „важните персони“ може и да я изиграят някак си, но няма да е искрено разочарованието им от временните им ограничения в живота им. Срещу скъпо заплащане (почти) всеки може да изтърпи някое и друго унижение. То няма нищо общо с нищожно платеното унижение да си част от изнасиленото по рождение поколение, наказвано допълнително в днешно време, че не си е опазило девствеността. Това унижение не може да се пресъздаде – особено от персони с висок стандарт на живот в днешно време, за които играта на жертви на соца е само доходоносно излагане на показ без никакъв (морален) риск за дебелокожия човек.

Иво Инджев още в:

Архив