Масова цензура за връзката на “България без цензура” с драмата на миньорите

В мините в Бобовдол и “Черно море” , собственост на Христо Ковачки, протестиращи миньори си искат неизплатените за два месеца заплати, но от мястото на протестите не се чува нито дума за длъжника Ковачки, който от два месеца е коалиционен партньор в партията на Бареков „България без цензура”.

 

България се събуди тази сутрин със съчувствие към 60 мъже, останали в знак на протест под земята с риск за живота си, защото стоят там повече от 5 пъти, отколкото е предписано според нормите за безопасност. Сутрешните телевизионни предавания препредадоха тревогата от мястото на събитието в домовете на милиони българи, но колкото и да се напрягах нито веднъж не чух някой да спомене собственика Ковачки, който не се е издължил. За сметка на това основателно гневните работници един през друг търсеха сметка от …министъра на енергетиката конкретно, от държавата (абстрактно) и от президента дори.

 

Това какво е: страх от истината и от собственика, който е по-силен от държавата? Колективен страх при това? Споделен от медиите?

 

Абсолютно неразбираемо е щадящото медийно отношение към отговорния за миньорската драма собственик, който е собственик и на партия „Лидер”, пристанала на „България без цензура” ( ако не и обратното- безцензурният проект да се е пришил по финансови причини към „Лидер”, след като златната мина КТБ зад същия този проект фалира).

 

Иначе е напълно разбираемо е нахалството на самия Бареков, политически партньор на Ковачки, който се обяви за пръв защитник на същите тези миньори, нахлузи каска и започна да обикаля пред камерите земетръсните миньорски зони. Той просто е последователен в популистката си агресия да пече кебапчета за циганите, да „плаче” артистично от екрана за бедните, да се хвали в същото време, че двама шофьори го возят ( това във вчерашна телевизионна изява!), да раздава на дечица фланелки със своя лик, а той самия да спекулира с отпечатан негатив на Апостола, разнасян от него на тениска по предизборните му обиколки все едно, че е подобие на масовия убиец Че Гевара, превърнат в попзвезда от невежите левичари по света и у нас.

 

Ако посетите жълтия сайт ПИК, който от месеци отразява с бомбастични хиперболи всяка стъпка на новия политик Бареков и бълва сълзливи сериали от негови екслузивни глупости, изречени специално за агенцията под грифа „бомба” и „сензация” , можете днес да се насладите цели фоторепортажи на Бареков с миньорска каска и без каска да обикаля като акула, подушила популистка кръв около нещастието на миньорите.

 

За медийните ортаци с еднакъв манталитет това не е изненадващо. Защо обаче медийната България направо единодушно налага цензура на факта, че България без цензура е част от проблема на миньорите чрез съдружника на Бареков от партия „Лидер”, това е въпрос, който наистина предизвиква удивление дори тук, в препатилата от деградацията на свободното слово наша страна.

 

Да не би пък българските медии да се обзети от автоцензурата на етичното притеснение, че при споменаването на истината за Ковачки и „България без цензура” могат да бъдат обвинени в организиране на т.н. черен пиар по поръчка на политическата конкуренция?

 

Ако е така, защо продължават тогава да правят червен пиар за галеници, като червения кандидат Александър Симов- това етично ли е? Другите кандидати за депутати са вкарани в рамките на обозначени като такива предизборни диспути, за него обаче това правило не важи- делифилира от екраните като „журналиста Александър Симов”, рекламирайки се в качеството си на коментатор, за когото удобно не съобщават, че е лично заинтересован от саморекламата като кандидат на БСП за народен представител..

 

Това, че картинката е позната, не я прави по-малко грозна.

Иво Инджев още в:

Архив