Коментари на: Ако имах телефона Путин, щях да ви кажа какво мисли София за Техеран

От: Todor Uzunov

Todor Uzunov — Wed, 24 Jun 2009 15:39:19 +0000

Ia se obadete na Putin da vi kaje koi kakvo chel, znae ili ne triabva da znae, ot tova koeto znae, za da si doidem na prikazkata: kide i kakvo e otnoshenieto na balgarskoto pravitelstvo za sabitiata …. Kade beshe be, v Irak ili v Iran?

От: зо, аман, йордания, иво христов, като че ли има значение

зо, аман, йордания, иво христов, като че ли има значение — Wed, 24 Jun 2009 14:11:29 +0000

нека го кажа иначе:

фактите, които изброих са нещата които имах пред вид, казвайки „историята на вмешателствата им в иранските работи и отвратителните неща, които са свършили покрай ирано-иракската война.“

Това за съжаление даде повод на някои хора да решат, че моето мислене е от типа „лошите западни империалисти“. Няма как да знам какво е отношението на Янко към въпросните вмешателства, може би само положително, може би никакво, може би пък не е чувал за тях, признавам грешка беше от моя страна да подозирам че е така.

Но най-важното аз въобще, ама въобще, не съм се пробвал да се правя на цензор и да казвам кой какво има право да пише или не, но мисля, че имам право да недоволствам когато изкривяват, казаното от мене и ми вменяват мислене тип „лошите западни империалисти.“

От: Иво Инджев

Иво Инджев — Wed, 24 Jun 2009 13:00:37 +0000

Към оф, както и към столицата на Йордания:

Наистина аман от такива, които смятат ( подозират), че ако някой не е чел, каквото са чели, значи няма право да пише каквото пише.

От: оф, аман

оф, аман — Wed, 24 Jun 2009 12:26:12 +0000

Защо не попрочетете първо за нещото, известно като „Голямата игра“, за Англо-руското съглашение от 1907, разделящо Иран на зони на влияние, за окупацията на Иран от Великобритания и Русия по време на Втората световна.

Fast forward до 1953 и организирания от ЦРУ и МИ-6 преврат и премахването на демократично избрания премиер.

Следва подкокоросването на Саддам Хусейн от САЩ и нападението му срещу Иран 1980. По време на войната американски кораб „по грешка“ сваля ирански пътнически самолет със 290 души на борда. Друга малка подробност, която може би си заслужава да споменем е че пак по време на тази война и САЩ, и Израел продават оръжие на Иран, въпреки „приятелските“ им взаимоотношения след 1979.

И още и още…

И защо най-вече не прочетете това, което написах, ни повече, ни по-малко, че биха направили лоша услуга на протестиращите иранци, жадуващи за свобода и промяна, защото така или иначе лидерите обвиняват точно чуждите сили за ставащото.

Политиката, дипломацията и международните отношения са мръсни, гнусни и двулични. Прекалено лесно, опростенческо, първосигнално и най-вече грешно е мисленето „Америка — добрите“, „Русия — лошите“, съответно „американска намеса — хубаво“, „руска — лошо“ (то това за руснаците, не че е много далече от истината де).

От: Мечтател

Мечтател — Wed, 24 Jun 2009 09:02:03 +0000

Драги Zo, великите сили имат глобални интереси и се „месят“ в името на тези свои интереси. Въпросът е как го правят и какво остава. Русия също се има за велика сила и се меси, например след Втората Световна Война в цяла Източна Европа. А напоследък и в Кавказ – Чечня, Грузия. А продължава да се меси все още и на „тихия фронт“ в България. На въпроса „как и какви са последствията“ оставям да си отговорите сам.
Освен това съвременните велики сили олицетворяват различни ценностни системи – едно е да ти се меси Китай или Русия, друго е да ти се меси Великобритания или САЩ. Невеликите сили, като България, винаги са зависили повече или по-малко от интересите на великите сили. Също и защото никога не са успявали сами да намерят начин да станат по-велики, като една Швейцария например.
Между другото, един много добър пример за отстояване на българските национални интереси въпреки обвързаност с не точно най-подходящия партньор е политиката на непряка намеса на България във военните действия през последната световна война. Благодарение на Цар Борис III и неговите „монархофашистки“ правителства, нека не забравяме.
Да бъдеш обвързан в една или друга степен, да имаш подходящи и уважаващи те партньори няма нищо лошо, на днешно време всеки е обвързан. Ако България имаше ясна политическа цел, която да следва независимо от цветовете на правителствата, ако беше успявала да намери подходящи партньори, с които да успява да следва тази цел, наистина щеше да заслужи името „Швейцария на Балканите“. За жалост не е така.
И накрая, в дипломацията няма отношение „к’во ми пука“. България не е друга планета, та да няма отношение към световните събития. Това да изразиш своето отнощение също е признак за самочувствие и показва степен на „величие“. И обратно, това да чакаш какво ще ти нареди да кажеш или правиш поредната (псевдо)велика сила (Русия), в чиято евро-азиатска орбита практически се намира натовска и европейска България, е признак на сервилно малодушие.