// Руското пиянство не е битово-здравословен проблем

В БЕСЕДКАТА

Руското пиянство не е битово-здравословен проблем

images

В Русия (пак) обмислят административни мерки за ограничаване на вредата от алкохолизма. Този път щели да забраняват продажбата на алкохол в почивните дни. Което напомня на залеза на СССР, когато също въведоха забрани за продажба ( каквито и в момента действат в Русия на местно и регионално ниво), но постигнаха уголемяване на опашките за алкохол в разрешените за продаване часове и бум на спекулата със смъртоносни ментета.

Иде ли краят на Руската Федерация, ако приемем аналогията с  последните години на СССР?

Проблемът на Русия и руснаците е, че осъзнавайки тежкия си проблем с алкохолизма, там се борят с него типично по руски. И в САЩ се опитаха по време на “сухия режим” през първата половина на миналия век да забранят алкохола, но се отказаха под натиска на логиката, че “където е текло, пак ще тече”.

Днес средностатистическият американец се радва на далеч, далеч по-голяма продължителонст на живота, отколко руснака и това е резултат от многократно по-високия жизнен стандарт на американците, за повечето от които алкохолът не е убежище от несгодите.

Руснаците не са световни шампиони по употреба на алкохол на глава от населенето. Точно затова трябва да си зададат въпроса защо за Русия пиянството е толкова доказано тежък здравословен проблем с размерите на пандемия, с който се свързва изключително ниската продължителност на живота в една държава, претендираща за величие.

Като казвам, че в Русия се борят със себе си в това отношение типично по руски нямам предвид неефективността на антиалкохолните мерки- на това поприще, да повторя, се е провалял дори и прагматичният американец. Имам предвид друго- че руските власти бягат като дявол от тамян от истината, че пиянството е преди всичко социален финомен, при това наследен. А вече и наследствен, защото се е превърнало в национален манталитет, с който не искат и май не могат да се справят, ако не си го признаят първо.

Не веднъж ми се е налогало да обяснявм на чужденици манталитетната разлика между българите и руснаците, с които ни бъркат под влияние на собствената си слаба информираност. Давам пример за разликите между един български и един руски пияница.

Целта на руския пияница е да се “отреже”- колкото се може по-бързо и по базпаметно. Ако е в състояние да се държи на краката си ще направи всичко възможно всички да видят позора му, с който странно ( според мен) се гордее. Но ако е припаднал, на следващия ден ще се похвали как се е отцепил и че нищо не помни. Това минава за проява на мъжество и подрастващите, на цели тълпи ( както може да се види на публични места в Русия), копират това поведение.

Българският пияница, ако говорим за такъв, а не просто за употребяващия алкохол, като правило не се гордее , че не се държи на краката си и опитва ( по смешния за трезвите наблюдатели пиянски начин) да прикрие факта на своята безпомощност. Дори и при тази мъгла на съзнанието повечето нашенци се опитват да запазят някаква форма на достойнство. И ако пияният до козирката успее да пребори земното притегляне, това ще е поводът му да се похвали какъв е юнак- обърнал цяла бутилка нещо си, но въпреки това “никой не забелязал” как се е натряскал.

Не правя това сравнение от някаква патриотична гордост. Фактите обаче са си факти: руските пияници посягат към алкохола заради забравата, а българските – предимно заради забавата.

С други думи в Русия трябва най-напред честно да си признаят какво е онова нещо, от което руснаците масово искат да избягат чрез отключване от действителността с помощта на алкохола? Какво друго искат да забравят, ако не своя живот, който не харесват : при царя, при господаря в Кремъл днес- все едно. Да се натряскаш в Русия е национален спорт в дисциплината бягство от реалността- такава, каквато масово фрустрира руснаците, от които обаче властта изисква дружно да я подкрепят и прави каквото може за подклаждане на патриотичното опиянение от величието на държавата като международен побойник ( но само срещу слабаци), за да компенсира гледката и усещането за некрасивата действителност в самата страна.

Нищо няма да се промени в Русия преди там да се преобърне пирамидата на философията, че човекът е нищо, а държавата е всичко, заради която всеки е длъжен да се жертва. С акцента върху могъществото на държавата за сметка на елементарното човешко добруване Русия е обречена да влачи самоубийствения за населението манталитет, който ражда все повече изостаналост срямо народите и държавите, в които човекът е на пиедестал и от тази висота твори блага многократно по-ефективно от (доброволно, доколкото възпроизвеждат това мислене като някаква фатално възприета “руска съдба”) заробените индивиди в последната империя ( на злото, извършвано на първо място спрямо собствения народ).

Share on Facebook

Discussion

24 comments for “Руското пиянство не е битово-здравословен проблем”

  1. Бил съм няколко пъти в Русия, и описанието на г-н Инджев е абсолютно точно!!! В суровия край на Коми например, повечето тамошни мъже на практика не работеха! Виждал съм бригада за поддръжка на ж.п. линия, състояща се само от жени, които, нарамили тежките чукове, лостове и крикове, обикаляха с километри на ден.

    Posted by SteveN | юли 17, 2017, 12:05
  2. Не си го признават, защото проблемът изобщо не е социален, а откровено генетически. Открай време и горните и долните слоеве на руския социум се напиват в равна степен. Разликата е в качеството на алкохола- за едните каса шампанско, за другите кашон “боярищник”. Общият знаменател е една удивителна неистовост в поведението им, която няма обяснение извън понятията на специализираната медицина. Достатъчно е да видиш как стръвно се изпива на “екс” водна чаша спирт, за да разбереш, че насреща ти е застанал психично болен и дълбоко увреден човек. Не съм съгласна, че руснаците пият, за да забравят. Тия хора не само, че не помнят нищо, но те изобщо и не мислят. Терминът “дуракоустойчивост” е измислен от тях и очевидно визира поне средно интелигентни и повече от средно образовани ползуватели на научно-технически достижения. Ако един “рабочий” се е напил, минава за обикновен дурак. Ако е трезвен, тогава си е “шляпа гаварит” отвсякъде. И в двата случая обаче е същество, на което основателно нямаш никакво доверие.

    Posted by Иванова | юли 17, 2017, 12:33
  3. Много точно срявнение между родният почерпен и отрязаният “братушка”. Иво е готов да защити дисертация между двата вида пиянства.
    Сега, истинска случка баш по темата в която има двама главни герои. Неизвестен съветски инженер и открилият съзтезанието “гонка на лафетах”.

    ДЕНЬ РОЖДЕНИЯ БРЕЖНЕВА

    Я не могу сказать, что у моего отца были странности. Наоборот, он был
    человеком деловым, практичным, работал главным инженером проекта в
    большом институте с длинным названием, строил тракторные заводы по всей
    стране. Тем не менее время от времени он совершал поступки, которые
    иначе чем странными не назовешь. Зачем он это делал? Не знаю. Пока отец
    был жив мне не приходило в голову спросить, а теперь поздно. Может быть
    ему не хватало адреналина. А может быть им двигало любопытство. Похоже
    он не мог устоять перед искушением закинуть удочку в тихий омут и
    увидеть что за черта он вытащит на этот раз. Ему, конечно, везло, что
    черти попадались не очень злобные.

    В то спокойное субботнее утро отец оторвал листок календаря и увидел,
    что сегодня день рождения Брежнева. После завтрака он оделся потеплее
    (на дворе стоял декабрь), пошел на почту и отправил по адресу – МОСКВА,
    КРЕМЛЬ, ГЕНЕРАЛЬНОМУ СЕКРЕТАРЮ ЦК КПСС – телеграмму следующего
    содержания: – ДОРОГОЙ ЛЕОНИД ИЛЬИЧ ДВТ ПОЗДРАВЛЯЮ ВАС С ДНЕМ РОЖДЕНИЯ
    ТЧК ЖЕЛАЮ ЗДОРОВЬЯ И ДАЛЬНЕЙШЕЙ ПЛОДОТВОРНОЙ ДЕЯТЕЛЬНОСТИ НА БЛАГО
    СОВЕТСКОГО ГОСУДАРСТВА ТЧК – Подписался полными именем и фамилией, Марк
    Абрамович Быков, и заполнил адрес отправителя в самом низу бланка.
    Телеграмму в конце-концов приняли, правда после того как начальник
    отделения сверила паспортные данные.

    Во вторник отца вызвал парторг института, человек по общему мнению
    неподлый. Работали они вместе много лет и относились друг к другу
    хорошо.
    – Отправлял телеграмму?
    – Отправлял, – подтвердил отец.
    – Ты что с Брежневым знаком?
    – Естественно нет. Был бы знаком, что бы я здесь делал?
    – Ну, как дети малые, – возмутился парторг, – Леонид Ильич человек
    занятой. Представь, что все отправили бы ему телеграммы. Он что их
    прочитать сможет?
    – Не отправили бы, – возразил отец, – не все относятся к Леониду Ильичу
    правильно. Некоторые даже анекдоты рассказывают. А остальные пожалели бы
    два рубля на телеграмму. А я не пожалел.
    – Ладно, – не стал спорить парторг, – дело не в этом. Завтра утром
    поедешь в райком. С тобой будет беседовать инструктор отдела идеологии.
    Пропуск тебе заказан. – и добавил когда отец был уже в дверях, –
    Пожалуйста не выноси сор из избы.

    Инструктор райкома поначалу показался отцу человеком милым и
    внимательным. Долго расспрашивал о здоровье, семье, квартирных условиях,
    отношениях c начальством. Затем перешел к телеграмме и стал редкостным
    занудой. Раз за разом, немного меняя формулировку вопросов, он пытался
    выведать каким боком отец знаком с Брежневым. Похоже ему казалось, что
    отец темнит. А когда разговор зашел в тупик, с той же дотошностью стал
    вытягивать зачем было посылать телеграмму. Отец настаивал на изначальной
    версии:
    – Увидел в календаре, захотелось поздравить и поздравил. Что здесь
    непонятного?
    – Но с днем рождения обычно поздравляют родственников, друзей, людей
    близких, – объяснял инструктор свои жизненные понятия.
    – А Леонид Ильич и есть близкий человек. Я его вижу чаще чем моих
    сестер. По телевизору, конечно, но разница небольшая. Когда я вижу
    сестер, они тоже говорят, а я молчу.
    Отцу показалось, что этот ответ очень не понравился. Тем не менее на
    прощание инструктор предложил воспользоваться райкомовским буфетом и
    попросил не выносить сор из избы, если дело пойдет наверх.

    На работе отец появился уже после обеда с авоськой полной пакетов,
    которые источали нездешние ароматы. Только уселся за свой стол – сразу
    зазвонил отдельский телефон. Отец взял трубку и услышал командирский и в
    то же время елейный голос начальника первого отдела:
    – Марк Абрамович, зайди ко мне, тут один человек с тобой поговорить
    хочет.
    Отец зашел. Желающим поговорить оказался майор госбезопасности с
    незапоминающимися именем и фамилией. Заглядывая в бумажку и делая
    пометки, он скрупулезно прошелся по отцовской биографии. Потом положил
    на стол чистый лист.
    – Марк Абрамович, пожалуйста напишите когда и при каких обстоятельствах
    Вы встречались с Брежневым.
    – Я уже сегодня в райкоме вспоминал, но так и не вспомнил. Теперь,
    боюсь, тоже не получится.
    – Да Вы не нервничайте, – вполне миролюбиво сказал майор, – когда
    вспомните, позвоните нам. А если не вспомните, тоже можете позвонить.
    Услышите, что кто-то порочит Советскую власть или анекдоты нехорошие
    рассказывает, – и позвоните.
    – Ничего из этого не выйдет. Я не справлюсь.
    – Как это не справитесь? Столько людей прекрасно справляются, а Вы не
    справитесь!
    – Дело в том, – попытался объяснить отец, – что на трезвую голову никто
    такие разговоры не ведет, а я, если выпью, то на следующий день даже не
    помню с кем пил, а о чем беседовали и подавно.

    Отец говорил чистую правду. У него была необычная реакция на алкоголь.
    После какой-то по счету рюмки он мгновенно и полностью отключался и
    напрочь забывал все события прошедшего дня. Эта рюмка могла быть и
    десятой и первой. Поэтому он старался не пить, а на случай, когда
    отказаться было невозможно, разработал хитроумную систему подмены
    спиртного неспиртным.

    – Марк Абрамович, – в голосе майора появились суровые нотки, – Вы не
    представляете сколько людей хотят помогать нам совершенно добровольно.
    Не всем мы оказываем такое доверие как Вам. А Вы отказываетесь. Не
    забывайте, что у вас первая форма допуска по секретности. Заберем – и Вы
    просто не сможете выполнять свои служебные обязанности. Подумайте
    хорошенько, одним словом.

    Я до сих пор помню каким расстроенным пришел отец домой в тот вечер.
    Повинился перед матерью. Не успела она начать его пилить, как зазвонил
    телефон. Звонивший представился инструктором обкома партии и сказал, что
    ждет отца завтра в десять утра не проходной. Я думаю, что родители в эту
    ночь так и не смогли уснуть.

    На следующее утро отец поехал в обком. На проходной его встретили и
    передавали с рук на руки пока он не оказался в гигантском кабинете
    первого секретаря. Первый поздоровался с отцом за руку и сразу перешел к
    делу.
    – Не будем терять время. Я уже знаю, что Вы никогда не встречались с
    Леонидом Ильичом. Есть только маленькая нестыковка в том, что Леонид
    Ильич не только встречался с Вами, но и прекрасно помнит Вас. Вот
    послушайте.

    Первый нажал на какую-то кнопку и отец услышал знакомый до боли голос
    Брежнева:
    – Кто прислал? Быков, Марк Абрамович говоришь? Есть такой, я его по
    Кишиневу помню. Еврей с русской фамилией. Грамотный товарищ и беленькую
    грамотно употребляет. Я его перепил, но с большим трудом, на грани можно
    сказать. И как это? Киш мерин тухес? Смотри, не забыл!

    Потом Первый взял со стола лист бумаги и продолжил:
    – А вот справка, которую я получил из КГБ. Из нее следует, что в то
    время, как Леонид Ильич был первым секретарем ЦК Молдавии, Вы были
    главным инженером проекта Кишиневского тракторного завода и регулярно
    ездили туда в командировки.

    И тут отец вспомнил! Как с конвейера завода сошел первый трактор, как
    приехали гости из ЦК. После митинга в заводской столовой был банкет, а
    потом узким кругом поехали на какую-то большую дачу с парной и
    бассейном. Отца, конечно, прихватили по ошибке, но в провинциальной
    Молдавии, где тракторный был самым большим заводом, случалось всякое.
    Вспомнил и симпатичного мужика с густыми широкими бровями, с которым они
    трепались почти до утра, когда остальные сошли с дистанции. Вспомнил,
    как выпили на брудершафт. В какой-то момент новый друг заподозрил, что
    отец мухлюет и стал ему наливать сам. После пятой рюмки отец отключился.
    Очнулся он только в гостинице, и последним, что помнил, был сходящий с
    конвейера трактор.

    Пораженный внезапным прозрением, отец немедленно поделился
    воспоминаниями с Первым. Тот слушал с открытым ртом. Он же прервал
    наступившую тишину:
    – Есть мнение, что товарищ Брежнев может пригласить Вас в гости. Если
    пригласит, с деталями Вас ознакомят позже. Хочу только предупредить, что
    не стоит выносить сор из избы. – Первый вдруг задумался, – Марк
    Абрамович, между прочим, что это за тухес такой? Может Вы знаете? Никак
    разобраться не можем.
    Отец незаметно вздохнул. Ненормативную лексику он не любил и пользовался
    ею крайне редко.
    – Тухес – по-еврейски жопа.
    – Жопа!? – удивился Первый, – А при чем тогда к жопе мерин?
    – Не “мерин”, а “мир ин”. Леонид Ильич попросил научить его еврейским
    ругательствам. Больше всего ему понравилось “киш мир ин тухес”.
    Переводится как “поцелуй меня в жопу”.
    – А что, действительно хорошо звучит! Нужно запомнить. Может
    пригодиться?! – Первый явно пришел в хорошее настроение и с
    удовольствием повторил, – Киш мир ин тухес. Правильно?
    – Отлично. У вас получается не хуже чем у Леонида Ильича, – отец снова
    вздохнул.
    – Марк Абрамович, а о чем еще кроме тухеса говорили, если не секрет?
    – Если память меня не обманывает, о заводе, о прекрасных дамах, о том
    что вокруг сплошной бардак…
    – Да, бардака хватает… – согласился Первый и вроде даже хотел
    продолжить, но спохватился, – Марк Абрамович, может быть Вам чем-то
    нужно помочь?
    – Наверное нужно. Меня вчера товарищ майор пообещал допуска лишить.
    – Ну, это пусть Вас беспокоит меньше всего. Вы теперь номенклатура лично
    Леонида Ильича. Без него Вас никто и никогда не тронет.

    Распрощались. Секретарь вручила отцу два приглашения на обкомовскую
    базу. Там за полцены отец купил себе финский костюм и голландские туфли,
    а мама французскую шубу из искусственного меха. В Москву отца так и не
    пригласили.

    Posted by Georgi Nikolov | юли 17, 2017, 12:58
  4. Сетих се за още една съпоставка на руснаците с останалия свят- яденето. Както несмислено пият, точно така несмислено се хранят. Навсякъде по света хората се стремят да си доставят удоволствие от храната. Подбират продукти, спазват правила за приготвяне, аранжират ястията си привлекателно за окото. От своя страна руснаците са крайно индеферентни към това, което ще се яде. Гледат да се затъкнат с какъвто и да е буламач, дори количеството му не е от значение. Наблюдавала съм много рускини у нас как готвят- пълна трагедия. Сваряват парче месо, плясват на кухненската дъска нещо сивункяво, солят, режат и е готово за ядене. Като им кажеш, че в тенджерата може да се добавят зеленчуци, подправки, че може да се направи някакво сосче, тия гледат като извънземни. Нали и така се яде, защо трябва да се умъчняват. Не съм ходила в Русия, не знам какво предлагат рестораните им. Допускам, че има и читави храни, които обаче на са правило, а изключение, туристическа пропаганда един вид. От лични и непосредствени наблюдения знам, че тия хора пет пари не дават за насладите на вкусовете, дори не знаят какво е това- говоря за масовия случай, за редовия руснак. Гадно ядене в средни количества, хард пиене в огромни количества, повсеместна мърлявщина в облеклото – това им изчерпва ежедневието. Обаче са напълно удовлетворени, стига да им говориш “па руски”. Все едно са пийнали класно коняче за завършек. Ако изобщо знаят какво значи “завършек” на хранене и ако изобщо са трезви.

    Posted by Иванова | юли 17, 2017, 14:24
  5. Срамна, унизителна за страната ни класация. Що ли не съм изненадан. Такова масово представяне показва само едно. Денгите на Кремълският Гном дават показателни резултати във вихренето на антиевропеизма в мамковината.
    http://www.mediapool.bg/ataka-e-partiyata-s-nai-antizapadni-pozitsii-v-tsyala-evropa-news266738.html

    Posted by Georgi Nikolov | юли 17, 2017, 17:02
  6. Днес се навършват 3 години от свалянето на Боинг 777 полет MH 17 и смъртта на 298 невинни души от проруските сепаратисти в Източна Украйна.
    ╭•⊰✿╭•⊰✿╭•⊰✿╭•⊰✿
    https://www.unian.ua/theme/1981/
    “Третя річниця катастрофи MH17 на Донбасі”
    ╭•⊰✿╭•⊰✿╭•⊰✿╭•⊰✿
    Нека Бог да прости душите им и да почиват в мир!
    Да помълчим за минута в тяхна памет.

    Posted by Българин | юли 17, 2017, 17:32
  7. “Да се натряскаш в Русия е национален спорт в дисциплината бягство от реалността”
    Само че в резултат на тази забрана за бягство да не стане така, че нови пълчища руснаци решат да “спортуват” у нас, защото само тук могат безпроблемно и бързо да си уредят “постояннопребиваването”.

    Тогава или и ние трябва скоростно да въвеждаме сух режим, или да се запасяваме спешно с допълнителни количества почистващи препарати…

    Крайно време е да се премахне опасното за националната ни сигурност двойно гражданство за граждани от страни извън ЕС,САЩ и Канада. Или си с българско гражданство и се подчиняваш на българските закони, или си с руско гражданство и нямаш право (само след 5-годишен простояннопребиваващ стаж) да гласуваш на избори в България! Иначе много скоро нищо няма да зависи от българите на изборите в България. Ще решават кой да бъде избран хилядите руснаци с двойно гражданство, а те слушат само Путин.

    Posted by sms | юли 17, 2017, 17:35
  8. Мечтата на руснака е да се напие като поляка.

    Posted by Истината | юли 17, 2017, 18:03
  9. За две неща се сетих при “сухия режим” на Андропов:
    1. Пътуваме на почивка в Поморие. Млади лозови масиви, краят не се види – под конец. Трактори минават и орат, събарят и бетонните колове.Питам в града, защо го правят? Отговорът: Решение на ЦК на БКП. Сигурно никой не ни е заповядал тази вандалщина. Просто, престаряване.Както винаги.
    2. След научен симпозиум в Москва се дава вечеря. На нашата маса сяда младо момче, около 25 г. и двама други. Разговаряме се. Дава си визитната картичка – академик по ядрена физика, лауреат на ленинска награда.Очевидно умна глава. Сигурно нещо важно е открил, както най-младия български академик Иван Тодоров в Дубна.
    Руснаците имат лош навик на пиене и академикът се напи. На изпроводяк поддържан от другите двама ми определи среща. Питам, къде? В ОКОПИТЕ отговаря. В какви окопи? Като две братски страни ще бъдем в един ОКОП срещу империалистите и ще ги победим. Направо онемях!
    Законът по времето на Андропов беше ясен. Напилите се, директо в затвора.
    Питам придържащите го / тогава нямаше бодигардове/, какво ще стане с този човек навън?
    Ничего, ничего – академик, лауреат ленинской премии, беше отговора.

    Posted by Румен Пейчев | юли 17, 2017, 19:39
  10. Г-н Инджев,
    Този текст беше пуснат като линк преди 2-3 дни. Преведох го от павианското наречие специално за множеството читатели, които не ползват това наречие. А и носи допълнителна сила, понеже е написан от “вътрешен човек”, добре познаващ особеностите на рАЗИЯтския маймунарник, понеже е роден, живее и работи в него. Моля ползвайте го по ваша преценка. Респект!

    <>

    Posted by Аэпофлот | юли 17, 2017, 19:57
  11. Повтарям го, че нещо не се пейстна като хората:

    ““БЕСНИТЕ КУЧЕТА ДА СЕ ОТСТРЕЛВАТ”: руска журналистка за руските туристи

    http://rusjev.net/2017/07/14/beshenyih-sobak-nado-strelyat-rossiyskaya-zhurnalistka-o-russkih-turistah/

    Журналистката Анна Козлова публикува във Facebook пост относно руските туристи в Тайланд, които нон-стоп пият водка, носят тениски с надпис “Я – русский” и съвършено не се интересуват от местната култура. След публикацията мнозина обвиняват московчанката в русофобия.

    По думите на Козлова, срещата с руските туристи се превърнала в истински стрес за нея. “Изобщо казано, била съм на много места и много съм наблюдавала руснаците, но никъде не съм изпитвала такова отчаяние. Момчета, все пак бесните псета трябва да се отстрелват, а не да шием за тях потничета “Аз съм бясно псе и се годея с това”. Собствено казано, всичко започва именно с потниците. Представете си как се приближавате към изхода си на летище Домодедово и разбирате, че трябва да застанете на опашка от мъже, всеки трети от които е в потник “Я – русский и съм горд с това”, на всеки втори айфон има портрет на Путин, а ръчният багаж на всеки е украсен с “георгиевска лентичка”, написа журналистката.

    Анна Козлова се възмущава от външния вид на “россияните”. “Оказвате се в дивашка ситуация, защото е ясно, че тези хора: мъже с пари, безформени жени, техните деца и техните “мамчета”, които неизвестно защо влачат в Тайланд – всички те не просто отиват на почивка, а носят на света своята гордост. Гордеят се, че са руснаци и правят всичко възможно човек да не ги сбърка с други. Разбира се, може да се смеете над това, че тези хора няма с какво друго да се гордеят. Сред тях няма да видиш такива с потници “Завърших МГУ (Московският държавен университет-б.рл.), и съм горд с това” – но това все едно не е смешно. Защото те смятат че имат това право, а ти се срамуваш. Това е цялата разлика”, – казва московчанката.

    По думите на журналистката, руските туристи даже не са успели да запълнят късичките анкети на английски. “Ако ти си руснак, не ти трябва да разбираш други езици, и тъй ти е провървяло. Затова целият горд салон на “Боинг”-а не може да запълни миграционната статистическа бланка с латински бкви, тези люде си имат по-важна работа от “хаудуюду”, нали така? И в чуждата страна те явно отиват не за да се запознаят с културата, има си хас. Отиват на плаж, тлъстата им тъща ще бди над дечурлигата, докато те лочат бира и пускат на макс чалгаджийката Слава – самота е своооолоч”, продължава да се възмушава Козлова.

    Журналистката осмива “россияните”, които всеки ден употребяват алкохол изключително в хотела, без да общуват с туритите от други страни. “С особен замах се отбелязва 23 февруари (ден на армията – б.пр.), може да се каже, че хотелът просто стенеше от тежките стъпки на тези самодостатъчни хора, които тропат по вратата един на друг: абе Паша, ти какво, спиш ли? В известен смисъл човек може да ги разбере. Ако не говориш на нито един световен език, нaвярно е страшно да излезеш на улицата, където от всички страни някакви диви азиатци ти крещят нещо неразбираемо. Не можеш да пробваш никаква храна, защото “мамчето” желае само борш и е недоволна от качеството му – има с хас, пос.рани тайландци. Един борш не се научили да сварят, глей ги к’ви изроди! И си седиш с Паша и водка “Абсолют” в лобито при температура +35, светът и не подозира, че днес е велик ден, а вие пиете за това, че две години подред неизвестно защо ви е.баваха в казармата”, – пише Козлова.

    Според московчанката руснаците следва да се борят с комплексите си. “Това е повод за размишления, съжаления, това е причина да се опомниш и да направиш нещо, поне децата си да научиш на английски, а не да ги оставяш на грижите на неграмотната, свинеподобна “мама”. Та макар и след години, но в обозримо бъдеще, руските хора да се асоциират не с уродството и некултурността под потник с картинка на Т-34, а с нещо, което е приемливо за останалия свят. Нещо, от което не лъхти на такава комплексарщина”, – заключава момичето.

    За 1 ден постът на Анна Козлова събра 1,600 лайка. Едновременно с това мнозина обвиниха журналистката в русофобия за критиката на съотечествениците й, и я посъветваха да напусне Русия.

    Posted by Аэпофлот | юли 17, 2017, 20:01
  12. http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/evrodoklad-slaga-ataka-na-parvo-myasto-sred-opasnite-proruski-politicheski-partii

    Много показателна класация за най-антизападните и проруски партии в Европа и у нас!
    Води Атака (напълно очаквано), БСП, АБВ, Паричният фронт, “Презареди България”…
    Както се вижда, “десните” сикаджии с охота работят с “патриотичните” си партньори…Алоооо, “Ханс Зайдел”, “Конрад Аденауер”, докога ще си затваряте очите за тази гавра с демокрацията и хуманизма?

    Posted by Българин | юли 17, 2017, 20:47
  13. Повече от седемдесет години руснаците/гражданите на СССР/нямаха никакви перспективи какво да правят с парите си,след като са си купили цветен телевизор,хладилник,пералня,прахосмукачка и т.н.За автомобил също като у нас се чакаше с години .Излишните пари водят лесно към чашката,още повече,фронтоваците са донесли навика на ежедневните 200-300 мл водка или спирт.И така,наследствено.

    Posted by Krasnoselski | юли 17, 2017, 20:57
  14. Юли 1979 г. Български студенти на стаж в СССР. Рутинно мероприятие ( през август съветските студенти пък ще дойдат в София). Ние трябваше да прекараме по една седмица в Москва, Ленинград и Киев. Не знам по каква причина в последния момент съвеЦките власти изненадващо не ни разрешиха да отидем в Ленинград. Разрешиха ни само Москва и Киев!? Може би защото почти всички момчета бяхме с дълги коси и дънки! Не знам. Не дадоха никаво обяснение! Както и да е. Да се върна на това, което исках да разкажа: при пристигането в Москва, след като оставихме куфарите си в студентското общежитие, две момичета ни разведоха да разгледаме предимно станции на метрото. Вечерта, много уморени, се събрахме в една голяма стая да отпразнуваме заедно със съветските студенти. Половин час по-късно от руските момчета само две бяха на крака, защото въобще не пиеха. Всички останали бяха забили глави на масата или паднали отдолу. Бях потресен. Все пак бяха студенти и то отличници. Това се повтаряше при всяка следваща сбирка! Ние трябваше да се грижим и за съветските момичета.

    Българин

    Posted by Българин | юли 18, 2017, 00:28
  15. Към Българин:

    За 5 години в московски общежития ( само две от които без “съквартиранти” в стаята от местните, т.е. от съветската провинция) съм се нагледал на такива сцени, че ако взема да ги описвам ще се превърна в нещо като хронолог-патолог на последиците от лоченето. Опитите за сън, докато някой повръща ( редовно) на пода от съседното легло, е “светъл спомен” от тъмните часове на денонощиято в Москва ( в първото общежитие, в което живях 1 година, гасеха лампите в 11 часа в цялата 5 етажна стграда и се налагаше да уча в общия клозет на етажа, където мисолстиво оставяха да свети).Вратите се връзваха по същото време отвътре със синджир. Закъснелите се принуждаваха да тропат по прозорците на колегите, обитаващи партера, за да се приберат.
    Забило ми се е в главата обаче как ни гледаха нас българчетата с премрежен поглед преди да се сгромолясат и повтаряха “ех, какво знаете вие в слънчева България” – понякога със завист, понякога с презрение. Веднъж един “чувак” ( нещо като “пич” по нашему), почти в несвяст, уточни нещо за десетките хиляди кости, върху които е построен Беломорканал, а друг промълви за баща си, настоящ генерал, който срещнал на улицата и заплюл след развенчаването на Сталин свой инквизитор – чекист; една девойка, съветска немкиня, си поплакваше в подобно състояние за масовите репресии срещу подобните й по етнос от предишното поколение…
    При това в този институт всички съветски студенти бяха на практика военизирани ( подбрани, ще рече), т.е. готвеха ги с източни езици за съветници и преводачи в “екзотични държави”. Ходеха редовно на …маршировки. Като в казарма ( при влизането на преподавател в аудиторията беше задължително всички да скочат на крака, макар често да бяхме само по няколко души). По коридорите трябваше да се дръпнеш към стената, когато минава началник.

    Московчаните сред състудентите бягаха от контакти с нас ( един ми довери извинително под сурдинка веднъж, че няма да замине на работа в жужбина, ако има нерегламнтирани контакти с чужденец, като мен. Нито веднъж не съм канен у дома на когото и да било от тях- млъкваха, когато някой чужденец ( “иностранец – засранец”, както ни подвикваха по улиците и в градския транспорт) се доближаваше до тях, докато се договаряха за някакъв рожден ден или нещо подобно. Така че не ги знам точно те как са се напивали, но пък колегите им от общежитието компенсираха стократно принудителните ми наблюдения ми по темата.

    Моя милост си навлече допълнителна масова омраза с факта, че комисията от преподаватели, събрани за държавния изпит по арабски език от целия СССР ( за по-обективно оценяване), ме оцени като един от двата най-добри във випуска – чест, за която десетки други се бореха ( не бях очаквал- просто бях се постарал науча допълнително разговорни фрази от араби в общежитието и си ги преговарях от специлно направено за целта тефтерче в дългите всекидневни часове на пътуване в метрото). От този момент всички руснаци в арабската група ( с изключение на арменеца, който беше номер едно и ми намигна съучастнически да не ми пука) престанха да ми говоря. Беше за кратко защото ни натириха да си пътуваме у дома, за да освободим тигровите клетки ( с разперени ръце и лек наклон пипах двете стени на стаята, но бях щастлив, че като “старо куче” си бях уредил “мъртва душа”, за да нямам реално втори човек в стаята) от общежитието. В тях трябваше да настяват гости на олимпиадата през лятото, поради което изтеглиха изпитите по-рано.
    Да не продължавам…

    Posted by Иво Инджев | юли 18, 2017, 09:26
  16. ………………………………….
    Да не продължавам…
    За другите не знам но съм убеден, че в преобладаващото си мнозинство и те кат мен чакат продължението…

    Posted by Georgi Nikolov | юли 18, 2017, 10:19
  17. Аэpофлот, blagodarja za interesnija tekst na Anna Kozlova – disekzija na bajganyov6tinata v sqvremennija y ruski variant.

    Posted by cимпaтизaнт/кa нa ДCБ | юли 18, 2017, 17:02
  18. @Georgi Nikilov

    И бих чел продължението с огромен интерес, но, ако г-н Инджев реши да издаде книга по темата, дали би я кръстил “Пиянството на един народ“ ?
    Или по-скоро “Пропиването на един народ“…

    Posted by SteveN | юли 18, 2017, 20:52
  19. Към Иво:

    Да учиш в сесесере по това време беше привилегия. Много хора са ти завиждали, че не са на твоето място. Това да ти е за утеха, Иво. Аз бях само за двайсетина дни. Когато научих, че не ни разрешават да отидем в Ленинград бях разочарован. По-късно, към края вече – не. Убедих се с очите си в „привлекателността“ на съветската страна. Това, което ме шокираше са десетките имена на издирвани престъпници, с които бяха „украсени“ входовете на метростанциите. Нямах реална представа за размера на престъпността в „най-свободната“ страна. Спомням си специалните линейки, с които се събираха пияниците по улиците. Да пресечеш булевард на пешеходна пътека беше не само трудно, но и опасно: шофьорите не спират, минават пред или зад теб…

    Е, случи ми се и нещо хубаво: най-романтичната връзка в живота ми – Марина Л. И жалко едновременно: бях вече женен.
    Спирам. Няма да продължа.
    Приятен ден!

    Българин

    Posted by Българин | юли 19, 2017, 05:05
  20. Към Българин:

    Точно така, преди, по време на следването и след него непрекъснато ни внушаваха, че е голяма привилегия да се учи в СССР. За някои дечица на велможи, които живееха в свой привилигирован свят, беше така. Но за останалите си беше глад и стрес. Ако наистина бях взимал стипендия от ДС, както лъжат разни отрепки по мой адрес, вероятно щях да обикалям ресторантите като въпросните дечица.
    Моя милост, при същите 183 см. височина, ( сега съм в норма от 82-3 кг.), беше се спихнал на 65 кг. Връщах се във ваканция в България да се поохраня и хайде пак обратно с кашоните с консервите, на които съветските съквартиранти дивно завиждаха ( русенско варено и разни неща с домати, от които става бъркоч с картофи в цял казан за няколко гладни гърла). Имам много снимки в този концлагеристки вид, но не желая да давам храна на подигравчиите, като ги публикувам.
    Веднъж в Москва ни бяха събрали български(те) студенти да слушаме излиянията на Начо Папазов, който отговаряше за бъгаро-съветската дружба в ЦК на БКП. Вместо да ни убеди колко най-велик във всяко едно отшение е СССР, той постигна обратният ефект с безпределните лъжи за първенството на Великата страна във всяко едно отношение в света, във всяка една област на живота, науката, икономиката и т.н. Споглеждахме се като на представление на абсурда- ние ли не знаехме че тук живеем доста по-лошо, отколкото в “малка и по-бедна” България, в която съветските другари (и най-вече другарки) даваха мило и драго да попаданат поне веднъж и че съветските жени в 9 от 10 случая биха си легнали и с най-грозния нашенец, ако от това можеше да произтече брак и бягство в България?! Това беше известно дори на моите комунистически роднини, които буквално ме заклеха да не се връщам със съветска съпруга ( аз пък ги изненадах и тях и службите с германка…).

    Posted by Иво Инджев | юли 19, 2017, 10:45
  21. В Съветския Съюз се пиеше с голямо удоволствие, че самото пиене не може да се изтълкува от никого като “антисъветска проява” или “враг на народа” или пияницата е жертва на “идеологическата пропаганда на Запада”.
    Там действително се пиеше за удоволствие и бягство от комунистическите реалности. Който не е живял в Съюза няма никаква представа за алкохолизма като масово явленке.Но не бива да се вменява алкихолизъм на целия руски народ. Има руснаци, които съвсем не са малко на брой, с които не може да се сравнява нито едно българче.
    Но все пак един пияница може и да изтрезнее, може и да се излекува от алкохолизма, българския народ като цяло е напълно неизлечим-само българечета изпадат в делириум че някоя държава им е обявила война и ги е окупирала за половин век, унищожила е всичко което е създавано в нея от поколения.
    Засега няма руснак, който да се възхищава от подобен идиотизъм.
    България е страна на идиотизма. Къде по света има МОЧИ и АЛЬОЧИ.
    От президента до чистача всичко се кланя на съветския окупатор-това е много по-тежко от най-тежкия руснак-пияница.
    Да, има много българи, които не са пияни от комунизъм и русофилизъм, но не могат да победят комунистите и русофилиците.
    Така че българчета да се присмиват на други народи е напълно недекватен факт.
    Няма по-идиотска държава от България като цяло, въпреки определен процент на достойни и свестни българи.

    Posted by Антикомунист | юли 19, 2017, 17:02
  22. Ne e bilo nikakva privilegiq da sledva6 v SSSR. Tam obiknoveno se ozovavaha jelae6tite da u4at v Ungariq, 4ehoslovakiq ili GDR, no ne uspeli da se klasirat za jelanite destinazii, za6toto ne sa bili ot dostaty4no visokopostaveni komunisti4eski semejstva.

    Posted by симпатизант/ка на ДСБ | юли 19, 2017, 17:55
  23. Пак за пиянствата….
    Що за “трезвен” народ е българския, който избира последователно в последните безброй години за свой лидер( общо казано) личност, която не притежава абсолютно никакви качества на личност. Българския Министър-председател е необразован, нецивилизован, невъзпитан и нетолерантен човек. Физиономията, обноските , мимиките, изразите и пр. нямат нищо общо с тези , които притежават държавниците от културните страни.
    Българския министър-председател не проявява никкаво усърдие да се образова и коригира своята простащина, той дори деградира.
    Българския министър-председател е комунист и проруски ориентиран, играе примитивни и елементарни “прозападни” номера.
    Българския народ избра за президент твърд комунист и още по-голям просъветски и проруски ориентиран човек.
    Да не говорим че същия този “непиянстващ” народ избра за президент кандидат, който нямаше право на политическа активност, сащото съгласно Закона действащ военнослужещ няма право на политическа дейност и ангажираност.
    Този народ избра за президент точно такъв човек, който беше осъществил незаконни, конспиративни и в крайна степен антидържавни контакти с представители на политическа партия преди дори да подаде рапорт за уволнение-напускане на своята длъжност в Българската армия.
    И до този момент никой от този “трезвен” народ не предявява трезва оценка на случая-ЕДИНСТВЕН В СВЕТА.
    Та към какви руснаци-пияници толкоз много този същия народ има душа(всъщност няма) да иронизира и св надсмива.
    Точно този народ с малки изключения е хронически пиян от непозната простотия, по-скоро цигания, както казва известния актьор Сърчаджиев.
    За каква Европа и европейска ориентация говори българчето при такива двама държавници: тежки комунисти-рецидивисти и русисти.
    Днес пак да има избори, “непиянстващия” български народ пак ще избере същите опиянени от комунизма и Русия държавници, а и не само президента е руски резидент, ББ е същия, само дето глупостта му го поприкрива, същото мекере е като РР.
    Ще се присмива някой на друг а не се вижда в какви доспехи на простотия е облечен….

    Posted by Антикомунист | юли 20, 2017, 16:11
  24. Ученето в Съветския Съюз беше като елексир и същото време лакмус.
    Нормалните хора ставаха убедени антикомунист, сиреч реални индостойни личности, а ненормалните ставаха още по-големи комунисти.
    Това дори беше валидно и за Людмила Живкова-нейната квалификация са Съветския Съюз като “…най-нецивилизованата страна в света…” и до днес е върхова.Много достойни руснаци разобличиха и иронизираха болшевизмо-комунизма и неговия крепител Съвтския Съюз, същото направиха и стотици пишещи в другите комунистически държавини такива на Запад и в Америка, но никой не е давал такава историческа оценка-морална присъда на тази загнила и загинала безвъзвратно държава.
    Съветската нецивилизованост днес е усвоена съвсем успешно от Русия.
    Да беше жива Живкова, едва ли щеше да промени мненнието си.

    Posted by Антикомунист | юли 20, 2017, 16:20

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив