“ С импийчмънт няма да го капичнат, стряска се от драми със стенограми”:

“Първанов не за първи път се опитва да замита следи. Някой обаче трябва да се поинтересува кой и защо стреля по негови съветници. Освен за Манол Велев, особено интересно ще бъде да се разбере нещичко и за Емил Кюлев. Застреляха го демонстративно на т.н. “правителствено трасе”, на самия бул. “България” посред бял ден. Застреляха го пред всички околни, само не и пред…охранителните камери на това трасе. Защото стрелците са знаели изключително точно къде са онези няколко метра извън техния обсег на кръстовището с бул. “Димитър Несторов”. Кой ли би могъл да познава толкова перфектно охранителната система по трасето?
И какво направи тогава Първанов? Още същият ден на практика сложи вето върху разследването на всяка версия за убийството, свързана с бизнеса на собственика на банка ДЗИ.
Не беше изстинал трупът от осмото поредно показно убийство от такъв род в рамките на два месеца и трима души на върха на държавата светкавично и публично декларираха, че Кюлев е бил “чист” в бизнеса си – вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и самият Първанов. Ето какво заяви Филчев ( преразказано и от останали двама пред медиите):
“Бизнесът на покойния Емил Кюлев е чист, след като той не се занимава с организирана престъпност, очевидно неговото убийство не може да бъде обяснено със стандартните до този момент обяснения. Това не е част от борбата за наркопазарите, това не е част от борбата за овладяване на контрабандни канали. Ясно е за мене, това действие има политическа окраска”, беше категоричен главният прокурор Никола Филчев.
На Филчев, както се вижда, му било ясно и без разследване. Но какво стои зад това канонизиране в светец на банкера Кюлев – вторият по богатство българин и пръв сред олигарсите от обкръжението на Първанов?
Ако Борисов иска да отвори това криминално досие, от него ще потече доста интересна икономическа информация. Нали това иска Първанов? А и самият Първанов може да даде безценна информация. Защото е разговарял с Кюлев надълго и нашироко часове преди да бъде застрелян. Доколкото ми е известно след разговора Кюлев е променил плановете си да пътува в чужбина. И остава (завинаги) в България – пада на прострелян на бул. “България”.
Дали си пази стенограмата Първанов? И ако я има – защо не ни я покаже, щом е такъв борец за прозрачност?”.

И ето, че в сбит вид този въпрос прозвуча на пресконференцията. “Някой” го попита. И този някой не е кой да е, а вътрешният министър Цветанов ( чрез паралелно свое медийно изявление).

Първанов се направи, че не е чул конкретния въпрос и взе да отговаря на друг…мой въпрос, зададен още по-отдавна и също толкова задочно. Ни в клин ни в ръкав започна да обяснява как не е виждал очите на Маргините – именно това бях написал, че ги е виждал на вечеря при общия им приятел Евгений Узунов през 2003 г. После Красимир Премянов ме коригира, че на тази вечеря всъщност е бил Маджо!

Тук Първанов допусна няколко грешки едновременно. Прояви се като неук политик. Има си стандартна процедура да не се отговаря на цитати, без да си се уверил в тяхната достоверност. Когато го провокираха да коментира казаното от Цветанов, спокойно можеше да откаже коментар, преди да се запознае с точния цитат. Само че Първанов никак не беше спокоен. Реакцията му го издаде. Страхотно му пролича смущението– включително чрез произнасянето на откровената глупост, че неговата охрана не можела да проверява какви хора имало някъде, където ходи. И какво общо имаше това с въпроса за убийството Кюлев? Нищо. Освен фактът, че и двете теми бяха повдигнати в интернет от един и същи източник – същият, комуто се наложи да напусне Би Ти Ви, задавайки трети въпрос през 2006 г.

Ако не друго, стана видно колко кух е митът за “обиграния политик” Първанов. Когато трябва да заложи капан и да стреля в гръб, да срита падналия, явно е майстор. Но елементарни ситуации, както тази , отигра катастрофално!

—————————————————————————————————————–

Послеслов:  Ето как в. „Труд“ цензурира въпроса на Цветанов, прозвучал на пресконференцията, в частта му за убийството на Кюлев:

„Това ли е речникът на вътрешния министър?!”, не скри изумлението си държавният глава, помолен за коментар на думи на Цветанов. Пред сайта “Би нюз” МВР шефът казал: “Гоце е морално дискредитиран!” ,

преразказва ( избирателно)  “ Труд“ , без да осведоми читателите си, че министърът  също така пита какво знае президентът за убийството на Кюлев.

Медийно-управленската върхушка си позволява да цензурира онова, което всички чуха в прякото излъчване в ефира, все едно, че не се е случило. Това е признак за отчаяние пред напиращата истина!

“Аз никога , дами и господа, не съм си позволявал подобни обидни квалификации”, заяви още той по повод на опонента си Дянков пред събралите се журналисти ( сред които моя милост, наречен от него ехидно “безобиден журналист” във в. “24 часа”). Минути по-късно обвини депутата Асен Агов в “пошлост”.

“Разговорът беше интелигентен, беше конструктивен” продължи да ехидничи водещият на шоуто, подигравайки се на унижения от него Дянков.

“Нашата сговорчивост и коректност не бива да се тълкува като слабост”, допълни фронтменът на шоуто , чиято изява с унижаването на Дянков, беше определена от един от най-известните специалисти по менталните проблеми в България д-р Николай Михайлов като проява на насилие.

“Премиерът Борисов и ГЕРБ стават заложник на “костовизацията””, декларира пак той, споменавайки общо 8 пъти Иван Костов – многократно повече от когото и да било друг в тази своя пресконференция.

“Диалог под сатъра на импийчмънта не може да има. Ако не бъде съкратена процедурата, ние просто ще работим в друг режим”, отсече като с ятаган този благ човек, който обича да говори за мир.

“Не съм убил архар! Няма възможност да бъда уличен в лъжа. Бил съм достатъчно честен и почтен пред българското общество. Не разчитайте, че от този храст ще изскочи заек”, започна да повишава тон, когато колегата Сашо Диков го попита дали би подал оставка, ако бъде хванат в лъжа. И се скара на Диков, че е отнел половината време от пресконференцията – първата негова лъжа, документирана пред нацията!

“Какво ще правя, си е моя работа”, тросна се уж благият шоумен Първанов, отказвайки отново да ни осветли за плановете си да прави в бъдеще своя партия.

Представяйки се ( в отговор на верноподанически въпрос на “ 24 часа” за това, че на гърба му се упражнявали разни медии) за най-нападания български политик в медиите, шоуменът Първанов излъга втори път чрез претенцията да бъде най-голямата медийна жертва сред българските политици.

После намекна, че може да прибегне и до “съдебната власт” с цел да подкрепи твърдението си колко е търпим към критиките.

При липсата на микрофони в залата, опитите на единствения бунтар в залата, Сашо Диков да поиска отговори на своите въпроси, бяха надежно отстреляни от водещия шоумен, който призова журналиста да се “успокои”.

Накрая косвено засегна темата, повдигната от моя скромна милост, дали е бил на един рожден ден с едни хора – отново повишавайки тон заяви, как охраната му не проверявала кой присъства на такива събирания…

Какъв му е на Първанов бившият вътрешен министър Румен Петков, че застана на амбразурата да говори от името на държавния глава по телевизия PRO.bg? Той дори напусна и ръководния си партиен пост заради разрива си със Станишев. Но дори и да беше още официален фактор в БСП, главнокомандващият по устав би трябвало да е деполитизиран и партийната отбрана на неговите позиции само демонстрира още веднъж фалша му в приказките за спазването на правилата на демокрацията.

Къде са орденоносците от близкото му обкръжение? Защо не спретнат поредния комитет с мастити професори и академици, постоянно присъствие в президентската свита? Те поне по формален признак могат да претендират за непартийност, за някаква външна обвивка на независимост.

Чисто юридически, разбира се, няма проблем Петков да върши тази “услуга”. Обаче се пита: Първанов няма ли си говорители, или точно прогоненият от управлението на тройната ( му) коалиция вътрешен министър заради срещу с “оперативно интересните”(му) лица Галеви, е щитът на височайшия ни стрелец?

Друг е въпросът, че когато провалилият се Петков говори за Първанов като за “най-успешния” български политик на прехода, това си е жива антиреклама. Пази Боже от такава “похвала”!

Подобна мимикрия дефилира в медиите и от защитните пледоарии на Велислава Дърева. За пореден път тя се хвърли в атака срещу всеки, дръзнал да постави под съмнение божествеността на своя другар. Нека. Това също си е чудна картинка. Само че е подличко това да се върши от позицията на някаква “независима” журналистика. Защото Дърева е член на ВС на БСП. Тя просто е много важна другарка от много години в тази партия, но се е закичила с етикета на “независимата журналистика”.
Поради что ли се срами да се нарече висша партийна функционерка, каквато е ?

Както се вижда, другарите и другарките продължават да дописват романа “Сто години срамота”.

Иво Инджев

—————————————————————————————————————–
Властта да хване архара за рогата
Атанас Чобанов, Стефан Аврамов
11 Март 2010
Докато конституционалисти, правозащитници и политици умуват дали президентът е виновен за нарушаване на чл. 32 от конституцията, се подминава с мълчание едно престъпление на президента Първанов, което дори самото президентство не отрича.
На 7 ноември 2008 г. по време на официална визита в Узбекистан българският президент отстрелва на територията на резерват див планински овен „архар“, който е вписан в Червената книга на защитените видове.
Нито една българска медия не мобилизира средства, за да изпрати екип на място и да препотвърди информацията. Въпреки това, година по-късно тя може да се счита за абсолютно достоверна според журналистическите критерии, защото:
- съобщена е от два независими източника в Узбекистан;
- не е опровергана от президентството като институция;
- препотвърдена е от официален узбекски източник и от международни организации;
Разследването на този конкретен бракониерски набег на президента на територията на чужда държава може да стигне до много по-обосновани и неоспорими аргументи за нарушаване на законите и конституцията, за което Първанов трябва да понесе отговорност.
Журналистите – „Ловни забавления от живково-брежневския период“
Българската публика научи подробностите за лова и неговата подготовка чрез кореспондента на сайта ferghana.ru в Ургенч Сергей Наумов. Информацията е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма, в чийто хотел отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова. Ето как информатор на Наумов описва събитието:
„Пристигнаха в селцето Горен Хаят ( Верхний Хаят) рано сутринта, около 5 часа на 7-ми ноември. Вечерта на 6-ти ноември пристигнаха от Самарканд на брега на езертото Айдаркул, където има щраусова ферма и база за отдих принадлежаща на джизакската фирма „Джизак-биоспектр“
Пристигналите са към 100 души: Първанов със свитата му и охрана от спецслужбите, които са организирали лова.
Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и АФП при кризи като „кървавия петък“ в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.
Сергей Наумов не е кой да е сред малкото останали независими журналисти в Узбекистан. Неговите кореспонденции на правозащитни и екологически теми са важен източник за противниците на диктатурата на Каримов на Запад.
Източници в неправителствения сектор на узбекската емиграция твърдят, че никой не може да каже със сигурност докога Сергей Наумов ще бъде на свобода и в добро здраве.
На какво е способна средноазиатската диктатура на Каримов си пролича наскоро в Париж, където беше прегазен от кола политически активен емигрант от Узбекистан. Нещо да ви напомня това? За щастие човекът оцеля и сега е под закрилата на френските служби.
Втори, независим от първия източник на същата информация е журналистът Сергей Ежков, живеещ в Ташкент, на 700 км от Ургенч. Ежков също не е кой да е в узбекската журналистика. Близък е до правителствените среди и разполага с информация от кулоарите на властта, която публикува в сайта си uzmetronom.ru Цитиран е от BBC и други известни западни медии.
Ежков съобщава на 4 ноември, че президентският ловен арсенал вече е доставен в узбекската столица, а в кулоарите на президенството (узбекското) обсъждат желанието на Първанов да се сдобие с трофей на рядък планински козел.
В типичния си ироничен стил Ежков пише, че според неговите източници „на хазартния българин ще му подсигурят какво да отстреля, дори там да няма нищо живо.“ Ежков потвърди информацията за лова в интервю дадено по телефона за базирания в Лондон сайт Kafene.net
Президентът – „Следвахме програмата…“
Ето дословно отговорът на прессекретариата на президента, попитан от „Дневник“ ходил ли е Първанов на лов по време на визитата си в Узбекистан и убил ли е екземпляр от местната порода козел-архар:
„По време на посещението си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал предложената от домакините му програма и по време на цялото си посещение е бил придружен от министър-председателя на Узбекистан“
Тоест, от президентството не отричат, че Първанов е убил защитен вид, още повече на територията на резерват, където стрелянето е абсолютно забранено. От витиеватата формулировка може да се заключи, че убийството на защитения вид е било едва ли не акт на държавническа необходимост, за да не бъдат обидени домакините, включили лова като част от програмата.
Международните организации – „Стреляно е в резервата“
Прецизна допълнителна информация за бракониерския лов се появи в бюлетина на международната работна група по дивите кози към „Международния съюз за защита на природата“ (IUCN) за месец септември 2009.
Тук за пръв път е цитиран официален узбекски източник. Заместник-директорът на Нуратинския държавен резерват потвърждава, че на 7 ноември 2008 г българският президент е посетил резервата и дава нови подробности. В района на главния планински връх Хаят Баши той причакал два архара подгонени от служители на резервата и застрелял един от тях.
Къде е трофеят?
След като е очевидно, че има данни за престъпление, редно е да се потърсят и уликите. В случая това е препарираната глава на архара. Един от методите за борба с бракониерството е именно строгата система за регистрация на трофеите при експорт и импорт съгласно нормите на Вашингтонската конвенция за търговия със защитени видове (CITES).
В бюлетина на IUCN се уточнява, че през последните две години узбекските власти не са издавали разрешение за експорт на трофей от защитения вид „архар на Северцов“ Възможно е българският президент да е изнесъл трофея без такова разрешение – пише в текста, който отбелязва също, че България е член на Европейския съюз и като такава е подписала многобройни конвенции за защита на дивата природа, включително и CITES.
Съгласно конвенцията на CITES не само износът, но и вносът на трофей от такъв вид трябва да се регистрира. Но според МОСВ (виж приложения документ), трофей на архар не е регистриран за внос в България в периода 2007-2009 г. Това означава, че убитият от Първанов архар е внесен незаконно през ВИП терминала без да бъде деклариран на митницата и сега рогата му красят някой салон в резиденция Бояна.
Малко е вероятно главата на архара да е останала в Узбекистан.
Пет години затвор и нарушаване на конституцията
Ако за подобно деяние беше обвинен президентът на някоя западна демокрация, медиите щяха да се взривят. Явни и тайни телевизионни екипи щяха да пробват да дебаркират в Ташкент и в Нурати, за да съберат цялата възможна информация за случая. Нищо подобно не направиха българските медии и проблемът им не е във финансирането, защото има пари за шоута на екзотични острови. Проблемът явно е в откровената цензура и самоцензура.
Днес медийният комфорт на президента е чувствително намалял, но все още нито медиите, нито прокуратурата са се захванали с ловните му „грехове“. А това трябва да се направи, защото убивайки защитен вид на територията на резерват, той е извършил престъпление по българския Наказателен кодекс:
Чл. 278. Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*) без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.
Ако вината на Първанов се докаже, той автоматично е нарушил и конституцията, защото според Чл. 58.
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
След като гражданите са длъжни да спазват и изпълняват законите, то когато ги нарушават, те нарушават и чл. 58 от конституцията.
Вярно е, че мъдреците пазители на статуквото може да измъдрят аргумент подобен на този в защита на Румяна Желева. Например като кажат, че престъплението не е извършено в България, а в чужбина и поради това не се отнася към българската конституция. Но тогава остава въпросът с незаконния внос на трофея без да е деклариран на митницата и без да е регистриран по предвидения за това ред. А тези две нарушения са извършени със сигурност на българска земя.
Твърде вероятно е в хода на разследването да изскочат и други екземпляри, за които височайшият стрелец не може да предостави доказателства, че са отстреляни със съответното разрешение и, че са регистрирани съгласно закона.

Време е властта да изтръска рогатите, пернатите и мъхнатите трофеи от колекцията на президента и да провери подробно и документално дали те са законни и кой е плащал за кръвожадните удоволствията на държавния глава. Това е сигурният начин да бъде хванат контрабандния архар за рогата.

Изместването на парламентарния контрол в петъчния ден във времето, в което държавната телевизия щеше да е длъжна иначе на излъчи насрочената пресконференция на президента, е безпрецедентен случай някой да направи нещо в държавата ни, от което реално да се види, че Първанов не разполага с държавата за собствени цели. Защото той по навик я употреби именно по този начин, залагайки капан на вицепремиера Дянков, за да го уязви, но си направи погрешно сметката.

Първанов, който никога преди по никакъв повод не беше прибягвал до оповестяване на свой разговор с какъвто и да било събеседник, произведе скандала с отмъщението срещу вицепремиера Дянков и беше адски горд със себе си. Вярваше, че отново е победител на правата на безцеремонната сила – прав, неправ, но може да си го позволи. Виждаше му се невероятно, че може да срещне ефективна съпротива. Но това вече се случва.

Смисълът на схватката за това кой има право на телевизионен ефир по държавната телевизия е всъщност в демонстрацията на факта, че управляващата политическа сила има волята и силата да предизвика държавния глава и по точно да постави под съмнение неговата претенция за всесилие , каквото конституцията не му гарантира и именно по тази причина той дефилира от години в ролята на узурпатор на права и пълномощия.

Иначе няма кой знае какво значение в кой час ще си прокарва пропагандата др. Първанов.

България е парламентарна република и не президентът, а НС има върховенство в държавата. Ето това му се напомня най-сетне на Първанов. Не е елегантно, но как иначе да му се покаже, къде му е мястото?

Но е също така символично, че Първанов даде фира за ефира. Това е удар в десетката, защото именно чрез овладяване на пропагандната в държавата той успя да наложи прекомерните си претенции да разиграва бракониерските си мераци!