// Като спечели Бокова, спечели ли цял народ?

В БЕСЕДКАТА

Като спечели Бокова, спечели ли цял народ?

Сигурно е най-интересно за читателя да научи нещо от кухнята, в която беше сготвена, поднесена и накрая консумирана с небивал за България успех кандидатурата на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Но до българския склад с продукти на развития социализъм, отлежали за днешна употреба с десетилетия, нямам достъп.

Предисторията е откровено политическа ( в какъвто и „чисто професионален контекст да ни я представят”) и всеки ще бъде прав да посочи тази връзка. Ето кратка биографична справка, разпространена от БГНЕС:

Ирина Бокова завършва английската гимназия в София през1971 г. и “Международни отношения” в МГИМО- Москва през 1976 г. От 1977 до 1982 г. е старши аташе и трети секретар в отдел “ООН и разоръжаване” на МВнР. До 1984 г. е трети секретар в постоянното представителство на България в ООН- Ню Йорк. До 1990 г. е втори и първи секретар в отдел “ООН и разоръжаване” на МВнР. От 1990 до 1991 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание. През 1995 г. е секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция. Същата година става и зам.-министър на външните работи. През 1996 г. Бокова е кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов (БСП), губят изборите. Същата година става първи зам.-министър на външните работи. От 1996 до 1997 г. е министър на външните работи. След това в периода 2001-2005 г. е народен представител в 39-то Народно събрание от “Коалиция за България”. От 2005 г. Ирина Бокова е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО.

Противниците на комунизма у нас , пострадали лично или по семейна линия, сигурно са възмутени. Техните съмишленици, които са станали такива по убеждение ( а не по рождение) по доста по-сложен път по метода „проба-грешка”, също. Дошло ли е времето да си кажем по този повод някои истини?

Може би най-краткият и верен (според мен) коментар от (претенциозно) геополитическо естество е: цената за мирното развяване на бялото знаме от СССР и неговите червени сателити е запазването на привилегиите на определена избрана прослойка от комунистическия елит, която сама наричаше себе си „номенклатура”. Не знам доколко Горбачов и Буш са се договорили за това в Малта, както усилено се спекулира. Но знам със сигурност, че този разговор през изминалите близо две десетилетия съм го водил с доста представители на западни държави, някои от които високопоставени.

Ако в дадена бивша комунистическа държава обществото не проявяваше борбеност да промени радикално статуквото, Западът приемаше за нормално да сътрудничи с „реформаторите” сред бившите комунистически партии.
Близо 14 години по-късно мога да си позволя да цитирам поне един разговор от този род. С посланика на ФРГ в София Петер Мецгер започнахме спор. Случи се на националния празник на страната му по време на прием в самото посолство. Той защитаваше пламенно политиката на Жан Виденов, включително за преговорите с НАТО под фалшивото българско мото „интензивен диалог”. С цитати и примери му доказвах обратното и получих в разгорялата се дискусия (вече на висок тон) подкрепата на растящ кръг присъстващи гости на приема от различни националности.

Посланикът обаче беше непреклонен – сам срещу всички, защитаваше тезата си. Както много други подобни нему той смяташе, че хората на Виденов са единствените в България, които знаят как се управлява държава и това явно му стигаше. И до днес се чудя дали и как този човек работи на високо дипломатическо ниво в държава като Германия, след като събитията доказаха буквално месеци по-късно по крещящ начин до каква степен управлението на Виденов е пълен провал.

Това беше обаче последният прием в германското посолство, на който съм канен.

Участвал съм в доста сценки като описаната по-горе и съм се убедил, че антикомунизмът ни не е никакъв фактор в решенията, които другите взимат за нас. Кой ли е подкрепил Ирина Бокова? Северна Корея и Куба ли? Нищо подобно. Според египетския вестник „Ал Ахрам”, един от най-влиятелните в арабския свят, САЩ са агитирали зад кулисите за нейната кандидатура. Презумпцията е, че нейният египетски конкурент е разгневил Запада с антисемитски изяви повече, отколкото Бокова с комунистическата си биография.

Ако беше толкова просто това уравнение обаче, защо тогава западняците не си утвърдиха типичен свой представител като г-жа Валднер, която се оттегли сама след първите три тура от гласуването и то само на един глас разстояние след Ирина Бокова?

Светът осъмва с новината, че една българка, първата жена в историята на организацията, чрез гласуване в най-голямата и влиятелна световна организация ООН оглави нейната престижна дъщерна фирма ЮНЕСКО ( а не според щастливата рулетка на ротацията, какъвто беше случая с шанса за Стоян Ганев да оглави за цяла годна като външен министър на България Общото събрание на ООН).

И сега какво се получава- излиза, че да си антикомунист у нас и да си против успеха на Бокова означава да си срещу това България да има на върха на ЮНЕСКО свой сънародник! А тя е там не по волята на нас, българите. Дори обратното- за нея лобираше лично президентът Първанов, когото мнозина от нас трудно понасяме. Ако тя е спечелила, то същото може да се каже и за него- независимо дали ни харесва, или не.

Стигаме до неумолимия въпрос: трябва ли да приемем успеха на Ирина Бокова като успех за България при положение, че не харесваме политическата й кариера? Казусът е без прецедент през последните 20 години.

За около година и половина в този блог имам 787 собствени публикации. Рядко, да не кажа никога, завършвам коментара си с „отворен финал”, който звучи удобно двусмислено ( от рода на „бъдещето ще покаже”, което може да се пришие на всяка дописка с претенцията да бъде анализ). Признавам, че се изкушавам да направя изключение. Но си представих за миг какво бих направил, ако срещна Ирина Бокова ( която познавам само от публичните й изяви).

Бих я поздравил. Това е.

Колкото до лицемерието на Запада – предпочитам го пред деспотизма на Изтока. И в това отношение също нямам избор.

Discussion

57 comments for “Като спечели Бокова, спечели ли цял народ?”

  1. Чудесна статия, но, моля те, да й превеждаш името ( на персоната). На турски “Бок” значи ГОВНО. От там идва “боктан-кааве”, това е кафе от сушени изпражнения и какво се получава – И рина… Тор.Нямам
    думи – Кариера вагина.

    Posted by КАРИЕРА ВАГИНА | септември 22, 2009, 23:54
  2. Апаратни игри има навсякъде,г-н Инджев – и в “демократичния” Запад също. Но това,че те са довели до този пост комунистката,т.е. лапачката Бокова не е никакъв успех за България. То си е успех за нея и нейната клика. Преди няколко месеца тя водеше една пъстра, предимно африканска сюрия да гледат Античния театър в Пловдив /аз случайно минавах от там/.Рададоха им банички /без салфетка/ и всички се вторачиха в тях, никой не хвърляше и поглед към антиките. Сигурно са останали доволни и са гласували за нея.Лапането,г-н Инджев, лапането, то движи света.

    Posted by Монд | септември 22, 2009, 23:56
  3. След откраднати еврофондове – постигнати световни постове или с отпускане на новите еврофондове може и високи посотве…

    Posted by Таня Стоянова | септември 23, 2009, 0:24
  4. Г-н Инджев, споделям болката Ви. Проблемът е, че май това ще се повтори с още по-голяма сила само след месец-два в ЕК в Брюксел. И докато за Юнеско ми е все тая (организация, известна с разхищенията си и корупцията си от десетилетия, която има малко общо с живота ми), то за втория случай не съм безразличен.

    Както писах в свой коментар към статията Ви “Уж е развързана, а външната ни политика нещо куца” отпреди няколко дни, Р.Желева, уж-външен министър на България днес, се е устремила по същия сценарий да става еврокомисар.

    А приликите с Бокова не са малко. Желева, разбира се, се различава основно по това, че не е висша комунистическа номенклатура. Но тя е даже нещо по-опасно – посткомунистическа пионка на “другите наши” (на ченгето Кръстьо Петков, на мафията на масовата приватизация, на топлата връзка на КГБ и руския имперски интерес Златев, на пребоядисаните в светлосиньо червеномутрести макиавелисти от комсомола…).

    И един въпрос, в който е част от отговора на питането дали ще ни се случи още веднъж Боковщината и в ЕК:

    Вие като сериозен журналист-международник видяли ли сте едно смислено действие, че дори и каквото и да е действие през последните 3 месеца от уж-външната министърка? Има ли в момента (и в последните 3 месеца) България каквато и да е външна политика и неин титуляр?

    И кой ще носи отговорност? Боко Борисов? Или онези, които го избраха?

    Posted by чичака | септември 23, 2009, 0:31
  5. Невероятен коментар, изключителен прецедент не знам какво да кажа, и аз мразя комунистите …. но!?

    Posted by Иво Койчев | септември 23, 2009, 1:12
  6. След Васил Коларов, ръководил Коминтерна, България отново има председател на престижна международна организация.

    Posted by Людмил Начев | септември 23, 2009, 1:36
  7. Не съм тенденциозен, комунистическата й биография определено ми е противна. Но едно мога да кажа – предпочитам избран на такъв пост (бивш) комунист пред неизбран демократ. Достатъчно ни беше фиаското на Мони Паси в опитите да оглави НАТО, в някакъв смисъл сега изборът на Бокова на този пост ни прави по-малко смешни в очите на света :)

    Ясно ми е, че изборът й е политически компромис и избор между две злини, но понякога и това си има своите плюсове. Единственото абсурдно е, че българин ще оглави ЮНЕСКО в момент, когато е на ръба на практика да остане въобще без обекти, годни да бъдат считани за световно историческо наследство по правилата на същата тази организация. Каква ирония, а?

    Posted by Acnapyx | септември 23, 2009, 2:47
  8. Покорно свалям шапка на Г-н Инджев,това е изключително силна статия,невероятно,бравос и брависимо!!! Желая му по същия път и в същия стил да пише,страхотно и верно!!!
    Да,Запада е играл и играе много мръсна и двулика роля,това са го забелязали още в края на 40-те и 50-те години българските политически емигранти на Запад. Запада си играе с надеждите и доверието на честните хора в нашата страна и другите бивши комунистически кочини. След войната англо-американците предадоха на болшевиките няколко милиона руснаци и др. народности,които не желаеха да се върнат в болшевишка Русия. бяха прдеадени окло 20 съветски и руски генерали,стотици полковници и др. старши офицери. Генералите бяха обесени през 1946-47г. Американците прдедадоха дори Генерал Малцев,който се намираше в Щатите. Болшевиките убиха и него. Английски войници застреляха в Австрия стотици казаци,-офицери,сержанти,войници,духовници,жени,мъже ,деца,само защото не искаха да се върнат в Съюза. Започнаха самоубийства на офицери и обикновени хора,имаше случаи на самоубийства на майки с децата си,хвърляйки се във дълбоки реки и пропасти. Англо-америте извършиха най-безмилостните жестокости към мирни хора-военопленици и бежанци,по време на войната не е имало такава сеч. Тези милиони хора бяха разтреляни още в приграничните,съюзнически райони,някои бяха разстреляни в Съюза,някои бяха изпратени в ГУЛАГ. Много малка част оцеляха. И после ни казват,какви антикомунисти са били. Болшвиките качиха на бесилото Генарал П. Краснов-писател,публицист,владеещ 4 езика,след няколко месеца сина му го убиха в лагерите,оцеля само внука му,Николай,който беше югославски гражданин и Хрушчов го пусна. Той написа преживените десет години в лагерите-докато беше в Швеция и Аржентина,но това не му простиха КГБейците и го убиха,също както ликвидираха Благой Попов,след изпращането на спомените си във Франция. Да пукнат дано,всички мръсници,комунисти и техните подлоги!!!!!Да,ама Господ ги пази,от което следва,че или няма никакъв Господ-Бог,или ако има,той пълен мръсник и убиец!!!

    Posted by Gen. Vlasov | септември 23, 2009, 4:51
  9. Драги г-н Инджев,в блога Ви вече е ставало дума за доктрини-предимно-след Ялта и Малта,
    когато,веднъж “източена кръвта и силите” на сателитите на деспотизма,в Източна Европа, лицемерният Запад в планетарната разстановка на ресурси,население и всякакви доказани умения на просветения Запад,е минал през етапите на различно самобичуване
    …както при Наполеон, Бисмарк,и дори при Ленин или Сталин,който само е следвал примера на Петър Първи!
    Когато Барак Обама опонираше и на демократи и на републиканци,преди да се опре и на съветите на Х.Кисинджър имаше и такива от Източна Европа,в съзвучие с неговите,призвани да привлекат внимание към трудната съвместимост
    на доктрината “Кенан”,взета на въръжение още след Ф.Д. Рузвелт от самия Х.Трумън…
    Тази бе причината,да се припомни горчивината на великия Рейгън,с “какво му е писано да се сблъска всеки американски президент…”
    Отделно се каза и на мулата държавен глава,много преди го хареса г-н Медведев,поради възхищението от Линкълн,
    който,в своето време,няма как да не е усетил ч и я к о р о н а стои зад него с к о р а б и в нюйоркското пристанище
    …когато Англия Франция му спретват “мексикански” кадрил в полза на Юга и ген.Лий…
    Пука му на един янки от калибъра на Буш старши в Малта,че щели още 10,000 “Ирини”от размирната Източна Европа,да си поживеят под чадъра на Горбачов….и да се мултиплицират…идейно и физически…
    Като колежка,на която съм подписвал протокол за отлично владеене на чужд език и аз бих я поздравил,с основание,но ще добавя за кодош,че не е било много мъдро,да не отговори на една новогодишна картичка,
    …а на БСП и сателитите на
    КГБ,бих препоръчал само, да се вслушват повече в римските богове,за да не изнасилват и гневят излишно Съдбата!!!

    Posted by Kардинал Ришельо | септември 23, 2009, 7:41
  10. Една от най-хубавите статии, която съм чел от вас. Изключително интелигентна и обективна. Респект! Нямам какво друго да добавя.

    Posted by Sparhawk | септември 23, 2009, 8:43
  11. г-н Инджев !!!! ВАЖНО !!! В петия коментар под статията е даден линк към саит с вирус. Моля информирайте Вашите администратори и премахнете коментара.

    Posted by МИЛКО | септември 23, 2009, 9:50
  12. Много точен коментар!
    Явно г-жа Бокова има качества, има и късмета да е на точното място в точния момент.
    Но….
    Аз съм от същото поколение, от малцината, завършили английската гимназия без “привилегии”. За по-младите, които не знаят какво значи това, уточнявам: в английските гимназиии по онова време се влизаше трудно, много трудно. Да се знае чужд език, да имаш достъп до английска музика, литература, култура, беше привилегия за “червените принцове”. За това имаше специална класация за тях при кандидатсване, отделна от тази за простосмъртните без родствена връзка с партизанин, ятяк или комунист на власт. Имаше официално класация “по привилегии”. Ако случайно някой от “привилигированите” имаше висок бал на изпитите ( да си потомък на комунистическа номенклатура не означава автоматично, че си глупав), той заемаше място в общата класация, за да освободи място за следващия привилигерован.
    И докато ние учехме и четяхме ,осъзнавайки шанса си да сме сред малцината с достъп до информация, червените принцове не се стараеха много-много, за тях бяха запазени хубавите специалности в университетите пак по привилегии… А за някои специалности, като тази, която е завършила г-жа Бокова, изобщо нямаше бройки за простосмъртни. Те вяха за бъдещите управници, само и единствено от средите на вогопомазаните (разбирай с комунистически произход). Колко умни, дейни хора от моето поколение бяха смачкани или принудени да стават “агенти”, за да могат да реализират поне малко от възможностите си. Неслучайно 80% от випуска ни емигрира с първата вълна емигранти още при първа възможност и сега, след 18 години, са уважавани лекари, архитекти, инженери в чужди държави. А на малцината наивници-ентусиасти, които останахме в България с идеята, че идват нормални времена, остана мъката да изпратим децата си далече, в страни, в които се ценят ума, работоспособността, а не партийната принадлежност. Цели поколения интелигенция бяха обезкървени и заменени с червена номенклатура.
    “These were the days, my friend” както се пееше в една песничка.
    Затова съм страшно раздвоена между чувството на национална гордост от победата на г-жа Бокова и горчивия спомен за безумното време, в което премина младостта ми. И аз оставям финала отворен…

    Posted by Попова | септември 23, 2009, 10:01
  13. Негово Високопреосвещенство ме замоли да предам на участниците в диалога,до тук и следващите,че всяка поквара и покруса не са му чужди,но би се радвал,ако -заради талантливото перо на водещия- ви осени висотата,широтата и дълбочината на размисъла,
    към който водят и римските и християнски богове …за да очистите душите си от якобинска ярост!!!поне до 2 октомври т.г.

    Posted by Отец Сергий | септември 23, 2009, 10:09
  14. Към Милко:

    Благодаря за предупреждението, но не намирам линка – бихте ли уточнили автора, за да се ориентирам?

    Posted by Иво Инджев | септември 23, 2009, 10:28
  15. Към gen. Vlasov:

    Мога само да добавя, че потресаващи подробности за предаването на хиляди руснаци на съветските власти след края на втората световна война описва солженицин в “Архипелаг гулаг”. Не че искам да наливам масло в огъня, но това “сътрудничество” е доста обезкуражаващо и прави изборът на съюзници в този свят трудна работа. Но пък кое ли му е лесното в този живот? Както за всичко останало, избираме по-малкото зло. В нашия случай това е все пак ориентацията към онези, на които завиждаме ( тайно или явно)- сигурно изма защо, все пак.

    Posted by Иво Инджев | септември 23, 2009, 10:34
  16. За г-жа Попова:
    Кардинала моли,да съобщите,ако можете и желаете,дали сте от класа на г-жа Бартлет,г-жа Божинова или други…
    Той дължи,както гимназиално,висше образование и професионален старт в светската сфера,още като студент

    Posted by Отец Сергий | септември 23, 2009, 10:57
  17. …на вярата в Бога!

    Posted by Отец Сергий | септември 23, 2009, 10:58
  18. Аз предпочитам открито да кажа: Западът направи голяма грешка, като тури тая комунистическа издънка на тоя пост: От комунистическите наглеци Бокови няма спасение: сега ще тормозят вече и ЮНЕСКО, сиреч, целия свят!

    Подведоха се западняците, сториха нещо, което е равносилно на това през 60-те години да са турили за шеф на ЮНЕСКО сина на Гьобелс.

    Тъпа работа. Когато Западът прави тъпи работи, трябва да им се казва право в лицето, че са постъпили тъпо. Все пак Западът не е и не трябва да бъде като “непогрешимия СССР”…

    Posted by Ангел Грънчаров | септември 23, 2009, 11:13
  19. Юнеско също поставя театър на абсурда.
    Добрата новина е, че ще отекват по-силно тези въпроси:
    1. Какво мисли мадам Бокова за зверствата на комунистическия режим, в които е взел участие татко и Георги Боков, мракобесник, дългогодишен редактор на Работническо дело?
    2. Какво мисли мадам Бокова за цинизма на наследниците на престъпния комунистически режим, сред които се отличи собствения и брат Филип Боков (Поемаме вината само с мезета)
    3. Не се ли срамува мадам Бокова от престъпниците в родата си от по-ново време (младият Георги Боков)?

    Друго си е да ги задаваш на шефа на световната организация Юнеско…

    Posted by Атанас Чобанов | септември 23, 2009, 11:20
  20. Продължава да е на самообслужване българския казан в пъкала…

    Posted by Гларус | септември 23, 2009, 11:28
  21. Mnogo mi haresa mnenieto na Popova.

    Tova obiasniava zashto tochno Bokova a ne niakoi drug e prolazil do tezi visoti.

    Napalno podkrepiam tova mnenie. Tochno taka beshe. I za tova schitam che tova ne e nikakva ocenka za kachestvata na Bokova a po-skoro izbor ot nemai kade.
    Drug e vaprosa kakva shte e polzata za BG. Katosled pobeda na voleibol i fotbol pred ochite na Gotze.

    Posted by doko | септември 23, 2009, 11:43
  22. г-н Инджев, линка към опасния сайт, за който Ви предупреждават по-горе е в този коментар –
    (по-точно: самия текст “Политология бесплатно скачать учебник” е линк):

    #

    Ура товарищи Ура!

    Коментар от: Политология бесплатно скачать учебник | септември 23, 2009, 0:56

    Posted by dminev | септември 23, 2009, 12:14
  23. Към dminev:

    Благодаря, изтрих го…По принцип махам всеки спам на руски ( с какъвто ме заливат), но този път съм пропуснал. Надявам се, да не е станала беля…

    Posted by Иво Инджев | септември 23, 2009, 12:28
  24. Неизтребими са…
    От всякъде изпълзяват!

    Posted by Борис Петров | септември 23, 2009, 12:32
  25. Поздравления за западните опортюнисти от отбора на Бокова (в т.ч. сакса, станишката, гоце и ББ)
    За нас честните, смелите, откритите, справедливите и т.н., остава да се научим да:

    ПЕЧЕЛИМ ИЗБОРИ !….

    Posted by Морски | септември 23, 2009, 12:43
  26. Аз пък ако я срещна няма да я поздравя. Човек поздравява тези, които уважава. Но нека да сме песимисти, а оптимисти. Само така ще се преборим с комунистическата паплач.

    Posted by Andrey | септември 23, 2009, 12:58
  27. Трудно се ориентирам в сложните международни връзки и отношения, но ми се струва, че този срамен за нас българите акт е осъществен с помощта на световното /известно като свръхбогато/ еврейство. Не съм антисемит и разбирам тези хора.
    И все пак за нас, българите, членове на Европейкия съюз, избирането на Бокова е толкова срамно, че просто не ми се излиза на улицата. Погледнете кои около нас се радват и дали в тяхната радост не прозира нещо нечистоплътно?Не е ли това като една малка победа на комунизма над здравия разум?

    Posted by Любака от Перник | септември 23, 2009, 13:49
  28. Г-н Инджев, оставете западните страни — за тях сте прав, но е парадоксално, че представител на партия, която в България дължи толкова много по отношение на осмислянето на националното минало и наследство, става председател на световната организация за образование и култура. Какво друго освен цивилизация и култура е осмислянето на миналото?

    За кандидатурата на египетския министър на културата се чуха опозиционни мнения от страна на египетски интелектуалци, а от България за Ирина Бокова — нищо. Защо? Това е истинският въпрос.

    Posted by Борис | септември 23, 2009, 13:49
  29. Г-н Инджев,
    защо трябва да печели целия народ? С какво народът е помогнал на Ирина Бокова, за да спечели? Със злобните анонимни клевети срещу нея или с това, което нашият премиер Борисов каза в Общниския съвет по повод преименуването на ул. “Богдан Филов”: “Дайте да й сменим името, че иначе Бокова може да не спечели надпреварата за ЮНЕСКО”? Т.е. човекът, който вкара България с подписа си в коалиция с нацистка Германия си заслужава да има улица на негово име, но заради Бокова ще го сменим?
    Разбираемо е, че у нас анти-комунизмът е развит до степен да сме срещу един доказан дипломат, дори да агитираме в полза на един доказан анти-семит като Хосни, но е неразбираемо, че и Вие, г-н Инджев, сте жертва на този примитивен антикомунизъм.

    Posted by Трътлето | септември 23, 2009, 13:51
  30. Съгласен съм с Атанас Чобанов по-горе за ползите от избирането. Въпросите за отношението на председателя на ЮНЕСКО към комунистическото наследство тепърва предстоят.

    Posted by Борис | септември 23, 2009, 13:53
  31. Отново съм впечатлен от точното слово на Гларус. Според мен между избора на Бокова и лицемерието на Запада би имало общо само при манипулиран вот, тъй като в ЮНЕСКО доминират представители на страни, не принадлежащи към Западна Европа и Щатите. Доколкото разбрах, има някакви подозрения, но те са свързани с вот срещу Фарук Хосни и Бокова е спечелила от това. Изглежда ми много спорно тя да бъде възприемана като ортодоксален болшевик, по-скоро кариерата и беше свързана с тази “игра” и тя си я играеше, може и да греша. Самият факт, че съпартийците и я изпратиха за “храна на лъвовете” в обречената кандидат – президентска двойка с Меранзов, говори нещо… А и да си шеф на ЮНЕСКО не можеш да се оправяш непрекъснато с лицемерието на Запада, иска и акъл и инициативност. Самата организация включва доста “мислители”, на които не им достигат 10 години при бащицата Йосиф Висарионович и може би точно Бокова би работила успешно с тях. Аз мисля, че Западната администрация не харесва реформаторския плам на източните антикомунисти, затова предпочита улегналите, огъваеми и моделируеми фигури от бившия червен елит, школувани и разбиращи “висшия пилотаж” в the games.

    Posted by Georgi Georgiev | септември 23, 2009, 13:54
  32. От няколко години в германските медии се появяват съобщения, че голяма част от младите хора мислят, че комунистическият режим в източна Германия “навремето” не е бил чак толкова страшен. (За съжаление не помня до каква степен това се отнасяше до младите в източната или съответно западната част на Германия). Страшното е, че такива неща човек може да чуе и от много млади хора в България. В крайна сметка смяната на поколенията е най-голямата (да не кажа дори и единствената) надежда за промяна в “номенклатурата”. Ясно е, че историята се пише от победителите и в момента уроците по история в българските училища са изключително наситени с идеология (чудесен пример е Сидеров) и не включват комунистическия режим. Дори и да няма кой в собствената държава да даде алтернативна гледна точка към историята на този народ, нормално е в тази мултимедиална епоха да има достъп до други такива четения. Да но, дори и “запада” няма ясна позиция по въпроса с комунистическото минало. Какъв сигнал се изпраща сега с назначаването на Бокова? За сравнение – би ли хрумнало на някого да назначи изявен и потомствен (германски) нацист на такава позиция? При това положение поне аз не се учудвам, че младите хора, които все още са по-податливи, не знаят какво да мислят.

    Posted by Ива | септември 23, 2009, 13:57
  33. Много точна статия в обичайния блестящ стил. Но бих искал да подчертая

    “Ако в дадена бивша комунистическа държава обществото не проявяваше борбеност…”

    Покорна главица може и да избегне случайно сабята, но горко му на задника й.

    Posted by Милен Иванов | септември 23, 2009, 14:45
  34. Чета и се чудя…. Я виж ти, та началото на “кариерите” ни – моята и тази на г-жа Бокова, де – започват почти еднакво, а пък аз защо ли не станах Ген.Д-р на ЮНЕСКО?! ….
    Дали пък защото не съм имала силно партийни тате/вуйчо и т.н да ме вредят (в онези години!!!!) на работа в някоя дипломатическа служба?! Защото ако имах, току виж сега щяхте да спрягате моето име като ОВП (VІР) я в Брюксел, я в ООН, я … кой знае къде по другите “върхове”….. :)

    Шегата настрана обаче (нищо че сарказмът ми си има 100% почва!), като се отчете факта, че г-жа Бокова все пак от млади години е в дипломацията и политиката, тя явно е станала достатъчно опитен кадър за да заема такъв пост. Така че, бих се абстрахирала от “предисторията” и бих я поздравила. А доколко нейното издигане може да има някакви “облаги” за България – не вярвам.

    Що се отнася до смяната на г-жа Кунева с г-жа Р.Желева …. ей така ще оставя, многоточие, че ми изтекоха отредените по правилник минути за изказване. (аз досега само това съм запомнила като “опит” на г-жа Ж. в ЕП – как строго се прилагал правилника за изказване.)

    Posted by Росица Янкова | септември 23, 2009, 15:45
  35. е редно е Г. Първанов и той да бъде поздравен тогава :D

    Posted by zo | септември 23, 2009, 16:13
  36. Трътлето:

    Народът не е помогнал, но не е попречил. Имала е шанс да бъде дъщеря на когото трябва, за да се изстреля там където другите могат само да сънуват. Нека пожелаем успех, но и да не превъзнасяме прекалено. В крайна сметка замисляте ли се какво е положението след като основният кандидат е антисемит !?!?!?

    Posted by Savov | септември 23, 2009, 16:14
  37. Към Андрей:

    за сведение: току – що говорих с журналист от “Ню Йорк таймс”, който покрай моето мнение за “случая Бокова” искаше да знае и какви са коментарите в блога ми. Цитирах няколко ( на Попова и на Борис, например) между които и вашият. Ако съдя по старанието , с което си записа, предполагам, че вашето мнение трябва да се появи утре в този вестник- с позоваване на моя блог.

    Posted by Иво Инджев | септември 23, 2009, 16:19
  38. Не искам да дразня автора с уночняващи въпроси в стил “какво е искал да каже авторът”, но какво тогава е обяснението за избирането на Бокова, ако тезата за анти-еврейските изказвания на египтянина издиша?

    Дори и да е имало договорка в тези линии преди двайсетина години трудно ми е да приема, че западняците все още й плащат дан, хеле пък да “жертват” свой човек (Валднер).

    Posted by zo | септември 23, 2009, 17:59
  39. благодарение на БЛОГА-може и от Ню Йорк Таймс да се чуе нещо повече,но какво да очакваме повече от списък на заеманите постове по стълбата.В биографията на госпожа Бокова,липсва някакво лично отношение към културата или науката и образованието?Наистина нейното поколение помни обидното разделение от привилигированите по произход,за което рабирахме едва четиринайсетгодишни.Някои това направи по-борбени,други си знаеха за осигурената предварително кариера можеха и да не се стараят много.Чиновници в чужбина ставаха изключително хора от номенклатурата.Стигаше да не са направили някои много видими фалове се изкачваха по постовете-колкото таткото е по-близо до висините на цк-толкова по-успешно и по на запад…Много високо се изкачи този път нашата дипломатка-и трябва да се гордеем,поради липса на по-подходяща личност конкурент номенклатурата се възползва от конюктурата.

    Posted by zdravka | септември 23, 2009, 19:46
  40. “Стигаме до неумолимия въпрос: трябва ли да приемем успеха на Ирина Бокова като успех за България при положение,…”
    Иво, ето моят отговор на твоя въпрос: Не може да има траен успех там където е нарушен моралът.

    Posted by Симеон В. | септември 23, 2009, 21:05
  41. Живота често ни опровергава. Решението, което днес изглежда добро, утре може да се окаже пагубно и обратно.Според мен по добре да бяха избрали чужденец-демократ отколкото сънародник-комунист.

    Posted by Димитър | септември 24, 2009, 1:07
  42. Много хора не могат да се отърсят от болшевишкия манталитет . Навремето ни убеждаваха,че успехите на спортистите са прославяли България пред Света. Вдига някой 200кг,и хоп,България и народа са станали прославени и славни.Скача някой 209см . височина и отново България е прославена. Георги Костадинов стана олимпийски шампион в Зап.Германия по бокс(1972г.),ККБ е прославена. Гимнастичките ни печелят златни медали,отново социалистическия труд в комунистическа България е на висота. А вътре,в самата България,няма банани по магазините,впрочем има,ама само за бандитите-комунисти и преди нова година за простосмъртието.По един-два килограма на човек. И нито една “тава” на Бийтлъс и Стонс,заглушаваха западните радиостанции,та да не би прославения български народ да не се увлече по западната пропаганда… А през лятото страната ни е била много славна и горда,че някъде, някой наш спортист е спечелил медал. И Наим Сюлейманов беше Герой на соц труд,пък избяга в Турция. Избирането на високопоставен ,български,комунистически функционер ,на висока международна длъжност е единствено демонстрация на подлостта на Запада,ама нищо друго!!!!! Запада и Щатите обичат страхотно комунистическите функционери и техните наследници. Има поне една дузина български комунисти,които откраднаха десетки и стотици милиони долари ,закупиха имоти и жилища в Щатите и никой не ги пита,ама кои сте,откъде сте,нашите американци нямат толкова пари, а вие изтресохте вашите дисаги с толкоз пари. Язък за чесните и борбени хора-антикомунисти,всичко отиде в пропастта. Запада излиза по-гаден от самите комунисти и нацисти,разбира се, не всички западни страни,но най-силните са и най-мръсните. Не могли да засекат убиеца на Георги Марков,Боже мили, нищо не направиха и към убийците на Литвиненко. И подобни. Срам и позор за толерантните към комунистите. Най-мръсници са англичаните, никой не може да ги стигне по безпринципност и отвратителност. Казват,че Рудолф Хес,заместника на Хитлер е избягал при тях,преди Германо-Съветската война от 1941г,пък после го съдят на Нюрнбергския процес,дават му доживотна присъда и накрая го удушиха в германския затвор,само и само да не проговори. Засекретиха архивите си до 2045г. Браво!!!Слава на БКП и нейните кадри,партията ни води и води и нека само някой да каже,че не са на всеки километър….

    Posted by Gen. Vlasov | септември 24, 2009, 1:35
  43. Засега,на блога на Г-н Инджев се открояват само няколко комунистически отрепки. Първата комуно-идиотна гнида е Начев,който приписва на най-голямото бандитско сборище за цялата човешка история,нечовешката организация Коминтерна,създадена през 1919 г. и демагогски,привидно разпусната през 1943г,по време на ВСВойна. След войнбата е възродена ,но под името Информбюро. Тази терористична организация няма легален,още повече международен статус,т.к. е организация,целяща насилие,окупация,убийства. Германия и Япония подписаха през 1936г. “Антикоминтерновския пакт” само от три пункта. После се присъединиха и други страни. И точно с тези страни,създателя и хазаина на Коминтерна,комунистическия Съветски Съюз ,подписа договори за ненападение,дружба и сътрудничество- с Германия на 23.8. 1939г. а с Япония на 13 април 1941г.-все в Москва. И после ни разправят,че болшевиките много мразели нацизма и нацистите и люто се борели срещу тях. И най-голямата лъжа,че освободили Европа от фашизма. Е,кога започна това освобождаване,драги другарю Начев,на 23-ти август,на 1-ви септ.,на 17 септ, все 1939г.ли ,или на 30-ти ноември. Безсрамнико такъв,я ни кажи. Или на 17-ти август 1945г.когато Съюза обяви война на Япония,която не изстерля и един патрон по време на Германо-Съветската война, дори до самата капитулация на Германия-на 8. 05.1945г. Малко жертви ли дадоха русите,та обявиха и тази война.Мръсници,мръсни,как ви държи оня мизерник отгоре,мамицата му мръсна!

    Posted by Gen. Vlasov | септември 24, 2009, 1:49
  44. Втория комунистически задник е Трътлето,който определя проф. Богдан Филов,че направил Царство България ,съюзник на Германия. Абе,копиле комунистическо,ами нали цели две години преди ние да станем съюзник на Г-я,Съветския Съюз беше неин съюзник,нали тези два съюзника започнаха Втората Св. война,нали се прегръщаха съветски и германски военослужещи. Откъде Проф. Филов да знае,че след неговия подпис на 1-ви март 1941г.,руснаците и германците ще се скарат и ще започнат да се избиват взаимно,само няколко месеца по-късно,нашите политици и Държавния глава,да не са били врачки,то Сталин не позна,та Българския Цар и Министър-председател. И като е толкова “лощ” Филов,зашо не припомниш за Декларацията на Българското правителство,начело със същия този Филов,когато се обявява “пълен неутъралитет” към германо-съветския конфликт,след 22 юни 1941г.Защо не посочиш и този негов подпис. Бре гадове,бре комунистическа мърша,няма ли най-после да пукненте бе,не ви ли омръзна да издевателствате вече,откъде намирате сили,след като всичко комунистическо пропадна,дори в Русия никой не строи комунизъм, и нито едно решение на комунистическите ви форуми не е постигнато,бре че сте маскари,бре че сте отврат. Да,.че комунистите ни управляват и винаги ще управляват,в това няма съмнение,за това сте прави,тук две мнения няма.

    Posted by Gen. Vlasov | септември 24, 2009, 2:02
  45. Така е ,Г-н Инджев,Ал. Солженицин поде този въпрос за клането,което “съюзниците” на Сталин направиха след войната. Точно С-цин спомена Ген.л-т Андрей Андреевич Власов и РОА-Руската освободителна армия в състава на Вермахта и изведнъж болшевиците се сетиха за него и припомниха,че са го обесили като предател и изменик на родината-на 2-ри авг. 1946г. Но на самия процес,точно тези обвинения,генрал Власов и другите съветски генерали отрекоха, за всякакви може да ги смятат,но за предатели и изменици не. Власов казва-”Борех се срещу сталинизма и ненавиждам Сталин!!!”И на следващия ден,убийците му сложиха въжето. Власов е бил страхотен ерудит,способен военачалник и достоен руснак-антикомунист. лошото е било,че не е имал избор,а от друга страна,нито Германия,нито щатите са знаели какво да правят със болшевизма.

    Posted by Gen. Vlasov | септември 24, 2009, 2:32
  46. г-н Инджев, съжалявам че не уточних по-подробно коментара с вирус. Благодаря на dminev за добавката. А иначе аз съм си инженер – т.е. читател и ряко ще чуете от мен коментари, но за сметка на това знайте, че си имате читатели.

    Posted by МИЛКО | септември 24, 2009, 2:41
  47. Да, ето статията в Ню Йорк Таймс, и наистина мнението от моя малък постинг е там:

    http://www.nytimes.com/2009/09/24/world/europe/24unesco.html?_r=1&scp=2&sq=bokova&st=cse

    :)

    Posted by Борис | септември 24, 2009, 10:20
  48. Това е шамар за всеки български гражданин.

    Това е поздрав за всеки български селяндур.

    Както вие казвате – щом не се биете за свободата си значи това заслужавате.
    Нека всеки народ да знае, че ако не се бие ще подадат ръка на спечелилия служебна победа.

    Друг е въпросът, че Западните държави помагат вече 80 години на червените.

    Смъртта ще ни направи свободни !

    Posted by Владимир Йосифов | септември 24, 2009, 19:54
  49. Търкунало се гърнето и си намерило похлупака…
    Какво е ЮНЕСКО?
    Как опази статуите на Буда от талибаните?…Или Българското културно наследство от македонците?
    За мен ЮНЕСКО е една голяма мултинационална пералня и т.н….

    Posted by johny | септември 24, 2009, 23:37
  50. Gen. Vlasov
    Vie e ste edin ot malkoto na koito im sa iasni nestata. Komunisticheskite marshi nikoga nema da si otidat obache, tai kato glupostta e vrodena v choveka. Kak inache si obiasniavash che tuk v USA izbraha komunist za prezident?
    Tseliat Congress e veche prevzet ot tezi gadove, taka che nema nisto chudno ako tezi tipove sa pomognali za Bokova.
    Gospod da ni pomaga, ste ima krav po ulitzite.

    Posted by aspertnt | септември 25, 2009, 8:00
  51. Kolko sme bezpomo6tni!
    Ima li kray tova ?!
    Mislite li,4e” te ” se interesuvat ot mnenieto ni ?!
    Ni vzor,ni nadejda…

    Posted by Blagovest Georgiev | септември 27, 2009, 11:07
  52. България няма нищо общо с избора на Бокова, според мен. Тази госпожа от години не е живяла в България…
    Истината е, че всички тези синове и дъщери обикаляха света, живееха (повечето и които ставаха за нещо) където си искат, вратите им бяха отворени, докато за такива като мен – обикновени и без комунистически произход трябваха “гаранции”, препоръки и прочие…
    Имаха възможност да сравняват и да израстват, да учат в Харвард, в ГМИМО (онези, които не ги приемаха там нямаха достатъчно връзки в комунистическите среди=недостатъчно благонадеждни.

    Всъщност, всички тези “издънки” на комунистически родове са продължители на делото на родителите си, НЕ СА БЪЛГАРИ, а интернационалисти и предатели.

    Posted by Петя Георгиева | септември 29, 2009, 17:30
  53. Забравих да кажа още нещо: единственото, което интересува Запада е да си живее добре и парите да са у тях…Такива са моите преки впечатления.
    Не мисля, че на Бокова въобще и пука за България, пука й за кариерата и за положението.

    Posted by Петя Георгиева | септември 29, 2009, 17:33
  54. Към Петя Георгиева:
    До 1989 г. Петя,нямахме избор,а по отношение на майсторство във фехтовката бяхме и доказано по-добри от някои,но посочената година,както се случва при епохални събития,бе важна кой път,да се поеме….колкото и да е трънлив и да няма медийна възможност,гласа ни,да се чуе…
    Но пък до И.нджев,съжителствуваме с всички вас,а и то е утеха,при това голяма!!!

    Posted by Стамен Стоичков | септември 29, 2009, 20:02
  55. In the race for the post of Director-General of the United Nations Educational, Scientific, and Cultural Organization (UNESCO), Irina Bokova, Bulgaria’s obscure and rather uninspiring candidate, surprisingly defeated the better-known and better-qualified Egyptian painter and culture minister Farouk Hosny. Jewish groups campaigned heavily against the Egyptian candidate who got into trouble over a careless threat he made last year—after militant Islamic deputies in Egypt’s parliament had complained that the Library of Alexandria under his supervision was full of Jewish books—to burn any such books he could find there (an insensitive, even anti-Semitic remark he later apologized for). It is not clear whether it was this controversy that swayed Obama’s State Department to shift its support away from Hosny, who seemed to have been the candidate favored by the Bush Administration, and back Ms. Bokova instead.
    But who is this Irina Bokova, who will become the first woman and first East European to lead this pivotal U.N. agency in charge of promoting international cooperation in education, science, and culture? Bokova, the 57-year-old privileged daughter of a once powerful propaganda bigwig in Communist Bulgaria, had received her bachelor’s degree from the Moscow Institute for International Relations in 1976. She had been twice elected a member of the post-Communist National Assembly and served briefly as Bulgaria’s foreign minister in 1996-1997. She even ran unsuccessfully for vice-president in 1996 on the ticket of the Bulgarian Socialist (ex-Communist) Party. But when I first met her in the fall of 1982, Irina Kolarova (as she was then known) had just been appointed third secretary at the Bulgarian Mission to the U.N. in New York, where she worked mainly in the General Assembly’s Third (Human Rights) Committee. Beneath her unassuming exterior, she was a tough and loyal Communist apparatchik. But her stay in New York was cut short after the State Department rejected for nearly two years the accreditation of her journalist-husband, Liubomir Kolarov, most likely because of his suspected association with Communist Bulgaria’s spy agency, the DS.
    Another reason for her early recall may have been an extramarital affair she was having with her colleague and current husband, Kalin Mitrev, the mission’s then unhappily-married second secretary. Their liaison was kept secret for a while, probably because Kalin’s father was another Communist big shot, but it came out into the open early one evening when a crowd of concerned New Yorkers gathered outside the mission’s residential building in Manhattan’s Upper East Side. It turned out that Irina’s heavy-drinking husband had been dangling from their 11th floor apartment’s balcony, trying in vain to jump onto the balcony of the floor below (where Kalin resided at the time without his sickly wife and two young daughters), obviously in an attempt to catch the two love birds in flagrante delicto.
    After my defection in July 1988, I nearly came into contact with her again in late 1989, when Irina, accompanied by her teenage son and daughter, attended for six months the University of Maryland’s School of Public Affairs as a Ford Foundation fellow. She had just gone back to Bulgaria, but I met a very close Bulgarian friend of hers, another Ford Foundation fellow at College Park, where I was studying for my graduate degree in political science. Our mutual friend informed me of Irina’s miraculous transformation from a devout old-guard Communist into a post-Communist “democrat,” as she seems to have abandoned her strongly-held Communist views. According to her friend, Irina was divorcing her ever-inebriated husband and was planning to wed Kalin, who was separated from his wife. In another sign of the changing times, Irina was also on the verge of tearing up her Communist party card like all other Soviet-educated Communist diplomats who now wanted to turn themselves into politically-unaffiliated foreign-service professionals (in order to keep their sinecure jobs). In another big surprise, she had even befriended some then-unknown American professor, Madeline Albright (the future Secretary of State in Bill Clinton’s Administration). After Irina had accosted Albright at one of the latter’s public lectures, the two became very close friends. Strange, because the Irina I knew—a true child of the Communist system—would have never approached any American “bourgeois” academic, let alone allow her to become her bosom friend and mentor.
    When the Socialists (ex-Communists) recaptured Bulgaria’s presidency and premiership several years ago, Irina was appointed Bulgaria’s ambassador to France and permanent representative to UNESCO. She is now married to her old flame Kalin, Bulgaria’s current representative-director in the London-headquartered European Bank for Reconstruction and Development. Then last December, she announced her seemingly most unpromising candidacy for UNESCO’s top job. She won in a very tight race, when the UNESCO Executive Board voted 31-27 in her favor during the final, 5th round of voting. In an attempt to smooth over any hurt feelings over the rejection of the Arab world’s candidate for UNESCO’s top job, Bokova has since promised to tour the Arab countries, some of which are major donors to UNESCO. She has also spoken out in defense of Roman Polanski, the famous Polish-American-French movie director detained in Switzerland and threatened with extradition back to the U.S. to face the music in a 32-year-old “statutory rape” case.
    It is not entirely clear what led to her unlikely election, but what concerns me most is just how ill-prepared Irina Bokova really is for the tough top spot at this important international organization, considering her background as a mediocre Communist bureaucrat who has had little to do with culture, science or education. Even though I believe that her election is sending the wrong message to the post-Communist part of the world, I hope that her record as UNESCO head will not be as checkered as her past.

    American Spectator, October 5, 2009

    Posted by American Spectator | октомври 14, 2009, 11:41
  56. Thanks for sharing your info. I really appreciate your efforts and I will be waiting for your next write ups thank you once again.

    Posted by Penney | юни 1, 2013, 20:56
  57. I blog often and I seriously thank you for your information. The article has really peaked my interest. I will take a note of your site and keep checking for new details about once per week. I opted in for your RSS feed too.

    Posted by Beatriz | юни 8, 2013, 17:20

Post a comment

Иво Инджев още в:

Архив