// Спорните спортни постижения на соца

В БЕСЕДКАТА

Спорните спортни постижения на соца

Тази сутрин “Нова тлевизия” излъчи разговор на живо с двама известни бивши български спортисти-с брачната двойка Наско Сираков и Илияна Раева. Те са не просто успешни, но и симпатични. Ако не бяха такива, нямаше да има нужда да се води задочен спор с тяхната теза. Щяха да бъдат много лесна „жертва”.
Проблемът е в това, че дори успешните не успяват да се огледат и да се ориентират наоколо, давайки воля на носталгията си по времето, когато държавата произвеждаше спорт в промишлени количества. Произвеждаше бронетранспортьори в хипертрофирани мащаби ( стотици, ако не хиляди бройки се оказаха годни само за скраб в наши дни) . Произвеждаше спорт, но не е детски колички. Произвеждаше цимент до пълно задушаване на цели селища, но не и детски дрешки. Произвеждаше спортисти, но не и свободни хора. Спираше десетки хиляди българи да пътуват в чужбина, но пращаше по света избрани човекоединици, за да рекламират страната и строя, който ражда бронетранспортьори, но не може да осигури тоалетна хартия на човекоединиците в държавата.
Да, спортът беше една голяма, конска доза инжекция на социалистическото его. Адреналинът и виаграта за Фидел Кастро, Чаушеску, Брежнев , Хонекер и разбира се, за Живков( като споменах Хонекер, разкритията за ужасяващите експерименти върху телата и умовете на спортистите в ГДР са ужасяващи, но тук в България такива неща, естествено „няма”). Само чудеса обаче ли раждаше тази непропорционално голяма спрямо възможностите на икономиката на социализма инвестиция?
Що за чудо е феноменът Христо Стоичков, спортната емблема на днешна България с вчерашната си закваска? Или да не обобщавам заради Ицата? Ами тогава да попитам за така наречените мутри от началото на 90-те, те къде са възпитавани, да не би в гадните капиталистически колежи на Запада? Това ,че днешният Христо Стоичков бие (но не в спортния смисъл на думата) може ли да бъде опростено поради вчерашните му спортни постижения, нито пък трябва да приемем с лека ръка опита му да бие шута на целокупна България чрез ругатни по адрес на всичко българско.
Има и друго. Спортът при „соца”, както обича да се изразява младото поколение, беше една от малкото позволени прояви на дълбоко залегналия в човека и в частност в българина индивидуализъм. Малко парадоксално звучи, защото има и колективни спортове. Но е факт, че желанието за лична изява, плюс уникалната възможност за пътуване по света ( със съответните командировъчни и достъп до недостъпните у дома мечтани западни стоки), беше част от желязната мотивация за вдигане на железа до полуда.Нима „самодейните колективи” по села и паланки, където се пееше и танцуваше като за световно, не бяха стимулирани също от съблазънта г.з път да види? Кой ти друса самодейно хора в днешно време, то от път г.з не остана в България.
В спорта беше убежището на мнозина, които не можеха да се издигат с връзки или потекло. Така Стефка Костадинова, без непременно да познава голяма клечка от ЦК на БКП, се издигна без връзки на световния връх на нейните два метра и кусур, та до ден днешен никой не може да я надскочи. В коя друга област, освен още в изкуството, можеше човек да постигне такива международни висини. В науката, във всеки случай, доста по-трудно. Защото колективистичното общество беше организирано така, че да изолира науката от „вредните влияния” ( като да речем кибернетиката, която обаче се оказа майка на електрониката, а соца изостана генерално, мощно и фатално от Запада). На Запад ученият получаваше информация за постиженията в неговата област с едно натискане на клавиатурата, но тук се изписваха брошури, които пътуваха поединично до родните библиотеки с бързината на Марко Поло от средновековните му плавания. Ето защо на картата на световните научни постижения България е герой в антикласацията на оставачите-а уж държавата адски много се грижеше и за науката! И що много научни „работници” сътвори само, а нито един златен медал не спечелиха по линия на „нобеловата олимпиада”, да речем.
Виж в спорта при соца личните мускули, плюс волята на индивида, плюс мерака на държавата да се похвали с нещо пред човечеството дадоха онази реколта от медали, която в днешно време предизвиква носталгични въздишки дори сред хора, които може да са умни, но едва си дават сметка за това, как все пак „изглеждат нещата отстрани”.

Discussion

5 коментара for “Спорните спортни постижения на соца”

  1. По линия на “нобеловата олимпиада” – нека помълчим с наведени глави.
    Дори и братята албанци си имат нобелиста Майка Тереза….
    Тези албанци, за които за щяло и не щяло говорихме за “албанските риотани”……

    Posted by Задунайский | април 28, 2008, 19:54
  2. Да припомним една реклама: седи Ицата в Мерцедес кабрио, казва две полу-грамотни приказки, вдига джама и на него виждаме лепенка ВИС-2.

    Въобще не ме интересува колко бил прославил България и тем подобни. Още по-малко ме интересуват златните медали на Максим Стависки. Не са богове, нито римски императори, за да се държат все едно всичко им е позволено, не че некой много се е затръкнал да раздава правосъдие де.

    Posted by нема зн | април 29, 2008, 08:25
  3. Еквивалентът на Стоичков, пардон, на “модерният ляв” , е Р Петков, който , представете си, е учител по обазование. Вероятно е нанесъл по-малко щети като министър , отколкото, ако беше учителствал тези 30 г.

    Posted by Ема Иванова | април 29, 2008, 10:40
  4. Това за “соца” е точно казано и великолепно интерпретирано.Според Платон младежта трябва да се обучава в три дисциплини:гимнастика,която укрепва тялото,математика, която укрепва ума и музиката която укрепва духа и чувсвата.В соца тези три дисциплини бюха разделени-подбрани индивиди се занимаваха да мо със спорт и затова след 1989 година се изродиха в мутри.Но сега положението е прачевно.Младежтта не се занимава със спорт, мрази математиката и слуша чалга и сексуална музика.Спроред мене блуса, рока, ,фолка и пр. е сексуална музика, при това тя е повече сексуален опиум или онанизъм , а не средство за възпитание на чувствата и духа.Според мене тршединството на трите дисциплини се реализира в американските колежи и на това може би се дължат повече нобелисти.
    Този кжолежански дух в нашите учебни заведения за съжаление липсва.

    Posted by Димитър Давидов | април 29, 2008, 16:39
  5. Това за “соца” е точно казано и великолепно интерпретирано.Според Платон младежта трябва да се обучава в три дисциплини:гимнастика,която укрепва тялото,математика, която укрепва ума и музиката която укрепва духа и чувсвата.В соца тези три дисциплини бюха разделени-подбрани индивиди се занимаваха само със спорт и затова след 1989 година се изродиха в мутри.Но сега положението е плачевно.Младежта не се занимава със спорт, мрази математиката и слуша чалга и сексуална музика.Спроред мене блуса, рока, ,фолка и пр. е сексуална музика, при това тя е повече сексуален опиум или онанизъм , а не средство за възпитание на чувствата и духа.Според мене триединството на трите дисциплини се реализира в американските колежи и на това може би се дължат повече нобелисти.
    Този кжолежански дух в нашите учебни заведения за съжаление липсва.

    Posted by Димитър Давидов | април 29, 2008, 16:43

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив