Коментари на: Уважение – всекиму, но не на всяка цена!

От: Бат Илия

Бат Илия — Sat, 13 Feb 2010 00:44:11 +0000

Малко с риск да прозвуча като СССР-ска пропагандна станция, но като потвърждение към това което казах току що съзрях новината от алабама – една жена в университета на алабама е гръмнала 3 ма. Новина към 12,30 ноща на февр 12 с/у 13 ти е съвесм нова и няма други подробности. Попаднах случайно докато отварях да си проверя йахо имеила. Мисля, че едно от нещата които можем да кажем като плюс за нас Бъларите е това, че не сме достигнали до такова психясало дердже и съответно да се борим да не го достигаме. Но това, вече го бях казал.

От: Gen. Vlasov

Gen. Vlasov — Fri, 12 Feb 2010 06:54:13 +0000

Прекарсния коментар на Танушев,хич не е приложим за ККБ,съжелявам ного…

От: Бат Илия

Бат Илия — Fri, 12 Feb 2010 02:23:40 +0000

Както споменах имам достатъчно основания, да твърдя, че комплексно погледнато не сме нито повече нито по-малко от почти всички така наречени „напреднали наций“. След 8 години в щатите и безброй изчетени новини от същите тези наций си имам по един еквивалент за всяка простотия тук в Бг по една от „там“. Знам, че хора живеещи в чужбина веднага ще скочат да ми казват колко спокойно си живеят, но в такъв случай, само ще гипомоля да ми кажат в кой район на коя държава живеят и ще намеря сигурен съм по някоя новина за техния район която е сходна с нашите простотий(е, ако става въпрос за търсене на новини на английски). Предполагам около средно скъпите и скъпите хотели в България също ще видите пяните олигофени дошли на евтинка алкохолна ексурзия. Колко безразборни стрелби от щатите трябва да видите в новините за да се убедите, че тук поне в това отношение сме с един плюс нагоре. В магазина в който работех около година обраха банката 2 пъти за 6 месеца, но не се чу. Беше само вътрешна информация. Едва след като хванаха единия гръмнаха фанфарите. ПР това е в по-голямата си част. Децата в училище имат среща с полицай на всеки две седмици които има набива телефони в главата в случай, че родителите ги бият. То идва и от това, че голям процент бащи си таковат дъщерите, но не е ли това еквивалент на комсомослките завети да ги предадеш само ако са ти шляпнали един шамар. Една наша съседка викаше полиция да се занимва с нейните всеки път кат станеше скандал. А за тези които не знаят какво е ADD или ADHD ще обясня, че attention deficit disorder и съответно attention deficit hyperactivity disorder. С рости думи ако детето ти не внимава в и малко по-буйно преподавателя се съветва с училищния мед персонали му се изписва лека дрога да се поокроти и поощастливи. Нарочно го написах на английски за тези които ще скочат, да ми казват че не е вярно, да си погледнат в гуглето и тогава да говорят. Моето мнение е, че всичко зависи от родителите. Децата отгледани с чувство на обич (не с материални изражения на обич) имат голям шанс да станат свестни хора и друго няма. Текущият строй или морални ценности за даденото време са без значение. Аз лично отдавна съм спрял философийте в насока – ние българите зле ли сме спрямо другите по-добре ли сме, в кое се корени еди какво си и пр.

От: Борис Танушев

Борис Танушев — Thu, 11 Feb 2010 20:03:47 +0000

Простотията по форумните коментари не е с по-различен източник от този на опростачването въобще на нацията ни разцъфтяло като „културна революция” след като родната демокрация се отъждестви почти изключително с превъзмогнатият страх от фуражката (помните ли, возеха я на видно място в „МПС”-тата си) , или най-общо казано, с преодоляването на авторитета. Силата на демокрацията – да бъде възприемана по убеждение, подхранва самочувствието на слабите, които виждат в това възможност да оспорят убедеността на другия, различния.
Строят ни вече не е същият, но материалът, с който той се упражняваше в милиционерщина в огромната си маса е непокътнат. Ние, тогашните пионери и комсомолци натиквани от идеологическата цензура в „правилното” мислене имахме за основен отдушник оживяващата в абсурда на говоренето обида. – Едно невъзможно но ежедневно реално съпоставяне между декларираност и действителност, откриваща се дори и в подигравателното обръщение „другарю/че” израз на близост, която въобще не съществуваше.
Години по-късно, враните на Продев пак са си тук но и „ние врабчетата” не сме отлетяли към по-незамърсени простори. Единствената промяна (свързана с разискваната тема) е, че обидата от абстрактна се е превърнала в конкретна. Да псуваш, оплюваш, клеветиш, доносничиш винаги е било въпрос не толкова на личен избор, колкото на морал (обявен обаче от материалистите за „попщина”). А с какво бяха „подковавани” някога пионерчетата? – с примери на деца предаващи родителите си (П. Морозов) и с деца занимаващи се с тероризъм (М. Палаузов). Единственото дете от този паноптикум, което беше пример за състрадателност – Тимур, се подминаваше тихомълком вероятно защото неговата „команда” не е била образувана по партийно поръчение. Пък и веднъж докарал я до комсомолска възраст, „авангардът” на партията трябваше да култивира в себе си не милосърдие и съчувствие а ярост и нетърпимост към опонентите и врагавете на единствената, най-правилна и най-вярна линия. Линия, която за мнозина и до ден днешен си остава тази на хоризонта им.
Та ако си позволя да „екстраполирам” от някогашното, не остава много място за недоумение от сегашното състояние на „говоренето” по форумите. Самият автор на обсъждания материал го предизвиква публикувайки го с коментарно поле, очаквайки читателска оценка на писателския си ексхибиционизъм. Оттам насетне може да бъде само „според зависи” – от (без)партийното минало на коментатора, от възгледите му за отвъдното възмездие и от отношението му към ракиения акциз.
Ако се вярва, че анонимноста на един участник в обществена дискусия, не може да подхранва самочувствието му, то може да се очаква, че излизането му във форума или блога със собственото си име ще „очовечи” стилът му. А ако той изказва мнения обект на които са не идеите на дадената статия а авторът им, нека за „сбъркаността” си единствено той да си носи отговорността. Ще му се хванат само тези които и без това са на неговата вълна.
Банално е да се припомня, но демократично отношение трябва да се прилага и към недемократите.

От: mara

mara — Thu, 11 Feb 2010 12:40:41 +0000

Не ми се влиза във форумите , имам чуство ,че се потапям в блато.Пожелавам ви да успеете да създадете чисти места, в които наистина да споделяме и спорим .Обиждаш когато нямаш аргументи или просто си злобар.