Посещавайки Перник с цел да успокои жителите му с присъствието си след травматичния шок от силния стрес, Борисов бе лично разлюлян от вторичен трус и споходен от прозрение за причините за това безобразие. Той спонтанно пое вината за несъвършенствата на човеците и по изключение не изключи и себе си, вменявайки ни вина за капризите на природата. Така премиерът вербализира подозренията на грешниците и техните спекулиращи с тях ( самозвани) духовни наставници, че за капризите на природата сме си виновни ние.

Подобно на пловдивския митрополит Николай, който обвини греховната ни търпимост към попзвездата Мадона за смъртта на сънародниците ни в Охридското езеро през септември 2009 г., Борисов съзря човешка намеса в божиите дела. Той отдаде земетресението на това, че природата ни отмъщава заради високотехнологичните вреди, които сме й нанесли. С това, освен че реши една от загадките пред науката, Борисов допринесе за опростяването на сложния комплекс от причинно-следствени връзки за колективното нещастие, което по каноните на конвенционалното право не би трябвало да се разпростира над конкретно невинните бебета и други граждани без отношение към случая с дразненето на природата. Същевременно по този начин министър-председателят пряко наля вода в мелницата на перничаните, които отдавна се оплакват, че градът им пропада поради подкопаването му от минната индустрия.

След инцидента с вторичния трус, явно разтърсен от първичен страх пред стихията, в пристъп на необичайна самокритичност и слабост, силният човек на България сподели виждането си, че земетресенията са отмъщения на природата за високо-технологичните вреди, които хората сме й оказали.

Не знам доколко това опростяване усложнява живота на местната администрация, която и без това се опитва да овладее страховете на хората от свлачища и пропадания, отдавани на земните кухини от дългогодишната изкопна дейност в региона. Но какво там значи някаква си солидарност с мъките на пернишките чиновници, когато става дума за истински световен принос в обясняването на необяснимото. В името на тази цел Борисов няма проблем да закопае още повече усилията на общинските опълченци по овладяване на хорските настроения в някакъв си Перник.

Пътьом Борисов бламира и друг незначителен елемент от обкръжението си, отменяйки на крак решението на министъра на образованието Сергей Игнатов за матурите в града. Отмени ги, изненадвайки своя подчинен.

Очаквам да изненада и нас като отмени най-после и мутрите в цялата страна, както ни беше обещал. На за тях вероятно отговаря някой друг тълкувател на гнева господен, защото нашият е зает с по-важни дела, правейки научни открития за скритите досега тайни на природата.

Властта, прочее, отдели особено внимание на ценностите в държавата. Освен за експонатите в Националния исторически музей в Бояна, удостоени с личния кризисен оглед от министъра на културата Вежди Рашидов, тя се е погрижила и за безценната ни Цецка Цачева.

Шефката на парламента е била евакуирана от жилището си след земетресението и е настанена в една от държавните вили в „Бояна“, пише „Труд“. Вестникът намеква твърдо, че от НСО държат да поемат отговорността за отговорното си поведение с изричното уточнение, че инициативата за местенето на Цецка Цачева си и е изцяло нейна (не на Цачева, а на службата).

Защо обаче е местят скъпата Цачева близо до музея, където други български ценности се оказали засегнати, за мен си остава загадка на ръба на подозрението ми за заговор срещу живота и сигурността на неоценимата ни първа дама на българския парламентаризъм, която освен с всички останали достойнства блести явно и с необичайна дисциплинираност, когато (почти) против волята й я местят като неодушевен предмет в името на нашата сигурност, че тъкмо на нея нищо лошо няма да й се случи.

Както би казал Наполеон: при земетресение, като при земетресение. Разместват се пластове и от недрата на нашата България се издигат пред очите ни изникват неща, за които само сме подозирали.

Share on Facebook

При най-тежкото земетресение с епицентър в България от 70 години насам гранитната грамада, издигната през 1954 г. от радост, че най-после е смазана най-упоритата въоръжена съпротива срещу комунизма в Европа ( движението „Горяни”), устоя на труса. Отидох да се уверя лично във виталността на това плашило и …зяпнах от изненада. Беше се родил още един фрагмент от същия паметник, построен буквално за една нощ на хвърлей място от МОЧА! Почуках с пръст-кънтеше на кухо. Мистерия, която определено не беше зидана с мистрия.

Именно на сутринта след страховитото земетресение съветският натрапник осъмна кичозно разкрасен с гирлянди и топки, познати ни от коледните дръвчета. МОЧА, вместо да пострада като пернишки комин, възкръсва от земетресението като птицата Феликс ( Едмундович Дзерджински). Направо някакъв филм на ужасите!

Първата ми мисъл беше, че ревностни съветофили празнуват по този начин оцеляването на най-важния си съветски граничен репер, на който се кланят. Той е най-висок от всички подобни ( не само у нас, а със сигурност и на Балканите поне), поради което има теоретична опасност да рухне под напора на природната стихия. Все пак 6-та степен по Рихтер не е шега работа! В края на краищата малко ли колоси на бетонната дружба със СССР у нас се сринаха- цял металургичен комбинат, който десетилетия наред опушваше безмилостно София, се разпадна подобно на самия СССР и сега останките му напомнят насред софийското поле на някакъв фалирал Джурасик парк от епохата на безогледната съветизация чрез брутално замърсяваща индустриализация.

Обаче другарите сталинисти добре са си свършили работата- явно не са пестили гранита, цимента с висока якост и металния кофраж за МОЧА.Неговата поредна победа над България, все така заплашвана от оръжието за съветския завоевател, като че ли някой беше решил да отпразнува щедро с гирлянди и финтифлюшки.

Но…Оказа се, че на МОЧА  пак му се случва нещо „американско”- почти както на 17 юни миналата година, когато осъмна остроумно преоблечен с американски комиксови герои, пресъздадени от неизвестни художници, наречени от културния ни министър Вежди Рашидов „вандали”.

Този път са нагиздили паметника за сцени от американски филм, който използва стилистиката на сталинизма, въплътена в най-високия монумент над София и България.

Не разбрах какво точно се готвят да снимат американците в нозете на МОЧА, но това няма особено значение. Важното е, че участваме в унизителна за нас, търпеливите българи, комедия, защото това място все повече придобива не само местна, но и международна репутация на посмешище: паметник на армия, която не е дала тук нито една жертва, а с цената на десетки хиляди избити без съд и присъда българи е превърнала в жертва самата българска независимост, лишена от паметник на загиналите няколко дивизии българи за освобождението на Европа от националсоциализма.

Позорно е и с основание идват тук да ни снимат сеира, какъвто никъде другаде не могат да намерят. Защото няма друг народ наоколо на нашия континент, който да е поставен на колене от чужденци и да им благодари за това. Уникално е и си заслужава филмирането.

„Прославяме” се с декор, подходящ като метафора за състоянието на нашата декорация…пардон-демокрация.

Share on Facebook

ГЕОРГИ КОТЕВ

Проектният живот (ресурс) на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй” е 40 години, а не както сега ни лъжат – 30! Защо ядрената мафия скрива цели 10 години от наистина реалния проектен живот на двете мощности? Нека видим! Прилагам статия във в-к „Дневник“, от края на 2003 г., където това е заявено от шефове на централата:

АЕЦ „Козлодуй“ вложи 289 млн. лв. в модернизацията на пети и шести блок

Цитат: „Прогнозната цена на мерките до 2006 г. е 491 млн. евро, като 356 млн. евро са от заеми. В резултат на модернизацията срокът на експлоатация на реакторите ще бъде удължен с 15 години над проектния ресурс, който е 40 години.“

Така излиза, че в резултат на предишната модернизация ресурсът на блокове 5 и 6 се е увеличил до 55 години! Но не би. Вместо това сега занижават истинския проектен ресурс от 40 на 30 години и освен това „забравят“ за вече увеличения ресурс с още 15 години! Така на практика излиза, че ефектът от похарчените тогава около 500 милиона евро е ОТРИЦАТЕЛЕН и сега трябва да се „усвоят“ нови минимум 250 милиона евро, за ново „удължаване“ на ресурса на съоръженията.
А ето и доказателство за късата памет на в-к „Дневник“, който миналия месец пусна следната „новина“:

Над 250 милиона евро ще струва удължаването на живота на блоковете в АЕЦ „Козлодуй“

Цитат: „Предварителната оценка на бъдещата програма за модернизацията на пети и на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ за удължаване на тяхната експлоатация с 20 години и опция за допълнителна работа с още 10 години след това е в размер на 250 милиона евро. Това съобщи директорът на атомната централа Александър Николов, цитиран от БТА.
На 19 април беше подписан договорът за оценката на двата блока, чийто експлоатационен период приключва съответно през 2017 г. и 2019 г.“

Справка. 5-ти блок е въведен в експлоатация през 1987-ма година, а 6-ти през 1991-ва. (Това може да се провери в сайта на централата: http://www.kznpp.org/index.php?lang=bg&p=about_aec&p1=company_history) Посочените в статията години сочат 30 години проектен живот на 5-ти блок и 28 години за 6-ти. А сега де!?

Сега, след като фактите са пред вас, сами би следвало да можете да си отговорите на въпроси от рода: За какво всъщност са похарчени 500-те милиона евро в периода 2003-2006 години? Защо ви лъжат за истинския проектен ресурс на блоковете в Козлодуй? За какво ще бъдат похарчени новите минимум 250 милиона евро, в близките няколко години? Ще има ли още нови „модернизации и удължавания” на проектните ресурси на мощностите в близките 5, 10, 15, 20 и т.н. години и по колко стотици милиони ще струва всеки път това? И още много подобни бих могъл да формулирам, но и вие самите бихте могли да го сторите. Просто дайте воля на въображението си и съм сигурен, че няма да сгрешите.
Не пропускайте и да се замислите, защо „демократичната” българска преса се прави че не забелязва толкова очевадни факти, за гигантски грабежи? Защо нито един български „демократичен” политик също „не забелязва”, за какво всъщност се използва АЕЦ „Козлодуй”? Кои от тях са най-върлите привърженици на тези „модернизации и удължавания”? Аз ли да ви ги посоча поименно или сами ще се досетите? Същите тези „медии” и „политици” вече в продължение на години отказват съдействие по разкриването на далаверата с използването на експериментално ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”! Примерите за това са безброй, но аз ще се огранича със само два, пресни и актуални.
Преди няколко дни „демократичният и обективен” в-к „Дневник” пусна материал със заглавие „Компанията за VII блок на „Козлодуй“ е създадена”. Аз пуснах по-горния коментар, за „модернизациите и удължаванията”, във форума под статията под №35. След по-малко от 10 минути статията беше свалена, както от карето „Най-важните новини”, така и въобще от титулната страница на електронното издание! Същият вестник преди време ми беше наложил едномесечна забрана да коментирам във форумите му, защото в средата на февруари коментирах как собствениците му са получили 3 милиона лева от фондация „Америка за България”, за да рекламират строителството на 7-ми блок и удължаването на живота на действащите два в Колзодуй!
Миналата година (2011), в края на месец април, съвсем случайно, на софийско кръстовище, срещнах депутата от европейския парламент Владимир Уручев, от ПП ГЕРБ. Заговорих го. Ние се познаваме от години от АЕЦ „Козлодуй”, но никога не сме работили заедно. Причината е, че аз винаги съм работил на блокове 5 и 6, а той на малките, от 1 до 4. По време на краткия ни разговор той не можа смислено да ми обясни, защо до сега не е взел отношение по повдиганите от мен от години обвинения за грамадански и свръх рискови злоупотреби и престъпления в АЕЦ „Козлодуй”. Вместо това набързо пожела да си разменим номерата на мобилните телефони и обеща да се обади в най-скоро време, за да обсъдим фактите и аргументите. Мина повече от една година, но той все не се обажда! Вместо това миналата седмица научихме, че същия „политик” е назначен за консултант, на новия изпълнителен директор на АЕЦ-а! Как се нарича това, решете сами!

Share on Facebook

Питам, защото писмо със запитване за неговата президентска позиция по въпроса, депозирано от инициаторите за преместване на този паметник, отлежава без отговор вече от месеци. То е второто. Внесено е вече по официалния ред. Имаше и първо, което пишещият тези редове лично връчи на 1 февруари на служителка, която го придружаваше при посещението му на паметника на жертвите на комунизма, след което се оказа, че …нямало такова нещо. Не съм бил предавал такова писмо – явно нещо не съм наред с паметта си и с разсъдъка си, това искат да ми кажат.

Твърденията са хубаво нещо. Но ми звучат малко като в детския виц за лудия, който вече не твърдял, че е грахово зърно и бил изписан, но се върнал с въпроса: „аз знам, обаче дали петелът знае”?

На луди явно ни правят и от столичната община. „Хитро” подмятат, че се готви конкурс за пространството около паметника, а всъщност става дума за ИДЕЯ за конкурс и не за съдбата на паметника, а за пространството около него. Истинската идея е явно да бъдат запушени устата на гражданите (вече бяхме заплашени, че нямало повече да ни разрешават да се събираме пред паметника), които настояват общинарите да изпълнят решението за демонтиране на монумента от 1993 г., което никой никога не е отменял.

Мотаят ни и се правят, че не ни чуват и не виждат дори, когато върху буквите с позорната признателност за окупацията на България се появява българският трикольор: за седмица това се случи два пъти в началото на май и трябваха само часове, за да бъде изтрито тихомълком българското знаме от служители на общината.

Съобщението за въпросния конкурс не е официално и всъщност той не е обявен по надлежния ред дори. Това обаче не е попречило наскоро Йорданка Фандъкова да заяви в Букурещ, че имало такъв конкурс. Била е принудена да каже нещо по темата, след като известната българска журналистка Даниела Горчева, която живее в Холандия, е успяла да я изненада на един форум, на който Фандъкова заявила желание София да кандидатства за културна столица на Европа през 2019 г. Съобщението провокирало журналистката да попита как се съотнася към тази претенция за културност наличието на съветския окупационен символ в българската столица. Представителката на ГЕРБ на кметския пост се измъкнала с твърдението, че въпросът се решавал в рамките на конкурс…

Бях впечатлен когато Росен Плевнелиев направи констатацията за коня за първи път в „Панорама” по БНТ през август 2009 г. , а сега съм по-скоро озадачен: поради что се срами да ни зарадва тук с подобно изявление, а го прави чак в Чикаго? Защото беше разочароващо, когато по време на предизборната си кампания за президент направи крачка назад по темата и пропусна да потвърди позицията си пред руските медии онова за коня с явната цел да умилостиви руската мечка.

Излиза така: едно е готов да каже в Чикаго, друго да премълчи пред руските медии, а пък нас тук, кучета ни яли…

В речта си по случай 3 март тази година новият държавен глава беше „разконспириран” да пропуска традиционните дълбоки благодарности към Русия. И ето че сега отново се връща към тезата си за коня, който твърди, че не сме. А дали Русия знае, че не сме?

Нещо повече: какво ли си мисли Бойко Борисов, „локомотивът” на ГЕРБ, както го нарече вчера с респект Георги Първанов? Защото в рамките на два дни той на два пъти се скъса да уверява Русия в приятелските си чувства по повод намеренията за газопроводите- за руския южен поток и за вероятната му алтернатива през Турция. По думите на Борисов руският газопровод щял да ни бъде много изгоден с таксите, които очакваме, а пък за алтернативата му трябвало да отчитаме руските интереси, заяви Борисов при тройната си срещу с лидерите на Катар и Турция в българската правителствена резиденция в Евксиноград.

Вярно е, че в Чикаго живее най-голяма българска общност извън България, но и ние тук не сме малко, макар също да сме анклав сред русофилите- включително сред герберите, обърнати винаги към премиера слънце. Сигурно не му е лесно на Плевнелиев да констатира за коня тук, а му е по-лесно да го направи там. Но кой е казвал, че да си президент на България е лесно?

Share on Facebook

Битката на Първанов да си върне БСП като тояга за отбрана срещу налитащите кучета от глутницата, която надушва слабостта му и е готова да го разкъса , приключи точно толкова безславно, колкото многократно съм прогнозирал. Никой не може да сготви един червен вожд по-добре от собственото му партийно племе. От Сталин и Хрушчов, до Червенков и Живков, това правило няма изключение!

Излишно е да се анализира предизвестената загуба на Първанов от Станишев на техния партиен конгрес. Но не е излишно да се припомни защо, как и кой се надяваше Първанов да спечели. Не става дума за партийните му другари от най-близкото му обкръжение. За тях е ясно: борят се и те за оцеляването си и не искат да бъдат погребвани заедно с него, за да му служат и в отвъдното по примера на древните владетели, завличайки в гробниците си своите слуги.

Интересно е да се припомни кой беше най-важният рекламен агент на Първанов като основен играч в лявото пространство.Ако не броим изпечените лакеи на големите пари в социологията и журналистиката ( като Валерия Велева, предричаща 70 на 30 процента шансове на Първанов да победи Станишев), най-категоричният и страстен агита(р)тор на кампанията в полза на Първанов беше самият Бойко Борисов. Беше му толкова важно да внуши колко силен и опасен бил Първанов, че го възвеличи в най-звездния си миг: в нощта на изборния си триумф миналата година, когато посочи своя стар познайник от ловните излети и тайните срещи по хотели и вечеринки при ятаци, от рода на руския олигарх Валентин Златев, като главен свой противник. Много преди това обясняваше публично близостта си с Първанов по „класов” признак- припозна го като свой човек, защото също е расъл по улиците, а не по резиденциите на ЦК на БКП, като Сергейчо. И стигна дотам още на учредителния конгрес на ГЕРБ буквално да забрани на своите слушатели в препълнената зала 1 на НДК да говорят (лошо) за Първанов- една омерта, която и кандидатът за президент Плевнелиев спази стриктно в предизборната си кампания.

Борисов и Първанов се бяха разбрали да си поделят порциите като двама добри сътрапезници, които се харесват, но играят американски кеч с фалшиви тръшкания на терена заради примитивната публика, готова да се „кефи” на това мазно лицемерие.

Ето какво повтори два дни след изборите пред Би Ти Ви Бойко Борисов, посочвайки кой трябва да бъде припознат като истинския властелин на лявото в България:

Би Ти Ви
1 Ноември 2011 година

Първанов и Доган са единствените двама играчи в център-ляво, които са „класа“ и са му конкуренция.

Първанов вече е успял да събори Станишев чрез изборната загуба.

“През тези 20 години има двама играчи в центъра и в ляво, които са класа и всеки, който ги е подценил, е бил тежко бит”.
“Всички останали много искат да приличат на тях. Особено в дясно. Но са далеч от техните резултати и ще обясня защо. Защото те пак постигнаха целите, които предварително си бяха задали”, каза премиерът, който обаче, както се вижда, не постигна целта си да вкара в лявата кошара опитомителя на вълци, за какъвто се има самият Първанов.

Каквито и да са делегатите в червеното стадо, те все пак знаят, че Първанов е опитомил един единствен вълк, но е оставил десетки окървавени вълчи трупове по пътя си, когато за неговото убийствено хоби работеше президентската преторианска гвардия и местните велможи, организатори и съучастници в неговите касапници.

Ако някой се съмнява, че при тази размяна на любезности има пълна взаимност, мога да цитирам многократните комплименти на Първанов към Борисов като към онзи титан, с когото самият той, другият титан, може и трябва да се бори. И си го каза отново откровено на този конгрес: „Със съжаление и завист гледам как Борисов тегли като локомотив ГЕРБ”, каза той от конгресната трибуна, привиждайки отново себе си като човека с „чисто лице и ръце”, способен да пребори с онзи, с когото са се разбрали за пехливанския мач.

„Голямата битка с Борисов и Цветанов е битка на територията на морала и ние трябва да си дадем сметка имаме ли лидерите, които с чисто лице и ръце могат да се изправят и да водят тази битка“, препоръча себе си Първанов вчера вече с отчаяние на разобличен лицемер, който при това развява знамето на морала в неморалната заменка, която тайно е договорена между него и Борисов.

По този повод в. „Труд” се пита днес:

“Морална победа” или просто страх”? Според „Труд“ „за Георги Първанов битката за лидерството на конгреса на БСП приключи, преди да е започнала. Край сложи сам той. Залата го аплодира. За масовата публика ходът му бе неочакван. За поддръжниците му – успешен. “Същински” стратег, измислил хитър начин да отнеме моралната победа на Сергей Станишев.За противниците му – ход на страхливец, който е разбрал, че ще загуби и не може да го понесе.Ако Първанов отне нещо на Станишев, то това е триумфът. Но не е и победата. Защото като опитен политик трябва да е наясно, че лидерство се печели в битка. Иначе защо води войната толкова месеци? Бившият президент не е заровил томахавката. Но сега, даже и да не броим АБВ, вече се знае, че се отказва преди финала“

„Стандарт“, чийто собственик Батков е сред орденоносците на Първанов и му предричаше „обръщане на мача” до последния миг преди конгреса, описва така атмосферата на конгреса:

„Преди неочакваната развръзка конгресът бе скован от ледена епоха. Напрежението можеше да се разреже с нож. Станишев и Първанов старателно се заобикаляха и не се поздравиха.”

Станишев може и да е спечелил от личната си победа- за БСП не знам и не ме интересува особено. Но че Борисов загуби солидарно с Първанов спазарения мач за победата над България, това ще става ясно тепърва в обстановка на бюджетен дефицит, липса на икономически алтернативи за реално излизане от икономическата криза и неминуем отлив на популистката вълна ГЕРБ, представяна досега като дясна.

Разпадането на тандема с Първанов ще завлече неминуемо и Борисов. Скачените съдове имат свойството да се оливат при разкачване.

Ако е вярна обаче репликата на Първанов, че Станишев запушва БСП, въпросът е какво се отпушва сега за отприщения процес на преосмисляне на съществуването ( живуркането) на традиционната десница.

И за събуждане се говореше на червения конгрес. Дали пък няма да се събуди за нов живот тъкмо пробитото статукво на разтрогнатия син коалиционен брак?

След прогнозата за провала на Първанов, която се потвърди, си позволявам да мисля, че това ще се случи въпреки (или благодарение на) кривите сметки на кукловодите, опитващи се с каратистки хватки да грабнат насила трите букви СДС. Борисов се провали с хода си с Първанов и в синята интрига го очаква същото разочарование.

Share on Facebook