Сериалът с опровергаването на новината за развода на руския президент Путин продължава. Вече са известни и виновниците за опита да бъде хвърлена сянка на съмнение върху съвършения ръководител. Буря в чаша водка се оказа “мотивацията” и произходът на интригата-някакъв си изнервен и почерпен журналист от ” Московски кореспондент” взел, че измислил от А до Я дописката. Искал да запълни дупка в броя на изданието. Това разкриват негови колеги, които вече били възмутени от постъпката му, макар първоначално да нямали нищо против да станат световно известни със сензационното твърдение.
Ето така си умират една по една илюзиите по толкова важната за нас малките, дребните братя тема за светлия пример на Русия. Най-напред плахо си помислихме, че подобно на доста лидери по света ( да не говорим за обикновените хора, като нас) Владимир Путин също е способен на грешки и слабости. Прокрадна се една такава крива симпатия към кривналия събрат-не бил, значи, чак пък толкоз еднозначен. Напротив, афродизиакът на властта си имал и афросибирски измерения. От това на всеки редови грешник му става някак една идея по-топло. Но ни попариха. Безгрешен е той и това си е.
Остана ни лека горчилка, но не съвсем. Като сок от грейпфут- нагарча, но си е сладко все пак да усетиш, че в цялата история има и положителна жилка. А тя е в откритието, че свободата на словото не е замръзнала напълно по онези северни ширини, чиито повей се усеща силно тук по най-разнообразни начини. Така си мислехме. Щом е възможно да си изобретят и да публикуват пикантна историйка по адрес на всесилния и толкова любим на масите главен човек в Москва, значи не всичко е загубено. Демокрацията вирее там, пък макар и въпреки,а не благодарение на режима, казвахме си ние. И нали сме си грешни, отново сгрешихме. Пиянска, а не съзнателна била фриволността на московското издание, което вече шумно си къса рубашката пред ироничините погледи на целия свят и пред заклеймяващия взор на възмутените местни патриоти.
Чарът на това разочарование обаче е в друго: че гигантската държава беше разлюляна от водевилен проблем, макар и под влияние на алкохола. Какво облекчение! Представяте ли си, ако опиянението беше засегнало друг сектор на обществено значимия живот-онзи, с който там най-много се гордеят, защото вдъхва истински, 100 процентов ядрен страх? Е, по-добре да не фантазираме, че след потъването на ядрената подводница ” Курск” и случилата се явно човешка грешка като причина за взрива на борда на тази подвижна атомна площадка за ракети, на никой здравомислещ човек не му е до закачливи предположения за връзката между чашката и съдбата на човечеството.
Впрочем, като стана дума за ” Курск” да припомним, начинаещият президент Путин първо не пожела да си прекъсне ваканцията заради някаква си потънала подводница, а след това дни наред отказваше да приеме вероятност вината да е на самите стопани на чудовището. Тогава Кремъл сочеше за виновни обичайните заподозрени-западняците и най-вероятно американците, които заговорничели завистливо срещу руското технологично чудо. Както и да е, размина се. И ето че сега експлозията от медиен интерес бе опакована единствено в мълчание и след това беше обезвредена от самия набеден младоженец. Подозренията, че Западът е съчинил заговор срещу най-популярния политик в Русия, бяха спестени. Както се казва, не сме капо. Все някакъв напредък има.
Г-н Инджев, защо не престанете изобщо да отговаряте на този пишман професор Тодоров, който – ако се съди по стила му – е толкова професор, колката аз съм парен локомотив. Като не може да се справи с текста Ви и му е маглив и неясен, да чете “Дума” – там пишат просто, разбираемо, олигофренски – точно като за човек като него!
ОТГОВОР:
По принцип сте прав. Въпросният и подобни от доста време безнаказано се упражняват в оплюване на скромната ми личност по форумите…И аз съм човек. Мълчах и се надявах да се уморят от безплодните си усилия да ме предизвикат, защото спазвам правилото да не доставям на садистите удоволствие с писъците си. Но се изкуших накрая-слабост човешка…
Човекът явно стада от натрапчивата идея да наставлява, както и от болезнената претенция, че разбира и знае по-добре всичко-дори “факти” от собствената ми биография. Знаел бил как точно съм възпитатаван в семейството и , разбира се, от ДС. На него от ДС ли му казват, или претендира някак невидимо да е присъствал в живота ми от ранно детство и да е следил и научавал неща, за които сам аз не подозирам?. Призовах го ясно да спори с аргументи, а не с помощта на предположения за нещо като биография на опонента, особено ако има претенцията за академичност. Не се получава. Не отбира. Знае си неговата, продължава да ме залива с тъпизмите си и настоява да му ги публикувам. Посъветвайте ме как да се отърва от такава досада, ако знаете някакво чудотворно средство срещу натрапници!
А за моите несъвършенства съм говорил и писал. Дори, смея да твърдя, че съм първата публична личност в България, която направи това още преди близо 17 години, защото държа да бъда откровен и да не изглеждам като всички, които адски се гордеят с неща в биографията си, от които свободният и демократично мислещ човек най-малкото би трябвало да се притеснява.
Само че мисля, че след инициативата да бъда откровен за неприятните страни от моя живот, имам право и на инициатива да покажа и другата страна. Не знам дали да я нарека положителна. Вие преценета как да се нарече рискът да поискаш оставката на Тодор Живков пред стотици хора на форум в НДК, да се обявиш също така публично срещу “възродителния процес” и срещу репресиите на китайските власти срещу младежкия бунт на централния площад в Пекин през пролетта на 1989-та, да участваш в единствената демонстрация срешу режима, макар и само седмица преди да бъде свален Живков( онази на “Екогласност” от 3 ноември 1989-та пред Народното събрание).
Когато ми се извини, че ме вкара в списък за проверка на “доносници” , Румен Петков подметна, не съм бил “разработван” от службите. Вие вярвате ли? Питан съм, впрочем, защо не са ме тикнали там, където други са отивали за много ” по-скромни” прегрешения. Не знам. Знам обаче, че други, пострадали, се оказаха по-късно важни политически играчи на вълната на своето мъченичество.
Знам за доноси по мой адрес на конкретни хора. Крият ги от мен, за да могат да продължават да ме клепат такива като въпросния хиперактивен в тази дейност професор. Но не съм се отказал-ще търся следите. Иначе доносниците са си живи и здрави, срещам някои от тях и ми се “чудят”, защо не искам да разговарям с тях.
Пък може и някой от многобройните свидетели на мои изяви да пожелае да каже нещо по въпроса…Макар че в България да споменеш, че си бил “волнодумец” се възприема като упрек от хората, които не са били такива, колкото и да са готини.
Иво Инджев
Статията е чудесна, като всички досега. Харесват ми метафорите.
Изграждането на образа на президента Путин прилича на изграждането на легенда в шпионските книги. като всеки фалшив образ и той ще се се спука като сапунен мехур. Лошото е, че Путин вече нанесе непопраними в близко бъдеще поражения на руския политически живот и че същия този пол живот е тромав и ретрограден.
Общо взето навсякъде в Русия( а за съжаление и у нас) ни намигва зловещо соц-а.
Лоша работа, наляво вървят нещата!
За Путин не било вярно. За Гоце и Илияна Йотова си остана непотвърден слух.
Остава ни да се гордеем само със Саркози и Клинтън. Те се движат по десния тротоар.
Явно е, че Путин не ти допада с неговата “божественост”. Вероятно обаче, би могъл да изтъкнеш и неговата(както си я налекъл)положителната страна. Сигурно има такава. За да си обективен, както винаги.