Така е, във Виена има един мъничък паметник на съветски войник ( в размер едно към едно, т.е. човешки ръст), който стои в скръбна поза, с наведена глава, с пушка „при нозе“ в памет на хилядите и хиляди паднали сънародници при жестоките боеве за превземане на Виена, едни от най-кървавите на финала на войната( и Виена, както и Берлин, е превзета с щурм по логиката на Жуков и Сталин, според която броят на убитите атакуващи няма никакво значение – важен е само гоненият пропаганден ефект, сроковете на онзи етап от разгрома на националсоциализма са били вече чисто символични и наистина единствено от политическо значение).
В София, където няма нито един загинал и никакви боеве ( защото българското правителство е дало заповед да не се стреля срещу настъпващите съветски войски и неутралната де юре и де факто България е била окупирана без един изстрел), има огромен паметник на сталинизма, построен през 1953 г. , символизиращ налагането на съветския строй.
Съветският войник в София съвсем не скърби ( няма и за какво на българска земя, освен за разстреляните от съветската комендатура собствени мародери – поне някои от тях), а размахва войнствено оръжие над българския парламент, университет и суверенитет и до ден днешен като символ на една огромна пропагадна, чисто сталинистка лъжа по отношение на България.
В битката за Виена са загинали огромен брой съветски ( далеч не само руски) граждани, но има мъничък, скромен и примирен – скърбящ за жертвите паметник, абсолютно незабележим сред смазващо домининиращите паметници и архитектурни комплекси на австроунгарското величие наоколо.

Бихте ли уточнили точно колко са загиналите на българска територия съветски освободители, които заслужават домининиращите по размери и внушение над София, Пловдив и т.н. български градове сталинистки по своето послание паметници?
Споменете поне един- няма такъв.
Защото иначе се знае за загиналите хиляди българи. Спорът е само за колко десетки хиляди става дума, защото огромното мнозинство са избити без съд и присъда, жертви на зверския терор под съветско покровителство. Статутът на Червената армия е бил като на окупационна сила, т.е. тя отговаря за подобни безчинства под нейното благосклонно, подстрекателско по-точно ,управление, възприемано от вас като „освободителна мисия“.