Разбираемо, защо министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е (почти) незаменим на поста си от гледна точка на премиера Борисов- и по партийна, и по “силова” линия. Защо обаче също така, при рекордно производство на гафове и негативна енергия в “ресора” , същото толкова неуязвим се оказва министърът на културата Вежди Рашидов?
Убеден ли е в целесъобразността на жертвоприношението, Бойко Борисов няма проблем да “резне главата” на когото и да било от обкръжението си. Външният министър, земеделският, цели двама на здравеопазването и дори един без портфейл ( но голям личен приятел) бяха положени на дръвника в името на въпросната целесъобразност. На майсторът на малката пластика Рашидов се оказа по-голяма работа от тях. Безценен е направо за Борисов.
Интересното е, че премиерът беше принуден да признае очевидното, че венецианският скандал, свързан с името на Рашидов, го е накарал да съжалява – в смисъл, Борисов съжалява, че скандалът го има и че Рашидов е натоварил 40 души на борда на самолет да празнуват един съмнителен културен феномен, дело на една българка със съмнително поведение и с несъмнен български произход ( макар и изглежда да е презиран от нея). Но и това не се оказа достатъчно за премиера да върне творческата свобода на скулптора да си прави каквото иска с глината и бронза, но да не забърква скандали в културата.
Резултат е, че от Рашидов се оформя един малък Борисов – реже глави на подчинени, за да запази своята. След заместника му Димитър Делериев, днес от поста си отива и директорът на Националния филмов център Александър Донев. Не че двамата не са дали повод, но ако някой наистина е виновен за натрупващия се гняв сред т.н. “културни дейци”, то това е най-вече “културният” министър. Именно той е най-бушонираният в очите на театрали, музиканти, филмови дейци. Но гърми бушони около себе си.
Всички знаем неизречената истина: Рашидов е ценен за Борисов като знак навън, че български турчин участва в неговия кабинет, а във вътрешен план го използва като доказателство пред българите, че се противопоставя на Ахмед Доган. Защото е знайна омразата между двамата и по този начин премиерът въздига Рашидов в ранг на алтернатива на най-безалтернативния политик в България от 20 години насам.
Честно казано, разбирам Борисов. Той “използва намалението” както се казва. Но изобщо не мога да проумея какво кара един творец да позволява да бъде употребяван и с управленската си неадекватност да трупа черни краски върху своето име, което е извайвал с десетилетия ( е, с някои запомнящи се зацапвания покрай Мултигруп и схватката му с униформен представител на властта пред софийското кметство…).
А може би не е много чудно и има връзка между странностите на културата и скулптурата? Справка: нашата търпимост към монументалните абсурди, олицетворявана от липсата на чувствителност към паметника на лъжата с вдигнатия автомат над София и надписа под него, според който комунизмът ни е донесъл свобода чрез чужда окупация и места диктатура.
Демонтиране "Паметника" на окупаторската съветска армия в София
За главния мултак ли говорим? Абе странна работа си е . http://www.youtube.com/watch?v=FTt1MyXCfzs&feature=player_embedded#!
На връх Коледа и преди Нова година
сакралните шенгенски дати около тръбният зов на вътрешни министри
на Германия и Франция,са март и септември 2011 г.
Освен самия премиер и министър Н.Младенов,призовах чрез блога на посланик Е.Сугарев дипломатически
и консулски представтелства на ЕС,в София,да вземат под внимание
обстоятелството,че има такива,
в т.ч. и до 33-те,които не са застрашили или п о д к о п а л и международния авторитет на страната,според Решението на МС.
В нашия случай,освен,че клетвата за вярност към държавата България,
е пожизнена и вечна,такъв е и вечният архив,но не и „цветен“ на МВнР.
Точно в блога на Иво Инджев,в края
на м.г. бе споменат термина „връх на иглата“ и цветна „б р е м е н н а“ 2010-2011 г.
Нека да не „чукаме още орехи“ г-н премиер,както около злополучна
„бременност“ в Горна Орюховица,
която тресе държавата,така и зорлем да не вихрим танц на циррите и фактите.
Повече от половин век съм крепял авторитета на България и в среда,
напълно антагонистична на предишната идеология,но като магистър на престижния хавански
университет,опоненти,които не са имали основание да ни обичат,
именно заради Б ъ л г а р и я /социалстиечска или царство!/
никога и никъде,не са си позволили
неуважение,към Отечеството цели десетилетия.Дали сте фен на Хачатуран или не, вече зависи само от Вас.
Незнам що за племе сме, да имаме турчин за министър на културата на България, то бива подигравка от страна на великия стройтел на магистрали, ама чак тази с това назначение малко много ми идва поне на мен и мойте колеги и приятели с които сме разговаряли по този проблем. Крайно време е този господин да си ходи при скулптурите и да бъде оставен на спокойствие да развива таланта си.