// Русия демонтира СССР – да го направим и ние тук!

В БЕСЕДКАТА

Русия демонтира СССР – да го направим и ние тук!

Като автор на многобройни статии по темата и като член на Инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София ( позволете едно шеговито съкращение на термина “Демонтиране Паметника на Съветската Армия” – ДПС…а?), публикувам юридическа основа за размисъл. До момента в глобалната мрежа отсъстваше документална следа за наличието на договора на български език. С частичното оповестяване на неговите клаузи, които имат отношение към въпроса, се надявам поне частично да компенсиран тази информационна дискриминация.

Договор за приятелски отношения и сътрудничество между република България и Руската федерация

( ратифициран със закон на Народното събрание от 03.11.1993 г., публикуван в “Държавен вестник” бр. 102 от 1992 г. Обнародван в “Държавен вестник” бр. 42 от 1993 г. В сила от 1.04.1993 г.)

Република България и руската федерация ( наричани по-нататък “договарящи се страни”),
основавайки се на традициите на приятелските отношения между народите на двете държави и на положителния опит на тяхното сътрудничество,
отчитайки дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света,
ръководейки се от общоприетите принципи и норми на международното право, преди всичко от устава на Организацията на обединените нации,
потвърждавайки своята привързаност към задълженията, поети от тях в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в съвета на Европа ( ОСССЕ),
признавайки необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения,
убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи,
водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа,
се договориха следното:

Член 1

Република България и Руската федерация ще развиват своите отношения в дух на приятелство, доверие и взаимно уважение.
Договарящите се страни ще се ръководят последователно от принципите на суверенното равенство, неупотреба на сила или заплаха със сила, нерушимост на границите, териториалната цялост, ненамеса във вътрешните работи, зачитане правата на човека и основните свободи, равноправие и правото на народите да се разпореждат със своята съдба, добросъвестно изпълнение на задълженията, добросъседство, партньорство и сътрудничество.
Договарящите се страни ще съблюдават принципа на свободен избор от всички държави на пътя на своето политическо, икономическо и културно развитие в съответствие с волята на техните народи, изразена в резултат на свободни и справедливи избори.

член 14

Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани в Русия ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.

Член 17

Настоящият договор подлежи на ратификация и влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи.
Настоящият договор се сключва за срок от 10 години.
Неговото действие се продължава автоматично за всеки следващ петгодишен период, ако никоя от договарящите се страни не заяви в писмена форма своето намерение да го денонсира най-късно една година преди изтичането на съответния срок на действие.

Съставен в София на 4 август 1992 г. в два екземпляра, всеки на български и на руски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За Република България За Руската федерация

Желю Желев Борис Елцин

Президент на руската федерация
Президент на Република България

И така, ето го! Ето го нещото, с което ни плашеха през годините – нямали сме право да “посягаме” на паметника, защото той бил защитен от международна спогодба! Твърде много български патриоти, възмутени от очевидната лъжовност на съветската символика, която няма нищо общо с гибелта на съветски воини в България ( каквито няма) се хванаха на тази лъжа, примираха се и се обезкуражиха, което и е била целта на манипулацията. Тя пожертва петолъчката над Партийния дом, но успя да се пребори да оцелее многократно по-крещящият комунистически символ от цимент и чугун в гигантски размери спрямо всичко подобно наоколо, за да ни напомня нашата безпомощност пред (уж) бившите ни господари. С една основна цел: продължаващо подчинение и унижение на българския народ.

Не е нужно човек да е юрист, за да забележи, че по силата на този договор България е в пълното си право да променя “мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите”, упоменати в член 14 и според който България дължи на Русия само консултации по въпроса. Русия пък, ако не е съгласна, няма право да заплашва със сила по никакъв повод – поела е такъв ангажимент в договора.

На българско намерение за демонтиране на паметника със сигурност ще бъде възразено с твърдение, че той попада в категорията “ценност, свързана с историята и културата на Русия” ( на Русия, а не на СССР?!). В такъв случай от Русия и от говорителите на нейните интереси в България, ако тя продължава да припознава като такива защитниците на сталинизма и неговата символика, ще трябва да бъде поискано да обяснят как един паметник на несъществуващи жертви има право на съществуване при очевидния факт, че той увековечава единствено пожертваната пред комунистическата диктатура българска свобода. Защото иначе няма как да бранят правото на болшевишкия знак да вирее в центъра на българската столица като “военно гробище” . За такова, с цялата условност на легитимността на погребението (заради факта, че отново не става дума за загинали в България хора), може да претендира някоя костница, но не и въпросният монумент в сърцето на българската столица.

До костници и до военни гробища едва ли някой ще претендира да бъде ограничаван достъпът- още по-малко пък до руски костници и гробове. Че други има ли? Съветски няма как да има, защото тук не са водени боеве, тъй като България е единствената държава в Европа, посрещнала миролюбиво съветската армия на своя територия. Но въпреки това е не само окупирана, но и наказана с комунизъм наравно с държавите, които са се съпротивявали на съветската армия. Наказана е за десетилетия напред и точно това олицетворява символът с вдигнатия автомат.

Във всяка държава, където има загинали съветски войници и офицери, а те са милиони по бойните полета на Европа, паметниците на съветската армия са костници и военни гробища. У нас те са само и единствено символи на отхвърлената от живота, международното право и законодателство комунистическа идеология и са построени върху костите на избитите в условията на съветска окупация десетки хиляди българи.

От договора е видно, че България и Русия отчитат “дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света”. Нима тъкмо провалът на комунизма, илюстриран от забраната на КПСС от президента Елцин буквално месеци преди подписването на този документ, не е именно онази промяна, която трябва да се отчете в отношението към монументалната лъжа с паметника? И не следва ли от този факт, че двете страни наистина трябва да “признаят необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения”, като погледнат на съветското натрапничество по нов, включително в правно отношение, начин?

А след като двете страни са “убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи” и са “водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа”, не би ли трябвало да бъде милостиво позволено на българския народ да се отърве от една голяма лъжа, особено арогантна в нейните “съвременни измерения”.

Тук дори не става дума за денонсиране на договора, макар и това да е предвидено като възможност при съответното уведомяване. Тъкмо обратното: той трябва да бъде спазен в частта, която говори за суверенното право на народа да решава съдбата си и която по никакъв начин не накърнява права на друга държава – в случая несъществуващата СССР.

Така че, хайде да спазим договора си с Русия и да демонтираме своя СССР на българската територия така, както те го демонтираха на тяхна!

Share on Facebook

Discussion

23 comments for “Русия демонтира СССР – да го направим и ние тук!”

  1. Който харесва журналиста Иво Инджев като защитник на свободата на словото и правото ни да бъдем информирани, може да гласува за него тук:
    http://humanoftheyear.org/wp-content/plugins/wp-photocontest/viewimg.php?img_id=36&post_id=2491

    Posted by Нина Денева | ноември 27, 2010, 15:10
  2. Виж, сега няма как да не се съглася с г-н Инджев (за разлика от материала за Росатом) и да подкрепя с две ръце идеята му. Предлагам и костите на починалите войници в центъра на София (над хотел “Хемус”) да се препогребат там, където им е мястото – военното гробище.

    Posted by kolev | ноември 27, 2010, 16:01
  3. Драги Колев за идеята на Нина Денева,току що приключи укротен и прозорлив дебат без “курешки”,
    защо България няма повече право при напираща вълна от събития,да бави и остави – дори – яростно торнадо,да издъхне на пясъчния бряг,като отдаде дължимото на просланик Едвин Сугарев и журналиста Иво Инджев.
    За всичко това зове и паметта на Б.Елцин в Русия,а у нас и тази на милионите през 19 и 20 в.в. преминали в други полк!

    Posted by Кардинал Ришельо | ноември 27, 2010, 16:29
  4. Изумявам от комунистическата наглост, която уж случайно се прави на разсеяна и разчита на слабата ни памет. Визирам г-р Колев. Костите в Лозенец не са на руски войници, а на мародери, разстреляни от собствената армия заради криминални престъпления над Българи, защото са петнили званието “руски мундир” и “руски войник”. И са били заровен в обща дупка, без почести, без ковчег и без надписи дори. Така че, абсолютно нелепо е едни такива мародери да бъдат погребани с почести във военно гробище.
    Ако проявяваше толкова загриженост към невнините Български жертви на Съветската инвазия, колкото към техните палачи, можех и да повярвам, че Колев е патриот и Българин. Но към момента изказването му ме кара да го приемам за жалък комунистически предател на България.

    Posted by В. Георгиев | ноември 27, 2010, 19:54
  5. ДА ГО НАПРАВИМ!

    Posted by Спас | ноември 27, 2010, 20:01
  6. Задавал ли си е някой въпроса дали броят на всички партизански и “всякакви съпротивителни” паметни плочи и монументи, с които за съжаление все още е осеяна нещастната ни страна не надвишава действителния брой на шумкарите- мандраджии?
    За мен лично тн преход действително ще завърши едва когато родината ни се изчисти напълно и повсеместно от гадната комунистическа символика!
    И без съмнение от плашилото в Борисовата градина трябва да се започне! И не с измислени демонтажи и премествания в музеи ала Главния МУЛТАК на републиката, наречен още Вежди-златният пъпеш. А като Стената, срината от гнева на осъзналото се племе!

    Posted by Павел Петров Тинков | ноември 27, 2010, 20:51
  7. Г-н премиер,знам че знаете,но това за което са петимни да Ви спретнат,било в мюфтийства,било на граници,или по улици и по площади,НЕ Е защото Ви мислят добро!
    Поискайте спокоен разговор пред народа на България с журналисти,
    които не бързат като пуле пред
    майка си!
    Като политик се налага да бъдете и държавник,чийто качества задължават и над партийния цвят и над ЕНП!
    До Коледа или Нова година,ако трябва можете и да се разберете с Красимир Гергов,когато поизбледнее
    и “лепенката”на вече поизтъркани чалги и шоута,за “да удари навреме” И връщането “В десетката!”

    Posted by Буров | ноември 27, 2010, 21:07
  8. В началото на 90-те години беше подета подобна инициатива за премахването на паметника, даже, ако не се лъжа, такова беше и становището на Столична община. Паметникът беше обречен и само се чакаше съответното разпореждане. Тийнейджърите го бяха намазали целия с боя, бяха извадили плочи от настилката отпред и скачаха по тях със скейтбордове. Комунистите, естествено, ревяха на умряло, но те реваха и за мавзолея, и за паметника на Ленин до магазин Явор, и за петолъчката на Партийния дом. Какво стана, че лека-полека темата заглъхна, бригада комсомолци измиха боята с коресилин, оправиха плочите на настилката и паметникът продължи да си съществува напълно необезпокояван. Това спокойствие за паметника май дойде с новото правителство на Жан Виденов.

    Posted by Ясен Прахов | ноември 27, 2010, 21:55
  9. Не само СССР но и Русия не са имали никакви заслуги към България.Т.н. Освобождение от Турция си е 100% завоевателна война на руския император.Не случайно Стамбулов ги е заклеймил-“проклет да е денят,в който руски ботуш е стъпил в България”.Но аз се съмнявам,че Борисов ще предприеме събаряне на т.н.паметник.Прекалено дипломатичен стана към главата на руската олигархия.

    Posted by Гари Бекет | ноември 28, 2010, 01:41
  10. Минало се не се връща, ами преглъща.”
    “И два вола мечка не плашат.”
    “С времето и сламата и мушмулите зреят.”

    Мъдро племе сте,знайно е,ала нека пак попитам:
    Вие, драги шопки, паметни, злопаметни или безпаметни селяни ли сте, понеже само “селяни” е нещо гранитоглаво като онова чудо насред Софио?

    Прабаба ми Руска, която е била лична мома и е посрещала лично русите братуши в Русе с измити круши, пише в мемоарите си:
    “Гладната мечка и росата лиже.”
    /Забравила е да каже нещо и за слънцето над хоризонта, но то се вижда вече с просто око и от Добруджа.

    * Извинявайте за лошия ми шопски, аз съм широк столичанин.

    Posted by Милчо Празнички | ноември 28, 2010, 10:55
  11. “основавайки се на традициите на приятелските отношения между народите на двете държави и на положителния опит на тяхното сътрудничество,”

    Това, така написано, и през 1993, си лъха на жив комунизъм. За мен е неясно защо Цървула от Веселиново е бил упълномощен да подпише такъв договор.

    Posted by Георги Велев | ноември 28, 2010, 11:31
  12. Колкото и да е тоталитарен сегашният режим в Русия, той не е комунистически, а стремително се връща и се старае да се оприличи с този на имперска Русия. Последната, както вярно отбелязва в коментара си Гари Бекет, по нищо не се отличава с коварството си, с арогантността си и с наглосттз си по отношение на България от последвалия го Сталинизъм. И намесата във вътрешните ни работи понастощем, зависимостта и икономическото проникване, и използването ни като Троянска маша са дело на тази Русия, а не на СССР. Да, може би тази инициатива ще успее, кучето е умряло – Путин и Русия не говорят за комунизъм, но руският натиск спрямо нас се засилва, трябва му чиста писта. Както се съгласиха с демонтажа на паметниците на Брежнев/да, имаше такъв, съвсем близо до този със Шпагина/ и на Ленин, сега ще позволят и този. Паметниците са символика и ако искаме да сложим началото/защото това не е същността на делото/ на едно истинско освобождение на зависимостта ни от Руси, трябва да се освободим от всички тези символи, увековечаващи тази зависимост – Царя Освободител, Александър Невски, Граф Игнатиев, Паренсов, Гурко, Дондуков и т.н и т.н. Който има желание, ще ме разбере.

    Posted by Стоян Дончев | ноември 28, 2010, 11:58
  13. Сега когато г-н Т.ТРайков не си трая,
    а каза що е “Набуко” и има ли той почва в Югоизточна Европа,какво?
    София,неделя,12.55 ч.

    Posted by Кардинал Ришельо | ноември 28, 2010, 14:06
  14. Паметниците на съветската армия са неуместни в България, защото са паметници на една с нищо непредизвикана война, обявена на България от Съветския съюз в момент, когато страната ни е скъсвала с членството си в Тристранния пакт и е излизала от състоянието на война със САЩ и Великобритания. Съветския съюз обаче ни обявява война с единствената цел да ни окупира и наложи и тук болшевишката система, което и стана.За Сталин и сатрапите му нямаше никакво значение, че цар Борис умело отклони всякакъв германски натиск за влизането ни във война срещу СССР и през цялата война поддържахме редовни дипломатически отношения.Окупацията на България стана възможна и със съдействието на българи /генерал Иван Маринов, министър на войната в правителството на К. Муравиев/. Премахването на паметниците на съветската окупация на България с нищо не накърнява достойнството на Русия,чийто държавници декларират, че са се отказали от комунизма. Може би трябва да се помисли /не съм сигурен, че съм прав/за място, където да се съберат такива паметници, пък нека твърдолинейните болшевики им се кланят. Не искам да повтарям Вежди Рашидов, само искам да предотвратя всякакъв вой за рушене, който ще се надигне от ултралявото.Още веднъж казвам, че може и да не съм прав.

    Posted by Борислав | ноември 28, 2010, 15:55
  15. Не само от 11-12 месеца,но още от “веселиновския” дървен философ и най-нови изцепки с “парад от букви” на аналитична мисъл от инкубатори в”Симеоново”и “А О Н С У” инемогваща България чезне в мечешка прегръдка на същата Империя,което повтаряме още от 2007 г.
    Отговарям Ви на въпроса има ли желание!

    Posted by Taлейран | ноември 28, 2010, 16:02
  16. Като допълнение на написаното от мен по-горе искам да приведа един исторически факт във връзка с дълго подготвяната съветска окупация на България. Този факт е финален по отношение на предстоящото нахлуване на 8 септември 1944 г. на съветските войски в страната ни. Още на 5 септември 1944 г., когато Съветския съюз обявява война на България,правителството на К. Муравиев отправя молба до съветското правителство за примирие. От Москва обаче отклоняват молбата за примирие с мотива “българското правителство да си помисли” /един вид “великодушно” ни дават дни за размисъл/. Това се прави с цел подготвяният за 8/9 септември 1944 г. преврат да се съчетае с нахлуването на съветските войски в България на 8 септември 1944 г., без които свалянето на продемократичното правителство на Константин Муравиев не би било възможно.В същото време още на 5 септември 1944 г. посланиците на САЩ и Великобритания в Москва изразяват учудването си пред съветския външен министър Молотов, че СССР обявява война на България, която води преговори за примирие със страните им в Кайро и е излязла от Тристранния пакт.Скоро обаче американският посланик е смъмрен от Рузвелт за демарша си, тъй като целта на американския президент е да си осигури на всяка цена обещаното от СССР в Техеран /1943/ влизане във война срещу Япония /атомната бомба още не е готова/.Това е печалната хроника на събитията, довели да съветската окупация на България и налагането на тоталитарния режим от съветски тип, от който още не можем да се отърсим.

    Posted by Борислав | ноември 28, 2010, 19:21
  17. И още нещо, което пропуснах. Когато на 22 август 1944 г. Стойчо Мошанов пристига в Кайро за водене на преговори със САЩ и Великобритания за прекратяване състоянието на война с България, в същия ден Сталин, узнал за започването на преговорите, дава нареждане на Генералния щаб на Съветската армия да разработи план за война срещу България. За целта маршал Г.К. Жуков е извикан в Москва. Жуков пише за това в няколкото издания на спомените си.

    Posted by Борислав | ноември 28, 2010, 19:29
  18. В стара Загора също има голям паметник на съветската армия,който се освежава за 9.05 от сега управляващите с парите на данъкоплатците.Цялата област е осеяна с грозни произведения на соцреализма носещи имената на кокошкари и обирачи на мандри както и съответните населени места.Местните “антифашисти” ги поддържат с отчаян фанатизъм.Те трябва да се премахнат за да стане нашата Родина по-красива и от Земен Рай.Надявам се това време скоро да дойде,което с красота,почтенност и доброта с всичко пошло,зло и неистинско.

    Posted by Стоян Кадиев | ноември 30, 2010, 12:43
  19. Да се твърди, че руско-турската война от 1878 г е с цел окупация на българските земи е тотално непознаване на историята. Странно защо впоследствие руските войски се изтеглят от България, за разлика от 1944.
    Геополитика е една и съща от времето на Котис насам. Всеки се бори за влияние е ако е възможно – територии.
    Личното ми мнение е, че символиката е нещо различно и е свързана с историческата памет на нацията. Берлинската стена е запазена макар и в малка част, за да напомня за себе си, така както стои и Аушвиц, въпреки че напомня за минало, с което Германия меко казано не може да се гордее, а за Полша е страшно.
    С махането на паметниците няма да спрете нещастните хорица, които считат, че трябва да ги почитат, защото оправдават някаква част от живота им – по-хубава, защото са били млади. Ще ги озлобите, но няма да ги промените. Младите хора не знаят какви са тези паметници, така както не знаят какъв е и този до парламента. След още 20 години времето между 1944 и 1989 година ще има ореола на годините до 1944, ама нейсе. Стига с тази национална комплексарщина.
    А за този, който приравнява паметника на Цар Освободител с този на Съветската армия… или пък Граф Игнатиев. Имате ли някаква представа за ролята им при изработването на Сан-стефанския мирен договор, чиято дата и досега е наш национален празник.. а може би и него трябва да сменим.

    Posted by ФЕН | ноември 30, 2010, 14:18
  20. Към ФЕН:

    Съгласен съм с Вас – хайде и ние да запазим, “макар и малка част” от съветския паметник, както е запазена “макар и малка част” от Берлинската стена.

    А за граф Игнатиев…просто недейте. Май не знаете какво пишете…

    Като посланик в Цариград той води люта битка СРЕЩУ независимостта на българската екзархия, за да не се изплъзнат българите от руски контрол по линия на православната църква. Симеон Радове описва тази драма подробно. Всъщност победата на възрожденските българи за признаването на църковната независимост е победа срещу волята наРусия. Султанът решава да подкрепи българите и застава на тяхна страна именно защото разбира, че така отслабва руското влияние върху тях.

    Куриозното до первезност е, че Санстефанска България, за която Русия е била наясно като утопия( но съзнателно я “дарява” на хартия с цел после да я ползва за разменн монета с дърлянето с европейските държави – както и става на Бепрлинския конгрес), определя границите на предполагаемата българска държава именно в рамките на териториите, в които българската църква е получила своята автономност ( със султански ферман) ВЪПРЕКИ руската съпротива…

    Изобщо войната на Русия срещу Турция е акт, санкциониран от тогавашните велики сили. Впечатлени от Априлското въстание и страданията на българите, те поставят ултиматум на Турция да даде свободи на българите, а Русия само го изпълнява ( разбира се , давайки жертви, за което заслужава благодарнст, но не и вечно раболепие).

    В историята има много примери на чужди държави, помогнали за националнотата независимост на народите ( Италия е много близо до нашия случай, защото Гарибалди получава мощна военна подкрепа от френския Наполеон Трети срещу австрийците и така се ражда съвременна Италия). Но няма аналог на държава, в която местният патротизъм да се мери през любовта към чужда държава, какъвто е нашият, налаган систематично повече от век, “особен случай”. Но и това можеше да мине просто за странност,ако не се експлоатираше безогледно за налагане на руското влияние, което няма как да бъде ориентир за една държава с претенции да бъде модерна и европейска.

    Posted by Иво Инджев | ноември 30, 2010, 16:45
  21. Блестящият Ви коментар, г-н Инджев, само потвърждава нещо, което отдавна си мислех: днешна Русия е вариант (дори по-страшен)на СССР.

    Posted by meri | декември 1, 2010, 01:09
  22. “…
    НЕ ОСКВЕРНЯВАЙ ИСТИНАТА, КОЯТО ВСЕ ПАК Я ИМА!!
    ПРЕДАТЕЛ КАТО ТЕБ Е ЗА РАЗСТРЕЛ,ПО Сталински…Замълчи Изрод

    Posted by Къчо Карамасуров | ноември 13, 2017, 06:16
  23. Към Къчо Карамасуров
    lionhard@abv.bg
    212.5.158.191

    Това не е отговор от моя страна на поредната истерия ( гарнирана с гнусни цинизми, които спестявам на публиката), а регистриране на поредната заплаха- в случай, че има кой да реагира в тази държава.

    Posted by Иво Инджев | ноември 13, 2017, 09:27

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив