// Нищо ч(ов)ешко не ми е чуждо

В БЕСЕДКАТА

Нищо ч(ов)ешко не ми е чуждо

Един богат чех купува Нова телевизия, други чехи продават бизнеса си тук и тази сделка с електроразпределителното дружество ЧЕЗ, предизвикала отставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, се превърна във водеща тема на седмицата. Всички се питат кой всъщност е истинският купувач, но няма да ставам част от “всички” . Питам се само КОЙ ли прогони чехите?

Като потъмък на чешки музиканти, преселили се в София от Прага в края на 19 век съм израснал още от чешката детска градина ( днес е ресторант, известен като Чешкия клуб в София) с разкази за прекрасната Чехия и особено за Златна Прага. Прабаба ми Ветка ( Елисавета, бивша Елжбета Тожичкова) поддържаше жив интереса на своите правнуци с разкази, включително за чешките преселници. Мечтата й беше някой ден да се върне поне да зърне Златна Прага. Така й не успя след близо 80 години живот в странство. Задоволи се с шепа пръст, донесена по нейна молба от майка ми.

Баща й на прабаба ми бил цигулар. Наивно е повярвал , че ще преуспее като музикант в бурно развиващата се по онова време Стамболова България и столицата София. Разболял се обаче от “червен вятър”, след като му се наложило да работи като огняр в делниците  между свиренето в софийски ресторанти. Скоропостижно си отишъл от този свят. Последвала го майката, оперна певица. А братът Антон не се завърнал от фронтовета на Австро – Унгария, където служил като музикант в представителния духов оркестър. ( на сниката- сем. Тожичкови на прабаба ми Елисавета като младо момиче в София в края на 19 век)IMG_8258

 

 

Така че, когато стане дума за чехи, нищо ч(ов)ешко не ми е чуждо.

Тези дни обаче ми се смесват темите. Защото прабаба ми Елисавета, флейтистка, която от 18 годишна си изкарвала хляба в оркестъра на най-престижното софийско кабаре, се залюбила с неговия собственик Петър.

Работата е там, че Петър, един от най-богатите софиянци, притежаващ магазини на главната ул. “Търговска”, се е казвал Луков. ( на снимката, която 6 години беше на стената на студиото ми като декор на предаването “В десетката” по БТВ и всички бяха убедени , че това е Христо Ботев )Scan 27

 

 

Вероятно, както потвърди майка ми малко преди да почине през януари 2013 г. , Петър Луков е бил по-големият брат на Христо Луков, изкласил по-късно до военен министър на България. Нещо, което със сигурност е било голяма и страшна тайна на рода. В днешно време няма как да знам дали тази тайна е била известна “там, където трябва”. А дали баща ми е знаел също? Просто нямам живи роднини от онова поколение и може само да се спекулира по въпроса, както и по темата, дали точно Христо Луков е присвоил наследството на прабаба ми.

Богатият ми прадядо Петър Луков загинал при инцидент с кабриолета си, завръщайки се от Панчарево след някакво тържество. Така казваше прабаба ми, която много скоро от съпруга на богаташ се оказала отритната от родата вдовица, отгледала с мъка и в бедност 3 оживели от общо 8 свои деца ( последното, наречено вече веднъж Борис, не особено набожната ми прабаба все пак кръстила допълнително Траян, за да изтрае и да не умира).

Защо е изпаднала в бедност? Очевидно й е било забранено да споменава имена и подробности. Само въздишаше, че е била измамена с документите за собственост върху огромните имоти, които дядо Петър притежавал. Така й се наложило да се наеме на работа като готвачка и перачка по посолства, знаейки европейски езици. За нас, нейните правнуци, беше покъртително да слушаме разказите й, как се прибирала през зимата от София в Княжево ( евакуирана там през бомбардировките ) с втвърдени от студа ледени дрехи, намокрени в пералнята. Пестяла от билета за трамвай и ходела пеш. Плащали й предимно с храна в котленките за внуците Люба и Емил, които научила да четат и пишат на чешки още преди да тръгнат на българско училище ( на снимката с нея от началото на 40-те години на миналия век)).IMG_8259

 

 

За разлика от основната част от моите роднини по майчина линия ( сред които има и убит – най-вероятно в урановите мини- от комунистите брат на дядо ми по скалъпено обвинение), прабаба ми Ветка не видяла в бедността и изживяната несправедливост основание да стане партийка. Напротив, по свидетелство на моя близка, тя горещо подкрепяла Никола Петков. Не пропускала митинг, на който говори той. Взимала си рабарско столче и прекарвала на тези митинги от край до край.

През годините на “най-справедливия строй” прабаба ми Ветка шеще да умре от глад, ако за нея не се грижеха роднините й. Получаваше 10 лева пенсия като “нетрудов елемент”, макар с труда си да е отгледала деца и вуци дори, помагайки на дъщеря си за тяхната прехрана. Но никога не отрони злобна дума по какъвто и да било повод. Спеше през студените месеци на годината на кравай на продъненото канапенце в нашата кухня. Ядеше като врабче и винаги се притесняваше да не ни подяжда.

Всичките й молби бяха в умалителна форма: искаше “капка водичка”, “зрънце хляб” и това беше неизчерпаем източнник на шеги между нас.  Вземеше ли пенсията, купуваше по боза и една кутия бонбони за правнуците. Всеки път се извиняваше, че повече не може да направи нищо за нас. Дебнеше майка ми да излезне, за да изпере, изглади – включително изпраните чорапи- и зашие всичко онова, с което може да я отмени в домакинската работа.

Когато навърши 90 ( а почина на 94 , бидейки подвижна, самостоятелна и “ с всичкия си”),  баба Ветка попрестана да готви, защото взе да бърка солта и захарта. Последната й беше забранена по здравословни причини от вуйчо ми. Тя обаче тайно си хапваше по лъжичка, но винага разсипваше по малко около захарницата и биваше разкривана. Това й беше целият “бунт” срещу горчилката на живота.

Наричахме я помежду си, заедно с многобройните приятели, които се тълпяха вкъщи, “баба – дух”. Движеше се тихо, отваряше и затваряше вратите с такова внимание, сякаш се боеше да не ги счупи. И се майтапеше често, че така и не е свикнала с някои особености на българския език като удвояването на сричката “та” в края на думата ( “вратата-татата”, смееше се тя над себе си). Бдеше някой от нас да не остави без нужда светната крушка.

Упорито отказваше само едно “българско нещо”: възмущаваше се от попарата, която била грозна смесица от хляб, сирене и чай и тя не можеше да разбере как я ядем. Със същата упоритост наричаше руснаците русняци. Подразбирахме, че това е нейното малко отмъщение за неуважението на русняците към българите. “Могат да кажат Гитлер”, но наричат българите “балхари”, вместо българи, ядосваше се тя.

За политика не говореше, но явно споделяше някои еретични мисли за историята – например, че русняците, които мразели княз Батемберг и го свалили от власт вероломно ( той й беше любимец, такъв един красив), всъщност не са дошли в България да освобождават българите, а за да завладеят Проливите. Тази теза, впрочем, с искрено учудване бях чувал и от дядо ми, макар да беше заклет комунист, горд и на смъртния си одър, че не е осребрил материално партийността си. Баба ми му съскаше, че когато си купувал този апратамент на последния 5-ти етаж преди 9-ти септември ( с припечеленото от бояджийската му кооперация по онова време), не я послушал да е на по-ниско и сега без асансьор не може да мръдне навън.

Към всички роднини от мъжки род, с изключение на внуците и правнуците, прабаба ми Ветка се обръщаше само на Вие. Придумваха я да се откаже от тази странност, но тя никога не отстъпи.

Единственият спор, в който влизаше, обикновенно по време на неделните обеди, когато се събирахме всички на масата, беше относно това колко е бил хубав животът ( все пак ) “едно време”. Всички ходели в недяля на кебапченца, които в днешно време не са същите. А пък какво можело да се купи с 2 лева и какви били пастите…Родителите ми само се споглеждаха и търпяха тази “идеологическа диверсия”- явно не можеха да отвърнат нищо срещу фактите.

Мълчаха си пред тази зле прикрита критика към действителноста дори и да се гордееха, че у нас вкъщи се ядеше възможно най-добре. Пари за нищо друго не стигаха ( никога никъде не пътувахме на почивка далеч от София, както всички носехме по чифт гуменки на сезон, така и не ни купиха колело, за което се молехме от година на година, което струваше цяла месечна заплата), но майка ми се бореше винаги да има сготвено, че дори и приятелите и роднините да нахраним в нашия “аврамов дом”, пълен с  посетители 7 дни в седмицата ( когато се сдобихме с топла вода от ТЕЦАа се наложи да се направи график на посещенията на родата, която, изкъпана и снабдена с вестници за нарязване с клозетна цел в епохата преди появата на тоалетната хартия, си тръгваше винаги нахранена).

За да се върна на основанието си за този споделен спомен, ще кажа за свое оправдание, че новината за това, че едни чехи си отиват без обяснение за своето оттегляне, ме кара да се питам дали е само въпрос на бизнес или нещо им е вгорчило живота тук – може би не чак като при моята прабаба, но…знам ли?

Share on Facebook

Discussion

25 comments for “Нищо ч(ов)ешко не ми е чуждо”

  1. Спомен четящ се на един дъх! По него спокойно може да се пише историята на България от края на 19-ият век, та чак до наши дни!
    Огромно Благодарство на Иво!
    Да припомня.
    По инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
    http://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
    И не по-малко важното. По делото на РУБЛОФИЛА илиян тодоров срещу БЪЛГАРОФИЛА ИВО ИНДЖЕВ пълните координати:
    Софийски Районен Съд-Наказателно отделение, адрес бул “Скобелев” 23, ндчх 17036, 28-ми февруари-сряда от 14,30часа, 109-ти състав, съдия Славчев в 16-та зала.
    Всички съблогари и читатели които имат възможност нека подкрепят Стопанинът на БЛОГА НИ с присъствие. Очаква се И “агитка” на атакистите. Не се поддавайте на провокации.

    Posted by georgi nikolov | февруари 24, 2018, 16:52
  2. ИЛИЯН ВАСИЛЕВ подсказва, че дълговременен партньор на Петр Келнер, купувач на Нова Тв, е руската Външнотърговска банка, ВТБ.
    http://bit.ly/2F1WGRy
    Айде пак… освободителката…

    Междувременно:

    Румъния има 12 самолета Ф-16 и се кани да поръчва още 40.
    Не мигове, а разни американски бръкми, а тези Ф-ове, файтъри ли фалкони им викали.
    Ама че глупави румънци…
    http://bit.ly/2BMKOAU

    А пък поляците, те се нахвърлили пак върху Ф-16, 100 на брой даже…
    Ха ха, още по-глупави от румънците.
    http://bit.ly/2F3h7O8
    А пък тука, е ех, тука…
    АГЕНТУРНАТА ГРУПА в отбраната, водена от офицера от ДС-ДАНС, караканчето, клел се във вярност към КПСС и Съветски съюз, а и в КГБ, просто продължава да си изпълнява задълженията. Както му пригласят боковчета, сидерчета, патреоте, социалисте, радевчета (“Еййй аз съм генерало от НАТО Брееее”)… цялата тайфа. ВО ВЕКИ ВЕКОВ СЪС СЪВЕТСКА ТЕХНИКА, И С ПЪПНА ВРЪЗКА ЗА КГБ И ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ!

    Posted by AWACS | февруари 24, 2018, 17:40
  3. Пак малко от ИЛИЯН ВАСИЛЕВ:

    Нов посланик сме щели да имаме в Москва. От България в Русия, значи.
    Изтропосаната му биография, на Наско Кръстин, казвала, че бил от “кариерата”. Ха ха, т.е. от подземната кариера с тунели, на КГБ и ДС.
    Както казва ИЛИЯН, в София си има посланик от КГБ (другаря полковник Макаров де), а сега КГБ ще си има и посланик от България в Москва…
    Ха ха, така де, така.
    http://bit.ly/2EPSMfl
    А полковник Макаров, като се върне в московията, и генерал могат да го направят, да. Като рапортува колко шилета има като боко и сидер, радко и каракачанко, а и колко милиона подкрепа имат, е-хе, та и тренчо профсъюзки, дето протестира пред посолството на украйна, че не ни пускала газ, РУСКИ ГАЗ ДЕ, айде да не продължавам.

    Posted by AWACS | февруари 24, 2018, 17:49
  4. Приятен спомен.Идилиите от преди войната се запазиха някъде до 60-те години.После започна опростачването ни.Криене на миналото и на роднини и близки.България е малка страна.Третото поколение е невероятно смесено,много често със забравени корени по идеологически причини.Познавам хора ,които в зряла възраст научиха за предците си и бяха потресени.

    Posted by d.savova | февруари 24, 2018, 18:37
  5. http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/svyat/savetnik-na-tramp-podkupval-evropeyski-polititsi

    “Смята се, че сред подкупените е и „бивш канцлер на европейска страна“.”

    Кой ли ще да е? ;)

    Posted by Българин | февруари 24, 2018, 19:26
  6. Толкова трогателно! Прекрасна мемоаристика! Благодаря за споделеното!

    Posted by Ивайло Антонов | февруари 24, 2018, 19:28
  7. Posted by georgi nikolov | февруари 24, 2018, 19:33
  8. ЧЕЗ имаха големи проблеми с кражбите на ток и не можеха да се справят поради липса на подкрепа от държавата. Често се случваше хванатите крадци на ток, да плащат по-малко от изрядните платци. По този начин не успяха да се справят с високия процент загуби.

    Posted by E.GAVRILOV | февруари 24, 2018, 19:36
  9. Какъв изключителен ‘баба-дух’!
    Поклон!

    Posted by everyone else | февруари 24, 2018, 20:08
  10. Поздрави за чудесната статия. :)

    Ето една свежа новина: БСП ще излъчва свой телевизионен канал :https://www.dnes.bg/politika/2018/02/24/bsp-shte-pravi-svoia-t

    Облъчването вместо да намалява, се увеличава.

    Posted by MILIEN | февруари 24, 2018, 21:13
  11. Уважаеми, господин ИНДЖЕВ!
    Пишете, моля Ви! Не спирайте да пишете! И не само публицистика! Талантът Ви е невероятен и неизчерпаем!Красотата и чувствеността на изказа Ви са неописуеми!
    Убеден съм, че белетристиката Ви би засегнала много по-силно и по-дълбоко сърцето на българина и с трогателните истини на изживяното, би спечелила доверието на неизброимите Ви читатели, чувствителна част от които днес поставят под съмнение Вашата обективност, предвид явната Ви геополитическа ангажираност.
    Винаги съм вярвал, че истината за миналото ни трябва /обезателно!/ да бъде описана за идните не от студено-безпристрастни историци, а от хората, които са го изстрадали! Те и техните близки!
    За да се знае и помни!
    Защото казано е: “ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ”
    Простете дързостта ми – не съм в правото да давам оценки и съвети! Приемете горното като настоятелна молба на старец от поколението, което си отива!Не трябва да допуснем истината да бъде погребана!
    Колкото до ЧЕЗ – мисля, че им е било отправено от няКОЙ “предложение”, на което не са могли да откажат…
    Подобна беше и продажбата на BIT.

    Posted by Павер Тинков | февруари 24, 2018, 21:47
  12. Г-н Инджев не знам къде сте търсили документи за вашия прадядо, но аз за моя прадядо намерих интересни данни в смъртния му акт. Ако го нямате може да пробвате да го издирите. А по отношение на имотите на вашата прабаба също може доста да се разкрие, нищо че много неща са унищожени и преправени. Когато имате време може да продължите. Сега знам че имате по важни задачи.

    Posted by Веселин Станев. | февруари 25, 2018, 10:15
  13. База пореден път съм впечатлен от таланта на г-н Инджев не само като политически анализатор,но и като сладкодумен разказвач ,правещ съпричастен читателя на спомените му.Поздравления.Колкото до сделката с продажбата от ЧЕЗ на микро фирмата от Пазарджик,нещата вероятно ще се изяснят толкова,колкото с фалита на КТБ…..Използвам случая за да помоля да бъде огласена отново петицията за недопускане изграждане паметник на граф Игнатиев.Вчера попаднах на пост във фейсбук,в който се зовеше за нещо подобно.

    Posted by инж.Лазар амаджаров | февруари 25, 2018, 10:39
  14. Къв Веселин Станев:

    Не съм търсил документи за собственост на прадядо ми, това ми се вижда абсурдно. Неговата собственост в земя и други недвижимости е била легендарна в центъра на София на ул. “Търговска”. Тя е била някъде , където днес е административният център, сградите на правителството, президентството, “партийния дом”. Имал е верига магазини, кабаре ( поне едно и кино, по спомени на някои роднини).
    Като чужденка прабаба ми обаче е била нежелана от самото начало от нейната свекърва и като вдовица се оказала лесна плячка за враждебните роднини. Не е могла да се оправя с документите, с плащането на данъците и пр. А и едва ли е имала достъп до банкови сметки и пари в брой, макар да разказваше, че вечер дядо Петър се прибирал, обръщал “джебовете” и казвал: “Елисавето, това е за теб”, прибирайки в сандък златни грошове.
    Прабаба ми разказваше, че са я подвели да подписва документи без да разбира напълно смисъла им. Така останала буквално на улицата – живяла е под наем на няколко места. Но никога не спомена нищо за конкретни виновници. Направо е странно, че не показваше озлобление, макар да не беше никак религиозна и християнската й етика беше по-скоро въпрос на възпитание явно познаваше добре библията, но говореше за Христос като за историческа личност. Четеше непрекъснато и денонощно, както всички ние у дома – имахме библиотека буквално на партера на съседния вход и я бяхме “опоскали” цялата.
    Покрай баба си майка ми беше получила истинско европейско домашно възпитание, защото на практика е отгледана от баба си – например никога не си лягаше без да се изкъпе, ако ще и да трябва да топли вода на котлона в тенджера. Не да се измие, да се изкъпе!
    Някои от задръжките , които имам и днес, са отзвук от строгия кодекс на правилата, които са ми втълпени от детството- примерно имам вътрешна задръжка да изпусна, камоли да хвърля на улицата един употребяван трамваен билет, да не говорим за плюене на обелки от семки и прочее обикновени за мназина простотийки.
    Подаването на ръка на майка ми при слизане от превозно средство беше автоматична реакция за мен. Мъжът в мое лице винаги трябваше да върви откъм опасната, близка до автомобилното движение страна на тротоара, а жената, която го придружава,- от вътрешната страна.
    Поддържането на чистота у нас беше като в казармата: не беше възможно да сме се нахранили тримата братя ( дори и да сме сами в къщи), без след това да приберем, да почистим масата, да пометем и да измием чиниите. Прах се бършеше непрекъснато, а ресните на килимите, макар и протъркани до прозрачност, трябваше винаги да са сресани. Дядо ми боядисваше целия двустаен апартамент ( който ни се виждаше голям с нговите около 70 кв.м., защото бяхме виждали хора да живеят натъпкани в далеч по-малки пространства) с “постна боя” и блажна за вратите през година-две, докато се изнасяхме на една къща в Бояна през лятото ( там нощувахме цялото семейство в една стая, но това не ни правеше впечатление – и у дома бяхме трима братя в една стая, а когато дете на закъснели гости оставаше да преспи, се смествахме до двама на креват).
    За съжаление за моето поколение домашният бой беше също “закон Божи” ( “набий ни , за да заспим по-лесно”, казвахме полу нашега в следобедите в неделя, когато трябваше да си легнем и да пазим тишина) .
    Още като дете се заклех да променя това, когато порасна. Мога да докладвам пред съвестта си, че изпълних тази клетва пред себе си: никога не посягам децата си. Когота пред чужди хора им се заканя, че ще ядат бой, те хитро се подсмихват , знаейки, че това е по-скоро нещо като ” обичам ви, калпазанчета, въпреки всичко, което правите в момента”.

    Posted by Иво Инджев | февруари 25, 2018, 11:15
  15. Да си припомним и ,че Чехия е все още в рамките на Австро-Унгария в края на 19 век.Полша пък е в рамките на абсолютната Руска империя. Но въпреки ,че тези две държави , а заедно с тях и Словакия, са в центъра на Европа, “панславянскиЯТ” руски империализъм НЕ иска да ги “освободи” от чуждото “иго”?!?! А в същото време Русия , вместо да “освободи” своите “славянски братя” в Европа, тя иска да “освободи” ромейско-османският Истанбул, османските Проливи и еврейският-арбският Йеросалим?!?!?
    И след като вековният руски “панславянски” ИМПЕРИАЛИЗЪМ, не иска да “освободи” Чехия от вековното ѝ австрийско иго, то вероятно има нещо гнило в… самата Чехия?!?
    И сегашната “зделка” на ЧЕЗ е потвърждение за това. Макар че конкурентите на държавната чешка – ЧЕЗ, от частната чешка – ЕнергоПро казаха ,че НИКОГА досега НЕ са виждали такива “зделки”, като тези в НРБ…… нито в “гнилата Чехия, нито пък дори и в най-изостаналите бандитустани по света! Излиза че НРБ при “вождь” винету е на път да открие “нови” , непознати никъде досега “бизнес отношения”?!?!? И трябва вече не чехите да ни учат на бизнес, а трябва те да се учат от “успешните” и иновативни “зделки” на винету в НРБ!
    И за да потвърди “успешните” си “зделки”, винету е изпратил гласовитите си “емисари” и “комисари” да ги “рекламират” и пропагандират.
    Ето в последните дни “многоцветният”- т.биков, е изпратен на амбразурата да защитава тази “зделка” с ЧЕЗ, като е постоянно по екраните на казионните медии на влстть. С такъв плам и “безкористно” прескача от телевизия на телевизия , само в рамките на еди час, че остава загадка как успява да го направи. Но щом “вождь” му е казал……
    Та този т.биков казва,че в Чехия наистина има нещо .. гнило, и че Чехия е “виновната” за “зделката” с ЧЕЗ?!!?
    И след като според биков Чехия извършва “диверсия”, като продава ЧЕЗ на Гинка, то се пита къде са “службите” на “вожда” му – винету, за да предотвратят това?!?!?
    Къде е ОПГ-ДАНС, къде са “народната” милиция, “разузнаването”, КЗК,УБО,РУМНО …. , КЪДЕ са, за да предотвратят чешкият “тероризъм” на българското Енерго?!?!
    Защо и самият т.биков не попита “вожда” си , и “службите” МУ, как ще се “справят” с “враждебната зделка” на Чехия с ЧЕЗ ,намираща се на “суверенната” “ТЕРИТОРИЯ” на НРБ?!?!
    Щом като срещу една Чехия, с която сме даже съюзници в ЕС и НАТО, винету и неговата ОПГ-ДАНС не могат да ѝ противоводействат, то това означава ,че ТЕРИТОРИЯТА НРБ – НЯМА нужда нито от “вождь” на т.биков, нито от неговите “служби”!!! А и от т.биков … дали има нужда..?!?!?
    И в крайна сметка, според т.биков излиза ,че Чехия може да си прави каквото си иска на територията НРБ, без това да “засяга” нито “вождь” ,нито “службите” МУ….

    Posted by ЗДЕЛКАгонци | февруари 25, 2018, 11:21
  16. Г-н Инджев, с голям интерес и удоволствие прочетох за Вашата родова история.Обичам и се интересувам от родови истории, а Вашата едно, че е интересна,а е и много увлекателно написана.Благодаря!Желая Ви здраве и да пребъде Вашето родословие!

    Posted by anwel | февруари 25, 2018, 12:38
  17. Ето нещо според мен интересно и до известна степен и даващо повод за повдигане на българското самочувствие. Аз бих поставил такова заглавие над следващите редове – “И все пак имаме български шампион на зимните Олимпийски игри”.
    “Болгар спортының яшь йолдызы 15 яшендә дөньякүләм шөһрәткә ия булды! Афәрин!
    Юная булгарская спортсменка завоевала мировое признание! Браво!
    Алина Загитова (Алинә Илназ кызы Заһитова) стала олимпийской чемпионкой в индивидуальном катании среди женщин в Пхенчхане! Характерно, что большинство российских СМИ и некоторые американские, видимо из зависти, пытались принизить значение этой великой победы. Алина же просто сделала своё дело и доказала всем, что она сильнейшая в мире!”

    Може да е прекалено от моя страна с емоциите, но аз така възприемам успеха на това момиче от Волжска България.А е интересен и коментарът за реакцията на руските СМИ.

    Posted by anwel | февруари 25, 2018, 12:45
  18. Бъди ИНДЖЕВ. Защото даваш смисъл в живота на тъжни човеци. Спомените са възпитание не само за този, който споделя, а и за четящите.ЧЕЗ и Теменужка са предтекст, но и поредното гаврене с логика, политика,търпимост, знание, отчаяние. Докога, мили боже?

    Posted by Т. Тодоров | февруари 25, 2018, 13:34
  19. Г-н Инджев,
    Благодаря за просторния отговор на моя коментар и се надявам че това ще бъде по-нататък с продължение. А това което описвате за поведението на улицата, преди около четири месеца бяхме с жена ми една седмица в Будапеща. Бяхме приятно изненадани от поведението на хората в градския транспорт и на улицата. Върнахме се в нашата младост, когато виждахме как младежи правеха път на по възрастните, отстъпваха местата си в транспорта. Същото отношение имаха младеж към девойка или мъж към жена. В България медии и власти ни възпитаха към простащина, правила на джунглата, модерно е да си прост и т. н.

    Posted by Веселин Станев. | февруари 25, 2018, 17:21
  20. Г-н Инджев,
    Христо Николов Луков -генерал за който е Луков марш е роден във Варна и е служил по гарнизоните и 6г. по фронтовете..Мястото на къщата му е дадено от Министерството на войната.
    Има и друг Христо Цонев Луков,също генерал роден в Габрово 30г по стар и работил в Интенданството София.
    Справка Уилкипедия.

    Posted by d.savova | февруари 25, 2018, 18:59
  21. Г-н Инджев,
    Понастоящем живея и работя в Чехия. Предполагам, знаете (и този факт не ме кара да се гордея, че съм Българин) – средният чех е много по-възпитан от мнозина наши сънародници, каквото и да значи това. Но, за съжаление при нас зловредното влияние е много и от немалко години назад. И все пак, който си има здравата домашна закалка на добро възпитание, може да оцени това, което Вие описвате.
    Жив и здрав!

    Posted by НХристов | февруари 25, 2018, 19:01
  22. пп
    Уикипедия

    Posted by d.savova | февруари 25, 2018, 19:03
  23. Още малко от ИЛИЯН за чешките сделки телевизори ли бяха и ЧЕЗ, играта със сенки от миналото, Боко ще бере ли ядове, и т.н.

    http://idvassilev.blogspot.bg/2018/02/blog-post_25.html

    Posted by AWACS | февруари 26, 2018, 09:18
  24. Много трогателно, г-н Инджев!
    И аз благодаря, че ни споделяте толкова лични и семейни неща!
    Трябва да Ви кажа, че всички ние, които “обитаваме” Вашия блог, се чувстваме едно голямо, задружно семейство, а и близки приятели, защото само близки приятели могат да (си) споделят толкова съкровени, лични спомени!

    Posted by SteveN | февруари 26, 2018, 12:31
  25. Аз също ви благодаря за споделеното г-н Инджев.Толкова е интиресно и същевременно тъжно.Бъдете зрав.

    Posted by Стефан Пашев | февруари 26, 2018, 16:57

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив