// Кой и защо кани пак руските господа(ри)?

В БЕСЕДКАТА

Кой и защо кани пак руските господа(ри)?

Една от тъпите лъжи, които ни сервират около „сензационното решение” Путин да бъде удостоен с Доктор хонорис кауза във Велико Търново, е имитацията на „съгласуване”с президента Първанов на фактическата покана към руския властелин. Ако става дума за протокол, Путин е „само” премиер , а не държавен глава на Русия и ако трябва да има някакво официално благоволение, то би трябвало да бъде търсено от колегата му Станишев. Нищо подобно обаче не се чува.

Защо ни се съобщава , че „инициаторите” на поканата искали да я съгласуват с Първанов, а не със Станишев? И не е ли това знак за това кой наистина отговаря за топлите връзки с Кремъл в най – голяма степен?

Сценарият с награждаването кънти на кухо. Представяте ли си как такава епохална инициатива на някакви си провинциални ( с извинение към достойните граждани на старата столица) фенове на Путин, ще бъде обявена без да е поискана благословията на бащицата Първанов, който олицетворява проруската политика в България днес?

Много по – достоверно е заключението, че всъщност идеята идва „от горе” , но някак си не е много удобно Путин да бъде помолен да получи един от вече позорно девалвираните ордени „ Стара планина” , които главнокомандващият раздава като бащиния в нарастваща прогресия. А като няма отличие, достойно за имперското величие, лобистите на Москва решават да му организират една „ академична” причина за ново пришествие в България.

Това се прави по същата плоска, но явно работеща за пред будалите схема , като „изобретяването” на годината на Русия в България по измислен повод – 130 години (що за годишнина, какво й е кръглото?) от освобождението. И която толкова удобно съвпадна с руската стратегическа енергийна атака по югоизточния фланг срещу Запада през услужливата за тази цел територия на първановата България.

Атаката, както знаем, беше увенчана с т.н. „голям шлем” – с цели три , огромни за мащабите на България енергийни проекта , които онагледяват какво се има пред вид , когато руската ( мечешка ) дипломация говори за страната ни като за троянски кон в Европа. И, да припомня, при осъществяването на най – важната част от тази трилогия на путинизма в София по време на януарския му триумф в България миналата година , споразумението за руския газопровод „Южен поток” , нашите управници без да мигнат ни лъготеха , че се били борили лъвски на преговорите с руската делегация. Нещо повече, те така преиграха в тази пиеска , че пуснаха дезинформация как преговорите вървели към провал.

Това се случваше при апогея на руското самозабравяне на вълната на все по-скъпите продажби на петрол и природен газ. Путин се чувстваше велик с третия по големина и все още растящ валутен резерв в света. И точно тогава именно Путин да вземе да дойде в София на крака без да си е подсигурил успеха на начинанието?

На въдицата на българските актьори в този фарс се хванаха дори опитни новинари , като агенция Ройтерс. Тя разпространи информация, според която най-вероятно нямало да има споразумение за „Южен поток” в София. И изведнъж: цяла нощ преговори, „сталинградска битка „ ( по думите на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров ) . След което, представете си, Путин отстъпил и приел българските условия. Така ни лъжеха нашичките. А руските господа (ри) безцеремонно опровергаха пред руските медии глупавото перчене на българските другари. Не можаха да преглътнат някакви си българчета да се хвалят за тяхна сметка.

Най – важно е обаче да вникнем зад кулисите на същинската битка между двата основни конкурентни клана, първановия и станишевия. Трудно е да си представим кой от двата лагера обича повече Кремъл. Но в битката си за надмощие и разпределяне на обръчите от фирми все по – ясно се вижда , че Първанов е истинският фаворит на руското лоби. Това не остава незабелязано от западните (формални , изглежда) съюзници на България. Докато Първанов беше поставен под карантина в столиците на евроатлантическите партньори и вече повече от година не е стъпвал в тях заради ролята му в софийската путиниада миналия януари, Станишев няма тези проблеми.

Особено емблематично беше доста неочакваното пътешествие на Станишев до Вашингтон миналия юни. Осведомените знаят, че то се осъществи не по американска, а по българска инициатива, на която Белият дом откликна светкавично след лична молба на премиера, отправена по нестандартни полуофициални канали ( това е факт, който до момента не е публикуван в българското публично пространство).

Вашингтон не само откликна, но и демонстрира пълна подкрепа за Станишев, който беше приет от президента Буш буквално на прима виста . Това беше втори жест от калибъра на комплимента, който Буш направи на Станишев година по – рано, наричайки го в София „ господин чист” ( можеше да го каже по адрес на колегата си Първанов, който фамилиарничеше с него и го наричаше „Джордж”, но не го направи).

И какво се случи след това? Станишев се завърна от изненадващото тридневно посещение в САЩ и още преди да стъпи на българка земя Първанов „смени плочата” и заговори за западния проект „Набуко” като за български приоритет. Без никаква видима причина ( но видимо във връзка с приключилата визита на премиера в САЩ), същият ден, президентът обяви, че ще свика Националния консултативен съвет и то по темата за енергетиката ( след като в нарушение на конституционните си задължения отдавна беше просрочил свикването на този практически единствен извънпарламентарен форум за широка размяна на мнения между най – важните фактори в българската политика).

Колкото и е дребна новата подробност от пейзажа на тази битка, поканата към Путин чрез подставени лица на Първанов в академичните среди, е поредната маневра в схватката между двата лагера. Руското лоби в България , покрусено от драматичния обрат, от новите руски икономически рекорди ( този път по темпове да обезценяване на рублата, лесно топене на лесно натрупаните финансови резерви, крах на борсите), панически търси подкрепа. И в страха си да не бъде прогонено от трапезата, по стар свой обичай се обръща пряко към батюшката, който обеднява с всеки изминал ден, но , както се надяват просителите, все ще намери как да утеши своите братушки.

Share on Facebook

Discussion

22 коментара for “Кой и защо кани пак руските господа(ри)?”

  1. Българските “политици” са всепризнати гъзолизци, така че нищо ново. Очаквам съвсем скоро да се възродят (в големите градове) “Българо-съветска дружба” и в детските градини ще зазвучат песничките за Чебурашка

    Posted by BgT | януари 30, 2009, 23:28
  2. Чува се, че гоце и гейч имат връзки с различни кланове на управляващата върхушка в Русия. На Путин, разбира се, му е дълбоко безразлично, защото той контролира всички кланове.

    Posted by Милен Иванов | януари 31, 2009, 00:00
  3. И двата клана се “озъбват”,само че в най-прелъсттелна усмивка,спазвайки правилото,(с жените като “политика”)че във “войната,както в любовта макар и протоколно объркана,с вероятните хора от “лобита” на България виждането трябва да стане лично,за да се “с в ъ р ш и” работата,било за прозвища
    kато Mr.Cleen, било за титли “solemnis causa” d,onore molto grande…и о-в “Орфей” в добавък…
    Признавам си,че и конституционно се самоутешавам да видя поне типичния за трумвиратите “Октавиан”,търсейки у вождовете на двата клана поне примери на политически гений,макар и сведен до обикновения здрав разум,примерно на Тато или на В.Червенков….например!!!
    Но се натъквам на обикновена нашмесливост и удобно използуване на посредствени дарби….
    Може и да сбъркате представите ми за държавността с “плитко” скроен монархизъм!!
    А,и за членовете на БСП-не знам!!!…но за мен лично,н я м а к а к, д а б ъ д е утеха,че по един или друг повод ачик-ачик”
    се правят признания, кой и защо, се учи от Царя….
    З а щ о е я с н о,но не и какво прави тогава, този “Кой” на върха на Аспарухова България!
    И докога,а и на чий гръб, ще се учим?

    Posted by Йов | януари 31, 2009, 00:08
  4. Pyrvanov e povyrhnosten i lekovat politik, koito lesno biva izpolzvan ot ruskite “bratushki” za interesite na ruskata oligarhia. Interesi svyrzani s mnogo pari.
    Za kolko prodava Bulgarskite nacionalni interesi Georgi Sedefchov Pyrvanov ?

    Posted by edi | януари 31, 2009, 06:23
  5. В защита на националното достойнство на българския миллет бих искал да кажа,че не само той е обект на руския имперски апетит . Разбира се ,че сме на едно от първите места в Европа-или направо на първо място,понеже едва ли има в други държави такъв високопоставен български политик-като българския президент да бъде руски резидент. Но и в Германия си мат Шрьодер,чувал съм,че във Франция печатеня орган на комунистите-L’Humanitе-се издавал с финансовата подкрепа на Кремъл . Русия си има подход да “пазарува” политици,вестници,журналисти . В България концетрацията е вече токсична за националното достойнство-но и Европа не осъди морално Комунизма.Цирка с антифашизма на Кремъл им се връща днес обратно като бумеранг . И дезактивацията и обезпаразитявамето от перестроечен комунизъм ще трябва да бъде извършен от самите европейци.Ако не желаят политически мутанти като-“демократичен социализъм” и при тях да се пръкне

    Posted by Костовист | януари 31, 2009, 08:15
  6. Анализът на Иво Инджев е повърхностен и тенденционен. Русофобията не може да бъде водеща линия на един анализ, който е мислен като такъв от автора му. Дали Първанов или Станишев са “родителите” на инициативата за удостояването с академично звание на руския министър-председател или не, не е толкова важно.Това са елементи от ежедневната политика. По-важен е фактът, че България нито има основания, нито интерес, да охлажда връзките си с Русия. Това много добре се вижда и от духа на речта на Путин в Давос.Дали харесва или не на Инджев Путин не е от значение. Обективно погледнато, без пристрастие, този човек е много голям политик: знае интереса на държавата си, не се държи агресивно спрямо света, не допуска грешката да се обявява открито против либерализма, търси диалог с всеки държавник на обективна и взаимноизгодна основа. Не съсипва, а изгражда: конкретен пример за мен е равнището и обновяването на образователната система в Русия. Добре, ще се махнат комунистите след изборите от властта в България. И, после, какво ще стане? България ще затвори границите си с Русия или ще предприеме друг подобен “мъдър” ход?! Така не се нито мисли, нито действа. Русофобията е частно отношение и то не може да се демонстрира като основа за политически анализ. Въобще, И.Инджев не се проявява като задълбочен анализатор, а като наплевател, който не може по същество да отбере плявата от зърното.

    Posted by Соня Зафирова | януари 31, 2009, 10:56
  7. Много ми допадна коментара на К о с т о в и с т в частта п е р е с т р о е ч е н к о му н и з ъ м и политическия му мутант в “демократичен социализъм”..
    Имам такова преживяване, чрез “побългарения” В,Humanite…..
    начело с тежкарски екип от нашенски “бозайници” все умни трубадури …с впечатляващи титли…
    В резултат на нелеко преживяване и истинско оцеляване,бях принуден,
    като удавник,да се хвана на договор за превод на по-голямата
    част от “разговорите” на известен ….френски журналист от този вестник….с историческа личност…..
    Последва къртовски труд м.г. с 6-7 редакции и помощта на синонимни речници,с цел “прибиране на разбираемо бухнало тесто в нощвите” в ураган от мисли на опитен и мъдър световно известен човек….
    Всичко бе заплатено законно,почти приблизително до 80% от дължимото…
    При смъртта на моя зет,Бог да го прости,и в затруднено положение,помолих човешки за остатъка…но си замълчах за / точно п р и х в а н а т и изобретателни пируети на тези другари/,които или не ме “познават” -мои състуденти!!!-или са като “попикани”,защото знаят,че са пуснали превода под друго име,”докато аз съм пуснат да паса трева”,т.е. да го преработвам….!!!
    Напълно естествено,такъв е творческия “издателски” процес,да върви мъчително към финалния продукт…но Срока за забележките бе най-много 10/десет/ дни считано от началото на м.февруари 2008 г.!!!!!
    Когато върнат трибуната и “В десетката” на Иво Инджев Инджев,очевидно ще бъде замолен да поговорим и по този и по други “интересни” въпроси на обезпаризитването,тъй като “кожата на България!!”-какво да говорим за нашата!!! – е накълцана като от молци….

    Posted by Йов | януари 31, 2009, 11:44
  8. Нашите гъзолизци канят руските господари,защото вероятно се готвят за едни нови 45 години управление…..

    Posted by Joro | януари 31, 2009, 11:54
  9. Искрено ме развеселихте, защото русофилството не е повод за твърдения с обратен знак на истината.
    А тя е:
    В момента в цял свят се забавляват с тъпата реч на Путин в Давос, където той се опита да поучава Запада как се прави либерална политика. В нея той се изхитри да обвини дори за собствената си агресивна ( точно така я наричат редовно анализаторите ) енергийна политика не друг, а САЩ.
    Колкото до “наплевателството” ( тази руска думичка също ме умилява), това е типично за хора, които нямат аргументи срещу една теза и затова събират храчки срещу автора й и държат да ги демонстрират пред публиката- защото, госпожо, що дирите в дебрите на едно авторство, което толкова много “наплевателствате” и обявявате за незначително?
    Или просто си воайорствате?

    Posted by Иво Инджев | януари 31, 2009, 12:25
  10. Господин Инджов, не Ви се сърдя за объркаността, която за пореден път демонстрирате. Да взема отношение по анализа Ви беше израз на уважение към добрата Ви работа, когато бяхте действащ радио- и ТВ-журналист. Съжалявам, че сте преживяли подобно “свиване” на гледната си точка и манталитет.

    Posted by Соня Зафирова | януари 31, 2009, 12:59
  11. Простете за неволната грешка във фамилията Ви.

    Posted by Соня Зафирова | януари 31, 2009, 13:07
  12. Напълно съзнавам, че уважаваният от много граждани на Републиката журналист Иво Инджев няма нужда от защита, ще си позволя да направя няколко “технически” уточнения.
    Първо, публикациите във всеки личен блог не отразяват нищо друго освен личното мнение на автора – пълна свобода на слововото.
    Второ, да атакуваш някого за русофобски позиции задоволявайки русофилският си нагон е сериозно колкото и патриотарските призиви да не се делим, тоест да се обединим срещу “чуждите”!
    Трето, често хора от по-старите поколения са объркани от “анонимността в Интернет” и решават, че като си напишат двете/трите имена се издигат над нивото на обичайната онлайн паплач.

    Posted by Йовчо | януари 31, 2009, 15:07
  13. За вас “свиване”, за други – проява на свободен дух ( малко далечко от раболепието пред “големия брат”).
    Объркана сте Вие, щон не виждата агресивността на Путин . Той триумфира във властта след инсценировката с атентатите в Москва и Ростов, развихрили античеченска истерия ( така и не се доказа в тях “чеченската връзка”, но пък Литвиненко плати с живота си доказателствата за ръката на Путин в тях, които даде) – та върху реки от кръв в смазаната с бомби Чечня, където безогледно бяха избити и руснаци в името на имперското величие, вашият “неагресивен” Путин изгради кариерата си.
    Сега вашият любимец е пред паника, защото планините от петродолари, които му бяха сервирани наготово без да си мръдне пръста, се топят още по-бързо, отколкото бяха натрупани.
    Сгромолясва се свръхамбициозната му програма за въоръжаване и световно влияние под дулата на новите оръжия, които си беше поръчал ( “Файненшъл таймс” писа със сарказъм преди два дни, че от въпросната програма се е пръкнал един самолетоносач, който кръстосва моретата винаги с два влекача наблизо, за да го спасяват от самия него, когато закъса).
    Та това е вашият “неагресивен” кумир…И много други неща Е: сатрап на свободното слово, властелин на кръга от олигарси ( четете в днешния “Труд”, там тази тема за заграбения бизнес от родните на Путин е описан), изсмукващи баснословните богатства на Русия, която джапа в калта без магистрали и нормални пътища дори, далеч от високите технологии и , да , представете си – много далеч от модерните стандарти в университетското образование ( противно на вашата заблуда в това отношение).
    В интеренет можете да намерите дълги и предълги класации на най-добрите университети в света и, но в тях просто няма място за руските…
    И това не е защото Русия е бедна – тя е най-богатата на ресурси гигантска страна в света, но има беден народ именно благодарение на такива като Путин.
    Когато бедността се дължи на човешкия фактор ( защото плуват в суровини за трилиони, но от това не следва просперитет на страната им), човеците трябва да се замислят.
    Така че, опитайте…

    Posted by Иво Инджев | януари 31, 2009, 15:58
  14. Пздравления за отговора на Зафирова,господин Инджев!Показахте на всички,че русофилството се крепи на емоции,а не на аргументи,т.е разум.Не случаино твърдите “леви” стават автоматично, без никаква логика, такива.Мисля,че Чехов го е казал,без това да ме прави русофил,че ако и на 30г. си все още социалист,в нашия случай русофил,то нямаш разум!

    Posted by Стоян Дончев | януари 31, 2009, 17:46
  15. Г-н Инджев, вече са взели мерки да ви изолират. Дали сте забелязали, че не може директно да се влиза във блога ви? Поне 2 страници в Гугъл адресът ви е затворен, излиза надпис с предупреждение , че блогът ви ще навреди на компютрите, Путинизацията вече слага ръка и на свободата на словото, след като окървави мирния студентски протест. Остава да открият отново концлагерите Белене и Ловеч.Не разбирам от компютри и връзки, проучете случая и алармирайте всички организации, имащи отношение към свободата на словото и демокрацията. Тези мръсници не се спират пред нищо, те ще посегнат иа живота ви.

    Posted by Трифонова | януари 31, 2009, 18:47
  16. Впечатлен от страстите Зафирови, приветствам удостояването на политическите великани със звания доктор хонорис кауза пердута. Но се тревожа, че отношенията ни не подлежат на притопляне след мощното им обгазяване от газовото джудже. Надявам се управлението, което “не съсипва, а изгражда” да не доведе до вълни от руски бежанци, които да се чудим къде да настаняваме. Иначе и за Ердоан важи безсмислицата “Обективно погледнато, без пристрастие, този човек е много голям политик: знае интереса на държавата си и т.н.”. Жалка патетика на комплексирани зависимости. Радвам се, че сме на различно мнение г-жо Зафирова.

    Posted by Червен Иванов | януари 31, 2009, 19:57
  17. Вашата преценка не е трезва, Зафирова, и продължава да се определя от един геополитически канон-самоцел, който по никакъв начин не кореспондира нито с рационализма, нито с обективната действителност изобщо.
    През цялото си управление, Владимир Путин не спря да прави асоциации между собствената си личност и държавата Русия. Пряко с изявления и косвено чрез изкуствените суперлативи като вашите, Зафирова, от типа: “Който е против Путин е против Русия”.
    Сегашният премиер не направи друго, освен да си стабилизира “вертикалата на властта”, представяйки това като стабилизиране на държавата, озлоби руския народ към голяма част от света, най-вече към Европа заради нейните ценности, наричайки това “възстановяване на националното самочувтвие” (ние знаем какво точно беше възстановено), легализира олигархичното опериране с икономическия капитал, представяйки го като “поставяне на нещата под контрол”, превърна смятаните за обществени телевизии в негови лични ПИАР инструменти, воюва се срещу собствените си съюзници в рамките на ОНД (за сведение – антигрузинската политика на Русия съществува още преди Саакашвили, когато Грузия си витаеше кръга на смятаните за проруски държави като Армения и Беларус), репчи се на ЕС, и не на последно място – той си е елементарен човек, прост, по махленски, но и по кагебистки знае как да се налага – с бой и интриги.
    Защо и ние като вас да харесваме такъв типаж? С какво е заслужил уважение? Още ли не сте разбрала, че „успехите” които му се приписват са изопачени тълкувания на действителни неуспехи. Каква заслуга има той за подземните недра, които майката природа щедро е напълнила с природен газ и нефт? Как бяха усвоени парите от тези ресурси? Дори един дубайски шейх се справя по-добре от вашия кумир, Зафирова, безсмислено е да отричате. То се вижда. Вижда се как моделът Путин е възстановяване на старото мовсковско противопоставяне на всичко европейско и гражданско, датиращо още от времето когато мовсковските князе в съюз със Златната орда от завист разрушиха Новогрод и останалите жизнеспособни руски княжества и воюваха срещу Литовско-руската държава. Превратно тълкуване и тук не липсва – намират се историци, които наричат това „обединение”. „Обединение”, но с една цел – паразитиране. Концентриране на всички ресурсите от всички княжества в Москва, за да може последната по същия начин да наложи волята си над Литовско-руската държава. Дори днес малко са столиците, които паразитират толкова осезаемо над собствените си държави, колкото се паразитира над Русия от Москва. Погледни САЩ и преброй преуспелите градове. Но нека не говоря много за американците, че нали са ви болна тема на вас, русофилите, да не чуем пак „А вие защо биете негрите” или нещо подобно. Нека направо ви попитам, Зафирова – за какво й е на България вашият кумир?

    Posted by Драгостинов | януари 31, 2009, 21:26
  18. без коментар:
    Руска пропагандна фондация, оглавявана от бивш шеф в КГБ, стъпи в България

    http://www.mediapool.bg/show/?storyid=148274&srcpos=5

    Posted by Цветан | февруари 1, 2009, 02:21
  19. Това е Основния лихвен процент на БНБ за 1996 г.:
    04.11.96 | 180.00
    18.10.96 | 240.00
    24.09.96 | 300.00 !!!
    10.05.96 | 108.00
    26.04.96 | 67.00
    06.03.96 | 49.00
    05.02.96 | 42.00
    Помните ли кой ни управляваше тогава?
    А кой ни управлява сега?
    И очквате те да ни оправят?
    Да – те ще ни “оправят”!!

    Posted by Борис Петров | февруари 1, 2009, 15:11
  20. … не допуска грешката да се обявява открито против либерализма …

    При прочитането точно на това, вече не издържах 😀

    Обективно погледнато, без пристрастие, този човек е много голям политик: знае интереса на държавата си,

    Значи интересът на държавата му (“му”?! тя кога стана негова собственост?) е да тъне в бедност, понеже е изграждила икономика по модела на близкоизточните петролни производители: всички приходи идват от едно перо — необработен, и изключително непредвидим като ценообразуване, ресурс => пада цената на ресурса => икономиката се срива. После пием водка и пеем колко сме велики. Не замезваме, защото последните пари ги дадохме за пиячка. И това ако не е в интерес на държавата…

    не се държи агресивно спрямо света,

    Заплахите за разполагане на ОТРК (да се направя и аз на интересен — “Оперативно-Тактически Ракетен Комплекс”) в Калининградска област, необоснованите от военно-техническа гледна точка маневри в акваторята на Венецуела, войната в Грузия, и останалите “подвизи” (няма дори да се връщам по-назад от 2008 г.) са безспорни илюстрации на Путинския пацифизъм.

    не допуска грешката да се обявява открито против либерализма,
    Тоест да разбираме, че той постъпва много правилно, като противодейста на либерализма, следователно — застъпва се за диктатурата, но прави тези неща скришно. Май чувам ръкопляскания откъм Куба.

    търси диалог с всеки държавник на обективна и взаимноизгодна основа.

    Ама защо така все не давате примери? Аз ще ви услужа — диалогът на обективна и взаимоизгодна основа с правителството и президента на Украйна (когото, за съжаление на пацифистите, Путин не успя да отрови), който се проведе в първите седмици на януари тази година и започна с думите на Путин “Прекъснете газта”.

    И накрая, г-жо Зафирова, “обективно погледнато, без пристрастие”, потърсете си занимания, от които имате поне някаква представа. Пропагандирането на Путиновата политика явно не е от тях. Никого не можете да убедите като просто повтаряте кухи фрази все едно сте РИА “Новости”. Има си по-тънки агитаторски похвати. Седнете да ги понаучите.

    Posted by Георги Антонов | февруари 1, 2009, 16:50
  21. Г-жо Зафирова, препоръчвам ви да прочетете книгата “Досието ЛИТВИНЕНКО” от Мартин Сиксмит и вижте за каква държава и демокрация говорим. Ако ще да потекат към нас буйни реки от мед и масло /пардан от нефт и газ/ аз не искам да сме първи приятели с държава, където има действащ закон даващ правото на тайните служби да убиват враговете на държавата /разбирайте Путин/ в къщи и в чужбина. И където Федералната служба за сигурност има отдел за планиране и осъществяване на убийства. Това е путинова Русия днес – нищо старо не е забравено.

    Posted by Стефан | февруари 2, 2009, 12:31
  22. Не искам на никого да възразявам за изказана позиция. Това е свободата на глобалната мрежа и независимата журналистика. Някои биха я нарекли “ъндърграунд” на писаното слово, но от няколко месеца забелязвам, че и таблоиди вече следят и до известна степен се съобразяват с това, което се оформя като самостоятелен значим субект сред масовите медии – блогосферата!
    По повод чудесната статия на г-н Инджев, бих искал да изкажа моето мнение относно проблема на българо-руските отношения. Аз съм професионален историк и от 250-300 години насам, чак до газовата криза в началото на 2009,руският империализъм не е проявявал никаква склонност към компромис със собствените си интереси. По една или друга причина, България никога не е била и не е в наше време, сред потенциалните или реални стратегически съюзници. Тази роля твърде успешно се играе от Сърбия. Газпром е бойният чук та руския империализъм и България е една от потърпевшите страни. Дразнещо е друго – Вл.В. Путин има наглостта да се държи с министър-председателя на Република България, член на Европейския съюз, като с областен губернтор, карайки го да чака в предверието… Странно ми е, как този факт подхранва коленнопреклонни чувства у много хора към “дядо Иван”?!

    Posted by Practor | февруари 9, 2009, 18:52

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив