Коментари на: Страстите христо(зо)ви

От: petkan

petkan — Fri, 31 Jul 2009 02:47:19 +0000

Засега е нпълно достоверно,че генерал Иван Винаров е бил служител от ГРУ към ГЩ на МО на СССР,който знае други българи,да заповяда…

От: GB

GB — Thu, 30 Jul 2009 17:29:08 +0000

Четенето на тази статия ми достави истинско удоволствие, Г-н Инджев. Така е от край време, политиката си е сделка, сиреч търговия. Въпрос е кои как разбира търговията. А когато бай-Ганювшината се комбинира с комуняжкото коварство се получава точно това, което описвате. Кой, както го разбира и с каквото може. Един св розови мускали, друг с ордени „Стара планина“, няма значение! Важното е алъш вериша да върви (от Ганювска гледна точка). Кой знае, може Азърбейджанскта благосклонност за запулването на „Набуко“ да се понрави на Европа и тя няма много да придиря за ордените за заслуги към развитието на културата (от Азербайджанска гледна точка) или за мира и сътрудничествота от (пенкелеро-ганювска гледна точка). И тогава не се знае, все може някой келипирец да падне и за „търговците“!

От: ДСБар

ДСБар — Thu, 30 Jul 2009 11:54:36 +0000

Както навярно би се изсмял бай Тошо „Ха Ха Ха! Браво на Гошо. Ха Ха Ха!

От: Жоро

Жоро — Thu, 30 Jul 2009 00:38:07 +0000

Гоце не може да падне толкова ниско и да продава ордени.Абсурдно е.Симо Ментата е по тази част.Но някакъв бартер е напълно възможен.Например орден за пушка.С оптически мерник.За архарски козли.Нищо,че са защитени от червената книга на изчезващите видове.Той Гоце за една пушка и сънародниците си е готов да запише в червената книга.

От: Мечтател

Мечтател — Wed, 29 Jul 2009 22:26:57 +0000

Винаги Ви чета с удоволствие, г-н Инджев. Но понякога Ви чета с огромно удоволствие.