Освен Полша, много добър пример е и Гърция. Всмисъл, имат доста голямо лоби чрез своите еврочиновници. Може би и затова не ги е страх сега да се озъбят на Германия, макар да са със силно „изцапани“ гащи. Т.е. наистина от нас си зависи . Със споменаването на Австрия, очертах, че и понякога да си сляп еврофил значи да си си направо българофоб. Вярно, не беше в прав текст:-) Процесите са динамични, но надеждата ми е в обшатата енергийна стратегия. Надявам се, че точно тя ще възпира страни като Австрия да си прокарват небалансирано интересите. Надявам се, че обща ще значи и балансирана. Ще видим.

Стамболов го обвиняват съперниците за туркофил, аз не. Точно защото е намерил баланса и не се превърнал в технократ, го смятам за успешен пример.

За изчерпателният Ви отговор относно енергийната ситуация може да получите от мен само адмирации!

Колкото и странно да ви звучи, но за мен героят на деня Алексей Петров и президентстващият агент Гоце Първанов са напълно идентични обществени типажа, създадени, ръководени и контролирани по абсолютно сходен тертип. Вкупом политици и медии демитологизираха Мутрите и Милиционерите. Без да искат разбичкаха два абсолютно доминиращи образа на българския преход. Ако има неизменно съпътстващи ни контури след 1990 год. , то безспорно са те: двете всесилни свини – широковратните тъпчовци и озлобено гледащите униформени милиционери/полицаи/. Невинно и спокойно вместиха „героя на деня” Алексей Петров, който по примера на класическите борчески традиции се сдобил и със запомнящ се прякор – Трактора/не се уточнява дали е „Беларус” или друго творение за селски труд/.

Знаете ли къде е село Бабинци? А Глогово, а Градежница, а Гложене? Айде град Тетевен всеки знае. Това е детско-географският ареал на Алексей Петров. Според официалните му биографии е роден в махала Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в село Градешница, учил в Глогово, характеризиран от „органите” в Гложене и Тетевен. Ако се разровите методично в мрежата няма да намерите достоверни ориентири. Защо ли?… По няколко причини – на първо място, за да се оплете старателно в гъста мъгла битието на персоната, което доказва, че и в момента секретните дейци са под грижливата опека на „службите”, каквото и да разбираме под това. На второ място – на Алексей Петров е трябвало да се създаде максимално широк вариативен периметър, ако бъде заподозрян в двойна игра, каквато се е опитвал да играе. На трето – да се контролира кариерата и психологическия натюрел на „направеното момче” в екстремални житейски ситуации.

Ако не направихте връзката дотук? Ще помогна. Детството и милият спомен оставят траен отпечатък. Не вярвате?! Прочетете пак стария татко Фройд. Ако е планиран за „верен страж на социалистическите ценности” няма начин да не се оплетат в съответната ситуация за легендиране. Ако в нещо са били професионалисти другарите от ДС, то в изграждането и моделирането на етно-географския профил на момчетата от прехода са безспорни майстори и умели манипулатори.

Село/бивша махала/ Бабинци е изключително красиво кътче в Централния Балкан, близо до Градежница, Глогово и Галата. Част от така наречения „тетевенски помаклък”, т.е. там живеят компактни маси от българо-мохамедани – трудолюбиви, бедни и непрекъснато тероризирани от комунистите. Ама много бедни. Целият им свят се ограничава до къртовски труд от тъмно до тъмно, домашните животни, редките празници, някой и друг местен първенец, допълзял до партиен ръководител на местно или окръжно ниво. Повод за специална гордост е и служителя на милицията, защото той става Власт, включително и пред „другите”, успелите, червените велможи. В затвореното общество на тези селца Милиционер звучи гордо, нзависимо и достолепно.

Родните предели на Гоце пък са радомирските селца Сирищник и Косача, за които столицата е недостижим блян и е заменена от Перник. И в помашния край, и в граовско провинциалният комплекс за недостатъчност е по-силен откъдето и другаде да избереш в България. Тамошните малки селца и градчета са населени от особени етнически малцинства, затворени като общности, в които ценностите са различни от тези на „другите”.

И идва специфичната роля на модератора ДС, която в края на 80-те години подбира от тези общности бъдещите улични герои и нови боевици. Погледнете по-голямата част от тях и географско-биографичният им „анализ”. Трактора е от Бабинци, Крушата от същия помашки пояс на село Кирчево, което до 1971 г. е Помашка Лешница, оттам е и Алчо; братята Маргини – от смолянските села, Младен Михалев – Маджо от Силистра, братята Илиеви от Кюстендил, а от близката Дупница са такива живописни фигури като Иво Карамански, Златистия и братята Галеви/кариерата им повтаря едно към едно тази на Трактора/, от пернишките села и градчета са един куп „герои” като Райко Кръвта и президентския спонсор Людмил Стойков. Те, включително Гоце са израснали сред хлъзгавата общност на граовските цигани – хитри, подли, професионални предатели. Между другото от този край са много правоверни комунисти, начело с „вожда и учителя” Георги Димитров, но той е от друга затворена общност – на местните протестанти. Е, да не забравяме и Богомил Бонев – комунист, генерал, филип-димитровист, демократ, хотелиер и жокей. От Радомир, без извинение.

В тези райони, особено в помаклъка и Граово, с чиста съвест ти резват главата дори за безобидна шега или леко нарушаване чувството за собственост. В друго такова селце един Манчо Панюков методично изкла цялото си семейство, защото в представите му децата и жената му принадлежат. Селцето е Скребатно, откъдето е и една друга персона на прехода – Александър Праматарски, а последните месеци се оказа, че е поселището с най-много агенти на ДС. В тези специфични общности комунистическите служби са работили методично и целенасочено, защото са прозряли /или са им казали/, че има подходящ материал за моделиране, а една от характерните им черти е особеното чувство на лоялност, приятелство, изпълнителност и благодарност, ако бъдат допуснати до Властта и Парите. За Алексей Петров е нещо съвсем естествено да присвои таксиметровата фирма на свой съдружник – просто това е принципа на късното ТКЗС – краде се от общото и краде този, който властва. Това е нещо естествено като поредния донос. Той никога, ама никога няма да се разкае за това – просто си е напълно естествено. В реда на нещата е и за Гоце Президента да крие агентурното си минало – и това е естественото му право да пълзи към върховете на Властта, тръгвайки от схлупените къщици на Сирищник и Косача.

Умело, методично и константно гадничко ДС и водещите им офицери са ги моделирали на основата на специфичните етно-географско-генетичните особености на затворените общества от детството им. Така преходът към тайното, скритото, ограничено от перспективата за властване става естествен и логичен. Осигурява се гордост, независимост, власт, лайф-стайл и липсващото богатство. Ако прочетем внимателно Иван Хаджийски ще открием далечния архетип на тези хора в заселването на черкезите по тези земи. Между другото, помашните села в Тетевенско-Троянския Балкан са се създали покрай обирите на търговските кервани от двата града, населени с предприемчиви и богати люде като първия български милионер Станьо Врабевски. По-новият архетип е този на полуграмотните партизани/селски, бедни и безкрупулни момчета/, слизащи в Големия град. Условно може да го наречем архетипа „Янко”/Тодор Живков/.

Тези момчета обичат и да спортуват. Тракторът е каратист с някакъв колан, а Гоце се изживява като баскетболист и футболист, защото спортът също е елемент от Пътя към властването и владението, фиксира завистливи погледи на очарованата публика. Спортните им прояви ще накарат Надежда Михайлова/настояща Нейнски/ да се отдаде на момчето от тетевенския балкан, а Весела Лечева да стане постоянна компания на Алаброса от Сирищник.

Мотивацията за спорт е същата и при амбицията за наукоподобност. Перманентният стремеж да надмогнат нравствените и интелектуалните си качества ги води неудържимо към „учението”. Агентът Гоце е кадър на Института по история към БАН, а Трактора е доцент и доктор на науките в Пловдивския университет и УНСС. От тези си „научни” позиции обичат да менторстват, наставляват и сочат „правилния път” – „намалете лихвите” или „коригирайте здравната реформа” и „към Русия”. Тук са удивително последователни в родителските съвети: „Учи, за да не работиш.”

След като Държавна сигурност им е осигурила достъп до науката, спорта и политиката вече правят всичко възможно да се харесат – раздават ордени, правят благотворителни Коледи, борят се срещу тероризма, пазят националната сигурност, режат ленти, даряват сирачета и футболни отбори, изпращат олимпийци. В същото време най-обичат ритника в гръб, просто го владеят най-добре, обучени в лепкавите коридори на ДС. Мразят из дъно изказванията по техен адрес от рода на „Прости, селски момчета, а докъде стигнаха” – тогава ритат в гръб озлобено от припомнянето на аналния им период. Презират родното място, родата и приятелите от детинство. Връщат се при тях само като победители или благотворители. Единствената им благодарност е към водещия офицер, който е разкрил скрижалите на тайните служби.

Що се отнася до ценности в щастливия им живот те/Гоце и Трактора/ имат фанатична регидна преданност към Идеята на затвореното, тайното общество, от което са част. Типичната фанатичност на комунистите, доносниците и масоните. Опцията е винаги бинарна: ДС или Сирищник; басейнът Спартак или долината на река Вит; мутренската компания или незабележимо живуркане около животните в двора; ОКЗНИ или БСП. Изборът е недвусмислен и предопределен, ако фанатично спазват правилата на затвореното общество. Биха предали всеки, но не и Обществото. Тайната е някъде дълбоко в аналния детски период на смазващата бедност /обора, нужника на двора, липсата на баня, изтърканата униформа в училище, пренебрежението на тарикатите, скъсаните обувки/. Зубрят, натискат се в Комсомола и спорта, докато са открити от всемогъщите тайни служби, които им предлагат душ за калта. Изкъпване с топла вода и веро. Надмогват битието като стават доносници, барети, офицери под прикритие, , дори научни сътрудници. И Гоце, и Трактора винаги ще знаят, че има някой над житейския им хоризонт – този, който ги е направил, моделирал, проводил по пътечката на успеха. Няма да забравя на другия ден след конгреса на БСП, който избра Първанов за червен шеф първа страница на в. „Труд” с нужника на двора. Някой напомняше на новото геносе – „Виж, откъде те взехме и докъде те докарахме. Не забравяй чий продукт си.” Тайната власт напомни и за турско-циганския генезис по генеалогична допирателна – „Седефчов”, а при Алексей Петров директно са фиксирали селскостта в прякора – Трактора. Впримчени в паяжината на службите вече нямат избор – смело се впускат в житейската клаустрофобия, мнителността, вождизма и жестокостта към по-слабите, които не са удостоени с честта на затвореното общество.

Неизбежно е да не си спомним, че почти всички мутанти на прехода се оказаха „служители на прикритие” в така наречените „съвременни тайни служби” или високопоставени масони. Поли Пантев, Карамански, Косьо Самоковеца, Доктора, Илия Павлов, Г. Илиев – без изключение с карти на сътрудници, а Илия Павлов дори го опяха в православен храм по масонски. Бил някакъв много високопоставен „брат”, като Димитър Калчев или Георги Гергов. Хора, направени от службите, защото ако не убиват или пишат доноси щяха да си останат в аналния период на детството.

Същата житейска хронограма ще открием и в други подобни типажи. Например „демократичния” генерал Атанас Атанасов – турското село Батин/симптоматично на арабски означава „таен, скрит”/, местен прокурор и полицай, докато идва „просветлението” – Генерал, НСС, депутат, шеф, обществен авторитет. Или одеозната фигура на агента Бор – Тошко Тошев. Същата схема и при него – смазваща и лепкава кал в родното търговищко село Дриново, после отказ от родния баща, за да дойде спасителната ръчичка на Държавна сигурност и се стигне до в. „Труд”, пури, картини и манекенки. Нали си спомняте снимката с агента Бор между Косьо Самоковеца и Цеци Красимирова?! Негова представа за принадлежност към преходния естаблишмънт, за отскачането от Дриново към благините на тайното общество. Ами еманацията на Пътя – Богомил Бонев. Просто зашеметително – Радомир, гимназия, семпли момчешки амбиции, алаброс-лимба „тип Гоце”, а после – БКП на 18 год., милиционерско училище, генерал, министър, Нона Йотова, кандидат-президент, Чорни, хотели, Гергов и шеф на Пловдивския панаир. Великият Гетсби от Радомир! Еманацията достигна в оня незабравим ден за българската демокрация, когато Боги и Нона се изтупаха яхнали породисти коне пред Народното събрание. На жълтите павета. Сигурен съм, че дори Иван Костов е бил горд с министъра си в този незабравим миг! Рустикалната мечта да стъпиш на жълтите павета на кон, пред Двореца, пред „Съединението прави силата”! Може да помогна на Андрей Райчев и Ко, че в този ден прехода май приключи наистина. И де юре, и де факто.

Или това незабравимо туловище Мара Капон, произведена от Бабикян в Мисс-Парламент, изръшкала пътя от помаклъка на Чепеларе до Евро-парламента, с кумец от ВПС на БСП, приятелство с изралеския другар на Трактора ген. Дани Ятом, Праматарски и Яне Янев… В крайна сметка сменила за четири години пет партии.

Драги читатели, всъщност ще има ли отърване от матрицата на Гоце и Трактора? На мутантите и „национално-отговорния бизнес”? На ДС и Ложата? На Боги и Наско? На Бор и Архонта? На Мара Мисса и Патрашкова? Струва ми се, че няма да успеем, просто те ни мразят, неистово ни мразят. Ние не сме от тяхното общество, от тяхната ложа или приятелски кръг. Такива като Явор Дачков и двойничката на Йосиф Кобзон Криси Патрашкова съжалиха публично за „проскането” по корем на Трактора – немислимо е „самонаправилите” се от ДС Гоцевци да бъдат унижавани. Не може да се прости това – от леглото на Михайлова/Нейнски до ареста или от Сирищник и Седефчов до коридорите на гадния донос или Президентството, което си е все едно… Ако трябва ще ни бастисат окончателно, за да си останат Те, извървяли пътя от селската миризлива и лепкава кал до обслужващото кимване на строгия офицер, който се грижи за „националната сигурност”.

Абе, що ли ги пиша тези работи? Нали утре пак Боги Бонев ще дойде на кон, а слугинята на Симеон, кадет Рилски Меглена Кунева-Пръмова ще смени Гоце Президента. Алексей ще е репресиран, онеправдан и измъчен. Какво ли сме променили в крайна сметка ?!!! Ако сте стигнали до края на скромното ми писание – не обръщайте внимание – Преходът е приключил, забравете!

П.П. Изпитах проблеми с браузъра, така че този пост може да е излязъл вече веднъж.