// Приятелският огън в пирамидата на пожарникарите

В БЕСЕДКАТА

Приятелският огън в пирамидата на пожарникарите

Темата за ролята и мястото на приятелството ( и роднинството) в българската политика е необятна като Сибир. И също толкова сгрява сърцето на всеки, който поне малко уважава принципите на демокрацията, макар да е горещо актуална. Подклажда се вербално, формално и официално всекидневно и буквално!

Паметни за паметливите ще си останат доводите на премиера Борисов да къта на всяка цена в пазвата на правителството министри, като Божидар Димитров и Вежди Рашидов. Били му приятели и това му било достатъчно!

Сега обаче ги разправя други, точно обратното:

Приятелството е едно, а работата и държавата е друго. Откакто съм премиер тези, които се срещат с мен извън Министерския съвет, знаят, че могат да играят с мен футбол, тенис или карти, и никаква служебна тема нямат право да ми поставят, в противен случай те никога повече не идват при мен, защото аз работя сутрин от 07.30 вечер до 22.00 часа. И ако и тогава някой дойде и започне да ме занимава с нещо, вече просто ще изпуша, казвам ви го най-честно.

Запомнете от този цитат думата „футбол”. Ще има още по темата ( но не „след рекламите” – за неприятелски медии такива не се полагат у нас).

„Надявам се, че рафинерията като най-голямо българско предприятие няма да се опита да направи някой номер с държавата. Не ги съветвам най-приятелски…”, заканва се приятелски на „Лукойл” премиерът Борисов. Защо точно „приятелски”- той си знае. Вероятно в средите, от които е произтекъл, така си говорят на маса. Другаде просто прилагат закона и не намесват трапезните лафове, характерни за стилистиката на Марио Пузо и неговите герои в приемната на Дон Корлеоне. Но тук от нас се очаква да целунем ръчицата на бащицата с благодарност за благоволението на приложението му , постигнато ВЪПРЕКИ приятелството на премиера с нарушителите му.

Разчитайки на късата ни памет и на дарбата си да профанизира с прости примери сложните и противоречиви ( собствени) публични демонстрации, премиерът продължава с въпросите и отговорите ( любим похват на Сталин!):

Има закон, ние сме го изпълнили. Ако всички, които са карали с превишена скорост решат да стачкуват, ще отменим ли законите за превишение на скоростта?”. Казва го по повод заканата на нефтохимици от „Лукойл” да протестират, да му създават проблеми. Обаче някак не се връзва този приимер със случая, когато приятелят му Лечков беше хванат да кара с превишена скорост в София и показа среден пръст на служителите на закона- буквално и в преносния смисъл. Защото е приятел. При други (удобни) случаи властта афишира безкомпромисност, но когато Вежди Рашидов налита на бой на униформени, а Лечков пък ги обявява за лъжци – може. Стига да е приятел. Ако полицаите са излъгали за нарушението му и за средния пръст, защо министърът на ги уволни, след като ги бламира, заставайки на страната на Лечков ( ще речете- голям праз, той Борисов час по час бламира министрите си!)? Или в МВР няма проблем да работят „лъжци”, както няма проблем същият Лечков да бъде издигнат след това за нов кметски мандат от ГЕРБ?

Спирам дотук, за да не стане този текст наистина „трактат”, съсредоточен върху един от факторите, илюстриращи ролята и мястото на приятелството само по отношение на един политик, макар и да е с най-голямото „П” за момента. За финал предлагам няколко цитати от едно интервю (поместено в e-vestnik) на приятеля (му) Христо Стоичков, в което руски журналисти откровено му се подиграват като „полиглот” и „велик българин” (рамо до рамо с Живков и Ванга), а той откровеничи (без да го питат) за приятелството си с шефовете на „Лукойл” в България и Русия :

Христо Стоичков: Приятел съм с Вагит Алекперов и с Валентин Златев. Подариха ми шикозен часовник
30 Юли 2011
Спорт-експрес, Русия

Руският вестник “Спорт-експрес” публикува голямо интервю с Христо Стоичков, който преговаря да стане директор или треньор на футболния клуб “Ростов” в Ростов на Дон. Ето текста на интервюто:
“Стоичков се отпуска в креслото и разглежда строителните скелета зад прозореца на генералния директор на “Ростов” Юрий Белоус.
Ние крадешком го разглеждахме в полумрака – малко е побелял от времето, когато беше играч, носи дебела златна верижка, два пръстена… Какво пише на фланелката му? Името “Stoichkov” се преплита с осмицата. Номерът, с който играеше.
– Колко време ви трябва? – попита Белоус.
– Около час.
Стоичков вдига вежди, завърта глава и възкликва:
– Аз и с жена си не разговарям толкова!
Това е аргумент, помислихме си ние – и сменихме плановете. Разбрахме се за четиридесет минути. Стоичков се успокои – не е важно колко. Важното е да победиш. Поговорихме си два часа. Христо отговаря на руски. Само в някои случаи му помага Мирчо Димитров – агент на почти всички българи, играли в Русия. От Пеев до Георгиев. През 80-те години Димитров не е имал отношение към футбола – работел е като строител в Грозни.
– Вие винаги сте говорили това, което мислите. Времето не ви ли промени? – търсим мост към носителя на “Златната топка” – 1994.
– Не! Невъзможно е да ме промени нещо! А и защо трябва да се променям? – маха с ръце Стоичков.
– С годините хората стават по-сдържани…

– Няма такава опасност за мен. Вижте ме – дори външно съм такъв, какъвто бях. Само малко корем се появи. Какво да разсъждавам за характера? Ненавиждам хора, които днес наричат нещо бяло, а утре – черно. Аз през цялото време се движа направо. И в живота, и на терена.
– Вие нали често сте били в Русия?
– Разбира се. Дойдох в Москва за финала на Шампионската лига “Манчестър” – “Челси”. Тук имам близки приятели. Например президента на “Лукойл”.
– Вие говорите за Леонид Федун? Той вече не е президент…
– Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Мой приятел. Познаваме се от десет години. Дружа и с Валентин Златев – представител на “Лукойл” в България.
– Дружбата с милиардери носи неочаквани подаръци. Един наш богат човек подари на Роберто Карлуш “Бугати”.
– Трябва. Аз също съм получавал много подаръци. Виждате ли часовника ми?
– Не е лош.
– Да, шикозен часовник. Много е скъп, не се разделям с него! Подарък ми е за рождения ден от вашия “Лукойл”.
– Вие говорите смело руски. Учили ли сте го в училище?
– Не. И не говоря много добре. (б. р. – по времето, когато Стоичков е завършил училище, изучаването на руски беше задължително до 8-и клас).
– Недейте така, Христо. Вие имате изключителни способности за езици. Само един месец след пристигането си в Барселона сте дали интервю на испански език.
– Животът ме принуди. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Трябваше да разбирам какво говори Йохан Кройф и какво говорят футболистите на терена.
– Чували ли сте за Вагнер Лав от ЦСКА?
– Има си хас!
– Той за осем години в Русия така и не научи езика.
– Вагнер е бразилец, нали. Това ми обяснява всичко.
– В руските вестници са ви приписвали маса любопитни фрази.
– Какви по-точно?
– Ето какво, например: “Ако някой хвърли върху Мадрид атомна бомба, аз ще стисна ръката на този човек”.

– Каква е тази глупост? Никога не съм казвал такова нещо. Кой е написал това? Той е глупак, така му предайте. Той си няма и представа какво ми е в душата. Аз и затова не се разбирах с всички журналисти. Ако пишеш истината за Стоичков – получаваш всичко. Ако лъжеш – първият разговор ще бъде и последен.
– Ето ви тогава още една фраза – след победата над сборния отбор на Русия през 1997 година: “Руснаците ни освободиха от фашистите, а ние тях – от световното първенство”.
– Аз просто се пошегувах. На 9 септември руските войници освободиха България. А мачът се игра на 10 септември.
– Съдия бе Вацлав Крондъл…
– Наистина? Имате отлична памет. Аз съм забравил кой бе съдията.

В Русия се смята, че има трима велики българи – Тодор Живков, Ванга и Стоичков.
-На Тодор Живков му подарих фланелка на Барселона с моя номер. С Ванга не успях да се срещна.
На световното първенство в САЩ през 1994 година България написа история, но се срина срещу Швеция (0:4).
-Това е един от най-тъжните дни в живота ми. Но първо беше полуфиналът с Италия. Съдията Жоел Киню от Франция. Пълен идиот, глупак и педераст. ..
-Вие казвате понякога, че съдиите заслужават да бъдат убити?
-Разбира се! Всички говореха: Възможно ли е френски съдия да свири мач на България, след като не позволихме на Франция на играе на Световното в САЩ.”

Честно казано, щеше ми се и Стоичков да е поне малко „бразилец”. Поне в това интервю. Но явно няма как. Той си е нашенец. Чувства се освободен от фашизма ( но май не е съвсем и докрай), както и от задръжките. Нали е богат и известен! Това ми обяснява всичко. А, че личността Стоичков никога не се променя ( и си е останал на нивото на разсъжденията от юношеските години в НРБ), че и се гордее с това, не е беда. Истинската трагедия обаче е там, че същото в много голяма степен се отнася и за непроменящия се начин, по който и сега се управлява РБ. Нещо повече, преди беше с връзки, но поне тайно. Шуробаджанщината се ширеше конспиративно ( продължение на партизанлъка с други средства!) по селска роднинска линия в зависимост кой на чий партизански отряд е давал хляб или подслон ( или твърди , че го е правил).

Сега „приятелската философия” откровеничи на показ, като на мач по кеч на кален тепих! Явно обаче има хляб в това рейтингово зрелище. Някак си е по-демократично. Ако някога роднинството беше определящо, сега е приятелството. А приятел се става по-лесно, нали. Вдъхновяващо е и обнадеждаващо приятели!

Share on Facebook

Discussion

15 коментара for “Приятелският огън в пирамидата на пожарникарите”

  1. Да им имам емоционално-философската естетика на приятелите и на приятелите им…

    Posted by ' | юли 31, 2011, 11:34
  2. Приятелството винаги си личи в криза. Затова си имаме и поговорка – Господ да ни пази от приятели. Тази криза с Лукойл би трябвало да покаже и на ‘слепите’, че руските фирми не бива да бъдат допускани в България заради отказа им да спазват закона. Представяте ли си подобна ситуация в една АЕЦ Белене с руски собственик, където няама да става въпрос за данъци, а за ядрена безопасност?! А може би това е и основната причина руснаците да се натискат толкова много да бъдат стратегическия инвеститор, т.е. собственик, на АЕЦ Белене – да могат да манипулират и съсипят държавата когато пожелаят. И ако това е техния манталитет, какво да кажем за българските им слуги (Парсънс, Рискинженеринг, политици, синдикалисти и чиновници), готови на всичко за пари и власт. Без значение какво ни е отношението към правителството на Борисов, то заслужава подкрепата ни в този момент, защото защитава държавата. Лукойл в момента се опитва не само да съсипе държавата, но и да го демонстрира. Дано тази криза даде е добър урок на висчки нас и най-вече за Белене. Не става въпрос за-или-против ядрената енергетика или технологии, а за необходимия манталитет при използването им.

    Posted by гражданин | юли 31, 2011, 13:27
  3. Искрени поздравления за толерантния начин, по който е интерпретирано това интервю на Стоичков. Христо беше голям футболист, но май нещо трудно се оправя в бизнеса – непрекъснато подскача “от клон на клон”. Това интервю показва вероятно подхода му за спечелване на благоразположението на руските бизнеспартньори и водещата нишка изглежда резултат от убеждението му, че това Газпром, Лукоил, Путин, руските босове са навързани във верига и не бива да “разлайва кучетата”, ако иска да постигне някакъв успех. И като добавим и това, че хем иска да изглежда, че не му пука от никого, хем вътрешно си знае, че трябва да внимава какво говори, равнодействащата е това, което четем в интервюто. Интервюиращите могат да го подиграват дотолкова, доколкото един мечтаещ да стане цар пройдоха намеква на реалния цар, че му стърчи смешно косата на темето.
    Проблемът със същата изява на “великите” мъже на държавата е нещо коренно различно и едва ли има нещо общо с мотивите на Стоичков.

    Posted by Georgi Georgiev | юли 31, 2011, 15:00
  4. Уважаеми Инджев,
    в старите демокрации президенти и премиери са хора, които са завършили сериозни училища и университети. Учили са и са ги учили сериозни преподаватели. Запознали са се в дълбочина с хуманитарните науки. Спортът им е бил необходимост да поддържат добра физическа форма, а не цел за да живеят от него. Разместването на пластовете – примерно пожарникар да стане президент на САЩ, а някой завършил престижен университет да стане пожарникар е почети невъзможна (моля да ме извинят президентите и пожарникарите, нямам за цел лично да ги засегна). В България хората учили в университети, постигнали върхове в науката, бяха “стъпкани” и отмити от пожарникарските щтрангове. Затова в държавата ни нещата изглеждат смешни и неуправляеми, все едно професор от УНСС да го накарат да сглоби маркучите на пожарната команда. Смях през сълзи. Докато бореца взима повече от професора България ще върви надолу.

    Posted by Дакар | юли 31, 2011, 15:45
  5. Интересно кой обучава Б.Б. и Цвъ. Цвъ. да говорят. В началото и двамата се затрудняваха в изказванията си. Цвъ. Цвъ явно си е с гюле (билярдни топки) в главата и по рождение тъп, затова продължава да ръси само глупости и недомислици. Докато Б.Б. се е обучил и се понаучи. Явно, продиктувано от визията му, са му препоръчали да се държи бабаитски и агресивно. Което не му пречи да изтърсва идиотизми. Как никой досега не обърна внимание на изказването му в интервю, какво мисли за децата и как ще се помогне на тях и родителите им? На което отговора беше (перефразирам): Ами да не се е..т! Да си гледат първо в джоба. Могат ли да си го позволят. (Извинявам се, но така прозвуча). И не само на това изявление! Затова сега отивам да напръскам картофите, а после ще прибера овцете (които по Негов съвет се наех да паса). Господи, аз ли криво се молих, ти ли не ме разбра!

    Posted by Михаил Душев | юли 31, 2011, 17:39
  6. Нека някой зададе въпрос на Златев, дали в Нефтохим ще се правят ремонти в момента, когато завода е спрян. Този въпрос ще даде отговор на всичко.
    Още един въпрос: Кой ще попълва резерва, ако бъде отворен и на каква цена ще се случи това сега.
    Пореднато 151 за приятелите!!!

    Posted by ABANDON | юли 31, 2011, 17:57
  7. Тези идиоти от ГЕРБ начело с ББ и ЦЦ ще ни върнат по доходи и ниво на живот в годините на Жан Виденовото време, интересно кои им дърпа конците, и защо все народеца им е крив.

    Posted by nikoi | юли 31, 2011, 18:50
  8. Уважаеми ДАКАР, напълно съм съгласен с доводите Ви, само дето този пример с професора от УНСС ме прави скептичен – дали си спомняте колко професори от УНСС се упражняваха (и продължават да се упражняват) върху изнемощялото тяло на българската икономика, за да скрият след това резултатите от упражненията си под димната завеса на абстрактни макроикономически критерии. Не че искам да кажа, че точно момчетата от пожарната са за тази работа, но познатите професори от УНСС, поне според мен, не демонстрираха съзнание за простия факт, че познанието е само междинна гара към моженето и осъществяването. В интерес на истината не знам как биха се справили със сглобяването на маркучите, то е по-лесно от сглобяването на икономиката, но пък никакви течове не са допустими!

    Posted by Georgi Georgiev | юли 31, 2011, 19:08
  9. Особено важно е, когато се дава за пример Стоичков, винаги да се припомня близкото му приятелство с Васил и Георги Илиеви!! Надявам се не сте ги забравили! За разлика от премиера, за когото всичко казано остана някак замазано и недовършено, то за тези двамата няма спор – те са криминални престъпници. Ако е истина и това, че Стоичков е бил акционер във ВИС-1 и после във ВИС-2, то за това има съвсем конкретна дума с правно значение – съучастие! Имаше и други в този приятелски кръжец, като Стефка Костадинова и Любослав Пенев. Но ние сме странен народ! Тези неща някак ги изтриваме от съзнанието си и приемаме за национални герои едни обикновени престъпници и техните приятели.

    Posted by mitko | юли 31, 2011, 19:16
  10. Уважаеми Г Георгиев,
    опитах се да подходя образно, когато описвах преподавателите в УНСС. Прав сте със забележката Ви защото тя почива на фактите. Учил съм в УНСС и съм запознат с нещата там.

    Posted by Дакар | юли 31, 2011, 21:37
  11. За 67 г. успяхме да се преъврнем в изключително прост и мързелив народ. Колкото повече, толкова повече!

    Posted by Кръстев | юли 31, 2011, 21:37
  12. да у нас пластовете са разместени и не е чудно че простотията се появява като въшка на челото при някои извстни наши новобогаташи

    Posted by iris | юли 31, 2011, 23:24
  13. Очевидно е, че различни хора разбират приятелството(и консумацията му) по различен начин. Нека да припомня поговорката – ‘Кучето скача според тоягата’. Ако известните личности у нас си позволяват изцепки, това не е поради временно умопомрачение. Те знаят, че после “ще минат между капките”. Ако законът бъде прилаган незабавно и без изключения, ефект ще има и при това много бързо. Не съм поддръжник на Бойко Борисов, но не мога да му отрека правото на еволюция в разбиранията( в частност – за приятелството), както и на всеки друг нормален, учещ се от грешките си човек. Вярно е още, че за грешките му ще плащаме ние. Ами значи и ние трябва да се учим от грешките си, а не само да мърморим…

    Posted by Павел Маринов | юли 31, 2011, 23:30
  14. Управлява ни пожарникар! Стамболов ни е управлявал- харамия,нехранимайко, женкар, изтрепал приятелите си, когато разбрал, че работят срещу България! И те го утрепали. Да се маха пожарникаря. Да дойде Станишката с вратовръзката, той е интелигент. Да дойде Доган. Той пък е философ. Да дойде царо, той пък е супер аристократ! Да дойде Костов- нямам нищо против, но кой ще дойде след него, къде останаха тези, които скачаха по площадите, тези, които му дадоха навремето цялата власт- ама цялата. Не му търся вината, просто му търся електората. И за това, че го няма електората му, едва ли аз и ти сме виновни.
    Не знам кого да цитирам, Славейков или оплювания Божидар Димитров, не че съм му фен, но си има попадения и той. Та, Бойко Борисов да си прави сметката добре- подкрепа от никъде няма да получи. Хората ще са доволни, че се е намерил бабаит да се опълчи срещу метрополията, ще потриват ръце и ще гледат сеир.Няма да ги интересува затварянето на Лукойл, докато съществува паметника. Не че паметника има място там, където е поставен, трябва да бъде премахнат, но той е символ, той е дърпане котката за опашката, докато затварянето на Лукойл си е стискане на котката за гърлото. Сигурно не съм прав, сигурно и аз не съм достатъчно грамотен съгласно стандартите, които се изискват. Ами, да влязат Станишев, Доган, Царя, Костов, Янето, Цонев, Калфин, Пръмова, Гоцето- няма да ми стигне клавиатурата да ги изпиша. Отивам да поливам доматите.

    Posted by Маринов | юли 31, 2011, 23:46
  15. Има още един елемент, който всiчки някак забравят. Съвсем скоро трябва да станат публични анализите на консултанта, нает да разгледа рентабилността на проекта “Белене”. Дали той няма да излезе с един осукан и изсмукан доклад, от който да става ясно, че нищо не е ясно и най-вероятно, гледайки кривата на увеличение на цените на тока, в крайна сметка… може би…. е удачно да се построи нова централа. Тогава вече Бойко ще има зад гърба си много аргументи да приеме безусловно “офертата” на Русия за строеж на централата. Той не само ще е получил зелена светлина от една частна банка, припечелваща милиони от комисионни и консултантски бизнес (в най-мръсния контекст на това разбиране), но и ще има зад гърба си алибито, че той никога не се е поддавал на руски натиск и никога не е работил за руските интереси, понеже видите ли е подгонил Лукойл….. съответно, решението да заробим България с години напред е взето само в полза на българския народ…..

    Posted by Nikolay | август 2, 2011, 11:06

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив