Уважаеми г-н Инджев,
за Ваше сведение съм доста далеч от даденото ми от Вас описание.
Пак за Ваше сведение съм доста далеч от каквито и да е симпатии към Масква и склонности към русофилия.
Просто ме трогна опита Ви да извъртите митологизирания (защото е такъв – харесва ни или не, почитан или не – едното няма връзка с другото) празник 24.05., така че накрая да опре всичко до Дибич Забалкански и „съветския празник“ 03.03. (цитатът е Ваш, не мой).
За символиката на 03.03. няма да коментирам, защото ще изместим темата. Ако някой иска да види в нея руски ботуш – да гледа. Ако някой иска да види друго – добре дошъл.

Когато казвам „митологизиран“, то е защото това е истината (предвид фактологията в предишния ми коментар), но същността на много празници е такава и това само по себе си не е предпоставка нито за добра, нито за лоша оценка.
24.05. е хубав празник, предвид това което почитаме – писмеността и културата, но фактическата му обосновка буди въпроси. Ако бяхте попитали на 24.05. хората по улиците, какво празнуват, щяха да кажат „Българската писменост“ и „Българските просветители“ Кирил и Методий, създали „Българската азбука“ – нещо, крайно неверно като фактология. Също така неверно би било празнуването и на „Славянската писменост“, макар че именно хърватите, които днес пишат на латиница, са използвали най-дълго глаголицата. Да не говорим, че вкопаването на 24.05. в народната митология през последните, да кажем, 150 г. (не знам откъде преброихте 200 г.) е тясно свързано именно с мита за „славянското единство“. Последното, разбира се, е съизмеримо само с „арабското единство“, както много добре знаете.

Ето защо наричам празника „митологизиран“ – защото има малко общо с фактите, а е повече резултат на превратно тълкуване.
Прав ли съм или не, бъдете искрен?

В крайна сметка, видно е, че не се радвате на различните мнения и който не е ИЗЦЯЛО на Вашета позиция, очевидно е московски „говорител“ (по терминологията на един превод от едно Ваше предаване навремето).
Жалко.

Като цяло, за важните неща с Вас сме съмишленици, но излишната Ви патетика понякога ми иде в повече (ако позволявате такава дружеска критика), а и според мен не е продуктивна за каузата Ви, защото отблъсква неутралните, които не са априори поддръжници на съответното тези.
Осъзнавам излишността на последния абзац.