// Сидеров пак лъсна в цялата си голота, която медиите му спестяват

В БЕСЕДКАТА

Сидеров пак лъсна в цялата си голота, която медиите му спестяват

В управляващата двойна коалиция се очертава все повече и все по-скандално двоен стандарт във връзка с поведението на Сидеров  като рецидивист чрез агресивното му поведение спрямо журналисти. Миналата седмица се изяви в традиционната си хулиганска роля срещу Цветанка Ризова в БТВ, вчера я изигра отново и в БНТ срещу Горан Благоев.

Припомням, че депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров трябваше да напусне парламента заради скандала, който произведе неговата реплика в предаване на Нова телевизия, в което Тодоров намекна, че “празното столче” на водещата Анна Цолова е овакантено заради това, че е задавала неудобни въпроси на овластени политици, като самия него.

Сидеров зададе вчера същия по смисъл въпрос от екрана на БНТ по адрес на журналиста Горан Благоев. Попита дали той все още бил водещ на предаването “Общество и вяра” .

Много пъти съм отбелязвал, че си давам сметка колко  много колеги се дразнят от моите обобщения за ниското ниво на журналистиката у нас, но не мога да си позволя да посочвам конкретните изключения. В такава роля бих изглеждал като самоназначил се коректив, еднолично жури, определящо от някаква “висша инстанция” кой “става” и кой не по собствените ми високи критерии. Този път обаче съм провокиран от агресията на Сидеров да посоча тъкмо някои изключения от тъжния медиен пейзаж у нас, определен  като “катастрофален” вчера в публикация на “Монд”, посветена на свободата на словото в бившите съветски колонии в Европа.

Преди всичко не мога да не изразя удивление от късата памет ( или липса на характер) по отношение на самия Сдеров в българските медии. Не беше чак толкова отдавна денят на неговия парламентарен триумф през 2005 г., когато нахлу с 8 процента в парламента. В нощта на победоносната си конференция той яростно се закани на журналистите, че вкупом ще се разправи с тях. Но това не само му беше простено, но и вече втора година го ухажват и обслужват в медиите като някакъв преродил се, чисто нов бивш палавник, който станал обединител на патриотите в България.

Както се вижда обаче, маскираният Сидеров отново си показва истинското лице – ту в предаването “Лице в лице”, ту зад гърба на колегата Горан Благоев, когото напада подло в негово отсъствие. А какво ли би станало, ако трябваше да се мери с него в областта, в която се представя за компетентен?

Горан Благоев е сред малкото водещи в българския телевизионен ефир, който не само си е на мястото, не само не отстъпва по познания на своите гости по познания, но и вероятно ги превъзхожда понякога. Личи си не само от въпросите, но и от отговорите, които допълва. Това е голяма рядкост в телевизионните студиа, където в очите на повечето водещи можеш да прочетеш неразбиране за онова, което говори събеседникът им. Само кимат като онези кичозни тигърчета на таблото на москвичите, каквато мода имаше едно време в царството на социалистическия кич.

Такъв водещ е също и Георги Ангелов от “Денят започва с култура”, чиито познания по история в “История бг” респектират титулованите му събеседници ( и образованата телевизионна аудитория) по същия начин, по който Горан Благоев партнира на богослови – но истински, а не на самозванци, като Сидеров.

Апропо, авторът на тези редове отказа на Горан Благоев преди няколко години покана за участие в предаването му “Вяра и общество” именно поради съзнанието, че не е специалист в тази област. Колегата Благоев, който беше доста настоятелен, вероятно се е обидил заради упорития ми отказ ( след което, разбираемо, втора покана не последва), но това не ми пречи да му свалям шапка. Който може, може. Това трябва да се признава дори и в нашата държава!

Удоволствие е да се гледа и предаване за литература по БНТ с водещ Андрей Захариев – още едно рядко изключение. Хем млад и и ерудиран, хем възпитан, вежлив и умерен в разговора, в който познанията му по темата се виждат без не се натрапват.

Иначе, когато става дума за политика, от нея “всички разбират”. Как да откроиш когото и да било сред телевизонните водещи? В тази област освен познания, се иска и позиция, защитена от самия водещ, но и от свободата му да я защитава, която по дефиниция отдавна е ограничена у нас от възприетата даденост на криво разбрания плурализъм.

В името на този плурализъм БНТ върти пропагандни образци на социалистическото кино от рода на “На всеки километър”, превръщайки се в рупор на подкажданата носталгия до “доброто старо” примитивно време на черно-белия телевизионен ентусиазъм от годините, когато самият плурализъм беше изтрит не само от екрана, а направо от речника на хората. “Аргументът”, че имало хора, които харесват това изкуство, както и че някои негови образци били постижения в своята област, търпят сравнение с твърденията на носталгиците по болшенизма и националсоциализма. Защото по нареждане на Сталин съветското филмово производство реанимира на високо художествено за времето си ниво руския шовинизъм чрез мащабни пропагандни филми за родоначалника на московкия империализъм Иван Грозни или за героя от рускте войни срещу западните рицари и западното християнство Александър Невски.

 

А какво да кажем за наистина гениалните творби на германските документалисти в рамките на националсоциалистическата пропаганда? В разгара на войната, когато Германия започва да я губи, Гьобелс заповядва създаването на веселия и напълно аполитичен филм за барон Мюнхаузен, на който се смеят от сърце всички германци без разлика от политическите им пристрастия, забравяйки за миг бомбардировките, сред които са принудени да живеят. Така се прави пропаганда, която обаче на никого на Запад не хрумва да величае заради майстовството, с което е произведена.

На публициста в днешните български телевизии е практически забранено да изразява собствено мнение. като водещ. За него лично няма плурализъм. Превърнат е в скопец за удобство на политиците и медийните началници, които не искат да си имат неприятности със своите невидими за зрителя началници в държавата, присъстващи духом като недосегаеми божества в телевизионните студия.

Много са проблемите, свързани с осакатеното право на политически коментар от страна на телевизонните водещи, но за краткост бих откроил един от тях: пълният отказ на телевизиите да използват най-силното си оръжие- в случай, че изобщо имат такова желание. Това са архивните кадри. Не говоря само за някакви “усмивки” от черно-белите ленти ( върху които БНТ има монопол и играе в това отношение сдържаща роля, срещу която, “кой знае защо”, никой не възразява – по навик вече…).

Представяте ли си само при масовата злоупотреба с истината от страна на политиците, какво би се случило с тях, ако им припомняха чрез собствения им образ картинката на обратното, което са бръщолевили преди година, две, десет години!? Нямаше да остане на власт нито един от тези, които са несменяеми. Не е нужно да се прави кой знае какво разследване. Достатъчно е само да си припомни автентично какво е говорил вчера същият властник, който днес твърди обратното.

Емлбематична илюстрация как се прави това беше интервюто на премиера Сакскобурггостки за Би Би Си при едно негово посещение в Лондон в апогая на неговата ндосагаемст за бълграските медии. Водещият на предаването ” Hardatalk” Тим Себастиан го помоли да обясни какво означава обещанието му да оправи България за 800 дни. Свикнал на нешанския медиен комфорт Сакскобурготтски се опита да се измъкне с увъртания, че не бил казал точно това. Тогава “старото куче” му прочете безмилостно извадки от собствената му реч в София с точен цитат от нея. При завръщането си в София говорителят Димитър Цонев обясни на репортерите на летището, че премиерът не дава интервюта за българските телевизии, защото тук нямаме водещи, като в Би Би Си…

Политиците обаче отлично знаят това и са се подсигурили срещу подобен ужас. Как го постигат, те си знаят, но резултатът е видим: не им виждаме срамотиите и те продължават с нахалното си поведение. Ако не съм прав, всяко предаване с участието на Сидеров трябваше да включва някоя от безройните срамни сцени с негово участие в близкото минало – нямам предвид само голите му снимки в списание “Клум М” , където се демонстрира с очила, сложени на онова място, което приятелят му Кошлуков изобрази чрез среден пръст в предаването си “Още от деня” по БНТ.

00020144

Share on Facebook

Discussion

13 comments for “Сидеров пак лъсна в цялата си голота, която медиите му спестяват”

  1. Шапо за “който си може, може”!
    По инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
    http://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/

    Posted by georgi nikolov | март 13, 2018, 11:57
  2. Какъвто “журналист” е сидеров, още по-зависим е кошлуков. И двамата са платени наемници на “обслужващият труд”, от един и същи “ползвател”. Зависими калинки , които не могат да служат за нищо повече , освен за търсене на поредният “консуматор” на техните “услуги”.
    Но в конкретнният случай остава ОСНОВНИЯТ въпрос , защо след като сидеров си има “партийна” “телевизия” все още продължава да ходи в другите “конкурентни” телевизионни говорилни?!?
    Нека в своят путлеристки телевизионен бардак – Альфа , си ръси путлеристката пропагадност ,за която му плащат през последните 10 години, а и от преди това в Мутригруп.
    Появата на сидеров в БНТ също показва “нивото” ѝ , което е достигнала казионността там при “журналиста” на казионна “практика” – кошлуков. Той не може да служи дори за обикновен статист в някоя жълтеникава шоу-програма, но винету го монтира за партиен надзирател на БНТ. Което обезсмисля още повече гледането на БНТ, поради казинната ѝ пропагадност и пълната “кадрова” калинковизация.
    Нивото на БНТ и другите “телевизии” само показва и “нивото” на сегашният им начальник и ръкоВОДИТЕЛь – “вожда” винету!
    И все пак няма обяснение – защо на сидеров му трябва фиктивна диплома точно за богословие, след като през целият си живот е “служил” само за рубли , и е “служил” само на рубловладелските си атеистични гасудари от ДС и Кремъл?!?
    Вероятно преди 1989г. са му плащали за циничният му атеизъм, както се вижда от “актовите” му снимките и словоблудства в жълтите списания, а сега пак си получава “честно” “заработени” рубли …. но вече за циничната си рублославна теология.

    Posted by номерклатурлистика | март 13, 2018, 12:51
  3. Прося извинение, за отклонението от темата!
    Току-що прочетох нещо, което ме удиви!
    Гуруто ДУГИН очевидно или е изперкал окончателно, или предизборно е захванал да осъществява ЗАВОЯ! Четете какво е заявил”

    “Светът полудява, ние стремително летим към черната дупка!”

    “Живеем като сираци, защото ни е възпитавал бащицата цар, заради което не сме се превърнали в пълноценен руски народ.”

    0

    Posted by Павел Тинков | март 13, 2018, 12:54
  4. Изгледах с неудоволствие разговора между Сидеров и Кошлуков с единствената цел дано науча някакъв детайл за нашата тъжна действителност.
    От пороя от приказки само една направи впечатление – “скоро щяло да се съобщи за решението за Белене”,казва Сидеров със заплашително удоволствие.

    Другото беше приятелски разговор между един ненормалник и ……..- за Кошлуков не ми се говори. Двамката си припомниха героичните си действия около началото на демокрацията.
    Това беше разговор с един самозабравил се ненормалник,който се изрепчи с гадни квалификации и заплахи срещу достойния и уважаван Горан Благоев.
    За мен Сидеров е мръсотията изплувала върху вълната на времето.

    Posted by Стефан | март 13, 2018, 14:26
  5. Марк Солонин отново е обяснил експертно ,защо Путлер няма никакви хиперзвукови самолети, и причините за това. Въпреки скорошните анимационни филмчета , и “успешните” изпитания от преди 2-3 дни:
    https://echo.msk.ru/blog/solonin/2163482-echo/

    Posted by цар-ракета | март 13, 2018, 14:32
  6. “В тази област (политиката) освен познания, се иска и позиция, защитена от самия водещ…”

    Етично ли е журналистът да ни представя от ТВ или комп екран личната си политическа позиция, натрапена до степен, в която чак да бъде “защитавана” от самия журналист?

    Та това си е чиста проба агитпроп!

    Обществената и информационната етика изисква от журналиста безпристрастно (доколкото му е възможно, защото сме хора, все пак) да представи гледните точки, от които зрителят (или читателят) САМ да си направи изводи.

    Posted by Скептик | март 13, 2018, 14:46
  7. Към Скептик:

    Говоря само за онези водещи, които наистина имат позиция, защитавали са я и имат смелостта пак да я защитят. Останалите са просто “водещи”, водят се по указанията на началството и гледат да се крият зад удобната липса на мнение пред безобразията на такива, като Сидеров и подобните му. Има разлика между конферансие, което само дава думата и публицист, който има думата да каже нещо на зрителите. Самоче правото да можеш да кажеш истината без да се страхуваш от последиците, изправяйки се срещу тчението, е нещо, което всеки трябва да си извоюва.
    Всички гледни точки? Верно ли? И тези на канибалите, на педофилите, на военнопрестъпниците, на масовите убийци ( на нацистите и болшевишките палачи), на болните от расизъм, на проповядващите унищожение на света ( щом не уважават Русия- като Жириновски) – на тях също ли трябва да осигурим равнопоставеност, минута срещу минута тв време наравно с жертвите им?

    Posted by Иво Инджев | март 13, 2018, 14:58
  8. СКЕПТИК според вас колко “безпристрастно” са назначени Кошлуков и Судеров? И дали техният опит и кариера им позволява да са шефове в БНТ?
    И дали ще “защитават” всички гледни точки? Или ще защитават само интересите на своите назначители?

    Posted by @ СКЕПТИК | март 13, 2018, 15:30
  9. До СКЕПТИК:
    “Обществената и информационната етика изисква от журналиста безпристрастно (доколкото му е възможно, защото сме хора, все пак) да представи гледните точки, от които зрителят (или читателят) САМ да си направи изводи.”
    Извинете ме, но твърдението Ви е изградено върху вътрешни противоречия и очевадни неистини.
    Да започнем с НИК-а Ви. Ами, че скепсисът е също позиция… Защо ни я “натрапвате”?
    Всичките приказки за обективността като безпристрастност,за аполитичност,информационна равнопоставеност, консенсусност и съглЯсие са измишльотини на “прехода”,замислен в идеологическите лаборатории на комунягите.
    Всяко поднасяне на информация, от подбора ѝ до формата е политика. Всяка езистинциална демонстрация /искане, съгласие или несъгласие, възражение или недоволство/ е политика.
    Защото човекът е зоон политикон /обществено животно/.
    И като така:
    1. Всеки човек, в т.ч. журналист е политик.
    2. Всяка медия има за цел да пропагандира, да убеждава /внушава/, да формира мнение и позиция; “аполитична медия” /дори забавно-развлекателната/ е нонсенс.
    3. Информационната етика съвсем не изключва позицията на поднасящия информация – тя само го задължава коректно да поднася подбраните от него факти-аргументи, без да ги изопачава /истината като императив/.
    4. Право на зрителя /читателя/ е “да си прави изводи” и да формира гледна точка чрез свободен избор на медии и журналисти /новинари/, доколкото му се предоставя такъв.
    “Безпристрастни, аполитични журналисти без изявена позиция” е словоблудство, сътворено от политически лицемери и предназначено за лековерни.
    ЗАЩОТО РАЗМЕРЪТ НА ЗАПЛАТИТЕ, ЦЕНАТА НА СИРЕНЕТО И ДОРИ МОДАТА СА СЪЩО ПОЛИТИКА…

    Posted by Павел Тинков | март 13, 2018, 17:49
  10. Като стана сутрин гледам нагоре надолу наляво надясно – оценъчно още на ниво възприятие. Остатъка от деня прекарвам в доказване на ‘правотата’ и ‘основанията’ на това, докъде го докарват възприятията ми. Загубена кауза, но кауза от която човек не може да избяга.
    Освен ако не влезе в някакви медитационни практики и запецне в безвремие.

    Posted by everyone else | март 13, 2018, 23:14
  11. @ EVERYONE ELSE:
    С други думи речено – не става само със скепсис и едене …
    :)

    Posted by Павел Тинков | март 14, 2018, 12:06
  12. Павел, така е!
    Няма пряка връзка с написаното горе (но с алюзия за човешката природа). Сетих се как преди време в дълбоката дъждовна гора, там, където най-малко очакваш да видиш човек, изскочи запъхтяна дама. Кимна и подмина. Поздравихме я гласно, тя се спря. С жестове се опита да обясни нещо, ама не ни стана ясно. След няколко неуспешни опити да се разберем, тя изведнъж проговори! Била част от медитираща група, обещали си да не говорят в продължение на десет дни. На шестия ден тя се запътила към горите, да се скрие от изкушенията на речта. Ама ей ни нас. Разпитахме я за нейната група, тя се оплака, че менталните упражнения са трудни, но си струвало. Благодарихме и й обещахме, че няма да ‘докладваме’ никъде за нейното ‘предателство’. Докато се отдалечаваше, жената се извърна и извика: “Ама да ви кажа честно, така ми се говореше с някого, хеле, вие се появихте”.

    Posted by everyone else | март 14, 2018, 15:38
  13. Смях в банята и Сидера влиза с в. Демокрация.

    Posted by градо | март 14, 2018, 16:30

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив