Връщам ви към тази криза в отношенията ни със Съединените щати, която никак не навреди на движението на американофилите, финансирано от Вашингтон, нито на техните многохилядни сборища, натъпкани край язовир Копърка, за да разпаля най-после чувствителността на българските патриоти срещу наглите американци. Сега отново ни спират газа, транзитиран от Белия дом през Украйна- с цели 30 на сто е намаляло подаването на суровината. Поучени от кризата от януари 2009 г., този път имаме запаси, но положението е тревожно. Ето какво съобщава БТА:

„В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е създаден оперативен щаб с участието на представители и на „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“, който следи обстановката и предприема необходимите мерки за обезпечаване на сигурността на газоснабдяването в страната и транзита на природен газ през нашата територия, посочват от МИЕТ.
Актуалната ситуация и предприетите действия днес са били обсъдени на среща при министър-председателя Бойко Борисов”.

Верни на империалистическия си нрав, американците ни оказват натиск заради хипотезата, че разполагаме с предполагаемо огромни запаси от газ, които най-после биха ни направили независими от Америка.

Ето защо трябва да поздравим още веднъж българския парламент и лично неговия началник г-н Бойко Борисов, които вдигнаха ръце в правилния момент в законодателния ни храм пред лицето на надвисналата опасност от забогатяване на България ( крайно нежелателно от американска гледна точка) и забраниха дори да се разсъждава над тази хипотеза. Трябваме им бедни, за да ни пазаруват и разиграват по-лесно като мечка- само и само да не попаднем в любвеобилните лапи на руската такава.

Американци, гоу хоум и долу ръцете от горепосочените методи на натиск върху нашата Родина! Ако не се усмирите, излизаме на протести в 12 български града!

Share on Facebook

В първата си подобна телевизионна самореклама след 10 години недосегаемост той употреби екранното време да каже едновременно взаимно изключващи се неща, като самохвалното „за 10 години не съм казал нито една излишна дума”, същевременно наричайки обаче вътрешния министър Цветанов „махленска клюкарка”, която не била „истински мъж” ( а уж много беше възмутен от езика и стила на жълтите вестници).

Не с такива квалификации, но с подобен подтекст, Първанов обвини Борисов, че се крие, а пуска „кохортите си” да водят персонална „война”срещу него. Това се било случило в момента, в който Първанов казал, че му предстои политически сблъсък с Борисов.

Напълно в традициите на комунистическата пропаганда, която обича да се позовава на западни авторитети в идеологическите си битки срещу империализма и капитализма, Първанов, който е имал достъп до океан от информация цели две петилетки, избра да цитира американското списание „Конгрешънъл Куотърли”, за да прехвърли „горещия картоф” Алексей Петров в скута на Борисов, за когото американският журналист Джеф Стайн писа през март 2007 г. като за човек, свързан с подземния свят и конкретно като за съдружник на Алексей Петров. За да подсили впечатлението за своята невинност по този случай Първанов почти се закле, че научил за принадлежността на Петров към българските служби чак след като гръмна скандалът с неговото осветяване от тогавашния вътрешен министър Румен Петков- едно твърдение, което звучи толкова правдоподобно, колкото и претенцията за собствената му безпогрешност, измервана с аршина на 10 години „без нито една излишна дума”.

Водещите , разбира се, изобщо не припомниха пък на Първанов, че бившият му партиен съратник, бизнесменът Илия Божинов, свидетелстваше за лично покровителство над Алексей Петров от страна на Първанов още преди да е станал президент. За това волнодумство пред публиката Божинов е бил заплашен (по телефона- отново е въпрос на „дума срещу дума”) от вече действащия президент. Но думата на Божинов, починал скоропостижно след това, се третира като „от умрял писмо”, докато в Би Ти Ви по традиция се отнасят към думите на Първанов като към неоспорима истина. Каже ли например Първанов, че не е получавал подарък от оръжеен бос, Би Ти Ви не само е напълно съгласна без грам усилие да провери, но и заплашва с уволнение своя журналист, които си е позволил дори да попита, дали е вярно.

Божинов също ли заслужава презрението на Първанов, което той демонстрира днес от екрана спрямо своите днешни обвинители в медиите, сред които не е само „махленската клюкарка” и генерал Атанасов ( той пък не бил никакъв генерал), но и свидетелят по делото „Наглите”, бившият служител на НСО Пламен Устинов? Ами отвлеченият от „наглите” Ангел Бончев, който вече подкрепи казаното от Устинов, че президентът Първанов и олигархът Гриша Ганчев са имали обща охрана?

Като става дума за Гриша Ганчев, защо бяхме лишени от правото да чуем версията на Първанов, който, пак по свидетелство на Устинов, е бил нарочен да бъде убит от Алексей Петров ( самият Устинов е трябвало да извърши поръчката!), но лично Първанов в стила на мафиотски бос бил помирявал Ганчев и Петров?

Вместо всичко това чухме от екрана да се лее красния сироп за скромното жилище на семейство Първанови в „Красна Поляна”, където със завръщането си държавният ни глава с изтекъл срок на годност се почувствал веднага, ама моментално „у дома” пред телевизора „с чашка с ракийка и хубавата туршийка”- идиличен кич, подходящ за ковьорче за стената на някои от къщите в съседното ромско гето. Но, както се разбра, това умилително завръщане в съпружеската къща на неговата тъща не е чак толкова възхитително, защото сега вече Първанов имал време да се огледа за друго жилище.

След тази инсценировка на социална простота като за плебейската публика Първанов обаче се развихри изцяло на собствения партократски социалистически тепих. Удари се в гърдите като носител на двойно по-голям рейтинг от БСП и удари без да го назовава поименно Станишев, че е довел партията до състояние да има само 40 депутати в парламента. Нищо, че действащият председател на БСП е и председател на фракцията на европейските социалисти- нещо, което по никакъв начин не може да се случи на Първанов най-малкото защото говори само някакъв руски език, но не и езика на европейската левица, която изисква определен минимум лични качества, недостъпен за Първанов. Понеже никой не му намекна нищо подобно в студиото, той продължи да се перчи, че имал качества да се бори за лидерска позиция в партията си. Ако е вярно и е постижимо той да я яхне отново, това наистина ще е поредното доказателство колко далеч от европейските стандарти е БСП.

Толкова, колкото е далеч от журналистическите стандарти и трибуната за неговото рекламиране, към която явно не случайно се е обърнал.

Share on Facebook

Само един пример от днешната телевизионна сутрин, свързан с най-напетия от тях ( за съжаление се налага да го спомена пак, защото наистина се превръща в емблема). В разговор с една баба, която се опита да се оплаче от МВР по казуса с неправомерно дадено за отглеждане внуче, изповедникът на властта Николай Бареков реагира като лично засегнат и бързо защити полицията: „Не намесвайте МВР”, повиши той тон. Съответно „опълченецът” Бареков се изгаври обаче с провинилия се срещу свободното слово съдия, паднал му на колене, като му предложи да му редактира лично съобщенията за пресата.

Нямаше да е неестествен внезапният гейзер на свободолюбието в медиите ни, ако не изригваше на фона на гробното мълчание в същото медийно пространство, последвало поредния шамар за състоянието на свободата на словото в България. Това се случи преди броени дни, когато страната ни беше класирана на 80-то място в света от международната организация Репортери без граница, констатирала нов срамен спад от цели 9 места на тази дъска на позора. Фактът беше съобщен, но коментарът- удобно заобиколен с наведена глава от медиите. Както винаги през последните поне десетина години никой не повдигна въпроса „защо”- защото е опасно да се пита. Докато сега им е паднало да наритат яко лесната плячка, която пък се оправдава жално с това, че е виновна Р.Георгиева, пресаташето. Ами че тя дори няма висше образование, моли за милост вече втори ден началникът на този съд Георги Ушев.

„Тя е със средно образование, в момента нямаме пресаташе на съда и тази функция се съвместява от друг служител. Няма да изискваме съгласуване с пресата. Опитахме се да подобрим отношенията си с медиите.Не е имало нито един журналист, на който сме се опитали да въздействаме. Извинявам се на всички представители на медиите, които са се почувствали накърнени от писмото„, пледира невинност Ушев.

Обаче милост няма. От екраните на телевизорите валят безпощадни тиради на колеги, получили шанс да си излеят дълго сдържания гняв от унижението да преглъщат перфидните форми на цензурата. Един през друг разкъсват на парченца провинилия се Ушев и го карат отново и отново да обещава, че повече няма да прави така. Но и това не стига: възмущават се най-искрено ( вярвам в това), че някой изобщо е могъл да си помисли в нашия 21-ви век да кара медиите да съгласуват нещо си с някаква друга власт. Аууу, как не го е срам този някой!

Както вече казах тази реакция иде да поприкрие като смокиново листо факта, че от години темата за несвободата на медиите е номер едно сред забранените: по-забранена е дори от това да се нарича с истинското му име жалкото съветско минало на България и неговите днешни проекции в страната ни, макар във всяка освободена колония обикновено темата за колониализма обикновено да е водеща с десетилетия (което доказва, че „освобождението ни” май не е съвсем настъпило).

Впрочем, ако търсите връзката, ето я в перифраза на казаното от Апостола за освободителите, които ще ни заробят: който те освободи, той ти предава традицията си в медиите. Напомням, че България беше освободена от игото на живковизма-ленинизма от СССР и медиите, по отношение на собствеността и зависимостите от тайните властови центрове, получиха съответната първоначална съветска „космическа” скорост. За сравнение: Западна Европа беше освободена от САЩ и Великобритания и наследиха техния модел на следвоенно медийно устройство. Логично, нали!

Разбираем е поривът на колегите да се порадват за миг на свободата си да бранят свободата на словото. Не е лошо. Лошото е друго: че учудването как така някой си бил позволявал да се меси в работата на медиите си е чисто лицемерие- предпочитам го като формулировка пред подозрението, че става дума за откровена глупост, каквато не си позволявам да вменявам по колективен признак на никоя гилдия. Лицемерието прозира през истина, че чиновничката Р. Георгиева просто и простодушно е формулирала онова, което чува и вижда да се случва, само че не е толкова рафинирана, за да го прикрие, а на практика е „издала четата”. Такива мракобесни чиновнички трябва веднага да бъдат линчувани за назидание на всички, които не прикриват достатъчно умело срамотиите на началниците си. Така и става в тази пиеска, която се играе в случая по сценария на вица за бракониера с глиган на гърба. Когато лесничеят го попитал както е това, той уплашено го хвърлил на земята с писък: „ауу,Глиган”!

Та и у наше село е така: „ауу, цензура”!

Share on Facebook

Това са запомнящите се думи на президента Росен Плевнелиев, казани днес в деня на признателност и почит към жертвите на комунизма, обявен за такъв миналата година от Министерския съвет по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Напомнянето, при това от върха на държавата, за съветското минало на България е наистина толкова рядко явление, че нямаше как да не използваме също толкова редкия шанс да продължим мисълта на президента с нещо логично: както пише сайтът Darts news, „Журналистът Иво Инджев пък използва случая, за да връчи на екипа на президента писмо от Инициативния комитет за демонтиране Паметника на съветската армия в столицата.”

Така е, използвах го пък. Използвам също и да обърна внимание на лютите бранители на съветската символика в България, че БНТ организира анкета с въпрос към зрителите: „Какво бихте премахнали от София завинаги”. За ужас на преклонените главици пред лъжата за „освобождението” на България от Червената армия, 42 на сто от участниците в анкетата са посочили на първо място тъкмо Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), а на второ, с близо половината по-малко гласове, е разпадащото се грозилище пред НДК , символизиращо с днешното си състояние обречеността на „най-справедливия строй”, на който е посветено. Май няма да им е до присмех на онези, които се опитват да поддържат мита за това, че МОЧА не пречи на никого, освен на „маргиналите”, които организират протестните с искане за демонтирането му.

Защото „свободата и демокрацията трябва да се защитават”, както каза също днес Росен Плевнелиев. Тъкмо свободата и демокрацията, както и националното достойнство на българите, са потъпкани от Червената армия в България.

Точно за това става дума, господин президент, това е смисълът на каузата да бъде защитено демократичното право на българите да се освободят от най-големия символ на лъжата в страната!

Share on Facebook

Престава ли автоматично да бъде застрашен от отвличане Никола Бареков в момента, когато вече не работи в Би Ти Ви? И аз съм бил в Би Ти Ви цели 6 години, но щяха да ми вземат опинците, ако ме бяха шантажирали по подобен начин. Вярно, шантажираха ме нагло, но с уволнение заради волнодумство и поради това напуснах, преценявайки, че не мога да работя със слуги на президента, които демонстративно застават на негова страна в ситуация, при която всяка нормална медия би защитила своя журналист или поне би му дала минутка да обоснове правото си да задава неудобни въпроси. Бареков, трябва да припомня, участваше сърцато в тази пропрезидентска наказателна операция, която не възприемам като лична загуба за себе си, а като разправа, извършена за назидание на останалите български журналисти точно както в руската казарма са пребивали пред строя провинил се войник- за сплашване на останалите. Тъкмо Бареков, единствен от Би Ти Ви, размаха тогава наказателната сопа по нареждане на началниците си.

Питам ( макар и задочно), защото случаят си плаче за интервю и разследване. Ако да си на екрана на определена телевизия е причина да те отвлекат, трябва да има обяснение. Мога да измисля хипотеза, но не си заслужава усилието да се гадае при нивото на достоверност, произтичащо от твърдението на Бареков, базирано на „един агент от ДАНС” ми каза- не че оспорвам верността му, но по липсата на логика няма да я изобретявам насила.

Търся също логиката в твърдението на отвлечения, малтретирания, освободения срещу подкуп и многократно интервюирания през последните близо 4 години Ангел Бончев, който също намеси Би Ти Ви в своя разказ за събитията от времето на преживения от него ужас. По неговите думи, похитителите искали той да направи определени изявления именно по тази телевизия, къдет се рекламирала и фондацията, на която му заповядали на преведе парите от откупа за жена му Камелия Бончева, похитена съответно при плащането на откупа за освобождаване на съпруга й.

Да ви става ясно нещо по отношение на телевизионната нишка в този сюжет, освен че се води екранна конкурентна битка между две телевизии?

Ако питате мен, скромното ми мнение е,че най-недосегаемата сфера от българката публичност за правосъдието през всичките изминали години на т.н. преход са тъкмо медиите, чрез които невидимите кукловоди водят битките си и по тази причина ги пазят от „посегателствата” на разследващи, прокурори и съд. Един единствен случай за подкуп в българската журналистика изплува от мъглата, макар да се знае от всички за масовата подкупност в гилдията и заснетата със скрита камера Васа Ганчева по-скоро предизвика съчувствието на публиката, попадайки в ролята на единствената жертва на подобно изобличаван на екран, а малко по-късно и в гроба след скоротечно заболяване. Получи се отново потвърждение на „мъдростта”, че за кражбата на кокошка няма прошка, а за милиони няма закони.

Храбро е, разбира се вече днес, да се громи президента, когото Бареков така услужливо обгрижи при онази история с моето прогонване от Би Ти Ви. Но не е новина, появила се днес „за първи път” в студиото на ТВ 7, че президентът Първанов и олигархът Гриша Ганчев са ползвали една и съща охрана. Преливането на охранители между олигарсите , приближени на Първанов, беше разкрито от офицера от НСО Николай Марков през 2007 година, поради той (също за волнодумство) беше демонстративно смачкан пред строя.

Днес обаче има нов президент и само с едно мръдване на химикалката би могъл да постигне чудеса или поне да произведе истински новини по темата за това какви са ги вършили в миналото подчинените му пряко днес служби. Ако продължа с нескромните припомняния, ще дам отново най-добре познатия ми пример: като директор на БТА с един подпис закрих с влизането ми в началническия кабинет цялата кореспондентска мрежа на агенцията в чужбина- цели 26 бюра по света, спечелвайки си смъртни врагове на лична основа и разбира- сред ДС и военния му аналог, чиито кадрови служители бяха явно повечето кореспонденти на БТА. Чувам, че в Грузия постъпили така с милицията: разпусналия я през 2004 г. , уволнявайки всичките 40 000 милиционери, като на тяхно място назначили нови, обучени в новото време хора. Значи може! Може, но за тази цел се иска воля, а не шикалкавене, пируети и замитане на следи, което наблюдаваме днес отново.

Share on Facebook