Президентът и премиерът се пекат на бавен огън. Първанов и Станишев-също. Разделени по формален признак, но обединени от общ политически генезис, двамата носят в себе си по няколко самоличности. Президентът обикновено играе ролята на върховния жрец, отговорник по ритуалите и медалите. А премиерът пък отговаря за шамарите и скандалите.И Първанов и Станишев са нещо повече от “президента” и “премиера”. Те са партийни функционери, вождове. И това противопоставя президента на Първанов, премиера на Станишев и…”четиримата” помежду им.
Тази шизофрения може и да е ясна за някои външни наблюдатели, но едва ли се разбира от всички. А без уточняването на диагнозата не е лесно да се вникне в изтерзаните от марксистката диалектика ( борба на единството и противоположностите) души на нашите двама главни герои.Кой ще победи? Никой от двамата няма да стане “повече президент” или “повече премиер”, но място за “повече вожд” в червеното електорално море винаги има. И вождовете нямат нищо против да се правят на Моисей, прекосяващ Червено море, който спасява племето си.Но поотделно. Двама моисеевци няма как да съжителстват в монотеистичния свят на т.н. левица, чиято десница обича “крепко” да стиска властта.
Ами ако червеното море се отдръпне? Неговото дъно, веднъж ударено при падението на Виденов, не вещае нещо добро за прокудените от властта. Ще има да обикалят опозиционната пустиня. Може и да не е 40 години, но достатъчно много, за да забравят как са държали другите в робство. А това за вождовете на червенокожите не е добре.Да се предвождат един-друг ли? Ами кой ще им робува на догмите, предрасъдъците и корупционните практики, които изискват познатата безмерна лоялност и партийна солидарност-истинската база на тази безконтролна власт?
Партийните съображения генерират реалната “тайна” енергия, която движи битката за надмощие между двамата титани на властта.Всичко останало са приказки за наивници, опаковани в дуички като “държавност” и ” национални интереси”. Първанов издигна Станишев горе-долу както Путин посочи Медведев.Сега обаче Путин се “завръща”. И как? По партийна линия, оглавявайки създадената от него и за него партия ” Единна Русия”.
Очаквайте някоя ” Единна България” И не вярвайте на това колко важни щели да бъдат смените на правителствени чиновници.Който овладее партийната база, ще определя държавната настройка. От печенето на Първанов и Станишев на споменатия бавен огън ще се опарят отделни функционери, но социалистическата кухня разполага с достатъчно печени кадри, някои от тях пребивавали в замразено състояние в очакване на петолъчния си миг. Ще има да ги съзерцаваме още.
Освен ако не решим друго. Ние,гражданите.
За съжаление призивите към гражданите са обречени на неуспех, обречени са защото нямат адресат.
Гражданите в тази държава са малцинство, изчезващ вид (макар и не червен).
Политиката се прави с маси, така е казал Маркс (може и да не го е казал, но е било редно да го стори), а гражданите не са маси.
Гражданите са незабележими островчета в червеното море, а тенденцията е, то окончателно да ги покрие.
Забравих какво исках да напиша…
Иво, добре напиисана статия.
“Освен ако не решим друго. Ние,гражданите.”
Политическите утопии с западна марка г-н Инджев завършват в кАНАЛизацията в България. “Решим”,”друго”(!?), “граждани”(!?!?!?!)-де таквизи хубости по наш’те дължини…
Добра статия, но Путинизирането на България, едва ли ще мине без жертви…Питайте Политковская.
Напоследък узнавам от мой приятели в природозащитни организизации, че ги следят… 10 000 СРС-та все пак…
Внимавайте г-н Инджев, щом такива празни викове, като техните се подслушват, какво ли остава за вас?
sdsdsds
Моите уважения. Великолепно написано.
Гражданите ли? Че те у нас са малцинство!
Гражданите били малцинство! Това е несериозно. Просто гласът им не се чува, волята им има малка тежест, понеже демокрацията в Бг е лъжа. За да стане по-истинска, трябва да се отвоюва власт (никой няма да я даде доброволно).
Имам идеи, предложения конкретни, но къде да ги споделя, пред кой да ги защитя, как да ги тествам за подкрепа?
Народът може да се излъже няколко пъти, но като си плати грешките, ще си създаде “имунитет” срещу лъжи. Освен това, гражданите няма да вземат национално-загробващо решение, което политиците често са изкушени да направят.
Сигурен съм, че и други хора мислят и имат идеи, даже може би сходни с моите, но всичко е разпиляно. Най-много да ме заведат от службите “оперативно интересен”, задето искам по-пряка демокрация.
Имаше един френски филм “Градинарят”.Градинарят добре облечен и предстаавителе мъж привлече вниманието на политици да го издигнат за президент поради “мъдростите” които изричаше: “Дърветата са със дълбоки корени и храстите около тях редовно трябва да се почистват”, “Цветята преди да увяхнат трябва да се късат” и други тривиални констатации, но пресата ги тиражираше с коментарии и интерпретации за дълбок политически смисъл и всички казваха ето това е президента.И сега медиите цитират подобни банални мъдрости на премиера,като “няма да има политически чадър”, “здравословен процес”, “проблемите не са от вчера” и “ако нямамае парламентарна подкрепа отиваме към избори” пр. и медиите му надуват перките с квалификации като “Станишев се проявява вече като силен премиер”,а в същност това е доказателство ,че досега е бил слаб и в кризата се показа като слаб премиер и в бъдаще ще бъде такъв
Всички се кълнем в сакралното словосъчетание – гражданско общество без явно да си даваме сметка, че това сме ние – хората, които искат да бъдат граждани, а не апатична смес от жени и мъже. Вярно, че политическата класа не ни зарежда с оптимизъм, но просто не мога да повярвам, че на митинга след вота на недаверие бяхме едва стотина души. Толкова ли сме гражданите, на които им дойде до гуша? Или само толкова сме онази, които знаем, че протестът не е само с оръжие, а е с присъствие. И е доста парадоксално, че омерзени от политическата безпардонност на управляващите ни, ние бързаме да се приберем вкъщи или да обсъждаме ситуацията в тесен кръг вместо да залеем улиците и площадите. Тъжното е,че и тези, а вероятно и следващите управляващи няма да ни зачитат, защото просто ние не държим на това.