// “Дума” дупка направи и падна в нея

В БЕСЕДКАТА

“Дума” дупка направи и падна в нея

„ Вестник „ Дума” щял да спре да излиза, гласи една от водещите вътрешни новини вече няколко дни. Како бивш главен редактор на вестник „ Демокрация”, обявяван преди да бъде закрит за огледален образ на социалистическото издание, се чувствам някак длъжен да вземе участие в панихидата.
Винаги съм смятал, че максимата „за мъртвия или добро, или нищо” е доста лицемерна и неприложима за обществено значими личности, а в случая-„явления”. Но не очаквайте да злорадствам,че „проклятието” е застигнало врага. Ще си изкривя душата ако кажа, че поради агресията на червения официоз спрямо моята персона през годините и през главата ми са минавали доста черни мисли. Когато на страниците на влиятелния по онова време, през 90-те години, ме ругаеха поименно, сигурно щях да се зарадвам на кончината на този инструмент за мъчение. Какво ли не изписаха там по мой адрес! Стигнаха дотам да правят някакви антисемитски намеци за мои предци ( макар фактологично да не е вярно, а и да нямам нищо против да съм имал именно такива прародители). Удостоиха ме с челно място в петицата на най-известните „русофоби” в страната по тяхна си класация. Със снимка. Като в полицейска сводка „търси се ”. Липсваше само указание : „Който го види, да го заплюе”. Но нямаше и нужда. Червените фенове проявяваха инициатива в това отношение и без публична инструкция. Но главният им редактор Продев, който от една страна призоваваше на такова (цитирам) „случайно явление” ,като моя милост, да не бъде обръщано внимание, но от друга не можеше да се стърпи да не ме заклейми като „ еничар”. С което, без да иска, с една единствена дума, даде една от най-точните характеристики на проблема на моето поколение, родено в безалтернативните времена на комунизма, възпитавано и насъсквано като еничарски корпус против волята му от онези, които със словото си служеха на тоталитарната пропагандна машина-преди и след нейното уж демонтиране.
Припомням фактите, защото няма да бъде вярно да кажа „нищо лично”. Напротив. Много даже е лично. Но и е въпрос на принцип да се каже, че падналият не бива да бъде ритан ( в стила на някой модерен ляв). А и за хора, които приемат правилата на демокрацията, спорът с опонента е легитимната територия за изясняване на собствената правота. А не разстрелът.
Колкото до темата за партийния печат и неговата обреченост, доказана сега отново, трудно мога да добавя нещо към казаното вече от други колеги. Изпревариха ме и от „ Медиапул” и от „ Труд”, а вероятно и другаде. Друг е въпросът, че като главен редактор на „ Демокрация” си бях навлякъл врагове в СДС с подобни твърдения още през 1994-та.
А колкото до спирането на в. „ Дума”, „новината” е малко закъсняла. Един вестник направо си е „спрял” от момента, когато е престанал да има влияние. За „Дума” този момент отдавна е настъпил.

Discussion

4 коментара for ““Дума” дупка направи и падна в нея”

  1. Влияние на “Дума”? Боже, даже баща ми вече отдавна не го чете. Защо ли пък им е на другарите като си имат телевизии. 3 национални, облъчващи на всеки час. Някои с претенции за обективност, други (или друга)даже и без.
    Колко ли може да се изпише за лицемерието на тази медия? Нямам поглед върху нея от доста години, а и не искам да имам, достатъчно ме облъчват и другите. Последният ми спомен е, че четях рубриките на Николай М. Кънчев, понастоящем виден шоумен, видно много интелигентен човек, за различни рок-групи. Понеже тогава вече бях достатъчно осъзната личност, ми се стори доста странно, че изведнъж тази жалка измет, хеви метълистите и прочие пропаднали типове намериха поле за изява в официоза на столетницата, която доскоро всячески ни бранеше от тях, та се радвахме и на една нищо и никаква значка или плакатче от Унгария, или от “братска” Сърбия.
    Но това е детски спомен. В дълбините на пропагандата не ми се навлиза. Хората са написали цели романи за това. Лошото е, че ги гледаме на живо, участваме в тях и се примиряваме с ролите си, с проваления си живот, с безсилието си да се променим така, че да оцелеем в тези условия. Защото в-к “Дума” (“Раб.дело”), “Народна младеж”, “Пионерче”, “Чавдарче” (тези може и да ги нямаше)ни възпитаваха по друг начин и явно са ни повредили. В интерес на истината, без да иска, комунизмът възпита у нас доста повече християнски ценности, отколкото напълно безгласната БПЦ, посткомунизмът и т.нар. демокрация. Аз например имам навика (може и задължението) да работя почти без пари,да прощавам, когато ме нараняват, да помагам на ближния и пр. Моралът,който ми се налага напоследък характеризира подобни качества като глупост, наивност, неприспособимост, в резултат на което трябва да се чувствам неудачник и най-добре да се гръмна. Обаче няма. Все още вярвам, че този народ не е тотално превърнат в безпаметна чалгаджийска сган или поне че като стане 2-3лв хлябът ще му светне нещо.
    А, тръгнахме от в-к “Дума”, ами Бог да го прости!

    Posted by Златина Коева | април 30, 2008, 00:18
  2. За покойниците:”Добро или нищо”

    Ако е наистина покойник да го упоменем и с нещо добро…:)

    Пазя един спомен от този вестник, преди още да бъде прекръстен на
    “Дума” и си беше “Работническо дело”.Дълги години тате пазеше един брой и всеки път развеселяваше компанията с него.

    Снимка на Никита Сергеевич Хрушчов на посещение в Колхоз.Български коментар под снимката:

    -“Как сте, как сте?”- шегуваше се другарят Хручов.
    -“Добре сме, добре сме!”- ШЕГУВАХА се колкозниците…

    Както казват арабите в такива случаи: “Хамдулюля- Слава на Бога!” Звучи по- добре от “Бог да ги прости”, че делата им бяха толкоз гнусни, че и Господ едва ли им би простил.

    Posted by Ружа Братанова | април 30, 2008, 12:14
  3. Едва ли броевете, които съм прочел от този вестник са повече от 2-3. И то така, статистически, все някога съм прочел нещо, така че няма какво толкова да напиша. Любопитно е, дали Мутрите са решили, че не си струва масрафа, или на “Газпром” му стига слугинажа на “Труд”, “Стандарт” и тнт.Или пък Гоце удря БСП.Сигурно скоро ще се разбере.Признавам си, че за да изразя чувствата си към “Дума” и неговите читатели, арсеналът на Христо Стоичков ми идва слаб. Трябва по-плътно и с по-високи трели!:)

    Posted by алхимик | април 30, 2008, 15:31
  4. Ако не сте чували този виц за Ристу Стоичков. Бил в някакъв музей и за да се покаже и той познавач попитал за една картина “А, това селянина които люпи семки ли е?”. Отговора бил “Не г-н Стоичков това е венецианско огледало от 16 в.”

    Г-н Инджев няма да имам претенций ако изтриете този виц/коментар поради несъвместимост.

    Posted by Бат Илия | февруари 27, 2010, 02:58

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив