Коментари на: Репортаж с чук в главата-кънти познато и логично

От: бачо киро

бачо киро — Fri, 12 Feb 2010 12:58:13 +0000

първостепенният въпрос е как така се застъпват някои за извършителите на сеирджийското предаване, заповядващо злоба и пропагандиращо ехидност – все низки страсти – започнало от вариант на микрокабаре с две пенсионирани пилонени танцьорки. къде отидоха моралът и етиката? или това е моралът и етиката? ако да, с какво ссе различава той от морала и етиката на перачите на пари в строителството, много от които приличат по същност на гореописания? ясно е като бял ден че когато някой работи с крадени пари – каквито са препираните – не можем да очакваме обноски по етикета. но също така е ясно, че такива предавания, които дресират зрителите на злоба и ехидност, не могат да са дори илюзия за донскихотовщина – те го правят за пари и слава, и най-вече за пари. да бяха го правили безвъзмездно, да им повярвам както на „наивник“ му се иска да изглеждат нещата. а дотогава на такива ще гледам като на жените с етикетче – микрофонени оператори с етикетче. няма голяма разлика, нали?
някои по-образовани казват че тия с големите автомобили и с големите пистолети имали малка мъжественост в панталоните. какъв ли е моралът и професионализмът на участници в предаване кичещо се с името на абсолютен повелител?
и за да не бъда преценен с двуполюсните мерки, ще добавя че в древната 1990-та година наистина съм спасявал и здравето, и живота на човек, който е говорил неудобни за властта отпреди първите многопартийни избори неудобни неща.

От: Наивник

Наивник — Thu, 11 Feb 2010 13:42:45 +0000

До DSM:Пак не ме разбра. За професионалните качества на репортерите на „Господари…“ хич не става въпрос. Още по-малко пък за тези на въпросния репортаж. Исках да ти кажа друго – с риск за здравето и живота си това момче показа , че „предприемачът“ освен , че е пладнешки крадец, е и потенциален убиец. Само това, нищо повече…мисля, че в тази ситуация въпроса дали го е направил професионално е второстепенен.

От: Ст. Ст.

Ст. Ст. — Thu, 11 Feb 2010 12:45:27 +0000

Уморих се!

От: DSM

DSM — Thu, 11 Feb 2010 12:32:37 +0000

До Наивник
Лично аз не видях никакво изобличаване.Дори не е ясно какво точно иска журналиста, а иначе добре се бута.Ако не бяха го тупнали по главата а въпросния предприемач бе го оставил да влезе и беше звъннал в полицията познаите за влизане без разрешение кого щяха да приберат..но това са хипотези….
Факт е обаче, че репортажа бе калпав, изключително непрофесионален в него се търси не истината а скандалността , както впрочем и в повечето медии….Самият журналист няма „фасон “ за журналист/изказ, емоция, държане пред камера ,структура на изречение…./.

От: Съвпадения

Съвпадения — Thu, 11 Feb 2010 11:20:11 +0000

Особено тъжно за българската журналистика и, особено ТВ такава, е, когато:

- поради сериозен недостиг, дори липса на други, се налага разследващи жулналисти го играят единствено клоуните от едно развлекателно предаване, каквото е „Господари…“;

- за висок професионален стандарт се приема гоненето с микрофон в ръка на бягащи от камерата хора в стил Маргарита Михнева от ранния преход;

- е правило, при и преди създаването на материали по конкретни теми, авторите журналисти да не се допитват до специалисти по съответната тема.

В този ред и Каишев по-горе е прав до голяма степен.

Това, разбира се, по никакъв начин не оправдава строителната мутра!!!

И като лирично отклонение си задавам един доста важен въпрос в конкретната строително-предприемаческа връзка, който въпрос, макар и доволно риторичен, не бе зададен нито веднъж от нито един журналист през последните години и десетилетия на небивала стоителна активност:

Защо нито едно правителство и парламент не предприе няколко очевидно необходими и съвсем елементарни стъпки за ограничаване на произвола и издевателствата на т.нар. строителен бизнес спрямо потребителите му (купувачи) и фиска.

Това всъщност обяснява всичките великотърновски, манастирсколивадни и каквито и да било други строителни алабали, за които се чува периодично, само когато стане „голяма издънка“.
Десетки (ако не и стотици) хиляди хора обаче са се сблъсквали челно с множество типични малко „по-малки издънки“, които никога не излязоха по страници и екрани.

Защо ли – щото не са толкова интересни, явно…