Първи май без Първия, без Първанов, май

Похвално е желанието на шепа социалистически лидери да модернизират фасадата на

своята партия. Столетница с хищен нос, яхнала догматична метла, или Станишев с рокерско яке,

оседлал мотоциклет! Пред тази дилема съвременните хора и без да се с лява ориентация ще

предпочетат „ романтиката на машините” ( както би казал пролетарският поет Вапцаров), пред

метлата на баба Яга. Да не говорим колко за предпочитане пред червените бабички са станалите

вече традиционни червени мажоретки, които демонстрират откритост и прозрачност по

„мероприятията” на партията.
Смело, почти колкото идеята шоуменът ( или шоугърлата?) Азиз да бъде

употребен за партийна агитация, беше и последното хрумване на централата от „Позитано” да

врътнат едно шеговито-прогресивно клипче в най-гледаното телевизионно време на България. За

онези, които не са имали удоволствието да се докоснат до изкуството на творците, създали

този шедьовър, става дума за следното: (зле маскирани като старици млади артистки) се

подпират на бастунчета в парка, но гръмва музика и те рипват да танцуват. Защото наближава

празникът на труда и те стават много, много радостни. Бастунчетата им се сменят с…

електрически китари. Бабите, както са си с тежкия бутафорен грим, забиват яко рок! И

призовават всички да дойдат на празника на вестник „Дума” в „ Парка на свободата”.

Междувременно в реалния живот „ Дума” бере душа, а пък „парк на свободата” поначало няма

откакто спря да същества Народната република и на съответния парк бе върнато оригиналното

име „Борисова градина”. Какво ли си мисли коалиционният партньор на БСП г-н Сакскобургготски

по повод категоричното нежелание на неговите ортаци във властта да припознаят факта на

промяната дори на името на парка в София, наречен на баща му?
Иначе речта на Станишев пред избирателите е равнопоставено далеч от

споменатите по-горе усилия по саниране на партийната физиономия и от традицията на

ораторската партийна агресия . Реформаторството му стигна да призове бизнеса да обръща

повече внимание на социалното. Пожеланието му за загриженост за бедните бледнее пред

прословутата изява на предшественика му Жан Виденов. Със самочувствието на победител на

изборите от 1994-та, пред доста повече ентусиасти с червени знамена, тогавашният премиер

заклейми първомайски „чорбаджиите” и отправи деветосептемврийски закани. Така погледнато,

днешното ръководство на БСП или си е извлякло някои европейски поуки, или просто не се

закача с обръчите от фирми, от които зависи на кого и кога ще стегнат политическата примка.
Колкото до конфуза с празника на партийния вестник по време на неговото

погребение, там нещата са толкова очебийни, че не си струва да бъдат коментирани. Но си

струва да бъде направена реплика на другарската жалейка на Георги Коритаров във в.„

Новинар”, според която си отивал едва ли не един много прогресивен и толерантен орган, който

щял да се запомни с великите си публицисти.
Като си спомня „толерантните” кампании на органа по очерняне на Блага Димитрова, Желю Желев,

Филип Димитров ( за моята скромна личност не смея да споменавам отново, ще да е досадно на

читателите), а и самият факт, че в тези кампании враговете биваха наричани гнусливо

„демократи”, направо се чудя дали не говорим за различни вестници. „Толерантният” Продев

изобрети талантливо инструменти за морално мъчение, като последователното публикуване, брой

след брой, десетина пъти, на една и съща снимка на омразния му колега Петко Бочаров, ръкуващ

се с Тодор Живков. Мразеше го и го наказваше с „компромати”. Което си е типично за подобни

кумири на червените. Друг подобен, бившият шеф на „кадри” на партията и вътрешен министър

Николай Добрев ме заплашваше с компромати да спра да пиша и наистина започна да праща в

редакцията на в. „Демокрация” факсимилиета от стандартни формуляри, които съм подписвал като

заминаващ кореспондент на БТА в Бейрут през 1983-та. Целта му беше да ми покаже, че не се

шегува и наистина си има папчица за мен.
Също така „толерантно” именно Продев подпали журналистическата гражданска междуособица, като

пръв изстреля „братоубийствен” залп от словестно джепане срещу журналист. Насочи го срещу

Асен Агов, само защото си беше позволил да опонира на поета Валери Петров, според когото

Агов бил възродил експлоататорската реторика, след като беше за пръв път беше употребил от

телевизионния екран обръщението „госпожи и господа” в новинарска емисия. На прогресивния шеф

на „Дума” му се видяха чудовищни думите „дами и господа”!
Да не говорим колко активни мероприятия тръгваха от страниците на органа. Особено злъчни

бяха препечатките от левия гръцки печат по адрес на демократите в България, захранван с

гадории от български разведчици в южната ни съседка. Тези професионални дезинформатори

съчиниха и измишльотината, публикувана на 30 март 1993-та като уводна статия на „Дума”

(неподписана) на първа страница за някакъв кръг”кинжал”, който щял да сваля кабинета на

свидния премиер Беров. Беше пълна и доста злобна измислица от А до Я, която обаче постигна

целта си да вмени вина на визираните в статията хора ( сред които „бивш директор на

информационна агенция с опит в Близкия изток”, познайте, дали отново не бях цъфнал на

мушката на уж толерантния Продев).И до ден днешен в публичното пространство се търкаля

термина „кинжали”, изкован от офицерите с бели якички.И никой не си прави труда да си спомни

коренните на манипулацията, а медиите повтарят като папагали подхвърлената им лъжа. Най-

парадоксалното е, че следите на редовните дезинформации по страниците на „Дума”, които в

началото на 90-те яростно оплюваха президента Желев, се въртяха в кръг. Желев така и не

обясни своя политически чадър над издигнатия от него началник на разузнаването Бриго

Аспарухов, бивш шеф на отдела по информация в тази кантора ( ще рече на отдела по

дезинформация) и бивш фактор на соцшпионажа в Атина. Мистерията на този чадър напомня

загадката на друг български чадър. И за двата чадъра с българска марка и по съветски патент

имаме предположения с голяма вероятност да сме на прав път, но разполагащите с

документираната истина си мълчат. Сигурно тази истина е доста срамна.
Съмнителната „слава” обаче винаги преминава, особено, когато никак не е световна.
А на Станишев да пожелаем газ, но не до дупка. Защото вече видяхме, че „Дума”
дупка прави и пада в нея.
Впрочем, къде е свързващото звено между падналия Виденов и издигнатия Станишев? Къде

е социалният ни президент? На първи май без Първия, без Първанов? Да остави така лесно

трибуната за предизборна кампания на конкурента в надпреварата по социална реторика? Едва ли

е доброволно. Прилича на непоносимост, на още един пропаганден капан, в който Първия ловец

на републиката попада в надхитряването с разни вълци и лисици.

11 мнения за “Първи май без Първия, без Първанов, май”

  1. Яко ги настъпихте и голямо тръшкане падна. Успех.

  2. от Norman:
    А ти щом искаш да се поправяш и разграничаваш, и да не те наричат ДС доносник, вземи напиши една истинска статия, защо Първанов не е бил ъв парка на 1 май, защо не е уважил трудовите хора на България и с отсъствието си е потвърдил, че от труд не се забогатява и благоденства.
    И стига с тия мокри джепанета, казах.

    ОТГОВОР:
    Не очаквам статията да се хареса на всички. Уважавам правото Ви на мнение, но и се надявам, ако ми се зачита за творчество, да ми признаете правото на твореца да не обяснява рисунките си.
    А за доносничеството-дори смъртният ми враг Румен Петков, когото предизвиках публично, беше принуден да признае, че никога не съм бил доносник, въпреки че се опита да ме вкара публично в списък за проверка с именно такива. Друг е въпросът, че същият Петков се ангажира с твърдението, че не съм разработван от бившите служби, което обаче не е вярно и смятам да го докажа-ако не с документи( каквито ми отказаха на този етап), то със свидетели. Защото познавам някои от авторите на доноси по мой адрес…В противен случай изпадам в ролята на глупака, който, за да демонстрира обективонст и да лиши кукловодите от средство за шантаж, си каза всичко гадничко за себе си, но скромничко се оставя да му се подиграват за тази откритост, без да покаже и другата страна на медала.
    За което, разбира се, не очаквам медал…
    Иво Инджев

  3. “Впрочем, къде е свързващото звено между падналия Виденов и издигнатия Станишев?”

    Инфлацията.

  4. от Norman:
    Ми аз като я гледам тая твоя баталистична “творба” по-горе, се чудим как ли се нарича тоя литературен жанр, май ниема да можем като сър Кенет Кларк или поне като нашия Драган Тенев, да се впуснем животоописателно ъв чудната история на изобразителното изкуство на Словото.Но все пак ти признавам (цитат): „правото на твореца да не обяснява рисунките си”- чак толкова неудържимо не ме интересува, а ниемаше да ме интресува хич, ако тоя пасквил не го беха плеснали ъв Медиапул, където ходим да четем и се информирам. Освен това като читател се чувствам много, безобразно подведен и излъган от тебе. Питам защо ъв заглавието „Първи май без Първия, без Първанов, май ” си употребил рекламно Първанов, като сиренце за капан, а вътре като опълченец си наблъскал разни имена на живи и умрели, на трупове и торсове и си ме излъгал подло, че вътре ще прочетем примерно защо Първанов не е бил на 1 май, празнично облечен или поне да беше написал какво е станало с кенефа му на двора ; сложил ли си е вратата ; пази ли си ъв сейфа рецептата за друсан лук и е такива актуалности. Ето значи, продължаваш да лъжеш и да използваш евтини ДС -блогърски похвати със заглавията, без да се съобраяваш и уважаваш евентуалните читатели.
    Аз не можем да знам дали си бил доносник, но написаното от тебе ме навежда на мисълта, че сега след 19 години, страдаш, че историческите събития са ти прекършили кариерата на доносник- кука, кандидат член на партията БКП-БСП и евентуалния ти растеж на виден ДС кадровик. Ако пък се покайваш за тогавашните ти безразсъдства от кого очакваш да бъдеш чут и разбран…и като ъв медиапул, ти прочетох мнения ъв които си толкова злобен, нафукан и безцеремонен, че си казвам – ми нормално е хората да не му вярват и да го разкарат от полезрението си !?
    А понеже си писал, че не очакваш медал…медал може да получиш ниекога, стига да има ниекой да ви чете вкиснатите блогове; медал за блогърското ти усърдие да манипулираш и разнасяш пошлости, както повечето ти колеги блогъри. Айде да се спрем вече, че на мене ми прилошава на стомаха като пишем ъв нечий блог, не можем повече жертви да правим. А пък ти като решиш какво точно правиш – покайваш ли се или се зъбиш на читателите, обади ми се да ти дадем направление и да ти помогнем колкото, и както си можем.

    ОТГОВОР:
    Хубаво е, че си чувал за Кенет Кларк и Драган Тенев ( когото познавах и лично). Но това явно не те прави по-малко прост. Чувството ти за хумор ти стига да пишеш да развалн български-или ти се вижда смешно, или токова можеш…
    Пошлости разнасям, “викаш” ( да ти влезна малко в “художествения стил”). Няма как да задоволя твоя възвишен вкус, който ме призовава да пиша за “кенефа на Първанов”.
    Колкото до подлостите, върши ги всеки анонимен страхливец, който има самочувствието да поучава онези, който, може и да не са съвършени, но поне не се крият и защитават позиция с името си. А името ми, страхливецо, е подписано за повече от четвърт век в професията, под хиляди журналистически изяви.
    Не разчитай да ме вкараш в твоя коловоз. Много си елементарен…Може би си мислиш, че си ме ядосал и затова си загубих няколко минути да ти отговоря. Нищо подобно, пускам те да те видят в целия ти “блясък”. Защото такива оплюватели като теб ми правят комплимент-щом като съм толкова омразен за простака, значи съм на прав път.
    Иво Инджев

    Иво Инджев

  5. O,браво, много хубаво, че си ми пуснал мнението, благодарим все пак. Хич не си ми омразен даже, дори ниемаше да се занимавам с тебе, ако не те беха сложили ъв Медиапул, където ходим да четем новини.Ти нещо много си обсебен от журналистическото си минало, ниема ли да имаш бъдеще като такъв, че само това навираш – 1/4 век минало. И молям, стига си ревал като озверела партизанска майка от монументите ъв Борисовата градина, аз не съм ти виновен за нищо. Пак ли да повтарям – защо си ме излъгал със заглавието, молям!?
    Изпълнен си с човеконенавистничество, пък искаш да ти вярват хората, че ще се поправиш и че не си бил доносник…е, как да стане това ми кажи.А по-добре ли ще ти е да те издигнат ъв йерархията, да ти казват, че си бил офицер от ДС, това ли ли е драмата ти, че не те субординират правилно, а те наричат обикновен доносник.
    И какво искаш да кажеш, че аз простия ниемам право да четем и разсъждавам за подлостите на разни декласирали се журналисти, които са си въобразили, че са бащи на народите, а не само на многодетното си семейство.
    Казах, манипулациите ти са видими и за простия като мене. Айде стига толко, че много си изморих интелекта с тебе и не искам да си разстройствам чувствителността повече. Щом си виждаш пътя ходи си по него и да си жив и здрав.

    ОТГОВОР:
    Виж какво, не споменавай повече нищо за децата ми. На тази тема губя чувството си за хумор.
    Има един друг като теб ( страно ти си Норман, оня пък е от Америка, много сте се маскирали зад западняшки маски, няма що), който непрекъснато се занимава с майка ми. Написах му, че не знам нищо за майка му, а и да знаех, не бих се занимавал с нея,защото е просташко-казвам ти го и на теб, доноснико ( нали така, донасяйки аноннимно по форумите, какъв друг да бъдеш?). Не ме интересуваш нито ти, нито родата ти. И ми е пълна загадка що за хъс имате да ме замеряте с глупостите си. Уж ме презирате, наричате ме какъв ли не, но си умирате да се изкажете по мой адрес. Нямате ли си друга работа, или наистина това работите?
    Използваш сложни думички като “субординация” , а не знаеш как се пише “моля”, една от най-важните думи в българския.
    Така че, моля, разкарай ми се от главата. Знам, че човек не бива да съди по себе си, но ако мен ме напъдят така, като ми кажат , че не искат да си говорят с мен, бих си тръгнал завинаги.
    И още нещо. Скаран си не само с българския ( звучиш ми като селянин от близкия Запад с твоите “молям”, “ниема”, “ходим” и “четем”), но и с елементарната логика. Това, че имам четвърт век опит в журналистиката няма как да означава, че съм обречен да нямам бъдеще, а точно обратното .
    Иво Инджев

  6. Без ни най-малко да одобрявам каквото и да било казано от “норман” не мога да не възроптая срещу наричането на езика, извън описания в речниците и граматиките на БАН, “развален” и “неправилен”.

    За да не размивам темата просто всеки комуто е интересно да се запзнае с виждането ми по въпроса може да прочете коментарите на Zo тук

    Просто ми е болна тема, признавам си.

  7. …и като ъв медиапул, ти прочетох мнения ъв които си толкова злобен, нафукан и безцеремонен, че си казвам – ми нормално е хората да не му вярват и да го разкарат от полезрението си !?

    Кои хора точно са го разкарали и от къде ? Точно Гоце, бивш кадър на ДС, реши да извие ръцете на някой неадекватен в bTV. Да си чул, да си видял някой да е искал свалянето на “В Десетката” от екран, а?! Ако има, ще се радвам да ги видя и да разбера аджеба от къде намери бензин за тази глупост която цитирах по-горе.

  8. от Norman:
    Амам, стига сте ме заговаряли, молям…за да може Инджев пак да ме изпъди. То мене отвсиекъде ме пъдят аз съм свикнал, но не би ми се искало Инджев да прекалява с лексотаните заради мене.
    Това горе съм го казал, защото авторът си пускаше мнения ъв Медиапул и злостно апострофираше и се държеше невъзпитано и предизвикателно с читателите на горната статия. И ако искаш да знаеш, аз дори не знам какво е това предаване “Ъв 10-ката” и какво се е говорило там.

    ОТГОВОР:
    Има един чисто луд, с когото се харесвате виртуално, споменаваш го по-горе.
    Не ми го пробутвай като елементарна провокация, не се ставам толкова лесно за мезе..
    Твоята тактика да се правиш на леко малоумен не е чак толкова сложна за разгадаване. В Русия от край време тя е на въоръжение от т.н. “уродиви”, на които единствено е било позволено да казват истината на калния мегдан, без да ги разкъсват на четири с коне, обезглавяват с брадви…Във филма на Тарковски ” Андрей Рубльов” тази тема е ярко разказана.
    Мислиш си, че като се правиш на шут можеш мазно да си прокараш лъжите ( например, че съм те гонил) . Искаш да ме предизвикаш и след това да се оплачеш от цензурата върху твоите изумителни умотворения?
    Може и да съм те подценил. Но не си мисли, че си правиш тънък, неразгадаем майтап. Това , което няма как да прикриеш, е доносничеството. Анонимното подигравчийство е недостойно. Това си е доносничество. Колко и да хитрееш, оставаш си доносник по адрес на когото и да било, щом нямаш суратя да се изправиш с името си. Имаш ли изобщо такова?
    Впрочем, всички вие, доносниците, не разбирате, че се самоопредляте като такива по силата на елеменарната логика. Честният човек, колкото и да е несъвършен, каквито и грехове да има ( ти нямаш ли, хубавичко ли ти е да псуваш от засада ?), държи поне малко на своето име. И се чудя защо се обиждате на каквото и да било в тези виртулни спорове-вие подлагате някакви виртуални имена. Вашите, истинските, които явно нямат значение за самите вас, си остават скрити.
    Правите ли разлика между самозащита на атакувания, изправен пред вас със своя физиономия и съответно подлотията на вашата глутница да го нападате анонимно?
    Пиша в множествено число, защото ми изглеждаш представителен за тази напаст. Мислите си, че сте адски хитри, тънки в подигравките си.
    В състояние ли си изобщо да схванеш за какво става дума, “варяга”? Това е руското название на норманите, войнствените скандинавци, които с военната си дисциплина, с огън и меч, поставят основата на Киевска Рус, обединявайки насила по-примитивните по онова време славяни по поречието на големите реки, по чието течение плават в продължение на няколко века при набезите си към богатия Констатинопол.
    Знам, че пак ще предизвикам словестната ти клоунада. Измислени “български” думи, инфалтилни подмятания за “мама” … Много смешно, няма що. Това може да е някакъв жаргон от кваралната ви кръчма в района на ” Позитано”, но извън нея не е забавно.

  9. Погледнах коментарите под статията (след като си я прехвърлих в Wordpad да й махна междуредията и да й се насладя) и що да видя?
    Уважаваният от мен г-н Инджев настървено се замеря с кал като дете заедно с някакъв шегаджия-провокатор, който видимо се забавлява.
    Да се отговори на нападка бива, ама недейте така се хвърля в спор като хипопотам в блато.

    ОТГОВОР:

    Прав сте, разбира се. Просто се “изкуших” поне веднъж да отвърна. От години ги търпя, форумите са пълни с идиотщини по мой адрес, които се трупат. Особено “рафинирани” са подлеците, които боравят с полуистини, раздуват, дъвчат, прехвърлят си и повтарят до втръсване неща, за които сам съм се погрижил да бъдат известни именно, за да не си въобразяват, че могат да ме шантажират с негативите от моята биография ( самите те може и да са осъждани за убийство, но кой да ги знае?). Ясно е, че искат да ме накарат да се оправдавам ” на парче”, точка по точка като на разпит, а те да преценяват как да обработят подхвърленото “самопризнание”…
    Надявам се, че макар да съм подразнил хора като вас, поне да съм успял да изясня основното: анонимните нападки са дело на доносници и те трябва да бъдат възприемани точно така.
    Дежурните по омаскаряване се цитират един-друг. А читавите хора четат, цъкат с език и мнозина се влияят с коментари от рода на ” да, да, такъв е какъвто го описвате, но все пак…”. И аз трябва да се примирявам, че клеветите дефилират и манипулират точно качествените хора, чието мнение уважавам.
    Много добре разбирам, че провокатори се опитват да ме вкарат в тяхната игра. Опитах се поне малко да се обадя в името на споменатите съображения…
    А иначе единственто нещо, което наистина е вбесяващо, е че някакви анонимни се занимават с майка ми, родата, семейството ми и децата ми, дори. Тия не се спират пред нищо! Сигурно са ми адски бесни, което само по себе си е комплимент, но ако имам начин, бих реагирал с всички средства да защитя от тяхната агресия семейството си ( за неща като доброто ми име, честолюбието и прочие подробности, нека не се надяват, няма да ме изкарат от релси).
    Така че, прав сте, но попринцип. Това е малко като онзи лаф в Америка: “лесно е да си борец за правата на черните, но почакай тя да доведе африканец у дома”.
    Един пример за ефекта от подобни методи на омаскаряване, включително в предишни години по линия на жълтата преса и тв предавания: ” Господин Инджев, ние ВЪПРЕКИ ВСИЧКО Ви уважаме”, споделят понякога от съжаление към мен на улицата непознати, които са се нагълтали междувременно с помия по мой адрес. И аз кимам глупаво, как да споря с това “ВЪПРЕКИ ВСИЧКО”!
    Ако си представите, че години наред безнаказано, масирано и целенасочено Ви плюят и внушават ( пускащи отровни корени в съзнанието на хората) гадости за вас, като посягат и на семеството ви, дали ще бъдете толкова над нещата?
    О, да, знам също, че моята откровеност, тази включително, отново ще настърви за подигравки споменатите по-горе. Най-малко ще ги зарадвам, че постигат известен успех с “изтънчените си ” методи на морално преследване. Но нима трябва да подчиня изцяло поведението си на тях и да им се умилквам?

    Вие може и да можете, но аз явно не съм съвършен.
    Иво Инджев

  10. От Norman:
    O, здарвей Инджев…вчера беше 6 май – Денят на Храбростта, но като гледам ти нищо храбро не си свършил…не си отпочнал процедура по Покаяние за червеното си ДС агентурно минало; не си почнал да се поправяш, а още повече подчертаваш колко неизкореними последствия ъв психиката ти е нанесла кариерата на… айде да не кажем доносник, а на – комунистически разузнавач. И като пример ще приложим понятието „уродив” което си го въвел пак да заблудиш и излъжеш неокопитила се демократична общественост. Аз не съм толко умен, и не гледам много филми за да си запълвам огромните интелектуални празнини, само четем, и знам, че такова явление „уродив”ниема…има ЙЕРОДИВ, което идва от гръцкото ιερός – свещен, свят; не както ти искаш да му внушиш сходство с урод.
    И не ме пиши ъв множествено число молям, аз не съм ти бил колега, нито майка, по отношение на доносническата ти професия или партийните ти превъплащения и журналистическите ти акробатики, нито съм писал по форумите за тебе, стига си се самоизтъквал толко. Ние сме си нормални хора, колкото и да не ти се иска да има такива; ми не може всички да са, или да са били, комунисти-социалисти, доносници, палачи, журналисти пропагандисти като тебе и хората на маркуча за промивки. Казах, имаш възможност, да си изясниш драмата на живота – дали съжаляваш, че комунизма те е предал и те е останал човек без филмова кариера на агент 007, и сега мразиш комунистите, щото са ти обещавали големи непристъпни върхове, а той комунизма се сурнал надолу без да те пита и те оставил ъв плитчините на нереализираните ти червени мечти. Или ти си прогледнал за самозаблудата и сега би триебвало искрено да съжаляваш за миналото си, но понеже не виждам такова съжаление и разкаяние у тебе, дойдох да те подсетим, че ниема да е лошо да го покажеш на светло. Пак казвам, ако го има де… да спреш с лъжите граничещи с патология и да не си толкова злобен, че не е никак здравословно, и да започнеш да се очовечаваш.

    ОТГОВОР:
    Понеже вече се изчерпа с глупостите си и дори не ти е смешно да се подиграваш,а се зъбиш все по-нервно, това ще да ти е посленото появяване в този блог… Стана ясно, че жадуваш да се оплачеш от цензурата( веднъж излъга вече). Но, преди това…
    Не лъжи, че не си бил плюл по форумите, както излъга онзи ден във форума на Медиапул, че съм те бил спрял. Там се скъса да ме ругаеш, прехвърляйки си гадостите с друг дежурен по моето омаскаряване.
    Не се опитвай да ме хващаш в крачка с ” уродив”-държиш се именно така в контескта на
    смисъла, който руснаците влагат. Мислиш се за много хитър като се криеш зад западняшки псевдоним, обаче обратното адски ти личи. А може и да си всичко-жена, мъжо-жена, криминален тип. Нямаш лице, нямаш име, с което се самоопределяш като безличен или най-малкото безцветен. Опитът ти да се “оцветиш” като се присламчваш към някой, когото нападаш от скривалщето си, не те прави повече личност Тъкмо напротив.
    Чудя ти се на наглостта да говориш за моята храброст, изобщо за храброст. Хем се криеш страхливо, хем даваш оценки за храбростта на другите и конкретно на някой, който не се свира в пещерата, за да хвърля камъни по другите.
    Ама какво ли се чудя на доносниците…Анонимките ви са доноси в днешно време. Искаш, не искаш да си го признаеш, това е факт.
    Не ми вменявай каквото и да било от антикомунистически позиции, жалък си в “предположенията си”, те са също част от прикритието ти да се правиш на такъв, или такава, каквато, какъвто не си.
    Колкото до злобата: ти ли го казваш? Случайно да ти се навирам с гаднички инициативи, както ти в моя блог, че и другаде? Гоня те като досадна муха, но нямаш достойнството да се махнеш, само и само да си упражняваш злобарията. Няма ли да ти дадат малко почивка началниците ти? Нямате ли си дубльори на дежурствата или с твоя кретенски език си им незаменим и неподражаем, ценен кадър?
    Кажи поне едно “благодаря” за двойната заплата по празниците.
    И с какво съм ти толкова интересен, след като имаш гореописаното мнение за мен? Това е някаква патология, лекувай се, ако схващаш проблема си.Не можеш да ме понасяш, обаче неистово държиш да ми се изповядаш…колко ме мразиш. Ако смяташ, че така ще се прочуеш, бъркаш. Избери си някой друга “ракета носител”, която ще те търпи и ще ти се хваща на въдицата.
    И не се стърпя отново да споменеш “майка”, каруцар!
    И накрая, към останалите: ако сте следили тази преписка, извинявайте! Знам, че не е никак възвишено да се пускат в публичното пространство подобни “произведения”. Това упражнение е заместител на статия на тема ” Публичните анонимни доносници”. С техните си камъни, по техните си глави.
    Иво Инджев

  11. “Норман” рече:”…за да може Инджев пак да ме изпъди. То мене отвсиекъде ме пъдят аз съм свикнал, но не би ми се искало…”

    Та се сетих за детето, което отишло при леля си и се оплакало, че където и да отиде, все го бият. Леля му го прикоткала :Ела, лелиното, аз няма да те бия.
    Няма,няма, но взела да мете жената и малкия като минал отзад, и ударил пръста. Обърнала се леля му с метлата и ха познайте г-н Инджев какво му се е случило на калпазанина?
    А Вие защо нямате метла? Някои хора само метлата ги оправя, то не може да се разчита само на метлата на историята.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.