Коментари на: “ Иво Инджев-свършен си до един месец“!

От: Becov

Becov — Sun, 06 Dec 2009 12:51:50 +0000

Nqmam ni6to protiv rusnacite, no mnogo sa ni grabili i prodyljavat, bezpo6tadno da ni grabqt
Po-byrzo da si smenqt izrodenata vyrhu6ka i da stavat normalni hora.
Tova im pojelavam.
A tozi manqk po po gore ne znae li 4e =ru= ozna4ava rusiq, kakto naprimer =hu= zna4i Ungariq

От: Gen. Vlasov

Gen. Vlasov — Sat, 05 Dec 2009 19:32:34 +0000

Г-н Райков, примерът Ви е много подходящ,както за сънародниците ни в страната,така и за тези извън нея. Жените(не дамите) ,несъмнено са изпитали голямо удоволствие от акцията,те са разпарвяли случая(случите) и сигурно дълго ще го разправят на своите близки,как две българки в Париж са измамили системата на заплащане в метрото. Сиреч,нашенките са по-хитри от наивните французи.И не е въпорс на беднотия,казвате,че са били жени „от сой“, а манталитет,чисто български манталитет.Е,прав сте за наличието на добри българи,разбира се,ние на блога на Г-н Инджев сме най-добрите,но не такъв брой дават облика на народа.Разбира се,има много свестен народ и по безлюдните селца и градчета,но те са базгласни, обезверени,уплашени и примирени. Абиенто,шер мосю!

От: порно

порно — Sat, 05 Dec 2009 19:01:53 +0000

„това че има .ru означава, че има нещо общо с руснаците“

по-голяма идиотия не бях чувал. а ако говориш за написаното във формичката за коментар, то направо смехът става на развален испански.

А Инджев явно не го четат много хора, щом чак сега попада на интернет луд.

От: Димо Райков

Димо Райков — Sat, 05 Dec 2009 02:35:46 +0000

Г-н Власов,
Благодаря за хубавите думи относно моите скромни текстове,сигурно имате право за мнението Ви за душата на българина -да,той наистина май вече няма душа.Вчера гледам две жени на „Трокадеро“ – това, за тези,които не знаят,е мястото в Париж,откъдето се вижда най-добре Айфеловата кула. Та връщат се тези две жени от площада и влизат в метрото,аз вървях в потока от хора до тях,така просто се случи. Бяха интелигентни,както казват хората,от „сой“ жени,по всяка вероятност бяха дошли в Париж на екскурзия или нещо подобно. Спряха се те пред бариерите на метрото,едната се прилепи до мен,господине,рече ми на развален френски,мога ли с вас да влезна,разбира се,че може…И влезнахме. Другата и тя се прилепи към един друг човек. Когато бяха вече вътре в метрото, едната проговори на български – ей,успяхме,каза…Стана ми хубаво, мсе пак успях,макар и по своебразен начин,да помогна на сънародници,но същевременно и тъжно,рекох си,Господи,ето какво ни кара да правим тази наша беднотия.Но в следващия миг изстинах, защото жената продължаваше – добре,че пак намерихме двама балами,та спестихме още по две евро…
Кръвта нахлу в главата ми – значи аз и оня господин сме балами…Няма едно мерси, няма дори кимване с глава…Има само – балами…Ех,нашенска,българска душица…Ами това е,г-н Власов.Просто един щрих от народопсихологията ни – келепирец,братко,келепирец…Познати Ви са тези думи,нали? И все пак – има и добри българи – и в Париж, и в България,за тях разказвам също в своите книги. Но има много,за съжаление,май повечето, които са като тези две жени.
Поздрави!

От: комшия

комшия — Fri, 04 Dec 2009 19:09:28 +0000

Да знаете този Елтимир не туку така
се заканва, че ще къса задници.
Веднъж намерил една изсъхнала жаба на пътя.Понаплюнчил я малко „да отвърне“- както се изрази сам и и го „навървил“- както сам се изрази.
Пробвал е и с муха без крила (гол във ваната).За буркана с грес няма да говорим.