// миталният “смели” грейна в новините

В БЕСЕДКАТА

миталният “смели” грейна в новините

Преди месеци, когато през океаните долетя новината за проблеми с наркотрафиканти, арестувани на български търговски кораб, две неща ми минаха през ума: първо, че разработените от времето на ДС международни канали за търговия с наркотици и оръжие най-после са “гръмнали” ( оказа се, че става дума за друго). И второ, че имената по палубите на българския търговски флот са последната крепост на уж потъналата в историята идеология. Защото, при осветляването на темта за корабите под наш флаг из топлите морета, се оказа, че почти всички разнасят “славата” на една минала епоха и нейните партийно оцветени герои.

Семантиката не би трябвало да е чак пък толкова многозначителна, казах си тогава. Сега обаче, когато друго плавателно средство с родния трибагреник акостира в центъра на информационния поток, започвам да се чудя дали пък не съм прибързал с изводите. Научаваме, че фрегата ” Смели” нагазила в блатото на контрабандата. Ще каже някой, какво пък толкова,нито са първите, нито ще бъдат последните моряци у нас и по света, които “скатават” по нещо на борда през невидимите морски граници. Да, обаче става дума за вероятно най-представителната бойна единица от военноморските сили на страната. Ако дисциплината на точно тази фрегата, която показваме пред света като най-доброто наше морско бойно возило, е такава, какво ли ще да се случва другаде, по-далеч от парадната демонстративност на ” Смели”.

И още нещо, да ме прощавате, обаче в превод на “натовски език”, ще рече на английски, думичката “смели” означава нещо като…миризлив. Далеч съм от мисълта да засягам честта на когото и да било на борда, но фактът си е факт. Всеки път, когато стане дума за тази наша фрегата, партньорите ни чуват на собствения си език именно думата “миризлив”. Нямам идея как да се постъпи и дали трябва гордо да се правим, че това няма значение, поради което да държим на нашия си смисъл до дупка…Ако щете вярвайте, чувал съм чужди дипломати да се подсмиват по този повод-както на думичката “стинки”, т.е. стотинки, която пък направо си значи “вонящ”.

Въпросът с омонимите, антонимите и другите езикови явления, които в различни комбинации предизвикват смешни или нелепи ситуации в нашия вавилонски свят, е широка тема. При сродните езици майтапът често е най-голям. Защото българската “пушка” означава на руски “оръдие”, “топ”. Да не говорим за “живот”, която руснаците разчитат като “корем”. Как да не го напуши човек смях, когато за пореден път чуе за това колко са си близки българския и руския-близки са си и още как, чак няма нужда от превод в случай, че българин иска да каже, че има булки ( хлебчета, на руски) на корем, стига да позволяват старите пушки. Изобщо не искам да споменавам командващия руския северен флот адмирал Куроедов, който така приседна веднъж на гърлото на Георги Коритров по време на новинарска емисия, че издържаната от него пауза, преди да се реши с въздишка да произнесе ” Куроедов”, се превърна в един легендарните вицове на българската секция на ” Свободна Европа”.

Със западняците напоследък ни върви на семантично ниво. Всеки път, когато говорителят на Европейската комисия заяви, че интегрирането ни в ЕС не върви много, или че ни чака критичен доклад зад ъгъла с неговата наточена предпазна клауза, нещо грейва в нашите души. Защото говорителят се казва Марк Грей.

Пълно сливане на думи и реалност в това отношение обаче има само в случая с Кремиковци.Купувачът на нашата металодобивна гордост се казва Митал. С лек тракийски акцент, но иначе направо в десетката. Може пък да се окаже, че роднинството ни с Индия не е само средновековно, във връзка с преселението на ромите, но и по линия на митичната прабългарска семка от Хиндокуш. Поне на семантично “митално” ниво.

Discussion

2 коментара for “миталният “смели” грейна в новините”

  1. Забавно!

    Posted by kanidga | април 25, 2008, 22:03
  2. “Тен стинки фор дъ стинки” – извика един мой познат англичанин,
    излизайки от една от най-добрите тоалетни в центъра на София, показвайки изцапаните си обувки.
    Извиних му се и замазах положението, като му разказах за по-тежък случай в Москва,която посетих няколко години преди “стената”.

    Руснаците ни развеждаха из завод, определен да се показва на чужденци, като предварително ни обясниха да се обръщаме към водача, ако някой реши за тоалетната.Аз не се съобразих с препоръката и свърнах в една тоалетна, където забелязах, че влизат работници.Беше тъмно и стъпих внимателно, но веднага усетих силна хладина до глезените. Е, помислих си, е това е то понятието “сволач”….. Така и така бях мокър,пишнах “по фантазия” набързо в тъмното и се измъкнах омърлушен от “басейна”.
    Резилът след това беше пълен, точно израза “не ми гавари”……
    Извинявай Иво, но не можах да не се сетя и за моята история със десетте “стинки” в София и “басейна” в Маскве…..

    BTW Благодаря ти сърдечно за труда ти да четем твоите оригинални писания.
    Поздрави, случаен познат от Созопол.

    Posted by Задунайский | април 26, 2008, 00:54

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив