Видяхте ли посланиците на САЩ и Русия? Можете ли да познаете кой от тях говори български и кой не?
Гледането на държавната ни телевизия понякога е плезно…пардон, полезно за Вашето здраве-за здравото Ви чувство за ориентация в историко-политическите дебри на пропагандните разпродажби на митове или стереотипи.
В новините на БНТ излъчиха репортаж за изложба на снимки от времето на руско-турската война. Един до друг, почти рамо до рамо, посланик Байърли и посланик Потапов, представиха с по няколко думи своите държави ( когато посланиците говорят публично, това винаги е демонстрация от името на тяхната държава). Американецът Байърли импровизира на български и дори беше толкова стриктен, че при едно сбъркано от гледна точка на българския език ударение на думата “граждански”се усети и се поправи, че май е смесил българския с руския. След което погледна подканящо руския си колега Потапов, който много се развесели от това самопризнание на американеца. Притаила дъх,цялата в слух, телевизионната аудитория зачака да чуе как братушката ще затапи ей сегинка онзи янки и ще го удари в земята в езиково отношение-нали ни е славянски, православен брат, голям при това.Пък и както ще Ви каже всеки познавач, братските ни езици са като две капки водка…пардон, вода. Но не.Г-н Потапов, все така развеселен от самокритиката на Байърли, си подкара на руски и в ефира прозвуча надлежен превод.
Колко малко трябва понякога, за да се видят някои разлики и прилики.Да, знам, че не бива да се обобщава. Не всичко казано от американец на чист български трябва да се приема като чиста монета. Нито пък незнанието на български език е непременно знак за пренебрежението към нас на живеещия отдавна тук чужденец. И все пак…
Познавам доста посланици през последните двайсетина години. Техни превъзходителства унгарският посланик, чешкият, израелският, палестинският,британският,американският (например Хю Кенет Хил) и други знаеха добре български или поне се стараеха да се усъвършенстват в общуването на нашия не особено важен от планетарна гледна точка език.
Защо обаче това така и не се случи никога с посланик на толкова невероятно близката, важната за нас, родната Русия?
Знам, че подобно наблюдение може да се строи някому заядливо и дребнаво.Не се натрапвам. Само питам.
Заядливо или не, но си е самата истина. Колкото харесвам руската душевност, възприета от книгите и филмите(само), толкова ме дразни и обижда отношението на руската държавност към България. Във всеки един исторически момент.
И на мен ми направи огромно впечатление точно този момент. Разликата в двата стила. В двете дипломатически школи и уважението към домакините.
Всеки български посланик в чужбина трябва да бъде задължен да научи официалния език на страната, в която пребивава.
Мисля, че тук проличава доколко е възпитан един човек. Не може да се вадят други изводи, както самия автор казва. На някои хора може да им е трудно да научават езици, а и нашия си език не е планетарен. Да се засрамят хората по телевизията, които като ги интервюират ми разпраят за туй и онуй.
Когато говориш за задочно състезание по български език между двамата посланици, спонтанно ми изниква незабравимия лаф:
“Ние грабнахме сребърните медали,
а те останаха едва предпоследни..”
( Водещо заглавие на първа страница на в. Правда”, след джогинга Брежнев – Рейгън )
Ех, хубаво нещо е тази западняшката куртоазия и добрите обноски, така си е. Но добре би било и подчинените на г-н Байърли да проявяваха същото отношение, към имащите нещастието да кандидатстват за американска виза, същите тези раболепни съюзници в НАТО, войната срещу тероризма, че дори ги и “поканихме” да си направят военни бази у нас, даже замалко да се скараме с Румъния, която а-ха да ни вземе базите под пона, също им разрешихме да носят оръжие и да ни арестуват. Само не знам как още не сме се сетили девойки от южните японски о-ви да им докараме.
С предходното разбира се никак не отричам пък руската арогантност. Той техният посланик може би съвсем чистосърдечно мисли, че не е нужно да му и да го превеждат, а несъмнено има доста “слушатели”, споделящи виждането му. Така малко като нашите политици и дипломати, за чийто посещения в Р Македония редко се ползват услугите на преводачи, наблягам на “малко”.
Проблемът не нито в американците, още по-малко в руснаците, а у тези, които избираме, или пък които не избираме, но пак ни управляват.