// 16 години откакто Америка откри България

В БЕСЕДКАТА

16 години откакто Америка откри България

Някои ще оспорят моят изпреварващ извод в началото на този текст, но за мен България се появи необратимо ( надявам се) на демократичната карта на света чрез признанието на водещата световна сила. Това се случи, когато на 21 ноември 1999 г. в София пристигна за първи път на посещение американски президент.

 

Бил Клинтън не просто се „появи”. Той беше искрено приветстван от хиляди българи.

 

Бях говорител на Комитета по посрещането на американския държавен глава и без да си присвоявам правото да говоря от името на българите мога все пак да свидетелствам, че енергията на българите през 1999-та спрямо това събитие беше категорично позитивна.

 

Е, историкът Андрей Пантев не пропусна в интервю за БНР да иронизира от русофилски позиции, че Клинтън не бива да си въобразява, че може да се мери с руското влияние. Било достатъчно да се огледа, минавайки по „Цар Освободител” покрай Руската църква до едноименния паметник и храм-паметника „Александър Невски”. Но „вековна злоба на роба”, робуваща на руските „свършени факти”, наложени в България, звучеше маргинално и на ръба на отчаянието от ясната тенденция в ориентацията на българските национални интереси към Запада.Това е обективен факт.

 

А ето и субективния ми спомен, който за мен завинаги ще се остане най-важната част от следващия ден, 22 ноември. Вместо хор и военен оркестър, както беше предвидено, химните на САЩ и България изпя на площада в София Росица Павлова, която днес се подписва с „Инджева” като майка на две от децата ми. Случи се така…

 

Няколко дни преди да пристигне Бил Клинтън бяхме заедно с Роси в един софийски клуб, където обсъждахме програмата на концерта на площада. Ще пропусна подробностите около споровете коя да е финалната песен, която искахме да предложим на хилядите българи да запеят след концерта. Надделя обаче моето предложението това да е „Хубава си моя горо” . В това ще има допълнителна символика, защото я пяхме на единствената протестна демонстрация в края на управлението на Живков на същото място в столицата на 3 ноември 1989 г., казах аз и добавих, че преди всичко самата песен е много, много красива.

 

Красотата на една песен не може да бъде разказана и естествено възникна идеята още на момента някой да я изтананика. Погледите се насочиха към приносителя на идеята, но аз вметнах, че до мен седи млада оперна певица, без да си давам сметка за последиците.

 

Роси „маркира” , както се изразяват музикантите, но това беше достатъчно за светкавичната реакция на американците и за промяна в сценария. Предложиха й да изпее акапелно двата химна. Дадоха й два дни за подготовка и я поканиха на „прослушване” пред членове на екипа, подготвящ посещението.

 

Соловата й „генерална репетиция” се състоя посред нощ в х-л „Шератон”, превърнат в щаб на американската делегация, която ни очакваше в един апартамент. Беше като на кино да видиш американците на крака, развълнувани и с ръка на сърцето да слушат изпълнението, което пожъна пълен успех.

 

Останалото е факт, видян в целия свят чрез преките излъчвания от водещите телевизионни канали пред тяхната многомилионна аудитория.

22 ноември 1999 г., Росица Павлова изпълнява химните на България и САЩ пред президентите на двете страни.

Росица Павлова- Инджева , години по-късно, пее Марсилезата на френския национален празник в двора на френското посолство в София

 

Share on Facebook

Discussion

33 comments for “16 години откакто Америка откри България”

  1. Чудесен и вълнуващ спомен!
    Пожелавам на г-жа Инджева да изпълни българския и американския химн и при посещението на следващия американски Президент!

    И – Бог да пази Америка!
    Защото тя е като демокрацията – има много слабости, на няма нищо по-хубаво, създадено от нея.

    Posted by Отбелязвам | ноември 21, 2015, 14:16
  2. „Е, историкът Андрей Пантев…“

    Предлагам алтернативно изписване (също толкова вярно, погледнато граматически и/или фактически):

    Е, истерикът Андрей Пантев…

    Posted by Name | ноември 21, 2015, 15:47
  3. Blagodaria vi g-n Injev, tozi spomen me izpalva s nadejda za Balgaria.

    Posted by stephanie | ноември 21, 2015, 16:00
  4. Помня този ден.Времето беше хубаво както днес.Отидох с голяма радост и надежда,Мощният глас на Росица Павлова ,виковете на множеството *USA*/а то беше огромно/ ми създаваха усещането за друго време и друго място.Усетих,че с Президента Клинтън свободата е дошла трайно в България.От този момент аз почуствах,че излизам от блатото и вече съм свободна.Свободна да говоря,да правя неща ,да завися само от себе си.И въпреки някои огорчения от личен и обществен характер аз съм доволна от свободата си.Не съм и мечтала ,че това ще ни се случи.
    БОГ ДА НИ ПАЗИ.

    Posted by D.Savova | ноември 21, 2015, 16:23
  5. Браво Иво, браво Роси !!!

    Благодаря за подробностите по подготовката на това събитие съдържащо елементи на съспенс както се вижда и пожънало успех както на генералната репетиция такаи на площада. Съжалявам че не съм присъствал там в този вълнуващ момент. Докато през 1989 бях там , участник във всички събития. Също незабравими моменти.

    Нека Господ закриля всички последици за които споменаваш , и лични и общонационални !!!

    Не искам да прозвучи като забележка но ми се ще да припомним на всички които четат блога че е имало в Историята и други моменти когато САЩ не само откриват но и спасяват България от мръсните лапи на желаещите да се разширят за наша сметка съседи, знаем добре коя дълга ръка ги е управлявала и ги управлява и сега, някои от тях.

    Ето линк:

    https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Удроу_Уилсън

    Ето и извадки, есенцията за България…

    “….След края на войната Уилсън работи със смесен успех за осигуряване на независимост на завладените държави и за постигане на справедлив мир. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки”, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации…..”

    “…Президентът на САЩ Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори през 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели[3] и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния лансиран в Ньой[4][5][6][7]. Лауреат на Нобелова награда за мир за 1919 г….”

    “….В България Уилсън е на висока почит като признателност за защитата на българския характер и суверенитет върху Царибродско[36], Южна Добруджа и Беломорска Тракия [37][38][39][40] и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от ОН, включително тези на 330 000 [41] македонски българи в 34 231 km² територия на Егейска Македония и 180 000[42][43] беломорски българи плюс още 80 000[44] българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, насатнени в 8712 кв. км на българската Беломорска Тракия всички дадени на Гърция, и най-вече за твърдата му позиция в 1919 г. против планираното отВенизелос с подкрепата на Сърбия и Румъния ликвидиране на България. Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три “автономни” области, подчинени на споменатите Гърция, Сърбия и Румъния. То е възприето благосклонно от Франция и Великобритения, но среща категоричен отпор от САЩ в лицето на презеданта Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция. За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България[45], които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия[46] и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско[47] и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.нар планинска Тракия) с граница по поречието на Арда[48], президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на Венизелос, Пашич иБратиану, дори заявява, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало[49][50][51].”

    Така че може да се говори и за преоткриване както и за ОТКРИВАНЕ, след десетилетия мачкане от руския изцапан с кръвта на хиляди българи сапог, напълно заличил независимостта на България.

    Извинявам се за дългия пост, бих призовал историците в блога които са с много по-дълбоки познания да добавят всичко каквото не знаем в тази връзка.

    Posted by Rossen Iordanov | ноември 21, 2015, 16:23
  6. BRAVO…………….HO…………….И пак ще повторя и подесетя. Ако не беше решителното правителство на СДС през 1997 г с Министър председател Костов сега България щеше да бъде една Сърбия,Македония и т.н.,а Варна и Бургас щяха да бъдат руски пристанища за отправна точка към Сирия. Още не е късно това да се случи. С такива като този Стефан Воденичаров. За това мислете му. А на Иван Костов дълбок и вечен поклон,че спаси България през 1997 Това май се забравя,но аз ще го напомням.Защото наивниците са много!!!

    Posted by Иванов Иван | ноември 21, 2015, 16:55
  7. До Rossen Iоrdanov

    Браво за за хубавия постинг!

    От дядо си /участвал като военен лекар в трите войни 1912 – 1918/ знам, че лично Президент Уилсън не е разрешил София да бъде окупирана от сръбски и гръцки войски през 1919. Което е щяло да бъде и краят на България.

    Колкото до крадливото нищожество Андрей Пантев, той не е историк, а комунистически пропагандатор и русофилски фалшификатор.
    Защото историята е наука, а не агиттабло, отразяващо лабиринта на “правата” линия на Партията.

    Posted by Отбелязвам | ноември 21, 2015, 18:22
  8. Тук трябва дебело да се подчертае, че благодарение доброто управление на държавата от правителството на ОДС и лично на големия политик и държавник ИВАН КОСТОВ, от този момент нататък България отново бе приобщена към страните от демократичният и цивилизован свят, от плодовете на което и до днес (не винаги успешно) се ползват незаслужено повечето от следващите управници! А за Вашата прекрасна съпруга Росица и за това, че ни напомняте за един не толкова популярен за широката общественост факт, мога да изразя моята почит и адмирации за нейната изява!

    Posted by инж.Симеонов | ноември 21, 2015, 18:22
  9. Към Иванов Иван:
    Дали от омраза, дали от любов, но никой няма да забрави периода 1997-2001, и никой няма да забрави Иван Костов. Единственият политик, от 1944 година досега, издигнал се до държавник благодарение на твърдостта си по отношение защитата на националните интереси на БЪЛГАРИЯ.

    Posted by tervel | ноември 21, 2015, 18:43
  10. И аз бях там и още си пазя американското знаме, едно от хилядите, които веехме тази вечер. Спомням си и младите, стройни и умни български политици застанали на трибуната до Американския Президент. Колко се гордеехме с тях, но в последствие някои не се оказаха твърди, последователни и безкористни. И все пак имахме късмет, че в тези съдбоносни години България имаше решителен министър председател и екип от почтени хора, които поставиха необратимо страната на пътя към НАТО и ЕС. Затова петата колона изпитва неистова омраза към Иван Костов. Дано българите най-после се опомнят и спрат да вярват на популисти и петоколонници.

    Posted by E. GAVRILOV | ноември 21, 2015, 19:03
  11. Да сте живи и здрави, г-н Инджев – Вие, Роси и децата Ви!
    Бях там и пях заедно с всички. Незабравим и окрилен ден, изпълнен с надежди!
    Благодаря, че ни го напомняте!

    Posted by Тони | ноември 21, 2015, 19:25
  12. Благодаря Ви за приятния спомен. И аз бях там, и аз пях!
    Нека бъде благословено семейството Ви!
    Бих искала да препоръчам на приятелите на блога и книгата на американския българист Джеймс Кларк “Американците откриват българите 1834-1878 г.”, АИ,2013.

    Posted by Ангелова | ноември 21, 2015, 20:19
  13. И от мен Благодарство за хубавият спомен!
    Понеже по обективни причини не бях свидетел “компенсирам” отсъствието си с долното инфо.
    Да живее България!

    http://www.faktor.bg/novini/balgariya/60617-nov-nadpis-na-savetskata-armiya-smart-na-komunizma-svoboda-na-naroda.html

    Posted by Georgi Nikolov | ноември 21, 2015, 20:26
  14. Иво, благодаря за постинга. Като го четох, тръпки ме побиха. Не съм била на площада (не живеех в София),но добре си спомням енергията и усещането за промяна, която беше заляла цялата страна. Не може да се забрави мощното пеене на Р.Павлова, двата химна и поривът на хората не само на площада.
    Този спомен,заедно с предишния от Бейрут, за съжаление не са май повод за надежда и оптимизъм. Който и амеркански президент да дойде в България, това няма да се повтори. Голяма част от хората на площада тогава, най вероятно не са вече в България, стават прави и слагат ръка на сърцето като пеят други химни. А можеше да бъде иначе.
    Пожелавам здраве на теб, Роси и децата и да ти е яка клавиатурата.

    Posted by Сия | ноември 21, 2015, 20:43
  15. Хубави спомени. Ярки доказателства да прозападната ни ориентация тогава. Пропутинската пропаганда беше по-слаба, а и нямаше кой да й се “върже”. Много от симпатизантите на западното общество вече не са в страната. Това обяснява много неща…

    Posted by Иван Лозев | ноември 21, 2015, 20:54
  16. Благодаря Ви,г-н Инджев от сърце.Върнахте ми спомените от онези години,когато всички посрещнахме Хилари и Бил Клинтън с отворени сетива и сърца,както и с ентусиазма,че сме в истинската демокрация.Спомням си и личната ми среща с Хилари в Дом “Вяра,Надежда,Любов” в Надежда – София.
    Все още си пращаме мейли отвреме навреме,тя е в битка за следващ президент,аз вече се пенсионирах,но сърцето ми е будно и отново бих излязла
    за да се боря за нашата свобода и да забравим,че някога е имало комунизъм.

    Posted by Tony | ноември 21, 2015, 21:23
  17. Бях на площада, виках, пях. Бях част от множеството, но бях и свободна да правя това, което искам. Благодаря Ви за това, че ме върнахте към моят спомен от събитието (наистина е събитие да видя на живо президент на велика сила на живо). Нека да се пукнат от яд “русофилите”. Те не смеят, а и не могат да докарат “путин” тук (дали защото някой преводач не му е казал, че така се казва на мъжа на някоя “пу.ка” (с извинение към интелигентната публика на Вашия блог, но е събота вечер и съм употребила малко количество от това, което руснаците обичат повече и от него :)).

    Posted by Тодорова | ноември 21, 2015, 21:45
  18. Като гледам първата снимка, се възхищавам от присъствието на красивата Ви и талантлива съпруга, г-н Инджев! Същевременно ми става мъчно и тъжно за “нашия” президент П.Стоянов, който не оправда доверието на по-голямата част от демократичната общност, с което се ползваше тогава и в последствие допринесе не малко за разединението (не за обединението) на демократичните сили от десния политически спектър!

    Posted by инж.Симеонов | ноември 21, 2015, 22:25
  19. Da ste jivi I zdravi obichame vi!!!

    Posted by Evgeni | ноември 22, 2015, 00:16
  20. В историята на Третата българска държава има двама велики държавници – Стефан Стамболов и Иван Костов. Защото и двамата успяха в драматични моменти да спасят и да отдалечат България от вековния и враг Русия. Останалите или са водили България до катастрофи /даже и с най-добри намерения/, или са били откровени руски еничари.
    И защото при Иван Костов руските шпиони буквално ги ловяха по бели гащи и вечер ги показваха по телевизиите, а опасните руски агенти като мръсни котета ги изхвърляха от страната.
    Затова и Русия похарчи милиарди за очернянето му, което продължава и днес.

    Posted by Отбелязвам | ноември 22, 2015, 02:26
  21. Скъпо семейство, не съм присъствал на това събитие от преди 16 години, но иначе останах във възторг от концерта на Росица Инджева в Националното радио.
    И тъй, като се надявам статията да бъде прегледана от служители на американското дипломатическо тяло в България искам да попитам:
    – Защо се допуска, телевизия “Алфа”
    постоянно да обижда САЩ и Европа и да сее омраза и настроения в българския ефир. Вече се очудвам колко бивши свестни хора повтарят мантрите на “Алфа”. Те не знаят че Европейският съюз е изстрадана и най-вече успешна форма за траен мир, чрез обединението на държавите. Или, че Арабската пролет е свалянето на покорните на Москва диктатори, които под руска диктовка увеличаваха цените на петрола за да спъват западните икономики. /Виж есето на Йосиф Бродски за Ким Филби/.
    П.С. Днес, освен всички обиди към САЩ и ЕС, някакъв анализатор призова за създаване на въоръжени сформирования против линията на българската ориентация.Записът го има в СЕМ. Кажете ми, такова изказване не попада ли в графа от наказателния кодекс? Мен, лично, като българин ми е обидно да има такава телевизия в родния ефир и тя да е финансирана от заграбените от народеца ни макро-пари!

    Posted by sstteeffs | ноември 22, 2015, 03:25
  22. И за Андрей Пантев – с презрение.
    Цитирам го:

    “Професионалният историк би следвало да е различен от другите хора с богати познания по история. В отделни случаи те знаят дори повече. Но това не ги прави историци. Модерният историк не обвинява и не оправдава. Той обяснява! Това обяснение го прави различен от любителите на историята.”
    Андрей Пантев, Христо Глушков, Радослав Мишев, “История на модерния свят”, “Абагар”, В.Търново, 2015, 782 стр, стр. 13.

    Разбирате ли, приятели? Другите може да знаят повече от него, но само той е шаманът, който може да тълкува. Само той е шаманът, който може диалектически да обяснява на останалите кое, как и защо е станало, както дяволът чете евангелието.
    Както се казва – ай сиктир!
    Иначе частта, която е написал, се чете трудно. Тромаво многословие, изпъстрено с термини от истмата и обяснения на събитията от марксистка гледна точка. Няма и как да е иначе.

    Posted by Отбелязвам | ноември 22, 2015, 03:27
  23. Да, удоволствие е да се припомнят достойни прояви от достойни хора, но колко у нас са подобни семейства като това на Г-н Инджев и съпругата му.
    Отново припомням невъзможността в комунистическа България да се откриват “втори в списъка”.
    Достойните хора у нас са неповторими и затова повечето българчета са неразбудими.
    Примера на истинското достойнство в България задължително се пренебрегва и дори унижава.
    Кой е втория вокалист, който у нас даде подобен пример?
    Вокалното изкуство е много силно,но монументалното е тотално.
    Къде е спортната и скромна фигура на една млада и изискана жена, къде са фигурите на завоевателите на българската земя.
    Сравнение всяко оставете и на достойните се поклонете!
    Малък народ има малко хора такива , затова пък в поклон на чуждите агресори гръб превива.
    Вокала само в душата на достойния остава, докато монументите на пошлостта недостойните закалява!
    Къде са два химна в камерна обстановка, къде са десетки паметници на унижение и комунистическо помрачение.
    Вокала има начало и край, докато символите на комунизма нямат край-течни и вечни!
    От кого се нашата държава впечатлява и кого увжава-достойни и квалитетни вокалисти или на паметници на окупатори и комунисти?
    Не се знае със сигурност какво са окрили в България, но едва ли са разбрали какви огромни бетонни композиции заслепяват народа.Впрочем той е тотално заслепен, повече от това няма накъде и реколтата един ден с плач ще обере, а засега ДЪЛБОКО СПАНЕ.

    Posted by PanAmerican | ноември 22, 2015, 06:05
  24. Изразявам силна благодарност на Г-н Георги Николов, дал линка за публикация в която има фотография на паметника на съветската окупация.
    Автора на надписа е написал “смърт на комунизма…”, което е косвено признание на моята теза за съществуването на комунизма и комунистите в България и днес.Както се вижда недвусмислено, автора не е написал “смърт на русофилите…”, което недвусмислено говори, че той не е подвластен на новокомунистическите пропагандни гимнастики.
    Браво, браво, браво на този достоен българин.
    По този начин той се опитва да събуди заспалите, но приспивателните им са по-ефективни от призива му.
    Поздравявам всички антикомунисти от нашия блог и призовавам тези, които безпричинно прикриват антикомунистическите си убеждения да последват примера на “незнайния воин”.
    P.S. Който по някакъв начин помогне да бъде открит този герой, ще му бъде изказана силна благодарност, да остави телефон или поща за контакт лично на г-н Инджев.
    P.S. Убеден съм че Г-жа Савова е убеден антикомунист, но добротата й не позволява като такава да се изявява. Понякога модата заслепява.

    Posted by PanAmerican | ноември 22, 2015, 06:24
  25. Един спомен и от мен.
    Беше скоро след 10 11 1989 – за съжаление не помня точната дата. Беше обявен митинг за късно следобед в София на площада пред БНБ. Четирима приятели се качихме на един “Трабант” и отидохме. Ораторите говориха от стъпалата на банката. Помня, че основното скандиране беше “Долу БКП!” Помня и един непознат, който ме пита от къде съм и като му отговорих, ми подари първите няколко броя на “Демокрация” /включително и нулевия/ с думите: “Четете и раздавайте!” – мил спомен!
    А след края на митинга 20-30 души се качихме на трибуната на мавзолея, скандирайки “Мумията вън!”
    Прибрах се вкъщи към 9 и половина вечерта и почти веднага филмът по телевизията прекъсна и се появи с извънредно съобщение Нора Крачунова – Ананиева. Беше нещо от сорта на “Днес екстремистки елементи оскверниха мавзолея на др. Георги Димитров и пр.” и беше доста заплашително, а на другия ден на първа страница на “Работническо дело” излезе голяма снимка на екстремистките елементи на трибуната.
    Трябва да го потърся този брой в Градската библиотека.

    Posted by Отбелязвам | ноември 22, 2015, 07:12
  26. А аз помня по отрано.Помня откриването на Американското посолство в София.Аз бях още с детски манталитет, но отиването до ул.Леге и гледане на фотосите пред Посолството беше като пътуване до нови хоризонти.Изпълваше ме възторг и радост.Помня фотосите от убийството на Кенеди.Мълчаливите и умислени хора ,които се спираха да гледат.
    В началните гимназиални класове ни заведоха на Пловдивският панаир.В палатата на Америка.Там ни дадоха диплянки,листовки,списания.На луксозна непозната за нас хартия .Какво беше огорчението ми когато във влака някой ги беше прибрал.Явно ДС не е спало.

    Posted by D.Savova | ноември 22, 2015, 09:54
  27. А Вие г-жа Савова да не би да сте останала с впечатление че сега ДС вече спи.Нищо подобно журналиста Христо Христов доказва всеки ден в своя сайт,че ДС не само не спи ,но продълава над ДЪРЖАВАТА и НАРОДА да бди.
    Няма у нас живот без комунистическата ДС-октопод.

    А пък колегата Отбелязва,винаги забелязва,че комунизма у нас не залязва.

    Posted by PanAmm | ноември 22, 2015, 10:23
  28. Благодаря Ви,г-н Инджев!Жив и топъл е споменът от този празник.Дано не се наложи да живеем само със спомени.

    Posted by кита диамандиева | ноември 22, 2015, 10:53
  29. Поздравления за г-н Инджев и неговата прекрасна съпруга, по случай 16 години от чудесното провеждане на мероприятието по посрещането на Президента на САЩ!

    Бил съм в САЩ и изпитвам чувства на дълбоки симпатии към тази колоритна и велика страна. Ще си позволя да отбележа, обаче, че това за което особено силно я ценя е, че в нейно лице виждам образеца на КОСМОПОЛИТНОТО общество, което вярвам, че след време ще се възцари върху цялата планета. Една единна държава на хората, изградена върху принципа на равенството между всички човешки същества, всяко от които ще носи гордото име ГРАЖДАНИН НА СВЕТА.

    Posted by Ilarion | ноември 22, 2015, 14:46
  30. Е, историкът Андрей Пантев- PYCKO KYPBE….. не пропусна в интервю за БНР да иронизира от русофилски позиции, че Клинтън не бива да си въобразява, че може да се мери с руското влияние. Било достатъчно да се огледа, минавайки по „Цар Освободител” покрай Руската църква до едноименния паметник и храм-паметника „Александър Невски”. Но „вековна злоба на роба”, робуваща на руските „свършени факти”, наложени в България, звучеше маргинално и на ръба на отчаянието от ясната тенденция в ориентацията на българските национални интереси към Запада.Това е обективен факт.

    Posted by Иванов Иван | ноември 22, 2015, 16:42
  31. Към Иво Инджев:
    Поздравления за Вас и съпругата Ви, и се стягайте, защото на 18-годишнината САЩ ще препотвърди откритието си, бисера на Земята, БЪЛГАРИЯ.

    Posted by tervel | ноември 22, 2015, 16:46
  32. КОСТОВ!

    ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ!

    Posted by Живко боев | ноември 22, 2015, 19:56
  33. Да, беше страхотно преживяване, човек настръхва дори като чете за него. Време на големи надежди, от които остана само спомен. Дори кръчмата на “Раковски”, в която Петър “Йори” Стоянов и Бил Клинтън вечеряха извън сценария (Клинтън дори свири на саксофон там), вече я няма.

    Няма ги и 2,5 милиона българи, които избягаха от Милиционеристан.

    Бъдете жив и здрав, г-н Инджев, нека съпругата ви пее все така прекрасно, и дано TERVEL се окаже прав за 18-годишнината!

    Posted by Аэрофлот | ноември 22, 2015, 22:52

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив