Граждански призив към реформаторите

Колегата блогър Ангел Грънчаров, философ по образование и гражданин по призвание, пожела “едно рамо” за неговото обръщение към реформаторите в ivo.bg. Ето го:
ОБРЪЩЕНИЕ
от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани,
Многоуважаеми дами и господа управляващи, лидери, депутати и министри,
Влизането ви в това правителствено мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обещания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъществяване, за реализацията им в живота. Вероятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притеснява, е че не забелязваме оня автентичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялостна отдаденост в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забелязва.
Наш – на избирателите, на гражданите – дълг е настойчиво да изискваме да си спазвате обещанията, заради които сме ви подкрепили. И да бдим какво правите, да преценяваме дали наистина работите в посоката, за която сме ви упълномощили. Ето, казваме ви най-твърдо: не сме доволни, не работите енергично, не правите длъжното, имаме чувството, че пред нас се опитвате да разигравате някаква мимикрия. Такова, за жалост, впечатление създавате. Даже законодателните промени, основа за бъдещи реални или практически реформаторски действия, не се осъществяват достатъчно бързо и ефикасно. Забелязваме непростимо туткане и изразходване на енергия предимно в медийното рекламиране на някакви бъдещи уж фундаментални промени. От изпусканата медийна пушилка на всички ни люти нетърпимо в очите – и даже вече ни задавя в гърлата…
Очебиен пример за това е, да речем, Законът за училищното образование. В който кой знае какво реформаторско просто няма. Или има жалки напъни да се имитира някакъв илюзорен реформизъм. Имаме чувството, че образователната бюрокрация успя да си защити бляскаво интереса, пробутвайки ви този еклектически закон, в който нещо принципно ново, и то в същностно отношение, просто няма. Коренният интерес на гражданите, на страната и на нацията отиде по дяволите. Вие, реформаторите, как стана така, че кандисахте на такива едни палиативни “промени”, с които фактически нищо съществено няма да се промени, т.е. административната, авторитарната система на социалистическото директивно и антилиберално образование ще си остане изцяло непокътната? Давате ли си сметка с какъв позор ще се покриете – и най-вече каква страшна отговорност поемате! – ако допуснете името ви да започне да се свързва с приемането на такъв контрареформаторски, вреден за образованието на младите и удобен единствено на властващата образователна бюрокрация закон, който изцяло залага на консервирането на едни анахронични, ретроградни, отречени от духа на времето отношения в образователната сфера? Същото, по наша преценка, е положението и в останалите сфери, по чието “решително реформиране” уж се работи: правосъдната, здравеопазващата. Имаме чувството, че вече се затъна в някакви непроходими правни, административни и всякакви други тресавища, от които излизане няма. И в които всички тъй дългочакани реформи явно ще бъдат и погребани.
Заявяваме своето наблюдение и впечатление пределно откровено и честно. Държим да не се будалкаме взаимно. Констатираме сериозно разминаване между заявените намерения и обещания от Реформаторския блок и реалните ви стъпки и действия в осъществяването на една практична реформаторска програма. Знаем, че лесно, в настоящата ситуация, може да се намерят какви ли не оправдания: проблемите са много, всичко се е преплело, правителственото коалиционно мнозинство е разноцветно и прочие. Но тия оправдания, страхуваме се, няма да ви помогнат. Не е достойно да се опитвате да си измивате ръцете с подобни оправдания. Или ще работите както трябва, както сте обещали, или ще предприемете решителни действия за да убедите останалите политически сили в предимствата на една истински действена реформаторска политика. Много ви молим да не си мислите, че с политическо въжеиграчество и с непристойно, лигаво медийно поведение можете да заблудите някого от избирателите си. Тия неща се чувстват. Ние не сме дървета. Имаме усещането, че политическата деморализация е поразила всички до една политически сили – без никакво изключение. Апелираме към ония от вас, които съзнават, че този път е гибелен: направете нещо за да покажете, че заслужавате все още нашето доверие. Не можем вечно да ви даваме кредити на доверие, които вие не правите никакъв опит да погасявате или да оправдавате. Така не стават тия работи. Недейте да си мислите, че вашите избиратели са толкова малоумни, че изобщо не разбират какво става. Не залагайте, повтаряме, на въжеиграчеството. На някои политически народни кумири то може да отива, на вас изобщо не ви отива. Друго очаквахме от вас. На друго се надявахме. Ала имаме все по-нарастващи основания да мислим, че сме се заблудили.
Ние обаче като ваши избиратели сме длъжни да ви напомним своята непроменена позиция: искаме истински, същностни реформи и решителен обрат в развитието на страната! Загнилите от дефекти и пороци системи – образователната, правосъдната, здравеопазващата – се нуждаят от спешно коренно реформиране и от съвършено нов дух, който единствен може да ги оживи; без истински реформи агонията в тях ще продължи. Искаме от вас твърда реформаторска позиция, искаме доказателства за непреклонна, неотслабваща воля за реформи. Няма да простим никаква мекушавост и шикалкавене! Тарикатлъците няма да ни впечатлят особено, нека други да залагат на тях, те са стил на други играчи, за вас те обаче са строго забранени. Или ще работите както сте обещали, или имайте добрината да заявите, че не желаете вече да се ангажирате с обещаната политика. Ако волята ви за истински промени по някакви причини е пресекнала, имайте честността и достойнството да ни заявите открито за това. Примерно, ако наркотикът на властта ви е упоил дотам, че вече сте забравили решително кои бяхте; направете нещо да се избавите, за да се излекувате от това пагубно опиянение от властта. Пък който няма нужните личностни качества да понесе тежестите на политическата и държавническата отговорност, оня, комуто тамяна на властта действа приспивно или халюцигенно, нека да прави нещо да се съвземе овреме. Няма да отстъпим от тия свои разбирания и изисквания.
И един друг, особено важен момент: правите непростима грешка като не търсите солидна обществена подкрепа за реформите. Знаем добре, че наистина липсва подобаващото съзнание в подкрепа на една същинска и действена реформаторска политика у нас; у нас изобщо не се разбира как, по какъв начин може да се води такава една политика, липсва разбиране в какво може да се изразява тя. Стига се дотам, че даже и хора, които се самовъзприемат за реформаторски настроени, се оставят да бъдат будалкани с мимикрията за реформизъм, с менте-реформизма. Искаме да обърнем внимание и на някои по същество психологически и нравствени моменти, които могат да имат съдбовно значение за успеха или неуспеха на реформите.
У нас е много характерна и тази глупава настройка: сакън, да не обидим “наште”, не бива да критикуваме “нашите” управници, “наште” министри, щото така, видите ли, ще “налеем вода” в прословутата “мелница на врага”. А всъщност като критикуваме, като посочваме слабостите, ние фактически помагаме на въпросните управници; именно че са “наши” означава че трябва да сме още по-безкомпромисни спрямо техните грешки; като са “наши” не значи, че трябва само да ги хвалим, напротив, трябва да имаме достойнството да им казваме в очите някои неприятни истини. Водени от това разбиране, от което няма да отстъпим – понеже схващаме тия неща като израз на автентичната, на истинската демокрация – ние няма да позволим да свърнете назад от поетия път.
В дискусия, проведена във фейсбук, установихме ето тия два важни момента: за погрешната “кадрова политика” и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт. И вие, реформаторите, кой знае защо, сами си подрязвате корените като правите всичко да не допускате в управлението нови лица, особено от страна на “неизвестните”, на младите, на такива, които не са “от нашите” и пр. Не може да има добро управление ако това управление не се опира на целия личностен потенциал на нацията; едно управление е добро когато консолидира целия личностен потенциал на нацията и му дава възможност да се изяви подобаващо в отделните сфери на живота. Лошо, респективно, е управлението, което в името на някакви себични, користни, в това число и чисто партийни кариеристични интереси пренебрегва личностния ресурс и потенциал на нацията – и в управлението се наместват мижитурки, подлизурковци, натегачи, “калинки” и пр. Б.Борисов е пример за едно такова управление, очебийна е липсата на ярки и талантливи личности около него, но той не се сеща (и няма как да се сети) какъв му е проблема. Надявахме се вие, реформаторите, да имате добрината да му го съобщите, но явно и вие не можахте да намерите сили да сторите това.
А и имаме чувството, че и вие се подведохте да мислите като него: ще се опираме само на “наште”, нищо чуждо, колкото и да е кадърно, нема да допуснем, щот… “ний защо сме се бориле ако не да уредим наште във властта – та да се облажат поне малко”?! Това е принципен момент, истинските реформатори се разпознават по това, че нямат друга по-голяма грижа освен тази: как кадрово, в личностно отношение да обезпечат промените, щото без способни личности с добре развито съзнание в полза на същинските промени нищичко не може да се направи и постигне. У нас вместо да се търсят такива способни личности даже със кандило (както Диоген някога с фенер търсил човека!), се прави всичко възможно такива личности, където ги открият или за които знаят, че съществуват, мигновено да ги турят под похлупак, което много говори. Показва, че тия, дето се афишират за реформатори, не са никакви реформатори – щом не търсят способни личности с ярко реформаторско съзнание! Който се страхува от такива личности, такъв явно сам не е кой знае какво в личностно отношение, т.е. такъв няма работа в политиката, в управлението на държавата. Аман от мижитурки с огромна лакомия за власт и за постове, които пълзят като гладни въшки към заветните постове! У нас по нашенския обичай все се облягат на това: абе имаме тука един наш човек, на когото търсим работа! Той е наш, щото е препоръчан от господин Еди-кой-си, а пък г-н Еди-кой-си е изцяло наш, абе у нас все наште хора се уреждат, особено пък за отговорните държавни служби. Е, по тази причина у нас, щото все търсим служба за нашия човек, а не способен човек, който може да се справи с работата, да свърши някаква работа, затова и никакъв видим напредък в управлението на държавицата ни няма. И не може да има докато решително не се промени тази толкова вредна и глупава управленска психология.
Без повече личности с развито реформаторско съзнание, които трябва да бъдат търсени непрестанно, нищо не може да се направи. Ще се прави само мимикрия на промени. Този психологически и нравствен момент го отчитаме като една от принципните ви грешки, драги реформатори. Оставихте се да станете жертва на един порочен момент в манталитета, завещан ни от комунизма: пренебрежение към личностите, към истински способните. Истинските личности, свободолюбиви, ярки, неконформисти, твърди привърженици на промените, са жизнено, съдбовно необходими, без ангажирането на такива личности в управлението нищо няма да се промени. Има такива личности сред нас, може да не са много, но ги има, но те биват държани под похлупак. Или даже са репресирани. Потискани са. Дори и от средите, които се обявяват за реформаторски. Ако това нещо не се поправи, ако тук не настъпи истинска промяна, ще се окаже в крайна сметка, че някои хора само спекулират с реформаторството, но не са никакви реформатори. Истинският реформатор се разпознава по това, което прави, не по това, което плямпа. У нас и Сулю, и Пулю приказват вече за реформи, и Сулю, и Пулю се бият в гърдите, че били, видите ли, “реформатори”. Но иначе те се гнусят от личности, които на дело са показали, че са реформаторски настроени. Бягат от тях като дявол от тамян. Щото били, разбира се, неконформисти, били конфликтни, били скандални, били луди, били не знам си какви! Ами ще бъдат, разбира се, какви други да бъдат?! Точно по това се разбира кой какъв е. Това е пробният камък. Този е съдбовният нравствен момент, поради който българската демокрация буксува и не работи. Е блокирала направо. Да, нравствено е основанието за този блокаж.
Тия личности, дето са удобни, те не стават изобщо. А у нас, забелязваме, търсят предимно удобни личности – и бягат като дявол от тамян от неудобните. А тъкмо неудобните са ни истински потребни. У нас, в Българско, нагаждачи колкото щеш. С лопата да ги ринеш. Виж, неудобни хора, хора-неконформисти, хора-немижитурки, хора-ненагаждачи у Нашенско са кът, дефицитни са; точно такива обаче хора и личности са ни нужни – с оглед да се задвижат реформите. Тия личности именно са двигателната сила на реформите. А у нас масово имат “съображения” спрямо такива хора, винаги имат “едно наум” против тях и ги отбягват. Е, така реформа не се прави. Трябва да се заложи на нови хора, на личности, и то неконформни, ненагаждачи, конфликтни, твърди привърженици на промяната, трябва да се заложи на личности, които са носители именно на едно ново съзнание, на един нов, по същество реформаторски манталитет и морал. Такива хора трябва да бъдат търсени и на тях да се дава път. И да бъдат назначавани на възлови постове.
Примерно в сферата на образованието такива хора трябва да бъдат назначавани на разните ръководни постове, примерно за шефове на инспекторати и за директори на училища. Ако не се намерят такива хора, ако не се подмени цялата изгнила администрация в тази сфера, нищичко няма да се промени, абсолютно нищичко! По това се познава, че изглежда никой сред вас няма сериозни реформаторски намерения или пък, ако не вярно това, просто живее с неверни представи как се правят истински промени: разпознаваме менте-реформаторите по това, че не уволняват ръководни кадри, които седят на разните ръководни кресла от десетки години, не махат въпросните “стари мехове”, в които е безкрайно тъпо да се налива ново вино! А у нас “новото вино” на желаните промени се пропилява като се налива все в стари мехове. Затова и това ново вино се разваля и после се превръща в оцет. Същинската реформаторска политика се свежда практически до две неща: изгонване без пощада на “старите мехове”, дето са се разкапали от десетилетно безполезно, дори вредно за общността седене в ръководни топли кресла – и изнамиране на нови, кадърни и най-важното честни хора, които да заемат възловите ръководни постове. Това е. Простичко е. Но явно е крайно неудобно за мнозина. Ало, дами и господа реформаторски управляващи, защо никой от вас не сме и дума да промълви за съкращения на разплулата се като октопод корумпирана държавна администрация, която никакви промени не иска – понеже статуквото така хубаво я устройва? Вие какво, на тази ретроградна сила ли бяхте избрани да служите, или ви избрахме да управлявате в наш, на гражданите, интерес? Я помислете малко кой е вашият истински господар – и кой на кого следва да е слуга? Що сте се надули като пуяци сякаш сте наши господари или чорбаджии?
Мисля, че бяхме ясни. Това е възлов момент, на който държим да обърнете най-голямо внимание. И то мигновено бързо. Защото нямате никакво време да се туткате още. Месеци минаха, а ний вие все се туткате и уж се гласите нещо да започнете. И ние все чакаме нещо сериозно да започне да се случва. Народът все чака “тия отгоре” да решат всички проблеми и да ни спуснат готови рецепти за изпълнение. Е, така не стават тия неща. Трябва и отдолу да се понапънем и да направим нещо. Без подкрепа отдолу никаква реформа не може да има. Ние точно заради това, ако не сте разбрали още, написахме това обръщение. Трябва да се направи нещо за да се консолидират някак ония реформаторски мислещи хора, дето сме все отдолу, да си обединят силите; ето една такава възможност за това: чрез писането на това обръщение, чрез събирането на подписи под него. Обикновено, знаем, нашенецът е крайно подозрителен спрямо такива инициативи отдолу: тия защо се натягат толкова, явно искат да ги забележи някой и да се натикат във властта?! Ние обаче разбираме властта като поемане на големи отговорности – и като вземане на тежки, съдбовни решения. Няма нищо лошо в готовността да се поемат отговорности. Властта, драги господа и дами реформатори, не е нещо сладко, забавно и приятно, тя не се свежда до перчене пред камерите и лапане на приемите, тя е най-вече една крайно тежка и отговорна работа за общото благо. Припомняме ви това, щото имаме усещането, че някои сред вас го забравихте прекалено бързо.
Търсете непрестанно способни нови личности с ясно реформаторско съзнание, които да ангажирате във властта. Най-дефицитни са тия личности у Нашенско; те се разпознават по това, че се осмеляват да критикуват даже и “нашите”, те никому не прощават критиките. С фенер да търсиш такива критично и свободно мислещи личности у нас трудно ще ги намериш. Ала сигурно има, вярваме, че има. Може да са малко, но ги има. Търсете ги, щото без впрягане на целия реформаторски настроен личностен потенциал на нацията никаква реформа не може да потръгне. И без подкрепа отдолу никаква реформа не може да има. Правете нещо за да си увеличавате подкрепата отдолу, не се затваряйте в черупка. Излезте сред хората и открито разговаряйте с тях за всичко. Защо не правите това? Защо се правите на толкова важни, че само с журналисти, с медийни звезди разговаряте, а от обикновените хора сякаш започнахте да се гнусите?! Истинският реформатор се познава по това, че всеки ден е сред хората и смее да ги гледа право в очите. Тия, дето се вманиачат и почнат да се правят на много важни, сами си подрязват корените. Та продължавайте непрекъснато да се озъртате за нови личности около себе си. Това препоръчваме на вас, реформаторските ни лидери: да бягате като дявол от тамян от наглите подлизурковци и да търсите личности, които са носители на един друг, бихме си позволили да кажем бунтарски манталитет. Точно такива личности са нужни на една истинска реформаторска сила. Точно по това дали ги търси и отглежда може да се познае дали тя наистина е реформаторска. Искаме от вас, нашите реформаторски управляващи доказателства в тази посока. За момента, уви, не ги намираме.
Господа лидери, депутати, министри от Реформаторския блок,
Силно сме обезпокоени от случващото се. Вярваме, разбрахте това. Пределно открито и честно ви го заявяваме. Няма смисъл взаимно да се баламосваме. На път сме да си загубим окончателно доверието. Забелязва се все по-отчетливо, че волята ви за същностни, коренни реформи отслабна в недопустима степен. Измените ли на заявената си твърда реформаторска политика, ще се превърнете в най-скоро време в поредните политически трупове. Такава неминуема съдба ви очаква ако поне малко не се стреснете и осъзнаете. Щом апелираме към вас за промяна в тази посока, значи все още имаме известни надежди. От вас зависи дали ще се спасите. За доброто на страната сте длъжни да бъдете на подобаващата висота на поетите отговорности. Даваме ви един екстравагантен направо пример за непозволена по нашите критерии мутация – поведението на г-н министъра на образованието и науката проф. Т.Танев.
Не крием, че първоначалните ни впечатления от този човек бяха добри, дори обнадеждаващи. Той започна да говори в самото начало твърде убедително за потребността от същностни и смислени реформи. Създаваше впечатление на твърд и умен човек, разбиращ същината на проблемите. Няколко месеца по-късно вместо за реформа той започна да говори за това, че щял бил да пази спокойствието и комфорта на работещите в системата. Нещо стана, че чиновническата – министерска, инспекторска и директорска – образователна бюрокрация успя да превърне г-н министъра на образованието и науката в най-покорен изпълнител на нейната воля! (Дори и един директор на училище не смее да уволни г-н министърът, дори и такива, за които сме му предоставили неоспорими факти за недопустими злоупотреби!) А тази консервативна сила на бюрокрацията има една идея и един копнеж: да пази с всички сили своето монополно положение, своето всевластие в образователната сфера. Г-н министърът, който трябва да отстоява държавния, същностния човешки интерес, интереса на реалните участници в образователния процес, именно на родителите, учителите, учениците – капитулира, измени на задачата си и се присламчи към себичния интерес на бюрократите. Явно на г-н министъра му се услади министерстването и пожела да поминистерства колкото се може по-дълго. Да се присламчвате към по-силните и да плюете върху интереса на обезправените не е достойно поведение, г-н министър Танев! Ако осъзнаете какво сте сторил би следвало да се уплашите и разкаете, но това не ви личи изобщо. Погрешна обаче е сметката Ви: илюзия е това, че всемогъщата в момента образователна бюрокрация ще властва вечно. Проф. Танев, вие заложихте на бита карта! Нещо подобно се случва и с останалите министри, дето се афишираха като реформатори. Не сме очаквали от реформаторските министри да проявяват такава отдаденост предимно в измяната на реформаторската идея. Няма обаче да ви позволим с поведението си да компрометирате, да опошлите тази идея.
Зачекнатата тема е голяма, но основното смятаме че ви казахме. Помислете над нашите думи. Опитайте се да се вгледате с по-други очи в собственото си поведение. С казаното искаме да ви помогнем да отрезвеете, казахме, че според нас наркотикът на властта не ви действа добре. Някои от нас, в индивидуално качество, писахме писма на г-н Радан Кънев – и особено на г-н министъра проф. Танев. Никакъв отзвук на своите сигнали от тях не получаваме. Което ни говори за недопустимо главозамайване и за една много глупава грандомания. Създават тия наши лидери впечатлението, че се гнусят да разговарят с обикновени граждани, с “прости избиратели”. Така обаче истински политически лидер и държавник не се става.
Все още не всичко е загубено, но натам отиват работите. Стъпили сте по наклонен хлъзгав път, който води до свличане в неминуемия провал. Правете нещо да се отскубнете от него. Ние с това свое писмо всъщност ви подаваме ръка, пък вие реагирайте както искате.
7 юли 2015 г.
ПОДПИСАЛИ:
1. Ангел И. Грънчаров
2.Владимир Петков-Трашов
Share on Facebook

Иво Инджев още във

Архив