Просто не мога да се сдържа:
http://dobrudja-news.net/index.php?option=com_content&task=view&id=25440&Itemid=28

Безумието(малоумието)започва да добива застрашителни размери. Както се изразява (приблизително) бойко, би трябвало вече всички да сме щастливи. A може и да сме, но да не го разбираме ???

Чакаме провления в ютуб, за да е зрелището за всички сетива!

Г-н Инджев! Как можахте да го публикувате това! За малко не счупих екрана на компютъра! После се поуспокоих! Прочетох го отново. И някъде там, всред Априлска носталгия и полъх на стиховете от немай къде си се появи тази упадъчна за онези времена фраза „Божията чест“.

Представям си към тези патетични стихове, каква лесно смилаема музика е (изхал)турена, за да може обичаният от всички нас Веско отново да заплени нашите сърца и да ни поведе за ръка, както го е казал преди години един български поет, към светлият космичен блян, по комсомолски очертан!

Не забравяйте олиото! Прокарва!..
http://brod.im/i/attachments/1/1264061393543400_large.jpg

И аз не мога да се сдържа – строфата за люлката веднага ми напомни едно много известно и много адекватно за ситуацията стихотворение на Ботев. И си зададох въпроса дали някои хора не ни люлеят в люлката на посредствеността си. А медиите, дали и те не ни люлеят в робската люлка по подобен начин?

ЕЛЕГИЯ

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана – рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Боне Крайннеца впрегна Белчо и Сивушка, и пак заваляха щури ордени и медали,та цяла неделя!

Не съм познавач,даже и любител на поезията,но съм чувал,че Евтим Евтимов е бил талантлив.Но след последните му две изпълнения като автор,мисля си,че известността му е благодарение на разни „Черноризци храбри“.Ако ли пък наистина е бил на някакъв реален престол,трябва да знае,че вече е под него.
А за Маринов и Т.Русев ще кажа само-те си правят халтура и трагикомедията идва от текстописеца.

От сайта, любезно предоставен от Гаус, научих, че Таня Турунен е обучавана от българин. Знаех си аз, че има някаква българска жилка у това момиче.

Разбира се, в сравнение с Веско Маринов, Таря е като сукалче пред добре охранена крава. Какво произношение, какъв музикален изказ! Осанна, осанна (нали сме в Рим). Целият народ се весели и пее „Златна добруджа е в моето сърце“.

Е какво пък, нека да бъда обективен, песничката е добра, добър джингъл. Е, няма да ме накара да си купя „Златна Добруджа“, но пък определено е по-добра от „Имам си гадже, гадже, гадже“ и от „100 мерцедеса“.

Боже,боже какво би казал безподобният калоферец с чаша „тежко,тежко вино дайте!“…за въздържателната „Градинка“ след „белетристични дарби“ от годишните изпити на Шуменското, Дивдядовско /Ченгелско/и т.н. училища 1846 – т.е. 30 години преди Волов и Бенковски,когато
„т а т а р и“ отвличали „Изгубна Станка“,“Злочеста Кръстинка“,
докато в своя рев онзи „плачльо“ Русо ковал гилотината на Френската революция,а беловласият Антим I натиска Марко Балабанов и Драган Цанков,да съчетават умело блясъка на френската щкола с фенерската ловкост в политическите
ходове…
Отбележете,1846,т.е. 10-11 години преди В.Априлов и н,ам колко си преди П.Берон, а ф е д е р с ъ н с ъ з / турското извинявайте,по спомени на д-р Еврев, за разговор на Левски с Али Чауш, април 1937,в-к „Мир“/

Kлавдий, като спомена за Боне Крайннеца, та се размислих. Боне Крайннеца, който е бил сетен сиромах, подложен на капиталистическа и монархо-фашистка експлоатация, все пак е имал една крава и един вол. А днешните негови наследници искат от една крава мляко с което да въртят бизнес. С две думи – българският народ е оскотял тотално от комунистическите идеи които дрънчат в празната му глава и освен за сиромахмилство и русофилство, други мисли не го спохождат.

Абе скоро дали няма да наградят Веско Маринов с орден „Стара Планина“ за неоценимите му заслуги към партиите (две: БСП и ГЕРБ)? Требе да го наградят. За Е.Евтимов съм сигурен, че вече е награден от партийния си другар Гоце Първанов, та за него съм спокоен, че няма да бъде подминат. Но за Веско май требе подписка да учредим: немедлено да му се даде орден „Стара планина“ за огромни духовни заслуги не само пред една управляваща партия, ами пред цели две управляващи партии – което си е същински нравствен подвиг по моето скромно мнение!

Нека се включа и аз във вълната на VM style:
На Тракториста
Текст:
Музика: Търси се
Изпълнява:Веско Маринов (то се знае)

1.Сутрин ,рано в зори
Трактора той пали
И несгодите дори
Ще забрави ,мале…

Припев: Ори ,ори ,ори,ори
Земята плодородна!
Недей,не позори
Заръката народна !
2.Нека житото да зрее,
И жътварките да пеят
Десницата да стисна аз
На Тракториста –без отказ!
Припев: …..

Към Клавдий:
Позволявавам си, с Ваше резрешение, една много малка и същевременно много голяма смислова поправка – МЯСТОТО НА ЗАПЕТАЯТА при великия Ботев е другаде т.е. оригиналът изглажда така:
„Тежко, тежко, вино дайте!“
С това Ботев подчертава тежестта на положението, хала на народа, а не на виното.

Зрелищата за народа са осигурени (с помощта на полицията), хлябът е възпят и остава само да се осигури за всички,за да станем Рим на Балканите!

Към ringup:

3. В нашата Родина мила
с царевицата прогнила
ни снабдиха ‘мириканците
кат невриемето поганците

припив (нов):

Яхвай тъз ридосиялка
върху нивата си малка

Не разбирам защо се излива толкова много злоба върху две напълно позитивни песни. Мен много повече ме дразни гангстерския рап, сатанинския метъл и перхидролената чалга. Е, и Веселин Маринов не ми харесва. Но просто няма как да ме дразни – поне пее позитивно за добри неща.

Явно народните вкусове са различни. Явно хората тук обичат да се радват на насилие, нещастие, престъпления… То затова и по новините все криминални хроники има – това го интересува народа…

Не си спомням дали този коментар вече не съм го предлагал, затова ако се появи два пъти, моля за извинение.
Към Сотиров (& Клавдий):
Като си помисля само, че като дете страдах и аз, покрай таланта на Елин Пелин, за сетния сиромах (по пред 9-то септемврийските стандарти) Боне Крайненеца, който си го представях едва ли не сам впрегнат в ралото. Запознах се обаче във Франция със снахата на внука му и от нея разбрах, че синът на Боне е бил от щедро по-щедро възнаграден за „мъката“ на тейко си. Бил е един от шефовете на митниците в България по живково време. В момента правнучката на Боне, заедно с майка си живее в Америка.
Никога не съм съжалявал за детската си чувствителност и наивност, но вече като възрастен, подобни истории с развитие, като горната, ми оставят привкуса на прекараност, на огорченост от спестената истина, на разочарование от експлоатиране на известността. В това последно отношение, песньовката за хляба е типична, но едновременно с това е и гавра, защото върху тема извлечена от минали идеогеми, свързана обаче за повечето от нас с чистотата на детството ни, се изхрачва с чалгаджийски патос върху спомени, които не са били до този момент подчинени на слугинажа на политическата ни халтура.

А, не! Чакайте малко! Трябва да се напише песен и за енергийните проекти! Трябва да сме в крак с времето!

Тръби на юг
тръби на север
Тръби във моето сърце
В любов и вечна дружба
ще ни свързват те за векове….

Може да се получи мегахит. Рецептата за успеха е вече изпробвана – мегапоет + мегакомпозитор + мегапродуцент + мегасиликон = много €

Аз съм на 70 години и помня времената, когато събранията от всякакъв род завършваха с безкрайни скандирания „Сталин, Сталин“ и „Червенков, Червенков“.Когато геният на всички времена и народи умря през март 1953 г. стоях /заедно с всичките си съученици/ на почетна стража пред портрета на мустакатия вожд, хоставен в класната ни стая. Идиотщините на периода на комунистическото управление в България нямаха брой. Макара посткомунистическия период у нас има много несъвършенства, то поне си мислехме, че безумията на онова време са си отишли. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Химните на МВР и на добруджанската реколта показват, че простотията е вечна. Римляните са казвали „Vita brevis,ars longa“. За жалост не знам как е простотия на латински/може би „simplicitas“ ?/. Инак бих трансформирал горната сентенция.Жалка история.

Тази песновка няма претенции нито за ГРАМИ , нито да се явява на Евровизия. Собственикът на Савимекс си я поръчва, за да му се харчи хляба. Толкова. Сметнал, че Веселин Маринов е достатъчно популярен, изнася много концерти из страната и песента ще се лее по стадиони и зали. Все на някой ще му хрумне да купи хляб „Златна Добруджа“. Няма лоша реклама

Господи, слез и си прибери вересиите…