“Южен поток” пресъхва тихомълком

В годините на т.н. развит социализъм сричащият Генерален секретар на КПСС Леонид Брежнев изчете сричка по сричка от трибуната на партиен конгрес поредния малоумен лозунг за целите на предполагаемото пришпорване на масите  в рамките на “благородното социалистическо състезание”: ико но ми ка та – ико но мич на”! И българските папагали веднага въведоха в употреба това съветско указание, над което Виктор Суворов се надсмива в най-новата си книга “Тя се наричаше Татяна” като неизпълнимо просто защото при социализма няма икономика- има политически диктат без оглед на икономическата логика, под чиято подчинена на непосилната милитаризацията производствена база в крайна сметка рухна СССР, завличайки и България на европейското дъно, където пребивава и днес.

Същият този диктат, подсладен с щедри подкупи за българи, унгарци, италианци и т.н., роди в Кремъл тактиката “южен поток”, която е част от стратегията на Путин да възроди съветското имперско величие, базирано на страха от руските оръжия, за което му се пречкаше проклетата Украйна. Ако има нещо, което стряска съня на Путин през изминалите 14-те години на неговото авторитарно управление повече от всичко, това е “оранжевата еволюция” от 2004-та на украинските съседи, която руската мечка по никакъв начин не би искала да заиграе и на нейния мегдан.

Ако преди по въпроса за украинската параноя на Путин можеше да споре- все пак руският цар е потаен и се налага ходовете му да бъдат разгадавани, то днешните събития в и около Укщрайна не оставят вече никакво съмнение. В ход е отдавна планираната превантивна акция срещу Украйна, за да не се допусне никога украинския синдром на свободолюбието да прескочи като искра на Червения площад.

Ето това е истинската цел на проекта “Южен поток”, планиран като примка за опърничавия украински врат, упорито отказващ пълно подчинение на руския газов диктат. Като отказват да паднат на колене, ще ги заобиколим с “Южен поток” и така ще клекнат икономически- това е философията на Путин за наказване на непослушните украинци.Останалото…

Останалото се случва в момента в Украйна.

Но никой диктатор не може да предвиди бъдещето, независимо от своята убеденост, че може да го контролира. Това бъдеще вече обърка плановете на московския аятолах ( както сполучливо го нарича една руска коментаторка).

Колкото и да е странно, първото доказателство за непризнатото поражение на Путин е видимо не другаде, а точно в България, която  е най-сигурната му “капия” в хазартната игра на регионалната и световната политика. Тук той е инвестирал за тези 14 години както никъде другаде в петата си колона и дори се престара дотолкова, че дори и опозицията в парламента дава сигнали за лоялност, размивайки в това отношение всички граници с откровено проруското управление на страната.

Точно управлението на ГЕРБ придвижи подготовката за преминаването на “Южен поток” през България с пълното съзнание колко враждебно е това това упражнение срещу Украйна. Кабинетът “Орешарски” продължи тази политика под окуражителните подмятани на своя предшественик на поста Бойко Борисов.

Лакомията обаче,макар и да е мощен генератор за какви ли не безобразия в човешката история, не винаги побеждава здравия разум. По документи, раболепно подписани от българските управници, “Южен поток” тържествено обещаваше България да не получи нито лев приходи за 15 години напред. Това безумие, хвалено от нашите участници в сделката с Путин с блеснали от корупционна радост очи като “най-големия стратегически проект” в България от четвърт век насам, тихомълком се връща там, откъдето започна- обратно в папките сред чертежите на кремълската мания за величие.

Сигналите за този тих провал идват най-вече от Брюксел, но и на българска земя има вече какво да се види, макар тази тема да не е любима на българските медии ( защо ли?).

Прибраха Южен Поток

Това показа проверка на Биволъ след като Европейският парламент реши, че проектът “Южен Поток” не трябва да се случва
от Биволъ Четвъртък, 17 Април 2014 00:33 340 посещения

potok-before-1

Тръбите, осветлението и дори знамената на показния обект “Южен Поток” са прибрани за по-добри времена. Край монтанското село Пишурка, където беше направена тържествената първа заварка в края на октомври 2013, днес стърчат като долмени насред полето единствено бетонните постаменти.

20140414_194247

Екипът на Биволъ намери възможно приложение на живописно разположените в дунавската равнина бетонни истукани. Предложението е обектът да се превърне с европейски пари в “кър арт” център.

20140414_193757

Capture_2014-04-17_a_01.48.42

Възможно е също така обектът, който е силно филмогеничен, да се дава под наем като “потьомкинско село” за бутафорни “първи заварки” на други газопроводни проекти в Европа, Азия и защо не, в Африка, според сезона и политическата заявка.

oreh-isakov-south-stream

Иво Инджев още в:

Архив