// Анкетни комисии, или комисионни срещу благоприятни анкети?

В БЕСЕДКАТА

Анкетни комисии, или комисионни срещу благоприятни анкети?

Кончината на американския сенатор Едуард Кенеди предизвика нещо, което при цялата си условност може да се нарече „всенародна скръб”. А у мен предизвика въпроса: има ли в България, колкото и да е различна, аналог на подобно отношение към който и да било политик, без това да не е плод на моментната конюнктура?

Отказвам да сравнявам скръбта по цар Борис Трети, а още по-малко да правя паралели с Георги Димитров, за когото, като за български Сталин, е паднал голям рев. А и не прякото сравнение „случай по случай” е важно.

Бие на очи искреното уважение на американците към един политик, който у нас би предизвикал повече завист, отколкото преклонение със своята заможност, известност и …наследственост ( тук по – скоро бихме я нарекли „семейственост”).. В Бостън пред ковчега на покойника са преминали 25 000 души. Поради нестихващата вълна от желаещи да се простят със сенатора, близките се принудиха да удължат времето за поклонение. А хората се тълпяха до зори – не пред тленните останки на под икона, а на политик ( каква презрява у нас дума!)

Едуард Кенеди беше при това все пак „само” сенатор – нито беше част от управлението, нито е достигнал абсолютните върхове на властта. Каквото и да казват или да са казвали през годините критиците му, той се е доказал като един големите бойци в политиката. И това е достатъчно да му спечели такова голямо уважение – каквото у нас щеше да бъде немислимо. Просто защото самото отношение към самата политика, като производна на демокрацията, в Америка е друго.

Сигурно могат да се направят и други интерпретации, но ми се струва, че проявата на респект към последния от братята Кенеди, освен че е резултат от комбинация от фактори, отразява по начало положителното отношение на американците към успелия човек в широкия смисъл на думата.

У нас успехът е синоним на далавера и дори безчестие. В САЩ явно дават кредит на доверие на хората, които са доказали, че могат, че са лидери, че са авторитети. Такива ние просто нямаме.

Имаме само медии, които в преобладаващата си част изповядват подмазвачеството пред силния на деня, когото на следващия ден са готови да закопаят без никакви поклонения и преклонения. Под тяхното индиго, с малки редакции и корекции, неспирано се тиражира внушението, че всички са маскари. Това е лозунгът, който прозира всъщност под надписа „Съединението прави силата” на фасадата на Народното събрание – поне такъв е прочитът от страната на мнозинството българи, тровени последователно години наред с целенасочена пропагандна на пошлостта..

Само един пример от моята практика: когато убийството на едно дете предизвика яростна реакция на таксиметрови шофьори ( понеже бащата на детенцето беше такъв) и обкръжиха с колите си самия парламент на републиката, популистите побързаха да се качат на вълната и формулираха присъдата си с кресливи лозунги и заглавия „България уби дете”.

Още същата вечер тази теза беше развита, подкрепена и раздута в най-популярното телевизионно шоу. Ядосан от това, поканих водещия Слави Трифонов в предаването си ден по-късно. Той дойде с главния си сценарист Росен Петров. Предложих им да спорим по въпроса. Не се получи. Те държаха упорито на казаното в тяхното шоу, че „всички политици са тикви”. Избрах си сред депутатите доайена им, несменяемия от Живково време народен преставител, формално безпартийния, но винаги в челото на червеното говорене от трибуната на НС Гиньо Ганев. „Гиньо Ганев тиква ли е, например”, попитах ( повече от веднъж). Оказа се, че когато трябва да конкретизират, изпаднаха в затруднение. Скриха се отново зад лозунга, че „всички са тикви”.

Така е и с всичко останало : с анонимната вина за разграбването на държавни средства, с безличната лична отговорност за източването на банките, фалирането на предприятия с цел да бъдат изкупени на безценица. Зад тази анонимност се крият конкретни извършители, но огромната част от тях никога няма да бъдат застигнати от справедливостта – каквото и да направи сегашната власт в разравянето на беззаконията на предишното правителство.

Медиите и тяхната роля далеч не са единственото обяснение за безверието, объркаността и податливостта на манипулиране, характерна за българското общество. Но е забележимо, забележително дори, доколко са безнаказани! За всички други „власти” има поне привидно дирене на кирливи ризи, но не и за „четвъртата власт”.

Представяте ли си как премиерът Борисов разпорежда проверка на далаверите в медиите – кой от кого е бил подкупван, какви съдби са съсипани и по каква тарифа, кой конкретно е участвал в платени ( под масата) кампании за задушаване или въздигане на определен бизнес и неговия мен, кого са изтикали на върха на популярността и кого ( и срещу колко) са смачкали в калта? Дали мнозинството би формирало анкетна парламентарна комисия за разследване на злоупотребите с доверието на читатели, зрители и слушатели?

Звучи абсурдно, което е…абсурдно. Но е факт!

Share on Facebook

Discussion

9 коментара for “Анкетни комисии, или комисионни срещу благоприятни анкети?”

  1. Как ли е Слави Трифонов с очите?

    Posted by щерю | август 28, 2009, 21:28
  2. Ами така е, господин Инджев. Виновните са винаги “Те”. Случая с лицата Трифонов, Петров и убития от Костов Пепи, го помня. Политиците ни са тикви. Щото ние сме… Какви? Ние сме готини, умни, страхотни, човечни, с най-красивите жени и най-чудесните мъже, но отде се взимат тия тикви, дето стават политици, не е ясно. Или пък отиквяват едва след като станат политици? Неизвестно.

    И така, виновните са Те. Вечните Те. Колективната (без)отговорност, дето беше издигната като лозунг навремето. Точно както когато бягахме всички от час. Ми ще избягаме всички и какво, на всички ли ще ни пишат неизвинено?

    На мен например, в конкретния случай би ми било извънредно интересно да видя как Борисов нарежда да се провери за далавера вестник “Стандарт”. Ей тъй, за спорта. А после, след като загрее де, да продължи с останалите “медии”, които в момента се надпреварват да викат “наздраве” и да предлагат кърпичка всеки път, щом Бате кихне.

    Извънредно тъжно.

    Posted by Marfa | август 28, 2009, 22:59
  3. Prost narod – slaba darjava.

    Darjava, izpalnena s izrodi (spored intervuto na saszdatelia na gerba vav v. Maritza) i zlobno-zavistlivi chovecheta. Hora bez vsiakakva obich nito kam sebepodobnite si, a oshte po-malko kam drugite jivi sashtestva. Hora neuvajavashti sebe si (uvajavai sebe si za da te uvajavat i drugite), jiveeshti v mizerni jilishta, no karashti laskavi koli (vijte da ni vidiat). Hora za koito lekarite sa prestapnici, a mutrite i chalga pevivicite – svetal primer i ideal za podrajanie. Mislia da spra do tuk…
    Tova sa faktite ot bitieto na edin zapadasht i propadasht narod.
    E togava kak, s takav moral, da ima i pochteni i obektivni medii?

    Posted by doko | август 28, 2009, 23:12
  4. Уважаеми г-н Инджев, определено не съм никак вещ в медиите, но ми се струва, че откъдето и да погледнем, те произвеждат продукт, информационен продукт. При това производство суровият материал може така да бъде селектиран и така представен, че да упражни желано от журналиста въздействие върху читателя, а не автентичното, което събитието би предизвикало. По такъв начин може да се провокира поведение в обществото, каквото то не би имало при непосредствено наблюдение на събитието.
    При производството на химически продукти за масова употреба е задаължително да са анулирани ефекти, несвързани с основната функция на продукта. Това налага редица ограничения, усложнения и оскъпяване на технологията на продукта, но той задължително следва стриктно да отговаря на цяла серия изисквания по отношение на множество негови характеристики. Нещо повече, в съвременната технология производителят е длъжен не само да извежда документ за безопасност на продукта, но и да декларира технологията, по която е получен, т.е. дори и да отговаря на изискванията за безопасност, ако е произведен по нерегламентирана технология, се отхвърля (така е, напр., във фармацията).
    Подобни изисквания има към всички производители на продукти с цел тяхното ефективно ползване при максимална сигурност за здравето на потребителя.
    Абсолютно видимо е, според мен, че медийните продукти имат подчертано влияние върху общественото духовно здраве покрай информационната си и мироглед-разширяваща същност. Абсолютно видимо е, също така, че това странично влияние може да се използва целенасочено в обществено неприемлив интерес на отделни лица или групи. Не е ли правилно към медийните продукти да има същите изисквания за безопасност както към всички останали продукти. Съвестта на журналиста – много добре, но другите производители по презумпция също имат съвест. Ако не ви изглежда нелогичен въпросът ми, какво е вашето мнение.

    Posted by Georgi Georgiev | август 28, 2009, 23:24
  5. Точно така,когато един народ е слаб,той избива комплекси,а когато прави това,пишат се и се говорят пълни нелепости и гръмки заглавия,като посоченото в статията,несериозна държавица сме и не може да отлепиме. В коя държава един генерал от запаса става министър-прдседател,сигурно и за президент ще се кандидатира…

    Posted by petkan | август 29, 2009, 04:03
  6. Проблемът, не е че политиците са корумпирани а е че имат власт която не би трябвало да имат.
    Не може да им позволяваме да ни бъркат по джобовете, да решават какви заплати ще получаваме, какви цигари ще пушим, какви коли ще караме, какви атомни централи ще се строят … и после да се оплакваме че нещата отиват на зле.
    Ми другари, проблемът не е в това че управляващите са неефективни, проблемът е че искаме някой друг да ни управлява.
    Трябва дуржавата да се отдръпне от живота на хората и токава всеки ще е свободен да успява или да греши.

    Posted by lordcris | август 29, 2009, 04:16
  7. Към Георги Георгиев:

    Уважаеми г-н Георгиев, моето мнение е, че критично голяма маса от българските медии са напуснали своето поле и са преминали повече или по-малко явно в полето на “противника” – на властта. Това може да е добре за шепа корумпирани шефове, но е твърде зле за оществото, което отгоре на всичко няма механизъм за контрол над това вредно явление. Поемам риска да пиша за него с пълното съзнание, че ( щом употребявам думата “контрол” по отношение на медиите) мога да бъда обявен за враг на медийната свобода, какъвто не съм. тъкмо нпротив. Пледирам за свобода на медиите – независимост от властови и корпоративни влияния, поне до степен на някакво приличие. Единственото , за което призовавам , е обществена нетърпимост към тази фашификация на най-важния механизъм за КОНТРОЛ над властта, какъвто е свободата на словото. Но няма власт, която се решава да подходи към корумпираните медийни босове като към всички останали, подлежащи на съдебна санкция- властта обикновено прибягва до по-селния и по-удобен за нея инструмент- продължава да корумпира медиите, като приласкава техните готови да се подложат на новите господари началници.
    Харата виждат това. Получава това, което регистрира цитираната в мои стати няколко пъти статии на българския клон на американската агенция Бъздаш: 97 на сто от българите вярват че медиите ( всички !, което не е вярно) са корумпирани.
    В такава ситуция е направо чест да си безработен журналист, освен ако не работиш в медия, която е честна, горда и поради това – малка и маргинализирана.
    Писал съм го и друг път и мога да повторя с убеждение: овладяването на медийното пространство беше приоритет на тройната коалиция, за да си прокарва безметежно далаверите – дори да си ги хвали като големи постижения.
    Отблъскващо е сега да се види, как същите рупори на бившата власт вече са й най-големите преследвачи и се умилкват на новия си господар…

    Posted by Иво Инджев | август 29, 2009, 09:47
  8. Благодаря, г-н Инджев, за отговора Ви, който ми даде удовлетворение. Считал съм, че медиите са четвърта власт именно в качеството си на лидер на гражданското общество в контрола върху действията на останалите власти при демокрацията. И още първото изречение на Вашия отговор ми дава потвърждение за това, за което сърдечно Ви благодаря – аз не съм журналист и за мен това, което за вас е азбука, е едно откритие след, уви, горчив контакт с много от Българските медии.

    Posted by Georgi Georgiev | август 29, 2009, 13:41
  9. Да,отговора на Г-н Инджев е много верен и показателен ,но тезите му са неприложими за България и за Българското “полуобщество”. Думите Ви,Г-н Инджев са приложими за буден народ,за грамотен народ,за амбициозен народ,който е “родил” истинско общество. Веднъж призовах,който може,нека изброи журналистите и публицистите като Вас,слаба работа,слаба ракия,няма много такива… Да,аз понякога изразявам несъгласие с някои Ваши тези,но те са малко и незначителни.Пресата просто е превзета от комунистическата сган. Може ли да се очаква,че тези бандити имат власт-икономическа,финаннсова,дипломатическа и пр., а в медиите нямат никакви позиции и са ги оставили на пълна свобода. Нищо подобно.

    Posted by petkan | август 30, 2009, 02:21

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив