// В памет на Яни Милчаков и с преклонение пред него

В БЕСЕДКАТА

В памет на Яни Милчаков и с преклонение пред него

На 2 август е починал българският писател, дипломат, учен , университетски препоподавател не само в България, международен експерт от европейска величина , бивш народен представител, “заклет” демократ, познавач на историята, политиката, изкуството, литертурата, филмовото изкуство и съвременната музика: редкия за нашето време енциклопедист професор Яни Милчаков.

IMG_6772 12345

В шуменския сайт, който пръв е съобщил тъжната новина, пише:

“Късно снощи след продължително боледуване почина дългогодишният преподавател в Шуменския университет и бивш народен представител от Шуменския избирателен район проф. д-р Яни Милчаков.

Това съобщи неговият колега и приятел проф. Добрин Добрев.

„Той беше един от най-добрите съвременни учени в областта на теория на литературата и социология на литературата. Добър приятел и колега, непримирим демократ. С много ярка социална позиция и блестящо слово. Винаги е изненадвал цялата колегия с феноменалната си памет и със способността си да намира най-точната формулировка по дискутираните проблеми“, каза проф. Добрев.

Проф. Милчаков е роден през 1955 г. в Стара Загора. Той е професор по теория на литературата в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, професор в катедра “Книга и общество” към УНИБИТ, доктор по славянска филология на Ягелонския университет в Краков, Полша.

Бил е лектор по български език, литература и култура в Полша /1987-1991/; във Вилнюския университет, Литва /1994/; Прешовския университет, Словакия /1999/; Витембергския университет, Германия /2005/ и Загребския университет, Хърватия /2011/.

Проф. Милчаков е народен представител в 36-тото Народно събрание от Шуменския избирателен район. Бил е посланик на България в Полша, Словакия, Югославия.

Международен експерт към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с мисии в Украйна, Сърбия, Косово, Таджикистан и Киргизстан. Член на Сдружението на български писатели”.

Имам честа да е бил и мой приятел, но за срам съм пропуснал да науча навреме и търсех начин да направя невъзможното: да компенсирам поне малко своя пропуск.

Ето, че днес на 22 септември, в Деня на независимостта, коментатор в блога ме подсети за есетата на Яни Милчаков, достъпни под формата на негови Дневници в мрежата. Публикувам тук първото от тях с поклон към паметта на приятеля, който никога не се оплака от прогресиращата си болест и изненадващо за нас ни напусна едва на 62 годишна възраст.

Трябва да е бил вече в напреднала фаза на болестта си, когато се видяхме за последно на един протест в София пред Съдебната палата. Не каза нищо за себе си. Усмиваше се щедро, както винаги, а са му оставали броени месеци живот…На протеста имаше и чители на блога, които бяха дошли заради неговия призив и търсеха чрез мен възможност да се запознаят с ерудита, пишещ години наред под псевдоним ярки коментари с неповторимо чувство за хумор в ivo.bg.

Когато Яни ме призова на всяка цена да изпозвам пребиваването си в Хелзинки, за да се снимам ( вместо него) с паметника на маршал Манерхайм, националния герой на Финландия , оказала яростна съпротива на съветските агресори под негово командване, нямаше как да знам, че съм изпълнил последното му желание- поне към мен. 94a0d2cd10c2b05877eda909fdd3691da1ad0c19Не знам и сега дали той би желал да свържа посмъртно името му с псевдонима, който беше избрал в коментарната част на блога ( желаещите могат сами да се досетят от визитната му картичка, която представям по-горе). Което стана още една причина за моите колебания кога и как да съобщя за кончината му.

 

 

 

Неделя, 09.02.2014

проф.д-р Яни Милчаков

 След 2 километра плуване в басейна Мáдара (поставям ударението на правилното място, не е Мадáра, както се произнася из София!) гледам определено на света с по-добри очи. Водните спортове са ми любима краста от най-ранни години, никога не съм си падал много по колективните. И сега гаражът ми е пълен с лодки, гребла, шнорхели, маски, плавници, харпуни.

Плуването е най-индивидуалистичният спорт, Орхан Памук беше писал в „Музей на невинността” за изцелителната самотност на плуването. Особено по гръб. Не толкова поради това, че си сам и с никого не координираш движенията си, сам е и бегачът, и алпинистът, а защото и двете стихии, между които си – небето и водата – не са твои, както земята, по която всекидневно вървиш. Така балансът между безкрайността на всяка от тях настройва пантеистично, философски, а това е симптом на душевна хармония, ако решим да вярваме на мислители и писатели.

След самотния спорт плуване се замислих пак за самотния жанр на дневника. Днес приключвам моя и искрено признавам, че се простих с илюзията за неговата самотност. Дневник се пише сред cтълпотворение от събеседници от други дневници.

B момента съм разтворил един от любимите си, „Дневник, писан нощем” (1971-2000) на полския писател и политически емигрант Густав Херлинг Груджински – от него малко на шега идва и неологизмът за дневник – „нощник”. Има в него цялата политическа и интелектуална история на Европа след 1945, слепотата на западните елити пред същността на сталинизма, пейзажи, спомени, ирония към интелектуалния гуру на май’68 и на цяла лява Европа Ж.П. Сартър, който накрая „изгубил вяра в колективния стил на мислене”, и какво ли не, случващо се извън всекидневния живот и чисто биографичната траектория на автора.

„Нощникът” на Груджински е дневник почти без АЗ… Обратният тип дневник е също пред мен в момента – това са „Българските дневници” на граф Робер дьо Бурбулон, личният секретар на Фердинанд и шамбелан на двореца. При графа пък няма събитие, на което той е свидетел или коментатор, без емоционалната експресия и оценка на Аз-а в изящна френска епитоларна стилистика…

Няма правило за писане на дневник, убедих се! Както, изглежда и на есе. Британският есеист Хилър Бълок от прелома между ХІХ – ХХ век, внушава всеобхватните условности на есето със заглавията на своите томове есеистика : 1908 – On Nothing; 1909 – On Everything, 1910 – On Anything, 1910 – On Something, и вече в 1923 г.– On) – „За нищо”, „За всичко”, „За какво да е„, „За нещо…” и ”,За…” http://www.public-republic.com/tag/проф-д-р-яни-милчаков

Не знам къде стигнах и къде ще стигна с моя дневник, дано пропусна „За нищо…”

Share on Facebook

Discussion

36 comments for “В памет на Яни Милчаков и с преклонение пред него”

  1. БОГ да прости, Яни Милчаков-СТАМБО!
    ЧОВЕК, БЪЛГАРИН, ДЕМОКРАТ, ЕРУДИТ, прекрасен коментатор-събеседник в БЛОГА НИ!
    Изразявам най-дълбоки и искрени съболезнования на семейството, роднините, близките и приятелите!

    Posted by Georgi Nikolov | септември 22, 2017, 11:14
  2. Почит и Уважение към проф.д-р Милачков!ПОКЛОН!

    Posted by Маргарита Николова | септември 22, 2017, 11:56
  3. Моля за извинение-да се чете Милчаков.

    Posted by Маргарита Николова | септември 22, 2017, 11:58
  4. Поклон до земи за ЯНИ МИЛЧАКОВ (Стамбо)!

    Почивай в мир.

    Posted by Radoslav Andreev | септември 22, 2017, 12:11
  5. Боже Господи!
    Колко жалко!
    Блестящ ерудит,с изключително чувство за хумор.Чудех се от два месеца защо не пише.Мислех,че е заминал някъде и няма време за нас.В Блога четях първо неговите коментари.Ще ни липсва.
    Спомням си преди няколко години,в късна есенна вечер бяхме на протест пред Моча.Бях с една приятелка- Тони и викахме *Кой е Стамбо/беше писал, че ще дойде/*.
    Един мъж се приближи и каза *Аз съм Стамбо и търся Тинков.Вие да не сте Здравка.*
    *Не съм – и си казах името*.
    Беше без очила но беше Яни Милчаков.Познах го сега по снимката.
    Ще остане в паметта ни .Лека му пръст.

    Posted by d.savova | септември 22, 2017, 12:11
  6. Липсата на коментари от СТАМБО , през последните месеци предизвикваше една неопределена липса, и някакво очакване. Много от постоянно коментиращите в блога на г-н Инджев са имали периоди ,когато не писали и никакви коментари. И може би това е повлияло и на всички нас,а и на г-н Инджев. Макар че СТАМБО никога не е отсъствал за по-дълго. А нямаше и никакви информация за него, освен липсата на коментарите му.
    В едни от последните си коментари споменаваше за НЕГОВАТА си Родезия и Иън Смит, такива каквито ги помни още от младостта си , може би и някак си идеализирани , но все пак много по-истински от сегашното Зимбабве и изрода Мугабе. Подобни на сегашният бандитустан НРБ и “банкянското му човекоподобие”?!?
    Дано СТАМБО стигне до своята Родезия, както желаеше.
    Дано с помощта и на неговата емоционална енергия и ерудиция и ние успеем да постигнем нашата.

    Posted by R.I.P. | септември 22, 2017, 15:15
  7. Благодаря!

    Posted by КИлиева | септември 22, 2017, 15:22
  8. Намерих последното, Пророческо включване на СТАМБО! По-малко от 2 седмици преди да отиде в по-добрият свят. Самият ТОЙ се е нуждаел повече от всичко от пожеланието което е отправил за здравето на Джон Маккейн.

    “ГОСПОД да даде сили, живот и здраве на СЕНАТОР ДЖОН МАККЕЙН!

    Posted by Стамбо | юли 20, 2017, 06:38

    Posted by Georgi Nikolov | септември 22, 2017, 15:35
  9. Поклон пред Яни!!!

    Posted by Генади | септември 22, 2017, 16:00
  10. Поклон пред Човека! За нас ще е чест да прочетем отново последните Му коментари тук.

    Posted by Велислав | септември 22, 2017, 16:49
  11. Разбира се, че отдавна забелязах отсъствието на Стамбо в коментарите и се чудех каква е причината. Реших, че (може би) се изявява под друг псевдоним и даже се питвах да отгатна кой е новият Стамбо? “Откривах” го понякога в отделни коментари с различни никове, но така и не успях да го идентифицирам, както стана преди няколко години, когато го “разкрих” като Любамыр Каларов, който тайно пише в сайта под псевдонима СТАМБО, и по този повод разменихме шеговити реплики…
    Надявах се някой ден да видя “на живо” как изглежда и как говори легендарният Стамбо от форума!
    Ще ми липсва страхотното му чувство за хумор, жестоките му анализи и Стамболовското родолюбие.

    Сега всички от форума трябва ДА СЕ СТЕГНЕМ и отговорно да поддържаме яростната съпротива срещу духовното русифициране на нацията ни, която СТАМБО успя да запали чрез творчеството си в душите на много, много българи!

    Само така ще си го върнем СТАМБО!

    Posted by sms | септември 22, 2017, 16:59
  12. Без да подозирам кой е в действителност имам голям респект към този човек.
    Неговите коментари изпъкваха с ерудиця и висок морал.
    И определено ми даваха кураж и пътеводна светлина.
    Ще ми липсва, много.

    ПОКЛОН!

    Posted by Тенко | септември 22, 2017, 17:15
  13. Защо, Господи?! Защо толкова рано? Той беше толкова необходим на хората, на България! Толкова малко са онези, които заслужават и има смисъл да живеят!
    Бях един от тези, които тук споменава Иво ИНДЖЕВ – получих незаслуженото благоволение да узная кой стои зад загадъчния НИК, незаслуженото щастие да бъда твой приятел!
    Болката е непреодолима! Непрежалима е загубата!
    Сбогом, ПРИЯТЕЛЮ!
    ПОКЛОН!

    Posted by Павел Тинков | септември 22, 2017, 17:52
  14. ПП
    Какъв хубав псевдоним си е сложил
    *СТАМБО-Стамболов.*
    Надминал го беше по родолюбие.
    Получихме много от него.
    Поклон,дълбок поклон.

    Posted by d.savova | септември 22, 2017, 18:00
  15. “Имам честа да е бил и мой приятел, но за срам съм пропуснал да науча навреме и търсех начин да направя невъзможното: да компенсирам поне малко своя пропуск.”
    Същото мога да кажа и аз! Въпреки, че по географски и други причини през годините срещите са ни били все по редки, но за мен винаги е било чест и удоволствие!
    И на свой ред , и аз “за да компенсирам поне малко своя пропуск” една клюка за всички професори,преподаватели, учители и БУДИТЕЛИ!
    ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ… Ученолюбието и Свободолюбието на българите е ОЦЕНЕНО от американците МНОГО, много ОТДАВНА!
    ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ… ПЪРВИЯТ американски колеж ИЗВЪН САЩ в ЦЕЛИЯТ СВЯТ е основан в България?/Първоначално в Самоков, преместил се в София , национализиран и закрит от комунистите, но Филип Димитров , С ПОСТОЯННИЯ НАТИСК И СЪДЕЙСТВИЕ на Яни Милчаков, през 1992г. възстанови собствеността , а в последствие и дейността му!/А ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ… е основан още през…ТУРСКО, в 1860г. НЕВЕРОЯТНО , но ФАКТ!!!
    Светла му памет на ЯНИ МИЛЧАКОВ!
    Искрени съболезнования на близките му!
    От КЛЮКАР!
    /Общите ни познати знаят кой съм./

    Posted by клюкар | септември 22, 2017, 18:03
  16. Дълбок поклон на Стамбо! Когато прочетох поста се върнах от месец май насам и установих, че от редовните коментатори липсват неговите от август насам. Така разбрах за кого иде реч и ми стана много криво. Не е честно- хора като Стамбо и Кристиян Таков са ни много нужни. Толкова са малко стойностните хора в България.Коментарите на Стамбо се отличаваха с ерудиция и остроумие. Научих много исторически факти от неговите включвания. Още веднъж Поклон и Бог да го прости.

    Posted by Радост | септември 22, 2017, 18:07
  17. В момента мога да кажа само това, което Вук Драшкович е казал за Яни:

    Не е умирал моят скъп приятел Яни Милчаков.

    Posted by everyone else | септември 22, 2017, 18:43
  18. Прощавай, приятелю наш Стамбо.
    Ще ни липсваш.

    Posted by той | септември 22, 2017, 22:16
  19. За СТАМБО не знаех, но за проф. Яни Милчаков знаех. И тук – Дълбок поклон пред личността на непрежалимия човек и професор! Светла памет!

    Posted by meri | септември 22, 2017, 22:43
  20. Поклон, професоре!

    Posted by Марина Гавазова | септември 22, 2017, 23:18
  21. Научих за кончината на Яни Милчаков преди повече от 40 дни от колеги от Шуменския университет и останах потресен, защото си замина твърде млад… Познавахме се лично, макар и по-бегло като колеги от различни факултети. На младини скачахме заедно по митингите в началото на прехода…

    Но не знаех, а и не предполагах, че е Стамбо, чиито постове тук ми правеха огромно впечатление!
    Човек като Яни не се забравя. Светла му памет!

    Posted by Стефанко | септември 23, 2017, 09:25
  22. Господин Инджев, винаги четях с интерес постовете на Стамбо. Не знаех кой е той. Знаех само, че той е един нас, така го определях. Сега знам кой е и зная, че и след смъртта си, той пак е един от нас.
    Бог да даде покой на светлата му душа!

    Posted by Сотиров | септември 23, 2017, 09:43
  23. Към Стефанко:

    Без голямо преувеличение , запознанството ми с Яни е сред причините да повярвам в смисъла да поддържам този блог, след като в него се изявяват подобни личности. Всеки обича комплементите, но суперлативното отношение на Яни към скормнати ми дейност беше нещо повече от комплимент и не беше ласкателство на “заонтересован” от него човек- превърна се мотивация за действие.

    Запознал съм се чрез блога с българи от цял свят – с някои и лично, чието високо човешко и интелектуално качество крепи оптимизма на патриотизма ми. Което само по себе си не е лесно иначе да постигне човек, ако е взискателен към заобикалящата ни среда…

    Косвенно доказателство за това качество ( на форума на блога) е истеричната злоба на човечетата, които се опитват да удавят в плюнки коментаторите с обобщения по колективен признак ( спестявам почти винаги на форума тези тъпи напъни- глупаците си мислят, че като на аргументите отговорят с псувни, постигат нещо повече от рикошета на собствената излагация, която обаче е толкова пренебрежима по своето значение, че я хвърлям в коша с погнуса).

    Posted by Иво Инджев | септември 23, 2017, 09:55
  24. Изключителен интелект,изключителна личност,изключителен Българин и Патриот!Всяка,уважаваща себе си нация,би се гордяла с него.Стамбо((за мен)е морален коректив,такива като него(за жалост)са изчезващ вид на наша територия.
    Бог да те благослови,че те имаше,приятелю и вечна ти памет!

    Posted by Емил Илиев | септември 23, 2017, 11:02
  25. Поклон за СТАМБО!
    Рядко ерудиран, буден човек.
    Все такива са необходими да са мнозинство, и все такива ги няма да са много и да станем мнозинство.

    Posted by AWACS | септември 23, 2017, 14:25
  26. Припомням за едни коментари в блога на Иво от 6 февруари 2014 в които явно не бях усетил пародията на Стамбо и той ми отговори:
    “До Илия Димитров

    Малко ми е неудобно, но или явно иронията/пародията ми не е била разбрана, или чувството Ви за хумор Ви е подвело.Тимоти Гартън Аш познавам лично от 20-ина години, а както може да се предположи, и книгата, която любезно ми препоръчвате, ми е известна.Иначе сме съмишленици и с другите Ваши констатации съм съгласен.

    Posted by Стамбо | февруари 6, 2014, 20:05 ”
    С голямо уважение и дълбок поклон пред паметта му!

    Posted by илия димитров | септември 23, 2017, 14:38
  27. Имах чуството, че ходим по една и съща земя. Той, Стамбо, доста по-бързо от мен, но бях убеден,че един ден ще се срещнем. За жалост срещата ни тук на земята не се състоя, но аз държа на думата си. Почивай в мир побратиме!

    Posted by tervel | септември 23, 2017, 15:53
  28. Чувствам се като изкормен…

    Още един светъл и достоен български син, изтръгнат без време и “загадъчно” от живота. Дали ще е от “туберкулоза”, диамантен прах в бирата, “инфаркт”, “хранително натравяне”, чадър с рицин или “рак”, няма значение. Предпоследен в тази дълга и страшна редица беше проф. Пламен Цветков…

    Няма да се уморя да повтарям, доста писахме, но свободата не ще екзарах, иска Караджата!

    Спи спокойно вечния си сън, приятелю СТАМБО, и знай – няма да ГИ оставим още дълго да вилнеят.

    До втората тръба и дълбок поклон!

    Posted by Аэрофлот | септември 23, 2017, 19:06
  29. Бог да го прости!

    Posted by Ивайло Александров | септември 23, 2017, 20:55
  30. АЭРОФЛОТ
    Вие ме плашите.Ако и посягат както преди е страшно.

    Posted by d.savova | септември 23, 2017, 22:13
  31. Забележителен ерудит и патриот. Как много ще ни липсва!

    Почивай в мир, Стамбо!

    Posted by Ив.Терзийски | септември 24, 2017, 04:53
  32. Много тъжна новина…
    Не съм знаел кой е Стамбо, но винаги са ме впечатлявали мъдростта и интелекта, които прозираха в неговите постове и ги четях със същото удоволствие като “духовна храна”, с което четях и статиите на Иво!
    Ще ми липсва…
    Вечна памет!!!

    Posted by SteveN | септември 24, 2017, 16:54
  33. Ужасна вест! Това мога да кажа само.
    За съжаление, нямах честта да познавам проф. Яни Милчаков. Но познавах добре СТАМБО. Сайтът на Иво е от задължителните ежедневни четива, които рядко пропускам, макар самият аз, да не съм от честите кореспонденти. Но наред с тъгата, която изпитвам по загубата на този прекрасен човек и ерудит, изпитвам и чувство на гордост. Гордост от това, че почти винаги, когато съм излагал своето виждане или теза по засегнатия от Иво политически казус, съм получавал одобрение или подкрепа от … от него, от СТАМБО! А това бе най-висшата оценка за мен. Иво е публикувал мнението ми, а СТАМБО го е подкрепил с нови, допълнителни факти!? Е, значи съм казал нещо реално и стойностно на хора съпричастни към идеите, към мирогледа, който изповядвам! Какво по-хубаво от това!
    Господи помилуй нам грешните от далечната 1955!
    Сбогом СТАМБО, сбогом “наборе”!

    Posted by ranger | септември 24, 2017, 20:55
  34. Освен обществено-политическата си значимост,блогът на Иво Инджев има и друга, по-недоловима характеристика – той е в някаква степен изповедалня за всеки от нас, пожелал да изрази позиция по съдбата на своята Родина.Някак не се получава,не е възможно да коментираш откровено факти и събития отвисоко, откъснат от себе си, личността и земното си битие.Не правеше изключение в това отношение и Стамбо – в коментарите му често биваха включвани епизоди от неговата лична история и емоционални преживявания. Понеже следя блога от години, сега смело мога да кажа,че Стамбо остави тук част от личността си, част от душата си,а сигурен съм и цялото си сърце на тези, които пожелаха и можаха да го разберат.За себе си аз смятям,че съм го разбрал – усещайки огромната му човечност,мисля за последните му мигове с думите от една незабравима песен:

    “Let me bid you farewell
    Every man has to die
    But it’s written in the starlight”
    “Brothers In Arms”(“Dire Straits”)

    “Нека ви опростя
    Всеки човек трябва да умре
    Но това е написано в светлината на звездите”
    “Братя по оръжие” “Дайър стрейтс”

    Нека не го забравяме – да коментираме така,сякаш той е все още сред нас – нашият “брат по оръжие”,поставил е високо “летвата” и е приготвил следващия си блестящ коментар за да защити вярата,надеждата и любовта си към хората,които така щедро раздаваше!Достоен човек,достоен българин,достоен гражданин на света – поклон пред паметта му!

    Posted by Гочо | септември 25, 2017, 08:54
  35. Последните няколко месеца все се канех да благодаря тук на Стамбо /не че не съм му благодарил за отделни коментари/, но така, като цяло, за многото факти, които съм научил благодарение на него. Закъснях, съжалявам! Много ще ни липсва не само ерудицията му, ами и разобличителният патос и умението му да пише кратко и вдъхновено, дотолкова точно, че ми е повлиял на формирането на мнения по много въпроси…

    Съболезнования към близките му. Сигурен съм, че е помогнал на хиляди хора да прозрат през пелената на лъжата! В това отношение този блог е незаменим.

    Posted by sir sven | септември 25, 2017, 14:19
  36. Значи,това бил нашият приятел Стамбо-проф. Милчаков!Тъжно е да те напусне непознат човек, който си чувствал, като близък приятел -защото Стамбо беше за нас такъв.Пред неговите коментари затаяваш впечатлен и очарован. Освен висотата на интелекта, ерудицията и енциклопедичността му,освен тънкото му чувство за хумор, той притежаваше и доброта, която често щедро раздаваше. Послон приятелю Стамбо и нека да е светъл пътят ти!

    Posted by хайде холан ... | септември 25, 2017, 17:33

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив