// “Преса” ни помоли учтиво да се признаем за малоумни

В БЕСЕДКАТА

“Преса” ни помоли учтиво да се признаем за малоумни

Изобщо не бих обърнал внимание на (още) едно жълто петно в българската преса, ако то не беше толкова червено по наследство, че да се пърчи гордо със своята атавистична недодяланост.

Във вестник „Преса” сгафиха с изписването на думата „купел”, заменяйки я с неприличната версия за назоваване на женски полов орган.

Приликата между „купел” и напечатаната неприлична дума е като аналогията между (бащицата на Русия) Путин и (бащата на съветската атомна физика) Курчатов.

Подмяната на „купел” с „п…а” щеше да остане незабележима за широката публика- не е смешна, но стана забележително комична след следното днешно уточнение, което е класически пример за опит миризмата да бъде прикрита със скърцане с пръст по стъклото в трамвая:

Ето как нахоканите от началниците виновници се опитват да проветрят напълнените си гащи:

„В днешния брой на в. „Преса“ на стр. 2 (в картата, илюстрираща материала „София под (токов) удар), е допусната техническа грешка в името на столичния квартал „Овча купел“.
Поднасяме извиненията си както към жителите на квартала, така и към нашите читатели. Виновните са наказани.
Както и досега, въпреки неволните си грешки, в. „Преса“ ще продължи да бъде радетел и трибуна за чистия и грамотен български език, което, надяваме се, оценяват и нашите читатели.
С уважение
Николай СТОЯНОВ

Заместник-главен редактор
и водещ броя”
Твърдението за „техническа грешка” при подмяна на 4 от общо 5 букви в една дума, съчетана с придаване на недвусмислен смисъл, е откровена лъжа на оправдаващите се.

Но във вестниците, които от години претендират да са „флагмани” на българската преса, възмущавайки се дори от жълтенията и простотията на останалите, лъготенето и надменността спрямо умствените възможности на читателите, смятани за малоумни ( не съвсем без основание, ако продължгават да ги купуват срещу цял лев) , са правило, което явно следват в „Преса” и днес.

Тези вестници повече от две десетилетия се изживяват като „висш пилотаж” в българската журналистика. Но са хибрид между булевардността и претенцията за сериозност.

Отразявайки нивото на своите създатели, спонсори и преки началници, те се „изхитриха” да пробутват голи мадами ведно с претенциозните анализи на мадами, набедени като големи анализаторки.

Вярват, че така простолюдието ще гълта по-лесно тиражите им ( заради голите мадами), но пък и по-малко простите купувачи ще си дават парите заради информационно-анализаторския стриптийз в “сериозната част” , демонстриран от книжното тяло на пазарния пилон.

Тиражите им се смъкнаха като сутиена на социалдемокрацията, който се опитва да изпълни невъзможната мисия: да обедини левите и десните, притискайки големите и подкрепяйки слабите.

 

Не си направиха обаче изводите. Няма и как. Социалдемократ(к)ите са си там. Дребната им работа се вижда от дребномислието, с което подхождат към читателите- сервират им „извинение” в соцстил. Той предполага публиката да го приеме за вярно и така да се признае за много глупава.А тя не е- освен ако, като отбелязах, продължава да вярва на старите социалдемократ(к)и в пресата.

Share on Facebook

Discussion

15 comments for ““Преса” ни помоли учтиво да се признаем за малоумни”

  1. Пррррррррррр, ужас, радетел и трибуна, Иво, моля те, ако се бъзикаш, и аз малко като Волен – извини се! Не съм чел нито единия, нито другия брой поради по-горе изброените причини. Пропускаш още един щрих, макар че в една дописка не може да се изреди всичко, то е океан. Като колега, който е работил в Труд и т.н., звучеше обидно, когато трябваше да отговарям какво бачкам… Пусто му, малко дете, трябваха ми кинти. За жалост има много колеги, които работят по разни помиярски медии, за да има какво да сложат нещо на масата вечерта. :(

    Posted by Приятел | август 14, 2013, 09:42
  2. От много години не купувам и не чета вестници с изключение на вестник “Стършел”- дългогодишна негова читателка съм. Информирам се за новините само от интернет- в последно време не гледам информационни емисии по телевизията- нямама толкова здрави нерви. Но съм сигурна, че като мен са стотици хиляди хора. Тези така наречени вестници не разчитат на тираж, за да се издържат. Според мен те са финансирани с цел да промиват мозъци на поддаващите им се читатели и да прокарват идеи изгодни за финансиращите ги. Едва ли някой си мисли, че от тях се печели. Просто не искам да вярвам, че има толкова заблудени хора, които биха си дали парите за такива боклуци. Липсва ми RE-TV.

    Posted by Радост | август 14, 2013, 10:10
  3. Само да съм сигурен, че правилно съм разбрал:
    – Та тия хубавци от Преса вместо “Овча Купел” са изписали “Овча Путка” така ли?
    Хахаха. Е те счупиха тъпометъра.
    Само си мисля как може да стане такава грешка:
    – Или някой зевзек който е набирал си е играл с думички и после е забравил да я махне, и редакторите също са пропуснали.
    – Или просто е саботаж на служители там които се дразнят на червения движещ се накъдето духа вятъра Тошо Тошев. И понеже медиите са под тотален контрол, и журналистите трябва да изкарват за хляб и няма как да противопоставят свободата на словото срещу този контрол може би търсят форми на “без да искам”, и гледат какво ще мине, че ако мине нещо като това после да изстрелят нещо по-здраво, примерно като политическа и/или гражданска позиция по разни теми.

    Posted by Иванчо без Марийка | август 14, 2013, 10:41
  4. Медиите са вече почти превзети от новата власт !Още месец и контрола ще е пълен !Ще се посегне и на интернет !
    Не можем да очакваме свободна журналистика от волгин и блъсков!Но какво да кажем за измятането на Калина Андролова ,Сугарев , Евгени Михайлов, Методи Андреев, Иван Бакалов!Изненада дебне отвсякъде !Цената е различна само !
    Защо популярни хора като Стефан Данаилов участват в тази подмяна на ценности ! Добре той е признат , и в кино и в театър и като преподавател !Събрал е овации, благодарност ,възхищение от три поколения ! Какво не му стига за да се набутва в активната политика на тази възраст !Да събира негативизма !Защо не си гледа спокойствието и се радва на това което все още му дава професията!Защо не се оттегли при тези обстоятелства , за да запази морална чистота!
    И си отговарям , той не е това което виждаме в артиста ! Той е същия безпринципен лицемер , и в името на властта е готов да прегази (така както всеки от партията му ) волята на свободомислещите ! Спомням си Коста Цонев беше от лакеите на Сакскобурготски в парламента !Изявлението му че 800 лв заплата не стигат за храна на кучетата му се помни! Същият контраст с ролята му на Дон Кихот!Сега е под земята …и какво ?
    Продажността и простотията не е само в медиите , а навсякъде !Вече ни е начин на живот ,опазване няма , като при домашните кражби !

    Posted by Огнян Георгиев | август 14, 2013, 10:58
  5. Приятел,

    не мога да се съглася с подобен род оневиняване на хора с недостоен труд – работещи за неморални хора и целенасочено вършещи позорни неща, прикириваши се зад фасадата на грижовни родители например. Като родител съм съгласен, че в името на децата се налага да преглъщаме някои неща, защото всеки може да изпадне в безизходица. Не бива обаче да забравяме, че сме длъжни да се грижим не само за физическата, но и “духовната” храна за нашите деца. По какъв начин ще ги възпитаваме на морал, почтеност и достойнство, ако живеят от “мръсни” пари? Най-доброто възпитание е да им даваме директен пример с нашите постъпки – а ще можем ли?

    Според мен ако някой попадне в такава ситуация, трябва максимално бързо да търси промяна – без оправдания и самозаблуда! Не искам да звуча назидателно към никой, просто изявявам моята позиция. Както казах вече, на всеки се случва да попадне в неприятна ситуация и тежки моменти. Едни обаче се изправят и продължават, а други обвиняват целия свят за да оправдаят собствената си безхаберност, страх и мързел.

    Posted by СИБ | август 14, 2013, 12:40
  6. Бащата на съветската ракетна програма е Корольов, а Игор Курчатов е атомен физик. Това уточнение, разбира се, не намалява нито сериозността, нито духовитостта на статията.

    Posted by Ясен Прахов | август 14, 2013, 12:51
  7. Имаше една къща,старите софиянци я помнят,малък дворец с който може да се гордее всяка европейска столица.Архитектурното бижу се намираше на бул.Фердинанд 10,после се именуваше бул.Толбухин,сега бул.Васил Левски.Къщата беше собственост на сливенския фабрикант Асен Саръиванов(баща на политическия затворник Георги Саръиванов),национализирана 1947г.,разрушена 1978г.,за да бъдат построени апартаменти за Гриша Филипов,Цола Драгойчева и др.Тошо Тошев,гл.редактор на в-к Труд,сега на в-к Преса.Амбициозни алчни хора,които съсипаха историческа сграда,само за да живеят потомците им на пъпа на София.От села ,паланки и колиби пристигнаха,грабиха чуждите имоти,съсипваха човешки съдби,какъв морал и почтеност да чакаме от тях?

    Posted by Мария | август 14, 2013, 12:57
  8. Вервайте, аз лично го видях с очите си !Но е на място където трудно се забелязва, а аз разглеждах как са разположени кварталите защото не съм от София! ха ха

    Posted by Euronimous | август 14, 2013, 13:25
  9. Искам да поясня,че номерацията на бул.Васил Левски се сменя няколко пъти-четни ,нечетни от ляво и дясно,малките номера започваха от Университета,сега започват от НДК.Въпросната ВИП кооперация де намир до Мавзолея на княз Батенберг,та другарите като се събудят да гледат МОЧА и да му благодарят,защото без неговата помощ нямаше да лапнат това място за милиони!

    Posted by Мария | август 14, 2013, 13:34
  10. Много по-лесно е да объркаш Овча Купел, с Ориндж Каунти (О.К. при все, че сравнението е малко като самоирония) отколкото с това, което са написали – сигурно в следващия брой ще се разбере защо “нарочно” са го направили :)

    Posted by Георги Георгиев | август 14, 2013, 13:56
  11. Прав сте, господин Инджев. И аз пипам с омерзение парцала “Преса”, само когато правя справки за продалите се на партията-мародер журналисти. Вестник, в който мадам В. е заместник-главен редактор, а агент-провокатор Димитър-Кеворкян раздава морални присъди, е обречен. Мъртвороденото отроче на агент Бор продължава да слага заглавия за руската икономическа инвазия у нас като “Братушките изкупуват имоти по Черноморието” и т. н.
    Вчера по БНТ станах свидетел на поредното падение на т. нар. българска телевизионна и даже спортна журналистика. От Москва предаваха състезанията от Световното първенство по лека атлетика. На овчарски скок за жени шампионка стана Елена Исинбаева – дългогодишна рекордьорка, отличен спортист и силна, симпатична личност. Всъщност, не толкова Исинбаева победи, колкото съперничтите й не успяха да я преборят. Спорт е, всичко се случва. Но при успеха на руската атлетка, българските коментаторчета полудяха. Не знам дали щяха да се дерат така, ако българка бе станала шампионка. То бяха викове, то беше радост! Предположих, че Исинбаева междувременно е получила българско гражданство. Не. Тя си остава руска спортистка. Така и не разбрах кой задължи недоносчетата от БНТ да се дерат от радост за победата на руска спортистка.
    Превключих на “Евроспорт” (Eurosport). И там българи коментираха състезанията, но Асен Спиридонов и колегите му се държаха с достойнство. Коментарите им бяха лишени от емоционални изблици, победителите и победените получаваха професионални и балансирани оценки според подготовката и според представянето си.
    “Братушките” все още ни освобождават. От националната ни идентичност, от самочувствие, от разум. От нас самите.

    Posted by чукча-журналист | август 14, 2013, 15:21
  12. “Преса” все повече звучи като “метреса”.
    Разлагащата морална атмосфера в повечето български медии, падащият престиж на професията, потресаващите нравствени бездни, в които са се срутили индивиди като г-жа В. бяха забелязани и от международни анализатори.
    В гилдия, където професионалните стандарти и моралните норми са диктувани от лица като „мадам В.”, чиято атестация бе оповестена от политик, наричан емблема на мъчителния ни преход, едва ли скоро ще се появят журналисти като Боб Уудуърд. Същият Боб, станал легенда и получил „Пулицър” за публикациите си около аферата „Уотъргейт”, довела до оставката на президента Никсън.
    Без съществени промени във всички области, страната ни ще остава най-бедната и най-корумпирана държава в ЕС. Ще спуска по-надолу от 87-то място в класациите за свобода на словото. Ту някоя нова „мадам В.” ще оглави Съюза на издателите, ту ще изготви моралния му кодекс, ту ще бъде удостоена с наградата „Черноризец Храбър”. И все повече автори на текстове в медиите ще се конкурират с жриците на най-древната професия. А момичетата от Околовръстното ще изглеждат все по-симпатични и чисти в сравнение с баничарката на Бойко.

    Posted by протосингел | август 14, 2013, 15:51
  13. Чета Ви с огромен интерес,г-н Инджев и очаквам с нетърпение всяка нова статия в блога Ви.Благодаря,че Ви има. А колкото до четенето на вестници – не се заблуждавайте,профанизирането на българският народ започва и свършва с Тошо Тошев и сие.Заливат народа с помия и за съжаление той продължава да купува парцалите,които задръстват сергиите и като попитам защо аджеба си даваш парите за този боклук,отговорът е ужасяващ – ами харесва ми.
    Това ме хвърля в отчаяние,защото профанизирането е обхванало много голама част от народа,дори и хора които са достатъчно интелигентни.
    Така че,добре е поне че Ви има,г-н Инджев,за да има какво да четем ние хората,обединени във Вашия блог
    Бъдете здрав,Вие и Вашето прекрасно семейство.
    Поздрави.

    Posted by Ваня Гайдарова | август 14, 2013, 16:18
  14. Иванчо без Марийка | август 14, 2013, 10:41
    Предлагам Ви (за размисъл)трети вариант;
    – съзнателно и планирано изписване на вулгаризма. Това е “сделано” като част от изследване на Преса за нивото на читателската им аудитория.
    Ако някой от вас си е направил труда да прочете в електронното издание “извиненията” на зам. главния редактор Николай Стоянов, би трябвало да отбележи един от коментарите – “веднага отивам да си купя встника”

    Posted by алеко | август 14, 2013, 16:30
  15. Иначе Мадам “Овча ….”, прави редовно “менторинг”, а Тошев се крие зад зам – главния редактор. Класика!

    Posted by Vihren | август 14, 2013, 19:56

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив