// На вниманието на род(е)ните антикомунисти у нас: Рейгън не може да се мери с тях

В БЕСЕДКАТА

На вниманието на род(е)ните антикомунисти у нас: Рейгън не може да се мери с тях

Роналд Рейгън, “оказва се”, не е бил роден антикомунист. Ето как , по собствените му спомени, прави първите стъпки от критиката на фашизма към приравняването му към комунизма. 

 

 

 

 

“Във Форт Роуч ( като офицер за свръзка, мобилизиран след влизането на САЩ във войната, но поради слабото си зрение негоден за фронта – бел. ИИ)  станах един от първите американци, които откриха цялата истина за ужасите на нацизма. Една от задачите ни беше да подготвяме класифицирани филми за хода на войната, предназначени за Генералния щаб във Вашингтон. В резултат на това ни попадаха много класифицирани кадри, направени от военни оператори в различни райони на света, които не бяха показвани на цивилните граждани.

…в съзнанието ми се запечатаха кадри, които никога няма да забравя…

Когато войната приключи и Форт Рауч беше затворен, реших да запазя копие от един филм…

Няколко години по-късно един продуцент и жена му дойдоха вкъщи за вечеря и започнахме разговор за войната. Тогава той каза:

_ Чудя се, дали всичко което чуваме за германците е истина. Не знам дали вяравам или не.

– Е, аз имам един кратък филм, който ще ти покажа, казах аз…

Когато филмът свърши, продуцентът и съпругата му седяха безмълвни, а от очите им течаха сълзи”. ( Роналд Рейгън, “Живот по американски. Автобиография”., стр. 118, 119 ).

“ През първите следвоенни години се намесвах все по-активно в преговорите за колективните договори и в други дейности на Профсъюза на кино актьорите.

Струва ми се, че тогава започна и политическата ми трансформация, която се дължи на поредица от измами и заблуждения извън екрана е от личния ми опит, който ме накара да ненавиждам раздутото правителство”.(стр. 123)

“Междувременно брат ми беше решил да стане републиканец. С часове спорехме, понякога със силни думи, за бъдещето на страната. Той се оплакваше от разрастването на администрацията, твърдеше, че Вашингтон се опитва да вземе под свой контрол цялата американска икономика от железниците до кварталния магазин. Казваше още, че повече не можем да имаме доверие на военновременния ни съюзник Русия. Аз от своя страна изтъквах, че той само разпространява републиканска пропаганда”. ( стр.124)

“…в Холивуд, ако не пееш и танцуваш, изнасяш речи на официални вечери. Много скоро започнах да говоря срещу зараждането на неофашизма в Америка.

…пасторът дойде при мен и ми каза, че е съгласен с това, което казвам за неофашизма. Той обаче добави:

– Мисля, че речта ти ще бъде още по-хубава, ако споменеш, че ако комунизмът е също такава заплаха, то ти ще се противопоставиш по същия начин както на фашизма.

По време на войната руснаците бяха наши съюзници и не обръщах особено внимание на хората, които по-късно започнаха да ги наричат глупави и параноични.

Казах на свещеника, че не съм се замислял много за опасността от комунизма, но че идеята ми изглежда добра.Обещах, че ако някой ден, когато комунистическата идеология застраши американските ценности, ще се изправя срещу нея също толкова решително, колкото и срещу фашизма.

Не след дълго получих покана да говоря пред местна гражданска организация…

Речта  ми имаше триумфален успех. Накрая завърших с новите си реплики:

– Говорих за продължаващата заплаха от фашизма в следвоенния свят, но има и друг “изъм” – комунизъм и някога се убедя, че той представлява заплаха за нещата, в които вярваме и които защитаваме, аз ще критикувам комунизма също толкова остро, колкото и фашизма.

След това слязох от трибуната, а в залата цареше мъртва тишина.

Няколко дни по-късно получих писмо от жена, в което тя казваше, че е била сред публиката онази вечер…. “Мисля, че гражданската организация е прикритие на комунисти. Исках само да ви кажа, че сега вече нямам никакви съмнения. Напуснах организацията още на следващия ден”

Благодарение на пастора и на тази жена започнах да проглеждам за реалния свят и за това, което се случва в моята професия – киноиндустрията”. ( стр. 125,126)

 

НА СНИМКАТА: ( от автобиографичната му книга) :

Бъдещият спасител на света от комунизма Роналд Рейгън като юноша, който 7 години е работил лятно време като спасител на плажа в родния си град Диксън

Share on Facebook

Discussion

15 коментара for “На вниманието на род(е)ните антикомунисти у нас: Рейгън не може да се мери с тях”

  1. Ще цитирам по памет един друг недолюбван от комунистите политик, У. Чърчил:
    “Комунизмът и фашизмът са като северния и южния полюс. Има известни разлики като бели мечки, или пингвини. Но и на двете места е непоносимо да се живее”

    Posted by Николай | юни 10, 2019, 09:25
  2. В момента Георги Коритаров по ТВ “Европа” представя новия сборник с публикации по въпросите на дипломацията, социологията и стихознанието на проф. Яни Милчаков, нашия Стамбо. По “незнайни” причини Коритаров беше поканил измекярина, страхливец и лошо прикриващ се путинист проф. Александър Кьосев, за да си прави личен PR на гърба на несъизмеримия с него по смелост и философска дълбчина на творчеството проф. Яни Милчаков, да се поотърка в неговата ярка личност и да посвети с отразената от него светлина.
    Другата причина да бъде поканен точно Алексанъдр Кьосев са възмутителните нелепости, които артикулира, че Стамбо бил “РЕГИОНАЛЕН” интелектуалец и не е могъл да достигне международните философски “висини” на путиниста Иван Кръстев, че бил нещо като съвременен балкански “Хитър Петър” и т.н. След това двамата дълго и напоително обсъждаха Маяковски и неговия стих… Въобще на зрителя беше поднесен умишлено някакъв дезинформационен бълвоч, който няма нищо общо с личността на проф. Яни Милчаков, нито би привлякъл вниманието на непознаващите творчеството му. По-скоро би отблъснал читателя, а може би точно това е била и целта!

    Posted by sms | юни 10, 2019, 10:11
  3. Перефразирам още една мисъл на Уинстон Чърчил, който пасва като юмрук в окото:
    Който, като младеж не е социалист, няма сърце. Който на зряла възраст е все-още такъв, той няма разсъдък.

    Posted by kirov | юни 10, 2019, 10:51
  4. Не разбирам заглавието. Защо думата антикомунисти не е в кавички? Нима вече слагаме Илия Минев на един кантар с Желю Желев? И нима не е ясно на всеки антикомунист без кавички, че едно такова противопоставяне е най-малкото глупаво.

    Posted by edin | юни 10, 2019, 13:02
  5. Към edin:

    Много просто, защото никой не се ражда антикомунист. Убежденията са плод на осъзнаване в съзнателна възраст – при едни по-рано, при други по-късно. Да, в зависимост от средата, в която се изграждат като хора, която обаче не зависи от “новородения”.

    Но има у нас такива, които имат тази претенция, отказвайки на други да станат подобни на тях. Защото нямали “по рождение” това право.

    Posted by Иво Инджев | юни 10, 2019, 13:23
  6. Гледах и аз предаването-разговор, даже монолог на др. конформист проф.кьосев с Коритаров и изпитвах непреодолимо желание да си измия ръцете. Долнопробен пиар с дъх на милицейска вакса и въшлясали путиняшки ушанки на гърба на големия Стамбо. С такова представяне на книгата му никой намя да запомни нищо за нея. И за сетен път се убедих, че фатмакът си остава фатмак, дори ако вече е произведен в чин полковник. Или генерал. Или (п)Рэзидэнт…

    На Стопанина респект и огромна благодарност!

    Posted by Аэрофлот | юни 10, 2019, 18:08
  7. Уф-ф! И аз се самонаказах да слушам “високоерудираните” простотии на двамата ХЕнтелектуалци!
    Отврат!
    Но нима не знаеше претенциозният Коритаров, кой е професор /с извинение/ Кьосев и каква ще бъде позицията му?!
    Перфиден ценарий! Последователно утвърждаван похват – с гадните си, мръсни лапи да се докопат, да опипат, да обгърнат до задушаване всяка чиста и светла личност и идея, за да я окарикатурят, опростачат, освинят и в крайна сметка – умъртвят, принизявайки я до собствената си низост в очите на незрящия плебс!
    – митьо-гестапото, пачавра шаренкова, киро-чейнчаджията и … СТЕФАН СТАМБОЛОВ!!!
    – обидения коритаров, хамелеона сашо кьосев, лицемера иванчо кръстев и … ЯНИ МИЛЧАКОВ!!!

    Posted by Павел Тинков | юни 11, 2019, 10:04
  8. Да припомня само, че въпросният професор беше против възстановяването на Войнишкия мемориал пред НДК, наричан от софиянци “Стените на плача”, с имената на загиналите войници от Желязната шопска дивизия, сражавали се в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.

    Posted by димитър | юни 11, 2019, 10:16
  9. Мого интересен и логичен отговор на Иво Инджев, на зададения от “edin” въпрос. Преди повече от година, в Германия бе сериозно дискутирана темата, за правото на религиозно самоопределяне, често свързано с “körperverletzung”(телесна повреда), при мюсулмани и евреи. За съжаление, засега не се гласува закон, който да забрани тези ритуали, нанасящи болка на бебета и невръстни деца, но беше казано, че никой не се ражда католик, мюсулманин или с каквато и да е друга религиозна или сектанска принадлежност. Обикновенно родителите са тези, които умишлено вкарват децата си в религиозна зависимост. В случая важи също, “Да, в зависимост от средата, в която се изграждат като хора, която обаче не зависи от “новородения”.
    Предложението беше: решението за религиозно определение и съответното “порязване”, да се взема от децата, при навършване на 16 годишна възраст. Не бе прието като закон, налагащ санкции за неспазването му! Противниците се оказаха по гръмогласни. Засега.

    Posted by kirov | юни 11, 2019, 11:41
  10. @Павел Тинков & димитър

    +++!

    Претенциозният обиден агент “АЛБЕРТ” и подобието на близашки, само дето е по-червив и от него. Не знаех за войнишкия паметник, значи – не е хамелеон, чиста проба милицейска гад!

    Posted by Aэрофлот | юни 11, 2019, 15:07
  11. @sms, Димитър, Павел Тинков, Аерофлот

    Мисълта за ЯНИ МИЛЧАКОВ ги кара да се чувстват неудобно, а уж са у себе си. Дали идиотското сравнение (ЯНИ и валдайския хрантутник) им е донесло моментен комфорт? Едва ли.

    Posted by everyone else | юни 11, 2019, 21:08
  12. Големият СТАМБО е непоносимо високо със знания, интелект, морал и принципи за цитираните въжеиграчи за които важи една от любимите максими на Иво. На Гручо Макс ако не се лъжа. Цитирам по памет, смисълът запазен 1 към 1. “Имам принципи но ако не ви харесват мога да ви предложа и други”. Те изповядват конформизъм на мах. Веднъж се живее. Компромиси със съвестта и морала поднесени в “интелектуално”-претенциозна опаковка. Лесно е да посегнеш на мъртвия и да извлечеш жалък капиталец за самият себе си.
    НИЩОЖЕСТВА И ДГД!

    Posted by Georgi Nikolov | юни 12, 2019, 07:37
  13. Гручо Маркс казва:
    “Това са моите принципи, но ако не ви харесват, имам и други.”
    Крайно време е и ние да се събудим и да противодействаме ефективно на многобройните провокации на всякакви нощни и дневни вълци, порове, чакали и хиени!

    Posted by димитър | юни 12, 2019, 09:30
  14. Коритаров не е канил СТАМБО в свое предаване, и едва ли е имал някакъв особен контакт между двамата. А сега пък за сметка на това е поканил един от КАЗИОНните “прафесари” от КАЗИОНната номерклатура в НРБ да дава “оценки” и “квалификации” на неповторимият Яни Милчаков?!?!? И още повече – този “прафесар” едва ли е имал нещо общо със СТАМБО, също както и Коритаров!
    За това техните словоизлияния относно СТАМБО едва ли струват нещо и не могат да послужат за някакъв обективен критерий за дейността и интелекта на Яни Милчаков! Единствено неговата нова книга може да отговори на това.
    А това предаване на Коритаров можем да го разглеждаме само като някаква форма на реклама за излизането от печат на последната книга на СТАМБО…..и НИЩО “друго”……НИЩО……….

    Posted by КАЗИОНокраДцията | юни 12, 2019, 10:02
  15. @ДИМИТЪР, Благодарство за точността на цитата.

    Posted by Georgi Nikolov | юни 12, 2019, 18:13

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив