На кое от многобройните ни “робства” дължим робското мълчание днес

 

 

 

 

 

Колкото повече властелинът Борисов втвърдява тона срещу “своето семейство”, както сам нарече преди няколко дни бившето си второ аз в ГЕРБ Цветан Цветанов,толкова по – ярко се откроява въпросът за мълчанието на прогонените от властта по едноличната воля на властелините у нас. 

Борисов задълбава в желанието си да отрови спомена за своята дългогодишна близост с Цветанов. Вече го дави в отровната чаша на сравнението с Виденов и Местан. Гаври се с образа му въпреки факта, че отстранения от него от всичко постове Цветанов се закле да не каже лоша дума за бившия си шеф.

Не става дума за спецификата на едни двустранни отношения, а за правило в българската политика и то едва ли е формирано от някаква благородническа традиция на лоялността. От това правило изключение бяха само някои от бившите министри на Иван Костов, уволнени в края на управленския му мандат. Компания им направи самотно бившият номер две в ДПС Осман Октай. Може и да пропускам някого, но като цяло омертата важи за низвергнатите от техните вождове в политиката за почти всички български политици.

Самите споменати по-горе Виденов и Местан не казаха нищо съществено срещу бившите и последвалите ги на върха на партиите им партийни водачи след като внезапно бяха изхвърлени от ръководството на БСП и ДПС. Този феномен се наблюдава и в лагера на бутафорните придворни на Царя ( им), който им говореше на фамилно име като на свои слуги.

За да сме справедливи и да не обвиняваме само т.н политическа класа, същият синдром на странното примирение трябва да бъде отбелязан и в редиците на журналистическите ( падащи) звезди. Някои, като Валя Ахчиева, съдят БНТ. Но като цяло и сред журналистите, натирени от работодателите им, цари мълчание по темата на задкулисието, което ги е сготвило в своята кухня. 

Цветанов обичаше да прави “обосновани предположения” в случаите, когато не можеше да се направи категорично заключение. В памет на тази традиция ще предложа три хипотези за формирането през вековете на манталитета на мълчанието от страна на наказания нашенец във връзка с историческата ни традиция – такава, каквато ни я разказват от десетилетия ( поради което не слагам в кавички възприетите безропотно “термини”) :

а. Византийското робство

б. Турското робство

в. Еврогейското робство

Ако споделяте мнението ( на автора), че мълчането е злото, можете да изберете обоснованото предположение, че става дума за робуване на манталитета, формиран със сърп и чук по време на съветското робство.

Share on Facebook

Последни публкации

Слънчогледите у нас чакат знак от московското слънце как да реагират на светкавиците в Истанбул, Тбилиси, Прага и Москва
юни 24, 2019
By Иво Инджев
Пречупен кръст на МОЧА обслужва пропагандната на съветофилите
юни 23, 2019
By Иво Инджев
Москва вече не крие, че основният й инструмент за влияние в България е манипулиранта в нейна полза история
юни 22, 2019
By Иво Инджев
Нови(чокови)те учебници по история
юни 21, 2019
By Иво Инджев
Славното готварско шоу за партийната субсидия, в менюто следва ма(нд)жоритарния вот
юни 20, 2019
By Иво Инджев

Книги

Иво Инджев още във

Архив