// Лепа Брена срещу Джон Ленън – повод за размисъл в деня за размисъл

В БЕСЕДКАТА

Лепа Брена срещу Джон Ленън – повод за размисъл в деня за размисъл

За политически любопитния потребител на новини няма по-скучен ден от утрото в деня на изборите. Накъдето и да насочиш поглед, виждаш писаните под индиго заглавия и констатации: „Изборният ден започна нормално”, „България избира…”. Постно, скучно, протоколно. Особено като контрастна прелюдия към експлозията от новини, която неизбежно предстои само часове по-късно след първите прогнозни резултати. Реших обаче да избера паузата между двете крайности , за да кажа, че имам неприятното усещане за нещо, което България вече е избрала. Без мен или по-точно: въпреки мен и подобните ми.

Мрачно до невероятност ми прозвуча репликата на един университетски преподавател по икономика в телевизионно предаване в навечерието на изборите, че неговите студенти не знаят кой е Джон Ленън. Обяснил им…Хапливо хипотетично той добави, че студентите (му) вероятно знаят еди коя си певачка (изразът е мой). Той назова конкретно име, което не смятам да го възпроизвеждам поради известно разминаване в гледните ни точки за представителността на алтернативата на Ленън.

Казвам „певачка” не случайно. Влагам умисъл, разбира се. Свързан е със спомена за онова време, когато Ленън, смятан иначе за ляв бунтар на Запад, макар и убит вече, беше жив символ на неосъзнатия антикомунизъм на едно поколение в социалистическа България, а най-западното нещо, познато от личен опит на повечето българи, особено в Западна България, беше Сърбия. Там имаше западни филми и западна музика по телевизията, поради което антените на половин България се протягаха в онази посока с настървението на увивно растение по посока на слънцето. Самата сръбска музика обаче беше символ на „пейзански” или „шофьорски” вкус, а сръбските певици бяха презрително наричани „певачки”.

Каква нелепа ирония! Днес европейска България е посетена от певачката Лепа Брена, която раздаде предизборни комплименти на „феноменалния” ни премиер Борисов, попя му на ухо, снима се с него, след което ощастливи и събралите се за зрелището български репортери, обирайки овациите и кръшния им смях с няколко трели от песента „Йовано, Йованке”. После ни поощри майчински с преценката, че с тази власт за първи България е на прав път. Е, прав й път…Сигурно ще взриви от възторг и най-добрата зала на Балканите ( както се изрази тя), в която не пропусна да рекламира своето предстоящо участие.

Опитайте се да споменете книгата си в нечия българска телевизионна информационна емисия и ще видите, че няма да мине – това се смята за нерегламентирано „продуктово позициониране”, за безплатна реклама, а такива „подаръци” на някакви си български писатели, не се полагат тук. За Лепа Брена обаче, толкова близка с всесилния ни премиер – може. Кой смее да изреже от репортажа комплимента й към въпросната зала, любим пример на самия премиер за успеха на собственото му управление, макар парите от бюджета за нея, както и самата идея за построяването й, да бяха задвижени от предишното правителство ( каквото и да беше то)!

Сега се замислете: дали днешните абсурди идват на празно място? Беше абсурдно Западът да ни се привижда чрез югославските му измерения, а бунтарството на младите българи срещу комунистическата диктатура да се изразява в изписване името на Джон, самият той бунтар срещу статуквото на Запад (макар и свалил гарда в това отношение в последните години от живота си) на стените на съветското консулство на Попа в София. Комунистическата пропаганда обичаше да използва образците на бунтарството в западната култура като доказателство за „загниващия капитализъм” и неговото отхвърляне от гражданите му, но не обичаше конкретно Ленън- виждаше им се прекалено рошав, невчесан и неуправляем, което пък го превърна в любимец на насила подстригваните от милицията, идеологически „правилно” вчесваните и всестранно контролираните български младежи. Това е миш-маш от абсурди, който в съвременна мутирала форма плюскаме и днес. Имаме си традиции и се придържаме към тях.

Насред деня за размисъл тези мисли оживяват от светлината, с която свети пътеводната ни управляваща звезда ГЕРБ. Абревиатурата на подобни граждани щеше да бъде оспорена по времето, когато Джон беше символ на свободата. Задължително вместо „граждани” щяхме да напишем „ селяни” (в смисъла, в който и днес се ругаем помежду си, когато искаме да изтъкнем нечия простотия). А кажеш ли „серб”, това вече си е руски език – ако схващате намека ми. Той може да бъде продължен и със сигурност не е грешка да бъде произнесен като „серп”. Липсва само „молот” ( т.е. „чук”), за да разшифроваме напълно посланието от миналото в днешните му измерения. Както виждате, не трудно: трябват ни само сърп и чук като ключ към разгадаване на ставащото в загадъчната ни славянска душа, преобърната отново на Изток в своето (западно)европейско развитие!

Share on Facebook

Discussion

21 коментара for “Лепа Брена срещу Джон Ленън – повод за размисъл в деня за размисъл”

  1. Точно!-Чалгата е милиционерската идеологическа диверсия срещу Запада и нейна превенция срещу всякаква евентуална Нормалност у нас след 89г.-Чалгата като мощно идеолог.средство за българското зомбифициране, газифициране и мутрифициране.Чалгата-като мощна милиционерска пси-опция върху населението.-Хем са спретнати и лъскави певачките,а оскъдното им лъскаво облекло доказва демократични боливудски секс свободи,хем като идеологич.внушение няма нищо общо с милиционерската параноична доминанта и страх от установяване на запад.влияния.Хитро и не е случайно.Още по-малко случайно е,че зад бляскавата чалга кариера задължително седи търговия с наркотици,мрежа за секс услуги -,което прави чалга жанра-мощно милиционерско психо-оръжие идеално вписващо ни в нова Евразия.

    Posted by Езотерик | октомври 30, 2011, 12:42
  2. Не случайно,ако сравните докараните в джемпърчета,на токчета и с букети комсомолски деятелки покавзащи статус по манифестации и с чалга телевизионните манифестации-разлика почти няма в простотията и демонстрацията на първенющина.Едно към едно са.

    Posted by Езотерик | октомври 30, 2011, 12:51
  3. По-добре Лепа Брена и президент Росен Плевнелиев,отколкото псевдорокери като Путин И Станишев и техния “рокаджия” комунист Калфин!

    Posted by петров | октомври 30, 2011, 14:17
  4. Не приятелю Езотерик! Чалгата, за жалост, присъства в душицата на нашия народец от доста време! Ако помните “Бай Ганьо”, там имаше нещо съвсем ясно по този въпрос. За увлечението по “кафанската” музика. Алеко го е казал чрез устата на свой герой – чудесно разсъждение по въпроса!
    Помните ли …”Дай си сърцето на…” по татово време? Някой си Попа. Така му викаха. Но тогава не беше в интерес на милиционерите и дори по едно време беше забранено разпространението на тези песни! Просто след “промените” вече нищо не можеше да спре простотията, дълго време таяла се в душата на народа. А и сега е добре дошло на новите управници опростачването! За съжаление така постигат много лесно целите си! Какво мислите например за изтикването отново на преден план на архипростакът Стоичков? Как добре си пасват с Б.Б,а? Имаше едно време съвсем сериозни гласове да го направим президент! Лепа Брена, Весна Змианац, Шабан Шаолич и Мирослав Илич бяха идоли по времето на моите ученически години – 78-87. Масово се слушаха. Какво има сега да се учудваме?
    А на автора искам да кажа, че да знаеш или не, кой е Джон Ленън, не е норма за култура! Проблемът е, че не се знае кои са Сталин и Мао! Троцки също! Последния май беше идол точно на Ленън.

    Posted by martin | октомври 30, 2011, 14:53
  5. Прав сте г-н Петров! Затова и аз днес си писах една ДВОЙКА. Миналата седмица 3 двойки си писах. /Не е чак толкова страшно да си двойкаджия./ Е, 3+1= 4; 4х2= 8, но в случая не е равно на Калфин… Боже!!! Гледах го в петък по ТВ7, в клип някакъв! Подтичваше, като кученце след Ламбо и Станишев,които вървяха наперено пред него — явно казвайки кой ще свири първа цигулка!

    Posted by Георги Георгиев | октомври 30, 2011, 15:17
  6. Тъжна работа. Живеем в страната на простотията, мутрите, чалгата и корупцията с руски дъх. Кой да ни е президент, човека на Бойко Борисов или човека на Георги Първанов? Има ли значение, при положение, че кукловодите им вечер си лющат карти заедно в хотела на един техен общ приятел, страшен симпатяга. Васко Кръпката има едно парче “Емигранти в собствена държава”. Това сме ние, нещастници, несъвместими със собствената си държава. Казвам го не от някакъв снобизъм, а с огромна болка.

    Posted by Ясен Прахов | октомври 30, 2011, 16:00
  7. Към ПЕТРОВ от14:17.Разсъждението Ви господине се вписва в парадигвмата на Б.Борисов:ако не е ГЕРБ,респ-АЗ,Б.Б.,ще бъде Станишев и/или/възвеличания през последните дни като главен оопоненет-Доган.Доста скудоумна идея предназначена за хора ,които не могат да мислят със собствените си глави,за които няма алтернатива в живота,освен онази съобщавана от БАЩИЦАТА,без значение дали той се казва Б.Борисов,Вл.Путин,Маркс,Енгелс,дядя Сталин и т.н….

    Posted by инж. Л.Маджаров | октомври 30, 2011, 16:49
  8. ,,Във всички села музиката се използва като средство за възпитание на народа и едновременно с това-като средство за развлечение.Във всяка църква има орган и във всяка енория селският учител има музикална грамотност, в неделните дни той учи селяните на музика, като им акомпанира на орган.Благодарение на това жителите и на най отдалечените села могат да чуят шедьоврите на италианската и немската старинна школа……
    Селското хорово пеене възпитава любов към музиката, държи народа далеч от кръчмата и подготвя въображението му за усвояване на религиозните истини.”
    Страната е Прусия,времето е началото на 19в.,а автора е Астолф дьо Кюстин,,Русия и русите”-Писмо второ.Мисля си че коментарът е излишен.

    Posted by Антон Миланов | октомври 30, 2011, 17:17
  9. Мартине, поздравявам те за блестящия коментар! Точно така е с чалгата: на времето Людмила Живкова ги беше захванала едни “орфическо-мистични окултизми”, едни фантасмагории “всички да сме като Леонардо”, “като Рьорих” и т.н. Оказа се, че българинът просто няма какво да слуша на маса, защото беше “високо културна”, и “всестранно развита личност” според людмилините измишльотини и защото старият градски шлагер беше обявен за буржоазен кич. И се почна “дай едно сръбско, дай Шабан, дай Лепа Брена”, “дай едно гръцко”. Този вакуум в масовата култура (защото все пак чалгата си е някакъв нисък, но формално културен пласт) запълни Хисарският поп с “Камъните падат”. Но си зверски прав: на този народец точно чалгата му е огледало на душата. А тя не е само музика, но стил на социално поведение, житейска философия, че и политика. На която теглим последствията.

    Posted by Стамбо | октомври 30, 2011, 18:54
  10. Това за абсурдите е много много верно. АКО, Ленън и Ленин бяха живяли в едни години, може би биха били “сЪратници”. И сигурно Ленин щеше да използва музиката на Ленън за “общо революционни” цели. …. В БГ “едните” си “играеха” на “въображение” 50 години, използвайли и четейки НИ Ленин. След тях дойдоха “другите”. които си “играЯт” на въобравение използвайки и пеейки НИ Ленън. А пЪ “ние”, знаейки и Ленин и Ленън останахме “изиграни”, може би защото нямаме въображение…….. ………… За “спокойствие на преподавателя” – нека знае, че по някой път и НЕЗНАНИЕТО е сила…… Въпроса е да имЪш “достатъчно” имЪшджинейййййшЪн. ……………………………………………………………………………
    Още един малък-голям абсурД : в БГ се прави технотест на автомобили внос от САЩ, щото нямали “жълт” мигач, което било много много опасно за иначе “перфектното” движение в БГ, но видите ли, автомобвили с десен волан МОЖЕ…… Не знам кое е “техното” в теста. Май само 1000-дото лева. ……. Пак “опираме” до
    ИмЪшджинеййййшЪнЪ ………

    Posted by karandash | октомври 30, 2011, 21:32
  11. Ако, си християнин, не бива да слушаш чалга защото тя е вулгарна и танците й са неприлични, ако си атеист, не става да слушаш чалга, защото там Бог се споменава на всеки два куплета, ако си комунист, не можеш да слушаш чалга защото тя внушава неща в разрез с идеологията ти, ако си фашист, няма как да слушаш чалга, защото тя се отъждествява с малцинствата, ако си … Абе, къф’ човек трябва да си, за да слушаш чалга, по дяволите!?! Буги Барабата

    Posted by rockbul | октомври 31, 2011, 05:05
  12. След”Води ме, Партийо, води ме под свойте бойки знамена! Свети с червеното си име чрез хилядите имена!… ” не може да се случи някакъв интелектуален скок, а на това място може само да дойде друга пошлост като:”Води ме в някоя квартална кръчма…” и пр. чалгии!

    Posted by Таня Стоянова | октомври 31, 2011, 07:54
  13. Иво, уважавам мнението ти и чета почти всичките ти расъждения, но не знам защо сега ми се стори ,че съжаляваш, че си роден в България . Дано не е вярно!

    Posted by Свети Петър | октомври 31, 2011, 10:16
  14. Към Свети Петър:

    Велики български възрожденци са казали далеч, далеч по-горчиви думи за собствения си народ – да не припомням за “мършата” на Славейков, но да обърна внимание на парадоксалния ефект от творчеството на Вазов, което ни определя като роби за цели пет века ( което изобщо не отговаря на историческата истина, но е било нужно за мобилизиране на патриотичния ресурс по време на възраждането). Никой , никога обаче не си е помислял да обвинява Славейков или Вазов в липса на любов към България- не че се сравнявам с такива величини, но съм длъжен да дам прост пример…
    Самодоволството и басните от рода на ” прословутото българско трудолюбие” са за политическите хитреци, които се подмазват на народа си с користни цели. Имам щастието да не съм от тях.
    Освен това е просто признак на глупост да съжаляваш за нещо, което наистина няма как да си избирал. Същевременно да пръхтиш от възторг при липса на основания за нещо пък е нелепо за уважаващия себе си човек, който борави с реалности, а не с пожелания със задна дата….Не е сложно за разбиране, нали.

    Posted by Иво Инджев | октомври 31, 2011, 10:37
  15. Какъвто народът,такава му е и културата!Не само музикалната….Министър-председателят лют фен на чалгата,снима се с всички чалгаджийки де що види и се разтапя когато му запеят пошли и лишени от смисъл “хитове”.80% от младите хора не са стъпвали на театър,за опера не говорим въобще,но знаят всички чалга заведения.Депутати и министри и те щракат с пръсти на гюбеци-за какво говорим….Падение на духа….

    Posted by mariq | октомври 31, 2011, 11:18
  16. Иво,това за селяните,с което подчертаваме отсъствието на свобода,наистина си е глупост някаква -да се отстоява селендурщината ,но моля те анализирай как така столичани си избират кмет с 15 % от гласувалите в деня на местните избори и къде отидоха тези истинските софиянци ,на които бяхме признателни за активната им гражданска позиция в първите години на преход от комунизъм към демокрация.Уплашиха ли се или се оказаха истински селяни,които наистина могат да се поучат от тези незаменими селяни,които благодарение на своята последователност ПОНЕ заявиха открито:СТОП на мутризацията,която е несъвместима именно с онеправданото положение на селяните.Може ли онеправданите да са пример за гражданска позиция,Боже- какво отстъпление

    Posted by Elena | октомври 31, 2011, 11:33
  17. Защо славянска душа г-н Инджев?Българите не са славяни!

    Posted by tervel | октомври 31, 2011, 19:55
  18. ELENA, знаеш ли кога и защо София става милионен град? Знам от комунистически функционер (беше кмет на райсъвет в София), че това е решение на партията още през 60-те години. И започва довеждането на селяни в София. Първо – да станем милионна столица, второ – да се определи класовия характер на тази столица! Никаква буржоазия! Работници и селяни! Това е! И социалистическа интелигенция!
    А иначе селяните нямат наистина никакво отношение към свободата! 20 000 години, навсякъде по света те са били роби!

    Posted by martin | октомври 31, 2011, 20:48
  19. Господин Инджев, винаги чета блога Ви с удоволствие. И обикновено намирам повече въпроси, отколкото отговори. Нищо от това- отговорите е добре да си ги правим сами, не да ги чакаме наготово.
    Не знам защо всички толкова се занимават с Лепа. Наистина не знам. Жива и здрава да е жената. Пее. Какво толкова. Но дори и тази статия й прави реклама. Дори тази статия! Извинете, но Сърбия не е само Брена. Сърбия е Момо Капор. Сърбия е Зоран Джинджич. Прекрасният, непрежалимият Зоран. Прочее, и той, Капор са родени в днешна Босна и Херцеговина. Както и Брена. Аз лично предпочитам други сръбски ритми- има и такива, които не могат да влязат в графата ” шофьорски” вкус. И винаги с удоволствие се връщам в Белград. Въпреки че сърцето ми принадлежи на Сараево. Завинаги.

    Posted by МАРИЯ Е. | ноември 1, 2011, 12:16
  20. Към МАРИЯ Е.

    Имате основание за забележката си и мнозина тук ще се съгласят с ръка на сърцето си, че сравнението между Белград и София по много критерии ( и исторически обясними причини) не е в наша полза.
    Ограничил съм се в статията си само с една част от символиката, свързана с онзи израз от не много далечното минало, когато като наказание срещу българин с културни претенции се смяташе триединството от “бой…и сръбска музика”.

    Posted by Иво Инджев | ноември 1, 2011, 12:29
  21. Дааа…Чувала съм този безумен израз. Ама никога не съм разбирала защо под ” сръбска” муцика никога не се подразбират разни прекрасни неща като Мои другови на Баяга примерно. Или Душа Сараева на Црвена Ябука.
    Пратих статията на една дружка по мейла преди малко. 🙂 Мисля, че доста от приятелите ми в Белград ще се съгласят с Вас…От останалите ми живи приятели. Защото мелачката на войните ми отне много от тях. Но това е друга статия. 🙂 Както пеят в един прекрасен дует Борис Новкович и Кемал Монтено: ” Далеко сръце ми е остало…Далеко за сва времена…” Да…Странно място са Балканите. И прекрасно.
    Благодаря. За тази статия. И не само за нея, разбира се.
    🙂

    Posted by МАРИЯ Е. | ноември 1, 2011, 13:58

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив