Не се смятам за подгонен от него – този велик човек гони вълци и кози, но не може да гони свободни хора, които се отнасят към него с дължимото презрение. Направи ми услуга, като ме стимулира да бъда свободен журналист, вместо да се гърча на един слугински екран и да изпълнявам заповедите на незменяемия началник Ризова да „щадя“ когото и да било.
Напуснах БиТи Ви след декларацията на президента, четена по Би Ти Ви от „а“, до „я“. Липсата на редакторска намеса е сред косвените доказателства за сервилността на началството Люба Ризова, която беше трансмисията на наказатената операция. Напуснах, след като тя ме заплаши с уволнение от името на шефа Парсънс, който пък дори не беше гледал предаването и беше в чужбина, но Ризова ме уведоми, че ми сваля предаването от екран за две седмици – колко удобно за Първанов, точно толкова оставаше до края на предизборната му кампания през октомври 2008 г.! Пък като си дойде шефът ще си „говорим сериозно“ в неговия кабинет и „най – вероятно“ ще бъда уволнен, уведоми ме тя по телефона, след като ден и половина никаква я нямаше да се поинтересува поне от моето мнение за нещо, което предреши с решението си в централните новини да бъде заклеймяван в централните новини. А после, солидарно с другата предана на Първанов медийна съдружничка Венелина Гочева, ми спретнаха очерняща кампания в „24 часа“ и в самата „Би Ти Ви.
Напуснах телевизията под политически натиск, както изрично беше отбелязано в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за парвата на човека и свободата на словото за 2006 г., появил се в България на 6 март 2007 г. На Ризова обаче това й беше малко и продължи да ехидничи, че съм си бил тръгнал сам и не съм уволняван.
Напуснах, но Ризова си е там и днес и продължава да обслужва Първанов. Справка: в централните новини на 12 март т.г. бяха отправени обидни квалификации към колегата Диков , който задавал „кафеджийски въпроси“ към президента – отново Би Ти Ви взе страната на президента срещу един журналист.
Но така ще е, докато между нас няма елементарна солидарност. Да не мислите, че само аз знаех за инструктажа в Би Ти Ви да „внимаваме“ с Първанов, защото от него ни зависи лицензът? Цялата телевизия знаеше. Очаквам някой ден да се появи колега, който да проговори на тази тема. Както се появи такъв вече по отношения на БНР. В своята изповед в блога си Мерим Тенев разказа за цензурата в радиото, както и за президентската машина за контрол, начело със същата Бойко Башлиева, за която съм разказвал и аз преди него.
И знаете ли кой още е потвърдил за президентската цензура или поне за страха от него? Любен Дилов-син като главен редактор на „Новинар“.
На 20 октомври 2006 г., т.е. 10 дни след моето напускане ( и малко след гадничките подхвърляния на Първанов по мой адрес в „24 часа“ за Иво Инджев като „безобиден журналист) Любен Дилов спира отпечатването на броя на вестника, за да свали статията на Иван Бакалов: “ Изборите през Иво Инджев и мощите на св. Георги“. На въпрос на автора, защо маха статията ( в която има защита на моя милост от Първанов), отговорът на главния редактор е кратък и ясен: “ Няма да се карам с президента“.
На процеса пък срещу уволнения за волнодумство офицер от НСО Николай Марков, както самият той свидетелства, прокурорът се изпуснал с репликата “ президентът е бесен“, която предизвикала спонтанния смях на съдийската колегия .
Ето така, уж великият ни президент, отмъстително и дребнаво командва държавата ни, обръщайки особено внимание върху това никой, който му се репчи, дане остане ненаказам ( Марков получава цели 3 години ефективна присъда заради отказа му да прави лицеви опори като наказание за неподченение на началник , протеже на Първанов).
А иначе за безобразията на Тодоров в БНР знаят много хора. Но е важно за тях да проговорят колегите – аз нали съм брат на унижаван от него кандидат за работа, каквото и да кажа, ще бъде изкривено през тази призма.