Оливането на Оливър пред Путин отново доказва колко е прав др. Ленин за полезните идиоти

 

 

 

Имаше един сръбски пиперлив виц като оценка за определена жена, който не може да бъде преразказан с евфемизми и ( с извинение) ще го цитирам буквално макар и с риск да не съм точен в езиково отношение, поради което ще го “побългаря”:

“Като дупе е страхотна жена, но като човек е ужасен задник”.

Същото се отнася за западните”полезни идиоти”, някои от които като режисьори може да са добри, но като подлоги на Путин са големи задници. Това блестящо се доказва отново от американския режисьор Оливър Стоун в негово ново интервю с Путин в Кремъл, публикуван вчера.http://kremlin.ru/events/president/news/61057

Интервюто е също така илюстрация на друг виц от времето, когато повечето от нас си мислехме, че Стоун си тежи на мястото и не сме си преставяли, че може да се държи като лакей по отношение на който и да е управляващ, още по-малко пък спрямо едни деспот. “Как ги постигате тези успехи, другарю директор”, питал подмазвачът на едно събрание. 

Вицът има и неприличин аналог за секретарката, която в сюблимен момент на интимност попитала другаря директор дали вече е проникнал в нея и когато той потвърдил гордо, тя възкликнала с възторг : “ау, колко ви е голям”!

Съжалявам за проникналия в текста ми цинизъм, но той не е толкова голям в сравнение с угодническото поведение на Оливър Стоун във въпросното интервю, с което иска да докаже, че да си успял режисьор в Америка е едно, но да се държиш с достойнство в ролята на интервюиращ с един евразийски властник се иска да “имаш дупе”.

Половината от интервюто е натрапчиво посветено на малко известния на широката публика…Виктор Медведчук. Признайте си, любезни читатели, че само най-тясно профилираните от вас по въпросите на украинско-руските отношения са чували или помнят кой е той. Но Стоун безкрайно настоятелно пречупва въпросите си през призмата на свой неотдавнашен разговор в Монте Карло с него, кара Путин да заяви, че му е приятел, макар да е украински националист, на което Путин, “невинен” като сълза по темата, репликира, че национализмът е нещо лошо по принцип. 

Медведчук, за незапознатите, е бил шеф на администрацията на бившия украински президент Лонид Кварчук – същият, който през 1994 г. подписа с Русия и със западните гаранти на договора споразумението за предаване на украинския ядрен арсенал на Русия, а тя вероломно се ангажира да пази украинската независимост. С какво Медведчук е спечелил след или преди това личното приятелство на офицера от КГБ Путин от интервюто не става ясно, но научаваме от Стоун, че днешният руски президент е кръстник на дъщерята на украинеца, чиито национализъм иначе не одобрява.

НА СНИМКАТА: Подписването на Минските споразумения през 1994 г., с които Русия измами Украйна да й предаде ядрения арсенал  и в замяна да пази независимостта й

 

 

 

 

 

 

 

Мимоходом американският режисьор настоява Путин да стане кръстник и на неговата дъщеря, която била възпитана в дух на уважение към религията ( независимо, че самият Стоун е войнстваш левичар и бунтар, както се самоопределя ). Путин вметва, че все пак трябва да я попитат дали иска да я направят православна.

По този и по всички останали зададени отговори Путин се изявява като по – малко путинист от Стоун, който непрекъснато настоява Путин да каже колко гадни са бандеровците и младите американци, които били объркани в днешно време, докато накрая се съгласява с половин уста с бащинското обобщение на Путин, че старите винаги така мислят за младите.

Като говорител на  вездесъщия като герой на интервюто Медведчук, режисьорът издава в един момент замисъла си: опитва се да изтръгне публична подкрепа от Путин за растящия рейтинг на Медведчук, достигащ 12 процента с страната, която той отказал да напусне, въпреки, че бил едва ли не репресиран там за национализма си заради настояването си за добри отношения с Русия. Поемайки вдигнатата топка Путин подхвърля, че украинските националисти от 19 век са искали същото: украинска независимост, но и добри отношения с Русия.

Стоун обаче не се спира. Вживява се в ролята на геополитически режисьор и кара Путин да каже колко правилна е идеята да се преговаря пряко  с участниците в конфликта в Донбас. “Не щеш ли”, Путин веднага се съгласява, но лъже, че нямало случай в новата история, когато един конфликт да е бил решен без участието на пряко заинтересованите. Явно не е запознат с историята на Санстефанския договор от 3 март 1878 г., а и на Берлинския конгрес три месеца по-късно, когато “закрилницата” Русия пет пари не дава за мнението на българите, а го решава зад гърба им с тогавашните велики сили без да покани поне за мнение нито един българин.

Сервилното поведение на Стоун достига низини, до които и в годините на комунизма никой т.н. журналист не си позволяваше в нагласените интервюта с властелините. Режисьорът прави еднозначни констатации за порядъчността на Путин, съчувствено го кара да си признае колко му е тежко на отговорния пост и че изглежда по-загрижен днес от времето на предишното им подобно интервю. Путин се съгласява и споменава като причина кризата около Иран, а събеседникът му подсказва да включи и Венецуела в списъка на затрудненията, но Путин с пренебрежение отклонява предложението, за да покаже, че там си е вързал гащите.

Стоун приключва списъка от въпроси с въпроса дали има още нещо за питане и с уточнението, че ще пита продуцента на предаването, а Путин се вмъква с дружеската шега , че “директорите са важни”. Накрая американецът моли за снимка с Путин и получава благосклонно разрешение. 

Ако целта е била да се покаже, че Путин е по-човечен от загубилия човешкия си облик представител на свободния свят, тя е постигната. Но частично. С едно кратко изречение Путин дава ясно да се разбере, че с нищо не се е променил като циник от времето на интервюто му с Лари Кинг от август 2015 г. за СиЕнЕН ( преди легендарният цар на интервютата да се продаде официално на Кремъл и да започне работа в излъчвания на територията на САЩ руски телевизионен канал с огромен бюджет, плащан от Москва). На въпроса на Кинг какво се случи с подводницата “Курск” Путин без да се двоуми отвърна с две думи обобщи позицията си за трагедията на загиналите моряци и техните близки: “тя потъна”.

По същия начин реагира и днес самодържецът от Кремъл по въпроса за отравянето на Скрипал, за когото Стоун подпитва дали няма да се върне в Русия ( имало твърдения, че искал да напише молба за завръщане, подхваща отговора си Путин). “ Ако искахме, щяхме да го отровим”, отсича кагебистът. Не че не го е казвал и в други интервюта, но явно държи всички да знаят, че цинизмът на неговите закани ни най-малко не е потънал. 

Share on Facebook

Последни публкации

Урсула фон дер Лайен не е без пороци, но стана пророк в родината си
юли 19, 2019
By Иво Инджев
Член на СЕМ със среден успех е закономерност след въздигането на средния пръст начело на БНТ
юли 18, 2019
By Иво Инджев
Ердоган и Путин- с какъвто се събереш, такъв ставаш
юли 18, 2019
By Иво Инджев
Уникалният мозък на вълшебника Борисов прави от престъплението обект на възхищение
юли 17, 2019
By Иво Инджев
Фолксваген се колебае за България защото с(в)иренето е с пари
юли 16, 2019
By Иво Инджев

Книги

Иво Инджев още във

Архив