Ако си спомняте, навремето състезанията бяха титуловани като „благородни” и „социалистически”. Ето че в днешното благородно състезание между (бившите?) социалистически страни и градове София измести в досегашното първо място Пловдив и изпреварва румънската столица Букурещ. По замърсеност на въздуха растем и стареем тук в обстановка на рекордните за Европа 176 дни в годината, когато лапаме над нормата твърдите частици, разпространявани от разнообразни източници на видима и невидима пушилка.

Да ни е честита поредната победа в класациите на европейското дъно. Трябва да се отбележи особеното обстоятелство, че постигаме този успех при много трудните условия той да бъде отбелязан в подножието на планина, каквато никоя друга столица няма в такава близост. Да си градът с най-мръсни въздух на континента при наличието на естествени зелени дробове не е лесна задача.

Поглеждам през прозореца и въздишам тежко: вече почти няма такова нещо като Витоша (наблизо). София се е „приближила” към Витоша. Покатерила се е по склоновете на планината. Бързо и методично те се застрояват, докато в същото време олигарси с връзки с властта ( нали това означава да си олигарх!) правят всичко възможно да затруднят масовия достъп на гражданите до планината, която не само няма развита модерна инфраструктура за туризъм, но и се е превърнала в музей на разрухата в това отношение- справка, спрените лифтове за кефа на един приятел на управляващите.

Вероятно целта е така да се реши по естествен път изкуствено създадената криза с пренаселването на столицата: колкото по-мръсен е въздухът и колкото повече се пречи на задушаваните граждани да глътнат малко чист кислород, толкова по-скоро ще спре (населението на) София да расте. Дори здравословно ще намалява!

Похвално, е че като временен изход от положението се разширява мрежата на метрото. Ще има поне къде да потънем вдън земя от срам, макар че след като сме ударили дъното по замърсеност вече и това няма как да стане.

Добрата новина е, че следващите местни избори са далеч. Дотогава ще оживеят само най-здравите от нас и ако още не сме мутирали в някакви прахоядни същества с общо три черни дроба, ще можем с чиста съвест да си изберем пак същите управници, на които ще дължим закалката си на шампиони по оцеляване. Така де, все нещо чисто трябва да имаме и ние!

Share on Facebook

На световно първенство по мъжественост разни чужденци се проваляли при изпълнението на задачата в рамките на 90 минути да задоволят на стадиона пред многохилядна публика определените за целта жени. Дошло време на българина. Родните фенове си скъсвали патриотичните гърла да реват окуражително в подкрепа на шампиона, който вече бил на път да счупи рекордите. Стадионът се раздирал от буйни възгласи „българи, юнаци”. Но ето че в последната минута състезателят рухнал и не успял да изпълни задачата. И тогава същата публика креснала гороломно: „хомосексуалист”!

Вариант на този виц беше разигран от ръководството на федерацията по волейбол, когато прогони почти обожествявания само часове по-рано треньор на националния отбор Радостин Стойчев, уволнен светкавично заради една единствена загуба на националите.

Обаче публиката на стадиона пожела точно обратното и пеленгаторите на премиера Борисов, винаги настроени на вълната на популярната в момента кауза, доловиха смущаващия сигнал. В резултат на това федерацията разкаля терена, посипвайки главата си с пепел, смесена със собствените плюнки срещу прогонения треньор. Като си плюха на физиономията под натиска на премиера, на когото се скъсаха да благодарят междувременно за грижите, началниците на този спорт преразгледаха с подвити опашки „смъртното наказание”, наложено от тях на треньора. Друг е въпросът доколко „осъденият” приема да бъде възкресяван по този начин…

Далеч по-мъчително дълго се развиха през годините спадовете и върховете на сините синкопи в партитурата на българската политика. Но и там най-гръмогласните в какафонията от интереси, завист и злоба пеят за разпъването на най-големия по ранг грешник в синевата на българската демокрация. Много от тях са били и най-сервилни спрямо него. От „да живей”, до „разпни го” стигнаха точно онези апаратчици в СДС, които сами се провалят тежко на собственото си ниво, но съдят безкомпромисно успелия (поне!) като премиер Иван Костов заради партийните му кривици.

Какво е това? Късогледството на глупостта, иронизирана в „Тримата глупаци” от Доньо Донев, чиито герои режат под себе си клони и падат от дървото или съединяват един и същ бряг на реката с абсурден мост?

Който лесно се „очарова” от политически кумири, той също така е склонен да изпада и в другата крайност. Патетично „разочарованите” явно не разбират, че правят самопризнание за своята бивша лековата очарованост, която сменят с унинието на своята непоследователност поради неумение или нежелание да си подредят живота според стабилните ориентири, валидни за зрелите хора. В живота милиони възрастните българи правят това успешно в битката за щастлив брак, кариера, семеен просперитет. Защо същите тези хора се провалят на попрището на елементарния политически анализ, за който прагматизмът е главното условие за постигане на устойчиво решение?

Ако решите, че апелирам към здравия разум, значи съм успял да се изразя ясно. Защото точно това искам да кажа.

Един скандал, като бламирането на Синята коалиция ( СК), може да бъде осмислен за целите на изтрезняването и филтрирането на вредните неясноти в смутното синьо време. Предлагам абревиатурата СК да се запази като работно заглавие на проекта за преформулиране на демократичната алтернатива на сегашното управленско ( и опозиционно!) статукво. За целта СК трябва да се разчита от желаещите да вървят с нея напред лидери като „средна класа”. Защото тя не може да бъде бламирана с гласове на някакви хора, които се качват на гербера на вълната. Средната класа (СК) е широката база, към която трябва да бъдат отправени погледите на една преродена Народна партия, от каквато има нужда България.

Ще ми възразят: синята коалиция (СК) и средната класа (СК) не се припокриват в момента. Така, де! И аз това казвам. Моментът за промяна е настъпил.

Share on Facebook

В момента на екзекуцията мнозина съмняващи се получиха обаче прозрение защо се е наложило изобщо да се цепи СДС и да се създава друг проект, наречен ДСБ. Ефектът е парадоксално поразителен. Сега и незрящите ще прогледнат, че с такива съпартийци СДС не е имал нужда от врагове.

За бумеранга от опита да бъде обслужен едновременно интересът на управляващите от ГЕРБ и на опозицията им от БСП, жадуващи да няма „Синя коалиция”, екзекуторите на синьото партийно единство трябва да се сърдят (не) само на себе си. А и на менторите си, които им нашепват отдавна да организират бунта от 15-ти май.

Може би още не си сдават сметка за победата над себе си. Заети са да празнуват пировата си победа и да разпределят имуществото от съжителството в синята спалня . Ще се събудят с махмурлук.

Има един много прост начин да се провери ( ако се намери изобщо желаещ да използва социологическия инструментариум) кои са жизнеспособните субекти в българската демокрация, бичувана от две десетилетия до синьо. Кого разпознават като представителен за нея българите и дори-представете си-чужденците, запознати с нашата действителност?

Басирам се за две имена: Иван Костов и Надежда Неински (запомнена вероятно по инерция все още като Михайлова). Тях познават хората в България и експертите в чужбина. Случайно ли е, че тъкмо те, въпреки перипетиите в отношенията помежду им, си подадоха ръка, в опит да спасят давещата се „Синя коалиция”?

Поставям въпроса на плоскостта на разпознаваемостта, защото това предимство на устойчивите представи ще бъде определящо за излизане от неустойчивата турболенция на днешния полет над кукувичето гнездо, в което кой ли не е оставял боядисани в синьо яйца.

Възникна нова обстановка. Но противно на бабуването на врачките от всякакви централи и центрофуги, свързани със скъпо платените перални на персонален имидж, вярвам в едно: ще се роди по-скоро нов проект, отколкото от второразредния ешелон на превратаджиите да се пръкнат „нови” лица.

Раждането на нови лица в политиката не е като упражнението по зачеване- това го може всяка политическа булка, пристанала на пазара на малко употребявани невести, пожелани за една нощ от неотразимия с материалната си надареност ухажор.

Създаването на нови водачи не става с еднократно избухване на някакъв мистичен политически шанс. Лидерството е свързано с наличието на характер и дарба, чиято реализация минава през проверката на времето. Не по-малко съществени за ролята на водача са натрупванията на знания, опит, авторитет и на способност за анализ на собствените грешки.

Да му мислят екзекуторите на „Синята коалиция”, които се напънаха и родиха нов проблем за себе си. Предстои им да мишкуват в търсене на изход от капана, в който се натикаха за радост на преялия с власт Борисов. Той се облизва и заявява, че не иска да пречи, когато му поднасят синьото сирене. Дали разбира обаче, че му сервират само опаковката – онзи намирисващ целофан, в който, по собствените му думи (произнесени пред моя милост в едно телевизионно студио) бил опакован екскрементът, наречен вътрешна политика?

Мнозина си спомниха днес изстраданата мъдрост, че всяко зло е за добро. Така е- стига да не говорим за смърт и неизлечими болести, злините носят изпитания, които обикновено са не само преодолими, но и пречистващи.

Щом има живот, той сам ще подскаже решения за напускане на лабиринта на българската политика, осеян с табели „социализъм”, „популизъм”, „национализъм” ( в различни комбинации)и други подобни знаци, объркващи демократично мислещите избиратели. Време е да се хване за рогата Минотавъра, окопал се в този лабиринт, именно в момента, когато рие и на гърба му пада.

Share on Facebook

Ефектът от това ще е като при РЗС, „Атака” и др., които заслужиха „целувката на смъртта” на Борисов. Хубав или лош, легитимният им лидер Мартин Димитров подаде оставка.

Сега СДС остава без лидер и алтернатива за коалиране. Ако се отдаде на ГЕРБ, просто ще изчезне. Ако повтори печалния опит със съюзяването с рицарите на печалния образ от „старото СДС”в онзи формат „СДС-2”, ги чака безличният резултат от кандидатпрезидентския ялов опит с кандидата им Румен Христов.

Предстои да видим как мразещите Костов в СДС ще трябва да избират дали да обичат Борисов явно или тайно ще напускат и ще се присъединяват към новосъздаващата се партия на Кунева, а може би дори да потиснат скърцането на зъби и да се обърнат към ДСБ. Защото алтернативата е да бъдат изгербени на следващите избори.

Сбъдна се старата мечта на Бойко Борисов да вземе „марката СДС”, но с дейци, като Борис Марков начело, да му е честито!

Share on Facebook

Тази рекетьорска заплаха най-вероятно няма да получи отпор от други журналисти ( нито от СЕМ), защото в случая насреща му стои не голям корпоративен интерес, както беше при истерията му с късането на вестник от вражеска медийна групировка, а един достатъчно дискредитиран и трудно защитим пред публиката доскорошен затворник.

Фарсът с проявата на чутовна смелост в упоритото настояване един Митьо, с бандитски прякор Очите, на всяка цена да говори пред камерата на официозната ТВ 7, за пореден път показва доколко е сбъркана координатната система на властовата пропаганда днес. Явно тази телевизия действа в стилистиката на полицейските клипчета, в които на хората пред телевизорите демонстрират как биват унижавани по време на арест набелязани за разпит граждани, чиято вина тепърва престои да бъде доказвана и съдебно наказвана. Новото в този сценарий е акцентът с обратен знак: крехка репортерка е изпратена с цялата си обезоръжаваща наивния зрител беззащитност срещу страховития Митьо и въпреки (очакваната) агресия срещу нея отстоява позицията си в палатка пред дома му!

Именно като проява на невиждано журналистическо достойнство за целта ни се демонстрира опъването на палатка в Несебър пред имота на въпросния Митьо, чийто чичо прояви бруталност срещу изпратената за интервю репортерка. Доволен от находката си, началникът Бареков се захласна да рекламира палатковата акция като връх на журналистическата упоритост и невиждано новаторство в професията.

Щеше да бъде истински храбро, а не цирк с подсигуряващи въжета на трапеца, ако Бареков беше опънал палатка пред сградата с мезонетите в квартал „Гоце Делчев” в София през октомври 2006г., вместо да опъне чадър над президента Първанов в своето студио, когато в мое отсъствие и без равни възможности да се защитя ме нападаше с обидни квалификации заради въпроса, който зададох на 8.10.2006г. от екрана на Би Ти Ви за имотното състояние на действащия президент. Сега, с Цветан Цветанов зад гърба и с неговите готови да се притекат на помощ 60 000 полицейски служители, Бареков „мачка” боксовата круша Митьо, който се оказа основно перо-вързан спаринг партньор в категория перо- в опитите на ГЕРБ да демонстрира пред раздавачите на европейски милиарди как сме се справили с престъпността, пращайки (все пак) един провинциален наркобос в затвора. А когато си взел страната на (най) силния, какъвто беше Първанов по онова време, за да риташ падналия ( колега?), перченето днес срещу един Митьо е точно толкова смехотворно, колкото и кълченето в някаква пловдивска кръчма на конферасието Бареков, заради което му излезе име на като на един от онези, които иска сега да интервюира насила.

Самозабравянето на овластените журналисти у нас е толкова голямо, че дори се заканиха номерът с палатката да им стане коронен. „Днес в Несебър, утре в други градове”, провикна се след проливните комплименти на началника си от София изпратената в крайморския град репортерка в пряко включване на живо от мястото на „бойните действия” . Което, освен всичко друго означава, че освен нея и колегата й до нея, на терена има цял снимачен екип със съответния микробус или камион. Това пък значи, че спретнатата пратеничка на телевизията едва ли е спала в с риск от животозастрашаваща настинка в мизерната палатка, както ни внушават. А бъдете сигурни, че в „храстите” дежурят и защитниците на закона, които като правило ги няма, когато животът на „обикновените хора” действително е в опасност.

Най-тъжното в тази комична сценка е подигравката със символиката на палатката. В спомените на много хора тя се свързва със стремежа към постигане на истината и с нетърпимостта на събудените граждани към лъжата след падането на комунизма от времето на онзи палатков лагер на „жълтите павета” в София, от които днес щедро ( платено с парите на държавните предприятия, претакани от собственика на ТВ 7) ни заливат с жълта телевизионна продукция- при това на преднамерено търсения фон на самото Народно събрание.

Отвори се „семьо” ( от СЕМ), погълни ме! Това би трябвало да възкликнат отговорните за този позор режисьори, ако имаха чувство за срам и реалност. Само че големите пари, които наливат в тази сапунка, имат свойството да действат като упойка, а под наркоза дори и умните хора са склонни да правят глупости- питайте старото, вече наритано куче от наркобизнеса Митьо. Той вероятно би си признал поне Това, ако имаше кой да го му иска интервю ( а не харакири), вместо да се опитват да му вадят микрофон след смъртта му на отдавна развенчан подземен бос средна ръка.

Share on Facebook