На стадиона на миграцията България бие Русия отдавна със своята привлекателност с резултат от стотици хиляди на нула

Не бих коментирал което и да е спортно събитие, ако не съдържа символика с политически подтекст. Такъв е случаят с разгромната победа с 5 на 1 на Лудогорец над ЦСКА Москва, определян от местния спортен коментаторски жаргон като “гранд”. 

По принцип не изпадам в патриотичен възторг от български спортни победи. Хубаво е сънародниците да побеждават, но не е страшно “по-големите да ни бият”. Питайте представителите на доста малки, но “бутикови” нации, радващи се на мечтан от нас жизнен стандарт, дали им пука от нещо подобно. Спортът си е спорт и е нормално по-добрият да побеждава. Избиването на национални комплекси по спортна линия не ми е присъщо. Но…

Прави впечатление, че за руските коментатори загубата на техния “гранд” е особено тежък за преживя(ва)не факт именно поради факта, че е изял боя от дребен български противник, на когото по дефиниция гледат от високо в голямата Русия. Както на всичко българско, защото е малко по размер, а и поради добре известни “исторически причини”.

Също така е интересно, че в рамките на болезнените реакции в Русия българският отбор е направо повишен с определението, че бил сред “средняците” в Европа. Не е съвсем сред слабаците, значи. В руски спортен сайт Лудогорец дори е определен като един от европейските отбори, които напоследък громят руските. Европейски отбор, а не някакво си нищожно българско явление.

Оставям настрана стандартният за нашите патриоти факт, че някои от тях са били на стадиона в Разград на страната на ЦСКА. Да обичаш руското повече от българското и това да те прави в собствените очи български патриот е вид увреждане, от което боледуват не само футболните  запалянковци у нас. Просто в случая още веднъж е валидна актуалната украинска констатация “ не ме е яд на руските въшки, а на нашите гниди”.

Но се питам дали ще доживеем да градим самочувствието си чрез реални успехи в световното състезание за по-добър живот в собствената ни страна без сами да се поставяме в ролята на “малките” спрямо “големите”, отказващи да изтрезнеят от своята грандомания “братушки”. 

Всъщност, поне спрямо тях сме го постигнали. Не българите се натискат да живеят в Русия, а обратното. С което май самите ние не можем да свикнем като доказан факт, какво остава за руснаците, чиято гордост е наранена и не си признават очевидното: българите може да са средняци сред най-успешните народи на света, но руснаците са догонващи в тази надпревара и тенденцията не говори за промяна в това съотношение. То не е 5 към 1, а от някаоко стотин хиляди на нула в полза на България от гледна точка на привлекателността на нашата страна за заселване с руски мигранти, срещу което единици българи проявяват реципрочно желание за преселване в Русия.https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/04/12/3418596_vseki_deseti_preselil_se_v_bulgariia_idva_ot_rusiia/

Share on Facebook

Последни публкации

В каруцата на медиите положението е каруцарско
септември 19, 2019
By Иво Инджев
Ухажването на десните с нож в лявата ръка зад гърба
септември 18, 2019
By Иво Инджев
“Омъжествяването” на българските младежи в казармата изплува предизборно като риба с корема нагоре в блатото на носталгията по “стария ред ” и дисциплина
септември 17, 2019
By Иво Инджев
Веждито пак издаде Началника си, неговото второ Аз
септември 16, 2019
By Иво Инджев
Малинка в Холивуд, малиновка у нас
септември 15, 2019
By Иво Инджев

Книги

Иво Инджев още във

Архив