// Български академици подражават на сръбските, който взривиха Югославия с гражданска война

В БЕСЕДКАТА

Български академици подражават на сръбските, който взривиха Югославия с гражданска война

И друг път съм споменавал един анекдот, приписван на академик Ангел  Балевски, придворен шут на ЦК на БКП,  с лиценз от вожда Тодор Живков да разказва вицове за самия него като форма на царствено благоволение. Вицът гласи:

“ Защо свинете се броят на глави, а академиците на членове? Всеки според слабото му място”.

Тази соцшегичка придоби особена актуалност напоследък, когато компания от самодостатъчни русофилистични академици ръсят декларации с призиви за единение  на нацията и разединяват същата със свинска упоритост при първа възможност. Такава им се открои в копанята с националистическа помия от постсоциалистическата кухня, заработи на пълни обороти в кухнята на петата колона след криминалния случай с побоя в село Войводино. 

Групата академици на повикване – винаги, когато Кремъл свири “сбор” ( т.е. единение), отново се произнесе с бисери в най-добрите традиции на строя, през който е закърмена да се строява на копанята. http://ivo.bg/2018/09/20/единението-под-единоначалието-на-гла/

Вместо да работят за единението на нацията в духа на възванието, под което се подписаха неотдавна в подобен състав, академиците си сложиха подписите под искане към премира Борисов да подкрепи с “ценни указания” за държавни мерки срещу специфична част от българските граждани.

Академиците застават зад” войводата” от Войводиново Какаракачанов, който се домогва до статута на говорител на активните борци за усмиряване на “наглите цигани”. 

“Разчитаме, че след ценните ви указания компетентните институции ще вземат нужните мерки в най-скоро време да се прекрати това безумие на злодейски посегателства срещу живота, достойнството и имота на обикновени български граждани”, написаха те в петиция до премиера, която обаче не дублират и до президента Радев, откроявайки го по този пасивен начин като “свой човек”, неприкрит путинофил, когото не искат да упрекват за също така гръмовното мълчание. 

Под това възвание си сложиха подписите Акад. Георги Марков, акад. Васил Сгурев, акад. Благовест Сендов, проф. Александър Чирков, Веселин Воденичаров, акад. Пламен Карталов, акад. Стефан Воденичаров, акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, чл. кор. Иван Гранитски, акад. Васил Гюзелев.

Не без лицемерна ирония академиците “бъзикат” в своята петиция Борисов, че очакват той да подкрепи своя подчинен Каракачанов, защото вярвали , че премиерът бил надарен с “искрено родолюбие и любов към отечествените ценности и светини”.

Във връзка с този подстрекателски академичен демарш припомням, че по подобен начин се започна разпадането на Югославия. Академици призоваха вожда Милошевич да вземе мерки в духа на сръбския национализъм и днес Сърбия е парият на Балканите след кървава гражданска война, разпалена “академично”.

Ако читателите не вярват на автора на тези редове, нека прочетат какво е писал по темата във вестник “Атака” специалистът  Велизар Енчев доста години преди да стигне ( през какви ли не позиции) до днешното си качество на кандидат за собствено предаване по откровено путинофилската телевизия на БСП. 

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=9147&format=html&edition_id=127

Възходът и падението на Слободан

Меморандумът на сръбската академия разтърси Югославия

Велизар Енчев*

В политическата история на Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/ 1986-а ще остане като годината на тайния възход на Слободан Милошевич. Изминали са шест години от смъртта на Йосип Броз Тито, култът към неговото име все още е жив, федерацията се управлява от сменящи се всяка година председатели на колективното президентство, републиканското председателство на Сърбия се оглавява от Иван Стамболич, сръбската автономна област Косово е под сянката на албанските бунтове от 1981 г., кърваво потушени от югославската армия. В този момент доскорошният банкер Слободан Милошевич оглавява Съюза на сръбските комунисти и се ползва с името на прагматичен политик, наричан “сръбският Горбачов”.

През пролетта на 1986 г. в югославския печат “изтича” информацията, че  историци от Сръбската академия на науките и изкуствата /САНИ/ са подготвили Меморандум за положението на сръбския народ в Югославия. Скоро се разбира, че това е теоретичната основа на сръбския държавен национализъм, решил да излезе на политическата сцена с помощта на един академичен документ.

Меморандумът отделя особено внимание на политическата и икономическата доминация на Словения и Хърватия. Според академиците тази доминация застрашава сръбските интереси, а с това и стабилността на федерацията. Характеризирайки “антисръбските действия” на Словения и Хърватия, авторите на Меморандума използват фразата “тайна коалиция”. С течение на времето тази фраза ще влезе в ежедневната политическа лексика на сръбските политици.

За първи път след смъртта на Тито в официален документ се говори за “дискриминацията на сърбите в Република Хърватия”, като се припомня периодът на усташкото управление на Анте Павелич през Втората световна война /1941-1945 г./, когато Независимата хърватска държава е съюзник на Хитлер. Констатирайки тежкото положение на сърбите в Косово, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония и Словения, сръбските академици налагат един извод: след Втората световна война единствено сърбите не са решили националния си въпрос в Югославия, поради което имат законното право най-после да сторят това.

Но как да се постигне заветната сръбска мечта? Меморандумът откровено сочи решението на сръбската политическа кръстословица:

сърбите извън Сърбия трябва да
вземат съдбата си в свои ръце

Призивите за сръбски бунт в несръбските републики е елегантно обвит в предложението за референдум, на който свободно да се изрази волята на народа.

Авторският колектив на Меморандума се ръководи зам.-председателя на академията акад. Антоний Исакович. Сръбските комунисти възприемат Исакович като националист, оспорващ делото на Йосип Броз Тито. Веднага след появяването на Меморандума партийната организация на академията осъжда този “реакционен и антиюгославски документ”. Съюзът на комунистите на Войводина оценява Меморандума като “най-реакционната платформа от войната до днес”. За хърватските интелектуалци академичният документ е “синтез на великосръбския шовинизъм”. Пророчески звучи анализът на бившия словенски премиер Стане Кавчич:

“Главните слабости на Меморандума са следните: той не признава националната идентичност на албанците в Косово и търси решението на косовската криза в историята. Меморандумът не отчита, че тежката икономическа ситуация в Сърбия не е последица от надмощието на хърватско-словенската коалиция /което никога не е съществувало/, а се дължи на погрешната политика, засегнала не само Сърбия, но и останалите републики. Документът на сръбските академици прескача икономическите провали на Сърбия /заводите “Цървена застава” и Металургичният комбинат в Смедерево/, които тежко засегнаха нейните стопански показатели…Няма да се изненадам, ако Сърбия разруши сегашното статукво в Югославия, предизвиквайки или нейното погребение, или повторното и раждане. И двата варианта са напълно възможни…”

Една година след появяването на Меморандума водачът на сръбските комунисти запазва пълно мълчание. Но всички политици в Югославия знаят, че той е идейният творец на академичната харта, предпочитащ да остане в сянка. Защото комунистическата му идеология и заеманият пост не се покриват с веруюто на Милошевич, напълно отричащо Титовия постулат за “братството и единството на югославските народи”. Двама сръбски политици посочват с пръст Милошевич – ръководителят на белградските комунисти Драгиша Павлович и председателя на Председателството на Сърбия Иван Стамболич. Павлович се осмелява открито да попита защо Слободан Милошевич не се дистанцира от Меморандума. Още по-настъпателен е Иван Стамболич. Именно той е човекът, който дава зелена улица за мълниеносната партийна кариера на банкера Милошевич и за издигането му за председател на Съюза на комунистите на Сърбия. В края на 1986 г. , от трибуната на Белградския университет, Стамболич произнася най-силната си политическа реч, пряко насочена срещу неговото бивше протеже:

“Меморандумът е израз на старата шовинистична загриженост за съдбата на сръбството, следвайки до болка познатата формула: сърбите са победители във всички войни, но са победени в мирно време. Никой здравомислещ няма да повярва не само на сръбския, но и на всеки друг народ, който приписва победите само на себе си, а за пораженията търси вината у другите. Според т.нар.Меморандум на сръбския народ не му остава нищо друго, освен “да се вдигне на крак”, защото бил мразен от братята си, защото бил прокълнат да бъде губещ, защото ръководството му е слабо. Излиза, че голготата на сърбите е навсякъде – в Косово,  Войводина, Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина. Меморандумът с чиста съвест може да се нарече In memoriam, или удар в гърба на Югославия. Този документ вреди на сръбските интереси в Югославия, не вижда мястото на Сърбия във федерацията и прави невъзможно съществуването на югославската държава”.

Слободан Милошевич незабавно отвръща на критиците си.

С обвинението “врагове
на сръбския народ”

на Осмия пленум на ЦК на Съюза на сръбските комунисти /22 и 23 септември 1987 г./ групата на Милошевич отстранява Иван Стамболич и Драгиша Павлович от постовете им. В следващите няколко месеца победилата фракция на Милошевич извършва чистки в сръбската партийна организация. От партията са изключени над 5000 сръбски комунисти, които не одобряват курса на Слободан Милошевич.

Меморандумът е само върхът на айсберга, прикриващ новата сръбска стратегия към автономните области Косово и Войводина и към “непослушните” републики Словения и Хърватия. Дискретна цел на Милошевич са Македония и Босна и Херцеговина, където активно работят сръбските тайни служби и създават лобита за влияние сред местния елит. Стратегията на Милошевич е съвременна версия на сръбската държавна доктрина от края на 19 век, носеща името “Начертания”.  Неин автор е сръбският политик  Илия Гарашанин, който планира силова териториална експанзия във всички възможни посоки, за да създаде Велика Сърбия. Един век по-късно  Слободан Милошевич  прегръща идеите на Илия Гарашанин за голяма и мощна сръбска държава.

Следва
Как Милошевич покори
Войводина, Косово и Черна гора

 

Share on Facebook

Discussion

19 коментара for “Български академици подражават на сръбските, който взривиха Югославия с гражданска война”

  1. Сърбите мирясаха след като НАТО ги издумка и Белград започва да пуши през 1999. Съветвам ги да кротуват и да не си харчат парите за руски оръжия, за да не почне Белград пак да пуши.

    Иначе средновековното име на Сърбия е Рашка. Имат си сантимент с голямата Рашка. 200 години. Осребрен сантимент за сметка на всички съседи. Е – вече започна да им излиза през през носа сантимента. И още ще има справедливост. Войводина в Унгария и Поморавието тук. После ще видим за ЕС.

    Това трябва да е нашата позиция.

    Posted by Скъсване с Русия! | януари 12, 2019, 00:09
  2. Замислете се каква ирония – академици пишат до пожарникаря! Всеки от тези академици е зависим от определено финансиране на проектите си и затова са свирили сбор-подкрепа срещу пари.

    Posted by JEEP PATRIOT | януари 12, 2019, 07:44
  3. +++++ Тази статия чаках! От вчера съм бесен след обръщението на червените академици към “мъдрия ръководител”!
    Благодаря и за обясненията около сръбските 90-те години. Научих нови неща.
    Сърдечни благодарности!

    Posted by висок | януари 12, 2019, 08:18
  4. По указания на КГБ до ДС е дадена инструкция на ДС (БАН) да подкрепи ДС (Каракачан-Иван)…..

    Posted by Борис Петров | януари 12, 2019, 09:03
  5. Интересни новини – първо Лукойл нещо недоволен, а сега и Булгартабак затваря. Златев и Шиши нещо не им е наред, май. А ББ пак липсва….

    Posted by JEEP PATRIOT | януари 12, 2019, 09:40
  6. Болно ми е за Чирков!
    Бях негов пациент. Познавам го лично. Убеден съм, че са го подвели. Та той самият определя себе си като човек с циганска кръв и гражданин на планетата. Употребили са го.

    Posted by Павел Тинков | януари 12, 2019, 10:51
  7. Павел Тинков:

    Това е още иден пример, че русофилщината не прощава никому. Примерът, който често давам, е с Атанас Буров. Убеден антикомунист, но тежък русофил, комуто принадлежи тъпата фраза ( “българинът като види руснак, трябва да си свали капата” или нещо подобно). Най-вероятно на Буров ( външен министър,но решаващ фактор в последното правителство на царството), постоянен гост на съветските посланици в София, дължим наемането на съветския агент Иван Маринов за министър на отбраната, женен за сестрата на на комунистическия вожд Георги Кирков. Буров наивно си е мислил, че с този ход ще умилостиви Сталин. В резултат на това Маринов изиграва ключова роля в преврата на 8 срещу 9 септември 1944 г.
    Писал съм за това в “Течна дружба”, но случаят с Чирков ме подтикна да споделя историята с Буров още веднъж…

    Posted by Иво Инджев | януари 12, 2019, 11:54
  8. Какво е накарало Румен Радев да извърти позицията си за F-16, след като става президент?

    (Как какво? Продал е България на руснаците, предал е българския интерес, за да го направят президент на РБ!)

    През 2012 г. при сравнение с “Грипен” той признава, че изтребителите F-16 са по-оптимален вариант за българската армия

    https://www.faktor.bg/bg/articles/kakvo-e-nakaralo-rumen-radev-da-promeni-pozitsiyata-si-za-f-16-sled-kato-zastava-na-prezidentskiya-post

    Posted by sms | януари 12, 2019, 12:29
  9. Ген. Решетников: Създаването на нова Украинска църква е покушение над Русия(видео)

    Ха-ха! Най- после и аз като един “приятел” на България, Аксаков, да въкликна: Всяко покушение над Русия е свобода, победа за България!

    Разколът в Украйна е опит да бъде подчинено православието на Вартоломей, казва големият „приятел” на България в интервю за rusorel.info

    https://www.faktor.bg/bg/articles/vyara-i-demoni/gen-reshetnikov-sazdavaneto-na-nova-ukrainska-tsarkva-e-pokushenie-nad-rusiya-video

    Posted by sms | януари 12, 2019, 12:43
  10. Това е един много интересен исторически коментар. С нетърпение очаквам продължението.

    Posted by Kalitko | януари 12, 2019, 15:02
  11. Не мога все още да разбера, дали този историчеки преглед е публикуван на страницата на “Атака” като пример за подражание, или като история от която трябва да се поучим и не правим същите грешки?

    Posted by Kalitko | януари 12, 2019, 15:07
  12. Към Kalitko:

    Каквито и да са били съображенията за публикацията, тя е вярна. Можех да преразкажа тази информация, но е по-добре да се види именно да произлиза от ръката на този автор в тази медия.

    Posted by Иво Инджев | януари 12, 2019, 15:28
  13. kalitko,

    Югославия беше една изкуствена държава.

    Една от грешките на т.нар. “Велики Сили” беше, че два пъти даде правото на сърбите да управляват чужди народи – словенци, хървати, българи, унгарци и бошняци. И през 1919, и през 1947. За 80 години /1919-1999/ сърбите тотално се издъниха и изкуствената държава Югославия се разпадна. Това е. Друго?

    Posted by Скъсване с Русия! | януари 12, 2019, 16:02
  14. В цялата история неяснотите са толкова много, че направо вонят. С. Войводиново е почти в пределите на Северна индустриална зона на Пловдив. В Пловдив днес се откри европейска столица на културата. Парашутистът е бил на “вадене на кръста”, мероприятие, на което по стар РъБъ обичай се употребява алкохол, главно домашна пърцуца. По думи на негови приятели, човекът е почти пълен въздържател. Колко му е да му бъде пробутано “юзче” с неизвестна добавка, която да го направи временно зомби. Следва подготвена провокация с цигани на пътя. Според очевидци, биела го е тълпа от 10-15 човека. Оттук до тлъстите заглавия в пеевските медии, “Цигани убиха БГ войник” един косъм разстояние. А и матрялът няма да придиря много, че откриването беше пародия и пълен провал, за който анти-министерът на културата банов (фен на българомразката яра бубнова, любовник на внучката на един от атентаторите в “Св.Неделя” ива петрони и “откривател” на рАЗИЯтский етнос в Пловдив) следва незабавно да бъде напъден от министерството. Акредитираните за културата репортери ще отразяват на живо анти-циганските погроми. “Академиците” са готови с поддържащ огън за мероприятието. Всичко е точно, и каква радост на Североизток, а?

    Просто съпоставям факти. Респект на Стопанина!

    PS Г-н Тинков, с всичкото ми уважение – Чирков не е циганин, каквито слухове сам си разпространява. В жилите му тече черкезко-чеченска кръв (освен рублите де)…

    Posted by Aэрофлот | януари 12, 2019, 22:56
  15. Колкото и да не ми хареса изявлението на Дянков за синодалните старци и премахването на БАН като институция, това е единствения начин за прогонване на тази сбирщина от руски агенти. Няма друг начин. Българските научни среди понеже трудно учат езици и говорят предимно руски са зависими в мисленето си от руската имперска мисъл и за нищо не стават.
    БАН трябва да се разруши като Картаген.

    Posted by гумата | януари 13, 2019, 09:52
  16. Да и аз мисля,че това е някаква провокация/не случайно толкова организирано се изредиха министър,генерали,академици ,медии/ , с цел да ни настроят един срещу друг.
    Не знам дали е свързано с Ф-16 или опитите рейдерските атаки на управляващите срещу чужди кораби, оръжейни заводи,закона за горивата.Ясна е намесата , обаче на руските агенти- техни и наши.Мисля, че май не им се получи.

    Posted by Дари | януари 13, 2019, 09:59
  17. До “скъсване с Русия”
    Не мисля, че проблемите в бивша Югославия бяха плод на недомисляне от “Великите Сили”, а по-скоро на Сръбски шовинизъм, балкански национализъм и социалистическа икономика (анти-икономика). Тази статия обаче, се опитва реалистично да покаже механизмите, които политическите диктатори (Милошевич, Чавес, Путин) за да се задържат на власт та дори това да коства глад, война и геноцид. Трябва да се четат такива публикации (ако са исторически верни), за да се разбере историята и такива грешки да не се повтарят, и колкото това да звучи като клише.

    Posted by Kalitko | януари 13, 2019, 14:56
  18. Милошевич и компания много добре отиграха парадигмата – национализмът последно убежище на комунизма и се спасиха от изпадане от историческата сцена, но за сметка на това потопиха Югославия в кръв и върнаха Сърбия с десетилетия назад. Югославия както и СССР бяха обречени като изкуствени формации, които бяха пътници във времето, но можеше поне да се избегне кръвопролитието. За това донякъде беше виновен Западът, който се върза на твърденията на Милошевич, че се опитва да спасява федерацията като се мъчи да сложи под контрол разбягващите се части, докато накрая стана ясно, че сръбската армия просто заграбва чужди територии преди окончателния срив на Югославия. И чак тогава се решиха да наритат сърбите.

    *****
    Следващата книга на Иво ще е хубаво да е посветена на руското влияние в свободна България, което стига дотам, че дори се финансират масово местни бизнесмени. Един от големите парадокси е, че това финансиране се продължава и от СССР – чекисти финансират български капиталисти. Не случайно се твърди,че Буров е бил не просто русофил, а съветски агент. Това ще е истински скандал – ако се окаже, че дори прохождащата българска буржоазия е била под руски, а след това и под съветски контрол, та чак досега. Според мен икономическият контрол е много по-силен и важен от политическия, защото едрият бизнес в значителна степен контролира политическата сфера, а често е и източник на кадри за нея. Да не говорим за корупционните канали.

    Posted by Quest | януари 14, 2019, 23:42
  19. Прочетох внимателно ст. на В Енчев. Как е бил решен нац. въпрос между двете войни следва да бъде отправният пункт на разсъжденията защото това има отражение и върху решаването на нац. въпрос след Втората световна война. Моето скромно мнение е, че няма еднозначен отговор за разпадането на Югославия. Причините са комплексни.
    Що се касае до нашите академици?? Трябва да прочета целия текст.

    Posted by RADA | януари 15, 2019, 14:51

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив