// На мушката на Доган е “самоубийството” на демокрацията ни

В БЕСЕДКАТА

На мушката на Доган е “самоубийството” на демокрацията ни

Както всяка картина, така и телевизионната – още повече , че е толкова бързо менящата се пред очите и ушите ни, може да бъде разбрана по много начини. Ето какво разбрах ( за същностния проблем на ДПС) от говоренето на един виден представител на политическия ни “елит” тази сутрин.

От екрана на две телевизии, отново, както често се случва със сутрешната телевизионна надпревара по феноменално шизофреничен начин, говорейки за едните по телефона, а за другите в студиото само след минута, Мохамед Реджеп, бившият началник на кабинета на Ахмед Доган окончателно ме убеди до каква степен е сбъркан ценностният фундамент на неговата тъй важна за всички нас партия.

Формално разговорът се водеше за ексхумацията на делото за смъртта на Ахмед Емин, началника на кабинета на Доган, намерен прострелян в т.н. сарай на Доган на 17 ноември 2008 г. Още тогава, само три дни по-късно, отново от телевизионния екран, същият този Мохамед Реджеп лансира хипотезата за разминаването на Доган на косъм от смъртта. Тя обаче покоси Емин, а не лидера му, който рязко смени тона към покойника и го нарече “мъжка секретарка”, поругавайки паметта на един мъртвец без възможност да се защити – само това да беше, достатъчно е да се види що за човек е “мъдрецът Доган”..

Ровенето в тази история, разбира се, звучи интересно, любопитно, важно дори в днешния контекст, когато от онзи намек вече е изградена цяла сензационна кауза в централата на движението. Тя бе обобщена от Реджеп чрез повтарянето на благодарности към Бойко Борисов, който дръзнал да посегне отново към неяснотите по въпроса. Реджеп на няколко пъти благодари на сегашния премиер, макар в същото време да го упрекна към пет пъти, че имал желание да “разкрачи” Доган , защото се дразнил от неговото спокойствие и неговата усмивка. Това “разкрачи” вероятно в превод на нормален език вероятно означава “контролира”, което не звучи много убедително. Защото и Борисов стъпва на пръсти около владетеля на боянските сараи.

Но и това, според мен, не беше най-важното събитие в изявата на видния функционер. В доста несвързаното му приказване се открои нещо много по – важно: боготворенето на Доган. Реджеп го нарече “несменяем” и наострих уши. Нима иронизира? Нищо подобно. Реджеп буквално се задъха да хвали Доган: как е роден за лидер и как от детската градина ( цитирам точно) е бил следен от службите, защото те вече знаели, благодарение на излъчването му, че щял да става лидер.

Като най-ярко доказателство за божествеността на Доган неговият последовател Реджеп ни съобщи напълно достоверния факт, че и на последната национална конференция на движението нито един делегат не е гласувал срещу Лидера. И тук идваме до същината: Доган е абсолютен монарх в рамките на една структура с претенции да защитава права и свободи и да бъде демократична, но това очевидно не се схваща от “елита” на ДПС като някакъв проблем Какво остава за “раята”!

Да обобщим: в ДПС цари възторг от обстоятелството, че имат пожизнен, богоподобен началник и през ум не им минава, че това няма нищо общо с демокрацията. Сигурно милиони са левовете похарчени през годините за обучение на хиляди кадри на ДПС и там често се гордеят с този факт- колко били обучени и подготвени. И какво са научили? Едно нищо. Или по-точно са научили, че просто нямат нужда от демокрация с нейните принципи, а имат животрептяща необходимост от Вожда и неговите сараи.

И тази партия беше мандатоносител на правителства ( не само на тройната коалиция – особено ключова беше ролята й в мафиотизирането на България при правителството на Беров, също с мандата на ДПС).

Да се чудим ли тогава защо сме това, което не харесваме като полудемокрация, полупазарна икономика и и полуевропейски партньор при тази пълна, стопроцентова объркана ценностна система на толкова ключов сегмент от българската държавност през последните 20 години!

Впрочем вина за това положение вина има не само “лудият, който яде зелника”. Онези , които му го дадоха и го претопляха през годините са солидарно виновни. Маса обслужващи журналисти, политолози и спекулиращи политици повтаряха в транс като на петъчна молитва” благодарение на господин Доган”, “ с решаващата роля на господин Доган”, “ не ми се мисли, какво щеше да стане, ако не беше господин Доган”. Дори и да беше толкова мъдър, колкото го величаят, господин Доган би развил мания за величие. А той, позволявам си кощунствено да възразя, никак не ми се вижда мъдър. Фъфли си глупостите, когато изобщо ни удостоява с вниманието си и се къпе в своята недосегаемост, шантажирайки с хипотезата колко “страшно може да стане”, ако някой му потърси сметка.

Тази нова версия, че в сараите Лидера се бил разминал на косъм от смъртта, не е нищо друго, освен персонализиран вариант на дългогодишната мелодрама с благодарното вайкане, според което сме се разминали на косъм от гражданската война благодарение на господин Доган. А зад всичко отново прозират “службите”, които викат “дръжте службите” .

Борба и единство на противоположностите се води по стара комунистическа традиция. Важното е джумбуш да става, патаклама да има, революцийка да къкри, за да има хляб за “службите” над това котле над огъня.

Не е ли време, все пак на това да се сложи край? Стига сме живели в страх от това колко страшно можело да стане. Явно от така антидемократично подкованите поданици в империйката на Доган не може да се очаква въстание. Някой трябва да се осмели да постави националния и държавния интерес над шантажа му. Защото става дума за самата демокрация в България, която човек като Доган държи на мушка и някой ден ще има нахалството да ни съобщи, че сме се самоубили като едни “мъжки секретарки”, създадени да го обслужваме. Без право на обжалване – само на закъсняло самоожалване.

Share on Facebook

Discussion

24 коментара for “На мушката на Доган е “самоубийството” на демокрацията ни”

  1. браво, чудесна статия.

    Posted by D. D. | февруари 26, 2010, 10:52
  2. Като се има предвид, че като обикновени хора, ние не можем да влияем върху личността на г-н Ахмед Доган, време беше да му се присмеем защото той, в крайна сметка, винаги това е заслужавал, колкото и зловеща роля да е имал в нашата най-съвременна история. Не знам за журналистите, но съм чувала около себе си достатъчно мнения как “Доган е най- умният/хитрият/ далновидният политик в България”. Винаги съм смятала, че, в която и да е европейска държава, г-н Доган щеше да е толкова далеч от политиката, колкото някой майстор на банички в Рудозем, например. Така че – време е да се посмеем на г-н Доган, това е някакво начало към осъзнаването на гражданите за това кои качества са стойностни и кои не.

    Posted by Elisaveta Belobradova | февруари 26, 2010, 11:10
  3. Подобрихте собствения си рекорд с присъда от всичко четири думи
    :—–“с а м о н а !!!! з а к ъ с н я л о с а м о о ж а л в а н е!”
    Но то приляга на “евразийския Александърр Сергеевич Г.”,чийто герои не са прекрасни като картините от “Кавказкия пленнек” на А.С.Пушкин,а тъкмо наопаки: диви,прости и бедни,като излишни духове пияни от кахетиннско вино,което …/казват обичал и Йосиф Висарионович!/:
    -“Не няма ги,не стават чудеса!
    Молби и хули секват възмутени.
    Под тези мрачни,бурни небеса
    и бог и ад….преследват {българския}б.м…. клетник сдружени!!”

    Posted by Kардинал Ришельо | февруари 26, 2010, 11:14
  4. За съжаление този “някой” започна да пресмята едни 500 000 глас,които ще са му добре дошли на президентските избори.

    Posted by PITROP | февруари 26, 2010, 12:00
  5. Преди 20г.Партията-Държава се готвеше за пластичните операции на “ПРЕХОДА”,(разбирай – “Перестройката”).Раздаваха се куфарчета за “нашите хора”,които трябваше да формират скелета на “нашата” пазарна икономика,(разбирай “НЕП”).Формираха се и новосъздадените политически партии,призвани да изнесат представлението,наречено “Демократичен преход”.Съответно сред тях гъмжеше от “наши” хора,гарантиращи спазването на сценария.Така се започна.Но както става обикновено,по социалистически,”каква я мислехме,тя каква стана”.Сценарият с напъни и клизми криво ляво пъплеше,израждайки се в нещо уродливо и мутроподобно,което започна да се зъби и ръмжи както на сценаристите така и на цялата разпадаща се държава.Последва Виденовден и след това нещата тръгнаха съвсем различно от останалите в 80-те мечти за перестройка на “Партията-Държава”.Светът вече беше друг.Оттогава минаха години,много от лицата и мутрите на “ПРЕХОДА” вече ги няма,но някои от тях успяха да оцелеят,било с цената на мимикрията,било мутирайки в друго политико-икономическо измерение. И сред тези динозаври на прехода изпъква фигурата на Тюркменбаши!Бащицата!Вожда и Ръководителя!Наместника на Аллах и Единствен Гарант за Националното Съгласие!Негово Величество Меди Доганов.Пардон! Ахмед Демир Доган I.
    Преди доста години прочетох следното:
    “За да разберете силите и законите,които движат и определят поведението на политиците в Зоната на влияние на бившата съветска империя,трябва да ги възприемате като един вид гангстери,а политическите процеси като борби между престъпни групировки.Има битки между тях,последвани от внезапно прегрупиране с цел да се прегриза гърлото на някого и отново разпадане на враждуващи глутници,ръководени единствено от ЛИЧНИЯТ СИ ИНТЕРЕС.”

    Posted by Kostadin | февруари 26, 2010, 12:07
  6. Статията е в десетката!
    Бих спрял дотук с коментара си ако не ми беше отдавна направило впечатление, че самият ББ е квинтесенция на споменатите от Иво Инджев “борба и единство на противоположностите” Което си е направо едно раздвоение на личността, когато става въпрос за отделен човек. А това вече е диагноза а не констатация.
    Инак, стрелците в резервата на демокрацията ни, за съжаление, не са един и двама. Отстрелват, разкрачват, подгряват ракийката. Въобще салтанатите им вървят заедно с мурафетите баш майсторът на които обаче е Доган. Докато този ефенди не го станат на господин Никой, дълго време още над ловните полета на българската политика ще се носи не вятърът на промените а уханието на тюрлю-гювеча забъркан ни от авджийският табор (дружина).

    Posted by Борис Танушев | февруари 26, 2010, 12:09
  7. “…как от детската градина ( цитирам точно) е бил следен от службите, защото те вече знаели, благодарение на излъчването му, че щял да става лидер. ”
    Еййй, голяма работа са тия служби, въй, въй, въй :))))))))))))). Следващата версия ще е, че умишлено са го създали в резултат на многогодишен стремеж за равенство и братство. 🙂

    Posted by Д | февруари 26, 2010, 13:33
  8. Троянският кон на Съветската-Руска република в България влезе с война в Царство България и никой не може да го изгони от тяхната република в България, защото обратният път на Троянският кон е блокиран, за сега успешно от Конституцията на република България и от всемогъщата паралелна власт на КГБ-ДС Октопода.Дошло е времето на Българската нация да събори мирно стената (на съветското-руско робство в Царство България ЕС).Пътя на Българската свобода и справедливост ни е завещан от Българската Търновска Конституция.

    Posted by Българския орел | февруари 26, 2010, 14:16
  9. Bravo na elisaveta.

    Kak moje edin nahalen moshenik da e nai-golemia politik.

    Kakvo e napravil toi za BG?

    Kakvi sa tezi bolni mozaci koito oceniavat edin moshenik kato nai-golemia politik.

    Toia samo v BG moje da e tova koeto e.
    Drugade shteshe samo da e bogat moshenik s niakolko prisadi.

    Posted by doko | февруари 26, 2010, 15:55
  10. Доган не е нищо повече от един тъп, алкохолизиран, арогантен и алчен простак. С други думи – боклук. Тези, които твърдят, че бил гениален, велик и прочие измишльотини, имат явен проблем с комплекса за малоценност.

    Posted by Dian Lane | февруари 26, 2010, 16:46
  11. Към Българския орел:
    Ако завещанията не зависеха от степента на еволюциионната държавна зрялост на “невъзможното могъщо славянско море”,а от номиналния термин за завареното положение на Бълканите,когато турците дебаркират при Цимпе -не случайно добавям – такъв термин и и за нашиа Първи консул като “закъсняла еманация на Истинския и неговия Цецо” тогава..
    Но,винаги е било невъзможно дори в ханските и християнски държавни НАШИ формации,които са възникнали преди строгия свещен ред на Романовци:
    Петър,Елисавета и Катерина “ведно” с другите щах-задета….
    Дори в просмукали се издания на “Партиздат” въз основа на желязна
    бибиографска литуратура,личи защо Александър II(специално Екатерина много е пазела баща му от парижките волности и от Волтер
    !!!)е… ощетил своите мужици и заплащайки с живота си е преглътнал УКОРА за трасирания път…
    Туземната и балканска псевдо аристокрация не е залог за успешни царства,ако системно е изтребвана от баязидовци….
    За одеския хъш,Браила,Букурещ е ясно,-без Котел!!!”но защо и делата на един Елцин,не бяха основание за усърдно учение в Петербург,а не само за това на “декабристи”,терористи и др….
    С това дете чудо, въй-то на Д-то,ще й такова мамата на България,в т.ч. и на партийната “Утроба”…лаборатория…
    при положение,че тъкмо на движението им най-би подобавало,да са полезни за благоденствие на своята държава с евразийски цели…и по-далеч от македонизма….
    Статията плаче за още страст!!!но не от мектеерта,а от родолюбиви ГРАЖДАНИ с различна верска и етническа принадлежност….

    Posted by Kардинал Ришельо | февруари 26, 2010, 16:56
  12. Ще си послужа с думи на Христо Ботев:”Българският народ се намира под натиска на едно несносно и безчовечно иго, което не му позволява да се развие нито в умствено, нито в нравствено, нито в материално отношение.” Резултатите от вековното робство ни докараха до там да не можем да се ориентираме в обстановката и да се поддаваме на всякакви внушения и заплахи, било от Доган, било от Русия.

    Posted by Рада | февруари 26, 2010, 17:24
  13. Г-н Инджев, поклон! Удоволствие е за мислещите хора в България да четат статиите Ви. А ето какво разбрах аз – в българските медии няма място за честни, отговорни и принципни журналисти, отстояващи собственото си достойнство. Благодаря Ви, че Ви има!

    Posted by възхитена | февруари 26, 2010, 17:56
  14. Уважаеми Г-да,
    май дойде времето тези които опоскаха народ и държава да заличат по всякакъв начин следите си, да си разчистят сметките окончателно със себеподобните си и да си осигурят “държавност”, контрол над всички, милиционерщина и живот близък до татовото време. Ред и законност осигуряваща спокойствие, безнаказаност и недосегаемост на държавните бандити, пардон, управници и техните кръгове.

    Posted by Тих глас | февруари 26, 2010, 18:35
  15. otnovo gledame seriala prehvarliane na kapitalite koito balgarskia narod (vklu4itelno i electorata na Dogan) triabva da plati. Spomnete si koi e Dogan predi 1989. Spomnete si kak izleze na 4elo na Turskoto malcinstvo i kakvi zada4i izpalniavashe. Spomnete si kolko finasovi shandali prez 90te biaha svarzani s partiata na Dogan. Spomnete si varazkata Tren4ev-Dogan. Na niakoi mu e nujno da go napravi otnovo geroi ili da sloji krai na Li4nostta koiato e nai-vinovna za ikonomi4eskoto zarobvane na celia Bulgarski narod. Pomislete si mojeshe li Dogan da izpre tolkova pari bez aktivnata podkrepa na saotvetnite slujbi na koito beshe slujitel.

    Posted by Alex Angell | февруари 26, 2010, 19:45
  16. Факт е,че нито Кабил нито Етем камо ли пък Доган отговарят за нещо до този моментл

    Posted by телец | февруари 26, 2010, 19:49
  17. Според мен Ахмед Доган, воден от нормалната инертност на презадоволяващ се бивш бедняк, допусна важна стратегическа грешка. Турският етнос в България няма такава численост, поне засега, че да поеме управлението на средата. Така че ролята на балансьор беше реалното и донесе на ДПС почти непрекъснато, безотговорно участие в управлението на страната. На Доган – разпределението на порциите зад кулисите (на сцената – плашещият политик-интригант с похвати и лексика от кралските дворове в късното средновековие). И линията на развитие на ДПС беше ясна – колкото повече места в парламента, толкова по-як балансьор. И тук, според мен, е важната тактическа грешка. Доган черпи електорат от райони, както се изразяват химиците, с обърнати фази – докато средно за страната българите (все още) значително доминират над турците, в тези райони е обратно. Който е ходил преди години в Разград или окръга или в Кърджали или в окръга, ще си спомни, че не знаеш ли турски, можеш да си умреш от глад и да обикаляш само пеш. В тези области има не толкова етническо напрежение, колкото противопоставяне на начини на живот, навици, тертипи и т.н. И българите винаги са се чувствали подтиснати от доминацията на турците в тези важни, ежедневни неща. И беше съвсем ясно, че колкото повече ДПС монополизира турското управление там, толкова повече провокира българите от тези райони да се обединят. Вече е ясно, че лидерите на една много особена партия, вече със значително присъствие в Парламента, се възпозваха от това, мобилизираха този електорат и изритаха Доган от сладката балансьорска позиция точно когато той беше стигнал апогея на събиране на гласове (не коментирам средствата). Разбира се, КГБ-ейското ченге се усети и почна да пуска плявата, че партията му не е етническа, но много късно. Балансьорското място бе загубено за дълго, най-вероятно завинаги. Никак не изключвам по този начин истинските господари на Ахмед да са си осигурили т.н. суперпозиция в балансирането.
    И сега, изключително интересният момент – как да се постигне ефективност от многото, но нищо не значещи в момента гласове за ДПС. И моето мнение по въпроса е: чрез политическа мимикрия. И мисля, че някои симптоми са налице.

    Posted by Georgi Georgiev | февруари 26, 2010, 19:54
  18. Доган осигурява комфорт на ББ в парламента, както и президентското кресло, а получава недосегаемост-това е сделката.

    Posted by Д.Петров | февруари 26, 2010, 20:34
  19. Браво г-н Инджев!
    Имахме нужда от тази статия за Доган и самоубийството на неговият секретар, защото изчезнаха добрите журналисти от екрана. През тези години народа може да си направи преценка, но му трябва подкрепа от интелигентни журналисти, като Вас.
    Благодаря Ви

    Posted by Жана | февруари 26, 2010, 20:59
  20. Най-напред, още една добра статия от Г-на Инджева. Наистина има нужда от такива като него защото има твърде много официални медий дето са на зоб при ДС, бивше и настояще.

    Да допълня само, че “божествеността на Доган” както г-н Инджев се изрази не идва само със сутрешният повей, а тук там се стига и до силови убеждения. Имам братовчед кмет който си подковава района доста добре и всички – българи и цигани са за него на 99.9%. Обаче напоследък идват и му се намесват депесарски активиси от други места и даже му пребиваха циганите и ги принуждаваха да гласуват за ДПС. Гледал съм и интервюта на помаци дето са доста гневни от това, че ако въобще работи ще здрав гърбуч за 350 на месец, а в същото време и те не са слепи и гледайки сараите знаят, че е и от техен гръб.

    И покрай коментара на Д.Петров се сетих как Доган се изцепи на поне две места, точно преди изборите, че контролира тези дето правят законите. И като любител на теорията на конспирацията се запитах, е добре де толкова ли е тъп и не се усеща, че настървява българите да гласуват. Неговата сила е в това, че българите или гласуват слабо или се разпокъсват измежду партийте. Неговите гласове са фиксирана и гарантирана величина.

    Та си рекох тогава, абе има нещо, едва ли е толкова глупав.

    Posted by Бат Илия | февруари 27, 2010, 00:48
  21. Тих глас , какво значи ” дойде времето … осигуряваща спокойствие, безнаказаност и недосегаемост на държавните бандити, пардон, управници и техните кръгове”.

    Че то друго време не е имало от 9 ти септ. 44-та насам.

    Или сте изпаднали в някаква илюзия или ББ ви е стъпил на някой мазол.

    Posted by Бат Илия | февруари 27, 2010, 00:56
  22. така, така, за претопления зелник … медиите били виновни, добре но хайде някой най-накрая да извика че този зелник го претопля БЪЛГАРСКИЯ НАРОД за който гъбарството е национално хоби. Същият този мрънкащ народ дъска по дъска си спретна малка миризлива кочина в която един по един го вкарваха цяла пасмина народни любимции. Кой ли не беше – Гоце, мадритския мошенник, тиквата Бойко, тази народопсихология граничи с диагноза. И така до пълната победа на бахура.

    Posted by преминаващ | февруари 27, 2010, 02:41
  23. Борба и единство на противоположностите се води по стара комунистическа традиция. Важното е джумбуш да става, патаклама да има, революцийка да къкри, за да има хляб за “службите” над това котле над огъня.
    Браво, Иво. По добре и не може да се каже – точно, кратко и ясно.
    Въпроса е кому са нужни такива служби, които искат да подменят нашия скромен и единствен живот, с
    напъхването ни в бездарния им сценарий.

    Posted by Санде | февруари 28, 2010, 13:52
  24. Отдавна е ясно, че царят е гол. Вярно, не на всички, амо чуващите и виждащите го знаеха. Още по-вярно е, че пиедесеталът на който е /беше/ възкачен Доган вече толкова години , освен от неговите съпартийци – оръженосци охотно се подпираше и от многобройната журналистическа гилдия. Като че ли и тя взе дад дава заден ход. Късно, ама пак добре.
    И сега една още по-добра навина: На последните парламентарни избори имаше българо-мохамедански /аз си им викам помашки/ села, в които 30 – 40% гласуваха против ДПС /основно за ГЕРБ/, нещо, което преди 3-4 год. беше немисилимо.
    P.S. Щях да пропусна. Всъщност главният виновник , дал зелника на ДПС, бяха традиционните партии на прехода. Те просто отдадоха, сякаш на заколение огромни части от България, в които Доган се чустваше като феодален владетел. Все още нямам чуството, че са си взели поука от този период.

    Posted by Наивник | февруари 28, 2010, 20:22

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив