// 2014-та : един е Орешарски и Доган е неговият п(р)орок

В БЕСЕДКАТА

2014-та : един е Орешарски и Доган е неговият п(р)орок

Посрещаме Новата година с лозунга „един народ, един Орешарски, един процент”: един процент намаление на партийната субсидия, един процент обещано намаляване цената на тока от 1 януари и по-малко от един процент икономически растеж!
Отива си годината на еднозначните рекорди в политическия абсурдизъм.
Едноличното решение на Борисов да подаде оставка след един доста измислен сблъсък на демонстранти с полицията на Орлов мост в София доведе до единение на Атака и ДПС, на БСП и Атака.
Един железен глас ( „сидер” на гръцки е желязо), обявен за златен, т.е. позлатен от кворумните му партньори, създаде от нищото единно правителство, родено като едно чудо- от единствения пръст на Сидеров беше сътворено правителство както Господ е създал жената от едно ребро адамово.
Зад един Орешарски се скриха превърнатите в единоверци социалисти, атакисти и деп(р)есираните им от властово преяждане партньори във властта.
„Един Бойко за всичко, всички зад един Бойко” се превърна от принцип на управлението на Борисов в мустакарски девиз на банкерското управление при Орешарски, в когото единоверците в парламента се заклеха като в конституция.
Един е Орешарски и Доган е неговият п(р)орок- това е публичната истина за тайната спойка на властта.
С единия крак в новата 2014-та и с другия в гроба на 2013-та обаче нека да си спомним как се спомина раят български в онова прекрасно минало, от което гадните социалисти ни лишиха, като свалиха Тодор Живков без една пушка на комунистическа съпротива да гръмне. Толкова беше прекрасно, чудесно, великолепно, весело, превъзходно, а те взеха, че го затриха с един удар.

Официозът ни припомня от какво са ни лишили другарите Луканов, Младенов, Джуров и всички знайни и незнайни превратаджии, чиито наследници във властта управляват в момента страната с един процент надежда за промяна към по-добро докато са на власт.

Четете и подсмърчайте по загубеното благоденствие в най-бедната държава в Европа ( по данни на статистиката на ООН за 1989-та), задлъжняла като престаряла проститука от просия пред чужди банки заради живота назаем, воден от десетилетия, чиито лихви плащаме и днес. Както ще видите, като не могат да нахранят народа с 1 процент надежда, пропагандаторите на онова великолепие сервират на трапезата на избирателната памет купища носталгия- 100 процента.

ВЕСТНИК ДУМА:

Как празнувахме преди

Семейно, с Дядо Мраз, новогодишна телевизия и отключени врати

Галя Кларк
30. Декември 2013, брой 298
Политическите промени в България не само отхвърлиха предишната социално-икономическа система, но пренаредиха и обичаи, вярвания и празници. Сега младите поколения не знаят как са посрещали новите години техните майки и бащи, баби и дядовци в последните десетилетия на миналия век. Тогава Коледа не беше официален празник, не се и празнуваше, за нея напомняха само кукерите от фолклорните ансамбли по телевизията. На Бъдни вечер се знаеше обаче, че се яде постно. Центърът на празниците бе Нова година. Тогава идваше Дядо Мраз с червените ботушки и с чувала с подаръците! Вярно, тогава го нямаше днешното изобилие от задморски лакомства, имаше опашки за банани, но домашната трапеза във всички семейства бе претрупана, от печеното прасенце и пуйката до баклавата и печените ябълки – бедни хора просто нямаше.
Навсякъде в заводи и ведомства имаше новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздаваше подаръците, купени тайно от родителите преди това – на мода бяха кукли, които казваха “ма-ма”; книжки; червени пожарни коли; чанти “Чичо Доктор”; сервизчета и колички. На тържествата в детски градини и училища пък имаше маскарад: живи зайци, мечета, снежинки. Децата получаваха от Дядо Мраз в училище прозрачни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони “Снежинки”. По училищните дискотеки тийнейджърите си връзваха гирлянди по косите или ги увиваха около вратовете си. Звучеше любимата музика на “АББА” и “Бони М”.
Вкъщи пък дългоочакваният старец оставяше тайно под елхата нови подаръци, а понякога идваше във вид на съседа, маскиран с подръчни средства. Задължително си имаше за спътница Снежанка. Вратите не се заключваха, децата вилнеехме от къща в къща и от апартамент в апартамент, защото навсякъде майките даваха лакомства, особено на първи януари. Татковците лепяха от кибритени клечки и шишарки чудесни зимни къщички и ги подреждаха до елхата. Тя миришеше силно на бор и цялата къща потъваше в чудното новогодишно ухание. Играчките бяха лъскави и само стъклени, трябваше да се внимава да не се счупят. На елхата се слагаха топчета памук, имитиращи сняг. Бенгалският огън се държеше надалеч. Клонките се украсяваха с истински свещички, не с електрически.
Децата получаваха и приятното задължение да надписват новогодишните картички до близките. Интернет нямаше, хората общуваха човешки, не като машини. Новата година се посрещаше семейно, с роднини, с приятели. Най-дългоочакваното събитие бяха новогодишните празнични програми на БНТ. Тези истински спектакли гледаха всички… „

И т.н. …
Нямашe и един милиграм проблеми в НРБ, а те, социалистите-превратаджии, сами си ги създадоха с тонове, унищожавайки рая на земята.

Сега си патят. Самонаказаха се да управляват отново и само отвреме-навреме си позволяват разходки до Венеция, докато всеки трети българин вече е бил там, както отбеляза човекът-кворум Сидеров.
Мъчат се днес другарите управляващи в ада по парещия пясък на Варадеро, на отдалечени от любимия народ резиденции и чужди курорти, където, немили-недраги, са принудени да се крият. Само там могат да се надяват сънародниците да не ги разпознаят и докато пируват- да не им развалят с викове „оставка” заслужения отдих с традиционните за всяка българска селска кръчма пури и уиски.

Share on Facebook

Discussion

26 коментара for “2014-та : един е Орешарски и Доган е неговият п(р)орок”

  1. Позволете да ви поправя за думата “сидер”, тя е от гръцки език и означава желязо, ютия, котва, а желязо на турски е”демир”.

    Posted by Георги Димчев | декември 30, 2013, 21:31
  2. Досежно Сидеров, който напоследък живее като неочаквано забогатял циганин, ще пророкувам че след няколко години, минал или не през затвора, ще завърши кариерата си така, както я е започнал – като фотограф на сватби и кръщенета в родния Ямбол.

    А на прехласналата се по соц-времената г-жа Каля Гларк ще посоча неволно или съзнателно допуснатите “грешки”:

    1. “… бедни хора просто нямаше.” – изключая партийните велможи и слугите им, ВСИЧКИ бяхме бедни.

    2. Играчките бяха грозни и нескопосано изработени, както и повечето неща родно производство. Понякога се сдобивахме с нещо, прелетяло над желязната стена и се дивяхме на красотата и фината му изработка.

    3. Памук, кибритени клечки, шишарки… – празнувахме така, както и живеехме – примитивно, с каквото има.

    4.”…празнични програми на БНТ. Тези истински спектакли…” Не се отчайвайте – Л. Иванова все още концертира, Й. Кобзон също често отскача до София… така че, ще можете да се насладите на истински спектакли.

    Прочее, да посрещнем Новата 2014 начисто!

    ОСТАВКА!

    Posted by Игнатия | декември 30, 2013, 21:37
  3. Въздиша по соца г-жа Кларк, а аз си мисля. Защо ли не е станала г-жа Ивановна, или да си беше останала Стоянова? Нямаше да има нужда от такива “изповеди”….
    Лицемери в особено големи размери! Пфу!

    Posted by С. Борисов | декември 31, 2013, 00:10
  4. Е да сега посрещаме Нова Година в Алта Бадия, едно време дори да се отскочи до Боровец беше привилегия.

    Posted by станислав генов | декември 31, 2013, 00:20
  5. Добре е, че Дума ни припомня Дядо Мраз с червените ботушки. Макар и червени, макар и ботушки, това все пак си е ботуш, нали така госпожо оплаквачка?

    Posted by Петрова | декември 31, 2013, 01:12
  6. Don’t look back you’re not going that way.

    Posted by Todor Uzunov | декември 31, 2013, 04:17
  7. ГОСПОДИ , ТЕ НЕ СЕ СМИРИХА И НЕ ПОДАДОХА ОСТАВКА . ПРОСТИ ИМ , ЗАЩОТО АЗ НЕ МОГА ! ОСТАВКА ! ! ! Нека Новата Година ни донесе повече добрини , а на Вас г-н Инджев да ни пишете статийте си със същия дух на патриотизъм и смелост както досега , а в личен план ЗДРАВЕ И ДОБРА ВОЛЯ на Вас и Вашето семейство. Амин .

    Posted by Радослав Костадинов | декември 31, 2013, 07:42
  8. Не знам коя е Галя Кларк, но ми звучи като руска Галина и широките, груби но вечни обуща Кларк. Изглежда ми на българска “рускиня” с английски чадър. Още по-вече щом Дума я публикува, трябва да е нещо близо до това. Тя показва изключителни емоции за разрушените от векове обичаи за празнуване на светите празници от “мъдрите” ръководители от Кремъл. Това което тя описва, като щастливо минало и дете на комунистическия елит, беше определено от инструкторите от Москва, които се мъчеха да заместят нашите вековни обичаи с “изключително мъдрите инструкции от Кремъл.” Това бе част от умопомрачено предъвкване на мозъците на хората и скъсване на връзката ни с миналото и традицията. Само религията на комунизма можеше да се проповядва според “патриарсите” в Кремъл.

    Posted by Пендо | декември 31, 2013, 08:25
  9. Здравейте приятели! Честита Коледа!
    Вероятно ще изненадам онези от вас, които ме познават /като блогър/, но ще си позволя да защитя непознатата госпожа Кларк. Не чувствате ли искреността на написаното – някои го наричат медиевизъм. Опитайте се да разберете болката по отминалото тайнство на детството и пропиляната младост, отчайващото осъзнаване на един посредствен животец, обезсмислен от неумолимо връхлетелите, непонятни и независещи от него събития! Естественото чувство, че /несправедливо/ нещо скъпо си заплатил,в името на урбанизация и прогрес, чиито предимства са ти чужди и непонятни, чиито предимства облагодетелстват идни поколения! Най-после – страхът, обидата, озлоблението, смразяващото отчаяние, че ти който без особени заложби и усилия си обитавал златната среда /в стадото/, днес си ударил дъното и това и безнадеждно необратимо!
    Два въпроса бих искал да задам на госпожа Кларк/?/:
    1. КОЙ “отхвърли предишната социално-икономическа система”? Номерът с “политическите промени” не минава! Много е безадресен! Тези промени НЯКОЙ ги желае, организира, предизвиква. За някого те са потребни /или неизбежни/! Така, че – КОЙ И ЗАЩО?
    2. Мисли ли госпожа Кларк, че днешните тийнейджъри, споделят носталгията й? Мисли ли, че бъдещето на България с неговите РС-та, смартфони, таблети, андроиди,че тези които утре ще управляват адронни колайдери и ще участват в колонизирането на Марс, биха се съгласили да живеят в онази прекрасна НЕЙНА младост, по която тя така копнее?
    Госпожо Кларк, нашата младост отмина и няма да се върне! Отиде си заедно с дъха на борови иглички от новогодишната елха /днес са полимерни, защото да убиваш дръвче за удоволствие е престъпно и грозно!/. Движението напред неизбежно отнема частица от примитивната ни природна човечност, но е задължително, защото застоят е смърт, а ретроградността – тление! Вижте как точно го е казал проф. Ас. Златаров: “Това, което желае младостта, това е щастието на утрешния ден”.
    Впрочем – да ни е честита тропащата на вратата Нова 2014-та!
    🙂

    Posted by Павел Тинков | декември 31, 2013, 10:29
  10. Добре че има и такива като г-жата Кларк да ни напомнят колко ‘убаво беше та по късопаметните да не вземат да забравят. Спорна 2014 г-н Инджев и много здраве!

    Posted by edin | декември 31, 2013, 11:57
  11. Уважаеми г-н Инджев,иска ми се за малко да забравя цялата тъпотия в живото ни,която сътвориха настоящите и предходните управляващи.По тази причин искам да отправя искрените си пожелания към Вас,семейството Ви и пишештите тук форумци,за завидно здраве и късмет/и с наша помощ/Новата 2014 година да не е ксероксно копие на отиващата си ,а много по-добра!

    Posted by инж.Лазар Маджаров | декември 31, 2013, 12:28
  12. Чета и усещам как наум ми идват нецензурни изречения и възклицания!Защо госпожата е Кларк,а не Галиночка Алексеевна?А защо църквите бяха празни и охранявани?Галечка,дорогая ,ти от куда пришла?А да знаеш само как българите посрещаха Коледа и Нова година преди 1944г?Бяха горди стопани на къщи,ниви,имоти,трапезата им беше пълна с деца и изобилие и дойде 1944г.взеха всичко това,натикаха ги в панелни блокове,караха ги да чакат по 10-20 години за апартамент и кола,а чужбината я сънуваха или ако успееха да вземат паспорт,заминаваха с 30 долара в джоба.Галя,Галя умря Марко и идиотите в България разбраха истината,само ти-НЕ!Ама май и ти си я разбрала,щом си КЛАРК!Язък,изгоря момчето!

    Posted by Ана Мария | декември 31, 2013, 12:34
  13. Г-н Инджев, в края на 2013 мога да я обобщя по начина по който изкоментирах “смяната на властта” през май, а именно че се започна с един доста циничен, удобен и с нищо необезпокояван ПИНГ-ПОНГ от който фарс ще ни се завие главата ако не се вземат мерки. За съжаление чудесната българска поговорка че клин клин избива в този случай няма да подейства по никакъв начин и никакви театрално поставени протести няма да могат да обърнат статуквото. Реформаторският Блок който се роди с голям зор ще трябва да рефрмира първо себе си ако иска нещо съществено да реформира в бъдеще, защото до истинските реформи към които се е засилил е необозримо толкова далече че не ми се мисли как и кога ще ги видим ако така върви.
    МАСОВИ МИТИНГИ вместо сегашната форма на комуникиране с гласоподавателите им чрез патетичните им пресконференции искам да им пожелая както и излизане от затвореното пространство на кварталното кино на широкия и просторен градски ПЛОЩАД !!!
    За Вас, семейството Ви и нашите съфорумци имам само едно пожелание, което обичам винаги да пожелавам на способни и талантливи хора и това е ЗДРАВЕ !!! Всичко друго те го постигат сами в каквато и обстановка и условия да бъдат поставени.
    Честита Нова Година на всички!!!

    Posted by Rossen Iordanov | декември 31, 2013, 12:52
  14. Ядоса ме тази манипулаторка,Галя Кларк,навръх Новата година!Тя това печено прасенце го е яла или при дядо си на село или при баща си,който е бил партиен функционер.Ние градските деца хапвахме по някоя пържолка,купена от кварталния месар и торта,която мама правеше по бабина рецепта,защото купешките бяха голям боклук.Аз доколкото знам селските хора и сега гледат прасета,колят ги за Коледа и затварят месо в буркани.В града не сме помирисвали цяло прасенце или агне,но затова пък наследихме книги от дедите си.Прави ми впечатление,че някак общо се говори за българския народ.Няма ли градски бит и култура и селски такъв?Аз уважавам българския селянин,но искам и селянина да уважава гражданина.Бих посъветвала хората от селата,както и първо,второ поколение граждани да бъдат по скромни,защото пътя по който вървят,нашите баби и дядовци са го изминали преди 100години!Весела Нова година 2014!

    Posted by Ана Мария | декември 31, 2013, 13:11
  15. Никога през над петдесетгодишния си живот не изпитах и милиграм носталгия по “онова време”. Мизерия, грозно, сиво, зло време. Лъжи и демагогия от сутрин до вечер. Ужасен кич, диктатура на грозното и пошлото. Обърнат подбор на хората – най-големите бездарници, неизвестно как приети да следват, неизвестно как взели изпитите си, неизвестно кой им начертал проектите, неизвестно как се дипломирали – станаха несменяеми ръководители с неизтриваемия манталитет на “висша каста”. Това ли да предизвика носталгия у мен?
    …Не, у мен предизвикват носталгия само отломките от истински хора, които срещнах по пътя си – прадядовците ми с техните изумително мъдри разкази за войни и победи, за достоен живот и плодове на честен труд, за една България, която няма да се примиря, че сме загубили! Носталгия предизвикват дядовците и бабите ми, родителите ми, прекарали живота си в ада на комунизма, но останали хора за респект и уважение, носталгия предизвикват в мен спомените ми за професорите ми от следването, не само украсили Стара България с най-достойните сгради на 20-век, но представляващи истинско национално богатство като личности, които можеха да цитират по половин час Данте или Хайне, да изнасят благотворителни клавирни и цигулкови концерти в БИАД (преди да стане чалга-кочина, това е бил клуб на елитната интелигенция), можеха да направят качествена художествена изложба само с рисунките и скиците по бюрото си, изпитвам носталгия по старите, вече измрели майстори в строителството, със съхранения им занаятчийски морал от една България, която загубихме…, изпитвам носталгия по една зала България, в която публиката беше вярна, постоянна и все от достолепни интелигентни хора, внушаващи респект и уважение към себе си от една дума и един поглед…
    Не изпитвам носталгия по мизерното си детство и заблудите на младостта си, изпитвам носталгия по…идните хубави дни, а те неминуемо идват, скъпи приятели!

    Posted by Веселин Недялков | декември 31, 2013, 13:36
  16. направо се просълзих от умиление като прочетох статията от в-к ДУМА…

    Posted by САЩ | декември 31, 2013, 14:14
  17. За какви отключени врати бълнува тая?! Не само заключвахме вратите, ами и решетки на прозорците започнаха да слагат живеещите на 1. и 2. етажи. И какво чудно, като на едни познати през 1985-та им откраднаха цялото пране от балкона на първия етаж, барабар с пешкирите и долните гащи. За изнесени японска техника и бижута (където имаше такива – у нас например нямаше) пък да не говорим…

    На всички приятели от блога пожелавам весело посрещане на Новата година!

    Posted by симпатизант/ка на ДСБ | декември 31, 2013, 15:43
  18. Г-жа Кларк е достоен пример за това как да превърнем мозъка в мускул.
    Весела Нова Година на всички и много късмет и усмивки през 2014 !

    Posted by R.Winford | декември 31, 2013, 16:07
  19. На Иво Инджев и всички приятели пожелавам здраве и щастлива 2014 година, а на себе си пожелавам да гледам отново “В десятката” с Иво Инджев!

    Posted by Здравка | декември 31, 2013, 17:40
  20. Ами и аз постоянно това питам соц-носталгиците:
    – КОЙ свали от власт Живков през 1989?
    – КОЙ предаде/обяви-за-провал/пусна-кепенците-на прекрасния соц пак тогава?
    – КОЙ ни вкара в омразния Европейски съюз през 2007?

    Елементарна справка ще покаже на всеки, че отговорът и на трите въпроса е БСП, т.е. ако някой смята, че тези три действия са причина за сегашните ни страдания, той трябва да потърси сметка не от друг, а от БСП!

    След като БСП и близките ѝ структури съвсем открито насаждат носталгия по соца и по “Тато” и омраза към ЕС, ние пък можем да пренасочим тази носталгия и омраза срещу самата БСП. Колкото повече носталгия се насажда, толкова повече носталгиците трябва да мразят БСП.

    Posted by кбожилов | декември 31, 2013, 18:11
  21. За верните на Партията пропагандатори/лъжци няма почивен ден! И дори Нова Година няма! За това весело посрещане на НГ на нормалните хора!

    Posted by С. Борисов | декември 31, 2013, 18:23
  22. Чудно ми е като сме живели в такъв “рай”защо пазеха по границата никой да не избяга от него!

    Posted by Иван Бояджиев | януари 1, 2014, 08:35
  23. Не забравяй Инджев, че ти беше един от инструментите, принудили Бойко да подаде оставка.И докарахте това , което докарахте. Винаги съм казвал, че изкарваш парите си като маргинал, т.е. брутално. Винаги опозиция, така е най- лесно.И сега така, и после пак.”Парите не миришат” – обичаш да цитираш класиците.Много ми се иска да ти кажа, че си леке, ама ще вземеш да ме изтриеш…

    Posted by Kon pase treva | януари 2, 2014, 22:42
  24. Към:Kon pase treva:

    Не знам каква трева пасеш ( или нещо по-силно зобиш), но като на кон с капаци мога да съобщя, че за мен е комплимент вменяването на заслуги за оставката на твоя Бойко.
    Колкото до парите- конското ти обоняние явно съди по собствените фъшкии…

    Posted by Иво Инджев | януари 2, 2014, 22:57
  25. Тревопасния, никой не е “принудил” Боко да подаде оставка, недей да лъжеш! Боко сам избра да използва повода (режисираните февруарски протести), за да изостави властта, защото реши че не иска да носи повече негативи до изборите. С други думи, любимият ти Боко ИЗБЯГА още при първите проблеми — като детенце, сърдито че “вече не го обичат”. А виж защо ти и такива като теб си избрахте за защитник и кумир един инфантилен нарцисист — проблемът си е ваш…

    Posted by кбожилов | януари 3, 2014, 13:13
  26. Нямам нито един хубав спомен от комунизЪма! Нито един! Мръсно навсякъде, грозно, сиви сгради, изтъркани гнусни подове навсякъде, само 2-3-4 ресторанта в града, ако искаш да влезеш, трябва да чакаш дълго или да подкупиш портиера, ПРАЗНИ магазини, когато ПУСНАТ нещо, без значение какво, ОПАШКИ дълги, на опашката научаваш какво са пуснали, портокали ли, нима са пуснали портокали, ако искаш да отидеш на църква – рискуваш прекалено много, ако искаш да учиш – става само по разни привилегии, без привилегии е почти невъзможно, ако искаш да работиш – отново трябват връзки, не може баз ВРЪЗКИ… Нямаш право да слушаш Бийтълс, нямаш право да пътуваш в чужбина…О, по-лошо и от мрачното Средновековие… Най-лошото обаче според мен беше ПЪЛНАТА ЛИПСА НА СВОБОДА! НЯМАШЕ СВОБОДА, това е.

    Posted by Росица | януари 3, 2014, 16:33

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив