Напъните на българската държава за световни по своя мащаб начинания обаче не стихват. Това беше ясно и след първите съобщения как изведнъж от нищото ще станем домакин на богаташкия спорт със супербързи коли в рамките на „Формула 1“. Пари за писта ли? Няма проблем- Румен Петков е намерил един шейх. Както можеше да се очаква и този балон се спука. Но че измисленият „инвеститор“ ще реагира с призив да не се инвестира в България – това е вече завиден „ успех“ на българомразците в нашата държава.

Ето какво постигат те, според в. „Сега“, който съобщава, че амбицията да се изгради на всяка цена писта за „Формула 1″ на терена на бившето военно летище в с. Доброславци забърка кабинета в грандиозен скандал. Набедената за инвеститор в проекта фирма Emirates Associated Business Group (ЕАBG) обяви, че няма никакво намерение да влага пари в подобно начинание и е толкова разочарована от изопачаването на информацията от страна на българските власти, че няма да инвестира изобщо в България. В безпрецедентно остро писмо, изпратено в отговор на запитване на вестника, изпълнителният директор на ЕАBG Раид Абу Худра заявява, че фирмата никога не се е сблъсквала с подобен непрофесионализъм и ще направи необходимото да предупреди партньорите си да не инвестират в България. „EABG бе поканена чрез посредник от офиса на министър-председателя да обсъдим възможността за участие в проекта за „Формула 1″. Ние споделихме пред посредника, че EABG няма да бъде заинтересована, но той спомена, че така ще се открие шанс и за други инвестиции, а проектът за „Формула 1″ е добра възможност, защото по него е свършена много работа. Ние бяхме в региона и решихме да се отбием за един ден и да проверим за какво става въпрос“, обяснява в писмо до „Сега“ изпълнителният директор Раид Абу Худра. Това, което е преляло чашата обаче, е представянето на фирмата в официалните прессъобщения на Министерския съвет и на Министерството на икономиката като държавна вместо частна, на собственика Мохамед Абдул Жалил ал Блюки като шейх вместо като бизнесмен от уважавана фамилия и на преувеличаването на подписания документ – „писмо за намерение“, обяснява изданието. То цитира и премиера Бойко Борисов да казва: „Приех представителите на фирмата по изричното настояване на депутата Румен Петков и председателя на федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов, които твърдяха, че са намерили инвеститор за проект. Който и депутат да бе поискал подобна среща, бих се съгласил. Питайте тях защо собственикът бе представен като шейх, а фирмата – като държавна.“

Борисов казал още, че няма да се извинява, защото няма за какво. А може би трябва все пак да се извини за проявеното доверие към Румен Петков, който не е „който и да е депутат“?

Както се вижда инвеститорът не е инвеститор , а шейхът не е шейх. Какви са обаче фантазьорите, които стоят зад тази интрига,с която за пореден път гонят „истинските пари“ от България? Те обичат себе си, но са вредни за България. Такива като тях направиха една приятелска държава, благоразположена като инвеститор след освобождването й от иракска окупация, в отритнат за дълго потенциален партньор. От високопоставен представител на тази държава знам, че богатите кувейтски граждани биват съветвани от собствената им държава да обикалят отдалеч България заради печалния опит на кувейтски бизнесмени с тукашната корупция и немарливост. Сега към Кувейт в бойкота ще се присъедини и Абу Даби, защото там вече сме инвестирали категорично в антирекламата на България.

В интервю за Frog.news председателя на Българската федерация по автомобилни спортове, председател и на Съюза на българските автомобилисти и Вицепрезидент на FIA (Международната федерация по автомобилизъм) Георги Янакиев, подведен да говори за „арабския шейх“, трудно скрива учудването си, че се е намерил „инвеститор“ за „Формула 1“ – занимание за богати хора, способни да дадат пари за билети от по няколко стотин евро. Само забележката му, че държави като Русия и Германия са се отказали да строят подобни писти, би трябвало да „звънне камбанката“ в тукашните управленски глави.

Тук обаче, както казваше един от известните политици от близкото минало, в главите им още „кънтят залповете на Аврора“. Явно революцията продължава – и без тройната коалиция, саморазрушително, по троцкистки. Вместо да качат такива, като Румен Петков, на мотоциклета на историята и да го пратят в трета глуха, му позволяват да бъде първа писта. А после се правят на учудени, че откъм инвеститорите в чужбина, щом чуят за България, се разнася предупреждението: „пистааа“!

Share on Facebook

Със страхопочитание научих новини по отношение на други големи имена в големи култури, като „Линдо Вентуриани и Арманди във Франция“, посочени от него като примери. Бях чувал за актьора Лино Вентура и за модния корифей Джорджо Армани, за холивудската звезда Арманд Асанте, но не и за двата колоса Вентуриани и Арманди.

Само предложението на Вежди значимостта на книгите да се мери чрез съпоставяне на дебелината им в сатниметри да беше, пак е достатъчно да остане в историята. И не само на България – поне на Балканския полуостров. В бъдеще в 15 ч. всички балкански държавни радиостанции ще могат да обявяват всекидневно нивото на културите си в сантиметри по скалата на Вежди. „Орхан Памук, който е жив и продължава да пише, се покачи с десет сатриметра спрямо покойния Иво Андрич, а при покойния Йожен Йонеско има спад спрямо рязкото покачване при все по-живия Иван Славков – батето, който ни заплашва с наводнения от продиктувани думи и с предложения творчеството му да се изучава в училищата“.
Ще се запомни и саможертвата на министъра Рашидов, който си призна, че и той, като типичен творец, не си е запазил документи за стаж. Това вече няма как да не стане основание за овъзмездяване на всички творци, които не могат да докажат трудовото си минало. Но само ако са големи , като майстора на малката пластика Вежди.

А кой ще определя големината им? И това (почти) стана ясно. Вежди се възмути от сегашното „селективно избиране“ на кого да се даде орден. От което се подразбира, че неговата идея включва „неселективното неизбиране“. Т.е., както реши. И вероятно вече е решил, щом знае, че именитите българи били 150. Точно 150!

Предполагам, че да си именит означава да имаш име, да си известен ( може и посмъртно, все ще се намери опечалена вдовица с невръстни сирачета да се възползва). Тези дни научих чрез средствата за превръщането на обикновените българи в именити още два прякора : „шперплата“ и „фашиста“. Единият бил уволнен като заместник шеф на митниците, а пък „фашиста“ бил началник на онези, които проверяват останалите митничари. Именити ли са? Именити са. Ще бъде некултурно да ги пренебрегнем в списъка. А той гъмжи от именитости : напоследък се прочу „културиста“ ( културното министерство веднага да го награди!) .

Във висша степен ще бъде справедливо идейният подбудител на новия ред в културата да бъде възнаграден също – с държавна п(о)ръчка. Пожизнено да изработва вече големи пластики за големите имена на България.И никакво пенсиониране докато американците не завидят и започнат да цъкат с език : „брей, как ще ги стигнем българите, искаме и ние един американски Вежди“ – нали тъй заръча Вежди, да не казваме „българския Майкъл Джексън“, а да накараме американците да викат „ американския Пешко“.

Само че кой съм аз, че да ме чуят-една пешка в големия политически шах. Тук трябва да се намеси царицата, самият Борисов, като оцени самородния къс злато в реликвария на своя кабинет, способен на чудеса.

Share on Facebook

Кроме того, в своем праздничном обращении к Исламу Каримову он поздравил народ Узбекистана по случаю национального Дня независимости, сообщает Podrobno.uz.
«Желаю Вам лично здоровья, благополучия и успехов в Вашей высоко ответственной деятельности, примите, уважаемый господин Президент, уверения в моем высоком к Вам почтении», – сказал Георги Първанов.

Отметим, что примером успешного двухстороннего сотрудничества являются 45 предприятий с болгарскими инвестициями, которые работают в Узбекистане. Из них 39 – совместные предприятия и 6 – предприятия со 100-процентным болгарским капиталом.

Сегодня в Агентстве по внешним экономическим связям Узбекистана аккредитованы представительства двух болгарских компаний. Кроме того, Нацбанк Узбекистана установил корреспондентские отношения с банками Болгарии – «Булбанк», «Ферст инвестмент Банк Лтд» и «Банк фор Агрикалчирал Кредит Лтд».

Договорно-правовую базу узбекско-болгарских отношений составляют 12 документов в различных сферах сотрудничества.

Share on Facebook

В кореспонденцията, озаглавена „Франция дава претекст на България да втвърди политиката към ромите“, Леви пише: От гледна точка на София нямаше проблеми с ромите, или поне нямаше проблеми в началото, когато българското правителство предложи пълно съдействие, за да се установи броят и самоличността на българските граждани, които да бъдат експулсирани от Франция.”

Не знам дали с помощта на св.Йоан Кръстител, но едно малко чудо вече се случи: БТА прогледна. Забеляза, че в. „Монд“ има постоянен кореспондент в София, единственият професионален френски журналист в България ( в бюрото на АФП тук работят само българи) и между много малкото професионални западни журналисти, изобщо интересуващи се от нас и позваващи отлично България.

Александър Леви доскоро оглавяваше отдела за Европа в притурката на вестника за външна политика „Кориер ентернасионал“ , но вече е базиран в София и наблюдава целия регион. Обикновено текстовете му се следят и цитират в България. Именно като такъв той написа на 5 август кореспонденция за проблемите на журналистите на Балканите с по един пример от Сърбия, Гърция и…България. Така „Монд“ стана първата чужда медия, която съобщи за книгата „Президент на РъБъ“
( ако не броим едно предаване на „Радио свобода“). БТА солидарно ( с конкурента си „Фокус“ и т.н. – практически с всички български медии без електронните сайтове), не „забеляза“ този факт.

Радостно е, че този път агенцията отразява кореспонденцията на Алексанндър Леви- явно е по-безопасно да се цитират наблюденията му за ромския проблем в България.

Смея да твърдя, че написаното за ромите не е новина за никого. Докато в частта за България в дописката на Леви от 5 август имаше новина. Оставям читателите да я открият като припомням фрагмент от „пропуснатата“ от БТА и компания статия на френския кореспондент ( цялата статия можете да видите в блога ми, поместена на 6 август).

Ето какво отбелязва френският кореспондент след разказ за пребит журналист в Сърбия и убит колега в Гърция- все неща, които се оказват „безинтересни“ за българските колеги в българските медии ( дали пък не е заради един техен колега, цитиран в кореспонденцията на колегата от „Монд“?):

“Случаят в София със сигурност е съвсем различен. Но в тази страна, попадаща все по-често във вниманието на организациите за защита на свободата на печата, заплахите срещу журналисти трябва да се възприемат сериозно. Въпреки това Иво Инджев се опитва да ги посрещне със смях: ветеранът на местната журналистика, кореспондент в Бейрут в разгара на войната, научил от „жълтата преса”, че е заплашван със смърт след излизането на неговата памфлетна книга срещу българския президент. Той обаче забравил смеха, когато млад полицейски следовател дошъл при него и дълго го разпитвал по този повод: прокуратурата в  София приела много сериозно заплахите.

Сблъсъкът на Иво Инджев с президента Георги Първанов датира от 2006 г. Тогава, в разгара на кампанията за президентските избори, Иво е принуден да подаде оставка от най-гледаната частна телевизия в България БТВ, защото цитирал електронно съобщение до телевизията, че търговец на оръжия подарил апартамент на президента на републиката. Информацията предизвиква остра реакция от заинтересования, който заявил с войнствен тон, че Инджев е повел „война” срещу него. Оттогава журналистът, който е бил шеф на няколко медии, е подложен на почти пълно ембарго от българската преса и не намира работа. Твърде продуктивен, с остро перо, той се е посветил изцяло на своя блог. Непрестанно разобличава поведението на президента, когото определя за „посредствен”, за остатък от времето, когато хората от апарата на комунистическата партия контролираха всичко – от икономиката до търговията и идеологията (Георги Първанов е от бившата комунистическа партия). Книгата му „Президент на РъБъ” (игра на думи с инициала – президент на Република България), излязла неотдавна в София, разказва за проявите на президента, обвинен в конфликти не интереси, бракониерство, облагодетелстване на роднини… „Както обикновено, в българските медии няма практически нито дума за моята книга, която има трето издание за няколко седмици”, отбелязва авторът. А какво ще каже за смъртната заплаха? Иво Инджев реагира предпазливо, дори дискретно. Според добре осведомени източници в София журналистът бил поканен на среща от главния прокурор Борис Велчев, бивш юридически съветник на президента. Той го уверил, че следи проблема много внимателно. В замяна главният прокурор получил екземпляр от „Президент на РъБъ” с посвещение от автора. Доста оригинално лятно четиво (ако вече не го е прочел) за българския главен прокурор.”

Не знам дали избирателността на БТА е свързана с очевидното изкуство на генералния директор Максим Минчев да бъде отлично приет на поста от трето поредно правителство ( да не говорим пък за президента!), но е доста позорно да бъде връщана агенцията на изходната й точка, при която я завари преврата от 10 ноември 1989 г. Не за друго, а заради колегите, които работят там ( за повече не смея и да „мечтая“). Като Калина, която всъщност преведе статията, споменаваща „ Президент на РъБъ“ и се подписа под превода си в моя блог. Но не и под подобен превод в бюлетините на БТА- там просто не бяха „забелязали“ , че в „Монд“ се споменава България, българският президент, главният прокурор – нещо, което може да повярва само някой, който няма представа що е то БТА и как работи ситото за улавяне на новини в тази институция.

На всички, които ще ми вменят нескромност по този повод, държа да кажа още веднъж: оставете мен, като незабележим ( БТА, на която все пак съм бивш кореспондент и главен директор, не „забеляза“ самото появяване на книгата и фактът, че две седмици тя водеше класациите в България за най-продавана книга, в които е на водещо място и днес). Повтарям: БТА не „забеляза“ оценките на световна величина в журналистиката, като „Монд“, по адрес на българския президент и в крайна сметка – на българската държава!

Честито проглеждане и на онези, които не забелязват, че БТА, уви, също е впримчена да „играе по свирката“ на силните на деня( по израза на Юрген Рот, когото не можаха да цензурират тук, макар също да споменава проклетото ми име-благодарение на „Дойче веле“) .

Дали е под влиянието на св. Йоан Предтеча, не знам. Но чудото да бъдем върнати в миналото, когато научавахме за себе си разни неща, забранени за казване тук, се сътвори. Предтеча на какви събития е този факт – също не знам, но ако ми съобщят от „Монд“ и „Дойче веле“, ще споделя с вас.

Share on Facebook

Ето че Румен Петков си има последовател.

“Руският премиер Владимир Путин заяви, че милицията ще предотвратява всякакви протести на опозицията, ако дисидентите не получат официално разрешение за митинг – нещо, което по правило властите им отказват. „Ще бъдете бити по теметата с палки. Това е положението“, каза Путин, цитиран от БТА.

За разлика от Петков обаче Путин сбъдва обещанието си на местна руска почва.

“Четиримата европейски депутати критикуваха милицията за ареста, съпроводен с насилие, на лидера на опозицията и бивш вицепремиер Борис Немцов и други демонстранти.

Хайди Хаутала, председател на подкомисията по човешки права в Европейския парламент, окачестви като нарушение извършения арест на Немцов. Милиционери с палки грубо изблъскаха нейния колега Тайс Берман, холандски евродепутат. „Това е поразителен начин за справяне с демокрацията, това е шокиращо“, каза холандецът пред АП. “

Румен Петков, който сега щял да преговаря с арабски инвеститори за състезателна писта в рамките на „Формула 1“ край София ( заедно с премиера Борисов) е явно сред малцината, които успешно са изнесли идеи от България към Русия.

Дано само не се окаже, че двамата с Борисов са си тандем като Кирил и Методий- в смисъл, че в Русия признават приноса им, макар и неохотно.

Share on Facebook