// Банално или уникално скандална беше 2010 г. – или и двете?

В БЕСЕДКАТА

Банално или уникално скандална беше 2010 г. – или и двете?

НА КРАЯ НА ГОДИНАТА Е ПРИЕТО ДА СЕ ПИШАТ ОБОБЩЕНИЯ. СВЪРШИХ ТАЗИ РАБОТА ЗА В. “ СЕДЕМ” И НЕ ВИЖДАМ ПРИЧИНА ДА НЕ ПУБЛИКУВАМ ЗАЯДЛИВИТЕ СИ МИСЛИ И В СОБСТВЕНИЯ СИ БЛОГ.


Десетата година от това хилядолетие може да бъде описана по десетки, ако не и по хиляди начини. И няма да е уникална с определението скандална- поне отношение на събитията с български знак. Ето защо ще се спра само на …(уни)калните от тях.
А на онези, който ще съзрат в това прекалено много кал и липса на друг строителен материал за формиране на положително отношение към обективната действителност, препоръчвам да не четат нататък и да си купят бързо първия попаднал им вестник. Може и със затворени очи. Шансовете им да попаднат на предпочитаното розово четиво са огромни.

Дали ще е хронологично или като класация, но упорството ни да бъдем различни именно в абсурдно отношение е ключът към “разгадаването” на българската 2010-та година. Кажете ми дали греша, но коя друга държава в ЕС излъчи за свой кандидат за еврокомисар унизително некомпетентен представител на нацията, както сторихме “ние” с Румяна Желева? Запомниха ни с това, макар да е вярно, че Кристалина Георгиева след това компенсира лошото впечатление и дори се превърна в звездата на ЕС за годината. Но е факт, че скандалът с Румяна Желева стана “исторически” за ЕС защото не се беше случвало преди това по персонален ( и принципен, в крайна сметка) въпрос, самите евродепутати да настръхнат така един срещу друг, че да се стигне до битка на водещите партийни фракции в Брюксел. (Уни)кално!

Ами позорът с разкритието, че половината ни посланици символизират с тайното си минало нещо, което иначе не е тайна: че България е била и продължава да бъде “троянски кон” на Русия и то не само в Европа, но също на балканите и в Близкия изток, защото тъкмо така се възприема обвързаността с подчинената на КГБ българска слугиня ДС? (Уни)кално!

В графата спокойно може да бъде вкаран казусът с изкарването на “октопода” от ареста, зад което с целия си пострадал авторитет застана изпълнителната власт и държавното обвинение, принудени да дадат заден ход поради липса на доказателства – в превод това означава “поради несвършена работа”. Уж беше заловен шефът на организираната престъпност Алексей Петров, после се оказа, че е достатъчно гъвкав като едно морско мекотело, за да се промуши през решетките обратно в свои води в океана на медийното любопитство и да се държи като трактор, който маневрира между редакции и журналисти със самочувствието на господар на положението. Че и за кандидат за президентския пост се разтръби ( пак с медийна помощ). (Уни)кално!

Невероятности си размениха също управляващите и държавният глава Георги Първанов. Финансовият министър Симеон Дянков намекна, че президентът е милиардер: после каза, че се пошегувал. Не на шега обаче му спретнаха морално аутодафе вълците от глутницата на президента, които го подмамиха да се оправдава пред тях, а след това го предадоха на заколение на медиите чрез демонстрация на записа от словесния побой, който колективно и унизително му нанасят в президентския капан. Верен на отмъстителния си нрав, самият президент оправда безпрецедентното огласяване на разговор в неговия кабинет не с личната си злоба и не поради нараненото му его, а с “принципни съображения” : трябвало да има прозрачност. И това го казва политикът, който от 9 години дърпа задкулисно конците на политиката, медиите, бизнеса, службите и външната политика в нарушение на ограничените си конституционни правомощия. На същия обаче му поискаха “главата” не за всичко това, а заради самото публикуване на стенограмата от разговора и той се измъкна като хищник от кошара без кучета. Защото му позволиха. Както на Тодор Живков с упрека за някакви си раздадени апартаменти. (Уни)кално!

Като стана дума за Живков: в Румъния препогребаха диктатора Чаушеско по искане на негови роднини, а у нас ексхумираха духа на Живков като …благодетел на България. Направи го не друг, а премиерът Борисов, който посвети на свой роднина изборната си победа година по-рано, като за първи път прояви нечувана скромност защото лично не можел да се сравнява с постиженията на титана Тато, построил толкова много, че и една стотна от това да сме постигнели днес, пак щяло да е много. Докато антикомунистът Борисов хвалеше така генералния секретар на ЦК на БКП, комунистът Първанов награди с най-високи държавни отличия хората, които пееха по антикомунистическите митинги “аз не съм комунист”. (Уни)кално!

И “Формула 1”, забавлението на богаташите, ни обещаха пред тази година в най-бедната страна на континента. С това първоаприлско “мероприятие” ангажираха правителството и богато петролно емирство, на което му е бедна фантазията с кого си има работа по древните византийски земи, известни днес като Република България. И дори след скандала, прераснал в международен, пинокиовците продължиха тук да вирят нос напук на всякак логика за абсолютната невъзможност в обозримо бъдеще в неплатежоспособната ( само за билетите, за финансирането, логистиката и инфраструктурата да не говорим) наша бедна родина. (Уни)кално!

За капак на абсурдите се изяви и властелинът на парадоксите в нашата дългогодишна невероятна действителност. Човекът, който повече от всеки друг е представителен за управлението от началото на века насам в страната, се обяви за алтернатива на статуквото, над което продължава да властва, но същевременно му хвърля “опозиционно” предизвикателство. С проекта си “АБВ” той иска да ни разкаже абевето, така да се каже. Със свои верни (з)авери той произведе нещо като Абвер (“защита”, “отбрана” на немски), но с претенцията да ни възражда. Всъщност действащият президент Георги Първанов си направи собствен политически бункер за бъдещо оцеляване, като най-безочливо употреби пред очите ни неограничения ( и неограничаван от уж опонентите му) държавен ресурс за тази цел. Сам се похвали, че е обиколил повече от 40 общини “напоследък”. Какви средства са похарчени за охрана, транспорт и издръжка на целия президентски обоз в тази партизанска война срещу демократичните принципи- за това никой не му държи сметка. Защото го гъделичкат с перцето на другарската критика и едва в края на годината ( и на втората петилетка от управлението му) най-после съобщиха очевидното чрез външния министър Николай Младенов: че Първанов осигурява чадъра над бившата ДС в настоящата България и с това действа като враг на българската демокрация.

Но всичко дотук бледнее пред нещо наистина невероятно, което се случи само ден преди Първанов да извърши демарша с Абвера, но остана незабелязано от масовата публика точно както при хипнозата, постигната от фокусник, успял да отвлече вниманието на зяпачите, за да им пробута своя номер. Това беше посещението на руския премиер Владимир Путин в София на 13 ноември, довело до подписването на меморандум за осъществяване на започнатия от Първанов и Станишев проект “Южен поток”. Силният човек в Кремъл, властелинът на огромната Русия, пренареди внезапно програмата си и след един телефонен разговор с българския премиер Борисов долетя “импровизирано” в миниатюрната България. Не вярвайте в баснята за тази спонтанност, за да не се окаже, че сте (уни)кално глупави.

Изобщо, разделяме се с една година, в която се потвърди, че тук фаворитки на властта могат да бъдат лансирани за членове на европейското правителство или да управляват огромни за страната ни европейски фондове с фалшиви дипломи, а министърът на културата да мери значимостта на книгите в сантиметри, след което да отпраши с 40 души на борда към скандал във Венеция и да разклати непоклатимото от години правителство на една от най-важните държави в Г-7, но самият той да си стои стабилен на поста(мента) си като една (уни)кална творба на голямата пластика в българската политика.

Разделяме се с 2010-та без сълзи на съжаление, за да не разкаляме още повече тази (уни)калност.

————————————————————————————-

Ако този прочит на (уни)калната ни действителност ви допада, елате на 9 януари 2011 година от 11 часа сутринта на шествие около паметника на съветската армия. Така ще отбележим по инициатива на Инициативния комитет за демонтиране на съветския паметник годишнината от 10 януари с протестно шествие срещу (уни)калната ни търпимост към стърчащата над България лъжа за комунизма като свобода, донесена на “крилата” на съветските танкове, които са посрещнати в България по наистина уникално мирен начин без нито една съветска жертва, но въпреки това наказаха България с комунизъм.

И не се стряскайте от заклинанията на антифашистите. И ние сме такива. И американците, и британците, и канадците, и австралийците. …Но сме и антифетишисти. Не желаем да търпим повече фетишът на комунизма, който е символ на всичко, от което искаме да се отървем, за да си върнем самоуважението. За целта трябва да се събуди линеещата България, на гроба на която има опасност да поставят “епитафията”: “ преклонената главица пред историческата лъжа и щръкналия автомат не я спасиха”.

Изтърпяхме да ни натякват за подарената ни пак от СССР демокрация на 10-ти ноември, но за 10 януари е време да си спомним като за българско събитие и да му придадем символично значение на подходящото място.

Share on Facebook

Discussion

12 коментара for “Банално или уникално скандална беше 2010 г. – или и двете?”

  1. Г-н Инджев, по повод г-жа Кристалина Георгиева прочетох тази статия – http://makedonskatribuna.com/DanKolov.pdf и останах учуден.

    Според вас авторът прав ли е и до каква степен?
    Ако не ви се отговаря в блога, може и по email.

    Posted by Илия | декември 29, 2010, 12:18
  2. Пропуснахте да споменете и други запомнящи се изяви на нашите политици на международна сцена. Например, поведението на Волен Сидеров в самолет на Lufthansa. Лидерът на Атака след това е използвал дипломатическия си статус, за да се отърве от арест.

    Posted by Ясен Асенов | декември 29, 2010, 13:32
  3. Остават наистина само няколко дни до датата от годишнината на гражданските протести довели до отстраняването от власт на БСП през 97-ма. Събитието ще бъде отбелязано пред издигащото се все още в центъра на столицата знаково за тоталитарното ни минало съоръжение на СА, което нито може да се нарече паметник, защото не е посветено на паметта на загинали бойци в България, каквито няма, нито прославя някакъв подвиг на наша земя на днес дори и несъществуваща армия.

    Единственото, което, типично по фройдистки, символизира този сътворен от социалистическия „реализъм” фалос е насилието на комунистическата идеология над свободната воля на цяла една нация ; „колониалната” ни признателност към „братската” окупация ; стърчащият „пак сме тук” някогашен член първи като жив кумир на тоталитарната система за комунистическа прослава на червената бездуховност осъдила на забвение пътя ни „към храма”.

    Ние сме тези обаче, които обладани от апатията на дълго насилваната жертва, продължаваме да се правим, че не сме разбрали за духовната безпътица, в която са ни вкарали освободилите ни от свободата и от нас самите идеологически поробители. Как иначе да си обясним търпимостта ни към един символ на несвободата, на моралната лъжа. 20 години вече този гранитно втвърден „спомен от миналото” продължава да еректира в настоящето ни, пречейки ни веднъж завинаги да се оттърсим от наследството му, да бъдем във времето си, както ни го пожелаваше един истински радетел за свободата ни.

    Промяната зависи единствено от нас, защото ние сме тези, които ще отхвърлим примирението с лъжата и насилието в лицето на неговите идоли. Нека хоризонтът ни бъде обременен единствено от синевата си. Да подкрепим инициативата на комитета и да докажем на самите себе си, че промяната започва от нас самите. „Утре започва от днес”!

    Posted by Борис Танушев | декември 29, 2010, 13:54
  4. Да си припомним преди време Милен Велчев,Миглена Кунева и други знайни и незнайни герои провъзгласени за някакви си.

    Posted by vasilev | декември 29, 2010, 14:16
  5. Уважаеми г-н Инджев, прочетох статията Ви в последния за тази година брой на в-к “Седем” и се надявах да я публикувате и в блога си, тъй като по известни на повечето от нас причини вестникът не се разпространява добре, особено в провинцията. За град като Стара Загора ми се налага да си “запазвам” /както едно време/, а мога да си представя какво е в малките населени места. Но не това е темата…Безпощадно точен сте и дори леко сте пожалили управляващите. Моля се /уни/калният експеримент с търпението ни да спре и да спрат да ни мислят за дебили.
    Желая Ви светли празници!

    Posted by Даниела Митева | декември 29, 2010, 14:17
  6. Към Илия:

    Благодаря за линка, публикувах текста, който разширява познанията на желаещите да знаят.

    Posted by Иво Инджев | декември 29, 2010, 14:17
  7. Понеже съм наясно, че продуцираната през годината (уни)калност надвишава по размери Голямата съветска енциклопедия, поздравявам автора за смелостта му да селектира така умело, че да побере шедьоврите на вестикарска страница!

    Още един апостроф към (уни)калността:
    http://zonabg.info/Focus.40_42/10955.article/

    До девети!

    Posted by Ралица Ковачева | декември 29, 2010, 16:44
  8. Съжалявам, видях, че апострофът ми за номинацията на Кристалина Георгиева от мако казано доста случайни среди, вече е направен от други коментатори.

    Posted by Ралица Ковачева | декември 29, 2010, 16:46
  9. Както винаги сте точен,за което заслужавате моите адмирации.
    До Ясен Асенов!!!
    Единственото нещо което Волен Сидеров е направил в самолета е да покаже че е българин с достойнство и че ние не сме втора ръка народ,а ако вие сте присъствали добре а ако не сте присъствали значи клеветите по долен начин всички българи.

    Posted by Костадин Георгиев | декември 29, 2010, 17:22
  10. Понякога се питам

    какво ли щях да правя

    ако бях роден

    в нормална страна

    На сцената ли щях

    младостта си да оставя

    какви времена

    Щях ли да се чудя как да вържа

    двата края и по кръчми да пея -Бяла тишина

    Щях ли поводи да имам

    по цял ден да ругая

    какви времена

    Какви времена

    да стигнем просешка тояга

    и без да има война

    светът да ни помага

    КАКВИ ВРЕМЕНА ДОЖИВЯХМЕ ЕЙ ХОРА

    ДА СИ ВЪЗПЯВАМЕ ПОЗОРА!!!!!!!!!

    Posted by syneidesys | декември 29, 2010, 21:22
  11. каквито избирателите-такива политиците! Иво, не те ли е страх да разлайваш кучетата?

    Posted by янко неделчев | декември 31, 2010, 14:21
  12. Към янко неделчев:

    То си е за страх, но животът е един керван, а ние сме пътници.
    Ако страхът е основната ни мотивация, ще проспим пътуването завити през глава. Кучешкият лай ни държи будни.

    Posted by Иво Инджев | декември 31, 2010, 15:07

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив