Коментари на: Дядо Николай-суперстар?

От: Разкрития

Разкрития — Tue, 15 Sep 2009 18:49:36 +0000

Пуснете едно гласче в Свежо, да се разчуе новото ролексче на Деда ви – http://svejo.net/home/link_summary/400861-Dqdo-Nikolai-blesna-i-s-Roleks

От: Павел Николов

Павел Николов — Wed, 31 Dec 2008 07:07:21 +0000

Чудя се дали горният Веско не е същият Веско, който с християнско смирение ми предложи да си го начукам във връзка с един мой материал в блога ми по повод на същите маймунджилъци на дядо Николай. „Не забравяй, че каквото и да е, говориш за митрополит от БПЦ.“ – пише той по-горе. Аха, ето го фанатизмът, ето го тесногръдието, ето я абдалщината: каквото и да става, и на Сатаната ортак да си, щом си митрополит – нищо лошо да не се споменава, само смирение, целуване на ръка и съзерцаване с влажен поглед. А тези хитри и тлъсти църковници само такива шарани чакат!

От: Ангел Грънчаров

Ангел Грънчаров — Tue, 30 Dec 2008 23:35:38 +0000

Г-н Бояджиев, позволих си да публикувам Вашия великолепен и правдив текст в блога си, надявам се, не възразявате? Разбира се, позовах се на Вас и на Вашето име, и дадох линк към мястото, откъдето го копирах…

От: николай бояджиев

николай бояджиев — Tue, 30 Dec 2008 17:26:57 +0000

много пъти съм питал православни как точно смятат, че благодатта Божия пребъдвала в църквата, когато глава на тази църква е сужител на ДС!? нека е само той, а другите да са ангели неопетнени, как точно се пита тези ангели неопетнени търпят и пазят един служител на ДС (СЛУЖИТЕЛ НА ДС!!??!) да им е шеф (и така да е шеф на всички православни българи) !?
колко е жалко само – управляват ни комунисти, а начело на православието все още стои агент на комунистическата, човекомразка ДС. една загубена нация, компас нямаме – в политическо отношение комунистите-материалисти (не ми било диалектически материализъм, най ми било яхтен, мерцедесен такъв) се стремят и постигат материалното си благополучие, както винаги са правили на гърба на гражданите. в духовно отношение, укротената от ДС православна църква играе ролята на плацебо. тя НЕ е църква, и тя НЕ е духовен отговор. подобно на плацебо тя се представя на българите в опаковка и вид подобни на истинското лекарство – вярата в Истината, но като във всяко плацебо и в нея ги няма активните съставки. тъй като болестта на обществото ни е сериозна, дори и у някои да се проявява плацебо ефект и да чувстват временно просветление като идат да ги опушат с тамян по празниците или като цункат някоя икона, православната църква няма и не може да роди онзи дискурс, който да накара нормалните хора поне да я чуват, както на Запад хората слушат Католическата църква, най-малкото защото лидерите й са титани в интелектуално отношение (а може би и защото, както спомена някой по-горе, Католическата църква строи и поддържа болници, хосписи, старчески домове, сиропиталища, а православието само смуче, без да дава, понеже е право-славно, както и комунистическата партия е права, дори когато бърка).
такава е геостратегическата ни съдба. за българския интелектуалец остава шизофреничното раздвоение между богатия на култура католически Запад (двуседмичен престой в Италия например ще изцели всеки от желанието да се сравняват шепата световноизвестни руски автори с ренесансовия и католически пир за сетивата, ума и духа на Запад) и принадлежността към една неспособна на реформация, самомнителна, претенциозна имперска вяра.
слава Богу, моят личен избор ми позволява да гледам това представление без да участвам в него – аз съм евангелист.

От: Тодор

Тодор — Tue, 30 Dec 2008 07:15:06 +0000

Г-н Инджев,
По стечение на обстоятелствата бях пред храма „Св. Георги“ в Кърджали точно когато посрещаха Пловдивският Митрополит, изслушах кратките речи на кмета и на дядо Николай, след което проследих влизането му в църквата, през шпалир от ученици-гвардейци, червен килим, друг шпалир от деца в народни носии, които хвърляха карамфили под краката му…Не съм запознат с етикета на БПЦ по посрещането на духовник с подобен сан, но като редови гражданин и среднокултурен човек, не мога да не се възмутя от подобна показност и едва ли не опит за издигане в култ на една личност с доста спорни качества…
И все пак, на Вас и на хилядите Ви читатели и съмишленици – весели празници и нека през 2009 да имаме повече поводи за усмивки и радост!