Една задачка за началното българско училище ( по политика), което ни преподава уроци по демагогия:
Условие: На 14 януари имаше протести в 12 български града срещу несъществуващия добив на шистов газ и на премиера Борисов му трябваха само три дни, за да нареди на послушния му парламент да забрани да се мисли за съществуването на вражеската суровина, твърдейки, че е чул „гласа на народа” и това е определило позицията му.
На 11 февруари се състояха протести срещу несъществуващия договор АСТА в 18 български града, т.е. с 6 повече.
Въпрос: колко часове са нужни на Борисов, за да стигне до съзнанието му гласът на народа този път и да нареди да се забрани да се мисли за онова, което му нашепва този глас?
Не се напъвайте. Не можете да решите това уравнение, защото в него има непосилно много неизвестни величини и низости – като лъжата за „гласа на народа”. Други гласове шепнат на ухото на Борисов, но за тях той не иска да ни разкаже.
А истината, като извод от тази математика за шарани, за каквито ни имат, е, че Борисов създаде прецедент с гафа си за шистовия газ и сега всеки, който може да организира протести в 12 и повече града, може да претендира да е „гласът на народа”. А началникът на държавата, който няма как, а и не бива да угажда на всички искания, явно ще продължи да действа избирателно според гласовете, които му шепнат нещо толкова важно за него, че го карат откровено да ни лъже.
От прецедента стана ясно, че когато му шепнат на руски, Борисов козирува. Явно и от немски претендира да разбира, щом заявява: „когато Меркел говори, аз слушам”. Но на „шепота” на Хилари Клинтън, която (по моя информация) извън камерите и микрофоните е разговаряла на висок глас на 5 февруари в София с Борисов, нашият премиер държи да отговори след нейното заминаване с твърдения, че „американците могат да почакат”. Интересно, защо не й го каза, когато стояха редом на пресконференцията? Сега звучи „героично”, но е също толкова автентично, колкото и твърдението за екологичната му загриженост. „Логиката” в тази задачка е същата, като в онази за реакцията на „народния глас”. И причината е същата: Борисов си има едно на ум, но ни взима за малоумни, на които може да говори каквото си иска.
Демонтиране "Паметника" на окупаторската съветска армия в София
[...] На какъв език гов… via Иво Инджев by Иво Инджев on 2/12/12 [...]
Мое резюме:На Русия – козируваме!
Германия – слушаме!
Америка – що не си гледат р@ботата!
Хмм, 45 годишно Дежа Вю е на път да се повтори?!
Ако ББ наистина „иска“ Америка „да почака“, това означава:
-българската популация да намалее с още 1 000 000 млади хора, способни да работят достойно и можещи да „правят деца“.
-БГ ще заприличва все повече на само едно Софийско царство, където велможите изобщо НЕ ИСКАТ да знаят какво става извън него. От историята СИ знаем до какво води това???!!!
-БГ достатъчно ще се отдалечи във времето от възможността да усвои технология за добив на енергия, което „после“ евентуално ще и коства много.
-БГ партиите ще продължават да получават по 15 000 лв. на глава депутат от бюджета безвъзмездно, въпреки всички трудности пред киото са изправени данЪкоплаттттттттците.
Българската нация днес преживява двете най-големи морални трагедии в следосвобожденската си история. Първата – стърчащият в центъра на столицата на уж демократична и освободена от комунизма (натовска) България позорен МОЧА. Втората – безспорен водач и началник на нацията да стане най-усърдният ученик и верен бодигард на комунистическия престъпник Тодор Живков. Обединени в едно тези две морални трагедии формират трета, а именно, че комунизмът никога не си е отивал от България – нещо, което не се случи в никоя друга европейска страна.
Народът е част от тълпата, която „уйдисва“ на някого на акъла.
Невероятно показателно за хората без глас в днешна България.
Иво, ти май си бягал по ТКМ, а? С АСТА работата няма нищо общо със свобода на словото, още по-малко с „народния глас“. Иначе Хилари дойде, видя и реши, че мат`риала не си заслужава. И ако някой си мисли, че под мат`риал имам предвид политиците, значи е ужасно късоглед.
*ТМК