http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/ Thu, 09 Sep 2010 10:04:36 +0000 hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.0 http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-18059 Gen. Vlasov Wed, 11 Nov 2009 01:20:32 +0000 http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-18059 Е,шапчице,много добре,много хитро го казвате,но както и при много други,и Вие снижавате стойността на написаното,като подавате някакво име,което не съществува. Ами няма Гоце Първанов,я го преведете на друг език и го публикувайте,ще е трудно. Е,шапчице,много добре,много хитро го казвате,но както и при много други,и Вие снижавате стойността на написаното,като подавате някакво име,което не съществува. Ами няма Гоце Първанов,я го преведете на друг език и го публикувайте,ще е трудно.

]]> http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-18008 стършел Tue, 10 Nov 2009 09:12:14 +0000 http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-18008 Обаждане в президентството: - Ало, трябва ли ви президент? - Не. - Тогава защо го държите? Обаждане в президентството:
- Ало, трябва ли ви президент?
- Не.
- Тогава защо го държите?

]]> http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-17998 Червената Шапчица Tue, 10 Nov 2009 05:28:17 +0000 http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-17998 Здравейте г-н Инджев, Надявам се че Вие и форумците сте в добро здраве. Възхищавам се на последователността с която работите по президентското направление и ви пожелавам да не спирате. Сигурна съм че ще даде резултат, макар и не толкова бързо колкото ни се иска, но може и да е по-скоро отколкото можем да очакваме. Знае ли човек? Исках да кажа, че се възхищавам на способността Ви да работите като капката, която единствена може да пробие камъка. Или както обичам да казвам, капката работи по метода на мравката, без да спира. Естествено, че имам авторски претенции за тази крилата мисъл. И да не останете с впечатление, че това е единствената крилата мисъл, която ме е споходила, ще ви кажа още една - тъмнината се разпространява със скоростта на светлината, но понякога и по-бързо. Но не съм във форума днес за да ви занимавам с моите крилати мисли. Тук съм за да осветя, с Ваше позволение, една тъмна страна на моето подсъзнание, с надеждата, че ще ми се просветли. Ето я предисторията. Като студентка използвах всяка свободна минута да отида до близкия парк, едно доста оживено място. Един ден крача си аз весело по една алея и изведнъж насреща ми зад едно дърво изправен мъж, застанал така, че няма как да не го видиш, извадил си оная работа и си работи там нещо с ръцете. Все едно не мога да опиша изнедата си и сигурно съм се спряла за момент, защото си спомням, че една жена ме побутна по гърба с думите: "Спокойно, момиче, не е наред човека, явно си нова тук щом така се стряскаш." И това беше, дето се казва, случката мина и замина. Домашното ми възпитание не позволи тогава да коментирам случилото се с колеги, макар се наоколо се чуваха по този повод незлобни коментари в стил „бликащо студентско остроумие.” Ах, само ако знаех какво ще ми се случи години по-късно, щях да го отхвърля това пусто домашно възпитание и щях да инициирам дискусия на широка обществена основа за да не заседне тази случка в дълбокото ми подсъзнание. Много години по-късно онзи призрак там зад дървото ме споходи неочаквано около един 24 май, когато бях в масовката за среща с президента Първанов в началото на първия му президентски мандат (подробности за годината, мястото и часа на срещата не съобщавам от съображения за сигурност). На тази среща го видях на живо за пръв и вместо да се възхитя на данните му с които май влезе в някакви световни класации, тогава моля ви се, ни в клин, ни в ръкав, изплува спомена за оня човек, там в парка, под дървото, много години назад, но този път в образа на Първанов, на живо, да протегнеш ръка, ще го пипнеш. Уплаших се и се огледах гузно наоколо дали някой не е видял мислите ми. В този момент си дадох сметка, че в съзнанието ми или в подсъзнанието ми, знае ли човек къде, се е запечатало лицето на онзи човек, тънката ехидна усмивчица, нагъл поглед и цялостното излъчване "хе-хе, аз ей тука ще си го размахвам, а ти нищо не можеш да ми направиш". От тогава стане ли дума за Първанов, това е образът който ми идва - - извадил си Първанов политическия президентски инструмент, размахва си го наляво и надясно, усмихва се ехидно, гледа ни нагло и ни казва, че ще си прави каквото си иска. Ама поставете се на мое място, имате ли представа как се чувствам, това си е жив ужас. И тия дни, след последните му изцепки, където и да кликнеш, снимките на Първанов на лично място. А аз виждам едно и също. Опитах се да си помогна сама, да не кажете, че ей така съм скръстила ръце и чакам мафиотските босове сами да се арестуват и да влязат в затвора. Опитах съвсем съзнателно наложа образа на оня нещастник с образа на други, нека ги наречем, публични наглеци дето ни облъчваха и продължават да ни облъчват през последните години. Опитах с Доган, не се получава. Дори и с Путин пробвах, никакъв резултат. Гоце ми е единствен. Не ми казвайте, че няма причина да се тревожа. Ако ми назначат психотерапевт и трябва да дам описание на случилото се преди години, направо ще кажа, че Гоце Първанов беше там под дървото. Опитайте се да ми влезете в положението, от никъде взорът надежда не види. Аз все още се надявам, че имам вътрешен ресурс да си помогна сама с този акт на осветяване на тъмна моя страна. Също тка се надявам, че моята тъмна страна няма да се окаже заразна, един свински грип стига. Ако желаете, ще Ви информирам дали има промяна в моето състояние след този акт на осветяване, което сигурно не е като да осветиш таен агент на ДАНС, но да не губя надежда. Как завърши онази история в парка ли? Ако се вярва на мълвата, оня изчезна след като бащата на една ученичка от икономическия техникум му хвърлил такъв як бой, че влечението му към чистия въздух и големите дървета се изпарило безвъзвратно. Явно някои терапии са по-успешни от други. Дано да си намеря правилна терапия. Здравейте г-н Инджев,
Надявам се че Вие и форумците сте в добро здраве.
Възхищавам се на последователността с която работите по президентското направление и ви пожелавам да не спирате. Сигурна съм че ще даде резултат, макар и не толкова бързо колкото ни се иска, но може и да е по-скоро отколкото можем да очакваме. Знае ли човек? Исках да кажа, че се възхищавам на способността Ви да работите като капката, която единствена може да пробие камъка. Или както обичам да казвам, капката работи по метода на мравката, без да спира. Естествено, че имам авторски претенции за тази крилата мисъл. И да не останете с впечатление, че това е единствената крилата мисъл, която ме е споходила, ще ви кажа още една – тъмнината се разпространява със скоростта на светлината, но понякога и по-бързо.
Но не съм във форума днес за да ви занимавам с моите крилати мисли.
Тук съм за да осветя, с Ваше позволение, една тъмна страна на моето подсъзнание, с надеждата, че ще ми се просветли. Ето я предисторията.
Като студентка използвах всяка свободна минута да отида до близкия парк, едно доста оживено място. Един ден крача си аз весело по една алея и изведнъж насреща ми зад едно дърво изправен мъж, застанал така, че няма как да не го видиш, извадил си оная работа и си работи там нещо с ръцете. Все едно не мога да опиша изнедата си и сигурно съм се спряла за момент, защото си спомням, че една жена ме побутна по гърба с думите: „Спокойно, момиче, не е наред човека, явно си нова тук щом така се стряскаш.“ И това беше, дето се казва, случката мина и замина. Домашното ми възпитание не позволи тогава да коментирам случилото се с колеги, макар се наоколо се чуваха по този повод незлобни коментари в стил „бликащо студентско остроумие.” Ах, само ако знаех какво ще ми се случи години по-късно, щях да го отхвърля това пусто домашно възпитание и щях да инициирам дискусия на широка обществена основа за да не заседне тази случка в дълбокото ми подсъзнание.
Много години по-късно онзи призрак там зад дървото ме споходи неочаквано около един 24 май, когато бях в масовката за среща с президента Първанов в началото на първия му президентски мандат (подробности за годината, мястото и часа на срещата не съобщавам от съображения за сигурност). На тази среща го видях на живо за пръв и вместо да се възхитя на данните му с които май влезе в някакви световни класации, тогава моля ви се, ни в клин, ни в ръкав, изплува спомена за оня човек, там в парка, под дървото, много години назад, но този път в образа на Първанов, на живо, да протегнеш ръка, ще го пипнеш. Уплаших се и се огледах гузно наоколо дали някой не е видял мислите ми. В този момент си дадох сметка, че в съзнанието ми или в подсъзнанието ми, знае ли човек къде, се е запечатало лицето на онзи човек, тънката ехидна усмивчица, нагъл поглед и цялостното излъчване „хе-хе, аз ей тука ще си го размахвам, а ти нищо не можеш да ми направиш“. От тогава стане ли дума за Първанов, това е образът който ми идва – - извадил си Първанов политическия президентски инструмент, размахва си го наляво и надясно, усмихва се ехидно, гледа ни нагло и ни казва, че ще си прави каквото си иска.
Ама поставете се на мое място, имате ли представа как се чувствам, това си е жив ужас. И тия дни, след последните му изцепки, където и да кликнеш, снимките на Първанов на лично място. А аз виждам едно и също. Опитах се да си помогна сама, да не кажете, че ей така съм скръстила ръце и чакам мафиотските босове сами да се арестуват и да влязат в затвора. Опитах съвсем съзнателно наложа образа на оня нещастник с образа на други, нека ги наречем, публични наглеци дето ни облъчваха и продължават да ни облъчват през последните години. Опитах с Доган, не се получава. Дори и с Путин пробвах, никакъв резултат. Гоце ми е единствен. Не ми казвайте, че няма причина да се тревожа. Ако ми назначат психотерапевт и трябва да дам описание на случилото се преди години, направо ще кажа, че Гоце Първанов беше там под дървото. Опитайте се да ми влезете в положението, от никъде взорът надежда не види.
Аз все още се надявам, че имам вътрешен ресурс да си помогна сама с този акт на осветяване на тъмна моя страна. Също тка се надявам, че моята тъмна страна няма да се окаже заразна, един свински грип стига.
Ако желаете, ще Ви информирам дали има промяна в моето състояние след този акт на осветяване, което сигурно не е като да осветиш таен агент на ДАНС, но да не губя надежда.
Как завърши онази история в парка ли? Ако се вярва на мълвата, оня изчезна след като бащата на една ученичка от икономическия техникум му хвърлил такъв як бой, че влечението му към чистия въздух и големите дървета се изпарило безвъзвратно. Явно някои терапии са по-успешни от други. Дано да си намеря правилна терапия.

]]> http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-17989 Gen. Vlasov Tue, 10 Nov 2009 00:26:52 +0000 http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-17989 ГБ,айде бе човек,поне ти си интелигентен,не си ли разбрал,че за комунистите няма фактори, които да им влияят и да се съобразяват. Скоро ще излезе книгата на Христо Христов за Тодор Живков,поръчай си я и ще се убедиш в това. ГБ,айде бе човек,поне ти си интелигентен,не си ли разбрал,че за комунистите няма фактори, които да им влияят и да се съобразяват. Скоро ще излезе книгата на Христо Христов за Тодор Живков,поръчай си я и ще се убедиш в това.

]]> http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-17988 Gen. Vlasov Mon, 09 Nov 2009 23:50:49 +0000 http://ivo.bg/2009/11/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0/#comment-17988 Мушналиев,борбата с комунистите се води не със дребна ирония,псевдоними и закачки,а със яростна ,мирна,културна,доствоерна критика. Примитивността в разобличението на комунистите води до негативни резултати. Мушналиев,борбата с комунистите се води не със дребна ирония,псевдоними и закачки,а със яростна ,мирна,културна,доствоерна критика. Примитивността в разобличението на комунистите води до негативни резултати.

]]>