// Затишие пред бира

В БЕСЕДКАТА

Затишие пред бира

Не е вярно, че през летните горещини по традиция политиката замира и никъде нищо не се случва. В съседна по география, минало, манталитет, съдба и – често пъти по нещастие- Румъния, “нещо“ се случи. И не какво да е: организираха ялов опит за социалистическо-центристки поврат (или преврат- т.е. не по врат, а по шия) срещу президента Бъсеску, когото на Запад наричат „консервативен“ ( каквото и да значи това в страна, в която почти всеки възрастен, живял в епохата на Чаушеску, има повече или по-малко „мръсно минало“).

Да не припомням пък за особено горещи лета, като през 1968 г. с окупацията на Чехословакия от СССР и колониалните му сателити, с бунтовете във Франция, с размириците на антивоенна и расова основа в САЩ- все примери, от чието повторение никой никъде не е застрахован само заради лятната жега.

Политиците може да си отдъхват, но политиката-никога. Защото тя съществува извън тяхната воля, колкото и да се имат за велики инженери на нашето настояще и бъдеще.

Руската поговорка , според която трябва да се гледа двора на съседа, защото заиграе ли там мечката, може да дойде и при теб, е особено валидна за аналогията с Румъния. Защото и тук „зрее“ референдум срещу- на практика- подобен на Бъсеску „консерватор“, за какъвто се представя Борисов.

Зад играта в нашия (заден ) двор руската мечка не само не се крие, но държи да се знае за лятото на нейното недоволство. Тя откровено се зъби чрез мечкоподобните си местни създания, достойни наследници в това отношение на онези, които превърнаха НРБ в толкова образцов резерват на СССР, че дори нямаше нужда от демонстративна съветска въоръжена охрана. Тукашните надзиратели на Кремъл бяха горди да подчертаят, че и сами могат да смажат всяка съпротива срещу съветския колониализъм. Те и днес почитат като висша своя ценност щръкналия атрибут на колониалното ни изнасилване в центъра на столицата ни, на който има перверзен благодарствен надпис за изнасилването на България, от което се ражда тази робска традиция.

Борисов, за когото в откровените, писани за вътрешно ползване доклади на американските дипломати пише, че „душата му е в Русия“, може много да иска душата му да пребивава в сибирския рай, но това не е достатъчно за руската мечка. Тя иска доказателства. Ще настоява за референдум дали да построи на всяка цена, дори и поне половината българи да не щат, вече отхвърления след мъчителни страхове и колебания от същия Борисов ядрен руски обект в Белене, замислен като инструмент за увековечаване на руския енергиен диктат в една отделно взета страна от ЕС ( почти по Ленин и неговата теория за възможността комунизмът все пак да се наложи в една отделно взета държава, дори това да струва живота на 90 от общо 100 милиона руснаци).

Интересно ще бъде да узнаем как на това ще реагира този път протестната вълна, която толкова много стресна властта с внезапните си акции срещу опасността от посегателства срещу горите. Защото гората е ясна, чиста и свежа кауза. А ядрената енергетика? Тя „чиста ли е“? Или е чисто и просто политика, смесена със стратегически, екологични и икономически потенциални катастрофи, чиито мащаб е толкова страховит, че не може да бъде обгърнат от погледа на хората, вгледани в дървото, поради което не виждат гората от тези убийствени проблеми?

За момента тази протестна вълна изглежда затихнала, но това прилича на затишие пред…бира.

За тлеещото, трупащото се и вероятно предстоящо да се прояви отново недоволство припомня в свое есе Георги Деянов, чиито текст, свързан с протестите по екологичен повод на „Орлов мост“ в София, публикувах със заглавие „Манифеста на протеста“. Българският студент от Холандия сега продължава разсъжденията си за недоволството, които той пожела да сподели с читателите на блога.

ГЕОРГИ ДЕЯНОВ

Недоволство 2.0

Недоволството този път е различно. Целта не е да се излъчат лидери и да се делегира отговорност.
Няма да се натоварят шепа хора с надежди, очаквания и разочарования. Гражданската активност
не е еднократно действие веднъж на няколко години. Не работи досегашният модел на протест,
гласоподаване и прибиране вкъщи да се осъществява телевизионен „контрол“. Стига гневно
гледане на телевизия. Не на демокрацията от дивана. Изключва се автопилотът, отговорността за
живота се поема на ръчно управление. Ежедневно.

Общоприето е обществените системи на развитите общества да се наричат демокрация. Опитът
показва, че демокрацията не се състои само от избори. Общественият строй, който предизвиква
безпрецедентното равнище на благосъстояние на развитите страни, се описва по-цялостно като
общество на отворен достъп.*

Благосъстоянието се създава от отворен достъп в стопанството. Всички граждани, покриващи
минимални и общовалидни изисквания, могат да формират организации, с които да участват в
състезанието за стопански възможности. С увеличаването на пазарите и задълбочаване на
специализацията се изграждат стимули и възможности за по-ефективно създаване на стойност и
задоволяване на все повече човешки потребности с единица ресурс. Печели, който успее да
предостави ценност по-умно – по-качествено, на по-ниска цена. Основен източник на награди става
разработването на нови възможности, иновирането. В процеса паят за всички се увеличава.
Магията е в неизчерпаемия ресурс на човешко въображение.

Защото в развитите страни богатството се създава от свободната инициатива, творчество,
съзидателност на хиляди граждани. Държавата е сбор от организации, през които се приемат и
налагат правила по еднакъв за всички начин. Чрез нея хората изработват консенсуси и
координират част от взаимоотношенията си. Изграждат предвидимост. Политиката е управление
на държавата. Процес на взимане на решения относно общите дела. Какво да се прави, за да не
живеем по-зле (управление на кризи) и какво да се прави, за да се живеем по-добре (политики на
развитие). Държавата не създава благосъстояние толкова, колкото среда за децентрализирана
стопанска дейност – отворени достъпи. Много голяма част от гражданската активност, от живота в
цялата му пълнота, се осъществява извън контрола на държавата.

Отворен достъп в политиката е подобен на отворения достъп в стопанството. Всеки, който отговаря
на минимални и еднакви за всички изисквания, може, ако желае, да създаде организация, с която
да се бори на политическия пазар. Състезанието е на идеи, решения. В обществото на отворен
достъп управляващите имат интерес да предоставят политики решения в интерес на най-много
хора. Опозиционните партии имат стимул да предоставят по-добри решения и разобличават
опитите на властимащите да нарушават конституционно установения ред. Особено
ограничаването на достъпи.

Отворен достъп в икономиката причинява и поддържа отворен достъп в политиката и обратно.
Установява се двоен баланс. Освен динамични пазари,той създава свобода и отговорност.
Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически
активни във всеки момент, когато интересите им са нарушени. Класическо негово проявление са
природозащитници, които протестират срещу промени на правилата, улесняващи разграбването и
унищожаването на природата. Срещу раздаването на привилегии на малка група за сметка на
всички останали. Доколкото протестиращите активно участват във взимането на решения,
протестът по дефиниция е политически акт.

Освен хора с висок морал и светли идеали, гражданите на обществата на отворен достъп са
независими личности, които прагматично защитават интересите си. Множество заинтересовани
групи участват в процеса на взимане на решения за общите правила, причинявайки високата
адаптивност на развитите общества. Гражданите на развитите страни са спрели да стискат палци
да им се паднат човеколюбиви, великодушни владетели. Навсякъде хората преследват печалби по
един и същ начин и винаги се стремят да намалят несигурността чрез установяване на монополно
положение.

Политическа манипулация на стопанството – раздаването на ограничаващи конкуренцията
привилегировани достъпи, водят до склерозирането на икономиката. Противодействието е
изграждането чрез отворен достъп на условия за непрекъснато мирно противопоставяне на
интереси. Наглед изглеждащ мудни, донякъде хаотични, именно тези основани на прозрачно и
честно състезание процедури, процеси и механизми, водят до високата устойчивост на обществата
на отворен достъп. Далеч от перфектен, този обществен строй съдържа среда за дебат за развитие.
Неработещите идеи се изхвърлят сравнително лесно.

Въпреки всичко свободата и отвореният достъп не са естествени за обществата. Модерни
изобретения са. Естественото е да има владетел и поданик. Владетелят измисля и налага законите.
Раздава справедливост, както я разбира и чувства. Определя кой какво и как ще произвежда,
прибира дан. Поданикът има право да спазва правилата. Ако е послушен и има късмет, преживява.
Често безчестно в оскъдица, бруталност и страх отглежда децата си и ги учи за смирената главица.

Свободата не изненадва народите като природен феномен. Не може да се внесе или да се получи
даром. Не се предизвиква с ритуал. Или (с) дистанционно. Очевидно е, че обществото на отворен
достъп не се причинява и само с ентусиазирано гласуване. Заблуда е, че не може да се
осъществява също толкова ентусиазиран, стриктен, постоянен контрол върху решенията, които
взимат политическите лица. Осъществяването на общуване никога не е било по-достъпно. Не е луд
този, който яде баницата, а който го държи офлайн. Ако гражданите не изискват от политическите
си представители, олигарсите ще се погрижат. Всяка възможност за непрозрачно, необективно
взимане на решения, разпределяне на ресурси, ще се оползотвори. Най-силното оръжие срещу
кражбата и лъжата е светлината. Превенция чрез прозрачност.

Съсредоточаването и активното участие в политиката, и то само веднъж на няколко години,
произвежда половинчатите резултати, в които сме затънали днес. Съгласието за живеене в
обществен строй, основан на политически плурализъм и пазарна икономика, не е еквивалентно с

произвеждането му. Преходът ни към общество на отворен достъп е като модерна съраунд
система, която не сме доинсталирали. Не е изненадващо, че не се чува добре. Свободни пазари се
извоюват всеки ден. Взискателно пазаруване помага. При възможност потребяване на екологично
честни продукти. От домати през социологически проучвания до политически решения. Подкрепа
за монополите не се равнява на подкрепа за развиването на динамично стопанство. Неуместно е
да се твърди , че пазарната икономика се проваля в България. За 1300 г. никога не сме имали
стопанство с динамична конкуренция, основана на отворен достъп.

Разбиване на информационния картел от новите медии е отличен пример как се печели от
конкуренция. Отворен достъп до алтернативни източници на информация притиска
традиционните медии да отразяват и анализират събитията и процесите, които хората смятат за
важни, по обективен начин. Репутацията на медиите, които не отговарят адекватно на търсенето
на истина, се съсипва чудесно.

Свободно е обществото на активно участие в процеса на взимане на решения. На будно разбиране
на причините и пречките пред развитието. Свободата е отговорност уменията и
предприемчивостта да се използват за увеличаване на благосъстоянието. Борбата отново е за
свобода и пак е между смелите и честните срещу статуквото. Естествено е облагодетелстващите се
от сегашните правила да пречат на демонтирането им. За останалите е революцията на
проглеждането, че промяна е възможна. Пречупване на мита за незначителността. Свободният
човек, независещ от държавата, от олигарси, изправено защитава правата си. Взискателно и
прагматично създава, налага и спазва правилата на печелившата игра. Днешните българи от
исторически шум се превръщат в архитекти на обществото на отворен достъп. Отново е интересно.
Началото на края е поставено и вдъхновява. Защото тук е красиво.

*Норт, Уолис, Уайнгаст (2006). Наличието на двоен баланс на отворен достъп в политиката и
стопанството е вдъхновено от концептуалната рамка, развита в публикацията.

Share on Facebook

Discussion

22 коментара for “Затишие пред бира”

  1. Благодаря на автора(Георги Деянов). Под този му пост вече мога да се подпиша с две ръце. Първия оставаше у мен известни съмнения, които тук вече са разсеяни.

    Posted by mdam | юли 30, 2012, 12:10
  2. Г-н Инджев,
    след , като се запознах с радиоактивната одисея на г-н Котев ,описана в “Ядреналин” , разбрах че вие и той сте били по следите на изчезналия козлидуйски ТОБ и в “свещените” ядрени козлодуйски полета.
    Г-н Котев , като специалист ,който е запознат със “светите” тайни на радиационната далевера в България, би трябвало да помисли сам, или заедно с вас да продължи тематиката в нова книга ,или книги.
    Ядреният хаос(и не само) на дивАШКИЯ северо-изток ,заслужава да бъде описан свой отделен стил по подобие на тези на Дивият Запад , именно норт-ийстърн.
    И тъй като вече сте били ПО СЛЕДИТЕ на ИЗГУБЕНИЯТ ядрен ТОБ, защо не откриете и СИНОВЕТЕ на ВЕЛИКАТА ядрена руска МЕЧКА(МАФИЯ) – “Синовете на Великата българо-съветка Ядрена Мафия”, в една нова книга на тази тематика????….

    Posted by NORTHEASTERN BEAR' SONS | юли 30, 2012, 12:46
  3. Единственият, който би оказал съществена подкрепа на Бойко(ако не беше изкаран от самия него злодей,с подкрепата на някои други хора) за спирането на Аец Белене и обясни,защо не трябва да се строи по начин по който всеки да разбере е Иван Костов.Готиното говорене на Бойко с лафчета и шегички няма да помогне.Освен това той има и един много сериозен минус,че много пъти си сменяше позицията.Oсвен това той така и не пожела да отдаде заслуга на сините по този въпрос, сакън да не вземат да трупнат някое процентче и заяви че заслугата за спирането на Белене била на БСП. Няма да помогне и младоликия Делян Добрев,който отскоро е в тия неща.Фидосова пък изобщо.Костов вече на няколко пъти се изказа от парламента по начин от който на социалистите им се дорева. Сега обаче ще трябва да го прави отново изглежда, ако нещата станат сериозни.Иронията е в това, че Бойко Борисов взе дейно участие в общия хор започнал след 2001 от позицията на най-харесвания и представян като герой в медиите човек в държавата по доунищожаване и доунижаване на Иван Костов. Наричаше го Гаргамел, комунист и изобщо слагаше го в един кюп с най-големите злодеи,мафиоти и некадърни,корумпирани политици на прехода.Обясняваше как партията му е клонинг на БСП и т.н.Иронията е,че успя да срине доверието и подкрепата към Костов,а сега има нужда от това доверие и подкрепа повече отвсякога. Ето как БСП го прецакаха да плюе по един свой съюзник по важен въпрос,защото сега доста хора биха си казали щом лъжеца,крадеца и измамника Костов е против значи Аец Белене е добро нещо и аз съм за.Такива са неведомите пътища социалистически.

    Posted by AZ | юли 30, 2012, 14:03
  4. Времето на конкретните стъпки дойде. Медиите само отразяват. Липсват коментари за процедурата. Парламентът действително ли е длъжен да насрочи референдум? Ако го насрочи и “народът” каже “да”, КАКВО ПРАВИ ПРАВИТЕЛСТВОТО- намира едни пари или не ги намира – как е по закон? Ако утре съберат половин милион подписи за изкуствен остров в Черно море със седемзвезден хотел, за да печели родината по 200 милиарда от туристи в премиум-сегмента…пак ли правителството намира едни пари и почва?…Какви са печелившите тактики за неуспех на референдума – да не се ходи, за да падне процентът гласували под половината, или да се гласува с “не”? Може ли по-отдалече да имаме яснота от първа ръка2

    Posted by Дани | юли 30, 2012, 14:06
  5. До AZ от ЮЛИ 30, 2012, 14:03: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4689831

    Posted by santо | юли 30, 2012, 15:07
  6. До Дани:
    Бях мярнал някъде, че в парламента са внесени достатъчно подписи за още 2 референдума, преди този на Станишев. Та може ли да се гласуват всичките въпроси наведнъж при положение, че са толкова различни или трябва да се следва реда на внасянето и да се направят последователни референдуми. Едва ли е последното, но зависи кой как интерпретира закона и какви са възможностите в него, както и волята на парламента. Иначе, за мен най-голямо влияние за осмисляне на БеляНЕ изиграха на първо място Инджев и Котев и след това ДСБ.

    Posted by mdam | юли 30, 2012, 15:34
  7. Малко за “сдъвчем” Закона : първо подписката отива в ГРАО за незабавна служебна проверка. Колко означава това – господ знае. Да кажем – месец. Сетне НС “обсъжда” подписката – да сложим още месец. При установяване на нередовности в подписката, председателят на НС уведомява инициативния комитет и определя 1-месечен срок за тяхното отстраняване. Сетне приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до три месеца от внасянето на предложението или от изтичане срока за отстраняване на нередовности.
    Дотук залагаме 4 месеца по закон.
    2012 г. ще е изтекла.
    По-нататък решението за провеждане на Референдум се обнародва,след което Президентът в срок до един месец от обнародването определя датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението.
    Честит 1 април !
    Много интересно е и следното :
    “Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели”.
    Как ще мобилизира 60% активност 2-3 месеца преди парламентарните избори другаря Станишев остава една мистерия…
    Ако бъдат оставени да си провеждат шумна кампания, с която да досадят на населението в ранната пролет и бъдат просто подминати с едно мълчаливо високомерие от страна на гербаджиите и малкото трезвомислещи почитатели на т.н. “традиционна десница” – червените може да получат неочакван за тях плесник през юни, вместо желаното потягане на редиците и мобилизация за парламентарния вот.

    Posted by Бръмбар | юли 30, 2012, 17:33
  8. Досега съм прочел три текста на Деянов. И трите не ми харесаха, но този определено е най-зле.

    Posted by mika | юли 30, 2012, 20:41
  9. Естествено, че Станишев се надява да му бъде отказано провеждането на референдум, или поне да му бъдат правени обструкции, той да “иска” те да го “мотаят”, като по този начин блесне пред господарите от Кремъл и си върже в кърпа вся русофилская сволоч. Иначе той прекрасно знае, че АЕЦ-а няма да се построи. Просто защото няма кой да даде пари за такова губещо начинание. И действително Боко има съществен принос в предотвратяване на това строителство, защото профука събираните именно за тази цел милиарди в фискалния резерв. Ако парите бяха налични, нямаше и окото да му мигне на този “герой” и юнак да ги изсипе в “гьола” в Белене. Без оглед на национални интереси – мутра национален интерес не пази!

    Posted by живко боев | юли 30, 2012, 23:34
  10. Има едни хора в една партия, които имат потенциал. Биха имали, ако действаха като политици, а не като сбор от експерти, които щедро раздават съвети за едната парламентска заплата. Може да сте прочели изказването на Костов “Борисов да чете…”, но за да не кажете, че голословя привеждам цитат: “Той упрекна премиера Бойко Борисов, че “увлечен в медийни акции, е зарязал тази работа в продължение на три години”. Не вярвам, че не може да се справя, ако поиска, но не я върши, не му е по сърце.” (дир.бг)
    Кой казва тези насърчителни слова като че към едно изоставащо учениче, дето се проваля, щото предпочита да рита топка?
    Ако разчитаме на бил, действащ или некой паднал от Мар(с)дрид политик без да се информираме и КОНТРОЛИРАМЕ това, което засяга живота ни, ще си осигурим много лафове за пред чаша бира, демокрацията ще се придвижва със скоростта на охлюв-олимпиец, ще търсим мислещи блогъри, за да се уверим, че има и други – малка радост на половинчати, изчезващи хора, телевизиите ще сменят визиите на четири години в няколко варианта: пукнатата ваза с татовите маргарити/гербери, часовникът с кукувичката. Само телетата ще затъпяват прогресивно. В този смисъл предложението на автора за повече деятелност ми се вижда добро.

    Posted by Veselka | юли 31, 2012, 00:15
  11. До Дани:

    Не се коси Дани, това си е предизборна дъвка на комунетата. Да клъвнат малко гласове. Как?
    Ами ето как: да предположим, че тия 770 000 гласа “За” референдум са повечето истински. Те веднага ги асоциират като техни гласове на изборите. И разтягат дъвката колкото може на изборите: “гласувайте за нас, ако искате АЕЦ Белене”, 770 000 ще гласуват за нас…
    А направо “дюшеш” ще им дойде, ако се стигне до референдум. 2000 000 да участват в референдума и 40% да са “ЗА” АЕЦ, а 60% “Против”, веднага ще кажат, че за БСП ще гласуват на предстоящите избори 40% – хитро. Кой се хване, хване…
    Ама ББ ги разбира тия хватки, та референдум няма да има.
    Е комунетата ще кажат, че ГЕРБ ги е страх, защото ще загубят референдума, демек повече от 50% ще гласуват “За”, демек са “За” БСП.
    Дъвки… Кампанията почна.

    Posted by Терзийски | юли 31, 2012, 02:32
  12. До Мика:
    ———

    Не се учудвам!След като сме търсили нещо,без да го намерим идва друго което намираме баз да сме го търсили.

    Posted by Кардинал Ришельо 2020 | юли 31, 2012, 06:46
  13. Аз, както и десетки мои приятели се подписахме “за” в три-четири подписки. На ход е ГРАО. Неучастието в един евентуален референдум е нормалният ход срещу руската ни зависимост

    Posted by Топалов | юли 31, 2012, 08:23
  14. Топалов е прав,самото неучастие е вече друга многозначителна акция!!!

    Posted by Талейран 2020 | юли 31, 2012, 11:09
  15. Иво, не знам защо ми изтриваш коментарите!!! Мисля, че всеки уважаващ се журналист не би постъпил по този начин! Харесвам твоите анализи, но е пълен идиотизъм 29 години след нежната революция и при този невероятен възход на демокрацията (Демократи за силна България, СДС М. Кунева и какви ли не други) ние все още да събираме подписи за събаряне на паметници!!! Пълна глупост беше и подвига на Е. Бакърджиев да срине мавзолея на Г. Димитров! Е, и какво се получи! Добре, нека направим подробен списък какво трябва да се разруши и да го разрушим. След това да почнем да мислим за България. Или да изметем по някакъв начин самопровъзгласилия се елит и да подкараме нещата в правилна посока! Днес съобщиха, че НС е обявило обществена поръчка за тоалетна хартия за 55 000 лв??? Колко ли дават тогава за храна!?

    Posted by ivkr | юли 31, 2012, 16:49
  16. Иво, досещам се, че и предходния ми коментар ще бъде изтрит, но моля те да коментираш крайно идиотското решение на столичните общинари-тъпанари за паркиране в синята и зелената зона!!! Трябва да имаш нотариален акт за имот, ако живееш в центъра и имаш кола, за да си купиш стикер за паркиране в тези зони!!! Това могат да го измислят само пълни дебили!!! Това са болни мозъци! Имам син, който живее със семейството си при нас – те имат кола и аз имам кола. Жилището е мое! Те нямат право на стикер! Къде ще паркират!? Трябва да ми прехвърли колата, за да платя за нея като за втора кола!??? Моля те, коментирай ето тизо идиотски казус. Казаха, че ако има много недоволни, ще преразгледат наредбата! Вън и долу тези идиоти! Оставка на фъндъкова и целия общ. съвет!!!

    Posted by ivkr | юли 31, 2012, 16:55
  17. Към ivkr:

    Не знам кой си, че ме чувстваш толкова “близък”в обръщението, но със сигурност си от онези, които ме коментират без да ме четат.

    Никога и никъде не съм претендирал за събиране на подписи за махане на “паметници”.

    Настоявам столичната община да си изпълни собственото решение от 1993 г. за демонтиране на символа на съветската окупация и на българския мазохизъм спрямо нея от центъра на София.

    Освен това “паметници” като обобщение е доста общо- това е като “хора”.

    Има “хора”, които заслужават да бъдат премахнати преди са те застреляли.

    Паметниците на Хитлер заслужават ли вечността, вложена като идея от техните създатели?

    А на неговия побратим Сталин? Тъкмо той наднича от въпросния паметник в София, макар подмазвачите на съветската окупация да са го изобразили като някакъв красавец с вдигнато оръжие над победената, а всъщност несъпротивявалата се България, която за благодарност превърната в най-покорния слуга на СССР.

    Posted by Иво Инджев | юли 31, 2012, 17:52
  18. Някога “забраненият” български скулптор Любомир Далчев имаше смелостта да каже, че мястото на паметникът на Вълко Червенков за Съветската Армия не е в центъра на София и след това призова 40 години по късно да се махнат “жалоните на поробителя” през 1993 г. Послушаха го и взеха решение да го махнат. Вече близо двадесет години го махат, а той стои защото “признателността” е вечна за огромната касапница на хилядите жертви и отнемането на нивите, имота, парите, образованието, мозъците, управниците, на България, за да наградят послушните слуги на убийците от НКВД. Измислиха лъжата, че България е място на световни престъпници – фашисти. Много хора се самообявиха за “борци против фашизма” и се налапаха с аванти, докато не можеше да се намери истински фашист в България, даже с лупа да се търси. “Историците” могат ли да намерят поне един вестник преди 1944 г. да се пише, че е фашистки? Имаме ли някоя партия да се нарича фашистка? Може ли да се намери поне един човек да се смята последовател на шефа на фашистите Мусолини? Работата беше, че всички не-комунисти бяха лесно обявени за фашисти и следователно “врагове”. Това бе една много лесна и сладка “борба” плюс успешен грабеж и не наказуеми престъпления. Сега доволните плячкаджии имат нахалството и “обвиняват” Иво, че разрушавал паметници. Докога на бялото ще викаме черно?

    Posted by Пендо глупака | юли 31, 2012, 21:40
  19. Г-н Инджев, аз пък ще се включа на противната страна. Трийте(и мен включително). И нека никой не се оплаква, че това било цензура. Нито си БНТ – финансиран с обществени средства, нито претендираш за “всички гледни точки”. Интернет медия си(вярно с голяма посещаемост), но си one man army и си отговорен само и единствено пред този човек. Има(ше) добри медии които се превърнаха в бълвоч, точно понеже не триеха – най-вече от комерсиални подбуди. Нека всяка жаба да си знае гьола, а ако счита, че никой гьол не е подхожда на нейното величие нека да си направи собствен “гьол”. Точно понеже всеки може да си направи негов си блог, не е цензура да триеш в своя си. Пък който умее, ще си превърне своя в медия.
    А господина да беше излязал с цялото си име(а може да е излязал в непоказан коментар евентуално) и с обяснение за познанството. Не че ми го дължи на мен – просто давам предложение, как да бъде по точен и ясен.

    Posted by mdam | юли 31, 2012, 22:16
  20. Към mdam:

    Иронията в сравнението със “стандартните” медии и личния (ми) блог, е в това, че тук се появяват лични нападки, каквито никоя медия в света не би популяризирала срещу свой автор, но това им е малко на гостуващите агресори. Те настояват, че имали право на това. Я да вземат да опитат да пробутат някой от агресивните си коментари в която и да било медия, да ги видя…

    Всъщност дори и личните нападки не са толкова недопустими за мен, колкото опитите да бъда накаран да се оправдавам за нещо, което не съм или не съм направил ( казал, написал). Най-често те се основават на някаква част от истината, която искат да уточнявам с цел да си “призная” за кефа на анонимния “праведник” насреща. Обикновено изкривяват не само истината, но и обобщават манипулативно какво съм бил искал да кажа, опитвайки се на практика да изкривят тезата ми, която като правило ясно съм заявил. Изправен пред избора да оставя без отговор подобна инвазия и косвено да я призная за легитимна, предпочитам да не я допускам. Другият вариант е да заприличам на художник, който стои в галерията и от сутрин до вечер обяснява на посетителите какво точно е нарисувал- няма такъв художник, нали…

    Posted by Иво Инджев | август 1, 2012, 08:11
  21. Г-н Инджев, наистина, моля за извинение, ако обръщението ми е прозвучало твърде фамилиарно! Използвал съм го и друг път, понеже редовно чета и ценя Вашите коментари и анализи! Подкрепям ги изцяло и наистина бих се радвал ако напишете нещо и по повод на поредната гавра с гражданите на София, живеещи в синята и зелената зони и данъка, който трябва да платят за една ваденка, която им дава “право” да паркират колите си пред собственосто си жилище! За целта трябва да представят нотариален акт (!?). Наистина, в същност Вие сам решавате кои коментари да оставите във Вашия блог и кои да премахнете! Но мисля, че всяко мнение в една дискусия трябва да се уважава! Поздрави, ваш почитател и читател!

    Posted by ivkr | август 1, 2012, 21:23
  22. Как пълна глупост: Пълна глупост беше и подвига на Е. Бакърджиев да срине мавзолея на Г. Димитров!

    На мен ми харесва пространството, което се отвори там.

    Posted by Павел Кънев | август 4, 2012, 00:25

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив