// Медийната мушмула е сладка за властта

В БЕСЕДКАТА

Медийната мушмула е сладка за властта

Състоянието и регулацията на медийната среда е скучна тема. Няма да ви е забавно да прочетете разсъжденията ми, но ако го направите – извинявайте за откровеността, ако тя ви звучи пристрастно.

По принцип държавата не би трябвало да се меси в работата на медиите, но в регулацията, в прилагането на правилата е длъжна да го направи.
Теоретично група доказали характер журналисти биха могли да потърсят финансиране за създаване на независима медия, но тук това е безсмислено – дори и да намерят пари, ще бъдат смачкани от застрашените “играчи” на пазара.

Държавата и днес предпочита да се прави, че не вижда и не разбира какво става на медийния пазар. Това е факт и не се нуждае от коментар – като видите как се подмазват на поредния силен на ден( че кой се отказва доброволно от комфорта?!), ще ви стане ясно.

Всъщност, колкото и да звучи на пръв поглед абсурдно, на практика медиите подкупват демонстративно властта с поведението си, а властта приема подкупа и с това казва в очите на всеки, който се напъва да говори истината, че напразно си хаби силите.

Не случайно , както вече няколко пъти писах, четвъртата власт е единствената, която остава недосегаема дори за подозрения, камо ли за проверки във връзка с корупция и злоупотреби. Тя просто си пазарува за пореден път недосегаемост чрез удобно за властта подмазвачество.

Повтарям: сред основните задачи на тройната коалиция беше да си осигури медийно покритие на далаверите. В този смисъл, да, съгласен съм със Станишев, това беше един успешен мандат.

Сега Борисов заплашва да им разкрие далаверите, но използва същия този медиен апарат, който ги прикриваше , или поне премълчаваше. Явно за него е важно, че му целуват ръка, а че в очите на зрящите граждани това си е живо безобразие, май не му пука.

Вижте само за какво си карат големите телевизии, кой е сегментът, който не могат да си поделят, кои водещи и цели програми си “крадат”. Не, това не е публицистиката, която би трябвало да е лицето на една обществено значима медия, а шоу програмите, риалити програмите. Там са парите, разбираемо е. Но ако имаше нещо като обществен натиск и държавна чуваемост за него, както и демократичен ресурс на мислене в рамките на самите медии, достатъчна част от приходите щяха да се пренасочват извън развлекателната дейност, към “неприятната” за властта област на разследващата журналистика и публицистиката.

Само така тези телевизии биха спечелили уважението на хората, които сега гледат на тях като на кварталния клуб с развлекателни филми и програми – пускаш телевизора и той се грижи да не ти е скучно.

Ние не искаме да възпитаваме децата си по този начин ( като ги пльоснем пред телевизора, той да ги учи на ум и разум), но се оставяме да бъдем “възпитавани” самите ние именно по тази паразитна схема на пасивната обработка на съзнанието – далеч от проблемите, с които иначе сме принудени да се борим и срещу които мърморим, защото не можем да ги победим. А често това е така, защото не разбираме кои са движещите им сили, виталните им механизми. Кой да дискутира „тези неща”?

За вестниците – не ми се говори. Там деградацията е толкова ярка, че малкото изключения я правят още по- контрастна ( на национално ниво сред всекидневниците има един “Дневник” със загатната сериозна позиция център- дясно и един подобен , като “Сега”, но център-ляво, само че тиражът им придава по – скоро академична стойност за академичните им аудитории- а тиражът им е такъв като “наказание”, че си позволяват да не се съобразяват с масовия вкус).

Твърдя, каквото и да ми кажат за личния ми интерес в случая като автор, че в един брой на седмичник , като в. „Седем”, можете да прочетете повече задълбочени текстове, отколкото в много еднодневки, взети накуп. И не заради политическата насоченост на „ Седем” го казвам, а заради качеството на авторските изяви там.

Колкото до радиостанциите, тях просто ги няма…Държавното радио триумфира със своя възкръснал монопол, прави си каквото си иска и отчита гордо това като огромен успех ( т.е. че конкуренцията в националния ефир е смачкана). Сал едно Дарик радио има насреща и наскоро появилата се К-2, които имат дързостта изобщо да “чепкат” обществено значими теми.

Да не припомням пък абсурда държавното радио и държавната телевизия да бъдат регулатори на рекламния пазар чрез своето участие там- щеше може би да бъде адекватно, ако не получаваха милиони от нас, данъкоплатците. Излиза, че те са субсидирани, за да мачкат частната инициатива, като “пият соковете” от рекламния поток, от които останалите живеят.

Ето защо е толкова важно на съответните постове да бъдат слагани “правилните хора” на властта. Не е нужно да бъдат непременно инструктирани, те си играят вторичната роля на задушаващи свободната инициатива със самото си субсидирано присъствие, гарнирано със залъка, който успяват да откъснат от рекламния пазар.

И какво остава? Интернет. Тук е свободата и то главно, защото още не е комерсиализиран. Стане ли доходно, веднага ще му намерят цаката ( някои сайтове за новини и анализи вече май излетяха на тази орбита).

Ето защо, колкото и да изглежда лично, казано от мен, личните блогове в момента са резервати, посещавани от доброволци, търсачи на истина или поне алтернатива. Само така мога да си обясня феномена, който с невярващите си очи видях в една търсачка, според която на 28 септември имам 26824 влизания и прочитания( обичайните върхови постижения за деня в блога ми достигат 15000-16000 влизания). Не знам колко реални читатели стоят зад тази статистика, но във всички случаи е достатъчно, за да повярвам, че това занимание не е ялово.

Проблемът с интернет е, че това е територията на активно мислещите хора, които сами поемат инициативата да управляват живота си чрез информиран избор. А какво да се прави с онези, които се предават доброволно на обработката пред телевизора? Ами нищо не може да се “направи” – щом им харесва да бъдат дундуркани, приспивани, лесно разсмивани ( или разплаквани от съответните сериали), не можеш насила да ги превърнеш в граждани с критичен поглед.

Това ще е така, докато не се появят алтернативи. Хората спряха да купуват лъжовните вестници, предпочитат да си купят някои от онези, които подозират, че послъгват по дефиниция в областта на клюките ( т.н. жълти), но поне знаят това и поне не дразнят толкова отблъскващо с явно подмазване на властта (понеже не зависят толкова от нея за рекламните си договори с нейните приближени олигарси, а от самите читатели чрез тиража).

Докато заради своята недостоверност и неадекватност с претенциите си да бъдат сериозни останалите просто се сгромолясаха като тираж и попаднаха в лапите на “големите пари”, свързани с “голямата политика” ( познайте кой “голям политик” най-дълго от всички е на власт през последните 8 години?!).

Нещо подобно заплашва и телевизиите които заложиха безогледно на печалбата от лековатите формати – стига, отново казвам, да се появи алтернатива. Надеждите са в чуждите инвестиции и вноса на стандарти от страни , в които комерсиалното също е водещо, но и води след себе си малко повече отговорност към обществената значимост на медията, на която не й е все едно с какъв авторитет се ползва и не съществува на принципа ” граби каквото можеш днес, веднъж се живее”.

И ще ви кажа на какво се дължи този мой умерен оптимизъм, че не всичко е обречено. Първо, интернет е медията на бъдещето. И второ, по-важно дори, балансът тук така е нарушен, че рано или късно ще се наложат корекции. Природата не търпи ексцесиите. Природата на обществените отношения – също.

Share on Facebook

Discussion

27 коментара for “Медийната мушмула е сладка за властта”

  1. Драги г-н Инджев,според министър Р.Желева,няма ресор в компетенциитена г-н Барозу,от който би трябвало “да се обиждаме”,тъй като са изгубени ценни исторически шансове и няма никако време за разгръщане потенциала на България,като член на ЕС.
    Разбира се и с реанимирането и укрепването, на приемствеността във външната политка,като стартер за презареждане на останалите.
    Сегашните рокади във Вашингтон и Анкара,както и посещенията на Джо Байдън,наблизо около нас в Прага,Букурещ и Варшава,са си знаци,които заслужава,да бъдат разчитани ….
    от друг – п о в е й – в медиината политика…
    преди да е анонсирана през 2010 г. и още по-интересна визита в района на евразийска Югоизточна Европа…

    Posted by Кардинал Ришельо | октомври 20, 2009, 11:58
  2. великолепно!

    с една корекция – интернет не е медията на бъдещето, той е медията на настоящето!!! и това не е утопично изказване

    и колкото по-бързо го разберат “журналистите” от опикваните в текста “медии” толкова по-добре. за потребителите

    Posted by чичо Личо | октомври 20, 2009, 12:34
  3. пардон, описваните

    Posted by чичо Личо | октомври 20, 2009, 12:34
  4. Ами защото са АХмедии, г-н Инджев:

    И като “ах”-медии, залагащи на ситуативното (“ах!”), безмозъчно отреагиране, и защото в БГ те се превърнаха през последните 8 години, както припомняте, в АХМЕДии (справка – семейство Кръстева&Пеевски)

    Ама така ще е докато има АХМаци да им вЕрват…

    Posted by Чинкуиченто | октомври 20, 2009, 12:39
  5. Попадение В десетката бих казал.

    Posted by Даниел Стоянов | октомври 20, 2009, 12:43
  6. Господин Инджев,
    Поздравявам ви за умението да шибате идиотизмите на българската действителност. Позволявам си да ви поднеса нещо като нищо, нещо като черна дупка, което надявам се ще стимулира мисленето как да запушваме тия наши, български черни дупки, в които затъваме вече 20 години…Иначе те ще ни погълнат, като едното нищо…!?

    “Черната дупка
    Тая програма Da Vinchi, откакто ми влезе в главата, по цели нощи се рея из безкрайността, напрягайки сетива и ум да вдяна, от къде щъкват тези космически чудесии в съзнанието ми, и “вън и независимо от него”?
    Прозренията, както се знае добре, се пръкват неочаквано и просто, подбутнати от понякога банални делнични събития. Както при преливането на една вана. Както падането на една круша, събудила учения от следобедна му дрямка.
    Великите неща са гениално прости. Но са резултат от количествени натрупвания на познания, опит, съзерцание..
    Така стана и с мен.
    Пътувал бях десетки пъти по магистралоподобния път край Дупница, но никога не ми бе направил впечатление един пътен знак, представляващ плътен черен кръг в средата на жълт триъгълник, рамкиран в червено. /Като проверих после се оказа знак А40-„Участък с концентрация на ПТП” /.
    Та един ден, както си натисках педала покрай Дупница и се оглеждах за катаджийска засада, дъщеря ми, пътуваща с мен, внезапно реши да ме изпита по Закона и правилника и ме застреля с въпроса:
    – Татко, какъв е този знак?..
    – Тунел, казах аз”едно към гьотере”.
    – Не. На знак тунел си има нарисуван тунел, ми вика тя.
    – Да бе. Каква беше тая черна дупка?..
    В този момент влязохме в дупката на дупнишкия пътен тунел и точно когато ослепителното южно слънце от другия край ме блъсна в очите, ме озари и прозрението за черните дупки.
    Докато оставя града зад гърба си, вече бе ме обзело преклонението към дълбоко научния подход и творчески гений на МВР и КАТ. Те, казах си, са чели теориите за относителността на Айнщайн, може би. А може да са си направили и труда да гледат Da Vinchi по „Евроком”. Според теориите, черните дупки са място, където гравитацията /засмукването на материя/ става непреодолимо голяма и в дупката изчезва всичко, дори и светлината. С този знак КАТ ни предупреждава за опасността да изчезнем в небитието на, необяснимо защо и за самите служители на КАТ, участък от концентриращи се ПТП-та.
    Изпаднах в умиление пред грижовноста, с която несправедливо хулените, като корумпирани и злонамерени, пътните полицаи обграждат водачите на МПС.
    Изпитах угризение на съвестта, защото и аз бях се подлъгвал да критикувам катаджиите, че нехаят за неволите на водачите, за дупките по пътищата, че нарочно слагат пътни знаци зад храстите така, че да не могат да ги видят шофьорите и после да изскочат иззад следващите храсти и да им махат палаво с палките „Стоп! Ела, че ми трябваш”.
    Засрамен и развълнуван, усмирих скоростния си нагон и примерно заследвах постановките на Закона и Правилника, в очакване да видя знакът „Край на черната дупка”. Не знам дали изобщо дали има такъв, защото стигнах преди Симитли, а отмяна на космическата опасност не бе дадена. Напротив, на завоя при шкембеджийницата, отново ми се озъби галактическо предупреждение !!!… По Предела –пак. Преди Разлог-пак.Преди Банско – пак. И пак никъде нямаше знак за отбой..
    Тогава се усъмних, че е възможно черните дупки да имат начало, но не и край.
    Че влезнеш ли веднъж, после можеш да влизаш от една черна дупка в друга, от там в трета, но никога да излезеш от тях. Но не бях сигурен.
    Затова се опитах да надхитря и Айнщайн и МВР, и КАТ, и да избегна черните дупки, като на връщане за София, минах през Велинград –Пазарджик-Цариградското-Младост. По онова трасе още не бяха наслагани такива мъдри предупреждения. Не че нямаше дупки.
    Стигнах до София обнадежден, че съм надхитрил законите на вселената, когато на завоя, под моста при Mediterranean Hotel, внезапно се натресох в една такава дупка, че ми причерня пред очите..А на входа на София, знак нямаше.
    Беше елементарно да предположа, че Всеобхватността на теорията на относителността на Айнщайн, предполага наличието на черни дупки и на относително всяко място във вселената, в дова число и духовната, където липсата на rationality е достатъчно голяма, за да се наслагат знаци А40 , вместо да се отстранят причините за „..концентрация на пътно транспортни произшествия”.
    И като се замислих върху това, взех, че направих аналогични съждения и за куп други, български практики, когато човещината, добротата, истината, справедливостта, , почтеното, моралното, нормалното, правилното, резултатното, смисленото, очевидното.. потъват в черните дупки на корумпираните:
    Политика, Парламент, Президент, Правителство, Съд, Прокуратура, Следствие, Служби, Полиция, Финанси, Преса, Телевизия, Екология, Задравеопазване, Образование, Спорт , Икономика, Държавен апарат, Култура, ….и никога не се показват обратно, защото от Там и свободата не се завръща.
    В нашата черна дупка , пространството и времето са така усукани, че другия и край повръща нещо нечовешко, злонамерено, лъжливо, несправедливо, непочтено, изкривено, грешно, неефективно, глупаво, безсрамно, просташко… и всичко това трансформира живота ни в една голяма дупка.
    Когато събрах всичкото в едно и се огледах, разбрах, че и за мен , връщане назад няма, защото съм се натресъл в голямата ЧЕРНА ДУПКА Б… …я.

    – Да беше заобиколил дупката, папа..Щадящо ме укори дъщеря ми.
    – А! Но ти виждаш ли я..? Е. Това си светлинка все пак.

    Любен Пандев
    Demograph.blog.bg
    20.10.2009.

    Posted by Любен Пандев | октомври 20, 2009, 12:54
  7. Прекрасна статия, г-н Инджев!
    Умението ви да си служите с думите и да давате личен пример с речта си е повече от похвално!

    Posted by Yan | октомври 20, 2009, 12:55
  8. RE:TV правят нещо различно , а и сигналът в нета е доста добър, не знам колко им е аудиторията обаче.

    Инак най-смешно за мен са новините тип – ”Син уби баща си и брат си” и следва – ” А сега една добра новина”.
    По-лошото е ,че няма никаква обратна връзка.Нека да се опита някой с мейл до някоя ТВ – все едно сам да си говориш.
    Колкото и тъжно да е разследващите журналисти ги поляха с киселина,взривиха,пребиха,уволниха и какво ли още не, та дори и най-смелите се отказаха(пък има и изключения).

    Posted by Арменският поп | октомври 20, 2009, 13:00
  9. Да, отговаря на въпросите ми, но наистина донякъде! Защото все още само малка част от българите влизат в такива блогове или даже ползват Интернет за такъв род информиране! Визирам най-вече младите хора!А всичко останало така залива и завладява, че просто зомбира хората и ги прави овчедушни! Вече никой от нищо не се интересува и не е склонен да положи и капчица собствено усилие, за да промени нещо или даже да протестира, па макар и само словестно, не с действия!На фона на тази реалност – каква е перспективата?Вие – да си оставате все така безработен, въпреки подготовката, квалификацията и опита си, а разни новопоявили се журналистически звезди, да налагат не само пошлост, но и лош български език и стил отвсякъде – разбирай от всички видове медии! Залагам само на едно – последното, с което завършвате статията си!

    Posted by Галатея | октомври 20, 2009, 13:40
  10. Attn.:Любен Пандев
    Your comment is a full satisfaction and equal to the fully successfully article…!!!
    Su comentario es de e n t e r a satisfaccion,asi como el mismo articulo…!!!

    Posted by Kardinal Ricehlieu | октомври 20, 2009, 14:16
  11. България е 68-ма по свобода на медиите показва класацията за 2009 г. на организацията “Репортери без граници”
    …, а преди нас са… Того, Танзания, Малави, Либерия, Ботсвана, Ливан, Хаити.

    http://com.investor.bg/?cat=261&id=88495

    No further comments…

    Posted by J. | октомври 20, 2009, 14:25
  12. Интернет ни дава прекалено голяма свобода. Чудя се как все още на са измислили начин да да го забранят. Сайтовете трябва да са политически правилни както например този на червената младеж http://www.red.bg Този сайт наистина прелива от свежи идеи, особено с адресите на порно сайтове под материалите в полето за коментари. http://www.red.bg/video.php?video_id=15

    Posted by Niki | октомври 20, 2009, 14:26
  13. Към J.

    Напротив, ще се опитам да има further comments. Разполагам с доклада в оригинал и ще се опитам ( не знам обаче дали ще намеря време днас) да кажа няколко думи, макар наистина нещата да са доста прозрачни, за съжаление. Във всеки случай в таблицата за движението на свободата на словото покрай “България” има стрелка надолу…

    Posted by Иво Инджев | октомври 20, 2009, 14:59
  14. Както и да го въртим и сучем все си опират нещата до “материала” (по Борисов). А той у нас е доста инертен и “свобода и демокрация не яде”.

    Posted by zo | октомври 20, 2009, 15:26
  15. Уважаеми мислещи журналисти и интелектуалци !!!!
    Да върнем Иво Инджев на обществото.
    Първаноff е временно явление.
    Кеворкян, Гарелов, Сл.Трифонов – къде сте ????

    Posted by ЛЮДМИЛ РАНГЕЛОВ | октомври 20, 2009, 16:02
  16. Г-н Инджев,поздравления за статията.Убийствена,както винаги.Ще споделя и аз нещо.В последните може би 3 години не гледам телевизия и не си купувам вестници.Осведомявам се от медии като този блог.Казвам медии,защото блоговете се превърнаха в истинските и безпристрастни медии в България.

    Posted by Joro | октомври 20, 2009, 16:40
  17. Мисля,че нещата са доста сложни – затова и не съм оптимист.
    Преди няколко дни в Париж наблюдавах как български журналисти, които само допреди няколко месеца говореха, а и пишеха такива арогантни статии срещу Бойко Борисов, се бутаха с всичси сили да бъдат широко ухилени около него. Тоест какви журналисти могат да бъдат хора, които просто живеят,за да продават не само телата, но и духа си? И то заради няколко сребърника.
    Имам един въпрос – защо нито един български журналист не разкри случилото се през пролетта, става дума за гласувания от Станишев и сие закон за премахването на отговорност у властниците при тяхна злоупотреба? Къде са били тогава журналистите? Така ме питат тук,в Париж,френските журналисти. Какво да им кажеш?
    Знаете ли колко от българските днешни “борци” ми казваха – Ама,г-н Райков,Вие говорите за мизерия в България, за корупция в парижките си книги, не може така, ще ни уволнят,ако Ви пуснем в ефир…Някои и открито се гавреха, а сега същите със същия плам в очите и със същата лексика, с която цели осем години “пазеха” крадците, тръгнаха да се слагат и пред Борисов. Дано бъдат бързо разобличени,дано…Въпреки че…
    Също така мои колеги писатели,които иначе се представят за демократи,когато идваха в Париж говореха,че всичко в България било хубаво…
    Сега тези хора са първи – в България е мизерия,корупция и т.н. Е,да, защото Борисов го казва сега. И те,естествено,да не останат назад. Ама къде бяха преди 4,3,2 години? Когато подобен изказ се наказваше с уволнение и живот на улицата…Да,ние,които изтърпяхме на гърба си несгодите,ще си мълчим сега, то и от крещенето на винаги удобните на силните на деня какво друго ни остава?
    Тъжно и срамно. Смея да твърдя – и безнадеждно.Просто – една шзмшслена държава,с измислени медии и измислени журналисти. Които,кой знае защо,мислят за себе си,че са най-великите,най…Всъщност така май мислят и повечето българи- ние сме най-големите мъжкари, нашите жени са най-секси и тъй нататък. А истината…Е,ако знаят истината,че никой,ама почти никой не го е еня за България, то как тогава ще живеят? Как ще оправдават фалшивото си самочувствие?
    Простете – още един въпрос.
    Разбрах, че заплатите в България на журналистите,благодарение на царя и Станишев, били космически в сравнение с пенсиите и заплатите на народа. Е, как тогава,г-н Инджев, ще искате да има социални предавания. Ами че ситият вярва ли на гладния?

    Posted by Димо Райков | октомври 20, 2009, 16:47
  18. Добър ден на всички,
    според мен в България има :
    образовани – необразовани;
    възпитани – невъзпитани;
    вярващи в Бог – атеисти;
    мислещи – роби на ония;
    Свобода – социализъм;
    Телешки стек – шопска салата;
    шоколадови трюфели – лукче;
    вино Розе – кисело вино от село;
    създаващи – рушащи;
    в интернет – гледайки БНТ,
    пропастта ще се увеличава с всяка година.
    Нефелите се усещат и се събират близо до ядрото на стадото.

    Колко българи гледат Фиеста ТВ ?
    Фиеста ТВ показва как се изгражда туризъм.
    Показва култура на хранене.
    Показва отношения между партньори, работник и шеф, обучение на персонал и т.н.

    Колко българи гледат NG ?
    Но всите бугари дзяпат Планета и други тв.
    Денонощно има некакви виячки , които ги облъчват.

    Г-н Инджев, очаквах да видя ваш коментар за Срещата в Малта.
    Някак встрани от заглавията премина Първата среща там.
    http://svejo.net/home/link_summary/449838-Bulgarskiqt-Prezident-Georgi-Purvanov-e-v-Malta

    Posted by Владимир Йосифов | октомври 20, 2009, 17:19
  19. Само мога да се досещам каква журналистика и каква медийна политика би искал да наблюдава у нас господин Инджев. Добра жулналистика едва ли може да се прави от случайни журналисти. Иво е доказал, че той не е случаен. Преди време срещнах негова реплика в блога, по повод читателско писмо, че той не е противник на финансовата политика на г-н Дянков. Аз също не съм, защото не зная каква е тя. Да се съкратят разходите е съществено и важно, но е тактическа мярка – не политика. Да се увеличи аксизът на цигарите също е важно, но не само като средство за оздравяването на нацията, която много пушела. Да се рискува фискалният резерв също е важно, но ега ти и политиката! Против “какво” не сте, тези които не сте “против”. Ето, задавам тема, която не е “Мюзик айдъл” и никак не е развлекателна, пишете, анализирайте, предлагайте, уважаеми журналисти и Вие, Иво, имате поле за изява! Голо поле, празно, кално, мършаво, незасято, буренясало…

    Posted by D.Manov | октомври 20, 2009, 18:24
  20. Posted by edi | октомври 20, 2009, 19:36
  21. Както казват “братушките”:
    Как обычно!/Just in the 10th/

    Posted by TValkov | октомври 20, 2009, 20:14
  22. Za kakva publicistika moje da se govori v chalgadjiisko-mutrenskoto obshtestvo.

    Sled kato kretenoidi kato Salvi Trifonov i oneia 2mata (ne ima pomnia imenata no vsichhki se seshhtate za koi govoria) sa zvezdite, diktuvachite ma modata, High-life’a, VIP person’ite.

    Koi shte gleda televizii ot tipa na ARTE.
    Izvinivaite, narode, no kade sa pisatelite, lekarite, uchitelite (da ne gi izbroiavam vsichkite).

    Ako tova prodalji, bog da prosti Balgaria.

    Posted by doko | октомври 20, 2009, 21:02
  23. Свобода на словото има само ако си я дадеш сам. От автоцензурата по-страшно няма.

    Posted by NG | октомври 20, 2009, 21:28
  24. Прекрасна статия, Господин Инджев!
    На мен ми направи впечатление следното:
    “…според която на 28 септември имам 26824 влизания и прочитания( обичайните върхови постижения за деня в блога ми достигат 15000-16000 влизания)…”
    Ако, за момент, си представим, че това се отнася за спортист или артист успехът Ви е забележителен!
    10 000 коментара (очаквания) под (за) една статия – направо си е страховито 🙂

    Posted by Здравко Атанасов | октомври 20, 2009, 23:57
  25. Г-н Инджев, статията Ви е точен анализ на о’бозе почившите български медии.

    И нещо съвсем прясно, за добавка към списъка на несвободните медии, или по-добре, за изваждане от списъка (че то останаха ли…) на свободните.

    Тази вечер в.Дневник, който цитирате за свободен, направи поредното, но този път много грубо цензуриране на своя статия, като премахна вече публикуваното от самия Дневник съдържание за сигнали от ЕП, че поради “неприемливи контакти” Р.Желева не е долюбвана за комисар. (справка – сайта на Дневник, където се разгоря и дескусия по темата, и дискусия по цензурата).

    Вестникът вече само формално се списва от Прокопиев, а иначе е “продаден” на властта. Весдесъщият В.Златев, най-мощният бг олигарх, има пръст и тук (не е теория на коспирацията, уви)

    Е кои останаха тогава свободните медии – само РЕТВ донякъде, и разбира се, Вие и Бедров, но това с блоговете и тяхната символична аудитория е друга бира…

    Тъжно, тъжно, драги ми сънародници…

    Posted by Цензор от Дневник | октомври 21, 2009, 00:08
  26. Статията доказва правилността на названието ККБ-комунистическа кочина България.

    Posted by Gen. Vlasov | октомври 21, 2009, 03:14
  27. Г-н “Инджев”, моля прочетете коментарите под тази статия: http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2009/10/20/802468_v_evroparlamenta_zree_lobi_sreshtu_kandidaturata_na/

    Първо “Дневник” цензурираха съдържанието на статията, която съдържаше този израз: “недостатъчни професионални качества и съмнителни лични контакти”. След това изтриха коментарите, които говореха за това.

    Економедия се цензурира. Жалко.

    http://capital.bg/show.php?storyid=797531

    Posted by Theodore Hill | октомври 21, 2009, 13:38

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив