// “Излишният паметник” в центъра на София май е забелязан вече и от младите

В БЕСЕДКАТА

“Излишният паметник” в центъра на София май е забелязан вече и от младите

В. „Труд” публикува полемично мнение на студента по журналистика Явор Николов за сблъсъка на поколенията. Такъв винаги е имало и вероятно винаги ще има през всички епохи в историята на човечеството. Подчертавам: в ИСТОРИЯТА на човечеството, а за праисторическия период не претендирам да дискутирам. Историците броят едва няколко хиляди години за история на човечеството, защото само така може да бъде проследена историята по писмени източници. Съответно в разчетени папируси от древния Египет може да се намерят следи за това, как старите мърморят за „разваленото” младо поколение. Така че- нищо ново под слънцето.

Нямам претенцията да споря с ( интелигентния текст на) Явор Николов, макар да съм малко озадачен, че казва още в заглавието си:

Защо 40-годишните са се вкопчили в трупа на Солженицин?

Нима? Боя се, че 40 годишните не са точно групата, която евентуално се е вкопчила в „трупа на Солженицин”, ако правилно съм разчел посланието за обвързаността с миналото. Защото Солженицин е символ на доста по-ранна епоха, когато с „Архипелаг ГУЛАГ” нанесе смъртен морален удар на комунизма по времето, когато днешните 40 годишни още не са били родени. Когато са били обаче на 20 години Солженицин се завърна не само в Русия от изгнанието си в САЩ, но и към корените на руския шовинизъм, така характерен за твърде много руснаци, които не могат да избягат от вековните внушения за „изключителността” и „мисията” на руската нация. На финала на живота си, уви, Солженицин се опозори като апологет на Путин заради „твърдата му ръка”, пренебрегвайки фактът, че чекистът с президентските лампази не криеше симпатиите си към същия Сталин и неговия болшевизъм, разгромен от писателя в документалния му двутомник за зверствата в съветските концлагери..Не случайно лицемерният офицер от КГБ се възползва от този остър завой на белобрадия си сънародник за своите цели и го постави на пиедестала на президентското си институционално обожествяване.

Допускам, че авторът, като представител на 20 годишните, за които 40 годишните изглеждат старци на преклонна възраст, по-скоро има предвид „старото поколение”, живели при комунизма. Но да не постъпвам с него, както мразя да постъпват и с мен: някой да ми изкривява тезата…

Най-общо казано студентът по журналистика описва неразбирателството между поколенията и това е интересно да се види през погледа на умен млад човек ( младите не са „умни” по дефиниция само заради младостта си, както и старите не са „мъдри” по условие- няма как възрастният глупак да е „мъдър”, той си остава глупав за цял живот).

Но ето какво казва студентът и което толкова ми липсва като позиция на българските студенти – не непременно като идеологически „правилен” прочит, колкото като разпознаване на самата лъжа и нейната най-агресивна символика пред прозорците на Софийския университет:
„Свръхзадоволяването ни с културни, политически, рекламни и пр. послания има и добри страни – създава една хранителна среда за преосмисляне на реалността, “ремиксиране” на ежедневието и остарелите символи, даже за откриване на така важните връзки между новото и старото ценно. “Прераждането” на излишния паметник в центъра на София е само върхът на айсберга, отдолу има стотици хиляди светогледи. Ако щете – вярвайте”!

„ИЗЛИШНИЯТ паметник”! Вярваме и още как!

Е, ще каже някой: един студент пролет не прави! Хмм, питайте чехите за техния Ян Палах и Пражката пролет. Или китайците, ако можехте, за студента пред колоната с танкове, настръхнали на път да смажат студентския протест на площада в Пекин в нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г., чиято снимка обиколи света ( вероятно посмъртно) и стана символ за стремежа към свобода с китайско лице. А и кой изобщо има претенцията да брой „птичките” в българската есен?! Бройката е единица мярка за бройлери. Засега сме предимно „старци” онези, които се възмущаваме от наглата лъжа с шмайзера и всичко, което символизира тя. Но все нещо сме дали „на света”, изглежда. Както и Солженицин – независимо от превратноститите и завоите в мисленето му на стари години.

Share on Facebook

Discussion

21 коментара for ““Излишният паметник” в центъра на София май е забелязан вече и от младите”

  1. Не съм чел бръщолевениците на този Николов и не разбирам какво точно означава “вкопчили се в трупа на Солженицин” От този материал също не разбирам смисъла на тази глупост. Аз съм от 40 годишните, но прекрасно знам кой е Солженицин и съм чел книгите му. Какво всъщност се опитва да каже този автор?

    Posted by martin | октомври 23, 2011, 22:50
  2. Има надежда за България!
    Предварителните резултати от изборите го доказват!

    http://www.facebook.com/pages/Ако-БСП-спечели-изборите-НАПУСКАМ-БЪЛГАРИЯ/132137823530430

    Posted by Бобс | октомври 23, 2011, 22:54
  3. Иво, поздравления за избора на тениска в студиото на НОВА, в изборната нощ! А също така и за прецизната дисекция в анализа на ролята на Солженицин (няколко пъти съм започвал да чета “архипелаг ГУЛаг”, но тя е толкова потресаваща, че не ми стигат сили да я довърша)в “обожествяването” на ченгето от КГБ!

    Posted by Георги Котев | октомври 24, 2011, 02:09
  4. Варлам Шаламов, Владимир Буковски, Венедикт Ерофеев, Александър Литвиненко, Ана Политковская, Виктор Суворов…
    Все хора, които би било добре да бъдат прочетени, за да бъде “картинката” малко по-ясна.

    Posted by Иван Бараков | октомври 24, 2011, 07:32
  5. “…Късно е либе за китка…”
    Това можехте да го направихте в началото на 90-те. Когато в една тъмна нощ махнахте бюста на маршал Толбухин и спретнахте възродителен процес на училище “Юри Гагарин”. Сега хората няма да разрешат на шепа херостратовци да взривяват центъра на София, само за да начешат русофобския си нагон.
    Скоро вицепремиер с име Евгений не ще имаме.

    Posted by Бачо Кольо | октомври 24, 2011, 09:02
  6. Да не забравим и арабската пролет която също започна с една птичка (едно самозапалило се момче) и вчера се видяха първите конкретни резултати и уроци по демокрация от нея. Поне за нас дето сме все още страстни привърженици на вождизма.

    Вчера стана ясно колко важни и интересни сме и ние за Европа след като цял ден нито Euronews нито BBC не отбелязаха с нито една секунда телевизионно време ожесточената борба в “европейска” България където под паметниците на съветската армия едни комунисти ще се пръснат от напъни да се представят за “социалисти” а другите ще скъсат да се бият в гърдите че са “десни”.
    И някаква покупко-продажба трябваше да бъде представена на зрителя като “избори”.
    На обществността на Европа и бе спестен фарса , за това пък през цялото време имаше непрекъснати репортажи от Либия, Тунис, Швейцария, Аржентина където се случваха истинските неща.
    Буферна, периферна, неутрална или каква не знам зона сме за Европа но се видя че ни удостоиха със своето презрение и безразличие и че ни смятат за част от тъмното ЕВРАЗИАТСКО пространство, еднолично владение на московския ГОСУДАРЬ.

    Но все пак вчера бе един добър ден за демокрацията (не българската) поне според това което се виждаше от телевизионния екран.
    Освен това и така дългоочакваното четиво най-после стигна до мен и го започнах. Става въпрос за книгата “Течна дружба”.

    Posted by Rossen Iordanov | октомври 24, 2011, 09:15
  7. Поздравления за снощните крошета към Първанов!Най-накрая беше преодолян страха в медиите по адрес на Гоце.
    Поздравления и за Нова ТВ.

    Posted by Васил Костадинов | октомври 24, 2011, 10:01
  8. Г-н Инджев,

    В началото, когато попаднах на Вашия сайт бях много ентусиазиран, развълнуван и въодушевен от истинската журналистика, която практикувате в него. Но с течение на времето чета само за Гоце и за паметника. Искам да Ви попитам (без да се засягате, просто искрено искам Вашето мнение) за какво ще пишете, когато Гоце и БСП изпаднат от Дондуков 2 и ако някой ден бутнат въпросния паметник?
    Не е ли време да обърнете по-широк кръгозор върху събитията в държавата и да изкажете компетентното си и безпристрастно мнение по други сериозни въпроси?

    Поздрави,
    Пламен Димитров

    Posted by Пламен Димитров | октомври 24, 2011, 11:21
  9. крОшета (от фр. crochets ) – жалко, че не знаех, за да ги гледам с удоволствие.
    Жалко и за Светльо – убеден съм, че щеше да си е президент на място и ние всички българи щяхме да изпитаме много по-малко разочарования и повече положителни изненади, от него, отколкото по-нататък избирателите на бъдещия президент(все едно вече, точно кой)

    Posted by коректор | октомври 24, 2011, 11:21
  10. Четох статията в “Труд” и не ми хареса, най-вече заради слагането под общ знаменател. Ако си от поколението на 40-годишните, то ти си такъв, ако си от 20-те – такъв.

    В оная система живях 16 години, но ми стигат за цял живот. И ми е втръснало да ми обясняват как съм израснала в “спокойни години”. От гледна точка на днешната забързаност може и да изглежда така, НО да си бил поставен, образно казано, в буркан с формалин (щото лъжите, с които ни тровеха, имаха точно тази цел: да ни държат препарирани), аз не бих нарекла спокойствие.
    Може на пръв поглед тази битка да изглежда безсмислена, но борбата за истината винаги има и ще има смисъл.

    “… Если руки сложа
    Наблюдал свысока,
    И в борьбу не вступил
    С подлецом, с палачом, –
    Значит, в жизни ты был
    Ни при чем, ни при чем!” http://www.youtube.com/watch?v=hG0j1PnQoKA&feature=related

    П.П. Засега в бой отиват само “старците” :-)!

    Posted by Юлия Стефанова | октомври 24, 2011, 11:35
  11. Солженицин разкрил жестокоста на сталинските лагери и остро критикувал брежневския социализъм. По тези причини бил изгонен от СССР. И затва бил смел антисталинист и демократ.
    След това се върнал в Русия, започнал да пише патриотични есета, нахвърлил в най-едри штрихи идеите си за спасението на родината си и за нейното духовно и икономическо прераждане и станал путинист и шовинист.
    Е, по-примитиво писание за личноста и делата на А.И. Солженицин не бях чел! Аман от първосигналност!

    Posted by Bacho Кольо | октомври 24, 2011, 11:38
  12. “Буферна, периферна, неутрална или каква не знам зона сме за Европа но се видя че ни удостоиха със своето презрение и безразличие и че ни смятат за част от тъмното ЕВРАЗИАТСКО пространство, еднолично владение на московския ГОСУДАРЬ.”
    Ето такива мисли и изказвания силно ме дразнят Г-н Йорданов! Дразнят ме защото са несправедливи. Каква роля играем в Европа определяме най-вече самте ние! Вземете пример със Съединението на България! И ако трябва някой да бъде упрекван за нашата съдба, това сме самите ние на първо място. Несправедливо обвинявате Юронюз, Би Би Си, Си Ен Ен и така нататък. Отразяват новините обективно и според интереса. Ако не са обърнали особено внимание на нашите избори, то не обърнаха кой знае колко внимание и на изборите в Швейцария например, а на Словакия беше отделено малко време, доколкото там изборите предизвикаха падане на правителството, което си е доста по-сериозно нещо в сравнение с жалките изцепки на Волен или Доган у нас. Не е вярно, че не сме важни за Европейския Съюз, самото ни приемане там го доказва. Оставили са ни сами да “ферментираме” и да си поемем нещата в ръце. Все пак Европа е демокрация и не се налага с директиви! Такива няма да дочакете от нея. Виж от Путин могат да се очкват винаги и никой не ни е виновен, че не се опълчваме срещу тях, както подобава на свободна и демократична страна!

    Posted by GB | октомври 24, 2011, 12:13
  13. Президентски избори в България през 2011г.: 40% за единия кандидат на Гоце и 30% за другия. За сетен път се убеждавам: няма надежда за България…

    Posted by Нели | октомври 24, 2011, 12:20
  14. Към Bacho някой си:

    Примитивен е схематизмът на обобщаването на темата според примитивния калъп на мисленето ти- а че не си чел много неща, това си личи.

    Posted by Иво Инджев | октомври 24, 2011, 12:35
  15. Към Пламен:

    Много е просто решението. На лъжата, видима с просто око в архива на блога от 2056 статии, че пиша “само” за еди какво си, няма да отговарям- просто не четете и не ми излизайте със стандартния номер на “разочарованието”. Никой не ви кара…

    Posted by Иво Инджев | октомври 24, 2011, 12:42
  16. Този сайт, който следя от повече от година с огромно удовлетворение, е преди всичко модел за вътрешната свобода и в известен смисъл е дори по-добрата версияа на svobodata.com
    Ето защо подкрепям правото на г-н Инджев да си определя за какво да пише сам без де се вслушва в желанията на коментаторите. От друга страна съм донякъде съгласна и с Пламен, който иска да чуе мнението на г-н Инджев а и на другите мислещи читатели на този сайт за ставащото не само в България а и около нея. Защото докато ние се чудим защо не можем да се организираме срещу безпрецедетното подслушване или нарушаване на други наши права и свободи, вижте какво става в Унгария където вчера хората спретнаха 100- хиляден митинг срещу арогантността на политическата класа на фона на безпрецедетнто обедняване… Завидяхте ли им?
    http://hvg.hu/nagyitas/20111023_nem_tetszik_a_rendszer_demonstracio

    Posted by Georgieva | октомври 24, 2011, 14:48
  17. Г-н GB, съгласен съм напълно с Вас но мисля че думите ми погрешно сте изтълкувал като обвинение или очакване на някакви европейски директиви, а най-малкото те са един вид гняв, вопъл, или истерия адресирани към Европа. Те са само лична констатация на тревога от констатираните от европейските медии факти че в БГ няма никакво европейско развитие, наблюдава се безкрайно буксуване на прехода, мъртва хватка на петата колона има покупко-продажба на гласове, фалшификации и т.н. и т.н. вече 23 години не може да се набере тази центробежна сила която да ни изхвърли от съветската , сега евразиатска орбита. В резултат се получи и това нулево отразяване на българския вот вчера.
    И не виждам как тази сила ще се набере с тая вечна ферментация на все същите джибри или перманентна бременност от един и същ донор. Да чакаме от такъв материал и само от това да се роди истинска десница за мен е просто безнадеждна работа. Какви надежди храни ЕС пък от тази ситуация не ми е ясно. Ясно ми е че социалният състав на европейските десници е друг. В някои страни там има яростна, непримирима и даже в много случаи откровено мръсна левица но десните се държат и това е защото там има бизнес, пазар и икономики градени и създавани в друго време при други условия и от други архитекти.
    Има ли поне едно от тези условия което да е е налице сега в БГ? Аз черпя информация единствено от български и чужди медии, нямам преки впечатления от България, но мисля че не, няма.
    Само осигуряването на летище за мекото ни приземяване в ЕС не е достатъчно. Това също е най-малкото някакъв упрек към ЕС а пак констатация.
    След като не можем да почерпим поуки от миналото и от настоящето, значи трябва да стане, да се случи нещо друго, не знам какво. Може и да бъркам но така както върви няма да стане нищо или ако нещо стане пак няма да е от полза нито за Европа нито за България

    Posted by Rossen Iordanov | октомври 24, 2011, 15:14
  18. Здравейте, г-н Инджев!
    Радвам се, че сте отделил време за текста ми. Длъжен съм да поясня няколко неща, тъй като явно се получава едно недоразумение.

    Текстът е част от задочен диалог с представители на по-старото поколение. С него отговорих на една интелигентно представена, но доста провокативна теза – за невъзможния диалог между 20-годишните и техните 40-годишни родители и преподаватели. Смея да твърдя, че това е една аналогична на моята генерализация, като и двете са единствено за целите на спора и, убеден съм, не отразяват обективното виждане за другия. Личното ми виждане е, че комуникацията с по-опитните е напълно възможна, стига да има желание и от двете страни.

    Като представител на младите, виждам у хората на своята възраст готовност да почерпят от знанията на живелите повече. От друга страна, “40-годишните” (които могат спокойно да са и на 55, да кажем) твърде често се затварят в собствения си свят и отказват да повярват, че могат да научат нещо от младите.

    Нерядко символ на това затваряне парадоксално е точно осмислилата младостта им литература, разбила идеологеми, стени и завеси. Не смятам, че Солженицин сам би искал да се окаже в позицията на символ на КПП, на стена, която трябва да прескочиш, за да ти обърнат внимание.

    Поздрави!

    Posted by Явор Николов | октомври 25, 2011, 12:38
  19. To be or not to be

    Posted by Felicity | октомври 25, 2011, 13:50
  20. Към Явор Николов:

    Здравейте, г-н Николов,

    Никога не съм делил хората на млади и стари. За мен има други разделителни линии, но да не се повтарям.

    Може да Ви се стори нескромно, но не смятам себе за “стар” ( не че съм го приел лично). Радвам се на добра физическа кондиция ( в някои отношения и по-добра от преди 20-3О- години,тъй като за първи път в живота си имам времето и хъса да я поддържам целенасочено), но което е по-важно – усещането за принадлежност към авангардни идеи, към новото не е запазена територия за физически младите. Въпрос на дух е.

    Честно казано , не долавям особени противоречия между нас и се радвам да видя реакцията Ви в този вид и смисъл.

    Прав сте обаче да регистрирате драмата на поколението на около 50-60 годишните ( с всички индивидуални изключения от него) . За мнозина от това поколение светът се сгромоляса върху самите тях и бяха потиснати, ако не и смазани под тежестта на рухнали представи, навици, традиции и …вини (признати или не). Най-тъжното е, че точно поколението , за което пишете, е по особено перверзен начин жертва на своето време. За разлика от предишното поколение на още по-старите ( бащите и майките на 55 годишните), което е познавало от личен опит алтернативата на тоталитаризма и е било в състояние да прави сравнение ( т.е. информиран избор), следващата генерация беше родена насред сталинизма и отглеждана по метода на бройлерите: в изкуствената среда на целенасочения информационен вакуум с цел затлъстяване ( на мозъците). Не е лесно да осъзнаеш една сутрин, че си бил бройлер – кой не иска да е петел на стобора! Но е още по трудно да надмогнеш унизителното откритие за себе си и дори да покажеш борбеност.

    А голямата тема за мен ( “имам една мечта”!), е да видя преобладаващата част от заобикалящите ме хора да поставят стремежа към свободата преди борбата за повече кашкавал на глава от населението ( предимно роднинското). Освен всичко друго, по отношение на възвишената страна на въпроса в това противопоставяне на ценностите, българите би трябвало да осъзнаят някой ден, че свободата също се “яде”- тя ражда блага, когато бъде освободена енергията на хората. Надявам се, ако не по идеалистични, поне по тези прозаични причини повечко хора да го разберат по нашите земи.
    Поздрави!

    Posted by Иво Инджев | октомври 25, 2011, 15:04
  21. Здравейте отново, г-н Инджев,
    Написаното от мен по-горе е по-скоро насочено към хората, които (правилно, предвид избраното от “Труд” заглавие) “отписват” текста заради Солженицин, чиито живот и творчество аз уважавам, ако и да не твърдя, че съм техен вещ познавач.

    Иначе, аз споделям Вашето мнение за тежката участ на хората, изградили голямата част от живота си преди промените и с текста си изказвам своята тревога, че родените 1-2 десетилетия по-късно могат да последват съдбата им.

    Що се отнася до свободата и разполагането й над кашкавала в ценностната система на хората – надеждата, че един ден това ще се случи, е не твърде многото неща, които осмислят оставането тук.

    Posted by Явор Николов | октомври 25, 2011, 19:33

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив