Налягането на парцалите в страната медийните парцали

„Блиц”, „Шоу”… Пак медии на тезгяха и КОЙ ги купи. Какво следва?

 28 Юли 2015

Пеевски очаквано погълна сайта „Блиц” и вестниците „Шоу”, „Доктор”, „Над 55″, коментират из медийните среди. Отдавна се говореше. Всичко мина по позната и отпреди схема. Славка Бозукова, главен редактор на „Стандарт”,  първо влезе в ръководството на издателството на „Блиц” и „Шоу”, а сега придобива 50% от акциите.

Славка Бозукова става официален собственик на цяла медийна група. Нейната роля е същата като на Венелина Гочева – изкуствени патици. КОЙ отгледа такива мастити издателки? Купуват цели медии, групи от вестници? Разбира се, всичко е законно. Кредити и прочее. Само че – плува ли корабче?

Вестниците „Шоу”, „Доктор”, „Над 55″ са печеливши (по-скоро не са губещи), и в тази сделка се вижда опит да закачат към тях губещият “Стандарт” и съпътстващите го сайтове и издания.

Работата е, че под топлите грижи на Гочева, Бозукова, Блъсков, Тошев и прочее дългогодишни главни редактори и издатели, вестници у нас са във фалит. Пропадането им е драстично по-тежко, отколкото на всекидневниците в Европа. За последните 10-ина години тиражите им не са намалели в проценти, както в Европа, а в пъти. И основната причина е слугинажът на изброените. Те превърнаха вестниците в наплевателски, пропагандни, рекламни и лъжливи. Авторитетът им е нулев, съдържанието им е очевидно манипулирано и цензурирано. Кой да ги купува по левче? “Телеграф” е номер едно, защото се продава на половин цена.

И сега повечето очакват момента, в който ще бъдат закрити. КОЙ да ги издържа? За какво? Те вече са без влияние. Единственото им значение, че могат да ги цитират понякога в сутрешните блокове на телевизиите.

Пеевски счупи касичката КТБ от която точеше пари и сега се чуди от какво да финансира вестниците. Опитва се да ги крепи с „Булгартабак” и разни схеми. Най-голямата дистрибуторска мрежа за цигари „Табакмаркет”, свързана с прословутата „Лафка”, е и най-големият дистрибутор на вестници и списания и рекламодател същевременно. Ще стигнат ли тези схеми да издържат толкова медии?

Всъщност това е началото на края на Пеевски – той беше голям и силен с парите от КТБ зад гърба си, това приключи. Вече няма такъв удобен широк гръб като преди, с ПИБ и др. банки не е същото. Ще трябва да се превъртат пари от сивия сектор.

Ето за справка какво контролира Пеевски (ама официално няма нищо общо, да не помисли някой…):
Сайтове – „Блиц”, „ПИК” (сега даже човек от ПИК ще управлява „Блиц”, като по-доверен), по-дребни като „Всеки ден” и др. не се броят.

Национални вестници – „Телеграф”, „Монитор”, „Стандарт”, „Преса”, „Всеки ден”, „България днес”, „Труд”, „24 часа”, „Новинар”, „Уикенд”, „Шоу”, „168 часа”, „Жълт Труд” и др.

В много от тези медии може да видите остри публикации срещу президента, срещу т. нар. реформатори, БСП, но във всичките няма да намерите лоша дума за Борисов, Пеевски и Доган. Това е обединяващото между тях. Всеки да си прави изводите каква е неофициалната коалиция на власт.

На снимката: визуалното обяснение за това защо сме тук и днес това, което сме: Борисов, Първанов в компанията на Живкова на поклонение на паметника на Живков в Правец

От ivo.bg мога да добавя само малко собствен коментар към написаното в e-vestnik като допълнение.

Например припомням още нещо общо между медиите и “медийните герои”, споменати от e-vestnik: долнопробното обслужване на Петата колона от тях. Тази спойка е много по крепка ( както се изразяват на руско-български сами те) от сглобката между Пеевски, Борисов и компания. Интересното е, че самият Борисов бяга като от най-страшна анатема от разобличаването на връзката му с Пеевски. Издаде го кресчендото, с което реагира на моето твърдение по Нова телевизия, когато цитирах написаното в книгата ми “Премиер на РъБъ”, а именно, че е бил посъветван ( т.е. финтиран на практика, като си спомняме обръщането на палачинката от страна на Пеевски и лащкеите му в медиите срещу Борисов веднага след това за известно време) от Пеевски да подаде оставка на 20 февруари 2013 г., за да се завърне чрез бързи избори на бял троянски кон. Мнозина обърнаха тогава внимание, че никога и по никакъв друг въпрос Борисов не е реагирал толкова ( издайнически) истерично, наричайки ме три пъти “идиот” в телефонно обаждане по време на сутрешния блок на телевизията на следващия ден.

 

Какво имат да крият ли? Ами същото, което Борисов толкова години вече се опитва да замаже по отношение на факта, че си дели зад кулисите “лявото и дясното” с Първанов и съответно “порциите”, които произтичат от това. А “медийните герои”, които бяха употребени за възхода на Борисов като електорален феномен за пред съответната облъчена публика, междувременно бяха системно награждавани с най-високи отличия от Първанов. Сред орденоносците са и Бозукова, и Тошо Тошев…Да не говорим за Венелина Гочева, която беше придатък към тържествуващата посредственост на Първанов ( и Борисов) , превръщайки в. “24 часа” в тяхна рекламна притурка. За награда я монтираха като фасаден собственик на обезценените от нея и подобните й някогашни ” вестници на народа” (както сами ги наричаха циниците Петьо Блъсков и Валерий Найденов във времето, когато си публикуваха колажи  с монтирани собствени чутури върху паметника на Кирил и Методий- в опиянението от себе си намираха това за забавно).

Специално за Борисов тайната му връзка с Пеевски е по-опасна от заверата му с Първанов защото застрашава най-важния му личен коз в оцеляването: западната подкрепа. Не че западните “партньори” не знаят истината, но ако тя стане неудържима за прикриване ( т.е. ако тук медиите бяха медии, а не рекламни притурки на далавераджиите), цялата схема на Борисовата власт, в която са навързани Певски и Първанов в техните си ниши на влияние, ще рухне. Юнкер ще започне да праща не сърчица , а ултиматумчета на Борисов. Защото дори обиграното европейско лицемерие си има граници на търпението. Срещу тази хипотеза обаче веселата компания на нашите управници си гарантира оцеляването именно чрез медийния слугинаж, необходим не само от суета, а заради създаването на видимост за “почтеност” в управлението и неговите опозиционни съзаклятници.Тази видимост е необходима за спазването на някакво приличие в подкрепата за един автократ, опитващ се да демонстрира напоследък “диалогичност”, която всъщност прилича на гъвкавостта на питон, бавно поглъщащ плячката си.

Европейската политика, която дори е част от акронима на властта ГЕРБ, може да е облечена в смокинг, но това не може да прикрие факта, че тук я употребяват като смокиново листо за прикриване на срамотиите на една безсрамна далавера между “леви и десни”, между Първанов и Борисов, между Борисов и Пеевски, чиято единствена цел е да държи властта чрез напълно легитимния инструмент на изборите, който обаче бива манипулиран напълно нелегитимно от т.н. четвърта власт- смокиновия лист на българската управленска далавера, която напоследък се модернизира чрез овладяване на информационни сайтове. Интернет беше нишата, в която най-дръзко се промъква свободата на словото. Властниците ни взеха мерки и в това отношение: с много пари и с брутално наемничество на ново поколение продажни циници, които явно държат да докажат че е жива и здрава основателно презрителната максима за “най-древната професия”, т.е. за журналистика. Какво по-ефективно от това да отвратиш гражданите за европейско развитие от медийната (зло)употреба и после да употребиш свободата на словото за нуждите на гражданите за евразийски регрес на България!

Има и още една голяма “заслуга” на медийния, обслужващ схемата, антураж на далаверата с властта. Те са особено активни в борбата срещу създаването на алтернативи, за да може периодично да ни напомнят, че нямаме други избор и трябва да си налягаме парцалите.

Когато парцалите заявяват, че трябва да си налягаме парцалите, значи нечистоплътността е взела връх по особено нагъл начин. Това вече се случи тук , но не вчера и онзи ден, а е процес, за който пиша от години. Овладяването на медиите като инструмент на властта, на ТАЗИ власт, беше най-главната задача за онези, които бяха в състояние да ни докарат цар за премиер и охранителя му за генерал и едновременно цар на положението в страната вече толкова години.

Само забележете карамбола: в страната на победения Първанов пристига триумфално царя, а Първанов, цъфнал преди това на (пре)откриването на паметника на Живков в Правец в компания на неговия телохранител Борисов, става президент, прави Борисов генерал, а после той се издига след падането на царя до кмет на столицата и премиер, като през цялото време цар, генерал и президент си гукат зад кулисите, подавайки си ту комплименти, ту лицемерни закачки. Междувременно лидерът на младежката организация на царя Пеевски е приобщен и се превръща в ключов играч в медиите, правосъдната система, икономиката и политиката. Но за разлика от споменатите по-горе началници, няма тяхната харизма и се крие от публичността, а Борисов , върху чиято харизма за пред определена публика ( и пред Запада) се крепи властта му, бяха от разобличаването на тази вредна за пред хората връзка, прикривана от сервилните медии.

 

А иначе е вярно, че съдебната реформа е много важна. Без майтап, важна е. Включително, за да не си говорим за дреболии като Петата колона и нейните медии.

Да сте чули например някой реформаторски глас да повдига въпроса за необходимостта от конституционна промяна по най-важната опорна точка на пропагандата в полза на една чужда държава, каквато беше промъкването в конституцията ни на руския празник 3 март като “алтернатива” на съветския 9 септември? Някой ще припомни ли, че 3 март НЕ БЕШЕ ОФИЦИАЛЕН ПРАЗНИК В НРБ, но тъкмо носталгиците по комунизма го пробутаха като нов 9 септември на принципа “крачка назад, две напред” ( възприет като тактика от Ленин , подсказана от Чернишевски) в овладяването на България?

Този “компромис” изглежда чудовищно голям за малките мечти на борещите се за “компромиси”. Те за един съветски паметник не смеят да се произнесат, та какво остава за рождения ден на руския император 3 март, ден също на неговото възкачване на императорския престол, да се обадят! Нищо, че цялата пропаганда на въпросната чужда държава се прехвърли най-буквално върху лъжата за т.н. освобождение от преди век и половина близо по същия начин, по който режимът в НРБ се крепеше “морално” на върха на щика на амортизираната лъжа ( и поради това заменена с по-стара,  доказано устойчива на времето) за 9 септември като “освобождение” на България.

По милостта на медиите ме “пускат на екран” понякога, за да покажат “лицето на екстремизма” ( зер да си русофил у нас е “нормално”, но да оспорваш опорните точки на чуждата държава е “екстремизъм”). Когато успея да кажа нещо подобно в публичното пространство не само не получавам подкрепа, а оставам с подигравките на водещите “телевизионери”, оцеляващи на екрана именно заради своята “сговорчивост”. Оставам си и с мълчанието на хората, които в частни разговори са съмишленици, но публично предпочитат също да си налягат парцалите.

Налягането върху парцалите, т.е. вестниците, вече доведе до официализиране на статута им на парцали, подхвърляни, прехвърляни и захвърляни от онези, които ги употребиха. На ред са телевизиите. А на нас , които си позволяваме да не се съгласяваме с тази търговия на роби, кога ще ни дойде редът?

На този въпрос безсилният коментатор винаги отговаря стандартно ( като за в. “Стандарт” и подобните му): “времето ще покаже”.

 

Вашият автор също е безсилен да каже друго- просто някакво си солово мнение няма значение в нашата парцалива откъм достойнство и чест държава.

Share on Facebook

Последни публкации

Благородството задължава, но само благородните – за подлеците това не важи
юли 28, 2015
By Иво Инджев
“Българският свят” е магнит на руснаците, а “руският свят” има нулева притегатеност за нас
юли 28, 2015
By Иво Инджев
Второто аз на Първия в Кремъл
юли 27, 2015
By Иво Инджев
Пука ни на сайдера, че поляците произвеждат сайдер, вместо да мрънкат за руското ембарго
юли 26, 2015
By Иво Инджев
Пълзящият Мирчев се изправя срещу Фандъкова
юли 26, 2015
By Иво Инджев

Книги

Иво Инджев още във

Архив