// 15 ГОДИНИ ЮНОШЕСКО ПОВЕДЕНИЕ В НАТО. ВРЕМЕ Е ДА ПОРАСНЕМ

В БЕСЕДКАТА

15 ГОДИНИ ЮНОШЕСКО ПОВЕДЕНИЕ В НАТО. ВРЕМЕ Е ДА ПОРАСНЕМ

 

 

 

 

 

Педиатрите казват, че хората не помнят живота, който са живели преди навършването на 3 години. Това означава, че българските гласоподаватели, които ще гласуват за пръв път през май, на практика не помнят България преди тя да стане член на алианса през 2004 г. 

Кога “порасна” толкова нашата натовска България, бихме могли да се зачудим на факта, колко бързо си върви времето, както правим, когато се оглеждаме в изкласилите си деца. Преди да станем обаче член на атлантическото семейство имахме трудно детство в наследените от съветската окупация и комунизма трайно зацапани пелени и е хубаво да си го припомним. Който не помни лично, поради спомената възрастова причина, може да се запознае със свидетелствата на онези, които са преживели зачеването, раждането, и прохождането на българското членство в Северноатлантическия алианс.  

Решаващата, определящата крачка за самата идея някогашният най-верен сателит на Москва в региона да прекрачи прага на най-могъщия военен съюз в човешката история и да се озове с гаранция за сигурността си, каквато през своята дълга история България и българите никога не са имали, беше направена през юни 1999 г. Заслугата за приемането ни в НАТО автоматично си приписват  по календарни причини другарите от епохата на монархо-социализма заради факта, че бяха на власт по време на съответната церемония по приемането ни. Но с нас едва ли щяха да се церемонят западните държави, ако не бяхме дали доказателството за българската пригодност да бъдем защитник на обща цивилизационна кауза, каквото даде София в апогея на натовската операция по усмиряване на режима на Милошевич. 

Ако споменатите по-горе дейци на монархо-социализма се записаха формално в историята, то техните предшественици на практика предпоставиха членството ни в организацията. Натровени от новичока на боричканията в прегазеното от  братоубийствени вътрешни войни дясно политическо пространство ние имаме склонност да не забелязваме през пушилката в обратното огледало на историята тандема Иван Костов и Петър Стоянов. Те бяха на трудния пост като премиер и президент в годините, когато се решаваше бъдещето ни и бяха поставени пред избор: дали да бъдем с Русия, която вероломно използва гостуването си в бивша Югославия като умиротворител, за да се опита да провали военната операция на Алианса или да застанем на страната на справедливата кауза, мотивирала военните удари срещу геноцидно разпасалия се против косоварите сръбски съюзник на Москва. 

 

 

 

 

 

Иван Костов и Петър Стоянов, каквито и разногласия да са имали, се проявиха в онзи момент адекватно на висотата на историческата си отговорност. Като добавим и готовността на обществото да ги подкрепи ( и обратното в рамките на тази дифузия), проклятието България да попада на страната на губещите от близо век и нещо насам най-сетне беше “развалено”. Доказа се, че не сме “урочасани”. В резултат на това само месеци по-късно в София дойдоха да ни го заявят един след друг лидерите на Великобритания и на САЩ Тони Блеър и Бил Клинтън. 

 

 

 

 

 

Авторът на тези редове попита веднъж командващия на косовската операция ген. Уесли Кларк дали това щеше да се случи, ако през юни 1999 г. България не беше отказала на Русия сътрудничество в плановете й да използва въздушното ни пространство за десант на летището в Прищина и така да провали военното усилие на западните сили. Генералът потвърди с категоричността на военен: не, нямаше се случи. 

На онези, които и днес се бият в гърдите, че ЕС е ляв политически проект и дължим на левите благоволението да бъдем приети и в този клуб на богатите западняци, трябва да бъде припомняно, че без да бяхме приобщени към Северноатлантическия пакт щяхме да видим отвътре Брюксел като Иванчо от вица за баща му, който му обещал велосипед – може, ама “друг път”. 

На късопаметните е хубаво да се опресни спомена и за най-критичния момент в навечерието на приемането ни. Това беше намерението на премиера Симеон Сакскобургготски да назначи на измислен за целта пост в своя политически кабинет бившия шеф на разузнаването и кандидат за шефския пост в БСП Бриго Аспарухов. Ако това беше станало, Аспарухов щеше да стане нещо като некоронован цар номер две в областта на националната сигурност. Наложи се премиерът да избира между своя фаворит  и…членството ни в НАТО. Нещо от този род са му съобщили западните дипломати, пред чиито аргументи в крайна сметка бившият монарх отстъпи с видимо нежелание.  

Трябва да съм напълно честен и да призная, че предисторията на приемането ни в НАТО натежава повече в рамките на краткия обзор не от някаква склонност към “любопитното” и “инфарктното” в тази сага. Истината е, че за 15 години членство “интересното” в разказа за натовска България е по-скоро разочароващо. Поне за автора на тези редове, който беше сред неколцината създатели на Атлантическия клуб, но го напусна след нахлуването в неговите редици на едни по-по-най-натовски другарки и другари под щедрия звън на монетите, които започнаха да се сипят по коктейли и приеми, заплатени от проруската корпорация Мултигруп.  

Сега е модерно да се вайкаме, че ни заплашва опасността да се озовем в изоставащия отбор на една Европа на “две скорости”. Но малцина признават, че отдавна сме в отбора на маргиналите в НАТО. Не само по спънати темпове на превъоръжаване по натовски стандарти, но и по далеч по-важен показател. България е практически постоянен член на невидимата за простото око на “простите” гласоподаватели група на “коалицията на нежелаещите” да се изправят пред основното, руското предизвикателство. 

София отказа да се включи в предложената от САЩ система за противоракетна отбрана. Заговори ли се за някаква допълнителна форма на натовско присъствие на българска територия, в системно заразяваната с руската пропаганда публичност веднага започват да бият като на погребение “православни” камбани. Макар че жив американец не се вижда извън българските бази, в които се намират американски специалисти, кресливи борци за евразийско развитие на България водят шумни битки с американския призрак. Това им е работата, но на българските власти и институции би трябвало да им влиза в работата да опонират на антиамериканската истерия. Вместо това наблюдаваме поощряваща врякащото малцинство институционална апатия, която граничи със съучастие с целите на руските подстрекателства, преследвани с методите на хибридната война. 

Статистическите данни показват спад, но все пак преобладаваща подкрепа на българите за факта, че сме се прислонили под  натовската егида ( т.е. под щита на Зевс). Ако се сравним със съседите ни, от чиято митология заимстваме думата егида, ще открием, че при сходни показатели по територия и при не много голяма разлика като икономика и население в тяхна полза, те притежават близо 100 ( сто ) пъти повече единици бойна авиация от нас. Не се чуват протести в Гърция, че се харчи народната пара, макар южняците да са сред световните шампиони по изнамиране на поводи за протести.

Не пледирам за нищо подобно в нашия случай. Но е видно, че ние май не се чувстваме застрашени. Живеем си спокойно и с шепа летящи бракми, проектирани и произведени в епохата на колониалната ни подчиненост на покойния СССР. И защо ни е толкова безгрижно на сърцето?

Отговорът е очевиден: ние сме в НАТО ( не че гърците не са). Явно това ни е достатъчно. 

Понеже друго не ни остава, трябва да приемем празнично това косвено признание като комплимент към българското атлантическо приобщаване, гарантиращо спокойния ни сън. Трябва обаче да спрем с юношеско оправдание като 15 годишни членове, консумиращи позитивите на факта, че ги пускат в клуба на батковците, от които чакат защита срещу всеки побойник.  

Ако искаме да пораснем и да ни уважават истински, а не “служебно” – и най-вече да си извоюваме самоуважението, ще трябва да престанем да се държим като подрастващи, които не знаят на кой свят живеят. https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-15-godini-v-nato-vreme-e-da-porasnem/

Share on Facebook

Discussion

20 коментара for “15 ГОДИНИ ЮНОШЕСКО ПОВЕДЕНИЕ В НАТО. ВРЕМЕ Е ДА ПОРАСНЕМ”

  1. Поклон на автора на тези редове. Поклон и на прогледналите българи довели до успешен завършек приема ни в НАТО. Дано днешните червени прокази да не ни върнат в лоното на Руската империя.
    Само допълвам, без Западните държави, на Берлинския конгрес нямаше да се появи България. Щеше да има Дунавска окупационна област и Задунайская губерния. Също ако Хитлер не беше отказал на Сталин да завземе Черноморието ни … днес нямаше да ни има.

    Posted by висок | март 29, 2019, 11:34
  2. Иво здравей, Виждам как изтърваш момента, за да се проявиш като поредния мъжкар! Да, за “Кобрата“ ми е думата – един истински мъж, който знае какво искат жените в конкретния момент! Човекът, който казват прославя България. Дето се вика малко си страни от темата!… Да, …пак сме на една поредна, приспивна тема, която така добре се владее в нашата страна. И за да напусна шеговития тон, да продължа в другата посока : Рядко необходима е темата, която отваряш и лично за мен да кажа – Иво ти някак може би малко, но много приятно повдигна духа ми. Ето сега трябва да бързам с едни договори, но ми е почти безразлично кога ще ги започна, защото това напомняне ми дава да разбера: Май не всичко у нас е загубено! Имаме бъдеще заедно с другите демократични страни. Имаме!

    Posted by Роберт | март 29, 2019, 13:28
  3. Точна статия и тъжни изводи. Печално е, че Авторът трябва да се нагърбва с просветителска мисия не само за отдавнашни събития, но и за толкова близки и очевидни неща.

    Като говорим за НАТО не може да не си спомним каква веселба предизвика първото предложение на Соломон Паси за влизането ни там. Наистина, той след това положи много усилия за да изтрие този хубав спомен, но истината си е истина.

    Сравнението с Гърция също е печално. Те са си напазарували самолети (сигурно Грипените са свършили отгава, че е трябвало да вземат бръкми) да си пазят островите от турските претенции. А ние доброволно си отстъпваме континенталното крайбрежие на руските претенции. Нямам предвид заселниците-бежанци, купили си по един апартамент, а инвестициите лужкови, паметниците на толбухинци и подводничари (военопрестъпници), руската утвар в черквата на братя Диневи и какво ли не още…

    Posted by Караиванов | март 29, 2019, 13:32
  4. Към Роберт:

    За никаква кобра не съм споменавал никъде. И не ми пука дали някой ме смята за “мъжкар”, важно ми е в това отношение само мнението на съпругата ми, а не да съм производна на нечие мъжкарство, което не желая да коментирам Оставям жените да коментират мъжкарството на когото и да било.

    Posted by Иво Инджев | март 29, 2019, 13:36
  5. Наборите сигурно си спомнят един тарикатски израз от буйната им младост.
    “Щрак Марийке на портрет, с гъза напред.”
    Погледнете пак най-горната снимка, Иво с Президент Клинтън. А сега ударете едно оЧо на долната. Който както му скимне да си ги тълкува.

    https://www.dnevnik.bg/photos/2018/09/24/3315928_snimka_na_denia_purvo_rukostiskane_na_trump_s_borisov/

    Posted by Georgi Nikolov | март 29, 2019, 14:02
  6. 2. Иво и Жоро, от един месец си мисля по следния въпрос: Не трябва ли всяка статия на Иво да бъде придружавана от резюме на английски или друг език? Жоро, помислих си за теб, ако разбира се, можеш да пишеш на френски и ако имаш време. Защото към написаното от Иво може така да засилим интереса, лесната прегледност за всеки текст от различни точки на земята. Мисля, няма никакво съмнение–ние намираме всяка статия за изключително важна за нас и за световните медии. По този начин ще улесним тяхното проглеждане за темите на страната ни. Жоро, кажи какво мислиш.

    Posted by Роберт | март 29, 2019, 14:16
  7. @ Караиванов

    По морето ни НЯМА руски “бежанци”, защото автентичните руски бежанци нямат пари да си купят апартамент у тях си, та камо ли на Българското черноморие.
    А тази нахлула (от степите) монголоидна паплач, която светкавично изкупи и продължава да изкупува жилищата у нас чрез избирателно предоставени изгодни заеми от руски държавни банки на държавни служители и пенсионирани военни (все зависими хора) е част от сатанинския сценарии на путин за етническа окупация на Българското черноморие. Забравихте ли арогантните думи на руския депутат Толстой: “Ние България вече я изкупихме, остава още малко на юг!”
    Страшното е, че нашият премиер Борисов, вместо да се опитва да блокира това руско нашествие по всякакъв начин, прави всичко възможно да го улесни: въведе символичен визов режим, сега подготвя безплатни за тях чартъри на гърба на българския бюджет, лесно придобиване на статут на постоянно пребиваващи и след 5 години – българско европейско гражданство!

    Posted by sms | март 29, 2019, 14:55
  8. Брилянтен анализ, Стопанино, както казваше една колежка-съфорумка, да ви е жива клавиатурата.

    За жалост, отдавна сме в изоставащия отбор, благодарение тъкмо на “врякащото малцинство”, на монархо-социализЪма и разни най-по-по натовци, атлантици, демократи и прочее с мутро-РАПОН-милюционер-комсомолско потекло.

    Понеже ние, “суверенът”, им го позволяваме…

    Posted by Аэрофлот | март 29, 2019, 14:59
  9. Колкото до проблемите на Кобрата за мен той е силно надценен боксьор, взел се е на сериозно и извън ринга, апелирайки към атавистичен патриотизъм и си прави сметки как като приключи с боксовата кариера на ръце тълпата ще го вкара в Дондуков 1.
    И нещо което отдавна ми е определило отношението към бокса. Това е първият спорт пленен изцяло от мафията. Четете класиците. Започнете с Джек Лондон.
    В конкретният случай кой каквото е дробил, да го сърба. Ама Америка била пуританска. Тя няма да се промени само защото си еди кой си. В Рим правиш като римляните.

    Posted by Georgi Nikolov | март 29, 2019, 15:57
  10. Дали сме толкова невинни /или наивни и нехайни/,че разчитаме на НАТО да ни пази? Нашите властници не знаят от кого трябва да бъдем пазени. Защо да ни пазят щом отсреща си имаме бъдещ троен освободител! Който мисли друго – аут,има и прокоратура.Трябват ли доказателства?

    Posted by Асен | март 29, 2019, 17:24
  11. Поздравления!
    И благодарност!

    Posted by Добрева | март 29, 2019, 17:47
  12. До SMS,
    ” лесно придобиване на статут на постоянно пребиваващи и след 5 години – българско европейско гражданство!”
    Напълно съгласен с написаното! С гражданството вървят и избирателните права… но засега близо 500-600 000 нови избиратели! Интересно ще е на следващите парламентарни избори!

    Posted by висок | март 29, 2019, 17:56
  13. Роберт, френският ми е слаб.

    Posted by Georgi Nikolov | март 29, 2019, 18:41
  14. До SMS и ВИСОК
    Споделям загрижеността Ви и не ми се иска да започваме тук тази тема. Но в интерес на истината искам да Ви успокоя (ако не се заблуждавам, разбира се):
    Закупилите жилище получават правото на временно пребиваване за една година. Всяка година го подновяват. След петата година получават разрешение за постоянно пребиваване. А гражданство, избирателни права и възможност да ни отърват от НАТО и ЕС – само ако им даде оная, дето целуваше ръката, да речем, на Гундяев. Е заради това, последното, споделям загрижеността Ви.

    Posted by Караиванов | март 29, 2019, 18:59
  15. @АСЕН
    “има и прокуратура” – като го прочетох, та се сетих:
    Местан поискал статут на малцинство, а прокурора ще го проверява дали това не е противоконституционно … прокурора?
    Ало, даването на такъв статут може да е противоконституционно (и затова да му се откаже), но искането защо да е? Всеки американски съдия ще ви каже, че това е свобода на словото.
    Виж, в Русия призоваването за смяна на конституционния строй е криминализирано, но това е друга бира…. явно неслучайно Цацаров си е чуруликал с Чайка…

    А може и да не съм прав… тук сигурно има юристи… ако поискам Бойко да стане цар, дали ще ме арестуват за противоконституционствувателствуване?
    Питам юристите, лекарите-психиатри знам какво ще ми кажат….

    Posted by Караиванов | март 29, 2019, 19:09
  16. Караиванов, Баце вече сите го знаем кат Банкянский Император Тиквоний I.
    Не му сваляй ранга на мутрата.

    Posted by Georgi Nikolov | март 29, 2019, 21:41
  17. Чета ви винаги и с огромен интерес г-н Инджев! Тази статия , дори ме накара и аз да оставя следа… че съм я прочела, защото тя е една много важна за всички ни ретроспекция към близкото ни минало! Изказвате винаги на глас мислите ми и това ме кара да се чувствам добре! Благодаря ви!

    Posted by Totka Steffen | март 30, 2019, 09:55
  18. ++++++++++! Иво, сърдечни поздрави от Лас Вегас! Хиляди благодарности за упоритостта, с която продължаваш да будиш заспалите! Желая ти успешно да продължаваш това велико дело! Не, не е силно казано, това е самата ИСТИНА! Жоро, специални поздрави и на теб, защото и ти полагаш много усилия да отваряш очите на хората! Като казах Жоро, се сетих за моя набор, незабравимия Георги Минчев! Ако беше жив нямаше да остави на мира другарите и дЪругарките!

    Posted by Авакум Захов | март 30, 2019, 16:49
  19. Към Авакум Захов:

    Имах честта да бъда приятел с Гошо. Той така обичаше да му казват. Не случайно Васко Кръпката и приятели кръстиха своята инициатива в негова памет “Цвете за Гошо”.

    Гошо си отиде твърде рано. Пазя си снимки и спомени с него от наистина романтичния период на “прехода”, който той възпя с рокаджийска безкомпромисност.

    Свободата, която преживяхме на един дъх през 90-те години с опиянението на пуснати от клетката същества, беше велико усещане. Това е една голяма и несправедливо пренебрегвана тема. Гошо определено може да озвучи с музиката и текстовете си това, което искам да кажа.

    Posted by Иво Инджев | март 30, 2019, 18:01
  20. Анализът е в десетката и може (и трябва) да влезе 1:1 в учебниците по най-нова история на България.

    Posted by симпатизант/ка на ДСБ | април 2, 2019, 09:39

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив