Първанов скача сух във водата от мостика на потъващата си партия

“…вече четири любовници ми спретнаха, да не са и повече – не ги броя. Но аз спя спокойно. Аз спя спокойно, защото съм верен на жена си, защото си обичам децата, защото не съм взел един лев и защото не съм зависим”.

Каза го един президент на България вчера, на 15 януари 2017 г. ( за протокола) в интервю за БНР. Познахте. Не е Георги Първанов. Той няма как да изрече нещо подобно и да не излъже, а този хитрец предпочита да не провокира “съдбата” с ненужни лъжи.

Как обаче стана така, че не само “съдбата”, но и практически никой друг- от прокуратурата, през уж опониращите му политици, до медиите- не го “провокира” с неудобни въпроси, срещу които е удобно застрахован ( чрез “страхуване” – на доста негови приближени устата беше затворена с олово-, чрез връзки и прочие хватки, с които поддържа избеления си образ).

В поредното ласкателно за него интервю тази сутрин по БНТ Първанов не пропусна да се похвали отново с успешните си два мандата като президент. За себе си е прав. Какъв по-голям успех може да регистрира от факта, че си направи партия с държавен ресурс, обикаляйки страната на държавна сметка с целия си антураж под всякакви екзотични предлози, за да си създаде структурите по места и накрая никой не му потърси сметка за този “фокус”, изигран пред очите на смълчаните “наблюдатели” ( прокурори, политици, медии).

Бил сдал вчера поста, осведомиха ни всички телевизии снощи, когато в новинарските емисии се чу изявлението му, че бил готов да даде “всичко от себе си” ( на партията, която потъна на президентските избори, в резултат на което той скача пръв от мостика на кораба, с който цепеше вълните на язовира от русофили и БСП).

Нима би дал всичко от себе си ( на партията) наистина?

Дали би дал от себе си някой от хотелите? Например онзи, който придоби сина му на невръстна възраст в Кюстендил?http://bultimes.com/sinat-na-parvanov-si-kupi-hotel-za-7-6-mln-leva/

Или онзи хотелски комплекс в Белчин баня, където речи пред избрана публика държи носителят на наградата “Златен век” Димитър Иванов, известен с прозвището си Гестапото? Белчин Гардън е бивша западнала соцпочивна станция, превърната с многомилиона инвестиция в луксозен ( и недостъпен за “простосмътна” българска публика със забранителните си цени) СПА център, в който ( “кой знае защо”) има кът, посветен на Георги Първанов, подобно на някогашните стаи на патрона на поделението в казармите в НРБ)? http://viaranews.com/2014/01/19/георги-първанов-държи-таен-мезонет-в-г/

Откъде знам чий е хотелският комплекс ли? Много просто, цитирам най-осведомените източници, “простите хора”, свидетелите, за които собствеността не е тайна.

“ Още на влизане в курортното селище всеки попитан къде е тузарското здание, отговаря: „Ааа, на Зорка хотелът е ей натам – към горичката”. Местните нямат съмнение кой е собственик на „Гардън” и обясняват, че суперлуксозната СПА почивна база е построена преди около година. Хората разказват, че хотелът се върти от червения депутат Кирил Добрев и от големия син на Георги и Зорка Първанови – Владимир…

В целия този разкош и в цялата тази работа има нещо много гнило, та истинските платци на сметката сме ние, данъкоплатците, тъй като шестте милиона лева, които  Симеон Пешов лапна от обществената поръчка, са бюджетни средства, коментират местните хора…

Всичко в хотела е суперлуксозно, има външен и вътрешен басейн. Цените пък са като в Брюксел. Кафето и сокът са по 6 лева, а ползването на външния басейн струва 12 лв. Отделно обаче се плаща за шезлонг, чадър и други екстри. Касовата бележка от питиетата пък показва коя е фирмата – собственик на хотела. По документи базата се стопанисва от „Тера Инвестмънт” ООД. Според справка в информационните масиви тя се управлява от 30-годишния Петър Иванов и 56-годишния Владимир Лазов. Последният фиктивно се води собственик и на два мезонета на столичния булевард „Гоце Делчев”. http://www.mignews.info/belchin-bani-carstvoto-na-pa-rvanovi/

Но такива въпроси поставят само “маргинали”. Практически никой “важен” ( сред прокуроротие, политиците, медиите) не ги задава на “патрона” ( т.е. падроне) на АБВ, който си бил вградил сянката в партията, по собствените му думи.

НА СНИМКАТА: Входната врата на осветения имот на адрес София, “Гоце Делчев” 53 е 

IMG_5085

Защо например изкласилият в президентската сянка пернишки предприемач Владимир Лазов, на когото е поверена ключова роля в изграждането и управлението на луксозния СПА център, така старателно се крие?

Описах този ( първоначално) дребен пернишки предприемач в книгата си “Президент на РъБъ” като близък съратник на Първанов, на чието име са записани двата мезонета в кв. “Гоце Делчев” . Както съм отбелязвал, приятелят на Първанов, шоуменът Слави Трифонов, ми отказа стопкадър от свое предаване, в което в публиката се вижда Лазов до Георги Първанов да се радва на интервюто със Зорка Първанова.

До тях се бута да влезе в кадър, за да го видят всички по телевизора пернишкият далавераджия от митницата Венцислав Деянов. Това е другият близък приятел на Първанови, придружил президента дори в “Шоуто на Слави”. Същият, който по свидетелства на присъствали на милата сценка през лятото на 2001 г. подарява на вилата си на бъдещия президент, издигнал се до момента като заместник – председател на БСП, онзи митичен фолксваген втора употреба, размахван от подмазвачите в медиите като “доказателство” за единствената скромна движима собственост на семейството. Първанови палят мотора на подаръка и заминават след преспиване на вилата на предизборна среща с други почитатели в района.

Фолксвагенът се оказал май добра инвестиция. Погнат от правосъдието за присвояване на голяма сума, по време на започналия вече президентски мандат на своя приятел шефът на пернишката митница “изведнъж” се оказва “безинтересен” на съда след 17 провалени съдебни заседания. Просто отказват да го призовават повече след безбройните му финтове с лекарски бележки за някакви болежки, защото след деноминацията на лева сумата вече ставала незначителна(!).

Ако е нямало нищо нередно в притежанието на двата апартамента, защо тогава министърът на вътрешните работи Румен Петков още същият ден след моя въпрос за мезонетите в предаването “В десетката” е разпоредил полицията да охранява входа на кооперацията на адрес “Гоце Делчев” 53 е? За да не се допускат “любопитни” журналисти до уж легитимно купените от бизнесмена Манджуков-син ( както пише в същия нотариален акт) жилища.

НА СНИМКАТА: Полицейски патриул, изпратен от министър Румен Петков да охранява срещу журналистическо любопитство осветената на 8 октомври 2006 г.- собственост на адрес “Гоце Делчев” 53 е. в София. Полицаите са били принуждавани да лъжат, че имало някакъв обир. 

IMG_5084

Не само този ход издава истината за далаверата с милионерския подарък за Първанов, който спонсорира морално Манджуков-баща с най-високото държавно отличие “Стара планина” ( “само” за заслуги в търговията с оръжие, в която прохожда по съветската писта в Африка или и заради едно “спонсорство” на предизборната му кампания?).

След съзаклятието с апартаментите старият семеен приятел на Първанови Владимир Лазов започва да печели държавни поръчки в строителството с темпове и мащаби, които не биха посрамили самия Пеевски днес.

В книгата си съм приложил справка от сайта на “Регистър за обществени поръчки”, някои от които с начислен ДДС, други-без. От нея се вижда, че спрямо годината, в която се “оказва” собственик на мезонетите, Лазов регистрира 2000 процента ръст в печеленето на обществени “търгове” само за 4 години. Т.е. тръгва от сделки за скромните 694 967 лева през 2005 г. до космическия скок спечелени поръчки за 13 687 957 лева през 2009 г. Както ми сподели негов злощастен конкурент, Лазов печелел поръчки без да има изискваните в условието за търга пътни машини, което устно било обяснено от възложителя на жалбоподателя така: “нищо не може да се направи срещу човека на Първанов”.

Въпреки тези феноменални постижения обаче близкият на Първанови предприемач се оказва невиждано “срамежлив”. Не желае, меко казано, да афишира престижната си дружба с тях. Крие тясната си обвързаност с Първанови, макар да ги кани на пищната сватба на сина си в НДК през май 2010 г., охранявана от НСО с изрична строга заповед да не се допускат външни лица да снимат ( ако случайно някой журналист се беше престрашил да полюбопитства на какво се дължи грандиозната конспирация). А на Първанов му е било толкова важно да присъства на тази сватба, че отива там веднага след като се завръща в София от Москва, където присъства на парада на Червения площад.

Колко трябва да е било важно да бащата на младоженеца да скрие от обществеността такъв жест на близост, за да си осигури чадъра на държавната охрана срещу външни погледи, вместо да се похвали с такова приятелство?

Същият предприемач изпрати свои хора да изкупуват книгата ми не само в Перник, но дори и в София. Тази подробност стигна до мен от участник в глупавата акция, а и лично съм разговарял с продавачи на книги, с които се посмяхме дружно как уплашеният човечец допринесе в рамките на седмица издателството да отпечата нов тираж.

Не вярвате ли, че Лазов се крие? Ами опитайте да намерите някаква следа за него в интернет ( освен в моите статии). “Няма такъв човек”, според “мрежата”. Мрежовите зависимости с Първанов са направили така, че той да изчезне от публичното пространство толкова т(р)айно, че явно много внимава да не наруши омертата и ден днешен. Нито една снимка няма да открието на лицето Владимир Лазов, което държи ключа не само към истината за онези мезонети и към развенчаването на “репутацията” на Първанов като “безсребърник”, обитаващ официално скромен апартамент в софийския не особено престижен квартал “Красна поляна” в резултатат на онзи шум от 2006 година. Има защо да се крие най-малкото превантивно, макар никой да не го търси за нищо…

НА СНИМКАТА: Приятелят на Първанови, пернишкият предприемач Владимир Рангелов Лазов, за когото нечия властна ръка е изтрила всякакви визуални данни в интернет.

И трите снимки са от книгата “Президент на РъБъ” ( 2010 г.)

IMG_5083

Като става дума за ключ, време е да престъпя тук собствената си самозабрана да не споменавам фирмата, в която Зорка Първанова е изоставила ключовете от мезонетите в мига, когато се разчу за тях. Бях предупреден да внимавам и да не споменавам тази фирма, където в най-буквалния смисъл на думата е заровен ключа като ключово доказателство. Казва се ИСА “Инжинеринг”. Същата, на която е поверена друга “деликатна” мисия – да построи сараите на Доган.

Още ли някой смята, че пиша без доказателства за “светеца” Първанов, когото дори собствената му партия вече разлюби, но така и никой не посмя да засегне с неудобни въпроси?

 

Share on Facebook

Иво Инджев още във

Архив