// Мистериите на българските гласоподаватели: прилики и разлики между Бейрут и Рибарица

В БЕСЕДКАТА

Мистериите на българските гласоподаватели: прилики и разлики между Бейрут и Рибарица

“Около хотела “Каза Домини” в Рибарица, който се свързва с Ахмед Доган, има една МИСТЕРИЯ, каза председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, проф. Стоян Кушлев по БНТ. Той заяви, че до 10 дни ще отговори на писмото на съпредседателя на Синята коалиция и председател на Комисията за контрол на ДАНС Иван Костов по този повод. МИСТЕРИЯ по думите на Кушлев има и при строителството, и при собствеността на този хотел. Той заяви, че е забъркано и името на известна бизнес дама, но отказа да я назове, както и да уточни дали е свързана с ДПС”.


Следва моя скромен принос към разгадаването на “мистерията”, свързана с “мистерията на българските гласоподаватели”, които крепят простащината на власт. Ще се аргументирам със следния спомен от близкото минало.

Лично за мен желанието да се запозная с мистериите на луксозния хотел “ Каза Домини” в едно от най-красивите кътчета на тетевенския Балкан приключи след кратък разговор на рецепцията. Беше прозаично – ставаше дума за цените. Те просто бяха забранителни, освен за хора, за които парите нямат значение. Бях си въобразил, че бихме могли със съпругата и новороденото ни дете да прекараме там Новата година. Но при тези цени…

Пренасочихме се към малко частно хотелче край пътя в самата Рибарица. Пак не беше “без пари”, но се ядваше. Така си мислихме, докато не попаднахме в капана на лошия си късмет. С пристигането си вече разбрах какво ни очаква. Ресторантът се готвеше за някакъв банкет от обяд. Обхвана ме тих ужас, макар от управата да ме увериха, че всичко щяло да приключи някъде рано вечерта.

Моля? С по бутилка вино и ракия пред всеки стол? И с участието на местните величия ( както ми бе споделено със слугински респект)?

Най-лошите ми предчувствия не само се сбъднаха, но и надхвърлиха всичките ми параноични очаквания. Банкетчето бързо набра сили и децибели. Тъй като не можехме да се крием цяла вечер, се появихме на уж безопасно разстояние, но …бяхме забелязани от съгледвачи. “ О, я елате насам, тебе сме те виждали по телевизията” и всичко от този род, от което най-много се опасявах.

Бях твърд. Отскубнах се. Но гладен не се стои, пък и е унизително да се криеш. Подновихме опитите за вечеря сред нарастващата какафония. Пиянското умиление към нас вече беше отстъпило място на озлоблението, че се правим на важни и не сме ги уважили.

Крясъците станаха непоносими, оставихме си вечерята и побягнахме да се спасяваме отново в стаята , подгонени не само от целенасоченото врещене на вече абсолютно неадекватните пияни гърла ( по наш адрес викаха с пълно съзнание, че така ни тероризират, вече не се криеха), но и от …пистолетни изстрели. Точно така, един бабаит от компанията на милото детско тържество ( някакво кръщене под крилото на кръстницата, кметицата) извади пистолет, бойно оръжие и само на крачка от масите започна да стреля във въздуха през прозореца.

На метри отгоре спеше нашето бебе. Стаята ни беше точно над стрелеца.

Това ми дойде в повече. Заплаших на рецепцията , че ще повикам полиция. Човечецът, когото ползваха да им свири на китара съветските и партизанските песни, барабар с нецензурните, не можеше да разбере от какво пък чак толкова се вълнувам. А и кого ще повикам – полицията ли? Пауза…Ясно, тя полицията май също беше на въпросното тържество. Нищо чудно бабаитът с пистолета да е бил даже местният шериф.

Оживяхме някак до сутринта и при първи ( какво му се казва през зимата вместо “петли”, метли, може би, в един ресторант след “банкет”) прекратих резервацията ни за следващите няколко дни и безславно напуснахме полесражението с простащината. Махмурлията зад тезгяха не можеше да се начуди какво толкова е станало – стрелял някой си с пистолет на метри от бебето ни?! Голяма работа!

Такива ми ти “големи” работи…. Не само в Гуантанамо инквизират затворници с музика ( доколкото пиянското мучене на партизански и съветски песни може да се нарече музика).

Защо пиша това ли? Ами заради “мистериите” във вилаетите, командвани от хора, които са в състояние да си построят суперлуксозен хотел и никой да не знае чий е той дори ( “май е на Доган”, дочухме приглушено шушукане). При това Рибарица е курорт, има даже и чужденци. Какво ли става там, където догановите дерибеи вилнеят без някакви досадни софийски посетители, камо ли пък да бъдат наблюдавани от чужденци, които не са толкова търпеливи като нас, обръгналите на всякакви простотии софиянци ( в квартал “Младост”, където живеят много военни и полицаи, на Нова година се гърми от прозорците с бойни автомати, не само с пистолети).

Вярно, виждал съм и по-лошо. Живял съм 4 години в Ливан. Там при гостуване на друзите от Прогресивната социалистическа партия в селата и градчетата по хълмовете на югоизток от Бейрут гостоприемните домакини като нищо предлагаха да гръмнете с тяхното фамилно оръдие някъде натам, на Изток ( ще рече, срещу християнските квартали, откъдето не им оставаха длъжни). Кеф! Пред прозорците ми в самия Бейрут на всяка сватба, кръщене и погребение ( особено често!) от един подземен гараж изпълзяваше джип с монтирана на него противосамолетна картечница. Да си пострелят. Куршумите й прошиваха тухлена стена като шевна машина копринен плат, имал съм неудоволствието да го видя с очите си.

Но това, все пак, беше хаосът и безумието на гражданска война. А тук какво е?

Така че, г-н Кушлев да внимава! Рибарица може и да не е Бейрут ( по качеството на туристически услуги- още по-малко), но и там стрелят без предупреждение, когато им е весело. Не искам да си представя какви са, когато са ядосани!

Share on Facebook

Discussion

17 коментара for “Мистериите на българските гласоподаватели: прилики и разлики между Бейрут и Рибарица”

  1. Махмурлията зад тезгяха не можеше да се начуди какво толкова е станало – стрелял някой си с пистолет на метри от бебето ни?! Голяма работа!

    Jivotat i chovekat v BG sa nai-evtinata stoka. Spravka BG bolnici – kak po drug nachin mojem da si obiasnim totalnata lipsa na respekt na vlasstimashtite kam personala i “klientite” na tezi zavedenia.
    Beznakazannostta za Nshte hora e povsemestna – te sa s privilegii i vinagi s predimstvo. Ostanalite sa plebei. Tova ne e dori i feodalizam – tova e rodovo-obshtinen stroi v koito darjavata e razdelena na teritorii na sobstvenost (podobno opredelenie beshe dal v svoiata statia edin frenski jurnalist vav Figaro ako ne gresha).

    Posted by doko | януари 30, 2010, 19:33
  2. Predlagam oshte “experti i savetnici” kam pravitelstvoto na Boko
    Toi e propusnal da pokani Gestapoto, kakto i nekoi drugi drugari ot DS.

    Za boina grupa lam ochertavashtata se kontrolirana demokracia moje da se vkljuchat ot “Olimpiiski nadejdi”. Te veche sabraha dosta opit, a ima ti kontaktite – koeto ne e za prenebregvane.

    Kato pribavim i tesnie im vrazki s DS expertite mislia che mashinata shte e napalno smazana, kakto i narodecat (koito i bez tova si e).

    Posted by doko | януари 30, 2010, 19:36
  3. Извинявам се за нескромния въпрос,но този случай в Рибарица преди колко време се е случил?Защото ми се струва доста отдалечен във времето.И ако се е случило отдавна,защо чак сега пишете за него?Питам само,нищо лично.

    Posted by Joro | януари 30, 2010, 20:15
  4. е реално нищо особено не се е случило. мисля че излишно драматизирате ситуацията, подобни запои се случват доста често по хотели и ресторанти. те са типични за нашия балкански темперамент. все едно аз да напиша статия как съседа от горния етаж през вечер прави луди купони и стреля с ловно оръжие на метри от семеиството ми и още 3 семеиства с малки деца:) е хаиде със здраве

    Posted by bai d | януари 30, 2010, 21:22
  5. Niakoi beshe narekal Bulgaria “Imperia na prostastinata”! Ne si spomniam koi, no iavno e bil vbesen ot nesto slu4ilo mu se v Bulgaria. Kato se zapo4ne ot Zapadnite granicite na Srabskata Republika i (nezavisimata) Makedonia do bregovete na Cherno More Prostastinata i Prostak se pishat s glavna bukva i sa merilo za uspeh, sila i polojenie v obstestvoto. Gore dolu tova e i oblasta na re4ena ot edin Angliski jurnalist teritoria na 4algata. Za Bulgaria e harakterna 4algata kato otli4itelna 4erta na visoko esteti4esko mislene. Satia Angliiski jurnalist beshe kazal za Sofia stolicata na 4alga i slast.

    Posted by Alex Angell | януари 30, 2010, 21:46
  6. От една страна, български величия със съмнителна обективна стойност, жадни за власт и пари, които, за да блеснат, се заобикалят с откровени простаци, яки, агресивни и първични. Така величията усещат блясъка си, чувстват се свръхчовеци и възприемат силите на природата като призвани да им слугуват. Сателитните им простаци пък се чувстват могъщи в една обстановка, която номинално иска от тях качества, които, поради липса на вътрешна нагласа, не могат да постигнат. Комбинацията е “ефективна” далеч не само в хотелите, както великолепно го е описал г-н Инджев. Не по-малко популярни резултати те постигат, напр., по пътищата на страната. Покрай идеята на г-н Президента за енергиен център на Балканите могат да получат и нова писта за изява – АЕЦ “Белене”, тъкмо за хора, играещи си на пияна глава с природните сили.
    А изразът “Мистерията на българския избирател” е невероятна находка на автора.

    Posted by Georgi Georgiev | януари 31, 2010, 00:57
  7. ПП. Моля за извинение за много грубата грешка при цитирането – “Мистерията на българските гласо-подаватели”.

    Posted by Georgi Georgiev | януари 31, 2010, 01:04
  8. mnogo žalko, no s toz narod tolkoz : bedni, nečistoplatni i tupo gledasti 4ove4eta

    Posted by terminator | януари 31, 2010, 07:33
  9. Веднъж да съм трвърдо с теб.Една “блогърка” беше препратила твоя текст.

    Posted by bachym | януари 31, 2010, 10:15
  10. Простотията е повсеместна.

    Posted by Рада | януари 31, 2010, 11:12
  11. do Joro
    Извинявам се за нескромния въпрос.

    I kakvo znachenie ima predi kolko vreme se e sluchilo?

    Vie da ne ste ot statisticheskata slujba na Gotze Parvanov?

    Питам само,нищо лично.

    Posted by doko | януари 31, 2010, 11:18
  12. Така ще е, докато някои хора се чувстват над ЗАКОНА и приличието. Докато ЗАКОНА прави разлика измежду клиентите си.

    Posted by Румен Лазаров | януари 31, 2010, 12:19
  13. анонимноста не лекува простотията.
    т.е. име на хотела, на стрелеца, и .н.

    Posted by Gaus | януари 31, 2010, 13:25
  14. “Вилна зона” май се казваше филмът… абе то не е смешно.

    Posted by Георги Антонов | януари 31, 2010, 17:31
  15. До BAI D:
    Вие “с всичкият си” ли сте?!

    И две препоръки: поставяйте пунктуацията на правилните места (така се улесняват почитателите Ви); използвайте и главни букви за начало на изречение.

    Posted by Магаданс | януари 31, 2010, 23:58
  16. “Мистерия на Българските Гъзове!”( червена точка +18 ) Той един задник не може да извършва сложни неща. Всички знаем какви са му задълженията, правата и смръднята ! Кой ли от нас не е бил свидетел на подобни дивотии. Ами такива сме си, задници !

    Posted by Rockbul | февруари 1, 2010, 04:56
  17. В моя град-Исперих,преди десетина години убиха сервитьорката,която обслужваше такива местни дерибеи.Просто човекът беше решил да си постреля.В този случай това беше среща на депесарски активисти и местни феодали.Убиецът полежа в затвор около 2 години и сега-все едно нищо не се е случило.

    Posted by mi8 | февруари 21, 2010, 22:27

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив