Репортери без раници и болестта алчхаймер

В журналистиката задаването на правилните въпроси е важно за пациентите както в медицината е поставянето на диагнозата. Няма как да излекувате някого, ако не засегнете болното му място и да разберете причината за болестта.

 

Пациентите на интервюто на Антон Хекимян със Симеон Сакскобургготски, излъчено днес по БТВ, бяхме ние, зрителите, разболявани систематично с лъжи и манипулации. А интервюираният под упойката на удобните въпроси се чувстваше прекрасно в ролята на манипулатора, подсигурена от интервюиращия.

 

В България все повече коментатори ( като Огнян Минчев, Илиян Василев ) и дори политици ( като Радан Кънев и Георги Първанов- по различни причини) признават, че разделението в България е между прозападните и проруските българи, а не между лявото и дясното, както е в класическите демокрации. Предимно манталитетно (защото в бита, в мигрирането, в избора на 2 милиона българи в полза на развития Запад разделение няма). Тази неприятна истина, която ни прави да приличаме на разделената Украйна, вече не може да бъде укривана.

 

Обаче „може, може”, както би казал оптимистът от известния виц ( и както ще стане дума по-долу).

 

Катализаторът на избистрянето на мътилката около разбирането  за основния проблем на разделението между българите стана руската агресия срещу Украйна. Ако не беше тя и острата реакция на Запада, част от който ни е удобно да бъдем при получаването на съответните пари и привилегии, само някакви „екстремисти” и нарочени за „русофоби” щяха да си останат тук в пълна изолация като гласове, говорещи за този конфликт по линията Изток-Запад в България.

 

Да не зададеш въпроса за оценката на руската агресия, определящ днес кризата в отношенията между Русия и Запада, е не просто „пропуск”. Това е съзнателно заблуждаване на аудиторията в полза на манипулатора Сакскобургготски. Избрани за целта лица, допуснати в ролята на интервюиращи, упорито ни го представят в ролята на „западняк”- особено в момента, когато руската пета колона е мобилизирана да атакува президентската институция, че и върха на ООН дори.

 

При най-малкия намек за вероятност от някакво неуважение към Русия и при подсказването дали било правилно да й обръщаме гръб,  Кобургът подскочи като ужилен и попита днес с лек фалцет : „Кои сме ние…?”( последва малка интонационна пауза за риторично подчертаване на нашата незначителност- това трябва да се чуе и види, не се усеща от написания текст):

„Хекимян:

  • Спекулира ли се с намесата на Русия в политиката на България? Казахте, че не бива да се обръща гръб на Русия и да се изолираме от нея.

Сакскобурггостски:

Кои сме ние …да обръщаме гръб, първо, а после да се изолираме. С каква цел и с каква полза?”

А какво ли щеше да стане, ако интервюиращият си беше „позволил” да попита  какво е личното отношение на интервюирания спрямо руската агресия, както тя бива наричана от лидерите на евроатлантическата общност ( и от българския президент Росен Плевнелиев, но не и от бившия охранител Бойко Борисов)?

 

На вълната на (про)руската шовинистична еуфория след окупирането и анексирането на Крим обаче Сакскобургготски вече се беше произнесъл на страната на руската агресия. Припомням това, което Хекимян му „спести” , превръщайки интервюто в проруски поръчков фарс. Ето как Сакскобургготски „присъди” Крим на Русия, видно от цитата (избрах в. „Сега” от 11 април 2014 г. нарочно заради това, че не може да бъде заподозрян в „русофобия”):

 

“Принципите на международното право са тези, които трябва да се следват в случая. Но при така създалата се ситуация в Украйна не бива да се пропуска и фактът, че Крим от Екатерина Велика до 1954 г. е бил част от Русия.” Това заяви бившият български премиер Симеон Сакскобургготски, цитиран от БГНЕС.
“По тази тема може много да се разсъждава в зависимост от един или друг интерес на дадена държава. Видяхте, че дори в рамките на ЕС има различни мнения и позиции. ( такива бяха надеждите на Путин, споделени на мига от Сакскобургготски, но опровергани от единодушно наложените санкции – бел. ivo.bg). Когато даваме оценки за едно или друго събитие, трябва да се имат предвид повече обстоятелства. Ето Германия, например. Канцлерът Меркел беше пределно ясна в изказването си за икономическите връзки между двете страни и евентуалните последици от засилени санкции срещу Москва. Отношенията САЩ – Русия пък са на съвсем друга плоскост. Така че не може да се даде еднозначен отговор”, заявява Сакскобургготски.
“Що се отнася до позицията на България – вижте, външната политика не е лесна работа. Тя изисква не само опит и търпение, но и разглеждане на ситуациите в тяхната цялост и проекция в бъдещето, не на парче и за даден момент. Импулсивните действия или следването на някаква конюнктура са нежелателни в дипломацията. В целия този конфликт България трябва да види своя национален интерес и спрямо него да определи позицията си. А и да имаме предвид, че вече сме част от европейския отбор. Но нека винаги първо да се пооглеждаме, както обичам да казвам. Това е от полза”, казва още Симеон Сакскобургготски пред няколко български медии. http://www.segabg.com/article.php?sid=2014041100019985006

 

Ето такива „уроци по дипломация” на кремълски език ни преподава обектът, който днес ни рекламираха по БТВ като „величество”, чиято задача е да служи всъщност на следовниците на Екатерина Велика в днешна Русия.

 

Обслужващият персонал в държавата ни продължава да работи за постигане на великоруските цели в България за сметка на българите, които по мерките на Кремъл сме твърде малки и незначителни. От нас се очаква да не сме с гръб към Русия, а на колене пред нея.

 

Апропо, понеже „величеството” явно има претенцията за мъдрост, която предполага и елементарно логично мислене, истински изстрел в слепоочието на безочието в самооценката му за собственото управление беше похвалата му към Бойко Борисов, чиито успех се изразявал от поредицата изборни победи на бившия му охранител. В този смисъл и по тази логика самият Сакскобургготски е зрелищно провалил се управник, свел изборния си резултат до нулата след един мандат на власт.

 

Човек трябва да страда от алцхаймер, за да е забравил, че причината за този провал на „царя” в очите на избирателите беше ударното реституиране на царските имоти по време на монархо-социалистическия кабинет (на фона на ходенето по мъките на хиляди „прости” българи, препъвани от бюрокрацията и мафията  да си получат собствеността). Справедливо или не ( като юридически казус), от морална гледна точка тази скорострелна реституция на най-овластения човек в държавата остави впечатление за комбинацията от злоупотреба с власт и алчност- някаква форма на алчхаймер.

 

 

Нас, „пациентите” на фалшивите диагнози на медиите, ни третират като безпаметни поданици на монархо-социализма и неговите гербаджийски метастази. Вярно е, че всеки репортер носи маршалски жезъл в раницата си, но тук положението по-скоро вече е като за „репортери без раници”. Маршал Сталин и неговите путиноиди определят маршрутите за катерене надолу в класацията на свободата на медиите в България.

 

Share on Facebook

Иво Инджев още във

Архив