// И за свободата на словото трябва национален траур

В БЕСЕДКАТА

И за свободата на словото трябва национален траур

Когато четете този текст националният траур, обявен за 28 май заради 16 жертви на неуправляем автобус край Ямбол, ще е минало. Трябваше да го изчакам от уважение към убитите и пострадалите, сред които са и физически здравите, но катастрофирали психически и житейски техни близки, за да реагирам с една от възможните гледни точки.

Човек може да коментира лошия късмет, отказалите спирачки, безотказната корупция ( която позволява да се купуват шофьорски книжки и да се ръководят транспортни фирми- потенциални и дори напълно реални убийци). И ще бъде прав.

Не искам да съм прав, а да „обърна внимание” на нещо, което се родее с израза, че когато се обърне каруцата, пътища много. Но със задна дата.

Каруцата , която завлича жестоко към подземното царство ( десетки невинни жертви), се е обръщала през последните двайсетина години многократно (както и преди, но „преди” просто беше забранено това да се съобщава). Случи се и в ледените води на река Лим на границата между Сърбия и черна Гора, където на 4 април 2004 намериха смъртта си ( в друг автобус на смъртта) 12 български деца. Пак деца, 7 невинни души, бяха смазани от неуправляема тълпа от връстници на входа на една дискотека в София на 21 декември 2001 г.

Общото между касапницата край Ямбол и другите подобни случаи на масово убийство ( и край Бяла имаше такова с участието на автобус, на 7 декември 2006 г., когато жертвоприношението на олтара на Бога на безумието по пътищата взе живота на 18 души), е в приликите при реакцията на властта.

Във всички тези случаи, както е редно, беше обявен национален траур. Диапазонът между самата драма и драматичното решение цялата нация да скърби никога не е надхвърлял три дни- в случая със стъпканите дечурлига пред дискотека „Индиго” в София траурът беше факт на втория ден.

С едно грозно изключение: когато 9 български граждани изгоряха във влака „София – Кардам” на 28 февруари 2008 г. , на държавния глава му трябваха цели 5 дни да склони да задейства механизмите на човещината в национален мащаб. Лично той ги беше погазил в стила на Тодор Живков, един друг ловец от близкото минало.

Беше предпочел да убива животни, вместо да се занимава с някакъв си национален траур на следващия ден след трагедията във влака. Вълци ли е гърмял, лисици ли, така и не се разбра точно – държавна тайна. Никой от десетките обслужващи височайшия лов местни и софийски слуги, участвали в развлечението на велможата, така и не проговори ( засега).

Един регионален вестник излови ловеца Г.Първанов, който се заинати като магаре. Мълча дни наред. Но след пробива на информацията в други медии ( като в. „Сега”) благоволи да потвърди, че е бил в гората край Симитли ( в ранното мразовито утро на 1 март, но не бил стрелял, т.е. не е бил на лов, не му е било хубаво, просто се е разхождал човекът).

Като стана дума за магарета: няколко магарета са били заклани като примамка за вълци при неговата разходка. Защо? Това си остана въпрос без отговор. Все едно ,че става дума за мезонет, който е получил като подарък от спонсор на президентската му кампания, когото сетне награждава с най- висока държавна награда!

На зажаднелите ни за отговор на тези забранени въпроси уши и очи този път като мехлем подейства светкавична реакция на Г.Първанов след трагедията край Ямбол. Той се изстреля светкавично на мястото на кръвопролитието и влезе в задочна битка за похвали към служители и службите, които си били свършили перфектно работата след месомелачката. Сякаш това е най – важното да бъде отбелязано в така ситуация!

Първанов, Станишев и здравният министър Желев един през друг се изредиха пред безкритичното око и ухо на телевизионните камери да хвалят адекватната реакция, професионализма и отличната организация на всички, които са прибирали труповете, извозвали ранените и т.н.

Задъхан да не го изпревари някой друг с тази идея, главнокомандващият влезе в ролята си на раздавач на държавни отличия с предложение да бъде награден полицай, рискувал живота си да спаси хора. На Г.Първанов , буквално часове след хаоса с масовото убийство (и незнайно колко дни преди произнасянето на резултатите от разследването), вече му беше ясно как да се присламчи към единствения герой в тази история.

Някой ще каже: учи се човекът, не иска да го оприличават на бившия му партиен лидер Жан Виденов, който на 11 август 1995 г. игра хоро в Копривщица, докато 14 войничета изгоряха в камион край София ( не е знаел премиерът, както ни казаха години по-късно и то хора, които са били длъжни да го осведомят).

Прекрасно. Нека се усъвършенства, има да украсява върха на държавата още цели две години, че и повече. Но как пък нито една медия не се сети да припомни скандалното му мълчание, разходката му в гората и инатът му да не обявява национален траур за загиналите във влака за Кардам само преди малко повече от година ( може и да има някакво потвърждаващо правилото изключение в някоя медия, но този акцент просто липсваше в цялата картина около „отразяването” на драмата със загиналите 16 души)?

Тъжната истина е, че за свободата на словото също трябва да бъде обявен национален траур.

Share on Facebook

Discussion

23 коментара for “И за свободата на словото трябва национален траур”

  1. “Първанов, Станишев и здравният министър Желев”” светкавично на мястото на кръвопролитието”Какво да се прави-кръвта ги привлича.Дали защото са социалисти..или се чувстват с нещо допринесли за случилото се..или за да ги”дават по телевизора”?Между другото Гоце се среща с папа Бенедикт16 та в тази връзка какво е здравословното състояние на светия отец??

    Posted by Ж | май 30, 2009, 00:21
  2. Иво, защо не коментираш свещеника, откраднал пречупените дървета от катастрофата, а президента.Или твоето словоблудство те прави велик в очитети ти – само в твоите, повярвай ми.Вместо да изразиш твоето усещане за трагедията – ти отново се правиш на велик. Не си ! Ставаш само за копане на домати !

    Posted by 300 | май 30, 2009, 01:15
  3. И това не е от сега (проблемът с траура за свободата на медиите), както знаете, г-н Инджев!
    В последните години усетих пълзящите му пипала буквално с всяка стъпка на “другарите”. Спомняте ли си началото (последното, де, не по принцип) – дойдоха на власт, пазариха се, пазариха се унизително и… се умножиха по три. Също по толкова умножиха и недемократизма, и жаждата си за власт, и безскрупулността, и цинизма си. И с всяка своя стъпка, буквално всеки ден, го умножават в геометрична прогресия.
    От нас зависи (дано!!!) не само да си отидат, ами и никога повече да не се връщат.
    А относно вчерашната трагедия – онемяхме за пореден път от наглостта им – над трупове на невинни жертви – жертви на техния безкраен като глупостта цинизъм, да обясняват един през друг, че цялата организация била перфектна????
    Организация на какво? При тях единственото оргизирано нещо е безотговорността и гьонсуратлъкът им.
    И все повече си мисля, особено след последната трагедия, че благодарение на тях, на “чавдарци”, Бг прилича на катастрофилия атрофирал соц. автобус.
    В него ли желаем да возят/мачкат и деца ни????

    Posted by ilieva | май 30, 2009, 01:27
  4. Най-силното усешане от тази статия е усета и неподправеното чувство за морално превъзходство и убйствено спокойствие,което постигате,когато издигате на заслужен пиедестал истинския герой в тази драма,като пореден-дай боже да не е и зловещ-пощальон от известния филм- к о й т о ч у к а с а м о в е д н ъ ж….
    Докато се е подготвяла тази перла,както вече подсказах,на свой ред и без заобикалки,/както и друг път/,на описаните от Вас “герои”,какво е мнението ми за тяхното “усъвършенстуване”!!!.
    След смъртта на 16-годишното дете Вече и, не ме интересува…….. в какъв хангар дремя,или студувам,за да пазя нощем луксозна къща…..

    Posted by Йов | май 30, 2009, 03:44
  5. С идването си в Ямбол и Станишев и Първанов си направиха черен пиар – всички възприеха идването им като предизборна агитация – дори и техните симпатизанти. То си има и такава приказка – “гавра с труп”. Извратени чувства имат тези хора. Но и кметът на града взе да си ги мери по тях и за малко да отмени и празника на първи юни. Лицемерие… А пък сега стана ясно че и Миков снощи е бил на купон с балони и сръбска музика.

    Но…, Слуховете за смъртта на свободното слово са силно преувеличени – иначе няма обяснение какво правим тук, в блога ви.

    Posted by Marci | май 30, 2009, 06:47
  6. Тъй като казах пределно ясно, каквото трябваше на президента и премиера след получни съобщения и от техни колеги,сега когато отвъд
    океана ме радват с новини,относно подходи и промени в т.ч и по многопартийно оползотворяване на десетилетни усилия на народа,
    добавям само,че ако ефирът прелива
    от “наводнения” за чистки в МВР,то тогава и Кмета,С и н я коалиция и др.,няма да прокопсат дълго,ако не извършат саниране в МВнР и други по византийски извратени институции,за което пример даде един обикновен служител в Ямбол,дори без да примира от кеф и тщеславие,като запазен п е р и м е т ъ р от потомствена върхушка на БКП от край време!!!!
    За да няма недоразбрани н е щ а,
    както Ви е обещано,разчитайте ько и когато имате възможността
    …..но без клюки!!!
    Сега нарушавам обещанието за мълчание,поради трагичния
    случай!

    Posted by Стамен Стоичков | май 30, 2009, 07:30
  7. В деня на националния траур по повод смъртта на 16 души, които вчера загинаха в Ямболско, висши полицейски ръководители си спретнаха шумен купон в центъра на София. Това стана в ресторант „Континентал плаза”. Поводът за празненството беше 50-годишният юбилей на шефа на служба „Контрол на общоопасните средства” (КОС) Венцислав Рангелов. Според рожденика празникът му бил съчетан и с благотворителна вечер за събиране на средства за деца на загинали полицаи.

    Освен зам.-министъра на вътрешните работи Румен Андреев и висши полицейски шефове, на празненството бяха футболната звезда Христо Стоичков, Борислав Михайлов, Валентин Михов, Таньо Киряков, Мария Гроздева и др. В ресторанта бе и сръбската фолкзвезда Мирослав Илич. Музиката се чуваше и извън заведението.

    Posted by edi | май 30, 2009, 07:51
  8. НИЕ СМЕ ПАЗИТЕЛИ НА БЕЗЗАКОНИЕТО
    http://dnes.dir.bg/2009/05/30/news4530643.html

    Има чудесен коментар от KONSILUERE. Пускам го да не се загуби, така както е:

    ДОСТОИНИЯТ, ИМАЩ ПРАВОТО ДА СЕ НАРЕ4Е 4ОВЕК СЕ ОТЛИ4АВА НЕ СЬС ПРИВИЛЕГИИТЕ КОИТО МУ СЕ ДАВАТ ОТ ДАРЖАВАТА, А СМИСЛЕНЕТО СИ. ОТ ВСИ4КО ТОВА , КОЕТО ВИЖДАМЕ СТРУИ- АРОГАНТНОСТ ”НИЕ НЕ СМЕ , КАТО ВАС. НИЕ СМЕ ПО РАЗЛИ4НИТЕ. НА НАС ВСИ4КО В ДЬРЖАВАТА НИЕ ПОЗВОЛЕНО. НИЕ ЩЕ СЕ ПЕНСИОНИРАМЕ ПО РАНО ОТ БАС, ВИЕ ЩЕ НИ ОСИГУРИАВАТЕ ДОБРИА СЛЕД ПЕНСИОНЕН СТАНДАРТ НА ЙИВОТ. НИЕ СМЕ НЕДОСЕГАЕМИТЕ. НИЕ СМЕ ОПОРАТА НА ВСЯКА ВЛАСТ. НИЕ СМЕ ПАЗИТЕЛИ НА БЕЗЗАКОНИЕТО. НИЕ СМЕ ВЕЛИКИ ) НИЩО 4Е СМЕ ПРЕЗРЯНИ ОТ НАРОДА СИ. АНАТЕМА!!!!

    ____
    Сигурно си ги четете тези неща, извинявам се за досаждането, това е някаква си моя реакция. Не мога да пиша интересно, не ми се и старае. Все пак ми се иска някъде да “изпусна парата”. Още веднъж – извинявайте.

    Posted by за Ваша информация | май 30, 2009, 09:04
  9. Към за Ваша информация:

    Няма за какво да се извинявате, но ми давате повод да отбележа отново колко несправедливо е устроен светът – онези, които няма за какво да се извиняват се извиняват, а техните антиподи – никога!

    Posted by Иво Инджев | май 30, 2009, 09:49
  10. Отново в десетката, господин Инджев! Отново отсрамихте колегите си журналисти. Аналогията се налага сама по себе си. Аналогията на държавната ни машина с този стар разкапан “Чавдар” (някой вече спомня ли си защо се казва така?!) Точно по същия начин сегашната коалиционно-корупционна машина ни изпомачка, смля ни на кайма, превърна ни в безмълвна пихтиеста маса. Господи как допуснахме всичко това! А човечето Гоце буди единствено отвращение.

    Posted by Н. Петкова | май 30, 2009, 09:53
  11. Към Илиева:

    Като чета написаното от вас се замислям дали да не направя рубрика “най-доброто от вашите коментари” – малко ще е претенциозно да правя такава еднолична ( като жури) класация, но май си струва усилието…

    Posted by Иво Инджев | май 30, 2009, 09:57
  12. Към 300:

    Такива като теб, които смятат, че имат право да нареждат кой какво да коментира ( и кого да НЕ коментира) не заслужавт и колците от доматите, камо ли повече от това, което вече ти написах…

    Posted by Иво Инджев | май 30, 2009, 09:59
  13. Посочиха ни кого да мразим! Откриха низкия червей! Ето кого трябва да проклинаме- попа дърво-крадец! Долна постъпка на свещеника, но видете ли… той е виновника!! Той трябва да опере пешкира на тотално корумпираната система! Да го пребием с камъни- така ще се почувстваме по-добре! Сега ще канализираме гневът си към него- той е нищожеството, такива като него са виновните, защо за прогнилата система да упрекваме управляващите- нали… дали?!??

    Posted by revansh | май 30, 2009, 10:45
  14. Случайно мярнах по телевизията поредната предмикрофонна изява на гоце. Някой(я) от журналистите се опита да пита нещо, той каза “Моля ви се!” и това беше.

    А какъв напушен вид докарва, мани-мани!

    Posted by Милен Иванов | май 30, 2009, 11:19
  15. Ako den na natsionalen traur e predshestvan ot tragichen den, za trainata zaguba na svobodata na slovoto shte ima dalgo da hodim v cherno…

    Posted by Таня Стоянова | май 30, 2009, 12:32
  16. Г-н Инджев, не можем да очакваме нещо повече от хората, камо ли от властта. Всички ние сме “подукт” (така да се каже) на една обществено-икономическа система изтъкана от фалш и лицемерие. Възмущението ви е съвсем основателно във всички ваши статии, които съм прочел. Болка. Разочарование. Напълно нормална ЧОВЕШКА реакция, макар, че някои не ви разбират и …естествено ви нараняват. Бъдете великодушни. “Защото те не знаят, какво вършат”
    Прочетете Манифеста на Нова Етика. В чужбина се дискутира, а той е най-нужен в България.

    Posted by Ради Чухлев | май 30, 2009, 12:49
  17. Театърът, който разиграват Гоце и компания, ги прави още по-жалки в очите на хората. Те са едни много малки хора, които се опитват да играят ролята на големи и колкото и да се пъчат и опитват да си придават важност, не само че не успяват, а стават все по-смешни. /Има един въпрос, който силно ме смущава – Ако президентът е еманацията на народа – какъв извод да си направим, като си спомним Тодор Живков, … и сега Г.Първанов…?/

    Posted by росица | май 30, 2009, 14:19
  18. Иво,
    трагедията в “Индиго” беше през декември,а не през януари 2001 г.

    Posted by Емил Георгиев | май 30, 2009, 14:47
  19. Благодаря за корекциите..

    Posted by Иво Инджев | май 30, 2009, 15:46
  20. Г-н Инджев,ето защо не отдавна спряхме да купуваме вестници в нашето семейство.Защото в тях никога не биха написали материал като Вашия.Поздравления!

    Posted by мария георгиева | май 30, 2009, 22:06
  21. …не “не отдавна”,а “отдавна”:)

    Posted by мария георгиева | май 30, 2009, 22:07
  22. do 300

    Drugarju,

    ivano tova koeto kazva Ivo Indjev ne vi haresva. Zashto li?
    Moje bi i vie ste edin ot svitata na Goce, uchastvala v lova v Simitli?
    Ili edin ot taifata ot Sirishtnik?
    Ili edin ot klikata na kradcite, razkriti ot OLAF?
    Ili prosto edin ot tiah… Mojorite, decata na vishite partiini rakovoditeli i chengeta ot DS?
    Ne znam.
    Bog da prosti jertvite ot Yambol.
    I Bog da prosti Balgaria vsashtnost s takiva kato vas.
    Mnogo pozdravi ot Doko – nacionalen chalga geroi v chalgo-chengedjiiskata republika.

    Posted by doko | май 30, 2009, 23:22
  23. […] И за свободата на словото трябва национален траур май 31st, 2009 в Ivo Indjev […]

    Posted by Политика в България » Blog Archive » И за свободата на словото трябва национален траур | май 31, 2009, 19:57

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив