// Иранците пред избор: енкелаб или инкиляб?

В БЕСЕДКАТА

Иранците пред избор: енкелаб или инкиляб?

Един площад в Техеран все повече започва да напомня на друг подобен – Тянанмън в Пекин, който остана в историята като емблема за опита да бъде смекчена чрез невъоръжени демонстрации една жестока диктатура.
Световните агенции съобщават за подновяване на бурните събития на техеранския площад “Енкелаб” ( арабската дума означава по-скоро преврат, но във фарси се възприема като “революция”). Същото място, в близост до Техеранския университет, през юни беше арена на ожесточени сблъсъци между привърженици на властта, включително доброволците от милициите на “басиджите” и опозиционерите, които оспориха победата на президентските избори на действащия държавен глава Махмуд Ахмадинеджад.

Днес, в деня на кулминацията на шиитския празник Ашура ( използван от опозицията като възможност да поднови забранените протести) е бил убит от полицията племенникът на иранския опозиционен лидер Мир Хосеин Мусави. Сайед Али Мусави, 35-годишният племенник на Мир Хосеин Мусави, е бил улучен от куршум в гърдите на площад “Енкелаб” в центъра на Техеран и е починал.

Само ден по-рано иранският опозиционен лидер Мир Хосеин Мусави беше нападнат въоръжени мотоциклетисти, докато пътувал от свещения шиитски център Кум за Техеран. Мусави се връщал от свещения ирански град в столицата след погребението на висшия духовник аятолах Хосеин Али Монтазери, който в през последните години се беше превърнал в централна фигура на политическото противопоставяне на властта.

Ако на опозицията й трябваше още един символ, освен застреляната 27 годишна Неда Солтан, станала световно известна през юни с разпространения в интернет клип с ужасяващата й кончина, то племенникът на опозиционния лидер Мусави е зловещо попадение в това отношение. Самият празник Ашура отдава почит на саможертвата на почитания от шиитите внук на пророка Мохамед, мъченика Али. Традицията кара най-разпалените последователи да си причиняват болка и да се нараняват до кръв в знак на скръб по Али. Тази символика едва ли ще остане без последици при евентуално радикализиране на конфронтацията.

И така: какво се случва в най-могъщата държава в Средния изток и една от ключовите страни в международните отношения през последните години, когато дори двустранните отношения между Русия и САЩ не минават без споменаването й?

Енкилаб ( революция на фарси) или “Инкиляб” ( по-скоро “преврат”, както е в оригинал на арабски)?

Въпросът привидно е неоснователен, защото за преврат е нужна подкрепа във вътрешността на режима. Но пък кой можеше да предположи през февруари 1979 г. , че тежко въоръженият, консолидираният, барикадираният зад огромен полицейски апарат и най-силната армия в региона режим на шаха ще рухне за броени дни “само” защото загуби легитимност в очите на радикализираните от проповедите на аятолах Хомейни (записани на аудиокасети и разпространявани от джамиите) народ?

Една от мистериите на 20-ти век си остана фактът, че вероятността от такова сгромолясване на шаха беше проспана от прехвалените шпионски централи и на Запад и на Изток. Някакъв египетски професор, анализирайки литературните ( ! ) тенденции в Иран беше предвидил такъв развой, но никой не му обърна внимание.

В този смисъл Иран е дал вече повод за очакване на драматични обрати в своята най-нова история. Не ни остава друго, освен да ги следим и да се опитаме, ако не да ги прогнозираме, то поне да си ги обясним. Защото хомейнистката революция промени хода на историята- без преувеличение.

Дали сега е възможно самите иранци да внесат отново своите корекции в нея, при това с обратен знак?

Би било много сензационно, но ако борбата на иранците за повече права в духа на демокрацията донесат някакъв успех, макар и минимален, това ще означава, че с кръвта на Неда Солтан и младия Мусави иранците биха постигнали пробив в региона. Америка не може да се надява на нищо подобно с хилядите си жертви и стотиците си милиарди разходи в същата част от света, в която отчаяно се опитва да имплантира малко демокрация ( а жертвите на американската армия в Афганистан през отиващата си 2009-г. са се удвоили спрямо предишната година, което , изглежда, докарва президента Обама до трудно прикривано униние).

Ако Неда Солтан, момичето от народа, наречено “ангел на свободата”, е вече “Личност на годината” ( току що обявена за такава от лондонския “Таймс”), в какво ли ще се превърне Саиед Али Мусави, племенникът на самия лидер на опозицията?

Share on Facebook

Discussion

20 коментара for “Иранците пред избор: енкелаб или инкиляб?”

  1. Което и да е от двете – само да е успешно и навреме!

    Posted by Стан | декември 28, 2009, 01:31
  2. Има събития и явления, в т.ч. прекалено,и ненужно самокритични,
    при които гигантските усилия на мощни страни и народи,отиват на вятъра с десетилетия,докато се подценява и не разбира собствения потенциал на отделния индивид,
    целта,прозрението и възможностите му да бъде полезен,като изпревари времето….
    На Балканите Тито се нареди до Сукарно и Насър още пез 6-те години,последван от втората реколта “лидери ” в третия свят,но унинието не е утеха,а умението,да не се подценява точно този капацитет,който не резбра,дори един Джон Кенеди 1959 г.,да не говорим за др. с таксаско мислене и самочувствие..
    Казвам нещо,което съм писал още през 2007-2008 г. на самия кандидат на демократите,когато гъмжеше от доктрини,но не и такива като на млад служител в американското посолство в Москва,
    когото оценяват подобаващо и Рузвелт….и Трумън…
    Тази е също една от причините да ме радва оценката на г-н Медведев за Барак Обама…
    Съвсем,”между нас”!!! казано с това се обяснява и “увереносттта” ми защо на премиера Бойко Борисов,ще му върви,когато дойде часът за българският принос към евроатлантическото партньорство през 21 в. и е отрадно,че Иво Инджев,е сложил пръст в раната точно по тази тема….
    За съжаление президента,никога не
    намери време и за малко по-нестандартни мисли и разговори..каквито ще им дойдат на главата,(но и на България!!!) през 2010-2014 г.
    Знайно е кои и защо долюбва като по-мили!

    Posted by Cтамен Стоичков | декември 28, 2009, 06:44
  3. Иво, не мога да преценя в кое си по-добър, дали във вътрешно-политическите коментари или във външно-политическите (особено за Близкия изток). Но този анализ на положението в Иран определено е брилянтен. Ако предложиш тази статия на CNN (например на Фарид Закариа) или на някой от големите вестници, разбира се на английски, мисля че ще я грабнат като топъл хляб. Въпреки че в Америка живеят много иранци (най-много в Лос Анджелис) и постоянната медиина връзка чрез Twitter, се чувства недостиг на информация за това какво всъщност става в Иран. Или по-точно какво ще става в Иран. Затова и хората които взимат решенията (президента, съветниците му и военните) са възприели изчаквателна позиция. Още не са забравили злополучната акция на морските пехотинци по времето на Картър.

    Posted by Севделин Панев | декември 28, 2009, 08:55
  4. Ще те зарадвам Иво, нищо от двете няма да се случи. УСА ще продължава да се разкапва. Хайде, весели празници.

    Posted by фишер | декември 28, 2009, 09:12
  5. Благодаря, г-н Инджев, след този анализ имам по-ясна представа какво се случва в тази тъмна за мен част на света.
    Реплика към Стамен Стоичков:според мен президентът “никога не намери малко по-нестандартни мисли” по проблема, а не липсата на време го спира да се изкаже по въпроса.
    Бъдете здрави.

    Posted by Сия | декември 28, 2009, 11:59
  6. Геният си е гений – прави си каламбури на всички езици!

    Posted by Sissi | декември 28, 2009, 12:03
  7. Ако правилно се ориентирам в обстановката в Техеран, там събитията са подобни на тези в Чехословакия през 60-те години на 20-ти век, или с други думи казано, борбата е за “Ислямизъм с човешко лице”, а Мусави-старши определено изглежда аналог на Лудвиг Свобода. Борбата не е за демокрация, както ние я разбираме, и ако се приложи “Иракската методика”, ще има още по-тежки проблеми. Съществуващият ислямски режим също вижда нуждата от „разхлабване”, но те се страхуват да не рухне режима, ако промените дойдат бързо – проблемът е, че „отчетата” крадат много и едно рухване на режима би било смърт за тях. Много е важно да се установи и детайлно анализира сегашната идейна структура на иранското общество и обективните нагласи на отделните слоеве. Аз лично мисля, че водачите на протестите използват лозунгите за „очовечаване” на режима за наелектризиране на масите, а фактическите им цели са други. Иран е много богата на ресурси страна и да държиш властта там си е начин за екстремно забогатяване. Мусави и Катами, въпреки и образовани, си бяха радиклни ислямисти и си мисля дали отхвърлянето им от властта по субективните капризи на Каменей (лишаване от достъп до „благинките”) не е всъщност личната им движеща сила за иницииране на протестите. Но пък веднаж започнали, протестите повличат в стихията си. Моят страх е да не би всичко в крайна сметка да се окаже една (фатална) клопка за този интелигентен и симпатичен народ. И цялата дандания да се окаже „ Изритай го, за да седна!”. Един пример: Ислямската революция се е провеждала всъщност от нещо като „Отечествен фронт”, но накрая (за малко да кажа комунистите) молите са елиминирали останалите политически субекти, участвали в борбата. Мисълта ми е, че и сега може да се случи нещо такова.

    Posted by Georgi Georgiev | декември 28, 2009, 12:05
  8. Притеснявам се единствено от това да не се получи ефекта на доминото от съседен Афганистан.Това ще е ощи един удар срещу трезвомислещите хора по света.

    Posted by izvor | декември 28, 2009, 13:51
  9. Към фишер, УСА(както е написано)комунистите чакаха да се разпадне, но видяхме какво и как се разпадна!!! Така че аиде нема нужда!

    Posted by Dikov | декември 28, 2009, 14:19
  10. Може би тъкмо изчаквателната позиция на Щатите ще легитимира протестите.
    Една чужда намеса точно сега би спасила режима и би отложила назряващата развръзка. Никой няма полза от кървавите символи на протеста, но това е цената с която се заплащат реалните, политически промени.
    Западът трябва да даде шанс на иранския народ съдбата му да се реши от самия него. Опитът от провала на комунизма би трябвало да ни е направил по-уверени в хуманните инстинкти на обществата, независимо от културните им различния. Саморазрушилата се берлинска стена разкри на света не само мимолетността на всеобхватните идеологии, но и непреходността на общочовешките ценности.
    Струва си да изчакаме трезво и с подобаващ респект този обнадеждаващ извод да се потвърди в кипящия днес Иран.

    Posted by Lао Tцъ | декември 28, 2009, 14:28
  11. Към Севдалин Панев:
    Лондонският колега на граф.Игнатиев е също граф Пьотр Шувалов,а още Наполеон е предупреждавал,да не се буди Китай-обсъждано преди много месеци в този блог!!!когато на някои може и да не е изглеждало възможно,като коя ще е бъдещата втора мощна икономическа сила на планетата…
    Така че по-кротко и с джамии и с швейцарци…..
    От друга страна,би могло да се оцени и от друг по-точен ъгъл,приноса на Иво Инджев за значението на “еретичното” свободомислие….
    Сигурно,е щяло да бъде другояче, ако и Фердинанд I и Борис III,ведно с цялата парламентарна пасмина,но без Стамболов и верломни съседи!!!!
    …с тази разлика,че всички те -малко или повече са си отглеждали в магнаурски – и такива на живота – школи,а ние само сме давили вашите “атабюлгари” или пращали при Тангра!

    Posted by Cтамен Стоичков | декември 28, 2009, 14:57
  12. Към Sissi

    Благодаря Ви- приемам този супер комплимент без коментар. Ето защо: ако тръгна да се съгласявам – би било малоумно от моя страна ( извинете, по никакъв начин не искам да Ви засегна, говоря за положението, в което се намирам). Ако ли пък Ви призова нещо от рода “ама недейте така сега , какво ще си помислят хората” – това пък би било не по-малко тъпо и лицемерно…
    Но да не се притесняваме- “доброжелателите” ще си кажат думата след тизи супрелативи – ще внесат “корекции” и ще ме избавят от необходимостта да притеснявам за “другата гледна точка”.

    Posted by Иво Инджев | декември 28, 2009, 15:23
  13. Ако можеме да избираме между “Енкилаб” или “Инкиляб”. – нека все пак да е преврата.Не виждам как тая изтерзана планета ще понесе революция в страна с колосални човешки, природни , а вече и военни ресурси, каквато е Иран.

    Posted by НикиБ | декември 28, 2009, 16:00
  14. Но, да разчетем знаците,
    кой подкрепя върхушката в Иран?
    Ру…ците.

    Posted by Госиб | декември 28, 2009, 23:35
  15. Бих добавил два ключови момента,характеризиращи наистина сложната и непредвидима ситуация в Иран.
    Мир Хусейн Мусави, смятан за лидер на движението срещу управлението на Ахмадинеджад, обяви преди двадесетина дни в своя сайт:
    “Една велика нация никога няма да остане безмълвна, когато някой присвои народния вот”.
    А Иран наистина е велика нация и държава с хилядолетна история и самосъзнание за културна и политическа значимост.Това не са просто “поредните тълпи невежи ислямски фанатици,които са се хванали за гърлата”.Великите нации затова са велики,защото при всякакви изпитания и обрати на историята те успяват да изплуват,държейки съдбата си в своите ръце.Германия,Япония,Китай,и още немалко,макар и нетолкова внушителни примера са ярка илюстрация за голямата разлика от нация до нация.А персите едва ли биха се задоволили с ролята си на бедни,изостанали и затънали в блатото на религиозна безметежност.Това е единият ключов момент.
    Вторият се нарича Лавината на технологичната революция и неизбежната глобализация.Дори не и Лавина,а буквално потоп.Неизбежен и тотален.Светът вече е съвсем различен от този преди 20 години.А след още 20 години сегашният ще е реликва!И ако има политически режими,които си въобразяват,че могат да се надлъгват с историята,това си е за тяхна сметка.За съжаление в повечето случаи тази сметка се плаща от техните народи.Коментирайки закрепилата се комунистическа революция в Русия,навремето Кауцки бе казал “Руснаците се опитват да излъжат историята но тя ще им го върне тъпкано…”. Тези мъдри думи важат с пълна сила всички режими,системи и идеологии,които пренебрегват историческите реалности и развитието на цивилизацията.Затова съдбата на властта на моллите е предопределена.И не е въпрос на “дали” а “кога”!

    Posted by Kostadin | декември 29, 2009, 00:20
  16. Към Костадин:

    Мога само да добавя, че на днешната карта на света има само две ДЪРЖАВИ, които изглеждат ( с автентичните им народи, езици, култури и съответната значимост), които са изглеждали георграфски така и преди две хилядолетия и половина ( горе – долу това е времето на Конфуции в Китай и на Зороастър в Персия).
    Това са Китай, колкото и да е условно това название за Поднебесната ( както китайците наричат своята страна от много векове) и Иран ( Асирия, Персия). Римската империя и източният й клон Византия са се разпаднали, макар и след феноменалните близо10 века ( за самия Рим) и още 10 след това за Византия.
    Но най-сериозният им противник от древността – Персия, е тук! И както е най-древната, така е най-младата (демографски) кипяща от енергия нация, заредена с природни богатства и амбиции, в центъра на най-големия континент…

    Posted by Иво Инджев | декември 29, 2009, 02:13
  17. До Иво Инджев -към коментар от 28.12.09, 15:23:
    Понеже съдбата, без никаква моя заслуга, ме направи свидетел на почитателите и “доброжелателите” на друг един твърде подобен гений, единственият българин, на когото в.”Ню Йорк Таймс” отдели цяла страница при смъртта му, а той самият притежава злостни писма от родни “доброжелатели”, достатъчни да изпълнят цели томове – групирани тематично, отделно словесни свади – описани и неописани, споделям, какво той винаги казваше: “врагът те държи изправен на крака!”, а парадоксът е, както пише Соломон, че комплиментите са като капани, заложени по пътя на човека, като примки, които го улавят, щом стъпи в тях, но можем ли да си представим днес представление, без аплодисментите към актьорите в края – не както във времената ни робски и хайдушки, описани в “Под игото”, когато един Каблешков ръкопляска на постановката…

    Posted by Sissi | декември 30, 2009, 16:34
  18. Не мога да нарека тази статийка анализ, а по-скоро отражение на американо-израелската позиция по въпроса. На кратко: regime change. Тази позиция (regime change) не е от вчера не е и от началото на иранската революция. Да се говори за Иран сега и да не се спомене 1953 когато ЦРУ свали законно избрания министър-председател на Иран е огромен пропуск. 1953 доведе до иранската революция а не „радикализираните от проповедите на аятолах Хомейни” иранци. Когато Ирак подтикван от САЩ нападна Иран ООН не осъди агресора. „Демократичните” нации снабдяваха режима на Садам Хюсеин (агент на ЦРУ) с химическо оръжие, което той използва с/у Иран. Аятолах Хомейни забрани на иранските въоръжени сили да използват химическо оръжие, но никой от вас няма да каже „браво”. Иранците успяха да обърнат войната дето се казва с голи ръце.
    За разлика от вас аз имам няколко ирански приятели и познати. Едни от тях гласуваха за Ахмединеджад, други за опозицията. Бас държа, че не се чували, че американска фирма направи допитване на общественното мнение преди изборите. Резултатите от това допитване бяха каквито са и официалните резултати от изборите. Какво ще кажете? Зная-фактите нямат значение! Аргументите също.
    Чували ли сте за конфликта м/у Ахмединеджад и Рафсанджани? Ахмединеджад е най-обикновен инженер, а не охранен мазен политик. Хората го уважават защото е честен и държи на обикновенните хора. Казвали са ми, че е питал Рафсанджани „как направи толкова много пари”. Според мен в Иран се борят 2 влиятелни фракции. Но и двете викат „Алла акбар” а не „демокрация”. Сигурно не сте чували, че още режима на Буш отпусна стотици милиони долари за „подкрепа на демократичните сили в Иран”. Сигурно не сте чували, че Мосад убива в Иран работещи по отбраната на страната. Жал ми е за студентите и другите млади хора дето слушат опозицията. Болшинството от иранците са под 30 години. Има голяма безработица и липса на перспектива. Ембаргото си казва думата. Има още корави глави да хвърчат.
    Някой беше казал, че най-безднадеждно е поробен този, дето се мисли за свободен.
    Като сте толкова „свободни” защо всичко каквото „знаете” за Иран идва все от едно място. Казал ли е Ахмединеджад, че ще „изтрие Израел он лицето на земята”? Там е работата, че не е. Наблюдавам напоследък у доста българи едно самодоволство „ние сме в EU и НАТО”! “ние сме западняци”! Господа, ние сме кариера за роби и пералня за мръсни пари (дано не спират, че ще умрем от глад).
    Моята оценка за тази статия е слаб (2).
    Иво, не ти се сърдя, не го вземай лично. Всеки продава това, което се купува.
    Честита Нова Година!

    Posted by OtvotiO4i | декември 31, 2009, 01:43
  19. Към OtvotiO4i
    ( което може би е с претенцията – “отвори очи”)

    И аз не се сърдя на самопровъзгласили се за мои учители като теб, които знаят ( интресно откъде?) толкова много неща за това какво не знам , какво имам и нямам- че нямам ирански приятели например ( брех, какъв познавач на личния ми живот!), че не съм бил чувал за сума неща ( само защото не съм написал всичко, което съм “чувал”).
    Имам приятели и още как – хомейнистите прогоониха милиони иранци от родината им.
    А това, че голяма маса иранци, останали и родили се в условията на пропагандата на режима подкрепят тиранията, не е уникално. Случвало се е на много места по света. Тя не става по-симпатична от това – в Германия диктатрата и имала почти 100 процента “одобрение”, да не кажа “обожание” , преди плодовете й да се стоварят върху всички – и подкрепящи, и отричащи я…
    Господин “учителю”, нямате представа колко неща съм ВИЖДАЛ – включително съм ял лично попарата на хизбуллах, проиранските милиции, създадени с ирански пари, влияние и обучение в Ливан, които на практика ( заедно с просирийските, но също платени с ирански пари шиити от Амал) превзеха през март 1984 г. западен Бейрут. Първата им работа беше да разгромят магазини и хотели, а втората да започнат да избиват методично палестинци ( и много други, техни арабски сънародници), които не им се подчиняват.
    На един от входовете на лагерите Сабра и Шатила( да, същите тези, знаете, нали), където като журналист отидох да видя резултата от поредното клане на палестинци от страна на нашите…съюзници(!) ( Амал бяха нещо като другари на НРБ по сирийска линия), сред смрадтта на разлагащи се трупове един от тези убийци, държейки зареден пистолет на темето ми, настояваше да ме екзекура на място заради наглостта ми да снимам. И само някакво чудо ( и знанието на арабски, което ми позволи да поставя на дискусия между “бойците” начина на моята екзекуция и да се възползвам от суматахата, за да избягам с кола), ме спаси.
    Да не ти казвам какви неща съм чувал за подвизите на тези борци за правда в самия Иран – за практиката им да вадят с пръсти очи на минувачи, “разпознати” като врагове на революцията през онези революционни хомейнистки години….
    Техен кумир днес е “обикновеният” инжинер Ахмаадинеджад- същият, който ( според теб) не бил казал онова нещо за затриването на Израел ( някой да се съмнява, че би затрил и нас, неверниците, ако можеше – а ракетите му вече имат обсег, под който попада и българската територия)?
    Да не продължавам, защото не обичам да “ми натискат” пружините” разни самозванци с претенцията да знаят какво не знам…
    Ти, “учителю”, може да знаеш хиляди пъти повече от мен( или да си мислиш “скромно” така), но е тъпо да твърдиш, че знаеш, какво не знам. Знам, че е грешка да ти се връзвам – можеш да си пишеш “отличен 6”, че успя (поне в това отношение) да постигнеш нещо.
    Със здраве!

    Posted by Иво Инджев | декември 31, 2009, 10:36
  20. Уважаеми Г-н Инджев,
    Уважавам правото Ви на позиция. Моля не приемайте каквото съм написал като атака с/у вашата личност.
    Алла Пугачова има една много стара и хубава песен „Милион червени рози”. Възможно е човек да събере факти, мнения, аргументи и информация за да докаже, че всички цветя са червени. Това му викат „cherry picking”. Възможно е да се отвори заведение с надпис „сладкарница” а да продава само един вид банички. За тези дето посещават тази „сладкарница” ще им стане веднага ясно какво се продава, но за тези дето никога не са стъпвали в този град или държава ще останат с впечатлението, че там може да има боза, кифли, торти, това което се очаква от една сладкарница.
    В политиката и журналистиката има теми и позиции, които са самоубийственни. Това е и основната разлика м/у един професионален политик и журналист. Не токова какво да говори а какво да не споменава и какви позиции да не заема. Най-големите гафове стават, когато политиците стават искренни. Спомням си „гафа” на Джон Кери, като каза на децата от едно училище да учат здраво, че иначе трябва да ходят в Ирак. Направил го е от добро сърце. Медиите и политическите му противници го разкъсаха жив, та се извинява, беше голям цирк.
    Имам чувството, че българската журналистика падна свидна жертва collateral damage на присъединяването ни към НАТО и ЕU. Забелязвам много често в българската преса (и коментиращите я граждани) по-екстремистки възгледи отколкото оригинала (Ройтерс, ББС, CNN, Fox NEWS, Washington Post, New York Times и други такива). По отношение на враговете на САЩ и Израел българската преса е най-близо до крайно десни коментатори от рода на “kill them all” разрешение на въпроса.
    Българската народопсихология е такава, че много държим на понятията „истина”, „честност”, „обективност”. Още не сме се изпекли, даже и не сме втасали с вроденото на запад двуличие. Когато се поднесе някъква информация, обикновенно читателят и подразбира, че това е обективната истина, резултат на балансиран анализ на базата на всички ЗА и ПРОТИВ. Иначе защо да я чете? Има едно важно изключение: когато човек иска да чете само потвърждения на своето мнение.
    Г-н Инджев, какво е вашето верую? Считате ли, че всеки народ има право за самоопределение или подлежи на regime change ако не избере удобно на САЩ правителство? Мерите ли с един аршин тези, които харесвате и тези, които не? Това е моя проблем в разбирането на вашите статии. Кажете открито, че Вашите оценки са резултат на Вашите пристрастия, а не на обективна преценка с/о едни и същи критерии.
    Ето какво казва един еврейски уебсайт:
    http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/History/Sabra_&_Shatila.html
    The Lebanese Christian Phalangist militia was responsible for the massacres that occurred at the two Beirut-area refugee camps on September 16-17, 1982. Israeli troops allowed the Phalangists to enter Sabra and Shatila to root out terrorist cells believed located there. It had been estimated that there may have been up to 200 armed men in the camps working out of the countless bunkers built by the PLO over the years, and stocked with generous reserves of ammunition.
    When Israeli soldiers ordered the Phalangists out, they found hundreds dead (estimates range from 460 according to the Lebanese police, to 700-800 calculated by Israeli intelligence). The dead, according to the Lebanese account, included 35 women and children. The rest were men: Palestinians, Lebanese, Pakistanis, Iranians, Syrians and Algerians. The killings came on top of an estimated 95,000 deaths that had occurred during the civil war in Lebanon from 1975-1982.
    Ясно е, че отговорността за случилото се е на Израел защото те „allowed the Phalangists to enter Sabra and Shatila to root out terrorist cells”. Защо ли израелската армия не е унищожила „terrorist cells” сама? Страх ги е? Нямат сили да го направят? Не-защото са искали да си измият ръцете с друг. Като Ви чета описанието на клането ако не зная нищо по въпроса, като нищо ще си помисля, че едва ли не НРБ е замесена в клането.
    Казал ли е Ахмединеджад, че ще „изтрие Израел он лицето на земята”?
    Аз питах двама иранци, те ми казаха, че не е казвал това. George Galloway твърди същото. Този въпрос е един от тия дето могат да унищожат кариерата на всеки един политик. Истината няма значение ако искаш да имаш бъдеще в политиката или журналистиката.
    Г-н Инджев, моля, направете ми тази услуга: посочете линк където мога да чуя Ахмединеджад да казва въпросните думи. С нетърпение чакам да ми го преведат от фарси. Ако не можете да покажете – кажете го. Не е срамно. Ще направите услуга на себе си.
    Вие казвате: „някой да се съмнява, че би затрил и нас, неверниците, ако можеше – а ракетите му вече имат обсег, под който попада и българската територия’. Много хора не само че съмняват, но и повече-не вярват на това. Ако можете да докажете такова твърдение, тогава според устава на ООН Иран ще бъде ЗАКОННО нападнат като самозащита, не НЕЗАКОННО като Ирак. Опаааа..
    Друга тема където трябва да се заобиколи. Законно ли беше нападнат Ирак?
    Моля погледнете тези линкове за социологичното проучване на иранското общество. Наистина много може да се научи от него. Финансирано е от Rockefeller Brothers Fund. Ако си направите труда да го отворите, че видите, че иранците имат много по-положително отношение към американците отколкото арабските страни съюзници на САЩ. И най-важното: предричат победа на Ахмединеджад. Тогава за какво са протестите? Защо симпатизирате на жертвите сред протестиращите? Харесвате Мусави? Не. На вас ви харесва всичко лошо свързано и Иран.

    http://www.newamerica.net/events/2009/irans_next_president
    http://www.newamerica.net/publications/articles/2009/iranian_people_speak_14706

    Моля, припомнете ми кога за последен път Иран е нападнал чужда държава? Кога обществата на които симпатизирате са го направили за последен път?
    Когато казвам „знаете ли?” разбирайте „като знаете какво става, защо Ви е толкова не предубедена” оценката? Вие сте интелигентен и информиран човек. Сигурно сте чували за Lincoln Group? За останалите читатели ще уточня, че това е фирма наета от Пентагона да пише позитивни статии за Ирак, които се отпечатват в иракската преса като написани от иракчани. До кокото съм чувал някои иракски журналисти са заработвали до $5000 на статия по този начин. Ако разкриете нещо такова в България ще станете по-известен от ББ. Разбира се за тази работа трябва много мъжество и обич към българската демокрация.
    Готов ли сте?

    Posted by OtvotiO4i | януари 2, 2010, 06:53

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив