В русофилска България срещу Реджеп не се рита

Изправен за първи път пред вероятността да загуби избори след десетилетие и половина все по-безпределна власт, турският президент Реджеп  Ердоган загуби и чувство за мярка в самохвалството. Самообяви се за най-опитния политик в Общото събрание на ООН. Не виждал друг като себе си, освен Путин. 

images-1

 

 

В разпространеното от руската агенция РИА “Новости” самохвалство Ердоган за пореден път затвърждава впечатлението за своята изключителна дружба с Путин, превръщайки го в предизборна реклама в своята кампания. “Аргументът” на Ердоган е, че само те двамата са управлявали от 15- 16 години и това ги правело най-опитни ( на света, щом става дума за страните от ООН като база за подобно обобщение). Звучи така сякаш Путин ще му бъде вицепрезидент ( както граф Игнатиев е бил наричан “вицекрал на Турция” заради огромното му влияние като посланик на Русия, жадуваща реванш за поражението си в Кримската война ( 1853-1856), поради което Високата порта изпълнявала капризите му , за да не даде повод ).

Дали тази (анти)реклама чрез образа на Путин ще помогне на Ердоган на президентските и общите избори в Турция на 24 юни предстои да видим. Но е трудно за вярване, че мнозинството от онези близо 60 милиона, имащи право на глас турци, ще проявят същата безропотност относно руската му връзка , каквато определено показаха руснаците спрямо ( уж ) историческите врагове от юг, с които Русия е водила 14 войни ( последната – през Първата световна, когато Турция и България заедно отбиват руските атаки и накрая подписват капитулацията на Русия на 3 март 1918 г. в Брест – Литовск в компанията на Германия и Австрия). Защото руснаците отдавна “подгряват” по темата за близостта на православието с исляма, в сравнение със западните изповедания на християнството. Лично Путин ги подготви с телевизионни приказки за тази близост, след което покани Ердоган да открият заедно в Москва най-голямата джамия в Европа.

Притихналите в очакване български русофили така и не посмяха да заемат критична позиция срещу изстъпленията на Ердоган срещу демокрацията, ръководейки се от принципа, че срещу Реджеп не се рита, щом батюшката от Кремъл го прегръща. Омразата срещу Турция, традиционна гарнитура в менюто на домораслия ни национализъм, се оказа маловажна за патриотарите ни не от някакво проглеждане относно необходимостта от загърбването на тази омраза век и половина след края на османския гнет над българите, а поради “светлия пример” на Матушката и процъфтяването на нейното приятелство с Турция.

От една страна, да си русофил в България не е лесно – налага ти се да си сменяш позицията, да затопляш симпатиите си към отколешния обект на омразата си под влиянието на сибирските ветрове. От друга страна, това е най-лесното за духовните чеда на “руския свят”, който те обитават. Защото не  им се налага да формират позиция по сложни въпроси. Гледат какво прави Путин, козируват и са си рахат, дори не им се налага да разтягат локуми по темата. 

Мълчат с руски акцент и ще викат “ура” , дори и опозиционерът Индже да победи Ердоган. Стига победителят да запази дружбата с Путин.

Share on Facebook

Последни публкации

Колегата от Атака на Борисов във властта обвини със задна дата Запада за Втората световна война
юни 22, 2018
By Иво Инджев
Присъда за партиен бос номер едно в Румъния без обжалване. България подлежи на ожалване
юни 22, 2018
By Иво Инджев
Р като Реваншизъм в Русия
юни 22, 2018
By Иво Инджев
Валерий Тодоров член на СЕМ? Рус(офилс)ко гладно нема
юни 21, 2018
By Иво Инджев
“Файненшъл таймс” се изуми от Борисов за обрата му за Белене и възпитано го нарече “флирт”
юни 21, 2018
By Иво Инджев

Книги

Иво Инджев още във

Архив