// Телевизорът като бухалка срещу критици на властта

В БЕСЕДКАТА

Телевизорът като бухалка срещу критици на властта

Тази сутрин се видя какво означава властта да си има телевизионна бухалка за публично наказване на свой критик. Размаха я водещият на сутрешния блок на телевизията ( когото не искам да споменавам по име вече) срещу доцент Цветозар Томов, който дръзна да не се съгласи с награждаването неговия приятел (уточнението за приятелството е на водещия) футболиста Христо Стоичков с почетно академично звание от Пловдивския университет. Доцентът беше обруган по начин, който е без прецедент за подобна солова телевизонна акция със своята бруталност. Наречен беше „мръсно коте“, което се молило на въпросния водещ да бъде пуснат да коментира резултати от предишни избори и след благоволението да му бъде позволено бил „реабилитиран“ като социолог, но сега бил „голямо разочарование“. Разочарованият дълго се гаври да рисува образа на отсъстващия доцент в стила, който ми е познат и от други негови телевизионни изяви, например по адрес на моя милост. Същият водещ беше „коте“, мяукащо в тон с началството си в Би Ти Ви, което съскаше в защита на президента Първанов, почувствал се застрашен от един безобиден журналист ( уточнението „безобиден“ е на обидения Първанов в интервю за в. „ 24 часа“) до степен да разпространи цяла декларация срещу него.

Ако оставим „частното“ в този казус най-интересното като обобщение от въпросното предаване на ТВ 7 беше, че в рамките на около половин час водещият и поканеният за целта министър на културата Вежди Рашидов, също приятел на д-р Стоичков, солидарно се оплакваха от …медиите! Жалко, че приятелите, които в (голяма) нужда се познават, не ги споменаха конкретно, за да знаем къде точно можем да видим или прочетем нещо, което се различава от угодния на властта тон. За да компенсирам тази несправедливост посочвам една такава медия, нарича се вестник „Монд“.(ivo.bg)

Le Monde: Доктор Стоичков ви поздравява

Цветозар Томов: Колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем

от Александър Леви
Western Balkans

Христо Стоичков не е точно човек на науката, но легендарната българска осмица току що получи звание Доктор Хонорис Кауза от университета в Пловдив, втория български град, известен като “културната столица” на страната.

Титла донякъде неочаквана, наистина, за този, когото българите наричат понякога “Ицо Мамата” заради цветистия му език – но в крайна сметка не е ли все пак митичният ляв на Барса един от най-известните в света техни сънародници?

Не, относно нападателя Стоичков няма спор. Златната топка от 1994 остава в сърцата и душите на повечето любители на този спорт като гениален играч, “талантлив гамен на българския футбол”, както казва моят приятел и колега блогър Акрам Белкаид. Автор на невероятни попадения, майстор на впечатляващия и неочакван успех на българския отбор на Мондиал 1994 (достигнал до малкия финал), преди дългото му спускане към ада, което продължава и до днес.

Всички си спомнят, разбира се, както левия му крак, така и проклетия му характер. Поведението му на терена заслужаваше само по себе си вниманието на камерите. Проклетията на Стоичков преследваше както реферите, които той тероризираше не без майсторлък, така и съотборниците му, пришпорвани непрекъснато с ръкомахания до лакътя – едно упражнение, за което няма как да бъде обвиняван в липса на енергия.

Без съмнение българите го обожаваха, той беше тяхната декомплексирана гордост и доказателство, че тяхната малка страна, потънала в депресията на 90-те можеше да даде нещо на света. При това не какво да е: играч на Барса или треньор в Южна Африка, “Ицо Камата” (другият му прякор, сигурно произлязъл от способността му да “промуши” защитата на противника на границата на засадата) остана верен на себе си – “проклетото хлапе” от Пловдив, отишло в столицата да играе за ЦСКА.

Защото тук колкото гледаха играта му, толкова четяха и по устните му, занятие станало национален спорт! На това място добрият тон ни забранява да навлизаме в подробности, но дългите послания срещу съдиите, играчите на противника, времето, терена и останалата част от света са може би най-добрата илюстрация на това, което може да се нарече български (балкански) “гений на псувнята”, който свързва редица поколения на едно и също семейство със заплахи за сексуални действия, видимо принудителни, но пък енциклопедично разнообразни. Да, когато “Камата” беше ядосан, децата трябваше да са по-далеч от телевизора.

Но както често се случва, краят на кариерата на един такъв гений се губи в пясъците на скандалите на дребно и неправдоподобни завръщания към отправната точка. Както много други футболни звезди, през последните години Стоичков се правеше, че играе (ЦСКА София, САЩ, Саудитска Арабия, Япония…) преди да се отдаде на треньорска кариера в Южна Африка, от която се запомниха лингвистичните му усилия, и дори в собствената си страна от 2004 до 2007, период отбелязан с многобройни скандали. За наднорменото тегло няма да става дума…

Днес Христо Стоичков изглежда окончателно е затворил тази страница, за да се посвети единствено на ролята си на световна знаменитост. Роля, която е решил да играе изцяло в полза на своята страна и най-вече на партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, с чието лично приятелство се хвали (или може би е обратното…). Той се появява често в неговата компания и подкрепи мощно кандидатът на ГЕРБ за президентските избори Росен Плевнелиев, произвеждайки прескомюнике, в което обясняваше, че “Росен” и “Бойко” са единствените “истински мъжкари” в тази държава, очевидно населена с политически женчовци… Стоичков вече беше получил пост на “почетен консул” в Барцелона, но някои се забавляваха да си го представят дори и в костюма на държавен глава.

Последната му титла провокира лавина от похвални отзиви и няколко иронични усмивки. Официално бившият играч е възнаграден за цялостната си кариера, но също и за приноса му за изграждането на нова спортна зала на Университета. Един единствен човек засега определи като “срамна” тази номинация: става дума за Цветозар Томов, шеф на катедрата по Приложна социология в Пловдивския университет, който обнародва оставката си, изпратена на ректора Запрян Козлуджов.

В текста той припомня, че не за пръв път университетът присъжда хонорис кауза на спортисти. “Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек” – пише социолога. Защо ли му трябва на всяка цена да разваля празника? “…Tъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем” – аргументира се професор Томов*.

*Използвам случая, за да изпратя приятелски поздрав на лекаря, който лекува децата ми в София. Той носи същото име и титла като героя на статията и неотдавна истински ни помогна. Благодаря, Докторе!

Текстът е публикуван на френски в блога Western Balkans и е селекциониран от Le Monde. Превод на български: Биволъ

Share on Facebook

Discussion

22 коментара for “Телевизорът като бухалка срещу критици на властта”

  1. Подкрепям Цветозар Томов и се възмущавам от Н.Бареков!

    Posted by петров | ноември 14, 2011, 11:35
  2. И защо не казахте, че се отнася за Бареков, та да не си губя времето да чета.

    Posted by Маринов | ноември 14, 2011, 12:13
  3. Бареков изглежда пределно ясен. Случаят с Доктор Хонорис Кауза на Стоичков, обаче, ме накара да се замисля и да стигна до една много тъжна констатация. Христо наистина не е достатъчно образован, за да смогне да асимилира достатъчно адекватно огромната информация и опит, натрупан в битието му на космополитна личност (смея да твърдя, че не му липсва природен интелект). Тежкият проблем ми се вижда друг, подсказан от въпросния случай – дечицата в България днес поемат много информация от най – различни източници. Тромавата ни и морално престаряла образователна система С НИЩО не ги подпомага да систематизират и да трансформират в линия и мотиви на обществено приемливо и градивно полезно поведение тази информация. Подобно на Христо, те са оставени да се оправят сами в този информационен океан, като едновременно с това са притискани в училище да зубрят много отдавна остарели, ненужни, скучни и трудни за мотивиране неща. Същевременно непрекъснато им се говорят безумия за бисерната ни образователна система. Не знам какъв край виждат отговорните господа на тази тенденция и дали разбират мащабите на собствената си отговорност за бъдещето. Струва ми се, няма да е далеч времето, когато няма да имаме друг логичен избор, освен да направим и г-н Бареков Доктор Хонорис Кауза. Изборните успехи на национал – социализма в Германия, началото на 30-те години на 20-ти век, са идвали най – вече от противоречието между консервативно-строгата германска система на възпитание и обучение и реалния упадък на страната вследствие на Версайския мирен договор. Резултатът е известен!

    Posted by Georgi Georgiev | ноември 14, 2011, 13:13
  4. Всичката тая свинщина която става съм казал още пържите дни на февруари 2002 г.Всичко както тогава съм казал се случва така както съм казал.Казал сън ,че предстои преврат с който проклятието Сакскуборготски докаран от комунистите (с новия моррал)ще унищожи политическата система(партиите),след това ще дойдат комунистите,ще става все по зле и на края ще се стигне до това,което е и накрая ще завърши с кръв.Казал съм ,че ако комунистите не унищожaт “Франкенщайн” ДПС което те създадоха за да контролират всяко правителство и да го сваля,накрая това техно творение ще им изяде главите.Преди това ,когато СДС се преобразуваше от коалиция в партия казах ,че това е началото на края на СДС.Тогава се изреди една камара народ да спорят и да ме убеждават в правилноста на това деиствие ,после същите ми ревеха на главата как съм бил прав.Аз винаги съм прав щото си ползвам мозъка по предназначение и не чакам друг да мисли вместо мен.Но когато казвам какво ще стане,думите ми срещат единствено надменно пренебрежение,а после бивам обвиняван,че е станало така както съм казал.Аз знам ,много знам,защото много е минало през гърба ми и съм платил цена,която съмнявам се някой друг да е склонен да плати.В личния ми живот не е останало нищо за губене.Останало ми е само познание ,което съм длъжен да давам и давам,но за тоя що духа(глас в пустиня).
    За случая – кочинята е пълна,това е само поредния от поредицата всекидневна.Падението е обхванало всички и това което съм казал ще стане,съмнявам се някой да се стресне от думите ми.Само ,че после никой да не ме обвинява че е станало както съм казал.Движение по течението не изисква усилие ,но води до блатото.Срещу течението по трънливият път се стига до живота!Господ може и да е българин,но българите са заминали много на далеч от Него и …
    Да вметна само – не съм чул Пеле или Марадона да са др.

    Posted by Румен Бърцов | ноември 14, 2011, 13:34
  5. 2001 г.фежруари – съжалявам за грешката!

    Posted by Румен Бърцов | ноември 14, 2011, 13:36
  6. Вече даже не е смешно… Жалко за наистина гениалния футболист Стоичков!!! Използваха собственото му неумение да се предпазва от глупави постъпки и го направиха смешен (казах, че не е смешно – значи, направиха го жалък) в очите на хората с достойнство. Но статията май е за Бареков – това е друга смешна/жалка история, от която на всички ни се гади.

    Posted by petermann | ноември 14, 2011, 13:38
  7. Дълги години този нахален и невъзпитан сънародник говореше на всеослушание, че не е получил нищо от държавата и демонстративно не си плащаше данъците като нас.Може би сега получава това признание като компенсация за причинените преди от нас с неразбирането му злини.

    Posted by az | ноември 14, 2011, 14:18
  8. Позволявам си да продължа мисълта на az-Стоичков е нахален и с днешна дата се опитва с името си да плати на Борисов за заемките, които получи когато днешният премиер беше кмет. Очакваме да научим какви титли и привилегии ще получи или вече е получил придворния “журналист” Бареков

    Posted by Костадинова | ноември 14, 2011, 14:38
  9. Българина по принцип трудно отделя или по тояно свързва нещата почти винаги с политиката.
    Когато Стойчков обяви подкрепата за Плевенлиев – прочетете какви хули започнаха да св сипят по негов адрез от
    комунистите и техните привърженици които до преди това го славеха и обожаваха.
    А в случая не съм сигурен че ако Стойчков беше останал независим щеше да се вдигне толкова много шум.

    Posted by искар | ноември 14, 2011, 15:27
  10. Към искар:

    Бихте ли ме осведомили за поне една изречена крива дума по адрес на “модерния ляв” от ляв източник- политически или медиен? Аз се затрудних да намеря такъв- в партийния орган на БСП няма такова нещо. Можете да проверите. “Ицата” си и техен и те си го припознават за техен па макар и в момента да е в джоба на Борис също си приличат с Борисов, който определено ги надмина в техните собствени номера.
    Но ако ме опровергаете и ми съобщите кога и с какво комунистите били посегнали на своя Стоичков, ще ви бъда благодарен.Може и да съм пропуснал. Обичам изненадите.

    Posted by Иво Инджев | ноември 14, 2011, 15:46
  11. Подкрепям Цветозар Томов и се възмущавам от Н.Бареков!

    Posted by Сотиров | ноември 14, 2011, 16:05
  12. Такааа, ами дайте да си припомним работодателя на Барека – не е ли той вездесъщия Сокол…
    Ха сега пък да помислим, с чия мълчалива подкрепа Плевнелиев стана президент???
    Ами пак с помощта на Сокола.
    Ха сега господата “вдясно от центъра” да ми обяснят как така се оказа, че онова “пернато” отново е балансьора на властта, независимо от всички шменти-капели дето ни пробутва нашия премъдър Вожд и прославен художник…

    Posted by Adrian | ноември 14, 2011, 16:56
  13. Към Адриан:
    Спор няма, отдавна гледаме уговорен мач между съекипници, ама Искар май че не вдява някои неща…

    Posted by Дончо Тонев | ноември 14, 2011, 21:49
  14. Не съм съгласен всичката вина да се хвърля в/у Стоичков. Ами Гоце след като награди със “Стара Планина” куцо и сакато, вие драскачи къде бяхте? Не ви ли е срам сега да лицемерничете? Христо може да е простоват, но е велик по своему и е недостижима реклама за България! Запомнете го. Стига ние българите сме се изяждали и завиждали най-известните си хора!

    Posted by Самичков | ноември 14, 2011, 22:08
  15. До Самичков
    Сгрешил си форума, друже.Тука сме достатъчно интелигентни за да отговаряме на примитивни въпроси от сорта къде сме били.Бареков пък няма какво да го коментирам.Събрали се отбор простаци и по йерархията по малкия простак ближе по големия и гледа да се отърка с надеждата и той да стане като най големия простак.

    Posted by ДСБар | ноември 14, 2011, 22:51
  16. До PETERMANN:
    Ако приема тезата Ви, че “използваха собственото му неумение да се предпазва от глупави постъпки”, то тя още веднъж доказва, че глупакът е глупак до края на живота си. Защото възрастта на Христо Стоичков и неговият житейски опит не предполагат да не умее да се предпазва от глупави постъпки. Е, тогава как Ви се струва идеята, че титлата “доктор хонорис кауза” се присъжда на глупаци (или според Вашето “на неумели да се предпазват от глупави постъпки”)? При това, питам, как на един глупак (или според Вашето “на неумели да се предпазват от глупави постъпки”) му стига акълът до там, че винаги да е приятел на силните на деня, а в конкретния казус с титлата да брои 15 хил. евро, за да си я купи?

    Posted by meri | ноември 15, 2011, 00:22
  17. За Самичков: Благодаря, но такава “недостижима” реклама като Стоичков не ни трябва. Реклама е Мануте Бол, не Христо Стоичков.

    Posted by Media | ноември 15, 2011, 01:12
  18. Това е така нареченото “да яхнеш вълната”. Някой си световно неизвестен Цветозар Томов да се популяризира чрез чужда слава.
    По принцип това си е чиста кражба
    на интелектуална собственост.
    И само като се замисля, че в българските висши заведения гъмжи от такива нереализирани кариеристи?
    Господи, смили се над децата ни.

    Posted by M.Monev | ноември 15, 2011, 10:44
  19. Награждаването на Стоичков с Доктор хонорис кауза е безпрецедентен абсурд. Каквото и да говорят слепите му защитници. Сам си бил изкарал милионите (но, не е плащал данъци в България), целият свят го знаел и бил най-добрата реклама на България (но, с какво?). Един малък пример. След като беше в Chicago Fires стана играещ тренъор във Вашингтон. И там в една среща счупи крака на едно момче от противниковия отбор. Имаше статия след това, в която американците недоумяваха каква е тази брутална злоба, която го движи на терена. В САЩ освен болни на тема футбол мексиканци никой друг не свързва България със Стоичков.

    Posted by Севделин Панев | ноември 15, 2011, 21:01
  20. ох,че Ники дудучето ,някой гледа ли го?

    Posted by lili | ноември 16, 2011, 13:59
  21. Последният срамен факт за слагачеството на българската наука пред факторите на известноста. Чудно ми е какво очаква ректора Козлуджев от “доктор” Стоичков? Пари за университета ли, или е толкова задръстен, че слага воинстващата неграмотност пред културата.

    Posted by Павел Пулиев | ноември 16, 2011, 22:04
  22. […] Телевизорът кат&… чрез Иво Инджев от Иво Инджев на 11-11-14 […]

    Posted by Телевизорът като бухалка срещу критици на властта | ноември 23, 2011, 01:37

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив